Подобряването на тези размери допринася за увеличаване разделителната способност на изображението и дава възможност при бъдещата електронна технология форматът 16 мм да намери място в кино и телевизионния производствен комплекс. На 16 мм са заснети редица филми, някои от които ще бъдат разгледани в следващата част на настоящата работа и то по отношение на проблемите, възникнали пред операторите за разрешаване на изобразително-драматургичните задачи.
СИСТЕМА 8 ММ И СУПЕР 8 ММ
Отчитайки факта, че габаритите на снимачната и прожекционна апаратура в традиционната кинематография са твърде големи Джордж Йистмън разработва нов формат предназначен изключително за нарастващата армия от кинолюбители. Разширяването на пазарите е немаловажна причина за появата на системата 8 мм.
Използвайки достиженията в областта на светочувствителните материали и най-вече разработвайки технологията на обратимата обработка Кодак подаряват на човечеството най-малкия формат, който оставя трайни следи в историята на киното. През 1932 година специалисти от фирмата разполовяват 16 мм лента и запазвайки размерите на перфорацията вместват кадър с размери 3,55 Х 4,9 мм. Стъпката на всеки кадър се равнява на 3,81 мм. Появата на пазара на този любителски формат изиграва голяма роля в изграждането на ново зрителско мислене, превръща обикновения любител в действен, пряко ангажиран към правенето на филми съмишленик. Технологията нахлува революционно в домовете на хората. Всеки иска да снима, да прави кино, да запечати моменти от ежедневието. Милиони киноентусиасти завъртат своите първи филми и разгръщат нова страница в световната киноиндустрия.
Трябва да се отбележи, че форматът съществува и до днес като 2 Х 8 мм. След заснемане и обработка материалът се разполовява, слепва се и става годен за прожекция. Обратимата обработка спомага да се поевтини неговата себестойност. Резултатът е позитивно изображение, което спестява копирането на материала.
Възможността всеки сам да обработи филма в домашни условия унифицира неговата приемственост. По-късно се появяват цветните филми обработени по технологията “Кода- и Ектахром”, изискващи обработката да става в лабораторни условия. Кинолюбителите получават пълна наслада от възможностите за точно цветовъзпроизвеждане на заобикалящата ги действителност. С развитието на звуковото кино нарастват и критериите на любителите. Става възможно разполагането на магнитна тонпътечка. Усъвършенствайки сестемата през 1964 година Кодак предлагат модернизирания вариант Супер 8 мм с променени параметри на перфорацията, кадъра и стъпката на материала. 4,01 Х 5,36 мм и площ от 21,5 кв. мм, съставляващи 71% полезна площ, което придава професионални достойнства на формата. На срещуположния борд на перфорацията е разположена тонпътечката, която може да бъде магнитна или оптична. Хиляди игрални филми са тиражирани на този формат и попълват домашните и клубни филмотеки. В период от близо десетина години този формат се използва успешно в редица телевизионни компании за фиксиране на информационни материали.
Повишения светлинен поток и качеството на звука при прожекция са основните достойнства на системата. Единствено може да се съжалява, че навлизането на електрониката измести Супер 8 мм и лиши изцяло кинолюбителите от възможността да се докоснат до сложната материя на правенето на филми. По-нататък ще разгледаме някои примери от световната професионална кинематография, при които форматът Супер 8 мм е изиграл достойно своята роля.
ФОРМАТ 70 ММ - ШИРОКОФОРМАТНО КИНО
Разпространено е мнение, че форматът е получил развитие през петдесетте години, в следствие на бурното навлизане на телевизията и отлива на зрители от киносалоните. Но това не е така. Още с възникването си киното използва филмова лента по-широка от стандартната. През 1911 година италианеца Филотео Алберини предлага система за заснемане и демонстрации на филми при формат 70 мм, чиито кадър е с размери 23 Х 58 мм, стъпка 23,75 мм и по пет перфорации, разположени от двете страни на всеки кадър. Това прави отношение на височината към ширината 2,55 : 1.Последователно през 1929 година американските кинокомпании “Уорнър” и “МГМ” предлагат размера на оригиналния негатив да бъде 65 мм. Позитивът предназначен за прожекция се получава по контактен способ, широк е 70 мм и притежава 7 или 9 магнитни тонпътечки в зависимост от предложената идея. Това са системите “Витаскоп” и “Рейлайф”, възоснова на които през 1955 година се утвърждава като световен формат системата “Майкъл Тод - АО”, лансиран от “Метро-Голдуин-Майер”. През петдесетте години в Съветския съюз също се разработва подобна технология, ползваща за основа ширината от 70 мм както при снимачния, така и при копирния материал. Характерно за оптиката е, че както и при другите формати обективите са аксиално-симетрични с променливо и твърдо фокусно разстояние. Великолепното качество на изображението, което предлага по-голямата площ на кадъра, както и перфектното възпроизвеждане на звука, вследствие на по-голямата скорост на движение влияят по неподражаем начин върху слуховите и зрителни сетива. Това предопределя и неговата неоценима роля в развитието на световното киноизкуство. Естествено е да предположим какъв ще бъде ефекта върху обикновения зрител, ако има възможност да види един и същи епизод заснет на 70 мм и на анаморфиран 35 мм кадър.
Парметри на системата
|
|
Филмови копия
|
|
Негатив
|
Широкоформатни
|
Широкоекранни
|
Широчина на лентата, мм
|
65
|
70
|
35
|
Размер на кадъра, мм
|
52,58 Х 23,01
|
48,5 Х 22
|
21,3 Х 18,6
|
Площ на кадъра, мм
|
1210
|
1069
|
397
|
Съотношение на страните
|
2,28:1
|
2,2:1
|
2,35:1
|
Стъпка на кадъра, мм
|
23,75
|
23,75
|
19
|
Номинална честота, кадр/с
|
24
|
24
|
24
|
Скорост на движение на кинолентата, мм/с
|
570
|
570
|
456
|
Разход на кинолента, м/мин
|
34,2
|
34,2
|
27,36
|
Вид на фонограмата
|
-
|
Магнитна стереофонична
|
Оптична или магнитна
|
Зърнестото изображение, липсата на достатъчна рязкост, както и едноплановостта не съществуват като проблем пред по-широкия формат. Ето защо водещите световни кинофирми преоборудват студиите и киносалоните с широкоформатна апаратура през петдесетте и шестдесетте години. Единствената причина 70 мм да преминат на втори план след стандартните 35 мм е оскъпеното производство на филми. Въпреки това киното притежава своите шедьоври, снети по широкоформатната система:”Оклахома, такава каквато е”,”Бунтът на Баунти”,”Спартак”,”Война и мир”, Лорънс Арабски”,”Апокалипсис сега”,”Олимпийските игри в Токио 1965” са само част от заглавията заели достойно място в класическата страница от неговата история.
Съветската система за широк формат се характеризира с употребата на 70 мм лента за снимки и разпространение, както вече описахме по-горе. Звуковите пътечки са шест. Комплектът от снимачни обективи позволява безпроблемно заснемане на епизоди както в павилион, така и в натура. Възможностите за богати изразни внушения са неограничени и обезпечават пълен “ефект на участие”. Отношението е спазено 2,2 :1 на ширината към височината на кадъра. Липсва характерната дисторсия за анаморфотнoто широкоикранно кино на 35 мм. Високото качество на изображението предлага възможността да се трансформира посредством оптичен печат в широкоекранно , без да се получи загуба от това и така филма да получи по-голяма приемственост в световната киномрежа. От своя страна системата “Тодд А. О.”- “Супер Панавижън 70” използва за снимачен материал лента с формат 65 мм. Размерите на кадъра са непроменени, както и другите характеристики по отношение на стъпка, брой перфорации и отношение на височина към ширина. Ползата е единствено от икономически характер, съвсем немаловажен, още повече, че в оригиналния негатив тонпътечки не са необходими. Печатът на копията става по контактен път на 70 мм или оптичен с анаморфиране на 35 мм. Снимачната апаратура е олекотена максимално и благодарение на великолепните обективи на фирмата “Панавижън” изображението е реалистично, обемно и многопланово. За разлика от досега споменатите системи “МГМ 65” ползва при снимки анаморфотна оптика, което допълнително разширява хоризонтите на кадровото изображение. Коефициентът е 0,75.При прожекция образът се дезанаморфира чрез оптика с коефициент 1,33.Получава се екран с отношение 2,93 Х 1,което допълнително засилва ефекта на присъствие. Съществуват редица разновидности, предложени от самите фирми като “Ултра Панавижън 70”, ползваща оптика с анаморфиране при снимки 0,8 и при прожекция 1,25,което превръща изображението в екран със съотношение 2,75 Х 1.
През 1970 година се появява и разработената в Канада система “Ай макс”, предназначена за демонстрация на световното изложение в Осака - Япония. Тази система използва широката 70 мм лента и както при “Вистa-вижън” кадърът е хоризонтален с размери 70,4 Х 52,6 мм, разположен на петнадесет перфорации и площ 3703 кв. мм. Това е най-качествена система за заснемане и прожектиране на киноизображение, чиито достойнства не могат да бъдат достигнати от никакви други носители на изобразителна информация. Големият разход на материал оскъпява многократно филмовата продукция и поради тази причина системата присъства единствено като киноатракцион. Същото може да се каже и за разновидността на “Ай макс”- “Омни макс”.
КИНОАТРАКЦИОНИ
И най-накрая трябва да отбележим различни атракциони, базирани на вече известните филмови формати. Циркорамата на Уолт Дисней е реализиран на основата на 11 броя 16 мм кинопрожекционни апарати. Създадена е в парка Дисниленд в средата на тридесетте години. Залата е с диаметър 12 метра. Всеки екран е с размери на стандартния 16 мм кадър 3,2 Х 2,4 метра. Снимачната установка е съдържала в себе си 11 кинокамери Кодак, разположени на една височина в кръг, така че общата снимка затваря ъгъла от 360 градуса. Зрителите наблюдават филма прави и могат субективно да изберат посоката на гледане. На световното изложение в Брюксел е построен подобен кинотеатър, работещ със същия формат. Филмите, предназначени за него са били заснети с 11 камери АРРИ 16 и обективи с хоризонтален ъгъл 40 градуса. Впоследствие се появява съветската “Кръгова кинопанорама”, използващата същия принцип, но 35 мм снимачна и прожекционна апаратура. През 1982 година в дните на 1300 години България в зала “Фестивална” също беше реализирана кръгова кинопанорама, осъществена по този принцип. Към киноатракционите може да се причисли и система “Спейсариум”, разработена в Сиатъл през 1962 година. Списъкът се допълва от полиекранното кино система “Совполикадър” и вариоскопичното кино “Варио 70”, дело на съветските киноспециалисти, които остават единствено като любопитни факти в световната киноистория.
СЪВРЕМЕННИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ ОТ ЕДИН ОПТИЧЕН НОСИТЕЛ НА ИНФОРМАЦИЯТА ВЪРХУ ДРУГ
Необходимостта от прехвърляне на изображение от един оптичен носител върху друг е произлязла от практиката на кинооператорите, които по една или друга причина са били принудени да използват различни филмови формати за регистриране на отрязък от пространство и време, и впоследствие унифицирането на материалите на основата на стандартизираната 35 мм лента.
Методите, по които може да се извърши подобна транскрипция без да се реализира загуба от изобразителните достойнства на изходния материал са два:Класически - посредством оптично транслиране в имерсионна среда и осъществения успешно в последните години нов т. н. електронен способ. Първият от двата дава отлични резултати благодарение на технологията, разработена от американската фирма “Бел-Хауел”- стъпкова оптична копирна машина Бел-Хауел”/”Сейки”. Тя е конструирана за квалифицирано изготвяне на копия с изтъкнати качества. Процесът на прехвърляне се осъществява посредством употребата на “Бел-Хауел”- автоматичен адитивен, цветен светлинен източник и система с програмирана перфолента съвместно със “Сейки”-стъпкова копирна оптична машина, състояща се от гриф-контрагриф и устройство за мокро /имерсионно/ копиране. Заменяемите транспортни механизми и грайфери, комплекти водещи зъбни колела и оптични системи дават възможност да се прехвърля изображение при следните формати:
35-16мм 16-Супер 8 мм
35-35мм 16-8мм
35-2Х16мм 16-16мм
35-Супер 8мм 16-35мм
35-8мм 16-2Х16мм
Горепосочената таблица търпи условност по отношение на това, че данните се отнасят за инсталираната апаратура в “Бояна филм ЕАД-Обработка на филми”. На практика няма ограничения във възможностите за прехвърляне на изображение както от най-широкия формат 70 мм на най-тесния 8 мм, така и обратно. С навлизането на телевизията с висока разрешаваща способност претърпелия изменения формат 16 мм, известен като Супер 16 мм също е залегнал като възможност за регистриране на изображение при настоящата технология. Апаратурата работи на принципа на адитивното цветно наслагване, при което светлината от източника се разделя на син, зелен и червен, посредством дихроични огледала. Смяната на светлината се осъществява между отделните кадри, докато обтуратора е затворен и се задейства от стандартната кербовка на филма, или високочестотно прехвърлящо устройство по избор.. Копирната машина е снабдена с три светлинни клапи и четящо устройство за перфолента, което осигурява сигналите да задействат клапите, както и задвижване на перфолентата за всяка сцена. Светлинните клапи декодират сигналите и залагат информацията в “паметта”, така че тя да бъде моментално променена за поредната сцена. Всеки цветен лъч се модулира през 72 стъпки от по 0,025 log Е, така че се осигурява общ обхват на светлинната стойност, равняваща се на 1,80.Петдесет от тези нараствания се внасят като сигнал в секцията на съхранение на паметта директно от четящото устройство на перфолентата, докато останалите стъпки могат да се установят ръчно за вариации в емулсията посредством “подготвящи бутони”, намиращи се на отделението с клапите. Светлинният лъч преминава през серия кондензори от оптичното отделение на прожектора до системата копирни лещи в отвора на камерата. Всички командни клавиши са удобно разположени и предлагат лесен достъп, а оттам и оперативност при работа на кописта. Стъпковата оптична копирна машина “Бел-Хауел” е проектирана за цветно и черно-бяло прехвърляне на изображение от един формат на друг, посредством програмиране на предварително перфорирана лента от типа на използваните в цифровите електронно-изчислителни машини. Изходният материал внимателно се преглежда, разчита в посоката на желания цвето и светлинен резултат от кадър до кадър, след което се кербова механично или с метални фолии на определените места, където трябва да се задейства смяната на светлините. Информацията се кодира посредством перфориране на лентата, която от своя страна се поставя в четящото устройство и след измиване на оригинала и зареждането му заедно със снимачния материал, машината е готова за работа. Освен светлините и цвета, които се коригират по електронен път, плътността на изображението може да се коригира посредством диафрагма на снимачния обектив на камерата “Сейки” с деления от 2 до 22.Скоростта на движение е променлива /4-30 к./сек./, на чиято база се извършва разчитането на оригинала. Така съществуващата апаратура дава благоприятни възможности на всеки оператор да прехвърли изображение без загуба в качеството по отношение на цвят, оптическа плътност и контраст на формат по избор, както и да осъществи комбинирани изображения, посредством многократна експозиция. Брилянтността на картината е обусловена от средата на копиране, която предлага апаратурата. Системата за мокро /имерсионно/ копиране се управлява независимо като нейното включване става по желание на оператора. Имерсионната среда е съставена от диетилперхлор, чиято основна способност да пропуска 100% от светлинния лъч дава възможност за запълване и игнориране по време на копиране на средни и дълбоки деформации по гланца и мата на изходния материал. Опростената система за ръководство и обслужване улеснява работата на оператора, а надеждността на апаратурата премахва опасността от повреда на изходния материал по време на работа.
През последните години наложилата се дигитална технология за запис и обработка на изображение показа великолепни резултати и даде възможност на всеки кинооператор да извърши допълнителна корекция на картината както и да прехвърли образ без никаква загуба от един формат на друг. Въвеждането на системата “Броадкастинг Телевижън Систем” е симбиоза между телекино с непрестанно движение на филма, лазерно сканиране на изображението, компютърна обработка на въведената информация и обратно прехвърляне с помощта на лазерен скенер върху подходящ филмов материал. Тя позволява филмовия формат да бъде приспособен към какъвто и да е HDTV стандарт, както и към системите с разделителна способност 525 и 625 реда. Субективните фактори като избор на цвят и контраст от страна на оператора са технологично подплатени от възможността за обработка и предлагане на 16.7 милиона цвята. Това изключително помага при реализацията на комбинирани изображения, които по традиционния способ се осъществяват трудно. Не бива обаче да де забравя, че новата технология наред с положителните си страни има и отрицателни, една от които е икономическа. Прехвърлянето на изображение по този способ е твърде скъпо, а освен това преминало през цифровата обработка на компютъра придобива сякаш стерилност и” двуизмерност”, което от своя страна е забележимо само от професионалистите.
И при двата способа основният проблем на оператора е по посока на избор на формата и неговата светочувствителност. Регистрирайки първичната изобразителна информация той трябва да се съобрази с възможностите на материала за максимално възприемане на яркостните характеристики на отрязъка от пространство, намиращ се пред неговия обектив. Немаловажен елемент в работата му е хроматичността на емулсията, с която работи. Черно-бял или цветен снимачният материал притежава своята цветочувствителност и заедно с фактора на увеличение представляват базисната основа, от която трябва да изходи всеки оператор при решаване на драматургично-изобразителната задача. Позовавайки се на основните физични закони може да се предположи какъв ще бъде крайния резултат при прехвърляне на изображение по традиционния способ от един формат на друг. Контактния печат няма да доведе до загуба в картината по адрес на разделителна способност, рязкост на контура както и промяна в честотно-контрастната характеристика. От друга страна “разширяването” на образ от по-тесен на по-широк филмов формат изисква оптично прехвърляне, което в следствие на разсейване на светлинния поток води до завишаване на оптичната плътност и зърнестост. Ето защо при евентуално третиране на оригиналния материал по описания по-горе начин изисква още в снимачния процес оператора да се съобрази с фактора на увеличение. Известно е, че едно и също изображение търпи промяна като качество в 16 и 35 мм формат. При идентични снимачни условия по-малката площ на кадъра ще погълне по-малко светлина и резултата ще бъде в минус на по-тесния формат т. е. картината ще бъде с по-голяма оптическа плътност. Същото се отнася и за контраста при прехвърляне на изображение от по-тесен на по-широк формат. Затова основен принцип в работата на оператора е при изграждане на всяка сцена да подбира подходящ декор с разнообразна фактура и наситеност на цветовете. Така завишаването на зърнестоста и контраста ще бъдат трудно забележими за обикновеното око. Важен критерий за получаване на качествено изображение като краен резултат е задаване на точна експозиция по време на снимки. Това дава възможност при прехвърляне на по-широк формат да се получи изображение с приемливи контраст и зърнестост. От своя страна това довежда до минимални загуби в контура на образа, което е абсолютно важно при постигане на големи увеличения. Важен фактор за постигане на отлично качество е снимачната оптика. Разделителната способност на обектива е пряко свързана с разделителната способност на снимачния материал. И докато при съвременните високочувствителни материали тя е от порядъка на 1 000 000 информационни единици / пиксели / при 16 мм и около 5 000 000 при 35 мм обикновен формат 1,37 : 1,то оптиката предлага по-малки възможности за фиксиране на изображение. Въпреки това сме свидетели на високото качество на филмовата картина, която по мнение на специалисти ще бъде основен носител на художествена информация и в условията на широкоекранното кино и телевизия с висока разделителна способност. Още повече, че при електронната обработка на филмовия оригинал възможностите за компютърно вмешателство в картината предлагат неограничени вариации за работа с изображението като по този начин отпадат някои от недостатъците на транслиране на картина от един формат на друг, съществуващи в традиционната технология. Но както споменахме по-горе и тук са налице недостатъци от финансово и техническо естество. Основавайки се на техническите възможности, предлагани от двата способа и съобразявайки се с основните фактори при работа със снимачните материали, оператора може сам да прецени условията на снимачния и лабораторен процес за постигане на високо качество на изображението по отношение на контраст, колорит и зърнестост.
Достарыңызбен бөлісу: |