Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга

родостопанския комплекс" на страната. По­сочвах перспективните за българските ус­ловия отрасли, подотрасли и видове про­изводства. Въпросната статия бе четена и коментирана по западни радиостанции. Прочел я и Тодор Живков, който казал, че в нея индиректно се отрича априлската (1956 г.) партийна линия (акцентираща вър­ху приоритетното развитие на тежката ин­дустрия). Бях повикан от неговия помощ­ник Костадин Чакъров в сградата на ЦК на БКП (сега на Народното събрание - НС) и ми беше предложено да съставя авторски колектив за разработване на тази "интерес­на тема". За целта бе разпоредено от ЦК на БКП да бъдат преведени пари на Българс­ката академия на науките, към която се чис­леше нашият институт.¹⁷

Този, макар и изолиран случай, също показва, че през 80-те години на 20 век у нас бе назряла потребността от преобра­зуване и усъвършенстване на социалисти­ческата система. Но вместо да направи то­ва, Андрей Луканов се втурна да я "сменя" и да реставрира капитализма, обслужвай­ки предимно олигархични интереси.

56

Промафиотска политика

Веднага щом стана министър-председател на България, Андрей Луканов се зае да променя българс­кото "тоталитарно общество" в по­сока към "демокрация и пазарно стопанство".¹ При това според мен със смътни представи за същността на тези понятия. Той нямаше собс­твени публикации, в които ясно да са определени целите, принципите и механизмите на политиката на де­мократизация и формиране на "па­зарно стопанство". Разчиташе на чужди разработки и програми и на механично пренасяне у нас на нео-либерални модели на държавно и обществено устройство. Бореше се за въвеждане на отвъдокеанска буржоаз­на, олигархична "демокрация" в нашата страна. Представяше тази демокрация за едва ли не универсална и валидна за всич­ки времена и обществени строеве. Макар че демокрацията е средство, което би мог­ло да бъде използвано за ускоряване на об-

57

Власт на Всяка цена

щественото развитие и повишаване на все­народното благосъстояние.

В съвременната олигархична държа­ва (към която Андрей Луканов тласна Бъл­гария) има "демокрация", но за малцинст­вото богати представители на буржоазна­та класа. Тази държава е всеобхватна по­литическа и икономическа диктатура на буржоазията над мнозинството от народа.

Оскъдни бяха познантията на Андрей Луканов и за "пазарното стопанство". Той пренебрегваше обстоятелството, че освен капиталистическо, има и социалистичес­ко пазарно стопанство, в което преобла­дава обществената (държавната и коопе­ративната) форма на собственост върху средствата за производство. При социалис­тическото пазарно стопанство държавата или междудържавната общност също мо­же да прилага планови и регулативни ме­ханизми за ускоряване на научно-техни-ческия прогрес и повишаване на конкурен-тоспособността и ефективността на наци­оналното производство. Правителствата могат в по-голяма степен да регулират и разпределението на благата с оглед да се избягва прекаленото поляризиране и раз-

слояване на населението на свръхбогати и крайно бедни хора.

Освен това Андрей Луканов стрикт­но изпълняваше чужди предписания за пълна либерализация на ценовите и мит­ническите отношения в нашата страна с оглед да бъде осигурен свободен достъп на отвъдокеански бизнесмени и корпора­ции до нашия сравнително малък, но стра­тегически важен пазар. За кратко време българската държава стана "разграден двор" и рай за български и отвъдокеански гангстери и мафиоти.

Бившият министър-председател Жан Виденов, който през периода 1990-1997 г. е бил в центъра на политическите съби­тия, е стигнал до убеждението, че Андрей Луканов е "завършен троцкист", т.е. "за­вършен глобалист". Негов политически ориентир е била "световната финансова олигархия", която се стреми към устано­вяване на тотално господство над всички народи по света. Разпространител на тази глобалистка идея е и създателят на фон­дацията "Отворено общество" Джордж Со-рос, на когото Андрей Луканов предоста­ви наши имоти и пари за васализиране на

59

Власт на Всяка цена

България. Следователно, отбелязва Жан Виденов, "антибългарщината на перестро-ечната ръководна клика в БКП, нейният глобализъм и антипатриотизъм ни доведе до краха".

Като министър-председател Андрей Луканов постави началото на прилаганата след 1989 г. промафиотска политика. Тази политика се изразява в постановления и закони, които носят изгоди и ползи пре­димно на зародилата се при държавния со­циализъм аристократична и буржоазна класа от мафиотски тип. Промафиотски са утвърдените на 8.02.1990 г. и 10.10.1990 г. от Народното събрание правителствени управленски програми. Тези програми са озаглавени съответно: "За излизане от сто­панската криза и разгръщане на икономи­ческата реформа", „За по-нататъшна де­мократизация на обществото и ускорява­не прехода към пазарна икономика". При представянето им министър-председате-лят Андрей Луканов голословно констати­ра, че България се намирала в дълбока "икономическа криза" и "международна изолация".² В подкрепа на тази констата­ция се посочват несвързани с производст-

60

вото и потреблението на стоки числа: раз­мер на българския външен дълг (над 10 млрд. щатски долара); прекомерни разхо­ди за "освежаване" на Ботевград преди сре­ща на държавния глава Тодор Живков с дипломатическия корпус (30 млн. лв.); дял на ежегодно разпределяния чрез държав­ния бюджет национален доход (85%). При­веждат се и неверни доводи като този, че носещото "конвертируема валута" селско стопанство у нас се превърнало "в отра­съл, който харчи такава валута" (до днес българското външнотърговско аграрно салдо продължава да е положително, т.е. износът на наши селскостопански стоки в прясно и преработено състояние превиша­ва техния внос от чужбина). Според док­ладчика при управлението на Тодор Жив­ков в държавата ни не достигали жилища и училища и дълго се строели болници, а се хвърляли "стотици милиони левове за изграждане на резиденции", което било "проява на едно дълбоко извратено иконо­мическо и социално мислене".³

Интересно е, че повечето от изложе­ните във въпросните критикарски програ­ми числа и факти разкриват кризисното

61

Власт на Всяка цена

състояние главно на българските външно­икономически отношения, чийто първи ръководител през периода 1976-1989 г. е Андрей Луканов. Например посоченият от него размер на българския външен дълг е натрупан само през периода 1985-1989 г., когато е осъществявано неизгодно за Бъл­гария сътрудничество със западни държа­ви. От тях (чрез кредитни линии от запад­ни банки) са внасяни суровини и материа­ли предимно за нашата електронна и тек­стилна индустрия, без обаче това да е би­ло обвързано с износ на съответни готови изделия на западноевропейските пазари.

В разглежданите правителствени програми се правят внушения, че причи­ните за натрупването на нашия външен дълг трябва да се търсят в "режима на ед­ноличната власт" на Тодор Живков. Този дълг е следствие едва ли не на неговата по­литика на "маньоври" и "пробиви", вклю­чително при влагането на валутни средст­ва за нефтеното проучване в Либия ⁴, т.е. за външноикономическа дейност.

Министър-председателят Андрей Лу­канов посочваше второстепенни и идеоло­гически причини за настъпилата след 1988

г. у нас икономическа криза. С тях е почти невъзможно да бъде разкрит обхвата и ха­рактера (финансов, производствен, паза­рен) на тази криза в нашата страна и да се набележат ефикасни мерки за нейното пре­одоляване.

Така например за намаляване разме­ра на българския външен дълг (натрупан предимно чрез вземане на кредити от за­падни банки за внос на суровини и мате­риали) е предложено да бъде извършена още по-голяма "либерализация" на внос­ния режим".⁵ За премахване на изкустве­но предизвикания "дефицит" на потреби­телски стоки беше пристъпено към извър­шване на по-нататъшна "децентрализация" на производствените и търговските струк­тури. Въпреки че вече направената децен­трализация даде възможност на търговци­те на едро изкуствено да предизвикат сто­ков "дефицит" и недоволство у потреби­телите, като държат хранителни и други стоки в обсебени от тях модерни държав­ни складове. Зареждането на търговските магазини с тези стоки ставаше едва след като бе издействано значително повиша­ване на техните цени.

63

Власт на Всяка цена

Следователно с посочените, и с реди­ца други мерки и начини на действие са открити възможности за ограбване на на­родното богатство от формиралата се още при държавния социализъм нова буржоаз­на обществена прослойка от мафиотски тип. Тази прослойка особено укрепна след началото на 1989 г., когато влезе в сила "Указ 56", позволяващ и стимулиращ съз­даването на частни фирми, дружества и фондации, паразитиращи върху държавни предприятия и ведомства. В посочения указ беше дадено и право на физически ли­ца да бъдат назначавани за членове и ше­фове на бордове на държавни компании. Тази запазена до днес порочна практика е една от мафиотските схеми за източване на държавните печалби.

Общо взето под лозунга за премина­ване от централно планово към пазарно стопанство алчни, властолюбиви и крими­нални лица изобретяват форми и механиз­ми за паразитиране върху народната сна­га и за присвояване на държавни и общин­ски имоти и пари. Подкопават устоите на социализма и подготвят почвата за рестав­рация на капиталистически обществен

64

строй, основан на експлоатацията на нае­мен човешки труд.

Към това са насочени и представени­те от Андрей Луканов правителствени програми, в които се предлагат мерки за смяна на съществуващия социалистичес­ки модел. При тяхното обосноваване в На­родното събрание той заключава, че тога­вашната криза на българската икономика била по същетво криза на "икономическа­та система, създадена в рамките на сталин­ския модел на социализма".⁶

Даден социалистически обществен модел (съветски, китайски, западноевро­пейски) може да бъде преобразуван и усъ­вършенстван, без да се променя същност­та на социализма: властта в държавата при­надлежи на мнозинството от народа и се упражнява в негов интерес; преобладава­ща обществена (държавна, акционерна, ко­оперативна) собственост; изграждане на хармонично социалистическо общество, в което се постига солидарност и относител­но равенство чрез честно и разумно разп­ределение на националния доход и регу­лирано съчетаване на груповите интере­си.

Вместо това министър-председателят Андрей Луканов извърши демонополиза­ция на конкурентоспособни държавни вън­шнотърговски дружества и производстве­ни холдинги, включващи предприятия за производство и износ на оръжия, петрол и петролни продукти, тютюн и цигари, зърно, вина, консерви. В резултат на тази политика (на "демонополизация" и "мал­ка приватизация") у нас за кратко време се нароиха хиляди дребни частни фирми, част от които фалираха (понеже не могат да се конкурират с мощните транснациона-лни компании), а други се запазиха, пара-зитирайки върху държавни структури.

Рязко намаляха обемите на производ­ството и износът на български стоки и драстично нарасна броят на безработните и бедните български граждани.

С "разбиването" на монопола на го­лемите държавни предприятия и холдин­ги министър-председателят Андрей Лука­нов напълно удовлетвори интересите на местни и чуждестранни мафиотски иконо­мически фирми и групировки. По този на­чин се откриха възможности за разграб­ване на държавните банки и предприятия.

Две години по-късно (1992 г.) той се разг­раничи от тази своя политика, отправяй­ки нападки срещу нейните продължители. Без да споменава, че е положил началото на прилагането й в нашата страна, Анд­рей Луканов пише: "Наложително е да се преразгледа неразумното и икономически необосновано раздробяване на държавни­те предприятия в някои отрасли, проведе­но под фалшивия лозунг на "демонополи­зацията" и "преструктурирането", което доведе до нарушаване на естествени тех­нологични връзки и удари по конкурентос-пособността на българските предприятия на международните пазари" .⁷

Министър-председателят Андрей Лу­канов започна да прилага у нас "политика на демонополизация" в епоха, когато нав­сякъде по света протичат процеси на ги­гантска концентрация, специализация и централизация на общественото производ­ство. Например висока степен на съвре­менна производствена концентрация и специализация е постигната в богатата ев­ропейска държава Швеция. През 2005 г. на­селението на тази страна наброява близо 9 млн. души, а брутният вътрешен продукт

67

Власт на Всяка цена

(БВП) възлиза на около 260 млрд. евро.⁸ В шведската индустрия най-голям дял от общата промишлена продукция има мета­лургичната и машиностроителна промиш­леност. Следва дърводобивната, дървооб­работващата и целулозно-хартиената про­мишленост. Близо половината от произ­вежданата обща промишлена продукция на страната се пада на 50 големи компа­нии.⁹ В първите от тях се произвеждат сач-мени лагери, електроника ("Л.М. Ерик-сон"), автомобилостроене и самолетостро-ене ("Волво" и "Скания"), желязна руда.¹⁰ По-голямата част от производството на чу­гун и стомана е съсредоточено в четири металургични предприятия. Над 90 на сто от произвежданата електротехническа продукция в Швеция се осигурява от три концерна. През 2006 г. само в 15 големи предприятия броят на работещите е 11 на сто от общия брой на заетите в страната. Сравнително голям за мащабите на ико­номиката на Швеция е държавният и об­щинският стопански сектор. В него се оси­гурява около 6-10 на сто от БВП. От въп­росните петдесет най-големи промишле­ни предприятия девет са собственост на

държавата. Нейна собственост е и една от водещите търговски банки (Централната емисионна банка на Швеция е държавна от 1668 г.). В държавните и общинските предприятия работи около 10-11 на сто от трудоспособното население. Държавата притежава почти всички железни пътища и железопътни транспортни средства (око­ло 90%), водни електроцентрали (осигу­ряващи близо половината от производст­вото на електроенерия), металургични и горски предприятия. Броят на държавни­те и общинските предпрития в Швеция представлява около десет на сто от общия брой на фирмите в страната. Дейността на държавните предприятия се координира от специално създадена компания на държа­вата.

Държавният сектор и крупните ком­пании в Швеция спомагат за запазване на нейната независимост. Тяхната дейност способства за решаване на важни социал­ни проблеми и за съчетаване на груповите интереси в обществото.

Правителствата на Андрей Луканов поставиха началото и на извършената по онова време тотална смяна на ръководни-

те кадри в хилядите български държавни предприятия. Повечето от тези кадри бя­ха натрупали огромен стопански опит и ефикасно управляваха поверените им дър­жавни организации, но възпитани в кому­нистически дух, оказваха съпротива на во­дената от „перестройчиците" политика на демонополизация и приватизация на дър­жавните фирми и холдинги.

При управлението на Андрей Луканов се извърши "демонополизация на дейност­та по изкупуването и преработката на сел­скостопанската продукция".¹¹ Вследствие на това се появиха съвременните прекуп­вачи и спекуланти на храни, които прис­вояват продукта на труда на производите­лите, многократно повишават стоковите цени и обират последните пари на пове­чето български потребители.

Лично Андрей Луканов е подписал де­позирания (1990 г.) във Великото народно събрание (ВНС) и приет на 3 май 1991 г. Закон за отмяна на Закона за държавен мо­нопол на петролни продукти.¹² Забележи­телно е, че този закон е предложен и при­ет, когато: в нашата страна делът на дър­жавната собственост превишава 90 на сто;

във Великото Народно събрание социалис­тите са мнозинство; има дългосрочна бъл-гаро-съветска търговска спогодба, по си­лата на която нашата страна ежегодно по­лучаваше от Съветския съюз евтин (на по­ловината на международната цена) нефт в обеми около 10 млн. тона.

Връх на следваната от правителства­та на Андрей Луканов неолиберална по­литика беше и пълното отричане на пла­новата икономика. Така стопанското раз­витие на нашата страна бе оставено да се регулира от пазарните стихии и волята на народните грабители.

В угода на мафиотски босове и кла­нове на бърза ръка беше закрит и Комите­тът за държавен контрол. В този комитет работиха стотици висококвалифицирани финансисти, юристи и други специалис­ти, които бдяха за опазването на огромна­та държавна собственост и разкриваха престъпления на партийни и държавни ве­личия.

Противонародна беше и мярката на Андрей Луканов за едновременно уволне­ние на хиляди служители на МВР и тай­ните служби. Много от тях работиха в сто-

71

Власт на Всяка цена

тиците задгранични български държавни дружества и предприятия, където се гри­жеха за опазването на нашето имущество и следяха движението на валутните при­ходи, възлизащи на милиарди долари. Впрочем след 1989 г. в суматохата сякаш се забрави за съществуването на тези дър­жавни дружества. Сигурно малцина знаят кой ги "приватизира" и прибра огромните им валутни авоари.

По онова време и Александър Лилов активно се беше включил в акцията за кам-панийно уволнение на хилядите държав­ни служители на реда. На общо събрание в МВР той заявил, че с действащите пред­ставители на органите по сигурността не би могло да бъде извършено преустройст­во на държавния социализъм.

След отстъпването (1990 г.) на минис-тър-председателския пост Андрей Луканов продължаваше да толерира паразитира-щия върху държавните структури частен бизнес. Твърдеше, че у нас трябвало десе­тилетия наред да "съжителстват", "взаимо­действат" и се "конкурират динамичен и силен частен със значителен обществен сектор в икономиката".¹³ Само че не като

функционират независимо и самостоятел­но един от друг, а на основата на "взаим­ното проникване" и чрез порочната "сим­биоза", използвана за източване на дър­жавните финансови и материални ресур­си от частни фирми, банки и застрахова­телни компании.

След напускането на Министерския съвет Андрей Луканов продължи да пре­поръчва и нови схеми за постепенно прис­вояване на общонародната собственост от мафиоти. Една от тях предвижда включ­ване на обществените предприятия "в със­тава на независими финансови холдинги, които да се поставят под общото наблю­дение на Народното събрание".¹⁴

Подобна схема на източване на дър­жавни пари и активи беше приложена най-напред с приетия (1990 г.) Закон за Бъл­гарската народна банка (БНБ), която беше отделена от изпълнителната власт и пос­тавена под "контрола" на Народното съб­рание. Така у нас бяха открити възможнос­ти за създаване на десетки (над 100) част­ни банки и стотици финансово-брокерски къщи (ФБК) с взети от държавата и невър-нати кредити.

Прилаганата от министър-председате-ля Андрей Луканов неолиберална "глоба-листка" политика доведе до рязко намаля­ване на държавния валутен резерв и нала­гане на мораториум (забавяне, отсрочва­не) на плащанията на нашата страна по външния дълг. Тази политика включваше и механизми (щедро лицензиране и рефи-нансиране на частни банки, поддържане на плаващ курс на лева), чрез които се из­вършваше "първоначалното натрупване на капитала" на "назначените" от перестрой-чиците български "баровци" и "капиталис­ти".

Впрочем министър-председателят Андрей Луканов (по примера на своя зак-рилник Михаил Горбачов) започна най-напред да разрушава изгражданата десе­тилетия наред у нас политическа надст­ройка (полиция, държавни органи и инс­титуции). Пристъпи към демонтаж на со­циалистическата държава с оглед да бъде премахната защитата и неприкосновеност­та на огромната държавна собственост и на съществуващата икономическа база, т.е. на формиралите се в страната имуществе­ни отношения. С разрушаването на поли-

74

тическата надстройка фактически се отк­риха възможности за свободно разграбва­не и оплячкосване на натрупаните при дър­жавния социализъм колосални количест­ва материални блага. Все едно е направен реверанс на бандити и гангстери и им е казано: "Грабете! Няма кой да ви накаже". Малко е вероятно начетеният Андрей Луканов да не познава произведенията на Карл Маркс, който е разкрил, че за да съ­ществуват, хората са принудени да произ­веждат продукти, непрекъснато да разви­ват производителните сили и най-вече оръ­дията на труда и да влизат в "определени, необходими, независими от тяхната воля отношения"¹⁵ на собственост. Съвкупност­та на тези отношения образува "икономи­ческата структура на обществото, реална­та база, върху която се издига една правна и политическа надстройка...".¹⁶ По-нататък той пояснява, че когато съществуващите форми на собственически отношения за­почнат да спъват развитието на материал­ните производителни сили (трудещите се, оръдията на труда) "настъпва епоха на со­циална революция. С изменението на ико­номическата основа настъпва по-бавен или

по-бърз преврат в цялата огромна надст­ройка".

Ръководеното от Андрей Луканов бъл­гарско правителство създаде у нас и бла­гоприятни условия за настаняване на ма­фиотски "неправителствени организации". На някои от тях, включително на фонда­цията "Отворено общество" (на мегаспе-куланта Джордж Сорос) осигури парични ресурси и от нашия държавен бюджет. Както показва досегашната практика, те­зи и редица други "неправителствени" ор­ганизации и институти обслужват предим­но интересите на чуждестранния бизнес в нашата страна и подпомагат нейното ко-лонизиране. Съвсем основателно руският президент В.В. Путин отбеляза (в начало­то на 2006 г.), че "неправителствените ор­ганизации" са правителствени за държа­вата, която ги финансира.

Управлението на министър-председа-теля Андрей Луканов още дълго ще се пом­ни и с така наречените временни управи в институциите на местната власт. Това бяха тричленни кметски наместници (от различ­ни партии), назначавани под натиска на рет-роградни, реституционни и реставраторс-

ки обществени и политически сили. Пове­чето от тези и други първи "демократи" у нас бяха неудачници, нереализирали се при държавния социализъм лица, които се пред­ставяха за "репресирани" при комунисти­ческия режим. Зачисляваха ги на държав­на ясла, за да прочистят местните админис­тративни и стопански структури от кому­нистически кадри и да разрушат до основи социалистическата система. Две години по-късно и тези храненици на Андрей Лука­нов най-много настояваха да бъде отнет де­путатския му имунитет, да бъде "задържан под стража" и изпратен в затвора. С осигу­ряването на споменатите постове в мест­ната власт Андрей Луканов продължаваше да формира удобна на БСП "опозиция". Съ­щевременно угаждаше и на западните гло-балисти, установяващи нов световен ред.

След 1989 г. Андрей Луканов неотк­лонно следваше и промафиотска коалици­онна политика. Проповядваше тезата, че при "смяната" на социалистическата сис­тема с "демократичен капитализъм" (неп­равилно наричана "преход") е целесъоб­разно българската държава да се управля­ва само от "лявоцентристко обединение"

7 7

Власт на Всяка цена

и правителство. Това обединение следва­ло да се състои от социалдемократизира-на БСП и либерални политически форма­ции (вероятно е имал предвид другите со­циалдемократически партии, ДПС, БНС, "либерала" Желю Желев). Така щяло да се постигне "синтез" между социалдемокра­тическия възглед за развитие на социална държава и либералния принцип за свобод­ната инициатива на отделния индивид.

"Смяната" на социалистическата сис­тема щяла да стане "в обстановка на наци­онално съгласие, социален мир и демок­ратична стабилност".¹⁷

С издигането на идеята за "лявоцент-ристко" обединение и държавно управле­ние Андрей Луканов фактически се обя­вява за по-безболезнено и "мирно" разг­рабване на народното богатство. Предла­га на буржоазните фракции (финансова, търговска, промишлена), а също и на от­делните мафиотски кланове способ за ко­ординирано и съгласувано разпределяне на това богатство. В дадения случай той пос­тавя родните "социалдемократи" в челото на "левите" политически сили у нас. Ма­кар да е всеизвестно, че последователно