ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ДРАМАТУРГИЧНИ ВНУШЕНИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ФОРМАТИ
Съвременната професионална кинотехника и светочувствителните материали предоставят големи възможности на оператора да реализира снимки на определена сцена с помощта на един или друг филмов формат. Формирането на изображение е свързано както с химико-технологически процеси, така и с творческо претворяване на определен участък от действителността, в затвореното от големината на кинокадъра пространство. Условността на екранната реалия придобива своя завършен вид благодарение на богатия опит в композиране на образи, натрупан в живописта през вековете. Умението на художниците да организират елементи на изображение върху двуизмерна плоскост, да ги “осветят” по подходящ начин и да вмъкнат драматургичното единство на място и действие е основна предпоставка за натрупване на богата кинематографична култура. Естествено е да се предположи, че каноните са претърпели метаморфоза и в съвременните визуални изкуства композицията не се ограничава само със спазване на строги схеми, а напротив разрушаването на традиционализма довежда до нов изказ и внушение. Асиметрията, редуване на дисхармонични елементи, както и тяхното построяване води до ново свободно интерпретиране на динамичния свят, в който живеем. Съвременното понятие за композиция въплъщава в себе си светлинно решение на дадена сцена, линейна и тонална перспектива, темпоритъм на подреждане на образите, многоплановост и колорит. Необходимо е преди да разгледаме възможностите за композиционно ограничаване на реалността от даден филмов формат, да се позовем на евклидовото златно сечение , което е в основата на класическия кинокадър. Принципът е се базира на хармонични пропорции в природата и тяхното разположение върху дадена плоскост. Евклид математически доказва, че съществува хармония, когато формите били те архитектура, природа или човешко тяло са разположени в определена пропорция едно спрямо друго. След много наблюдения той стига до извода, че формулата за златното сечение гласи:Всяка отсечка се дели на две хармонични части, когато по-малката страна от нея се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялата дължина на отсечката. Или в цифри това изглежда така: 3 : 5 : 8.Това предопределя и размерите на класическия филмов формат с отношение на страните 4:3.От своя страна зависимостта създава възможност за композиране на редица кинематографични планове, които стават основно изразно средство на киноезика. С въвеждането на нови филмови формати тези планове претърпяват изменения и тяхното внушение придобива друг оттенък. Независимо от това те запазват своето присъствие и намират приложение за цялостно изграждане на композицията в кинематографичното изображение, с цел придаване на динамика и реалистичност на филмовия разказ. Идейно-художествената задача да се доведе смисъла на сюжета до съзнанието на зрителя е изразителна форма, предопределена именно от кинематографичните планове: свръхобщия, общия, средния, американския, едрия и детайла са основните изразни средства на иначе богатата операторска палитра. От своя страна те обуславят широко поле за дискусии по отношение размерите на кинокадъра в съвременното филмово производство, предназначено за разпроостранение на големия и малкия екран. През 1995 година Кодак провежда семинар с участието на 400 специалисти от филмовия бизнес на тема :Филмовият формат на бъдещето”. Предложени са за сравнение две сцени с изкуствен и естествен характер на светлината и заснети на шест популярни филмови формати: 65мм с отношение на страните 2,2:1, Панавижън 35мм- 2,4:1, Супер 35мм - 2,4:1, Супер 35мм - 1,85:1, Каширан кадър 35мм- 1,85:1 и Супер16мм - 1,85:1. За улеснение специалистите приемат отношението на анаморфотното 35 мм изображение 2,4:1 в горепосочения пример. Поканен е операторът Виторио Стораро a.s.c., a.i.c. за коментар. Направените тестови сцени в шестте формата са с еквивалентни обективи и еднакви по спектрална характеристика и интензитет светлинни източници. Движението на камерата при вътрешнокадровото композиране е спазено със съвършена точност. В последствие Стораро демонстрира различни сцени от “Малкият Буда”, снети на 65 мм формат и копирани на 70 мм и 35 мм с анаморфиране. Резултатът е бил налице. Публиката единодушно е оценила въздействието на по-широката лента за получаване ефект на присъствие в кинозалата. Налага се да дадем тази предварителна информация за да поставим едно условно наклонение при разглеждането на филмовия формат като основен носител на художествена информация. Става въпрос за това, че и до днес приетия през 1932 година за световен стандарт 35 мм формат не е претърпял промяна, а напротив все повече доказва своите художествени достойнства. Така че отправната точка за разглеждане на филми, станали примери за използването на една или друга ширина на оптичната лента ще имат база за сравнение именно класическите 35 мм. Редно е да отдадем заслужено внимание на изобразителната култура и драматургичното внушение, идващо от картината, фиксирана от кадровото пространство на немия филм. От първите филми на братя Люмиер до края на двадестте години световното кино натрупва богат опит в използване на изразните средства. Достатъчно е да отбележим максималното използване на изобразителното пространство при създаване на психологически портрет в един кадър - “Големият обир на влака” САЩ 1903 г. - оператор Едуин Портър. В класическото съотношение на двуизмерната реалност образът на каубоя е зашеметяващ , реалистичен и оказващ силно въздействие върху зрителското възприятие. Години по-късно в два от етапните филми на Дейвид Уорк Грифит кадър-планът придобива христоматийно значение за развитие на киноезика въобще.”Раждането на една нация”САЩ 1915 година е пример за артистична, търсеща и новаторска камера на оператора Били Бицър, караща публиката да затаи дъх. В отсъствие на цвят и звук ефектът на присъствие и до ден-днешен е факт. Маршът на Шърман от Атланта е внушителен и поддържа болезнена точка на напрежение. Прословуто майсторство е зафиксирано в размери 24 Х 18 мм. Операторското изкуство без да бъде натрапник в себереализацията си е очевидно в едрите планове, в масовите сцени, в създадените остри и вълнуващи ситуации. Само можем да гадаем как ли би изглеждал този филм, заснет в условията на широкоекранното цветно кино със стереозвучене. Вероятно би изгубил от очарованието на стилистиката и естетиката характерни за немия филм. За подобни размишления може да бъде разгледан и другия Грифитов шедьовър “Нетърпимост” САЩ 1916 година. Тук всеки кадър-квадрат стилистично извисява киното като изкуство и същевременно разширява понятията време и пространство. Камерата служи като машина на времето, прехвърлайки сюжета новаторски в различни епохи. Несравними са портретите на майката, люлееща люлката с детето /Лилиън Гиш/, както и епичните сцени от “Пирът на Балтазар”. Голяма част от въздействието се крие от начина, по който ефектна сцена отстъпва място на точно заснет и композиран в кадъра детайл. Използвайки стандартния 35 мм филм за реализация на своята авторска творба, Грифит създава гигантска метафора на човешкия дух и същевременно осъществява успешно творчески и технически експеримент в историята на киното.”Кабинетът на д-р Калигари” 1919 година Германия поставя началото на немския експресионизъм. Стилистично изчистен, с иреален декор, с боядисани сенки и изопачени измерения на пространството, филмът съчетава в размерите на немия кинокадър естетиката на черно-бялото изображение и фотографски изчистените портрети на героите. Операторът Вили Хамайстер успява да придаде иконичност на образите и актьорския мизансцен, и така да овладее изцяло идейната платформа на режисьорския замисъл . Редица други филми могат да бъдат дадени за пример по отношение на максимално и майсторско овладяване на площта, фиксирана в размери 22 Х 18 мм. Във “Вариете” Германия 1925 година операторът Карл Фройнд за първи път въвежда понятието план-контраплан, снимайки и разполагайки двама “говорещи” актьори в кадър, както и въвеждане на субективната камера, която замества погледа на героя, лети из въздуха с най-трудните и главозамайващи номера на цирковите акробати, превръща зрителя в неволен участник на действието. Живописното черно-бяло изображение придава динамика и напрегнатост на разказа. В същата светлина могат да бъдат споменати шедьоври като “Броненосецът Потьомкин” СССР -1925 година с класическите си композиция , тоналност и портретни характеристики на героите, ”Човекът с кинокамерата”- 1929 година СССР , носещ очарованието на скритото наблюдение и неподправеното присъствие на реалната действителност , интерпретирана върху филмовата лента. До края на” Великия ням”екранното пространство е овладяно и максимално експлоатирано по посока на композиция, светлина и тоналност . Достатъчно е да отбележим филми с незагасваща слава, оставили трайни следи в операторското изкуство като “Берлин-симфонията на големия град”, ”Метрополис”, ”Вятърът”,”Алчност” и разбира се новаторството на Абел Ганс в разчупване на представите за нормален екран.”Наполеон” е пръв опит да се изгради широкоекранно кино, посредством три отделни екрана. Филмът е своеобразен технически връх в периода на “Авангарда”. Полиекранното изображение въздейства върху зрителските сетива посредством майсторски използвана камера от операторите Жул Крюже, Леонс-Анри Брюел, Роже Юбер и Емил Пиер. Заслугата на филма е по посока на умел монтаж, при който в даден момент трите изображения разказват паралелно историята на героите, а в друг се обединяват в един огромен екран, внушаващ безпримерната храброст на френските войници в битката с италианската армия. Въвеждане на нов изразен елемент във филма, а именно звука е революция в киноизкуството, не само по адрес на неговото проговорване, но и по отношение на разработване на нови формати, компоненти на екранния изказ и химико-тихнологични обработки на светочувствителните материали. Размерите на кадъра се смаляват в следствие на появилата се фонограма, но отношението се запазва отново 4 Х 3 , т. е. съизмеримо с представата за златното сечение. Това дава предпоставка за обогатяване на киноезика и за утвърждаване на киното като лесно , достъпно и масово изкуство. Невъзможно е да бъдат разгледани всички филми, при производството , на които операторите са използвали различни формати за решаване на драматургични задачи. Ето защо ще се ограничим в описание и коментар на някои заглавия, станали христоматийни примери и допринесли за обогатяване на пластичния изказ на екранното изображение. 28.ХI.1963 година е слънчев ден, в който хиляди хора са излезли по улиците на Далас за да посрещнат президента на САЩ Джордж Кенеди. Един от тях е кинолюбителят Адолф Запрудер, който с 8 мм си камера Кодак е решил да документира това събитие. Без да подозира какво ще се случи той визира президентския кортеж и натиска експонаторния бутон. Камерата следи хората, движението на колите и изведнъж като по добре режисиран сценарий точно пред нея, куршуми покосяват Кенеди и двама телохранители. Настъпва паника. Охраната се хвърля върху колата. Шофьорът с пълна газ изнася лимузината от водовъртежа на ужасената тълпа. Едва ли кинолюбителят е предполагал някога, че ще бъде оператор на хроника, за която може да се нарече репортаж на столетието. Фиксираното на Кодахром 25 събитие няма равно по себе си и представлява прецедент в световната история. Адолф Запрудер проявява завиден рефлекс на оператор-хроникьор. Той не изтърва камерата , не побягва с другите хора, а смело продължава да снима , докато свърши 10 метровата лента в камерата. 30 години по-късно режисьорът Оливър Стоун и операторът Робърт Ричардсън претворяват тези събития в тричасовия цветен, шрокоекранен, игрален филм “J.F.K.”Заснет на 35 мм формат с анаморфиране на изображението по системата “Панавижън” той е своеобразен връх в операторското изкуство, което се изразява в брилянтна цветова гама и съвършенно композиционно построяване на всеки кадър. Движението на камерата е съобразена с актьорския мизансцен. Светлинните ключове претворяват драматургично на екрана авторовия замисъл и създават едно цялостно ансамблово звучене на изразните средства. Наред с това е решен проблемът с прехвърлянето на изображение от тесния 8 мм формат на широкоекранния 35 мм филм. Операторът е използвал за основа на работата си факта, че фактора на увеличение е 22.06 пъти по-голям спрямо оригиналния материал. Освен ниската разделителна способност и високата зърнестост проблемът за качеството на картината е бил и в сюжетен план. Почти всички кадри на архивния материал са заснети от Адолф Запрудер в абсолютен кинолюбителски стил т. е. свръх-общ план, така че” всичко да се вижда”. Това само по себе си представлява огромна загуба на качество в тесния формат, където големите увеличения са фатални. Предизвикателство е идеята това изображение да придобие изместване в пространството по отношение на ширината си и да придобие ново измерение, характерно за анаморфотния кинокадър. Крайният резултат обаче е впечатлителен по две причини:Първата се отнася до перфектната лабораторна обработка при прехвърляне на изображението, а втората се базира на умело поднасяната визуална информация от режисьора Оливър Стоун. Спазвайки темпоритъма на монтажната фраза, той сякаш подхвърля архивния филм на отделни фрагменти, но никога в цялостен вид.
Експлоатирайки емоционалната нагласа на зрителите, режисьорът нагнетява напрежението като последователно натрупва впечатление, че всеки момент картината на атентата ще бъде поднесена докрай. Това пренасочва аналитичната мисъл на гледащите към сюжета и така отнема вниманието им в драматургична посока за сметка на възможността да бъдат подразнени от разликата в качеството на двата вида изображение. И когато накрая 8 мм филмче е показано в оригиналния си вид, психологическата нагласа е вече създадена и “визуалния глад” задоволен. Ниското качество на архивната картина се възприема като достойнство на филма и създава елемент на потресение в зрителното възприятие. Това е пример, в който използването на по-тесен филмов формат за създаване на изображение е предизвикан от факта, че уникален материал е регистриран на подобен оптичен информационен носител. Въпреки това е налице филм с големи художествени достойнства. Постигане на подобни “архивни” резултати могат да се реализират именно чрез прилагане на голям фактор на увеличение, т. е. заснемане на епизоди, носещи внушението на ретроспективни визиони и впоследствие прехвърлени върху стандартния 35 мм филм. При посещението си през 1994 година в България операторът Рикардо Аронович сподели, че по този начин спокойно могат да се изградят фрагменти от филм като се снимат на Супер 8 мм и в последствие претърпят оптично транслиране на по-широк формат. Ефекти като повишена зърнестост и контраст на образа се постигат по този сравнително евтин способ, а не чрез по-скъпия и труден начин на променената рецептурно фотохимическа обработка. Като примери от световното кино за използване на най-тесния филмов формат могат да се дадат и заглавия като “Елвис”, биографичен разказ за живота на рок-идола, чийто семейни архиви са запечатани изключително на 8 и 16 мм. Съвместяването на изображения от два различни формата в едно цялостно изграждане на филма, привнасят усещане за достоверност при пренасяне на сюжета във времето и пространството. Цялостното визуално оформление представлява хармонично изграден ансамбъл , в който фрагментите , заснети на различни филмови ширини заемат достойно своето място. Друга естетическа посока в авторското търсене при използване на теснолентов снимачен материал е узаконяване на екранната реалия, в чието пространство мотивирано присъства изображение , за което предварително е анонсирано, че представлява сюжетно-действен фактор. Пример за това е филма на полския режисьор Кшищоф Кешлофски “Кинолюбител”. Освен, че е носител на голям брой международни награди, заради своите кинематографични достойнства, той се отличава и с реалистично звучене на изобразителното майсторство. В редица моменти от творбата са поднесени кадри, заснети от главния герой на филма, станали причина за неговите житейски метаморфози. Аматьорът снима своите “филми-шедьоври” с 8 мм си камера като по ирония на съдбата негов първи меценат се явява директора на фабриката, в която работи. Поръчките на работодателя представляват своеобразен авторитаризъм , при който възниква дилемата за компромис с моралните добродетели и реалистично кинематографично отношение към действителността, или безпроблемно издигане в професията и материално облагодетелстване. Решаването на изобразителните задачи са били продиктувани от факта, че любителските филмчета е трябвало да бъдат черно-бели, което от своя страна е улеснило оператора на “Кинолюбител”. Освен това прехвърлянето се осъществява върху кадър с отношение 1.37 Х 1 т. е. обикновен формат. Съвместяването на картина от тясна и стандартна лента е осъществено безпроблемно като отново умело се влияе върху зрителните сетива. Ниското качество на честотно-контрастните характеристики на тесния филм се компенсира сюжетно. В монтажните фрази зрителят е “предупреден”, че ще види любителски филм като сцените са заснети около прожекционната 8 мм машина, от която се демонстрира филма. Така авторите перспективно са съвместили в обикновения кадър наред с качествената картина и нискокачествено изображение.
В последвалите фрагменти присъствието на изображение от филмчето в цялостната площ на кинокадър не предсавляват дразнител за вече подготвените зрителски сетива, а напротив придават истинност на условната екранна реалност. В друга светлина могат да бъдат споменати примери за използване на 8 мм филми като основен носител на художествената информация. Поради надежната снимачна апаратура и малкия финансов разход турски студент от филмовото училище в Мюнхен създава документален филм за живота на момиче тръгнало да търси своето щастие в Германия. В условията на високо-чувствителните снимачни материали и миниятюрността на камерата разказът се превръща в достоверен факт, в който няма нищо измислено.”Гнет” представлява своеобразен протест за отношението към гастарбайтерите. Прехвърлен на обикновен формат 35 мм, той става носител на награда за най-добър студентски филм в Мюнхен през 1993 година. Грозната картина на емигрантския живот и борбата за парче хляб пренасочват сетивните дразнители по посока на разказа като по този начин присъствието на завишената зърнестост, липсата на изявен контур на образа и висок контраст не дразнят зрителното възприятие. Използването на 8 мм формат в професионалното кино и телевизия винаги е давал своите резултати особено, ако те са били предварително прогнозирани. В този смисъл залитането към този формат представлява своеобразно модно увлечение. Пример за това са френските авангардистти, които в своите авторски търсения са използвали 8 и Супер 8 мм като удобно средство за реализиране на т. н. авторско кино. През 1975 година в Париж се провежда първия световен фестивал на филми заснети на тези формати. С усъвършенствана прожекционна апаратура са осъществени демонстрации на екран с ширина 4 на 3 метра, в съпровод със стереозвук. Колкото и интересно да звучи сред участниците са имена като Анес Варда, Жан-Люк Годар, Уилям Клайн, Кристоф Маркър и други. Голямата награда печели Филип Виар с пълнометражния звуков, синхронен филм “Хайде да си телефонираме”. За него операторът Жан-Пиер Лео казва:”Това е формат, който ми позволява да дишам с лекота. Той открива пътя от ентусиасткото аматьорство към осмисления професионализъм”. За съжаление с навлизането на портативната видеотехника приложението в любителското кино на този формат беше сведен до минимум, което ограничи развитието на кинематографичното мислене и изразни средства сред аматьорите. Приложението на 8 и Супер 8 мм остава единствено в професионалното кино за специални цели, изискващи завишена зърнестост, висок контраст и липса на изявен контур на изображението. По друг начин стои въпросът за приложението на 16 мм филмов формат в продукции за големия и малкия екран. От своето създаване през 1923 година до края на 30-те години той единствено е приоритет на кинолюбителите. С избухването на втората световна война нуждата от по-тясна лента, имаща професионални достойнства нараства неимоверно. Портативната камера навлиза в т. н военно кино. Фронтови оператори снимат моменти от бойни действия, пилоти, един от които е знаменития режисьор Джон Форд заснемат въздушни акции, които блестят със своята автентичност. Друг не по-малко известен кинематографист Франк Капра монтира филм за войната с използване на 16 мм материал. С навлизането на телевизията форматът става основен във филмопроизводството, предназначено за малкия екран. Благодарение на добрите си показатели филми заснети на 16 мм , поради нисък бюджет, или олекотеността на апаратурата , чрез прехвърляне на 35 мм могат да бъдат прожектирани по световната киномрежа и така да получат по-широка приемственост. Освен това подобно на 8 и Супер 8 мм този формат е изиграл голяма роля в развитието на авторското кино , в периода на” сърдитите млади “ в Ню Йорк, както и в съвременните условия на кино и телевизионно производство. Нека се върнем към споменатия в началото симпозиум, проведен от Кодак на “Филмови формати на бъдещето”. Специален гост е наградения от “EMI” оператор Роланд Смит за изобразителното си майсторство във филма “Доктор Куин-лечителката”, минал с успех по Канал 1 на Българска национална телевизия. Той споделя впечатление от възможностите и недостатъците на 16 мм формат, на който е заснет филма. Успехът на сериала се дължи правилния подход още в предварителния, подготвителен етап на филма. За сюжетът, който се развива в миньорски град в Колорадо в години на гражданската война е направен декор, наподобяващ автентичното место на действие. Идеята на Смит е била да даде възможност на зрителите да видят и най-малкия детайл и най-малката подробност от действителността. Композицията на на кадъра при 16 мм е в отношение като при обикновения 35 мм кадър, т. е. площта е в зависимост от правилото за златното сечение. Характерното за каширания кадър отрязване на челата на актьорите и главите на конете са недопустими, тъй-като довеждат до дисонанс в композиционното им разположение. Реализирането на интериорни сцени е съпроводено с добре аранжирани по отношение на светлинния рисунък и актьорски мизансцен екстериори. Достоверността се постига според Смит и с правилния избор на актьорите, за които справянето с ролите е нелека задача. За да експлоатира напълно красотата на актрисата Джейн Сеймур той прави многократни фото и филмови проби и я разполага в контраст с грубата реалност и характер на другите герои. В предвид на възможността да се излъчи по телевизия и да се прожектира в кинозала авторите се спират на формат 16 мм като използват за оригинален снимачен материал супердребнозърнестия EASTMAN EXR 50D 7245 и 7248 EXR 100.След дълги преценки и окачествяване на гледаните 16 мм филми изборът за горните материали е категоричен , тъй-като липсата на зърно, правилен негативен контраст и великолепна релативна способност дават възможност за безпроблемна работа в условията на смесен светлинен характер. Стабилното изображение постигнато в камера с котраграйфер облекчава работата на екипа и при трудни високоскоростни снимки. Голяма част от снимките са правени в екстериор. Операторът работи с директната слънчева светлина и много светоотразителни бленди. Осветяването на Джейн Сеймур в предния план никога не става причина за подценяването на втория и задния план. За постигане на единен колоритен баланс, освен точната експозиционна бленда, голямо значение има и правилния светлинен баланс. В условията на 30 градусовата температура бленда и 22 в екстериора, крайния резултат трябва да се съобрази и с характера на бързо редуващите се интериорни сцени, заснети при бленда 2,8. Максималното използване на материала като креативни възможности налага осветяване на кадъра във всеки един сектор от него. Сенчестите места в екстериора се подсветват допълнително. Същото се отнася и за светлинните източници в кадър и извън него при интериорните сцени. Така Роланд Смит постига хармонично изображение в 16 мм кадър. Комбинацията от топли тонове, богати и наситени цветове е внушена от изображението на оператора Вилмуш Зигмунд a.s.c. във филма на Робърт Олтмън “Мисис Кейб и мистър Милър”. За разлика от мекотата на 35 мм изображение, постигнато във филма, то при 16 мм изискванията са други. Образът трябва да носи в себе си дълбочина и острота. Поради по-малката площ на негатива информацията е по-малка, което налага да се вкарат разнородни пи спектрален състав светлинни източници. Осветявянето на втория и далечния план носи допълнително информация. В интериора са използвани газови лампи, които чрез отражателни бленди хвърлят допълнително светлина върху лицата на актьорите. Едновременно с това в зависимост от характера на снимачната сцена се използва и външна светлина. Така се създава необходимия баланс в цветовете. Успоредно с композиционното разположение на Джейн Сеймур на втори план винаги присъства актьорски мизансцен, което носи допълнителна информация. Заслугите на операторската работа в този филм са налице. Публиката оцени по достойнство филма “Доктор Куин- лечителката”, а споделения опит на оператора Роланд Смит ни насочва към някои размисли за бъдещето на 16 мм филмов формат. От една страна той ни дава възможност за сравнително по-евтино и безпроблемно да реализираме филми за телевизионно излъчване, а от друга достойнствата на светочувствителните материали ни дават възможност да увеличим мащаба на изображение и без да загуби от картинното качество на филма да го прожектираме в специализирани зали за 16 мм прожекция, или прехвърлен върху 35 мм да го демонстрираме в световната киномрежа. Примерите за това са много. Те не могат да бъдат обхванати изцяло, а и не това е предназначението на настоящата работа. Затова ще се ограничим с използването на този формат в някои заглавия, които са оставили трайни впечатления в зрителските възприятия. Продукцията на Оливър Стоун и операторът Робърт Ричардсън “Родени убийци” от 1994 година е характерна с новаторство и в екранната пластика в стил MTV. Ракурсът, движението на камерата и нетрадиционната композиция на кадъра представляват своеобразен начин на третиране на зрителните сетива и психика. За да придобие филма още по-пънкарско звучене и да пресъздаде образите на героите възпитани в духа на електронните медии, оператора използва в половината от филма 16 мм негатив за да постигне пълен ефект на картината нахлуваща от домашния екран. Стилистиката на музикалните видеоклипове е приета като основен похват в поднасянето на разказа. На места картината е с повишено зърно, на други е заснета с традиционните възможности на комбинираната снимка все по посока на влудяващата инвазия на телевизията в психиката на обикновения човек. Съвсем в друга посока е използването на 16 мм черно-бял негатив във филма на Алек Кешишян “В легло с Мадона” оператор Робърт Майкъл. Биоаграфичният филм за мегазвездата е разделен сюжетно на две части : от една страна, сценични изяви заснети в цвят на 35 мм, а от друга моменти от личния и живот и работа са зафиксиран на монохроматична теснолентова емулсия. Във втория тип фрагменти камерата е подвижна, репортажна и почти навсякъде с широкоъгълна оптика. Това придава напрегнатост и динамичност на изображението, което се откроява и с характерната зърнестост на хрониката. По подобен начин стои и вмъкнатия клип във филма “Въздухари”, в който операторът Джон Шварцман е постигнал завидна стойност на картината, с характерната за телевизионните музикални класации стилистика.Филмът разказва за перипетиите на неколцина младежи,които са направили състав и имат желанието да пуснат тяхно парче по местната радиостанция. Финалът, който е апотеоз на тяхната мечта е превърнат в песенен клип с участието на голяма масовка пред сградата на кметството.
Клипът е заснет на 16 мм цветен материал и още преди “Въздухари” да излезе на екран стартира неговата рекламна кампания в музикалните програми.Изхождайки от естеството на снимки в условията на естествен декор, операторът е използвал максимално чувствителен материал, без допълнителни светлинни издточници. Характерното повишаване на зърнестостта има своята роля в цялостното звучене на филмовата творба.На финала внушението от екранния образ влияе почти несъзнателно и зрителите приема разликата в качеството на картината на ефект от телевизионно излъчване на музикалния клип.
Други случаи на използване на 16 мм формат в широкоекранното кино са продиктувани от финансовите условия на производство. Поради по-ниската цена на материала и наема на апаратурата, редица продукции се обръщат именно към този формат за първично регистриране на художествената информация. Пример за това е българо-американската копродукция “Леблебии”. В основата на филм е залегнал проблемът за себереализацията на имигрантите в САЩ и по точно на младежите подмамени от лъскавите реклами и обещаващите предизвикателства, предлагани от масмедиите. Скромният бюджет на продукцията е принудила авторите да потърсят и извлекат максималните възможности на 16 мм лента, съобразявайки я с условията за прехвърляне на 35 мм и прожекции в киносалоните. Операторът Ара Мижгуян е подбрал предварително местата за снимки и използвайки пестеливо наличното осветление е успял да пресъздаде пълнокръвно и многопланово филмовия разказ. Използването на високочувствителен материал FUJI F250 е дало възможност да се работи с наличната светлина и без особено вмешателство в екстериорните сцени. Интериорът е осветен от своя страна с подобаващи светлинни източници, присъстващи в кадър. Портативната апаратура е улеснила оператора в репортажния характер на снимане и особено в сцените на арменската сватба в Лос Анжелес , при които натуршчиците са свикнали с камерата и присъстват достоверно и неподправено.
Композицията е съобразена с формата на обикновения 35 мм кадър, което не е създало проблем при прохвърлянето, което беше осъществено по технологията BELL HAWELL - SEIKI в “Бояна филм” ЕАД. Прецизната операторска работа по отношение на точната експозиция и цветови баланс ни навежда на мисълта, че добър филм може да се получи независимо от формата, на който е реализиран, стига той да разказва на достъпен език история, с близко послание до зрителите. В българското кино подобни реализации са осъществени от оператора Атанас Тасев. В продукцията на СТФ ЕКРАН “Дон Базилио” с режисьор Христо Христов е приложена технология на заснемане на 16 мм FUJI негатив и в последствие копиране на 35 мм позитив. Необходимостта от използване на теснолентов формат е продиктувана от естеството на снимания сюжет. Филмът е посветен на големия оперен певец Никола Гюзелев и представлява творчески портрет на актьора по време на световни гастроли. Това е наложило организиране на малък снимачен екип с лека портативна снимачна апаратура. Възможностите на формата са оценени от оператора, който великолепно пресъздава редуващи се епизоди от спектакли в екстремалните условия на сценичното осветление, при което е невъзможно да се постави допълнително, както и деликатното присъствие на камерата по време на спектакъла в залата или импровизираните интериори, в които се развива действието на филма.
Може смело да се каже, че същите причини са били поставени за разрешение и пред екипа, създал протестното, драматично платно “Кръвта на кондора”. Този боливийски филм е изцяло заснет на 16 мм лента в черно-бяло с минимален бюджет. Почти всички актьори са натуршчици. Проблемът за раждаемостта в индианските племена е основата на драматургичното действие. Трагичният финал мотивира напълно липсата на килорит и ахроматичността на картината.
Операторът Антонио Еридо е овладял кинематографичното пространство и е успял да придаде меки нюанси в сивата градация при снимането на пеизажите, както и да създаде контрастно и трагично настроение в селските интериори, в които мизерията и болестите взимат своя дан. Този филм, създаден през 1969 година и днес предизвиква миньорни настроение и въпреки оскъдните средства, с които е създаден буди възхита от умението и амбицията на авторите да правят кино. Редица известни оператори работят на 16 мм формат като използват всяка една възможност на материала за създаване на интересен изобразителен език. Така например Раул Кутар реализира под режисурата на Жак Бекер гангстерския филм “Боб прахосника” 1954 година. За неговите достойнства може да се говори много. Интерес предизвиква факта, че той беше прожектиран в Дома на киното по време на дните на френското кино на 16 мм, което не направи впечатление на близо 600-те зрители. Това показва, че при една добра операторска работа този формат може да издържи на голямо увеличение и може да бъде демонстриран в стандартни киносалони.
Кинематографист като Мартин Скорсизи в последната си творба също е предпочел формата 16 мм. За реализацията на 90 минутен филм със заглавие “Нищо друго освен блус”, предназначен за излъчване по телевизията той привлича оператора Ърнест Дикерсън.
Документалният разказ е посветен на легендарния блус-изпълнител Ерик Клептън. Спецификата на работа е изисквала портативна снимачна апаратура. Заснети са в репортажен стил интервюта, моменти от ежедневието на певеца, както и чрез многокамерен метод концертни изпълнения. Архивни кадри са прехвърлени от различни формати на 16 мм и създават ретроспективната тема във филма.
Реализирани са и няколко клипа от последния албум , които е създал Ерик Клептън. Този факт е достатъчно красноречив за възможностите, които ни предлага тази филмова ширина и приложението й в практиката на операторите. В последните няколко месеца и у нас беше осъществена продукция, с помощта на новата разновидност Супер 16 мм. Единствената разлика в сравнение с класическия формат е по отношение на увеличената ширина на кадъра, за сметка на тонпътечката. Новият кадър е в съотношение 1,66 :1 , т. е. съизмерим с параметрите на навлизащата в цял свят HDTV.”В памет на моя приятел” е първият канадски филм, заснет в България от оператора Иван Геков. Съобразявайки се с особеностите на по-тясната лента той прецизно е подбрал подходящи за целта интериори и екстериори. Сцени като тази в психиатричната клиника насищат разказа с миньорна атмосфера. Филмът е предназначен за излъчване по телевизията, но и същевременно с възможност за прожекция на екран във фестивални и други случаи. Приложението на 16 мм формат в професионалното кино е разностранно. Така например в американския филм”Телевизионно състезание”- оператор Майкъл Болхаус a.s.c. на екрана е интерпретирана сцена, в която главния герой гледа архивни материали на телевизионни шоу програми. Става дума за съществуващата система за фиксиране на изображение “Джемини”. На всяка телевизионна камера е прикачена 16 мм кинокамера, която снима ставащото действие на черно-бял обратим материал. Липсата на записваща видео апаратура през петдесетте години е наложило тази технология за архивиране на телевизионни предавания излъчвани на живо. Проблемът пред оператора е по отношение на съвместяването на изображение от интериора и мизансцена на актьора, с това на прожектирания от киномашина екранен образ. В действителност този материал е заснет на черно-бял 16 мм материал и в последствие зафиксиран на анаморфирано 35 мм изображение, при което резултата от правилната композиция и точна експозиция е великолепен. Като пример от подобно естество може да бъде посочен и австралийския игрален филм “Код нула”.
Освен това редица документални и научно-популярни филми се снимат изключително на 16 мм. Необходимо е да споменем продукциите на кралското географско дружество в Лондон, филмите-мейкинги на “Апокалипсис сега”,”Жертвоприношение” и други, чиято задача е да бъдат с възможност за прожекция както на големия екран, така и по телевизията.
Проблемът за бъдещето на филмовите формати е тясно свързан с традиционната ширина от 35 мм. Налагането на този стандарт за световен е обусловено от стабилността на кадъра при заснемане и прожекция, особено при комбинираните изображения, голяма разделителна способност, както и липса на изявена зърнестост.
Съвременните светочувствителни материали предлагат пълна релативна способност на снимачните обекти, което от своя страна ги превръща в универсално средство за регистриране на визуална информация. Филмовото производство е немислимо без 35 мм формат. Изобразителните възможности за доказани в световната практика. Определянето на големината на кадъра и неговите параметри са приоритет на главните действащи лица във филмовия колектив: продуцент, режисьор и оператор. Еднаквото предаване на обекти заснети в общ план, както и свръх-крупни детайли предразполагат към безпроблемна работа при изграждане на филмовия разказ. Редица заглавия заснети на 35 мм могат да бъдат посочени като примери за едно или друго изобразително въздействие, благодарение на пълноценното използване на пространството, зафиксирано в размерите на кадровия формат. В придобилия класическа стойност “Ловецът на елени”- оператор Вилмуш Зигмунд a.s.c., анаморфотната оптика е спомогнала за създаване на един епичен разказ, посветен на патриотизма и себеотдайността на американските момчета във Виетнам. Операторското изкуство е проявено в няколко посоки. От една страна в композирането на плановете при портретуването на героите и пейзажите, а от друга колоритното отделяне на действащите лица от фона, на който става събитието. Внушението от широкия екран за създаване ефект на присъствие е силно изявено във филми с участието на голяма масовка. Грандиозността на трилогията “Хан Аспарух” - оператор Борис Янакиев би била немислима без използването на анаморфотната оптика. Разполагането на многохилядната византийска армия в дълбочина, заснета с широкоъгълна оптика в свръх общи планове предизвиква удивление от мащабността на филмовия спектакъл. В същото време един от т. н. френски авантюристични филми “Опасни муцуни”- оператор Жан Бофети въздейства с широкоекранното си черно-бяло изображение по неподражаем начин. Историята, на която зрителят става свидетел се развива в дъскорезница, разположена високо в планината. Силно изявената зърнестост на изображението, особено в портретуването на героите създава впечатление, че всичко е покрито със стърготини и прах. Това придава достоверност на картината и с помощта на широкия екран зрителя сякаш се потопява в атмосферата на действието.
За съжаление не е голям броя на операторите в българското кино, които предпочитат да работят с анаморфотна оптика. От първият наш филм “Точка първа”-оператор Тодор Стоянов, до наши дни изобразителните възможности на широкия екран са използвани най-красноречиво от майстори на камерата като Борис Янакиев с филмите “Хан Аспарух”, за който вече стана въпрос и последвалия го “Време разделно”. С умението си да овладява пространството в композиционна хармония, както и да изрази пластично внушение на основата на цветовата драматургия, тези две произведения на седмото изкуство се превърнаха в кинематографичен пример за висок професионализъм, подчинен на съвременните изисквания на световното кинопроизводство. Наред с това трябва да отбележим и перфектността в работата на Константин Джидров в първата наша суперпродукция “Свобода или смърт”- 1968 година. Изповядвайки своя символ-верую пред каноните на живописта, художникът, който е и оператор успява да извае в портретните /едри/ планове, съобразени с размерите на широкоекранния кадър първия и единствен образ в нашето кино на големия поет и революционер Христо Ботев.
Съобразявайки се с условностите на екранната реалия той великолепно приспособява визуалните особености и актьорското майсторство на Милен Пенев към възможностите на анаморфотната оптика. В същата посока могат да бъдат отбелязани и филмите на Атанас Тасев “Иконостасът”1966 и “Шведски крале”1968 година, в които съчетанието на черно-бяло изображение с възможностите на широкоекранния формат претворяват авторските идеи в драматургично внушение и създават един цялостен ансамбъл от кинематографични компоненти. Изявени майстори на камерата превръщат в шедьоври заглавията, над които работят благодарение на деликатното и ненатрапчиво присъствие на анаморфотното изображение. Бил Бътлър успява да превърне внушението от голямото изображение в подсъзнателно възприятие на вътрешнокадрово развитие на действието. Филмът “Параграф 22” на режисьора Майк Никълс е своеобразен пример за великолепно овладяване на пространството и създаване на единна сплав от неподражаема масова сцена, актьорски мизансцен и движение на камерата, при което достойнствата на широкия екран са несравними. Епизодът, придобил христоматийна значимост за седмото изкуство е решен в един кадър. Странично движение на камерата ни представя конфигуралната разположеност на актьора Алън Аркин на преден план и бръмчащите в сфуматичната далечина самолети. Впоследствие с панорамно движение тя тръгва след него, оставяйки машините да излетят почти зад кадър, качва се на контролната вишка, следи в план-контраплан диалога с друг актьор и накрая прави леко движение с корекция на фокуса към летящите в небето бомбардировачи. Едва ли в друг филмов формат така пространно и многопланово може да бъде решен този епизод и то в един кадър. Едва ли недостатъците на анаморфотната оптика като аберация и дисторсия могат да попречат за майсторското операторско решение в трудните условия на движение на камерата, различната интегрална яркост и контрастна разлика на снимачните обекти. Изводът , е че при всеки друг филмов формат този епизод би бил решен в няколко последователни кадъра. В подкрепа на тънкия и филигранен хумор, присъщ само на Уди Алън операторът Гордън Уилис е постигнал подобен ефект на вътрешнокадров монтаж във филма “Манхатън”. В класическо черно-бяло, напомнящо за златния век на кинокомедията и с ексцентричната приумица за подражание на последните екранни постижения той използва максимално композиционните възможности на формата като разполага героите по такъв начин в кадъра, че подсъзнателно влияе на зрителските възприятия. Актьорите присъстват по нетрадиционен начин в различните краища на екрана като обособяват своеобразни пространства, съизмерими с формата на обикновения екран. Класически пример за полиекранно изображине е “Бостънският удушвач”. Тук за разлика от другите заглавия присъства вътрешнокадров монтаж, обособен от няколко кадъра, носещи собствен драматургичен заряд. Зрителите възприемат основното действие, като същевременно стават свидетели на точно “подхвърлени” сюжетни детайли. Така широкият екран способства за развитието на филмовия език по адрес на многоплановото поднасяне на разказа. В другата си разновидност широкия екран съществува условно казано като явно и скрито каше. Възприетата от американските филмови компании система за заснемане на пълен кадър т. е. 22 Х 18 мм дава неограничени композиционни възможности на операторите. Така от една страна при прожекция на екран, филмът ще носи своя характер на изображение , съвпадащ напълно с ъгловия обхват на зрителните сетива /около 60 - 70 градуса/, а от друга при адаптиране към телевизионния формат с отношение 4 : 3 няма да има композиционно изкривяване, или загуба на визуална информация. Това предопределя и големия брой на филмите, заснети на този филмов формат. За разлика от тях в Европа е силно разпространено изображението с явно каширане. Измежду заглавията, придобили световна известност, снети по тази система са “Нещата от живота”-”Сезар” за най-добър френски филм през 1968 година, станал нарицателен пример за майсторско , композиционно овладяване на екранната условност, както и великолепната каскада на автомобилната катастрофа, реализирана с пет камери от оператора Жан Бофети. ”Един мъж и една жена” на Клод Льолуш също е своеобразен опит за интерпретиране на филмовия разказ, изграден в рамките на каширания кадър. Към тях може да прибавим знаменития филм на Фелини ”Репетиция на оркестъра”, заснет в неореалистичен стил от оператора Джозепе Ротуно, българските “Кит”-оператор Емил Вагенщайн и черно-белия “Мъже без работа” на Румен Георгиев. Универсалността на системата най-красноречиво може да бъде пресъздадена със следния пример от световното кино. Един от последните шедьоври на компанията “Уолт Дисни” е анимационния пълнометражен филм “Покахонтас”. Неговата примиера е осъществена в Сънтрал парк в Ню Йорк на екран с площ от около 200 квадратни метра и е бил наблюдаван от близо сто хиляди зрители.
През последните десетина години беше въведен и един много интересен формат на базата на 35 мм филм, при който кадъра е разположен на три перфорации. Неговите размери и съотношение са еквивалентни с тези на явното каширано изображение. Снижен е разходът на материал като крайния резултат е много добър по отношение на композиционните възможности. По тази система са заснети филми като “Терминатор II”,”Стар трек” и други. Специалистите са на мнение, че при формата Супер 35 сцени с диалог между актьори, разположени в план-контраплан са с по-силен елемент на присъствие, което обогатява операторската палитра. Колкото и интересно да звучи голямо приложение в заснемането на широкоекранните филми има системата Виста-вижън. След като в края на 60-те години става ясно, че тя не може да се наложи като световен формат за разпространение в днешно време редица кинематографисти използват особеностите на изображението, разположено на осем перфорации в създаване на кинотрикове и комбинирани снимки. Така анимираните кадри в “Кой накисна заека Роджър”-оператор Дийн Канди, са заснети по тази система, в предвид многократното “третиране” при съвместяването с живия образ на актьора Боб Хоскинс по технологията блу скрийн. Резултатът е налице. Липсва разлика в контраста на двете изображение, не се забелязва никаква контурна линия, или каквито и да е изкривявания в цветово и светлинно отношение. Това придава хомогенност на картината и извиква съответните емоции в зрителите. По същият начин Дъглас Слоукъм използва системата Виста-вижън при заснемането на филма “Междузвездната война”- част V “Империята отвръща на удара”.
Той отчита факта, че необходимата бленда за постигане на максимална граница на рязкост трябва да бъде 11. Освен това оптичните деформации на анаморфотната оптика, колкото и съвършена да е тя, ще “закодират” допълнителна дисторсия в комбинираната снимка. Ето защо баталните сцени, в които бунтовниците на ледената планета се бият с крачещите кантонерки на императорската гвардия са реализирани с помощта на хоризонталния кадър на осем перфорации и в последствие са прехвърлени на 35 мм по системата “Синемаскоп”. Друг пример за използването на “Виста-вижън” е американският филм “Корави ченгета”- оператори Доналд Макалпин и Ричард Прайс. Финалният епизод съвместява в себе си едновременно живо изображение на актьорския мизансцен в киносалон и широкоекранния образ на прожектирания филм. За да има много добра разделителна способност и да няма различия в цвета, контрастта и резкостта на изображението двамата оператори са прибягнали до следната “хитрост”. Филмът в кинозалата е заснет и прожектиран по тази система, докато в същото време действието в салона, както и цялостния разказ е реализиран на 35 мм с анаморфотна оптика. И ако в периода на петдесетте и шестдесетте години Виста-вижън се използва за заснемане и прожекция на филми в специално оборудвани киносалони /ярки примери са “Бяло рождество” и великолепния уестърн “Последния влак от Гън Хил”/ то в съвременното филмопроизводство нейното приложение е незаменимо при комбинираните снимки.
Не без основание трябва да отбележим и следния факт, който се отнася до панорамното кино на 35 мм. През 1982 година в рамките на проявата” 1300 години България “в зала Фестивална беше демонстриран филм-импресия, разкриващ красотите на нашата страна с помощта на девет прожекционни апарата, осъществен от режисьора Въло Радев. Едно от последните достижения на кинотехниката е триизмерното изображение. Жан-Жак Ано използва изразните възможности на тази технология и реализира последната си продукция“Криле на смелостта”. Филмът се гледа със специални очила на течни кристали и разказва за живота на двамата френски пилоти Екзюпери и Мермоз. Главната роля е поверена на Вал Килмър. След успешната премиера в Ню Йорк започва мъчително адаптиране към ширекоекранното 35 мм изображение. Безпорно широкия формат предлага най-големи възможности за драматургично внушение. Виторио Стораро споделя след снимките на “Малкия Буда”, че една от големите заблуди в бранша е за същността и използването на широкия екран и 65 мм широк формат. В голяма част от масовите сцени с хиляди поклонници той използва именно широкоформатен негатив за да може да постигне по-голяма качество на изображение, по-голяма дълбочина в плановете, както и по-голяма рязкост. След това материалът е прехвърлен върху негатив с анаморфотно изображение.
На симпозиума за бъдещето на филмовите формати, организиран от Кодак през 1994 година Стораро демонстрира цял епизод от “Малкия Буда” на 70 мм прожекция и след това същия епизод на 35 мм широкоекранна прожекция. Въпреки наличието на стереозвук по системата “Долби” разликите в качеството на двете демонстрации са били налице. Зрителите единодушно са оценили живата, пълнокръвна и обемна картина на широкоформатния кадър. Що се отнася до икономическия фактор неговата миродавност избледнява пред внушителното въздействие на това изображение. Не е случаен факта, че шедьовър като “Спартак” на Стенли Кубрик, оператор Ръсел Мети няма друга алтернатива в реализирането освен 65 мм снимачен негатив. Френсис Форд Копола достигна своя апогей с “Апокалипсис сега”- Оскар за операторско майсторство на Виторио Стораро за 1979 година, където постигането на максимално качество на изображението е накарало авторите да прибягнат до супер скъпата система Техновижън т. е., познатия Техниколор на базата на 65 мм негатив. Едва ли това епично платно, на което зрителя става свидетел би имал това въздействие, ако беше заснето на друг формат. Ефектът на присъствие би бил немислим и във великолепната работа на Анатолий Петрицки при заснемането на “Война и мир”. Операторът е използвал максимално достойнствата на съветската система за широкоформатно кино и е успял да пресъздаде атмосферата на действието както в широкомащабните сцени, така и в камерните актьорски диалози.”Олимпиадата в Токио 1965” е пример от своя страна за предвидливостта на една нация да съхрани за поколенията спортната проява на десетилетието в Япония. Режисьорът Кон Ишикава и операторът Шигео Хишида са разполагали със 110 широкоформатни камери за да създадат един документален филм от 2ч. 30мин., който състезателната надпревара в документ на епохата. На оператора Кейд Мерил, който през 1975 година получава наградата на американската филмова академия за работата си във филма “Великият американски каубой” е предложена идеята да направи филмова импресия за Гранд каньон. Неговото мнение е категорично.
Най-големият каньон в света трябва да бъде заснет на най-широкия формат. И така той използва Ай макс за реализиране на този филм. Отчитайки факта, че фактора на увеличение е десет пъти по-голям в сравнение с 35 широк екран, той успява да разкрие природните красоти по неподражаем начин. 35 минутния филм е бил прожектиран пред публика на екран с площ 600 квадратни метра.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Съвременната филмова технология и светочувствителни материали предлагат богати възможности за работа на всеки оператор. Изборът на цвят и контраст, зърнестост на изображението, както и подходяща оптика и камера са в основата на кинематографичния ефект. Прогнозите сочат, че в близките десетина години, успоредно с усъвършенстването на широкоекранното кино в домашния бит ще навлезе и телевизията с висока разделителна способност. Това ни навежда към въпроса за приложението на филмовите формати при регистриране на информация за големия и малкия екран.
Универсалността на кинолентата била тя 16,35 или пък 70 мм и отрежда голямо бъдеще в новите екранни размери. Промяната на съотношението на страните в HDTV от 4 : 3 на 16 : 9 предлага ново вглеждане в композиционната зависимост на сниманите обекти. От друга страна различните екранни формати могат лесно да бъдат адаптирани от един телевизионен стандарт към друг. Освен това филмовата лента е с доказани качества и е едниствения носител на информация, който може да бъде съхранен без загуба в достойнствата на картината и звука. Ето защо тя ще има още по-голямо приложение и през идващото 21-во столетие в производството на заглавия за професионалното кино и телевизия. Игрални, анимационни, документални
и научно-популярни филми както и музикални програми ще бъдат снимани изключително на кинолента. Съобразявайки се с икономическия фактор различна част от тази продукция ще бъде заснета на тесен, нормален или широк формат.. Това ще разшири границите на изразните възможностти и ще обогати с нови краски палитрата на оператора.
Овладяването на основните кинематографични елементи цвят и светлина в съчетание с композиционните особености на пространството, ограничено от рамката на кинокадъра са основна предпоставка за създаване на обемен, жив и пълнокръвен образ. От своя страна всеки един филмов формат предлага свои специфични изобразителни възможностти, които го превръщат в неподражаем носител на визуална информация. В заключение трябва да отбележим, че в следващите години ще станем свидетели на нови заглавия, реализирани на вече утвърдените формати, които тепърва ще бъдат обект на дискусии.
Достарыңызбен бөлісу: |