глава: Едно описание на потопа от древна Вавилония

4 глава: Едно описание на потопа от древна Вавилония

И РЕЧЕ ГОСПОД НА НОЯ: НАПРАВИ СИ КОВЧЕГ ОТ ГОФЕРОВО (ЕЛХОВО) ДЪРВО /И НАПРАВИ ПРЕГРАДКИ В НЕГО/ И ГО ЗАСМОЛИ ОТВСЯКЪДЕ...

(Бит. 6:14)

В края на миналото столетие, доста време преди Уоли да открие Ур, направи силно впечатление една находка, която предизвика оживени спорове около Свещеното Писание.

От мрака на древния Ориент изплува едно старинно, тайнствено описание: героичен епос, издълбан в 300 четириредия на дванадесет грамадни глинени плочи, който възпяваше чудните приключения на баснословния цар Гилгамеш.

Съдържанието му беше удивително: Гилгамеш разказваше точно като в Библията за един човек, който е живял преди и след едно голямо наводнение.

Как е произлязъл този прекрасен и забележителен епос?

При разкопките в петдесетте години на миналото столетие английски изследователи бяха намерили въпросните дванадесет глинени плочи заедно с около 20 000 други текстове на глина, добре подредени, в останките от библиотеката в Ниневия, която се счита за най-прочутата библиотека на древността. През VII век преди Христа цар Асурбанипал нареди да бъде построена тя високо над бреговете на Тигър, в древна Ниневия. Днес от другата страна на реката стърчат към небето петролните кули на Мосул.

Едно неизмеримо скъпоценно съкровище за Британския музей пое добре опаковано дългия път от Ниневия за Англия.

Впрочем неговата стойност бе открита едва десетилетия по-късно, когато учените бяха в състояние да разгадаят текстовете. Преди това нямаше нито един човек на света, който би могъл да ги прочете. Въпреки всички усилия плочите оставаха неми. Но малко преди 1900 година в тихите работни помещения на Британския музей, след една пауза от две хиляди и петстотин години, старите текстове започнаха отново да разказват за едно от най-хубавите поетически творения на древния Ориент; те запяха пред асириолозите за пръв път епоса на Гилгамеш. Той бе написан на дипломатическия и дворцов акадски език от времето на цар Асурбанипал. Но този екземпляр от въпросния епос, намерен в библиотеката на Ниневия, е бил написан едва преди хиляда години. Както скоро бива установено, той се връща при великия цар Хамурапи от Вавилония, в чиято столица на Ефрат бива открит втори екземпляр. По-нататъшни находки подкрепват предположението, че епосът на Гилгамеш е принадлежал към културните съкровища на всички велики държави в древния Изток. Хетите, както и египтяните, са го превели на своя език, а по намерените в Нилската земя плочи с клиновиден шрифт още могат ясно да се разпознаят бележките с червено мастило на местата, чийто превод очевидно е създавал трудности на египетските писатели.

Най-после един малък глинен фрагмент хвърля светлина върху произхода на епоса на Гилгамеш. Установява се, че светът трябва да благодари за първия му екземпляр на сумерите, онзи народ, чиято столица бе заемала мястото на Ур!

Гилгамеш, така разказва клиновидният шрифт на XI плоча от библиотеката на Ниневия, е решил да си осигури безсмъртие и предприема дълго авантюристично пътуване до своя праотец Утнапистим, от когото се надява да узнае тайната на безсмъртието, защото на последния боговете са подарили безсмъртие. Пристигнал на острова, където живее Утнапистим, Гилгамеш го пита за «тайната на живота». Утнапистим разказва, че живеел някога в Сурупак и бил верен почитател на бога Еа. Когато боговете взели решение да унищожат човечеството чрез потоп, Еа предупредил своя почитател Утнапистим и му дал следната заповед:

«Човек от Сурупак, сине на Убаратуту /Събори къщата си/ Направи един кораб /Изостави богатството/ Потърси живота! /Презри имуществото/ Спаси живота! /Настани в кораба всякакви семена на живота!/ Корабът /който трябва да построиш/ Нека неговите размери бъдат точно определени.»

Всички ние знаем чудното описание, което вече следва. Защото онова, което сумерският цар Утнапистим разказва, че е преживял, същото ни описва и Библията за Ной.«И рече Бог на Ноя:... Направи си ковчег от гоферово дърво... И вкарай в ковчега всякакви животни, и от всяка плът по две, мъжко и женско, за да останат живи при тебе.»(Бит. 6:14 и посл.)За по-лесно сравнение, нека съпоставим онова, което разказва Утнапистим за своето голямо приключение, и това, което ни предава Библията за Всемирния потоп и за Ноя.Утнапистим строи кораба според заповедта на бога Еа и казва:

На петия ден аз начертах неговата фигура.

Повърхността на основата му възлизаше на 12 ику.

По 10 гара бяха високи стените му:

Направих го на шест етажа.

Разделих ширината му на седем части.

Вътрешността му разделих на девет части.

6 сара земна смола сипах в пещта.

300 лакти да бъде дължината му, 50 лакти — ширината, и 30 лакти — височината (Бит. 6:15).

И направи му три дъна, едното долу, другото в средата, третото горе (Бит. 6:16).

... и направи преградни в него (Бит. 6:14).

... и го засмоли отвътре и отвън със смола (Бит. 6:14).

Когато Утнапистим завършва постройката на кораба, той устройва разкошен празник. Заколва говеда и овци за хората, които са му помагали, и нагощава «с шира, пиво, зехтин и вино народа, сякаш това бяха реки от питиета». После продължава:

И натоварих на него от всички семена на живота.

Взех на кораба цялото си семейство и роднини;

Добитъкът на полето, полските животни, всички занаятчии — взех на кораба.

Влязох в кораба и заключих моята врата.

Щом блесна първото сияние на утрото, от дъното на небето възлезе чер облак.

Адад забуча в него;

Гневът на Адад проникна в небесата;

И превърна в мрак всяка светлина.

Боговете на Двуречието изпадат в ужас от потопа и проклинат нагоре, към по-високото небе на бога Ану. Преди да навлязат там, «те се сгушиха долу като кучета». Всички богове са огорчени и потресени от катастрофата: приведени и плачещи, те издигат протест.

Това е описание, достойно за един Омир!

Но потопът продължава да беснее непрекъснато и Утнапистим преживява следното:

Шест дни и нощи...

Духа вятърът; потопът, южната буря унищожава земята.

Когато настъпи седмият ден, южната буря, потопът беше повален в борбата, която той бе водил като войн.

Морето се успокои и стана тихо; ураганът, потопът престана.

И целият човешки род беше превърнат в глина.Равнината бе станала еднообразна като покрив.

И потопът продължава на земята четиридесет дни и водите се умножиха.

И водата се усилваше и се умножи толкова много на земята, че всички високи планини под цялото небе се покриха (Бит. 7:17, 19).

Тогава Бог си спомни за Ноя... и изпрати вятър на земята и водите престанаха (Бит. 8:1).

И затвориха се изворите на бездната, както и прозорците небесни, и престана дъждът от небето.

А водата все повече се оттегляше от земята, и спадна след сто и петдесет дни (Бит. 8:2, 3).

И погина всяка плът, която пълзи по земята... и всички човеци (Бит. 7:21).

«И целият човешки род беше превърнат в глина!» Утнапистим, Ной на сумерите, разказва онова, което твърди, че лично е преживял. Вавилонците, асирийците, хетите и египтяните, които преведоха, прочетоха или си разказаха едни на други тези думи, а също така и съвременните асириолози, които с мъка ги разгадаха от плочите с клиновиден шрифт, едва ли са могли да си представят, че поменатите думи предаваха едно действително събитие!

Днес ние знаем, че в основата на 134–тия стих от XI плоча на епоса на Гилгамеш трябва непременно да е легнало описанието на един очевидец. Само човек, който лично е видял безутешните последици от катастрофата, е могъл да ги опише така убедително сполучливо.

Както се разбира и от точното описание на стихийната буря, трябва някой човек, който «още веднъж се е избавил», да е видял със собствените си очи дебелия глинен пласт, покрил всичко живо като със саван и направил земята «еднообразна като покрив». Утнапистим говори изрично за южна буря, което съответствува много точно на географското разположение. Персийският залив — морето, чиято вода била тласната от бурята над равната земя — лежи на юг от областта, където се намират устията на Ефрат и Тигър. При това той описва до пълна подробност съвсем характерни промени на времето — явления на една необикновена стихийност в атмосферата. Черни облаци се издигат и бучат. — Посред бял ден става изведнъж тъмно. — Южната буря бушува и тласка водите пред себе си: всеки метеоролог ще познае веднага, че тук се описва ходът на една стихийна буря, на един циклон. Днес от модерното изследване на времето се знае, че крайбрежните области, островите в моретата и преди всичко наносните речни низини в тропическите зони са подложени на особен вид всичко разрушаващи и унищожаващи приливи, които се предизвикват от стихийни бури, придружени често от земетресения и проливен дъжд!

По крайбрежието на Флорида, в Мексиканския залив и в Тихия океан съществува днес широкоразклонена предпазителна служба, снабдена с всички технически придобивки. Но на хората в Южна Месопотамия през 4000 година преди Христа едва ли би била от полза дори една модерна предпазителна служба. Понякога стихийните бури оставят последици от размера на всемирен потоп. Дори в недалечното минало има такъв пример.

През 1876 година избухна подобна стихийна буря, придружена от страшен дъжд и гръмотевици, над Бенгалския залив и се насочи срещу крайбрежието, към устията на Ганг. Дори на 300 километра далеч от нейния център мачтите на корабите в морето бяха разтрошени. Пред крайбрежието тъкмо имаше отлив. Водите, които се отдръпваха, бяха подети от високата и широка вълна на циклона. Една исполинска морска вълна се надигна и нахлу в областта на Ганг. Водите на морето се разляха на височина над 15 метра далеч в низината. 141 квадратни мили бяха погребани под тях и 215 000 души намериха смъртта си.

Утнапистим разказва на потресения Гилгамеш какво е станало след като дошъл краят на катастрофата:

Аз отворих отдушника и върху лицето ми падна светлина.

Корабът се спря на Нисир планина.

Планината Нисир хвана кораба и не му позволи да се клати.

След четиридесет деня Ной отвори направения от него прозорец на ковчега (Бит. 8:6).

На седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът се спря на Араратската планина (Бит. 8.4).

Древновавилонски текстове с клиновиден шрифт описват съвсем точно къде трябва да се търси Нисир планина: между Тигър и долното течение на реката Заб, където планинските вериги на Кюрдистан, прошарени от страшни пропасти, се издигат внезапно от равното крайбрежие на Тигър. Въпросното място съответствува напълно на хода, който е имала страшната катастрофа, нахлула от юг. Ние узнахме от Утнапистим, че неговият роден град е бил Сурупак. Той е лежал близо до днешния Фарах, посред равната наносна област, където реките Ефрат и Тигър се раздалечават една от друга в широка дъга. Грамадната вълна от Персийския залив следва да отхвърли един кораб оттук точно към планините на Кюрдистан.

Въпреки точното указание в епоса на Гилгамеш планината Нисир не е привлякла никога любознателни хора, които да издирят останките на този исполински кораб. Вместо това Араратската планина, споменавана в Библията, стана предпочитаната цел на цяла редица експедиции.

Планината Арарат лежи в Източна Турция, близо до ирано-съветската граница. Нейният купол, покрит с вечен сняг, се издига на 5156 метра височина.

През миналото столетие, много години преди археологът да забие за пръв път лопатата си в недрата на Месопотамия, първите експедиции поеха своя път към Арарат планина. Повод за това даде един овчарски разказ.

В подножието на Арарат планина е разположено малкото арменско село Байзит, чиито жители — от редица поколения — си разказват за чудното приключение на един планински овчар, който един ден видял на тази планина голям дървен кораб. Докладът на една турска експедиция от 1833 година потвърждава, както изглежда, този овчарски разказ. В него се споменава именно за един грамаден дървен кораб, който се показвал през лятото от южния глетчер.

Следният, който твърди, че го е видял, е д-р Нури, архидякон за Иерусалим и Вавилон. Този буден духовен сановник е предприел през 1892 година едно изследователско пътешествие до изворите на Ефрат. След завръщането си оттам той съобщава за останките от един кораб сред вечния лед: «Вътрешността му беше изпълнена със сняг; външната стена имаше естествен тъмночервен цвят.» През Първата световна война един руски летец, на име Росковицки, съобщи, че е видял от борда на своя самолет по южната страна на Арарат планина «останките на един грамаден разрушен кораб». Посред войната цар Николай II изпрати веднага една разузнавателна група. Тя трябва не само да е видяла кораба, но дори и да го е фотографирала.

По-късните сведения произхождат от американския историк и мисионер д-р Аарон Смит от Грийнсбъроу, експерт по въпроса за всемирния потоп. Чрез дългогодишен труд той състави пълна литературна история на Ноевия ковчег. Върху темата за всемирния потоп са написани 80 000 произведения на 72 езика, от които 70 000 споменават за баснословния разрушен кораб.

През 1951 година д-р Смит, придружен от четиридесет души, напразно търси в продължение на дванадесет дни по ледените върхове на Арарат. «Макар и да не намерихме следа от Ноевия ковчег — обяснява той по-късно, — моето доверие към библейското описание на всемирния потоп стана още по-силно. Ние ще се върнем отново.»

През 1952 година младият френски изследовател на Гренландия Жан дьо Рике, поощрен от д-р Смит, се изкачва на вулканическата планина. Но и той се връща обратно, без да постигне успех. Между това нови експедиции, изпълнени с надежда, се подготвят за Арарат планина.

Никое друго описание от ранната епоха на Месопотамия не се съгласува така цялостно с Библията, както описанието на потопа в епоса на Гилгамеш. На някои места ние намираме дори буквално съзвучие. Все пак остава една важна и твърде съществена разлика. В познатото ни описание от книга Битие се говори само за един Бог. Изчезнала е примитивната и странна представа за едно небе, населено от безброй божества, много от които имат прекомерно човешки черти; те плачат и ридаят, изпитват страх и се свиват като кучета.

Епосът на Гилгамеш е създаден в същото голямо жизнено пространство на «Плодородния Полумесец», в което произлезе и Библията. Чрез откриването на глинения пласт при Ур се доказа, че древният епос от Месопотамия разказва за едно историческо събитие; катастрофата в Южна Месопотамия, причинена от потопа през около 4000 години преди Христа, е археологически доказана.

Но дали онзи вавилонски потоп е идентичен с всемирния потоп, за който Библията ни разказва, и дали Ноевият ковчег не е бил на планината Нисир, на тези големи въпроси археологията и проучванията следва да отговорят занапред.