Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ

Около 20 000 работници, повечето текстилни работници от десетината текстилни предприятия близо до столицата Дака, предприеха бунтовнически действия, претендирайки за по-високо заплащане за компенсиране на рязкото нарастване на цените на основните продукти, съобщава агенция Франс Прес. По сведения на полицията в размириците са опожарени десетки коли и автобуси и разрушено оборудването на текстилните фабрики. В сблъсъците са пострадали близо 100 души, от които половината са полицейски служители. Размириците изострят обстановката месеци преди парламентарните избори.

Според конституцията на Бангладеш изборите за нов парламент следваше да се проведат до 90 дни след разпускането на предишния, като през този период назначено от президента 10-членно временно правителство ръководи страната и подготвя произвеждането на поредните общи избори.

На 29.10.2006 г. - ден след разпускането на Националното събрание, г-жа Каледа Зия от Националистическта партия на Бангладеш (BNP) се оттегли от поста премиер, за да предаде властта на временното правителство. В съответствие с основния закон, след като мандатът на доминирания от BNP парламент изтече на 28.10.2006 г., най-късната дата за парламентарните избори трябваше да бъде 25.01.2007 г.

Най-силната позиционна партия Народна лига (Лига Авами – AL) обаче започна настъпление към властта още на 13.06.2006 г., като организира 36-часова генерална стачка с искане за реформи в избирателната система. Стачката бе белязана от остри сблъсъци между полиция и демонстранти, особено в столицата Дака. На 11 септември в Дака полицията разгони с палки и сълзотворен газ многохилядна демонстрация, организирана от 14 опозиционни партии начело с AL. След продължителни и безуспешни спорове около съставянето на служебно правителство на 29.10.2006 г. президентът Яджудин Ахмед обявяви, че той лично ще оглави служебното правителство предвид неспособността на партийните лидери да се споразумеят за компромисен кандидат. В крайна сметка, след нестихващи демонстрации, председателят на ЦИК сдаде поста на 22 .11.2006 г., а на 11.01.2007 г. президентът е принуден да се откаже от функциите на служебен премиер. На поста е назначен Фахрудин Ахмед - бивш управител на Централната банка.

На 10 януари 2007 г., след продължаващи от октомври 2006 г. политически разногласия, стачки и сблъсъци между демонстранти и силите на реда, президентът обяви извънредно положение. На въоръжените сили са дадени извънредни пълномощия да задържат без оглед на време и място и без съдебно нареждане всички лица, които нарушават законите. ООН и Европейският съюз заявиха, че политическата криза сериозно застрашава легитимността на изборния процес и изтеглиха своите наблюдатели. Насрочените за януари м.г. парламентарни избори се отложиха без да е обявена нова дата. През юли 2007 г. служебният премиер Фахрудин Ахмед съобщи, че изборите ще се проведат в средата на 2008 г., след приключване на избирателните и политически реформи.

Преди въвеждането на извънредно положение случаите на преки държавни репресии срещу членове на опозицията във връзка с политическата им дейност са редки и се изразяват предимно в наблюдение, заплахи, ограничаване на личната свобода и повдигане на манипулативни обвинения. Понякога членове/привърженици на политическата опозиция са подлагани на шантаж и репресии от полицейски и други служители на силите за сигурност или от членове/привърженици на големите партии (предимно на BNP и нейните младежки или студентски организации). По съобщения от средствата за масова информация във вътрешността на страната стават нападения срещу местни партийни и общински дейци от средите както на опозиционната AL, така и на управляващата BNP, и по-рядко срещу представители на други политически организации. Яростното противоборство и съперничество в борбата за власт между BNP и AL води до установяване в страната на атмосфера на политическо насилие, чийто логичен резултат е настоящата криза. Голям дял в политическото насилие заемат и вътрешнопартийните боричкания за определени ръководни постове и свързаните с тях възможности за влияние и облагодетелстване. При демонстрации и митинги от всякакъв характер в градските центрове редовно се стига до масирана силова намеса на полицията, което е в еднаква степен валидно и за периодите на управление на AL.

По данни на неправителствени организации през 2007 г. са изчезнали 235 души, сред които има отвлечените по политически причини, чийто брой е неизвестен.

На 25 март 2008 г. в Басра избухнаха ожесточени сражения с участието на танкове и артилерия, между подразделения на иракската армия и сили за сигурност и отряди на шиитската паравоенна милиция “Армията на Мехди” на радикалния проповедник Муктада Ас Садр. Според източници на иракското Министерство на отбраната в града е разположен най-малко 1 батальон на иракската армия, като при нужда той ще бъде подкрепен от още няколко батальона от южните иракски провинции, които са приведени в състояние на повишена бойна готовност. Хода на операцията по очистването на “петролната столица на Ирак”, разположена на около 550 км. югоизточно от Багдад, от незаконни въоръжени формирования се следи лично от иракския премиер Нури Ал Малики, който от 24 март се намира в Басра.

Боевете в Басра започнаха около 5,00 ч. местно време , като сражения се водят в 5 квартала, където “Армията на Мехди” има силни позиции – Ал Гаазайза, Ал Гарма, Хмасамане, Ал Хаяния и Ал Макал. Военната операция за прочистването на града носи кодовото име “Рицарска атака” (Charge of the Knights). Малики обяви 72-часов ултиматум на "Армията на Мехди", в рамките на който привържениците на Ал Садр трябва да сложат оръжие, в противен случай "ще бъдат ударени с цялата сила на закона".
От същия ден във втория по големина и най-голям пристанищен град в страната бе въведен комендантски час, който ще действа до второ нареждане. Въпреки края на комендантския час в 6,00 ч., улиците на града остават пусти, а училищата и повечето магазини са затворени.

Иракското правителство въведе тази извънредна мярка във връзка с нарасналото насилие в Басра, за чиято подялба водят борба 3 шиитски въоръжени групировки. На извънредно съвещание на премиера Ал Малики с командването на иракските въоръжени сили в Южен Ирак, са обсъдени необходимите мерки за възстановяването на реда и сигурността в града.

Часове преди пристигането на Ал Малики, в града бе атакуван кортежът на вътрешния министър Джавад Ал Булани и бе организиран ракетен обстрел срещу хотела, в който е настанена правителствената делегация.

Правителственият говорител Али Ал Дабаг уточни, че Министерството на отбраната ще увеличи значително присъствието на силите за сигурност в града, като опроверга слуховете, че властите ще поискат завръщането на британските военни подразделения в Басра.

След започването на операцията по прочистването на града, Муктада Ал Садр призова последователите си да започнат масови протести и “седящи стачки” срещу действията на иракските и американските сили навсякъде в страната и заплаши с последващо “народно въстание”. “Призоваваме всички иракчани да започнат национални демонстрации и седящи стачки, като първа стъпка от нашия протест. Ако исканията на хората не бъдат уважени от иракското правителство, втората стъпка ще е обявяването на народно въстание в Багдад и всички други провинции”, се посочва в изявлението на Ал Садр, обнародвано от помощника му Хазим Ар Араджи. Той предупреди, че Ал Садр готви и “трета стъпка”, но е твърде рано да се обявява каква ще бъде тя.

През миналата седмица иракският външен министър Хошияр Зебари обвини открито британските войски в района в “пълно бездействие”, грижейки се само за периметъра на базата си около летището край Басра, като по този начин са позволили на шиитските милиции и криминалните групировки да укрепят позициите си в града. В интервю за британската телевизия Channel 4, Зебари призова британците да проявят по-голяма ангажираност за съдбата на Ирак. Според него, след като са предали контрола върху сигурността в южните провинции на иракските сили, британските войски фактически са прекратили всякакво участие в мероприятията за поддържането на реда в Басра и региона.

Според съобщения на информационните агенции американското командване в Ирак е поискало от Лондон да спре процеса на съкращаване на британския контингент в Южен Ирак и да активизира действията си в района на Басра, посредством повторното увеличаване на военното си присъствие. Американски военни анализатори посочват, че Вашингтон решил да се намеси в ситуацията, заради сериозните опасения, че иракските власти могат да загубят контрола над южните нефтодобивни райони на страната.

Британският контингент с численост 4 500 военнослужещи, остава в базата си край летището на около 12 км. от Басра и не участва в сухопътните операции в града, заяви британското Министерство на отбраната. Иракската армия получава въздушна подкрепа от бойна авиация, но не се уточнява, дали самолетите са американски или британски.

Във връзка с избухналото насилие в шиитските квартали на Багдад и в Басра, иракското правителство е разпоредило въвеждането на комендантски час в столичния район Мадинат Садр и в шиитските градове Бабил (Вавилон), Кербала, Дивания, Насирия, Ал Кут, Самава и всички населени места и провинции около Басра.

В края на март иракските депутати провеждат спешно заседание, за да обсъдят пътищата за прекратяване на насилието в град Басра, където продължава офанзивата на силите за сигурност срещу шиитските милиции, обяви председателят на парламента Махмуд Машхадани, цитиран от Ройтерс.

Направихме преоценка на положението в Басра и се разбрахме да свикаме спешно заседание, за да обсъдим ситуацията и да намерим изход от нея, каза Машхадани за агенция Ройтерс. Той уточни, че шиитските и сунитските партии в парламента, включително верните на Муктада Садр депутати, са се договорили да участват в специалната сесия на парламента.

Въпреки многолюдните демонстрации в Багдад с искане за оставката му, поддържаният от САЩ иракски премиер Нури ал Малики заяви на 30 март, че силите за сигурност ще се борят докрай с шиитските милиции в Басра. "Дойдохме в Басра по настояване на неговите граждани, за да изпълним националния си дълг и да ги защитим от бандите, които ги тероризират. Няма да се отречем от поетия ангажимент и смятаме, че преговорите с хора, поставени извън закона, противоречат на конституцията. Единственият им избор е да хвърлят оръжието", се казва в изявлението на Малики, цитирано от Франс прес.

Няколко часа по-късно в свещения шиитски град Наджаф Муктада Садр призова за мирно и политическо решение за прекратяване на насилието, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития.

Във връзка със състоянието на фактическа гражданска война в град Басра може да се направи извод, че всички основни човешки права на населението от града и региона са сериозно застрашени и на практика то не може да се възползва от тях.

На 23 март т. г. броят на загиналите от началото на войната в Ирак американски военнослужещи възлезе на 4000 души. Това число бе достигнато след взривяването на патрулна военна кола с четирима американци южно от Багдад. В същия ден силно охраняваната “зелена зона” в центъра на иракската столица бе подложена на масиран обстрел в резултат на който са убити 15 мирни жители, пет от които са от едно семейство. Тогава в двора на казарма в Мосул бе взривена и цистерна, управлявана от атентатор-самоубиец, при което загинаха 13 иракски военни, а други 40 бяха ранени. Избухването на последните кръвопролития според наблюдателите показва, че признаците за снижаване на насилията през последните 9 месеца са само привидни.

Все още има кръвно отмъщение в Косово, навсякъде по малко, констатират наблюдателите, позовавайки се на проф. Кайтаз Рецай, авторитетен възрастен албанец, известен не само с многобройните си книги по албански език и литература, но и с това, че помирява. Той е председател на Националния съвет за помирение на цяло Косово, съставен от възрастни мъже – интелектуалци от Прищина, уважавани мъже от селата, старейшини. През 2007 г. проф. Рецай е помирявал при убийства в Барилево, в село Пуговац, в Сува река (Призрен), Гниляне, Обилич, Щиме.

Сега в Косово не всички членове на съвета помиряват активно – някои живеят в чужбина, а други са починали. Помирителите извършват помирението безплатно. Тази институция няма юридическа стойност, но от векове неговите решения се спазват. Изследователите назовават явлението “юридически дуализъм”: докато някои от градовете и в низините в исторически план населението отстъпва пред законите, наложени от чуждестранните владетели (византийци, османци, югославяни или сърби), то албанските кланове в планините (2/3 от населението) живеят почти изцяло под действието на своето собствено обичайно право “Кануна”. Още от времето на албанския деспот Лек III Дукагини (1410 г. - 1481 г.) Канунът повелява, че “кръвта не се губи”. Нормите са предавани устно през вековете и са прилагани от Съвет на старейшините. Неговата система от норми регулира живота на албанците дори в наше време. Според този кодекс на честа най-близкият роднина от мъжки пол на жертвата е задължен да отмъсти като убие убиеца на своя близък, но се забранява убийство на жени и деца. Моделът на тази вендета преминава през поколения семейства и досега се прилага от много албанци в Косово. Извършителят на престъплението има право чрез посредник да поиска “ беса” (клетва, обещание), че никой не може да му навреди. Мнозина албанци се затварят вкъщи, за да избегнат кръвното отмъщение.

Проф. Рецай твърди, че не се занимава с проблеми, които се разглеждат от съда или властите. Помирението е помирение извън съда. Професорът твърди, че който е убил идва при него и му разказва какво е станало. Според Кануна, на него трябва да му се даде “ беса” - обещание, дума, свята дума. Ако получи беса, убиецът може дори да дойде на гости в дома на жертвата и да бъде почерпен с кафе. Бесата не е само дадена дума (обещание и клетва), а е нещо, което никой албанец не смее да пристъпи. Тя трае от седмица до няколко месеца или година. През това време се правят опити за помирение. Кръвта не се плаща, отмъщението не може да се заплати с пари. Помирението също не се заплаща – то е даром, “халал” и завинаги.

Проф. Рецай поддържа картотека, създадена след 1995 г., когато

по молба на тогавашния албански лидер Ибрахим Ругова проф. Антон Чета оглавява инициатива от Прищина за национално помирение на албанците в Косово. На всеки лист от картотеката е записано всяко започнало помирение – датата и мястото на всяко убийство, имената на убития и убиеца, както и мотивите. Констатира се, че напоследък убийствата са предимно поради свади за имоти, за граница на земя, заради деца или за жени. През изминалата година проф. Рецай се е занимавал с 16 помирения, от които 9 са все още в процес, а 7 са завършили.

През периода 1990 г. – 1997 г. в Косово са помирени стотици фамилии, ангажирани в кръвно отмъщение. По време на войната е имало малко случаи на вендета, но след 1999 г. Канунът започва да действа отново. До 2003 г. В Косово са регистрирани около 40 убийства, свързани с кръвно отмъщение. По сведения на Института по албанология в Прищина, макар че Косово има свои лидери, президент, адвокати, съдии, съдилища, на някои места продължава да действа Канунът. Докато след войната има отмъщения с убийства, то сега убийствата имат друг характер. Политическите убийства са главно в Печ, Джакова и Дреница. Отбелязва се, че след 1999 г. кръвните отмъщения са не само в селата, но и в градовете. Извършителите обаче са селяни, дошли в града. Констатират се повече вендети в планините и дълбоката провинция – планините Карадак, Голак (Каменица), Регова, в района на Печ, Джаковица, Изпризненско (Додрагаш). В района на Карадак, според Института по албанология, между две албански фамилии съществува кръвна вражда от 80 г. с 32 отмъщения до сега.

Кръвното отмъщение и бесата стават по определен ритуал. Този, който иска кръвно отмъщение, желае да направи това публично. По Кануна отмъщението трябва да е очи в очи, да се назове по име, да се попита “кому си длъжен”, за да се знае причината. Не може да има отмъщение от засада. Ако убийството е с хладно оръжие и се нанесе удар и след смъртта, това се смята за две убийства – двойна кръв.

В началото, след извършване на убийство, се дава малка беса (7-8 дни), после 15 дни, месец, може и до 6 месеца, а после идва и помирението. Този, който е навредил, трябва да изпрати хора и да иска беса. Ако не я получи, макар че има съд и съдия, той трябва да се затвори в къщи и да не излиза. Има случаи, в които независимо, че убиецът е получил ефективна присъда от съд, след излизането си от затвора той търси беса. Проф. Рецай описва случай на боец от Армията за освобождение на Косово (АОК) от село в района на Урошевац, който е убил човек от Щиме заради имот, купен или взет от сърбин. Убиецът е осъден на 7 г., излежава 5 г. и когато след амнистия излиза на свобода, моли за помирение.

Канунът се преплита и с разчистване на сметки между политическите лидери и с правилата на клановото общество, каквото е албанското в Косово. През 2003 г. в Печ са застреляни 3-ма албаници, членове на бившата АОК и функционери на партията на Ругова. Сред убитите е Тахир Земай, свидетел по обвинението в нашумелия процес срещу Даут Харадинай и други 4-ма членове на АОК. Някои медии коментираха убийствата като разчистване на сметки между привърженици на Ибрахим Ругова и партията на Рамуш Харадинай, чийто брат е Даут. Смята се, че районът на Дукагини се контролира от клана Харадинай.

Обяснение за влиянието на Кануна в живота на днешно Косово дава Наим Малоку - депутат в парламента и бивш командир от АОК, воювал в зоната на Дукагини. Той казва следното: “ Ние никога не сме имали своя държава. Косово е имало автономия, съдебна система, но албанците никога не са приемали това като свое и са били принудени да имат свой закон. Това е било закон в закона, държава в държавата, независимо, че за някое убийство съдът е осъдил дадено лице на 15 г. затвор, Канунът е бил по-силен от съда”. Според помирителите законът на Лек III Дукагини трябва да бъде заменен от ефикасни модерни съдилища, както е в Европа. Но пак според тях, не се знае кога ще стане това – след 20г., 30 г. или 50 г., тъй като населението е още под влияние на старата култура и традиция. В съдебната система обаче има корупция и с пари виновникът може да избегне наказанието. Помирителите са на мнение, че някои части от Кануна могат да намерят място в новите закони и съдилищата на независимо Косово под формата на извънсъдебно споразумение, съществуващо в някои страни на Европа. Споменава се, че е имало инициатива да се проучат добрите практики в тази насока и да се приложат в Косово, но след смъртта на президента Ругова не се е стигнало до приемането на такъв закон.
ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН
ШВЕЦИЯ:

ТЪРСЕЩИТЕ ЗАКРИЛА ОТ ИРАК ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ДОКАЗВАТ, ЧЕ ЛИЧНО СА ПРЕСЛЕДВАНИ

Неотдавна Миграционният апелативен съд потвърди решението на Миграционния борд по отношение на иракските бежанци, които вече следва да доказват, че лично са преследвани, за да получат закрила. Вече няма да е достатъчно основание текущата ситуация по сигурността, с която да се генерализира насилието в Ирак. Коментаторите считат, че това ще се отрази на бежанската процедура на около 10 500 иракчани, които в момента са в нея.

Преди спорното решение на Миграционния борд Миграционният апелационен съд беше изразил своето становище, че Ирак вече не се намира във въоръжен конфликт. Ситуацията в Ирак бе описана повече като “страна в трудно положение” отколкото като “вътрешен въоръжен конфликт”. Съдът прие, че действащите в Ирак терористични групи и въоръжени милиции не са ангажирани в пълна степен на война както срещу правителството, така и помежду си. Тези постановки след това послужиха на Миграционния борд да вземе решението.

Повод за взимане на настоящето решение е случаят с 51-годишен иракчанин, който обжалва решението на Миграционния борд пред Миграционния съд, където през октомври 2006 г. получава отрицателно решение по молбата му за обжалване. Тогава съдът е счел, че иракчанинът не е доказал, че е уязвим и се нуждае от закрила, въпреки твърдението за считан за опонент на шиитите, когато е отказал да вземе оръжие. Той също е изтъквал, че службата на неговия брат в иракската армия също застрашава живота му. Тези аргументи обаче са отхвърлени.

Баварският висш административен съд (VGH) публикува своето решение от миналата есен, с което де факто спира експулсирането на иракските сунити, които са избягали от терора в Ирак. В своето решение съдиите отправят критика към практиката на Федералната миграционна служба (ВfM) спрямо сунитите, търсещи убежище, които произхождат от Централен Ирак. Съдът счита, че поради тежката ситуация по отношение на сигурността в Централен Ирак сунитите са застрашени да станат жертва на насилие, мотивирано с политически или религиозни мотиви. Според съдиите иракската държава не е в състояние да гарантира защита на своите граждани, а обратното – самата тя участва във религиозните конфликти. Със своето отсъждане VGH потвърждава решението на по-долната инстанция Административния съд (VG) на Ансбах в полза на иракски бежанци, което е обжалвано от BfM. VGH счита, че спрямо иракчаните със сунитско вероизповедание в Централен Ирак съществува значителна вероятност да бъдат подложени на групово преследване от страна на субекти, които не са сунити. Отчита се, че през последните няколко години положението по сигурността на сунитското население драстично се е влошило. Многобройните нападения със смъртоносни последствия срещу тях са

ежедневни. За тях не съществува приемлива алтернатива за вътрешно презаселване. Преместване в администрираните от кюрдите райони в Северен Ирак може да стане само, ако там те имат роднини или кланови връзки, които могат да им гарантират място в стопанството, даващо им минимално ниво на съществуване.

В своето решение VGH не дава възможност на BfM да обжалва. Aко BfM иска по-нататъшно обжалване, това може да стане единствено с апелация във Федералния административен съд (BVerwG).

В доклад, изнесен на организираната от вътрешното министерство и Италианския бежански съвет конференция в Милано, се констатира, че за жените, които търсят убежище в Италия, съществува по-малка вероятност да получат закрила отколкото за мъжете. Отчита се, че това е факт, въпреки че те са половината от бежанците. Докладът обяснява ситуацията с обстоятелството, че жените често са жертва на специфично преследване по полов признак, което не е пределно ясно формулирано в Конвенцията от 1951 г. В някои страни се счита, че определени жертви на специфично преследване по полов признак спадат към категорията “дадена социална група” и предоставят убежище на жени, търсещи закрила от генитално обрязване, домашно насилие, системно сексуално насилие и пребиване с камъни за прелюбодеяние. В Италия обаче това не е така. Според наблюдателите това се дължи на факта, че в страната липсва изчерпателен закон за убежището. Цитира се кметът на Милано Гиан Валерио Ломбарди, който заявява, че “Италия все още не е приела закон за убежището, който да превръща в живо дело правото на убежище, залегнало в Конституцията”. Правото на убежище се гарантира от италианската конституция, но отсъства закон, който да транспонира детайлно това право и повечето аспекти на закрила се третират в съответствие с различните раздели на Бежанския акт, правителствен указ (декрет), приет в началото на миналата година.

От друга страна обаче се отбелязва, че степента на признаване на нужда от закрила в Италия е сравнително висока спрямо другите страни на Европейския съюз. На 10 000 молби за убежище се падат само 800, които се отхвърлят като очевидно неоснователни. От останалите 9 200 бежанци, включени в бежанската процедура, 880 получават бежански статут, а 4 400 получават разрешение за временно пребиваване на хуманитарна основа.

Критиците на италианската бежанска практика често твърдят, че пристигащите в Италия бежанци не винаги имат възможност да потърсят закрила. Някои се изкарват от страната даже без да им се даде възможност да подадат молба за предоставяне на убежище.

Норвежкият върховен съд потвърди решенията на двете по-долни съдебни инстанции, с които се одобрява намерението на властите да експулсират оспорвания кюрдски лидер Наджъм ал-Дин Фарадж Ахмад, известен като Мулла Крекар.

Мулла Крекар напуска Ирак и пристига в Норвегия през 1991 г. По-късно обаче неговият бежански статут е анулиран, тъй като извършва известен брой пътувания до кюрдските райони в Северен Ирак. Той е смятан за заплаха на норвежката национална сигурност, тъй като основаната от него организация Група Ансар ал-Ислам е считана от САЩ и други страни за терористична и свързана с Ал-Кайда.

Въпреки решението на Върховния съд по всяка вероятност Мулла Крекар няма да бъде експулсиран в Северен Ирак, поне засега, тъй като там неговият живот е застрашен. Ако Норвегия реши да пристъпи към това, случаят следва да се отнесе към Европейския съд за човешките права или към Комитета на ООН против мъченията.