Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци



бет3/4
Дата14.07.2016
өлшемі333 Kb.
#198378
1   2   3   4

По­доб­ря­ва­не­то на те­зи раз­ме­ри доп­ри­на­ся за уве­ли­ча­ва­не раз­де­ли­тел­на­та спо­соб­ност на изоб­ра­же­ни­ето и да­ва въз­мож­ност при бъ­де­ща­та елек­т­рон­на тех­но­ло­гия фор­ма­тът 16 мм да на­ме­ри мяс­то в ки­но и те­ле­ви­зи­он­ния про­из­вод­с­т­вен комплекс. На 16 мм са зас­не­ти ре­ди­ца филми, ня­кои от ко­ито ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни в след­ва­ща­та част на нас­то­яща­та ра­бо­та и то по от­но­ше­ние на проблемите, въз­ник­на­ли пред опе­ра­то­ри­те за раз­ре­ша­ва­не на изоб­ра­зи­тел­но-дра­ма­тур­гич­ни­те задачи.


СИСТЕМА 8 ММ И СУПЕР 8 ММ
Отчитайки факта, че га­ба­ри­ти­те на сни­мач­на­та и про­жек­ци­он­на апа­ра­ту­ра в тра­ди­ци­он­на­та ки­не­ма­тог­ра­фия са твър­де го­ле­ми Джордж Йистмън раз­ра­бот­ва нов фор­мат пред­наз­на­чен из­к­лю­чи­тел­но за на­рас­т­ва­ща­та ар­мия от кинолюбители. Разширяването на па­за­ри­те е не­ма­ло­важ­на при­чи­на за по­ява­та на сис­те­ма­та 8 мм.

Използвайки дос­ти­же­ни­ята в об­лас­т­та на све­то­чув­с­т­ви­тел­ни­те ма­те­ри­али и най-ве­че раз­ра­бот­вай­ки тех­но­ло­ги­ята на об­ра­ти­ма­та об­ра­бот­ка Кодак по­да­ря­ват на чо­ве­чес­т­во­то най-мал­кия формат, кой­то ос­та­вя трай­ни сле­ди в ис­то­ри­ята на киното. През 1932 го­ди­на спе­ци­алис­ти от фир­ма­та раз­по­ло­вя­ват 16 мм лен­та и за­паз­вай­ки раз­ме­ри­те на пер­фо­ра­ци­ята вмес­т­ват ка­дър с раз­ме­ри 3,55 Х 4,9 мм. Стъпката на все­ки ка­дър се рав­ня­ва на 3,81 мм. Появата на па­за­ра на то­зи лю­би­тел­с­ки фор­мат изиг­ра­ва го­ля­ма ро­ля в из­г­раж­да­не­то на но­во зри­тел­с­ко мислене, прев­ръ­ща обик­но­ве­ния лю­би­тел в действен, пря­ко ан­га­жи­ран към пра­ве­не­то на фил­ми съмишленик. Технологията нах­лу­ва ре­во­лю­ци­он­но в до­мо­ве­те на хората. Всеки ис­ка да снима, да пра­ви кино, да за­пе­ча­ти мо­мен­ти от ежедневието. Милиони ки­но­ен­ту­си­ас­ти за­вър­тат сво­ите пър­ви фил­ми и раз­г­ръ­щат но­ва стра­ни­ца в све­тов­на­та киноиндустрия.

Трябва да се отбележи, че фор­ма­тът съ­щес­т­ву­ва и до днес ка­то 2 Х 8 мм. След зас­не­ма­не и об­ра­бот­ка ма­те­ри­алът се разполовява, слеп­ва се и ста­ва го­ден за прожекция. Обратимата об­ра­бот­ка спо­ма­га да се по­ев­ти­ни не­го­ва­та себестойност. Резултатът е по­зи­тив­но изображение, ко­ето спес­тя­ва ко­пи­ра­не­то на материала.

Възможността все­ки сам да об­ра­бо­ти фил­ма в до­маш­ни ус­ло­вия уни­фи­ци­ра не­го­ва­та приемственост. По-къс­но се по­явя­ват цвет­ни­те фил­ми об­ра­бо­те­ни по тех­но­ло­ги­ята “Кода- и Ектахром”, изис­к­ва­щи об­ра­бот­ка­та да ста­ва в ла­бо­ра­тор­ни условия. Кинолюбителите по­лу­ча­ват пъл­на нас­ла­да от въз­мож­нос­ти­те за точ­но цве­то­въз­п­ро­из­веж­да­не на за­оби­ка­ля­ща­та ги действителност. С раз­ви­ти­ето на зву­ко­во­то ки­но на­рас­т­ват и кри­те­ри­ите на любителите. Става въз­мож­но раз­по­ла­га­не­то на маг­нит­на тонпътечка. Усъвършенствайки сес­те­ма­та през 1964 го­ди­на Кодак пред­ла­гат мо­дер­ни­зи­ра­ния ва­ри­ант Супер 8 мм с про­ме­не­ни па­ра­мет­ри на перфорацията, ка­дъ­ра и стъп­ка­та на материала. 4,01 Х 5,36 мм и площ от 21,5 кв. мм, със­тав­ля­ва­щи 71% по­лез­на площ, ко­ето при­да­ва про­фе­си­онал­ни дос­тойн­с­т­ва на формата. На сре­щу­по­лож­ния борд на пер­фо­ра­ци­ята е раз­по­ло­же­на тонпътечката, ко­ято мо­же да бъ­де маг­нит­на или оптична. Хиляди иг­рал­ни фил­ми са ти­ра­жи­ра­ни на то­зи фор­мат и по­пъл­ват до­маш­ни­те и клуб­ни филмотеки. В пе­ри­од от бли­зо де­се­ти­на го­ди­ни то­зи фор­мат се из­пол­з­ва ус­пеш­но в ре­ди­ца те­ле­ви­зи­он­ни ком­па­нии за фик­си­ра­не на ин­фор­ма­ци­он­ни материали.



Повишения свет­ли­нен по­ток и ка­чес­т­во­то на зву­ка при про­жек­ция са ос­нов­ни­те дос­тойн­с­т­ва на системата. Единствено мо­же да се съжалява, че нав­ли­за­не­то на елек­т­ро­ни­ка­та из­мес­ти Супер 8 мм и ли­ши из­ця­ло ки­но­лю­би­те­ли­те от въз­мож­нос­т­та да се до­кос­нат до слож­на­та ма­те­рия на пра­ве­не­то на филми. По-на­та­тък ще раз­г­ле­да­ме ня­кои при­ме­ри от све­тов­на­та про­фе­си­онал­на кинематография, при ко­ито фор­ма­тът Супер 8 мм е изиг­рал дос­той­но сво­ята роля.
ФОРМАТ 70 ММ - ШИРОКОФОРМАТНО КИНО
Разпространено е мнение, че фор­ма­тът е по­лу­чил раз­ви­тие през пет­де­сет­те години, в след­с­т­вие на бур­но­то нав­ли­за­не на те­ле­ви­зи­ята и от­ли­ва на зри­те­ли от киносалоните. Но то­ва не е така. Още с въз­ник­ва­не­то си ки­но­то из­пол­з­ва фил­мо­ва лен­та по-ши­ро­ка от стандартната. През 1911 го­ди­на ита­ли­ане­ца Филотео Алберини пред­ла­га сис­те­ма за зас­не­ма­не и де­мон­с­т­ра­ции на фил­ми при фор­мат 70 мм, чи­ито ка­дър е с раз­ме­ри 23 Х 58 мм, стъп­ка 23,75 мм и по пет перфорации, раз­по­ло­же­ни от две­те стра­ни на все­ки кадър. Това пра­ви от­но­ше­ние на ви­со­чи­на­та към ши­ри­на­та 2,55 : 1.Пос­ле­до­ва­тел­но през 1929 го­ди­на аме­ри­кан­с­ки­те ки­но­ком­па­нии “Уорнър” и “МГМ” пред­ла­гат раз­ме­ра на ори­ги­нал­ния не­га­тив да бъ­де 65 мм. Позитивът пред­наз­на­чен за про­жек­ция се по­лу­ча­ва по кон­так­тен способ, ши­рок е 70 мм и при­те­жа­ва 7 или 9 маг­нит­ни тон­пъ­теч­ки в за­ви­си­мост от пред­ло­же­на­та идея. Това са сис­те­ми­те “Витаскоп” и “Рейлайф”, въ­зос­но­ва на ко­ито през 1955 го­ди­на се ут­вър­ж­да­ва ка­то све­то­вен фор­мат сис­те­ма­та “Майкъл Тод - АО”, лан­си­ран от “Метро-Голдуин-Майер”. През пет­де­сет­те го­ди­ни в Съветския съ­юз съ­що се раз­ра­бот­ва по­доб­на технология, пол­з­ва­ща за ос­но­ва ши­ри­на­та от 70 мм как­то при снимачния, та­ка и при ко­пир­ния материал. Характерно за оп­ти­ка­та е, че как­то и при дру­ги­те фор­ма­ти обек­ти­ви­те са ак­си­ал­но-си­мет­рич­ни с про­мен­ли­во и твър­до фо­кус­но разстояние. Великолепното ка­чес­т­во на изображението, ко­ето пред­ла­га по-го­ля­ма­та площ на кадъра, как­то и пер­фек­т­но­то въз­п­ро­из­веж­да­не на звука, вслед­с­т­вие на по-го­ля­ма­та ско­рост на дви­же­ние вли­я­ят по не­под­ра­жа­ем на­чин вър­ху слу­хо­ви­те и зри­тел­ни сетива. Това пре­доп­ре­де­ля и не­го­ва­та не­оце­ни­ма ро­ля в раз­ви­ти­ето на све­тов­но­то киноизкуство. Естествено е да пред­по­ло­жим ка­къв ще бъ­де ефек­та вър­ху обик­но­ве­ния зрител, ако има въз­мож­ност да ви­ди един и съ­щи епи­зод зас­нет на 70 мм и на ана­мор­фи­ран 35 мм кадър.



Парметри на системата




Филмови копия




Негатив

Широкоформатни

Широкоекранни

Широчина на лентата, мм

65

70

35

Размер на кадъра, мм

52,58 Х 23,01

48,5 Х 22

21,3 Х 18,6

Площ на кадъра, мм

1210

1069

397

Съотношение на страните

2,28:1

2,2:1

2,35:1

Стъпка на кадъра, мм

23,75

23,75

19

Номинална честота, кадр/с

24

24

24

Скорост на движение на кинолентата, мм/с

570

570

456

Разход на кинолента, м/мин

34,2

34,2

27,36

Вид на фонограмата

-

Магнитна стереофонична

Оптична или магнитна

Зърнестото изображение, лип­са­та на дос­та­тъч­на рязкост, как­то и ед­ноп­ла­но­вос­т­та не съ­щес­т­ву­ват ка­то проб­лем пред по-ши­ро­кия формат. Ето за­що во­де­щи­те све­тов­ни ки­но­фир­ми пре­обо­руд­ват сту­ди­ите и ки­но­са­ло­ни­те с ши­ро­ко­фор­мат­на апа­ра­ту­ра през пет­де­сет­те и шес­т­де­сет­те години. Единствената при­чи­на 70 мм да пре­ми­нат на вто­ри план след стан­дар­т­ни­те 35 мм е ос­къ­пе­но­то про­из­вод­с­т­во на филми. Въпреки то­ва ки­но­то при­те­жа­ва сво­ите шедьоври, сне­ти по ши­ро­ко­фор­мат­на­та система:”Оклахома, та­ка­ва как­ва­то е”,”Бунтът на Баунти”,”Спартак”,”Война и мир”, Лорънс Арабски”,”Апокалипсис се­га”,”Олимпийските иг­ри в Токио 1965” са са­мо част от заг­ла­ви­ята за­ели дос­той­но мяс­то в кла­си­чес­ка­та стра­ни­ца от не­го­ва­та история.

Съветската сис­те­ма за ши­рок фор­мат се ха­рак­те­ри­зи­ра с упот­ре­ба­та на 70 мм лен­та за сним­ки и разпространение, как­то ве­че опи­сах­ме по-горе. Звуковите пъ­теч­ки са шест. Комплектът от сни­мач­ни обек­ти­ви поз­во­ля­ва без­п­роб­лем­но зас­не­ма­не на епи­зо­ди как­то в павилион, та­ка и в натура. Възможностите за бо­га­ти из­раз­ни вну­ше­ния са не­ог­ра­ни­че­ни и обез­пе­ча­ват пъ­лен “ефект на учас­тие”. Отношението е спа­зе­но 2,2 :1 на ши­ри­на­та към ви­со­чи­на­та на кадъра. Липсва ха­рак­тер­на­та дис­тор­сия за ана­мор­фотнoто ши­ро­ко­ик­ран­но ки­но на 35 мм. Високото ка­чес­т­во на изоб­ра­же­ни­ето пред­ла­га въз­мож­нос­т­та да се тран­с­фор­ми­ра пос­ред­с­т­вом оп­ти­чен пе­чат в ши­ро­ко­ек­ран­но , без да се по­лу­чи за­гу­ба от то­ва и та­ка фил­ма да по­лу­чи по-го­ля­ма при­ем­с­т­ве­ност в све­тов­на­та киномрежа. От своя стра­на сис­те­ма­та “Тодд А. О.”- “Супер Панавижън 70” из­пол­з­ва за сни­ма­чен ма­те­ри­ал лен­та с фор­мат 65 мм. Размерите на ка­дъ­ра са непроменени, как­то и дру­ги­те ха­рак­те­рис­ти­ки по от­но­ше­ние на стъпка, брой пер­фо­ра­ции и от­но­ше­ние на ви­со­чи­на към ширина. Ползата е един­с­т­ве­но от ико­но­ми­чес­ки характер, съв­сем немаловажен, още повече, че в ори­ги­нал­ния не­га­тив тон­пъ­теч­ки не са необходими. Печатът на ко­пи­ята ста­ва по кон­так­тен път на 70 мм или оп­ти­чен с ана­мор­фи­ра­не на 35 мм. Снимачната апа­ра­ту­ра е оле­ко­те­на мак­си­мал­но и бла­го­да­ре­ние на ве­ли­ко­леп­ни­те обек­ти­ви на фир­ма­та “Панавижън” изоб­ра­же­ни­ето е реалистично, обем­но и многопланово. За раз­ли­ка от до­се­га спо­ме­на­ти­те сис­те­ми “МГМ 65” пол­з­ва при сним­ки ана­мор­фот­на оптика, ко­ето до­пъл­ни­тел­но раз­ши­ря­ва хо­ри­зон­ти­те на кад­ро­во­то изображение. Коефициентът е 0,75.При про­жек­ция об­ра­зът се де­за­на­мор­фи­ра чрез оп­ти­ка с ко­ефи­ци­ент 1,33.По­лу­ча­ва се ек­ран с от­но­ше­ние 2,93 Х 1,ко­ето до­пъл­ни­тел­но за­сил­ва ефек­та на присъствие. Съществуват ре­ди­ца разновидности, пред­ло­же­ни от са­ми­те фир­ми ка­то “Ултра Панавижън 70”, пол­з­ва­ща оп­ти­ка с ана­мор­фи­ра­не при сним­ки 0,8 и при про­жек­ция 1,25,ко­ето прев­ръ­ща изоб­ра­же­ни­ето в ек­ран със съ­от­но­ше­ние 2,75 Х 1.

През 1970 го­ди­на се по­явя­ва и раз­ра­бо­те­на­та в Канада сис­те­ма “Ай макс”, пред­наз­на­че­на за де­мон­с­т­ра­ция на све­тов­но­то из­ло­же­ние в Осака - Япония. Тази сис­те­ма из­пол­з­ва ши­ро­ка­та 70 мм лен­та и как­то при “Вистa-ви­жън” ка­дъ­рът е хо­ри­зон­та­лен с раз­ме­ри 70,4 Х 52,6 мм, раз­по­ло­жен на пет­на­де­сет пер­фо­ра­ции и площ 3703 кв. мм. Това е най-ка­чес­т­ве­на сис­те­ма за зас­не­ма­не и про­жек­ти­ра­не на киноизображение, чи­ито дос­тойн­с­т­ва не мо­гат да бъ­дат дос­тиг­на­ти от ни­как­ви дру­ги но­си­те­ли на изоб­ра­зи­тел­на информация. Големият раз­ход на ма­те­ри­ал ос­къ­пя­ва мно­гок­рат­но фил­мо­ва­та про­дук­ция и по­ра­ди та­зи при­чи­на сис­те­ма­та при­със­т­ва един­с­т­ве­но ка­то киноатракцион. Същото мо­же да се ка­же и за раз­но­вид­нос­т­та на “Ай макс”- “Омни макс”.


КИНОАТРАКЦИОНИ
И най-нак­рая тряб­ва да от­бе­ле­жим раз­лич­ни атракциони, ба­зи­ра­ни на ве­че из­вес­т­ни­те фил­мо­ви формати. Циркорамата на Уолт Дисней е ре­али­зи­ран на ос­но­ва­та на 11 броя 16 мм ки­ноп­ро­жек­ци­он­ни апарати. Създадена е в пар­ка Дисниленд в сре­да­та на три­де­сет­те години. Залата е с ди­аме­тър 12 метра. Всеки ек­ран е с раз­ме­ри на стан­дар­т­ния 16 мм ка­дър 3,2 Х 2,4 метра. Снимачната ус­та­нов­ка е съ­дър­жа­ла в се­бе си 11 ки­но­ка­ме­ри Кодак, раз­по­ло­же­ни на ед­на ви­со­чи­на в кръг, та­ка че об­ща­та сним­ка зат­ва­ря ъгъ­ла от 360 градуса. Зрителите наб­лю­да­ват фил­ма пра­ви и мо­гат су­бек­тив­но да из­бе­рат по­со­ка­та на гледане. На све­тов­но­то из­ло­же­ние в Брюксел е пос­т­ро­ен по­до­бен кинотеатър, ра­бо­тещ със съ­щия формат. Филмите, пред­наз­на­че­ни за не­го са би­ли зас­не­ти с 11 ка­ме­ри АРРИ 16 и обек­ти­ви с хо­ри­зон­та­лен ъгъл 40 градуса. Впоследствие се по­явя­ва съ­вет­с­ка­та “Кръгова ки­но­па­но­ра­ма”, из­пол­з­ва­ща­та съ­щия принцип, но 35 мм сни­мач­на и про­жек­ци­он­на апаратура. През 1982 го­ди­на в дни­те на 1300 го­ди­ни България в за­ла “Фестивална” съ­що бе­ше ре­али­зи­ра­на кръ­го­ва кинопанорама, осъ­щес­т­ве­на по то­зи принцип. Към ки­но­ат­рак­ци­они­те мо­же да се при­чис­ли и сис­те­ма “Спейсариум”, раз­ра­бо­те­на в Сиатъл през 1962 година. Списъкът се до­пъл­ва от по­ли­ек­ран­но­то ки­но сис­те­ма “Совполикадър” и ва­ри­ос­ко­пич­но­то ки­но “Варио 70”, де­ло на съ­вет­с­ки­те киноспециалисти, ко­ито ос­та­ват един­с­т­ве­но ка­то лю­бо­пит­ни фак­ти в све­тов­на­та киноистория.
СЪВРЕМЕННИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ ОТ ЕДИН ОПТИЧЕН НОСИТЕЛ НА ИНФОРМАЦИЯТА ВЪРХУ ДРУГ
Необходимостта от прех­вър­ля­не на изоб­ра­же­ние от един оп­ти­чен но­си­тел вър­ху друг е про­из­ляз­ла от прак­ти­ка­та на кинооператорите, ко­ито по ед­на или дру­га при­чи­на са би­ли при­ну­де­ни да из­пол­з­ват раз­лич­ни фил­мо­ви фор­ма­ти за ре­гис­т­ри­ра­не на от­ря­зък от прос­т­ран­с­т­во и време, и впос­лед­с­т­вие уни­фи­ци­ра­не­то на ма­те­ри­али­те на ос­но­ва­та на стан­дар­ти­зи­ра­на­та 35 мм лента.

Методите, по ко­ито мо­же да се из­вър­ши по­доб­на тран­с­к­рип­ция без да се ре­али­зи­ра за­гу­ба от изоб­ра­зи­тел­ни­те дос­тойн­с­т­ва на из­ход­ния ма­те­ри­ал са два­:К­ла­си­чес­ки - пос­ред­с­т­вом оп­тич­но тран­с­ли­ра­не в имер­си­он­на сре­да и осъ­щес­т­ве­ния ус­пеш­но в пос­лед­ни­те го­ди­ни нов т. н. елек­т­ро­нен способ. Първият от два­та да­ва от­лич­ни ре­зул­та­ти бла­го­да­ре­ние на технологията, раз­ра­бо­те­на от аме­ри­кан­с­ка­та фир­ма “Бел-Хауел”- стъп­ко­ва оп­тич­на ко­пир­на ма­ши­на Бел-Хауел”/”Сейки”. Тя е кон­с­т­ру­ира­на за ква­ли­фи­ци­ра­но из­гот­вя­не на ко­пия с из­тък­на­ти качества. Процесът на прех­вър­ля­не се осъ­щес­т­вя­ва пос­ред­с­т­вом упот­ре­ба­та на “Бел-Хауел”- ав­то­ма­ти­чен адитивен, цве­тен свет­ли­нен из­точ­ник и сис­те­ма с прог­ра­ми­ра­на пер­фо­лен­та съв­мес­т­но със “Сейки”-стъп­ко­ва ко­пир­на оп­тич­на машина, със­то­яща се от гриф-кон­т­раг­риф и ус­т­ройс­т­во за мок­ро /имер­си­он­но/ копиране. Заменяемите тран­с­пор­т­ни ме­ха­низ­ми и грайфери, ком­п­лек­ти во­де­щи зъб­ни ко­ле­ла и оп­тич­ни сис­те­ми да­ват въз­мож­ност да се прех­вър­ля изоб­ра­же­ние при след­ни­те формати:

35-16мм 16-Супер 8 мм

35-35мм 16-8мм

35-2Х16мм 16-16мм

35-Супер 8мм 16-35мм



35-8мм 16-2Х16мм
Горепосочената таб­ли­ца тър­пи ус­лов­ност по от­но­ше­ние на това, че дан­ни­те се от­на­сят за ин­с­та­ли­ра­на­та апа­ра­ту­ра в “Бояна филм ЕАД-Обработка на фил­ми”. На прак­ти­ка ня­ма ог­ра­ни­че­ния във въз­мож­нос­ти­те за прех­вър­ля­не на изоб­ра­же­ние как­то от най-ши­ро­кия фор­мат 70 мм на най-тес­ния 8 мм, та­ка и обратно. С нав­ли­за­не­то на те­ле­ви­зи­ята с ви­со­ка раз­ре­ша­ва­ща спо­соб­ност пре­тър­пе­лия из­ме­не­ния фор­мат 16 мм, из­вес­тен ка­то Супер 16 мм съ­що е за­лег­нал ка­то въз­мож­ност за ре­гис­т­ри­ра­не на изоб­ра­же­ние при нас­то­яща­та технология. Апаратурата ра­бо­ти на прин­ци­па на ади­тив­но­то цвет­но наслагване, при ко­ето свет­ли­на­та от из­точ­ни­ка се раз­де­ля на син, зе­лен и червен, пос­ред­с­т­вом дих­ро­ич­ни огледала. Смяната на свет­ли­на­та се осъ­щес­т­вя­ва меж­ду от­дел­ни­те кадри, до­ка­то об­ту­ра­то­ра е зат­во­рен и се за­дейс­т­ва от стан­дар­т­на­та кер­бов­ка на филма, или ви­со­ко­чес­тот­но прех­вър­ля­що ус­т­ройс­т­во по избор.. Копирната ма­ши­на е снаб­де­на с три свет­лин­ни кла­пи и че­тя­що ус­т­ройс­т­во за перфолента, ко­ето оси­гу­ря­ва сиг­на­ли­те да за­дейс­т­ват клапите, как­то и зад­виж­ва­не на пер­фо­лен­та­та за вся­ка сцена. Светлинните кла­пи де­ко­ди­рат сиг­на­ли­те и за­ла­гат ин­фор­ма­ци­ята в “па­мет­та”, та­ка че тя да бъ­де мо­мен­тал­но про­ме­не­на за по­ред­на­та сцена. Всеки цве­тен лъч се мо­ду­ли­ра през 72 стъп­ки от по 0,025 log Е, та­ка че се оси­гу­ря­ва общ об­х­ват на свет­лин­на­та стойност, рав­ня­ва­ща се на 1,80.Пет­де­сет от те­зи на­рас­т­ва­ния се вна­сят ка­то сиг­нал в сек­ци­ята на съх­ра­не­ние на па­мет­та ди­рек­т­но от че­тя­що­то ус­т­ройс­т­во на перфолентата, до­ка­то ос­та­на­ли­те стъп­ки мо­гат да се ус­та­но­вят ръч­но за ва­ри­ации в емул­си­ята пос­ред­с­т­вом “под­гот­вя­щи бу­то­ни”, на­ми­ра­щи се на от­де­ле­ни­ето с клапите. Светлинният лъч пре­ми­на­ва през се­рия кон­ден­зо­ри от оп­тич­но­то от­де­ле­ние на про­жек­то­ра до сис­те­ма­та ко­пир­ни ле­щи в от­во­ра на камерата. Всички ко­манд­ни кла­ви­ши са удоб­но раз­по­ло­же­ни и пред­ла­гат ле­сен достъп, а от­там и опе­ра­тив­ност при ра­бо­та на кописта. Стъпковата оп­тич­на ко­пир­на ма­ши­на “Бел-Хауел” е про­ек­ти­ра­на за цвет­но и чер­но-бя­ло прех­вър­ля­не на изоб­ра­же­ние от един фор­мат на друг, пос­ред­с­т­вом прог­ра­ми­ра­не на пред­ва­ри­тел­но пер­фо­ри­ра­на лен­та от ти­па на из­пол­з­ва­ни­те в циф­ро­ви­те елек­т­рон­но-из­чис­ли­тел­ни машини. Изходният ма­те­ри­ал вни­ма­тел­но се преглежда, раз­чи­та в по­со­ка­та на же­ла­ния цве­то и свет­ли­нен ре­зул­тат от ка­дър до кадър, след ко­ето се кер­бо­ва ме­ха­нич­но или с ме­тал­ни фо­лии на оп­ре­де­ле­ни­те места, къ­де­то тряб­ва да се за­дейс­т­ва смя­на­та на светлините. Информацията се ко­ди­ра пос­ред­с­т­вом пер­фо­ри­ра­не на лентата, ко­ято от своя стра­на се пос­та­вя в че­тя­що­то ус­т­ройс­т­во и след из­ми­ва­не на ори­ги­на­ла и за­реж­да­не­то му за­ед­но със сни­мач­ния материал, ма­ши­на­та е го­то­ва за работа. Освен свет­ли­ни­те и цвета, ко­ито се ко­ри­ги­рат по елек­т­ро­нен път, плът­нос­т­та на изоб­ра­же­ни­ето мо­же да се ко­ри­ги­ра пос­ред­с­т­вом ди­аф­раг­ма на сни­мач­ния обек­тив на ка­ме­ра­та “Сейки” с де­ле­ния от 2 до 22.Ско­рос­т­та на дви­же­ние е про­мен­ли­ва /4-30 к./сек./, на чи­ято ба­за се из­вър­ш­ва раз­чи­та­не­то на оригинала. Така съ­щес­т­ву­ва­ща­та апа­ра­ту­ра да­ва бла­гоп­ри­ят­ни въз­мож­нос­ти на все­ки опе­ра­тор да прех­вър­ли изоб­ра­же­ние без за­гу­ба в ка­чес­т­во­то по от­но­ше­ние на цвят, оп­ти­чес­ка плът­ност и кон­т­раст на фор­мат по избор, как­то и да осъ­щес­т­ви ком­би­ни­ра­ни изображения, пос­ред­с­т­вом мно­гок­рат­на експозиция. Брилянтността на кар­ти­на­та е обус­ло­ве­на от сре­да­та на копиране, ко­ято пред­ла­га апаратурата. Системата за мок­ро /имер­си­он­но/ ко­пи­ра­не се уп­рав­ля­ва не­за­ви­си­мо ка­то нейно­то включ­ва­не ста­ва по же­ла­ние на оператора. Имерсионната сре­да е със­та­ве­на от диетилперхлор, чи­ято ос­нов­на спо­соб­ност да про­пус­ка 100% от свет­лин­ния лъч да­ва въз­мож­ност за за­пъл­ва­не и иг­но­ри­ра­не по вре­ме на ко­пи­ра­не на сред­ни и дъл­бо­ки де­фор­ма­ции по глан­ца и ма­та на из­ход­ния материал. Опростената сис­те­ма за ръ­ко­вод­с­т­во и об­с­луж­ва­не улес­ня­ва ра­бо­та­та на оператора, а на­деж­д­нос­т­та на апа­ра­ту­ра­та пре­мах­ва опас­нос­т­та от пов­ре­да на из­ход­ния ма­те­ри­ал по вре­ме на работа.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни на­ло­жи­ла­та се ди­ги­тал­на тех­но­ло­гия за за­пис и об­ра­бот­ка на изоб­ра­же­ние по­ка­за ве­ли­ко­леп­ни ре­зул­та­ти и да­де въз­мож­ност на все­ки ки­но­опе­ра­тор да из­вър­ши до­пъл­ни­тел­на ко­рек­ция на кар­ти­на­та как­то и да прех­вър­ли об­раз без ни­как­ва за­гу­ба от един фор­мат на друг. Въвеждането на сис­те­ма­та “Броадкастинг Телевижън Систем” е сим­би­оза меж­ду те­ле­ки­но с неп­рес­тан­но дви­же­ние на филма, ла­зер­но ска­ни­ра­не на изображението, ком­пю­тър­на об­ра­бот­ка на въ­ве­де­на­та ин­фор­ма­ция и об­рат­но прех­вър­ля­не с по­мощ­та на ла­зе­рен ске­нер вър­ху под­хо­дящ фил­мов материал. Тя поз­во­ля­ва фил­мо­вия фор­мат да бъ­де прис­по­со­бен към ка­къв­то и да е HDTV стандарт, как­то и към сис­те­ми­те с раз­де­ли­тел­на спо­соб­ност 525 и 625 реда. Субективните фак­то­ри ка­то из­бор на цвят и кон­т­раст от стра­на на опе­ра­то­ра са тех­но­ло­гич­но под­п­ла­те­ни от въз­мож­нос­т­та за об­ра­бот­ка и пред­ла­га­не на 16.7 ми­ли­она цвята. Това из­к­лю­чи­тел­но по­ма­га при ре­али­за­ци­ята на ком­би­ни­ра­ни изображения, ко­ито по тра­ди­ци­он­ния спо­соб се осъ­щес­т­вя­ват трудно. Не би­ва оба­че да де забравя, че но­ва­та тех­но­ло­гия на­ред с по­ло­жи­тел­ни­те си стра­ни има и отрицателни, ед­на от ко­ито е икономическа. Прехвърлянето на изоб­ра­же­ние по то­зи спо­соб е твър­де скъпо, а ос­вен то­ва пре­ми­на­ло през циф­ро­ва­та об­ра­бот­ка на ком­пю­тъ­ра при­до­би­ва ся­каш сте­рил­ност и” дву­из­мер­ност”, ко­ето от своя стра­на е за­бе­ле­жи­мо са­мо от професионалистите.



И при два­та спо­со­ба ос­нов­ни­ят проб­лем на опе­ра­то­ра е по по­со­ка на из­бор на фор­ма­та и не­го­ва­та светочувствителност. Регистрирайки пър­вич­на­та изоб­ра­зи­тел­на ин­фор­ма­ция той тряб­ва да се съ­об­ра­зи с въз­мож­нос­ти­те на ма­те­ри­ала за мак­си­мал­но въз­п­ри­ема­не на яр­кос­т­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на от­ря­зъ­ка от пространство, на­ми­ращ се пред не­го­вия обектив. Немаловажен еле­мент в ра­бо­та­та му е хро­ма­тич­нос­т­та на емулсията, с ко­ято работи. Черно-бял или цве­тен сни­мач­ни­ят ма­те­ри­ал при­те­жа­ва сво­ята цве­то­чув­с­т­ви­тел­ност и за­ед­но с фак­то­ра на уве­ли­че­ние пред­с­тав­ля­ват ба­зис­на­та основа, от ко­ято тряб­ва да из­хо­ди все­ки опе­ра­тор при ре­ша­ва­не на дра­ма­тур­гич­но-изоб­ра­зи­тел­на­та задача. Позовавайки се на ос­нов­ни­те фи­зич­ни за­ко­ни мо­же да се пред­по­ло­жи ка­къв ще бъ­де крайния ре­зул­тат при прех­вър­ля­не на изоб­ра­же­ние по тра­ди­ци­он­ния спо­соб от един фор­мат на друг. Контактния пе­чат ня­ма да до­ве­де до за­гу­ба в кар­ти­на­та по ад­рес на раз­де­ли­тел­на способност, ряз­кост на кон­ту­ра как­то и про­мя­на в чес­тот­но-кон­т­рас­т­на­та характеристика. От дру­га стра­на “раз­ши­ря­ва­не­то” на об­раз от по-те­сен на по-ши­рок фил­мов фор­мат изис­к­ва оп­тич­но прехвърляне, ко­ето в след­с­т­вие на раз­сейва­не на свет­лин­ния по­ток во­ди до за­ви­ша­ва­не на оп­тич­на­та плът­ност и зърнестост. Ето за­що при евен­ту­ал­но тре­ти­ра­не на ори­ги­нал­ния ма­те­ри­ал по опи­са­ния по-го­ре на­чин изис­к­ва още в сни­мач­ния про­цес опе­ра­то­ра да се съ­об­ра­зи с фак­то­ра на увеличение. Известно е, че ед­но и съ­що изоб­ра­же­ние тър­пи про­мя­на ка­то ка­чес­т­во в 16 и 35 мм формат. При иден­тич­ни сни­мач­ни ус­ло­вия по-мал­ка­та площ на ка­дъ­ра ще по­гъл­не по-мал­ко свет­ли­на и ре­зул­та­та ще бъ­де в ми­нус на по-тес­ния фор­мат т. е. кар­ти­на­та ще бъ­де с по-го­ля­ма оп­ти­чес­ка плътност. Същото се от­на­ся и за кон­т­рас­та при прех­вър­ля­не на изоб­ра­же­ние от по-те­сен на по-ши­рок формат. Затова ос­но­вен прин­цип в ра­бо­та­та на опе­ра­то­ра е при из­г­раж­да­не на вся­ка сце­на да под­би­ра под­хо­дящ де­кор с раз­но­об­раз­на фак­ту­ра и на­си­те­ност на цветовете. Така за­ви­ша­ва­не­то на зър­нес­тос­та и кон­т­рас­та ще бъ­дат труд­но за­бе­ле­жи­ми за обик­но­ве­но­то око. Важен кри­те­рий за по­лу­ча­ва­не на ка­чес­т­ве­но изоб­ра­же­ние ка­то кра­ен ре­зул­тат е за­да­ва­не на точ­на ек­с­по­зи­ция по вре­ме на снимки. Това да­ва въз­мож­ност при прех­вър­ля­не на по-ши­рок фор­мат да се по­лу­чи изоб­ра­же­ние с при­ем­ли­ви кон­т­раст и зърнестост. От своя стра­на то­ва до­веж­да до ми­ни­мал­ни за­гу­би в кон­ту­ра на образа, ко­ето е аб­со­лют­но важ­но при пос­ти­га­не на го­ле­ми увеличения. Важен фак­тор за пос­ти­га­не на от­лич­но ка­чес­т­во е сни­мач­на­та оптика. Разделителната спо­соб­ност на обек­ти­ва е пря­ко свър­за­на с раз­де­ли­тел­на­та спо­соб­ност на сни­мач­ния материал. И до­ка­то при съв­ре­мен­ни­те ви­со­ко­чув­с­т­ви­тел­ни ма­те­ри­али тя е от по­ря­дъ­ка на 1 000 000 ин­фор­ма­ци­он­ни еди­ни­ци / пик­се­ли / при 16 мм и око­ло 5 000 000 при 35 мм обик­но­вен фор­мат 1,37 : 1,то оп­ти­ка­та пред­ла­га по-мал­ки въз­мож­нос­ти за фик­си­ра­не на изображение. Въпреки то­ва сме сви­де­те­ли на ви­со­ко­то ка­чес­т­во на фил­мо­ва­та картина, ко­ято по мне­ние на спе­ци­алис­ти ще бъ­де ос­но­вен но­си­тел на ху­до­жес­т­ве­на ин­фор­ма­ция и в ус­ло­ви­ята на ши­ро­ко­ек­ран­но­то ки­но и те­ле­ви­зия с ви­со­ка раз­де­ли­тел­на способност. Още повече, че при елек­т­рон­на­та об­ра­бот­ка на фил­мо­вия ори­ги­нал въз­мож­нос­ти­те за ком­пю­тър­но вме­ша­тел­с­т­во в кар­ти­на­та пред­ла­гат не­ог­ра­ни­че­ни ва­ри­ации за ра­бо­та с изоб­ра­же­ни­ето ка­то по то­зи на­чин от­па­дат ня­кои от не­дос­та­тъ­ци­те на тран­с­ли­ра­не на кар­ти­на от един фор­мат на друг, съ­щес­т­ву­ва­щи в тра­ди­ци­он­на­та технология. Но как­то спо­ме­нах­ме по-го­ре и тук са на­ли­це не­дос­та­тъ­ци от фи­нан­со­во и тех­ни­чес­ко естество. Основавайки се на тех­ни­чес­ки­те възможности, пред­ла­га­ни от два­та спо­со­ба и съ­об­ра­зя­вай­ки се с ос­нов­ни­те фак­то­ри при ра­бо­та със сни­мач­ни­те материали, опе­ра­то­ра мо­же сам да пре­це­ни ус­ло­ви­ята на сни­мач­ния и ла­бо­ра­то­рен про­цес за пос­ти­га­не на ви­со­ко ка­чес­т­во на изоб­ра­же­ни­ето по от­но­ше­ние на контраст, ко­ло­рит и зърнестост.

Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет