ПРИОРИТЕТ 4: Интегрирано развитие и подобряване на градската среда

ПРИОРИТЕТ 4: Интегрирано развитие и подобряване на градската среда

По отношение на тази специфична цел изводът е, че има постигнат известен напредък, но има още много да се работи за постигането на целта. Все още предстои разработването на стратегии за интегрирано градско развитие. Към края на 2009 г има изпълнени 26 проекта за обновяване, преструктуриране и модернизиране на градовете. Отчетен е един проект по показателя за изграждане на екологосъобразни рибарски пристанища и рибарски селища.

През 2009 год. приключи изготвянето на предварителния проект за ОУП на Варна. Стратегическата цел на Общия устройствен план на гр.Варна, е да служи като управленски инструмент в устройствената политика на местната власт, както за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града в хармонично единство на урбанизираните територии със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия, така и за предлагане на възможности за превръщането му в опорен регионален център, успешно интегриран в националното, балканско и европейско пространство .

Реализацията на така формулираната стратегическа цел на ОУП на гр. Варна, предполага устройствени решения, ориентирани в три направления:

- Развитие и трансформация на съществуващи и поява на нови функции на града;

- Развитие, преустройство и адаптиране на макропространствената структура на града, от гледна точка на поставянето й в съответствие с трансформираните и новите функции;

- Осигуряване на подходяща за реализацията на функциите му жизнена среда.

В ОУП са обосновани устройствени решения за:

• Структурата на територията предвидена за функциите, свързани с: производството, обитаването, рекреацията, природозащитата, природовъзстановяването, комуникацията и инфраструктурата.

• Строителните граници в това число и терените предвидени за пространственото нарастване на града, при отчитане собствеността на гражданите, ограничителите и стимулаторите за териториално развитие.

• Строителните зони, границите и съответстващите им режими - начин на застрояване и основни параметри на застрояване ( интензивност, плътност, височина и др.).

• Трасетата и обектите (точковите и линейни елементи) на отделните подсистеми на инженерната инфраструктура.

• Главната улична мрежа - и мрежата на масовия градски транспорт.

• Културно-историческото наследство - защитените архитектурни, културни и др. зони (ансамблови и групови) и единични обекти - паметници на културата.

• Обектите на социалната инфраструктура (социалния сервиз) - системи "Образование", "Култура и духовно развитие", "Здравеопазване", "Спорт и младежки дейности" и др., които се изграждат със средствата на общината и държавата и са от особена важност за града.

• Екологически мероприятия, параметри и изисквания за повишаване стандарта и качествата на околната среда.

• Ландшафтното и композиционно естетическо оформяне на града, прилежащите квартали и крайселищната територия.

Предварителният проект за ОУП беше подложен през 2009 година на обществено обсъждане във всички райони на гр.Варна и селата.

• С оглед на бързата урбанизация на приградските територии, за да се осигурят възможности за извършване на строителство, както на вилни, така и на курортни сгради, обезпечени със съответната техническа инфраструктура, бяха изработени и одобрени планове за застрояване и регулация за редица селищни образувания.Това са: СО „Сотира”, курортна зона „Прибой”, СО „Ракитника” и СО „Ален мак”. Изработени са и приети проекти ПУР за КК „Чайка”, в т.ч. и „Кабакум”; за СО „Зеленика”; ( СО „Орехчето, СО „ Боровец -юг”- да отпадне ) ; СО „Планова”; СО „Сълзица”.

Специфична цел 2 Решаване на транспортните проблеми и насърчаване на екологично чист градски обществен транспорт

Анализът на отчетените изпълнени проекти в рамките на третата цел сочи, че напредък има най-вече по мерките, свързани с инвестиции от страна на Общините, но е нужно да се насочат повече усилия в осъществяването на анализи на съществуващите транспортно комуникационни решения и на пътникопотока в областта, тъй като те биха допринесли за постигане на дългосрочност и по-голяма ефективност на предприеманите мерки. Постигнат е сравнително добър напредък по тази цел, което се доказва и от отчетената стойност на показателя „Проекти за оптимизиране и екологизиране на градския транспорт” – 37 броя, но би трябвало да продължат да се влагат усилия и ресурси с оглед постигането на тази специфична цел и устойчиво решаване на транспортните проблеми.

Като добра практика може да бъде даден пример за приключен проект по приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество” с община Рощок, Германия свързан с изследване и разработване на алтернативни модели за организация на градския транспорт, насочен към подобряване достъпа на населението до основни транспортни услуги и подобряване на екологичните параметри на жизнената среда.

Община Варна е включена в проект „Изготвяне на пакети документи за развитие на устойчив градски транспорт за петте големи града – Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен”, с който се цели да бъдат направени предварителни проучвания за състоянието на транспорта в тези градове. Изготвените проучвания ще бъдат основа за кандидатстване на Община Варна в рамките на операция 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт” по ОП „Регионално развитие” 2007 – 2013 год., по която ще се финансират проекти насочени към създаване на по-ефективен и бърз градски транспорт. Съгласно договорите за обществен превоз, транспортните фирми се задължават да подновят поетапно, съобразно финансовите си възможности, автобусния си парк с цел подобряване обслужването на пътници.

С решение на общински съвет – Варна през 2008 г. са отпуснати средства в размер на 400 000 лв. за първоначална вноска за купуване на автобуси, работещи с гориво газ-метан и 100 000 лв. за газифициране на автобуси, собственост на “Градски транспорт” ЕАД. Вече са оборудвани и са в експлоатация 4 бр. автобуси със смесен режим дизелово гориво и газ-метан и 1 бр. на газ-метан. Преустройството на автобусите е с цел намаляване на общите разходи от оперативната дейност и постигане на екологичен ефект.

През 2007 год. бе пусната нова автобусна линия № 12, свързваща кв. „Аспарухово” с района на МБАЛ «Св. Марина» и Военноморска болница.

Монтирани са камери за видеонаблюдение по основните пътни артерии.

През 2008 г. започна работа по изграждането на система за GPS контрол и наблюдение на превозните средства, обслужващи линиите от транспортната схема на Община Варна. С въвеждане на системата се създава възможност за постоянно наблюдение и контрол върху изпълнението на разписанията и ефективността от работата на транспортните фирми. Системата предвижда и възможност за изграждане на електронни табла по основните спирки, които ще предоставят на гражданите необходимата информация за движението на автобусите в реално време.

Анализът показва, че активно се работи за постигането на тази цел, но е необходимо още време, за да може да дадем положителна оценка по изпълнението точно на тази цел.

Във връзка с изпълнението специфичните цели по подобряване на конкурентоспособността на селското и горското стопанство в общините от Варненска област са сключени следния брой договори по програмата за развитието на селските райони, които оказват въздействие в област Варна и подпомагат достигането им:

• 
  мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” - 90
  
• 
  мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти” - 2
  
• 
  мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски Дейности” – 0
  
• 
  мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ – 8
  
• 
  мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности” - 3
  
• 
  мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” - 1
  
• 
  мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” – 82
  
• 
  мярка 322 „Обновяване и развитие нa населените места” - 20
  
• 
  мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” - 13.
  

Целта на финансираните от ЕС програми за трансгранично, транснационално и муждурегионално сътрудничество е да дадат специфично и целенасочено териториално измерение на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг чрез разглеждане на географското разпределение на растежа, иновациите и процесите на пазара на труда в допустимите трансгранични и транс-национални зони или в ЕС като цяло, както и чрез осигуряването на интегрирани съвместни дейности за устойчиво развитие на страните-участнички. За разлика от секторните програми, програмите за териториално сътрудничество подкрепят дейности, допринасящи за интегрирано териториално развитие чрез подхода на широкото партньорство (ангажиране на различни сектори и нива на управление).

В рамките на Цел 3 "Европейско териториално сътрудничество", територията на област Варна към 2010 г. е избираема за осъществяване на проекти по ОПТС «Югоизточна Европа 2007 – 2013 г.”, ОПМС INTERREG IVC, ОП УРБАКТ II „Мрежа за градско развитие”, СОП „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности 2007 – 2013 г.

Изпълняваните проекти са насочени към постигане на общата стратегическа цел на програмата - сближаване на хората, общностите и икономиките в граничната зона между Румъния и България, участие в съвместното развитие на зоната за сътрудничество чрез трайно използване на човешките ресурси и предимствата на околната среда.

Европейската Комисия планира създаването на национални стратегии за интегрирано управление на крайбрежните зони (Integrated Coastal Zone Management – ICZM) с цел осигуряване жизнеспособно развитие на бреговите линии на всички морета в пределите на общността.

Областна администрация - Варна е партньор по проект по програма INTERREG III B CADSES за устойчиво развитие на морските и брегови зони за регионите на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Проектът е с наименование „Spatial Planning in Coastal Zones (PlanCoast)", с продължителност 22 месеца - от април 2006 г. до февруари 2008 г. Основната му цел е увеличаване на устойчивото и жизнеспособно развитие на крайбрежните зони на Балтийско, Адриатическо и Черно море чрез:

• 
  Разработване и осъществяване на планирано използване на морето;
  
• 
  Представяне и обработване на GIS – база данни, подпомагащи пространственото планиране на морските и крайбрежни зони;
  
• 
  Въвеждане на ICZM (Интегрирано Управление на Крайбрежните Зони) в ЕС
  

В изпълнение на новата цел на европейското териториално сътрудничество за програмния период 2007 – 2013 г. – насърчаване на балансираното териториално развитие и териториалната интеграция в рамките на избираемата зона на програмата, изпълняваните проекти ще съдействат за подобряване процеса на териториална, икономическа и социална интеграция, както и за сближаването, стабилността и конкурентоспособността чрез намиране на общи решения и конкретни резултати, позволяващи осъществяването на бъдещи инициативи и инвестиции.

"Европейско териториално сътрудничество", чиято цел е да се повиши ефективността на политиките за устойчиво интегрирано градско развитие в Европа с оглед прилагането на Стратегията от Лисабон и Гьотеборг, на територията на Област Варна е финансиран 1 проект - CTUR ("Круизен трафик и градско обновление на града - пристанището, ключов фактор за устойчива икономика, социално и градско развитие") – с партньор Община Варна на стойност 34 268, 54 евро.

Целта на проекта CTUR е локализиране на добри партньори - градове, региони и пристанищни администрации и изграждане на тематична мрежа за обмен на добри практики и нови методи за интегрирано градско развитие на морските градове. Очакваните резултати от проекта са създаването на стратегии, свързани с възможностите за круизен туризъм и обновяването на градската пристанищна зона, усвояването на градските части от историческо значение и изоставените индустриални зони, както и създаването на работни места. Водеща организация на проекта е община Неапол, Италия. Партньори по проекта заедно с община Варна са общините Аликанте (Испания), Дъблин (Ирландия), Матосиньос (Португалия), Хелзинки (Финландия), Родос (Гърция), Рощок (Германия), Триест (Италия), Регионалните власти на Валенсия (Испания), както и Пристанищните власти на Неапол (Италия) и на Доуро (Португалия).

По Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности 2007 – 2013, която е главният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания в Европа, насочен към изграждане на интегрирано Европейско изследователско пространство за постигане на дълготраен и устойчив икономически растеж, през периода 01.12.2009 г. - 30.11.2013 г. на територията на Област Варна се осъществява Проект „Иновационни технологии за сигурни европейски брегове в променящия се климат THESEUS” на стойност 8,5 млн. евро, финансиран по тематичния приоритет ENV 2009 3.1.6.1 „Иновационни брегови защитни технологии”, с участието на Института по океанология към БАН – Варна в партньорство на 31 института и университета от 19 европейски страни. Сред осемте изследователски района, в които ще се реализира THESEUS е и Варненската крайбрежна зона от н. Екрене до н. Галата като в рамките на проекта ще се предложат систематичен подход за брегово управление на развиващи се брегови зони, изложени на постоянно променящи се фактори, иновационни комбинации от смекчаващи и адаптиращи технологии, дейности за повишаване на рисковото осведомяване и за прилагане на ГИС при пространственото и защитно планиране.

ІІІ. РЕЗУЛТАТИ ОТ МЕЖДИННАТА ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОСР

3.1. Оценка на системата от индикатори в системата за наблюдение на областната стратегия за развитие на област Варна

Системата от индикатори за изпълнение се явява основният инструмент за извършване на оценка на степента на постигане на целите, приоритетите и мерките на Областната стратегия за развитие на област Варна. Същата е описана подробно от стр. 121 до стр. 129 на оригиналния стратегически документ. Прави впечатление, че дефинираните индикатори са отнесени към определените специфични цели, но същевременно е трудно да бъдат свързани директно със заложените мерки към тях. Това засилва абстрактния характер на индикаторите, като съответно ограничава възможностите за конкретика при анализа им. Много по-правилно от методологична гледна точка би било като индикатори за наблюдение да се използват посочените на стр.101 „очаквани резултати”, които могат да се преформулират при актуализацията на документа като:

Темп на нарастване на БВП (към база 2010 г.)

Темп на нарастване на чуждестранните инвестиции (към база)

Коефициент на безработица (отнесен към база 2010 г.)

Открити нови работни места вследствие на инвестиции на “зелено” и в разширяване на съществуващи производства и услуги

Коефициент на заетост (по пол и към база 2010 г.)

Обхванат дял от населението с централно водоснабдяване (сравнение с база 2010 г.)

Осигуреност с канализация в населените места с над 2000 жители (в сравнение с база 2010 г.)

Дял на рехабилитираната пътна мрежа в областта (сравнение с база 2010 г.)

Дял на цифровизацията на далекосъобщителните услуги (сравнение с база 2010 г.)

По време на изпълнението на Междинната оценка на ОСР бяха разгледани и анализирани индикаторите, залегнали в ОСР. Техният брой е 162, като данни има само за 57 от тях. За останалите 105 индикатори няма никакви данни, което означава, че те са информационно необезпечени и не могат да бъдат използвани в процеса на оценка на ОСР.

От индикаторите, за които има данни, само 26 са напълно информационно обезпечени - т.е. налице са данни за началото и за края на разглеждания период, което позволява адекватно отчитане на тяхното състояние. Като се прегледат индикаторите, за които има данни, се вижда, че реално подобрение има при 15 от тях. При 7 има влошаване, а други са неясни и трудно могат да се отчетат като подобрение или регрес. Те по-скоро могат да се причислят към влошените индикатори. Отчитането на индикаторите значително е затруднено от техния голям брой, от недобрата информационна обезпеченост за редица от тях и от неясната им формулировка. Много от индикаторите включват в себе си няколко компонента, някои от които се подобряват, а други бележат регрес, което допълнително усложнява тяхната обработка и добиването на ясна представа за реалната ситуация.

Общата констатация от извършения съдържателен анализ на дефинираната системата от индикатори е, че тя е неадекватна и не отговаря на нуждите на ОСР на област Варна . Тази система е без ясна структура и логика, като същевременно е налице липса или частична покриваемост на информационната обезпеченост на повече от 2/3 от дефинираните индикатори. Въз основа на това може да се направи изводът, че системата е само частично използваема за целите на мониторинга на регионалното развитие и следва да бъде напълно преработена. С цел повишаване ефективността на системата за наблюдение и контрол е препоръчително разработването на информационна система и база данни за регистрация на индикаторите и мониторинг на изпълнението на ОСР на област Варна.

Анализът има за цел да събере и интерпретира от гледна точка изпълнението на заложените в ОСР на област Варна приоритетни цели и мерки, косвена информация за изпълнени или контрактувани проекти на общинско ниво. За целта беше проведено задълбочено изледване на включените в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България проекти, изпълнявани на територията на общините, включени в рамките на област Варна. Стратегията на областта по дефиниция не разполага със собствена система за изпълнение, от което следва, че за това следва да се съди по изпълнението на общинските планове за регионално развитие. С цел да се детайлизира и допълнително обективизира анализът, със съдействието на Областната администрация беше проведено анкетно проучване сред общините по отношение изпълняваните проекти от тях, включително тези с национално или собствено финансиране.

При направеното проучване в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на структурните инструменти на ЕС в България се установи, че в Област Варна са одобрени 156 проекта на обща стойност 152 569 575 лв. Бенефициенти по тях са 107 организации. Общините от областта са бенефициенти по 52 от тях. По най-много проекти (15) е бенефициент община Варна, следвана от общините Долни чифлик и Суворово (съответно с по 6 проекта), а по най-малко - Община Девня (1). Място на изпълнение на 12 от проектите е Област Варна. Разгледани по общини най-много проекти има на територията на Община Варна – 98. Проектите засягат основно първите две от трите приоритетни цели. По третата цел има само два проекта. От гледна точка на статуса им, проектите се поделят на приключени, в процес на изпълнение, прекратени и със статус „регистриран”.

Приключените проекти са 22 на обща стойност 12 160 576 лв. Бенефициенти по тези проекти са 20 различни организации. Четири от приключените проекти са осъществени на територията на областта. Най-много са приключените проекти на територията на Община Варна – 14. В Община Суворово са 3, В Община Аксаково – 1. На територията на останалите 9 общини няма приключили проекти. Над 50% от тези проекти съответстват на Стратегическа цел 2 (13 от 22), 8 отговарят на Стратегическа цел 1, на Стратегическа цел 3 отговаря само един проект.

Прекратените проекти са 19 с одобрен бюджет от 2 816 277 лв. По тях са изплатени 27 466 лв. Преобладават проекти по Стратегическа цел 1, чиито бенефициенти са частни фирми. Тези проекти са насочени основно към повишаване конкурентноспособността на съответните фирми и към подобряване квалификацията на човешките ресурси. Бенефициент по три от проектите са общините Варна, Долни чифлик и Провадия. Два от тези проекти са в сферата на управление на твърди битови отпадъци, а третият – интегрирано управление на водите. Единият проект, по който бенефициент е Община Провадия, е разработен в партньорство с други 8 общини от областта – Бяла, Долни чифлик, Суворово, Аврен, Дългопол, Вълчи дол, Ветрино, Девня.

В процес на изпълнение са 57 проекта с обща стойност 8 275 630 лв. Бенефициентите по тези проекти са 50. Със статус „регистриран” са 58 проекта на обща стойност 132 128 870 лева. Бенефициенти по тях са 38 организации.

На водещо място в областта по общ брой на проектите е Община Варна с 98 проекта с обща стойност 67 594 273 лв. Втората по брой проекти е Община Провадия, на чиято територия са разработени 9 проекта. Може да се направи изводът, че на територията на областта съществуват значителни вътрешнообластни различия по отношение разработените проекти на територията на отделните общини.

3.3. Оценка на изпълнението на ОСР

На база извършения анализ на стратегическия документ и въз основа на направените задълбочени проучвания на изпълнението на целите, залегнали в ОСР на област Варна чрез изпълнените проекти и дейности от общинските администрации за изследвания период, могат да се направят следните основни изводи:

• 
  Областната стратегия за развитие на област Варна формално отговаря на методическите изисквания за такъв вид документ и съответства на изискванията на действащата към 2005 г. Нормативна уредба в страната;
  

- Анализът е изчерпателен, като структурно и функционално отговаря на изискванията за такъв вид документ.

- До голяма степен от текста на стратегическия документ става видно наличието на ясно дефинирана логическа връзка между аналитичната част на документа и стратегическата рамка. Основните причини за това са в удачно формулираните силни, слаби страни, възможности и заплахи в SWOT анализа на документа;

Логиката на стратегическата рамка на документа предвижда следната йерархична структура:

Визия - Главна стратегическа цел - Стратегически цели – Приоритети - Специфични цели - Мерки.

Така очертаната логика на стратегическия момент е твърде сложна и трудна за разбиране. Трудно може да бъде определен нужният за такъв вид стратегически документ фокус в развитието на територията, основаващ се върху основните сравнителни предимства на областта, както и върху ключовите проблеми, които лимитират тези процеси.

- В тази връзка е необходимо също така да се внесе по-голяма конкретика в стратегическите цели, защото общата формулировка не предполага дефиниран фокус къде следва да бъдат насочени усилията (по правило резултати в рамките на всяка една цел могат да се постигнат по различни начини и „технологии”). Начините и технологиите за постигането на дадена цел следва да намерят своето място във формулираните приоритети, които от своя страна трябва да се основават на ключовите сравнителни предимства на област Варна, както и да отразяват най-належащите и критични за развитието проблеми.

- Дефинираните Визия и Главна стратегическа цел като цяло са адекватно формулирани. Необходимо е осъществяването на активна комуникация на тези основни, ключови послания на стратегическия документ с цел „припознаването” им от ключовите заинтересовани страни на територията на област Варна;

- Дефинираните мерки са с разнообразен характер, като някои са твърде тясно формулирани, което силно ограничава възможността за регистриране на изпълнени проекти;

- В стратегията е направен положителен опит за пространствена диференциация на част от мерките;

- Както става видно от събраната информация за реализирани проекти на територията на областта, по-голямата тежест се пада на такива, насочени към подобряване инфраструктурната осигуреност на територията. Това говори в по-голяма степен за постигане на Стратегическа цел 2 на стратегическия документ. Немалко проекти са насочени и към Стратегическа цел 1. Въз основа на това може да се направи изводът, че те са актуални, намират своята проектна реализация и следва да останат като приоритетни цели и при актуализацията на стратегическия документ.

- За постигането на Стратегическа цел 3 е налице ограничена информация за изпълнението, което освен на по-малкия брой регистрирани проекти, се дължи и на проблемите при формулирането на индикаторите за наблюдение.

- Логично по-голямата част от реализираните дейности и проекти са на територията на община Варна, тъй като в тази част на областта са концентрирани по-голямата част от демографския и социално-икономическия потенциал.

- Същевременно голяма част от общините се развиват като типични периферни териториални образувания, не само от географска, но и от социално-икономическа гледна точка. Това налага преосмисляне на приоритетите и формулирането на адекватни мерки за стимулиране на тези общини с оглед намаляване на вътрешнообластните диспаритети;

• 
  Следва да се да се вземе предвид приетия през 2008 г. нов Закон за регионалното развитие (ЗРР) и Правилника за неговото прилагане, в които са поставени нови специфични изисквания относно сроковете на действие, ролята и съдържанието на областните стратегии и общинските планове за развитие. По смисъла на ЗРР Областната стратегия за развитие (ОСР) се трансформира от дългосрочен в средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие (РПР) на съответния район от ниво 2.
  
• 
  Да се отчетат настъпилите промени в залегналите приоритети за регионално развитие в Европейски и национален контекст, включително определянето на териториалното сътрудничество и сближаване като една от целите на държавната политика за регионално развитие.
  
• 
  Да се отчетат промените в социално-икономическите условия в страната, свързани с настоящата кризисна ситуация, които налагат преосмисляне на политиките и залагане като приоритет усвояването и ефективното използване на средствата от Европейските фондове.
  
• 
  Акцентът при актуализацията на ситуационния анализ следва да е върху социално-икономическата компонента. Същата би могла да се извърши на база първоначалната логика на стратегическия документ и да следва неговото съдържание в тази му част. Така лесно ще може да се прави задължителният сравнителен прочит между първоначалния вариант на стратегията и актуализирания документ за нейното изпълнение. Не трябва да се забравя, че актуализацията по същество не отменя действащата стратегия, а по-скоро представлява механизъм, чрез който тя бива адаптирана към променящата се среда.
  
• 
  Важен момент при актуализацията на стратегическата част е свързан с извършването на адекватна оценка на очакванията от изпълнението на документа, които да се формулират в съответната Визия и Главна стратегическа цел. Макар да звучат актуално, същите следва да се подложат на активен процес на публична комуникация с цел „припознаването” им от местната общност.
  
• 
  При дефинирането на стратегическата рамка следва да се спазват принципите за концентрация на усилията, човешките и финансовите ресурси за осъществяване на набелязаните в стратегията цели и тясно обвързване и интегритет на действията, заложени в различните програми за постигане на комплексен социално-икономически ефект.
  
• 
  Структурата на стратегическата рамка следва да се опрости, като отпаднат т.нар. „Специфични цели”- същите са излишни и прекалено „раздробяват” тази рамка. Препоръчителната логика е: Визия - Главна стратегическа цел - Стратегически цели –Приоритети - Мерки
  
• 
  Целите следва да интегрират очакваните резултати - така се постига по-голяма степен на конкретика, съответно се повишава степента на практическа приложимост на стратегическия документ.
  
• 
  Разработената система за наблюдение и контрол следва да включва адекватно подбрани индикатори, които следва да измерват както постигането на изпълнението на целите и приоритетите, заложени в Стратегията за развитие, така и организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните адми­ни­стративни структури и организациите, участващи в изпъл­нението им.
  
• 
  Съобразно изискванията към ОСР като средносрочен документ следва да се дефинира система от три основни групи индикатори: Общи, позволяващи оценката на общото ниво на развитие на територията; Специфични, които са тясно обвързани с формулираните стратегически цели в документа; и Ключови стратегически индикатори за интегриране на глобалните цели по околната среда в регионалното планиране.
  

1. 
   Стратегия на ЕС - 2020
   
2. 
   Програма на Правителството за европейско развитие на България;
   
3. 
   Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013
   
4. 
   Национална стратегия за регионално развитие 2005-2015
   
5. 
   Зелена книга за териториално сближаване
   
6. 
   Закон за регионалното развитие, ДВ 14/2004 и последващи го изменения
   
7. 
   Закон за регионалното развитие, ДВ 50 в сила от 31 август 2008 г. и всички последващи изменения и допълнения, публикувани в ДВ, бр. 47/2009, ДВ, бр. 82/2009, ДВ, бр. 93/2009 г.ДВ
   
8. 
   Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, обнародван в ДВ, бр. 80/2008, и изменения, публикувани в ДВ, бр. 03 от 2009 и ДВ, бр. 5/2010 г.
   
9. 
   Методически указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие, 2009 г.
   
10. 
    Регионален план за развитие на Северозизточния район за планиране, 2007-2013 г.
    
11. 
    Предварителна оценка на Регионалния план за развитие на Североизточния район за планиране 2007-2013 г.
    
12. 
    Актуализирани документи за изпълнението на Регионалните планове за развитие 2007-2013 г. , МРРБ, 2009
    
13. 
    Концепция за програмиране на развитието на Република България, МС, 2010
    
14. 
    Областна стратегия за развитие на област Варна 2005-2015 г.
    
15. 
    Областна стратегия за развитие на социалните услуги в област Варна 2010 - 2015
    
16. 
    Годишни доклади за наблюдение изпълнението на общинските планове за развитие на общини от областта за 2008 г.
    
17. 
    Годишни доклади за наблюдение изпълнението на общинските планове за развитие на общините от областта за 2009 г.
    
18. 
    Годишни доклади за наблюдение изпълнението на общинските планове за развитие на общините от областта за 2010 г.
    
19. 
    ОП „Административен капацитет” 2007-2013.
    
20. 
    ОП „Околна среда” 2007-2013.
    
21. 
    ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013.
    
22. 
    ОП „Регионално развитие” 2007-2013.
    
23. 
    ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013.
    
24. 
    ОП „Транспорт” 2007-2013.
    
25. 
    ОП „Техническа помощ” 2007-2013.
    
26. 
    Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България
    
27. 
    Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2008-2015 г., Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020 и др.