31 януари 2008г. План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (dvb-t) в Република България

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Еволюцията на телевизионната система за 75 години, откакто тя съществува бележи някои забележителни моменти, като преходът от монохромна (чернобяла) телевизия към цветна телевизия, въвеждането на стерео звук, телевизия с формат 16:9 и телевизия с висока разрешаваща способност. С въвеждането на цифрови технологии се променя основно начина на разпространение, възприемане и на телевизията.

• 
  Опростен достъп до широк спектър от телевизионни програми и услуги без инсталационни разходи;
  
• 
  Дефинирано добро качество осигурявано с обикновени приемни антени:
  
• 
  Приемане с приемници с вградена антена, като втори, трети приемник във всяка точка на жилището/сградата и извън нея, осигуряващо многообразие на програми;
  
• 
  Преносимо и мобилно приемане – DVB-T и /или DVB-H;
  
• 
  Инвестициите за приставките (STB – Set Top Box) се покриват за кратък срок от спестените монтажни и кабелни такси;
  
• 
  Новата цифрова среда предлага не само телевизионни програми, но може да пренася почти всичко – от произволно голямо мултимедийно съдържание, до разнообразни и нови интерактивни услуги;
  
• 
  Наземната цифрова телевизия представлява социално конкурентна система с възможности за допълнителни масово-достъпни информационни услуги на 24-часова база за потребителите и чрез интерактивен канал на лесно достъпна информация и услуги за лица с увреждания и в неравностойно положение.
  

Преходът от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване не е така безпроблемен, както при цифровото разпространение чрез кабелни и спътникови мрежи. Основен проблем е ограниченият радиочестотен ресурс. Отговор на този въпрос е ползването на едночестотни предавателни мрежи – SFN (Single Frequency Network), осъществимо при ползване на системата DVB-T (и DVB-H).

Групата стандарти, ръководства, доклади и спецификации на ETSI, ITU и EBU, както и ISO/IEC, отнасящи се до наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване включва значителен брой основни документи (Приложение № 3).

• 
  Пазари със силно проникване на аналогова кабелна телевизия – Бенелюкс, Германия, Австрия, Скандинавските страни;
  
• 
  Пазари със силно развитие на наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, но без предлагане на платена наземна аналогова телевизия – Великобритания, Гърция, Португалия;
  
• 
  Пазари със силно развитие на наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване и предлагане на платена наземна аналогова телевизия – Франция, Испания, Италия.
  

Очаква се през 2007 г. над 80 милиона домакинства в европейските страни да приемат цифрови телевизионни програми, като 41% ще са спътникови, а останалите – наземни и кабелни, при продажби на над 6,9 милиона броя STB през 2006 г.

Определянето на пазарната ниша на наземната цифрова телевизия е от голямо значение за успеха на внедряването й. Поради многопрограмността, удобството при приемане и по-доброто качество, кабелното и спътниковото радиоразпръскване на телевизионни програми имат в последните години голямо разпространение и в значителна степен изтласкват наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Освен това планинският терен на нашата страна затруднява наземното радиоразпръскване на телевизионни програми. Въпреки това националната телевизионна програма на БНТ има покритие над 98 % от населението на страната.

Ограничаването и евентуалното отпадане на наземното телевизионно радиоразпръскване, за сметка на кабелното и спътниковото, ще доведе до монополно положение на пазара на кабелното и спътниковото приемане на телевизионни програми и съответно до неконтролируемо повишаване на месечните им такси.
Основният процент от домакинствата в Република България приемат програмите си чрез кабелните мрежи – над 70%. Приемането чрез спътникови мрежи има много малък дял – над 3%. Следователно под 30% от населението приемат програми чрез наземно телевизионно радиоразпръскване.
Всички градове в страната ни имат кабелни мрежи, докато само 28% от селата са обхванати от кабелните мрежи. Тъй като в селата живеят около 15% от населението (Приложение № 5) се оказва, че 10 – 11% от населението (от общо 30%) приема само от наземно телевизионно радиоразпръскване. Като правило това са малки населени места, които се захранват от ретранслатори.
Кабелните мрежи достигат до своето насищане, което вероятно ще настъпи при покритие на около 75% от населението.

3.1. Крайно оборудване за DVB-T

Състояние на пазара на приставките за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване
Успешното въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване до голяма степен зависи от наличието в магазинната мрежа на евтини приставки за DVB-T. Масовото навлизане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване в Западна Европа, Япония и Корея води до значително производство на приставки и до силно снижаване на цената им. Понастоящем в западноевропейската търговска мрежа се продават над 150 вида приставки за DVB-T. Цената им за крайния потребител варира от 30 евро до около 600 евро. Средната цена на приставките е 100 – 150 евро. Разпространени са следните видове приставки:

• 
  приставки за приемане на свободни програми – те са най-разпространени и тяхната цена е най-ниска;
  
• 
  приставки с възможност за декодиране на криптираните програми – те са по-скъпи;
  
• 
  приставки с вграден харддиск, позволяващи записване на програмата - като правило приставките с цена над 250 евро имат вграден харддиск, но се срещат и по-евтини приставки с харддиск (например с цена 160 евро);
  
• 
  двусистемни приставки – за приемане на спътниково и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-S+DVB-T) – сравнително малък брой приставки имат тази възможност - не повече от 5 – 6 вида, и за приемане на кабелно и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-C+DVB-T) – само една фирма произвежда за сега такива приставки.
  

От това следва, че съществува широка гама от приставки за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, както с достъпни цени (под 100 лева за приставка), така и с по-висока цена, но с повече възможности. Приставките не могат да бъдат сериозна пречка за прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.

Планът за въвеждането на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване има две цели – от една страна да запази тези зрители, които в момента приемат наземно, но имат възможност да преминат към кабелно или спътниково приемане, а от друга страна да се привлекат и нови зрители и по този начин да не се допусне монопол на кабелното и спътниковото разпространение. И в двата случая приемането чрез наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване трябва да е конкурентно способно на приемането от спътникови и кабелни мрежи по следните параметри:

• 
  цена – за да се запазят зрителите и особено да се привлекат нови зрители, програмите, излъчвани от предаватели за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване трябва да са свободни (некриптирани) и съответно безплатни за приемане. Ако има криптирани програми, то техният брой трябва да е силно ограничен – не повече от една програма на мултиплекс;
  
• 
  многопрограмност – в островите броят на програмите при първоначалното пускане трябва да е не по-малко от 15;
  
• 
  атрактивност на програмите – препоръчва се от европейските държави, преминали вече към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, освен националните програми да се предават и много местни програми и програми, към които зрителският интерес е голям;
  
• 
  по-добро качество и допълнителни услуги – по този параметър наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване трудно се конкурира със спътниковите и кабелните мрежи, особено при цифровизиране на кабелните мрежи;
  
• 
  мобилно приемане и портативно приемане в сгради – сферата, в която наземната телевизия няма конкуренция. Но мобилното приемане е нова услуга, привилегия на новите автомобилни приемници. Портативното приемане в сгради като практика ще се използва за вторите и третите телевизори в семейството.
  

1. 
   Обслужване на населението с програми чрез наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване.
   
2. 
   Избори на точките за обслужване на островите.
   
3. 
   Определяне на оптималния брой на мултиплексите в островите.
   
4. 
   Определяне на датата, до която може да се издават разрешения за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване.
   
5. 
   Извеждане на критерии за определяне на датата за спиране на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване.
   
6. 
   Предложения за снабдяване на населението с приставки (STB) за DVB-T.
   

• 
  Мрежата на БНТ е изградена основно от предавателни и ретранслаторни станции във II, III, IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са изградени на стратегически точки с голяма височина на кота терен и възможно най-голяма зона на радиовидимост. Това дава възможност за захранване на голям брой маломощни ретранслатори и осигурява покритието на зони с големи размери. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 677 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на 98.3% от населението на Република България;
  
• 
  Мрежата на бТВ е изградена основно от предавателни и ретранслаторни станции в III, IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са изградени на стратегически точки с голяма височина на кота терен и възможно най-голяма зона на радиовидимост, което води до покритието на зони с големи размери. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 676 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на 97% от населението на Република България;
  
• 
  Мрежата на телевизия Nova е изградена от предавателни и ретранслаторни станции в IV и V телевизионни обхвати. Мощните предавателни станции са много по-малко на брой, а ретранслаторната мрежа е в процес на развитие. Изградената аналогова мрежа се състои от общо 143 предавателя и ретранслатора, което позволява покритието на над 70% от населението на Република България;
  
• 
  Лицензирани са и 41 телевизионни станции, обслужващи отделни населени места;
  
• 
  Преобладаваща част от наличния спектър, предназначен за наземно телевизионно радиоразпръскване се използва за нуждите на Министерство на отбраната (МО). В Приложение № 6 е показана заетостта на телевизионните канали от страна на МО.
  

За Република България е осигурен радиочестотен ресурс с възможност за изграждане на 10 мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие, 34 мрежи с регионално покритие и 23 мрежи с регионално покритие за територията на градовете София и Варна.

• 
  RPC 1: неподвижно приемане, с антена на покрива – 10 м височина;
  
• 
  RPC 2: преносимо външно приемане, подвижно приемане и преносимо вътрешно приемане с по-малка зона на покритие;
  
• 
  RPC 3: преносимо вътрешно приемане с по-голяма зона на покритие.
  

Неподвижното приемане с насочена антена е най-непретенциозно по отношение стойностите на напрегнатостта на електромагнитното поле в рамките на зоната на обслужване. Поради тази причина е допустимо да бъдат използвани облекчени технически параметри като модулационни техники с по-висока плътност на данните и по-ниска степен на защита и корекция на грешки. Вследствие на прилагането на различни технически параметри типичните възможни капацитети на пренасяните данни за различните еталонни конфигурации са както следва: 20 27 Mbit/s за RPC 1, 18 24 Mbit/s за RPC 2 и 13 16 Mbit/s за RPC 3.

Изборът на системната конфигурация се прави в зависимост от конкретното приложение, като техническите параметри могат да варират съществено спрямо тези, заложени в еталонната конфигурация. В таблицата по-долу са посочени две примерни конфигурации:

Изборът на вертикална поляризация на излъчване на предавателните станции е подходящ и за трите еталонни конфигурации, но ще създаде трудности за населението в периода на съвместна работа на аналоговите и цифровите предавателни станции поради факта, че се налага използването на две различни приемни антени.

• 
  До юни 2008 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (многочестотни за територията на Република България и едночестотни във всяка зона на обслужване по план Женева 2006 г.) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До януари 2009 г. – предприятията, получили разрешения започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До юни 2009 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До януари 2010 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До декември 2010 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До декември 2011 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.
  

• 
  До юни 2008 г. , – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на дванадесет регионални SFN мрежи, по три мрежи за територията на градовете Бургас, Варна, Пловдив и София;
  
• 
  До януари 2009 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;
  
• 
  До януари 2010 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за зоните на обслужване.
  

• 
  До юли 2010 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (една, от които по технологията DVB-H) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До януари 2011 г- – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До юли 2011 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До януари 2012 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До декември 2013 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До юли 2014 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До юни 2015 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.
  

• 
  До юли 2010 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на петнадесет регионални SFN мрежи за зони на обслужване Благоевград, Бургас, Варна, Варна-град, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Странджа и Шумен;
  
• 
  До януари 2011 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;
  
• 
  До декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население в рамките на 90-95% за зоните на обслужване.
  

В Приложение № 7 е посочен предвиденият радиочестотен ресурс за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, който ще бъде усвоен през двете фази на прехода.

С оглед практическото осъществяване на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово излъчване и гарантирането на съвместната работа на аналоговите и цифровите предаватели в рамките на „simulcast” периода ще бъде преназначаван радиочестотен ресурс за излъчване на радиосъоръженията за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, работещи в съответните зони на обслужване.

(НПРРЧС), приет с Решение № 545 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2004 г.; доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм. и доп., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.). В процеса на хармонизация на използваните от МО честотни ленти и свързаните с това изменения на НПРРЧС, съответните срокове в забележките, в това число и тези отнасящи се до IV и V телевизионни обхвати са определяни съобразно плановете за модернизация на комуникационните и навигационни системи на Българската армия. Поради ограничения финансов ресурс на МО тази модернизация непрекъснато се отлага във времето.

В радиочестотния обхват на канали от 61 до 63 работят радиосистеми на МО. Системите могат да бъдат заменени поетапно с такива, работещи в хармонизирани радиочестотни диапазони в периода до 2012 г.

1. 
   В настоящия момент не се предвижда пълното освобождаване на канали № 53, 54, 55, 56, 58, 59 и 60.
   
2. 
   Канали № 22, 23, 25, 36, 37 и 38 могат да бъдат напълно освободени в периода 2008-2012 г. при наличие на необходимите за това финансови средства.
   
3. 
   Каналите 43-47, 61-63 и 65-69 могат да бъдат напълно освободени в периода до 2012 г. при наличие на необходимите за това финансови средства.
   

1. 
   За да се подпомогне свободното разпространение на информация, медийния плурализъм и културното разнообразие, държавите-членки трябва, в съответствие с чл. 17 (2), да стимулират:
   

(б) предприятията на усъвършенствано цифрово телевизионно оборудване за приемане на цифрови интерактивни телевизионни услуги чрез цифрови интерактивни телевизионни платформи, да се придържат към отворен API, в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти и/или спецификации.

2. 
   В съответствие с разпоредбите на чл. 5,(1),(b) на Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), държавите-членки трябва да стимулират собствениците на API да предоставят при честни, основателни и недискриминационни условия и срещу съответно заплащане, цялата такава информация, необходима на предприятията на цифрови интерактивни телевизионни услуги за предоставяне на услугите, поддържани чрез API в напълно функционална форма.
   
3. 
   В рамките на една година след прилагането на разпоредбата на чл. 28,(1), втори подпараграф, Комисията ще провери резултатите от действието на този член. Ако взаимодействие и свободата на избор за потребителите не са били адекватно постигнати в една или повече държави-членки, Комисията може да предприеме действия в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 17,(3) и (4).
   

• 
  Пускането на пазара и в действие на крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
  
• 
  Пускането на пазара на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
  
• 
  Лицата, които пускат на пазара цифрови телевизионни устройства, предназначени за приемането на цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, са длъжни да осигуряват в тези телевизионни устройства наличието на отворени интерфейси за приложни програми (API), отговарящи на минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации.
  

А. Технически рискове;

Б. Организационни, административни и регулаторни;

В. Рискове свързани с бизнес условията;

• 
  Големият избор на възможности по отношение на радиоразпръсквателните средства и съдържанието може да доведе до недостатъчно фокусиран мениджмънт (организационен);
  
• 
  Възможно е в следващи фази на прехода да се получи застой в по-нататъшното развитие заради липса на освободен радиочестотен ресурс съобразно, планирания за съответната фаза (административно-технически);
  
• 
  Новите технологични средства и новите методи на планиране и осъществяване на мрежите, както и новата медийно-технологична „граматика” изискват специализирано обучение, което може да се окаже недостатъчно или изобщо да липсва (организационен);
  
• 
  Големите възможности за съдържание могат да срещнат недостатъчна наличност на нови стойностни програми и на нови услуги (административни и регулаторни);
  
• 
  Възможното забавяне на процесите на въвеждане на новия вид телевизия, съпътствано с удължаване на симулкаст фазата води до стръмно нарастване на разходите (свързано с бизнес условията);
  
• 
  Въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е сложен процес, свързан с координация на различни по своята същност оперативни процеси с различен цикъл във времето, като недостатъчната координация може да предизвика сериозни проблеми (организационен);
  
• 
  Възможно е, особено към края на прехода, да настъпят изменения в технологичния статус и стандартизационната база, което да се отрази на бъдещата жизнеспособност на телевизионната система; това изисква особено внимание от страна на координиращите прехода органи (технически);
  
• 
  При недостатъчно осигуряване на приставки (STB) при изгодни за потребителите условия и недостатъчна навременна масирана информационна кампания следва да се очаква неизбежна отрицателна реакция на потребителите (свързани с потребителите).
  

• 
  подпомагане определянето на конкретни технически параметри преди въвеждането в експлоатация на мрежите за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване;
  
• 
  оценка на най-подходящата телевизионна система за съответната област на покритие с цифров сигнал;
  
• 
  емпирично определяне на техническите критерии, които да осигурят съвместното функциониране на аналоговите и цифровите системи по време на преходния период;
  
• 
  проверка на техническата съвместимост на излъчваните цифрови сигнали спрямо условията на издаденото разрешение за ползване на радиочестотния спектър;
  
• 
  изследване на произхода и причините на възникналите смущения;
  
• 
  идентифициране и прекратяване на нерегламентираните излъчвания;
  
• 
  изследване на трансграничните смущения.
  

Измерването на телевизионни сигнали, разпространявани чрез системата за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване – DVB-T в Република България се извършва в съответствие с изискванията на ITU и ETSI стандарта EN 300 744. Обективната оценка на качеството на излъчения цифров сигнал се определя чрез измерването и анализирането на следните технически параметри:

• 
  стойности на напрегнатостта на полето в точки, намиращи се на границата на теоретично определената зона на обслужване, с цел анализ на действителното покритие с нормен цифров сигнал;
  
• 
  BER (bit error ratio): отношение бит/грешка – оценка на качеството на демодулирания сигнал;
  
• 
  MER (modulation error ratio): модулационни грешки – оценка на качеството на всяка носеща на комплексния OFDM сигнал, модулирана с QAM;
  
• 
  закъснение в разпространението на сигнала между два предавателя, част от SFN мрежа, в съответна точка на приемане – оптимизиране конфигурацията на предавателите в едночестотната мрежа;
  
• 
  мониторинг на телевизионните предаватели: продължително наблюдение в реално време на синхронизацията на комлексния OFDM сигнал, модулационните грешки MER, отношението бит/грешка и транспортния MPEG-2 поток.