26 Средно общообразователно училище “Йордан Йовков”

26 Средно общообразователно училище “Йордан Йовков” 1619 София, ул.”Кореняците” №40 тел: 8570129; факс: 8573023; e-mail: emmanolova@abv.bg

Ангажирането на местната общност на район “Витоша” с екологичните проблеми е основа за изграждане на устойчиво гражданско общество.

В урбанизацията и развитието на градското стопанство трябва ясно да бъде отчетен човешкия фактор в глобалното затопляне. Мащабното строителство, което е завладяло града, не винаги е с мисъл за природата.

Архитектите, които проектират сградите, не прилагат съвременни инженерни технологии, с които да се намали приноса на обитателите им за топенето на полярните шапки и опустошителните приливи на океаните.

Модерната тенденция за въглеродно и боклуконеутрален град, спестяващ енергия и вода, все още не е основополагаща в плановете на администрацията.

Принос за парникови емисии и шум имат промишлеността, транспортът и жилищните сгради. Забавена е дейността за обследване на жилищните и обществените сгради за енергийна ефективност, както и планиране на ремонтните им работи. Новоизградените жилища не са с нулев въглероден отпечатък. Липсват данъчни облекчения за инвеститори и собственици, въвеждащи нови технологии – слънчеви панели и колектори, които са енергоспестяващи.

Устойчивото развитие не е само понятие, а различни екополитики, които кметовете на районите на София трябва да провеждат в единна цялост.

Тенденцията за миграция на хора от страната към столицата, където има все повече работни места и това, че селското стопанство не им носи необходимите доходи, разшири територията и се загуби свободна незастроена природа. Качеството на живот не е добро за гражданите, а проблемите с околната среда трудно се овладяват. По този показател София е на едно от последните места от 258 града на ЕС с население над един милион според Евростат.

Показатели за оценка са състоянието на градския транспорт и неговото използване и ползването на градските и крайградските паркове.

Опазването на околната среда не е организирано по стандартите. В последните години зелените площи намаляха за сметка на уплътняване на териториите в жилищните квартали. Качеството на въздуха е влошено от автомобилния трафик и невъзможността транспортната инфраструктура да го обслужва.

Липсва ефективно управление на отпадъците и последователен мениджмънт на отпадните води. Водопреносната мрежа е стара и изисква реконструкция и модернизация, което е невъзможно без помощта на структурните и кохезионни фондове на ЕС, въпреки доброто качество на питейната вода.

Не е създаден координиращ орган, който да защитава климата на града и гражданите от шумовото замърсяване. Правните и технически аспекти на състоянието и подобряването на елементите на околната среда не са обхванати технологично в единно цяло, въпреки съществуващите органи и отдели в СОС и Столична община.
Зеленият град
В непосредствена близост в чертите на районите на София се намира ПП “Витоша”, който заедно с планините Люлин, Плана и Средногорието, и зелените клинове, достигащи до централната градска част, са белите дробове на града.

Съществуващите паркове – Борисова градина, Северен, Западен и Южен парк са зле устроени, с недобре поддържани вегетативни площи, алейната мрежа е с лоша настилка, липсва осветление и паркова мебел. Големи части от териториите им са заети от обекти и дейности, които не са характерни за предназначението им – за отдих и развлечение на гражданите.

Управлението на Зелената система не е представило за широко обсъждане екшън–програми за оздравяването им, въпреки дадения от Столична община срок – 2010 г.

Планирано е изграждане на нови паркове – Източен парк “Лозенец”, парк “Искър”, парк “Възраждане”, като не е ясно на кои два е определено приоритетно да стартират до 2011 г. и какви са идейните им планове за паркоустройство.

Предвидените за изграждане и модернизиране части от републиканската пътна мрежа – Околовръстен път, Северната скоростна тангента и дублирането на отсечката бул. “Цар Борис III” – през Княжево – Драгичево е необходимо да бъдат финансово обезпечени.

За намаляването на проблема с автомобилния трафик ще помогне и доизграждане на втори градски ринг – пробиви, като „Пенчо Славейков” и други, както и реконструиране на кръстовищата на градските артерии. Решителна и трудна стъпка е масовото използване на градски транспорт и велосипеди след създаването на подходящи алеи с добро покритие в целия град.

Разширяването на метрото в източна посока, въвеждане на скоростни открити участъци със сигурност ще намали замърсяването на въздуха с парникови газове.

В града функционира мрежа от станции за мониторинг на въздуха. Измерват се стойностите на озона, запрашаването, азотен диоксид, серен диоксид и въглероден оксид, като данните се обобщават в бюлетин.
Вода от чешмата
Основният водоизточник на питейна вода за града е яз. Искър с две пречиствателни станции - „Бистрица” и „Панчарево”, рилският водопровод – от яз.”Бели Искър” и местни водоизточници за крайградските територии, като общо са определени шест водоснабдителни зони. Степента на несъответствие на физично-химичните показатели за качеството на водата е около 20% . Съществуващата разпределителна мрежа е изградена от етернитови и стоманени тръби, които често аварират и влошават качеството на водата. Извършва се постоянен мониторинг, като отклонения от стандарта не са регистрирани. Много от фирмите използват питейна вода за производствени дейности, като не са заложили в производствения си цикъл повторно оборотно използване на водата. Не са проучени и паспортизирани всички възможни водоизточници и извори, които да бъдат обособени в защитени зони, за да служат за естествен резервоар при недостиг на вода. Продължава поливането на градини с питейна вода в крайните квартали, без нарушителите да бъдат санкционирани.

Заложените и обещани от концесионера „Софийска вода” мерки за подмяна на тръбите на водопреносната мрежа не се извършват с необходимите бързи темпове.

Минералните извори на територията на града са каптирани и имат изградени чешми, но прилежащите пространства около тях са в лошо санитарно-хигиенно състояние.

Отвеждане на отпадните води и защита на водите
Мениджмънтът на отпадните води в столичния град не е развит на съвременно техническо ниво. Известна част от крайградските райони не са свързани към градската канализация. Това влошава сериозно качеството на живота на гражданите в тези квартали. Септичните ями, които са изградени, замърсяват подпочвените води, а липсата на канализационни колектори по р. Владайска е огромен проблем на града. По предприсъединителната програма ИСПА се изготвиха проекти за изграждане на колектори и корекция на Владайската река в отделни участъци на районите Витоша и Овча купел. Концесионерът „Софийска вода” е в невъзможност да въведе екологично и икономическо оптимизиране на отвеждането на отпадните води, както и да осигури надеждна защита на водите в сегашните условия, включително и поради липса на съвременна модерна пречиствателна станция.
Ефективно управление на отпадъците
Населението на нашия град произвежда огромно количество отпадъци, които не се измерват точно. Много малка част от тях се предоставят за вторична преработка ( рециклиране ).

Тенденция е ежегодното увеличаване на обема на отпадъците с 3,5%.

Генерираните от гражданите отпадъци се изхвърлят в депото в Суходол, Враждебна и др. Депонирането е най-старият метод за освобождаване от отпадъци. Необходимо е да бъде намерено алтернативно решение за обезвреждане, изгаряне с модерни инсталации за ограничаване на вредните въздействия върху околната среда, рециклиране и компостиране и създаване на модерно депо за крайния остатък от отпадъци, които не могат да бъдат третирани при съответния процес. По цялата територия на града има нерегламентирани сметища, които допълнително влошават санитарно-хигиенното му състояние.

Без разработване на генерален план за оптимално и екологично управление на отпадъците, този въпрос не може да бъде трайно решен. Щадящото за околната среда решение е в предотвратяването на създаване на боклуци, разделното събиране и рециклиране, което е самото начало на веригата.

Необходима е ефективна информационна дейност за ограничаването на количествата отпадъци и особено на опасните отпадъци. За сметка на това трябва да бъде увеличен делът на подходящите за компостиране. Ако се създаде схема за разполагане на биоконтейнери, съоръжения за компостиране с необходимия капацитет за преработка и депа за органични отпадъци, където тя да се извършва в крайградските територии, проблемът значително ще бъде намален.

В коритата на реките и деретата на територията на гр. София се изхвърлят големи количества строителни и битови отпадъци, автомобилни гуми, които ги задръстват и предизвикват разливи и наводнения. Замърсяването с органични отпадъци и битово-фекални води на реките, съчетано с маловодие и неравномерен воден отток доведе до качествени промени в компонентите на речните екосистеми.

Необходимо е гражданите на града да обявят война на боклука. Първата стъпка е да се запази до 2012 г. количеството му. През този период градското управление трябва да създаде достатъчно мощности за преработка на отпадъците и добиване на енергия от тях.
Моделът, по който се развива град София, не е устойчив. Смисълът на неговото развитие не може да бъде само икономическия растеж и повишаване на благосъстоянието на гражданите за сметка на консумация на ресурси. Това излага на риск нас, бъдещите граждани, да посрещнем своите нужди от образование и обучение, здраве и достъп до чиста природна среда.

Ние, учениците от 26 СОУ „Йордан Йовков”, не можем да се задоволим с констатации за състоянието на околната среда в града ни. Уверени в това, че имаме безрезервната подкрепа на кмета на район „Витоша”, предлагаме зелена алтернатива за развитие на района и града. Екологичната ангажираност ще свърже местната общност на район „Витоша” за изграждане на устойчиви практики за управление с участие на гражданското общество.

Необходим е глобален поглед върху начина на живот на всеки от нас и промяна в утвърдените неперспективни навици да вземаме повече от природните ресурси и да нарушаваме естествения цикъл в природата. Можем да повлияем върху подобряването на качеството на живот в район „Витоша” като предлагаме следните стратегически стъпки, които да извървим с родителите и учителите ни, с гражданите и районната администрация.

• 
  Да се ограничи използването на дърва и въглища за отопление, като продължи газифицирането на район „Витоша”. Да се създаде програма на район „Витоша” за саниране на жилищните и обществени сгради за повишаване на енергийната ефективност. Предлагаме 26 СОУ „ Йордан Йовков” да бъде включено приоритетно в програмата за енергийна ефективност, включително и преминаването му към алтернативни източници на енергия. Поставянето на слънчеви колектори ще намали наполовина разхода на електроенергия.
  

• 
  Да се ускори изграждането на обходни пътища, които да не преминават през сърцето на район „Витоша”, както е в момента с артерията бул. ”Цар Борис III”. Ежедневно автомобилите и големите камиони изхвърлят вредни газове в двора на училището. Харесваме града и училището си и ще настояваме пред родителите си да поддържат катализатори за пречистване на вредните газове на автомобилите. Ще ползваме изцяло градския транспорт за придвижване в града и до училище. Ако до някъде може да се отиде удобно пеша или с велосипед, защо да не го направим ?
  

• 
  Район „Витоша” да инициира разяснителна кампания, в която ние ще сме основен двигател за спиране на употребата на пластмасови торбички и пакети. Ще започнем с това да отказваме на продавачите да ни опаковат стоките с тях.
  

• 
  Предлагаме да се намали обема на отпадъците в район „Витоша” чрез рационални модели за икономия в бита, купуване на стоки с по-малко амбалаж и по-трайни продукти под мотото „По-малкото отпадъци зависят от нас”. Да се въведе разделното събиране на територията на район „Витоша”, а чрез рециклирането им ще се възстановят суровинните свойства на отпадъците. Ние в училище ще въведем сред съучениците намаляването на обема на боклука чрез смачкване на опаковките, чашките и хартията, които изхвърляме в кошчетата.
  

• 
  Да използваме хартия, която е 100% рециклирана, включително да си купуваме учебници и тетрадки, отпечатани върху нея.
  

• 
  Да се откажем от ползване на парфюми и дезодоранти в аерозолни опаковки, както и да използваме повече лечебни растения вместо химически лекарства, когато сме болни. Предлагаме на директора на училището да не се използват силни препарати за дезинфекция и почистване, а препарати, които са безопасни и не тровят водата, като сода бикарбонат, оцет и спирт.
  

• 
  Да участваме редовно в пролетно и есенно засаждане на дървета и храсти в район „Витоша”. Районната администрация предварително да е определила местата за тези акции. Да създадем система за поддържане на чистотата и растителността в училищния двор, като го разделим на участъци с отговорници по класове.
  

• 
  Всеки ученик в 26 СОУ „Йордан Йовков” да пести по един литър вода дневно, както и да се грижи да не се изсипва безразборно в канализацията цялата „Менделеева таблица”. Кметът на район „Витоша” да организира кампания в крайградската част за пестене на питейна вода, особено в летните месеци.
  

• 
  Настояваме за баланс на територията в района – да не се застрояват безконтролно зелените площи и свободните терени. Строителството замърсява града ни и разрушава улиците. Да не се разрешава отнемането на части от училищни дворове и площи за сметка на нови жилищни кооперации. Няма да допуснем да се отнеме зелената площ до оградата в двора на училището и да се изсекат високите и красиви брези за разширение на улица „Лазарополе”, която ще обслужва само новопостроената сграда.
  

• 
  Ние имаме право да бъдем информирани за състоянието на околната среда и качеството на живот в района, в който учим и живеем. Тези въпроси трябва да се обсъждат с всички жители на район „Витоша”, които да дават мнения за бъдещото му устойчиво развитие. Предлагаме да създадем информационен център в 26 СОУ, който да информира учениците от другите училища в района за „Зелената алтернатива”. Да се създаде инкубатор за демократични обсъждания на идеи и практики за подобряване на състоянието на града и страната, в която живеем.
  

Природата не е само източник на суровини, с които да поддържаме удобството си. Тя е близка приятелка, с която общуваме ежедневно. Не одобряваме подмяната на очарованието от природните красоти с изкуствените форми на съвременната цивилизация.