Глава 20 Как не посетихме Кашмир

— Татко, искам да поканя Учителя и четирима приятели да ме придружат до подножието на Хималаите през лятната ваканция. Мога ли да те помоля за шест билета до Кашмир и достатъчно пари за пътуването?

Както и очаквах, Баща ми се разсмя от сърце.

— За трети път ми разказваш тази басня. Не ме ли помоли за същото миналото лято и по-миналата година? А в послед­ния момент Шри Юктешвар отказа да дойде.

— Вярно е, Татко. Не знам защо моят гуру не ми казва нищо определено за Кашмир¹³¹ . Но ако му кажа, че ти вече си осигурил билетите, някак си ми се струва, че този път той ще се съгласи.

Баща ми не се убеди, но на следващия ден след няколко добродушни шеги ми връчи шестте билета и пачка с банкноти от по десет рупии.

— Не смятам, че теоретическото ти пътуване се нуждае от подобна практическа подкрепа - отбеляза той, - но все пак - заповядай.

Вечерта показах придобивката си на Шри Юктешвар. Макар че се усмихна на ентусиазма ми, думите му бяха уклончиви:

— Бих желал да отида. Ще видим.

Той не каза нищо, когато помолих малкия ученик Канаи да ни придружи. Поканих и трима други приятели - Раджендра Натх Митра, Джотин Ауди и още едно момче. За дата на зами­наване определихме следващия понеделник.

В събота и неделя останах в Калкута, където в къщи се про­веждаха церемониите по брака на един мой братовчед. Прис­тигнах с багажа си в Серампор рано сутринта в понеделник. Раджендра ме посрещна на вратата.

— Учителят излезе на разходка. Той отказа да замине.

Бях в еднаква степен огорчен и решен да не отстъпвам.

— Няма да дам на Баща ми повод за трети път да се при­смива на химеричните ми планове за Кашмир. Ела, ние оста­налите при всички случаи ще тръгнем.

Раджендра се съгласи. Аз излязох от ашрама, за да намеря прислужник. Знаех, че Канаи няма да предприеме пътуване без Учителя, а ни трябваше някой, който да се грижи за багажа. Припомних си за Бехари, който преди беше прислужник в дома ни, а сега работеше при един гимназиален учител в Серампор. Докато крачех бързо, видях своя гуру срещу християнската цър­ква, недалеч от серампорския съд.

— Къде отиваш? - на лицето на Шри Юктешвар нямаше и следа от усмивка.

— Господине, разбрах, че вие и Канаи няма да се включите в пътуването, което планирахме. Търся Бехари. Навярно си спомняте, че миналата година той толкова искаше да види Каш­мир, че дори предложи да ни прислужва безплатно.

— Спомням си. Въпреки това не мисля, че Бехари ще иска да дойде.

Аз се ядосах:

— Та той само чака подобна възможност!

Моят гуру мълчаливо продължи разходката си. Не след дълго стигнах до дома на гимназиалния учител. Бехари беше в гради­ната и ме посрещна с дружелюбна топлота, която внезапно из­чезна, щом споменах Кашмир. Промърморвайки нещо за изви­нение, прислужникът ме остави и влезе в дома на господаря си. Почаках половин час, като нервно уверявах сам себе си, че забавянето на Бехари се дължи на подготовка за пътешестви­ето. Накрая почуках на предната врата.

— Бехари излезе през задното стълбище преди около поло­вин час - с лека усмивка на устните ми съобщи един човек.

Аз си тръгнах тъжен, като се чудех дали моята покана не е била твърде настойчива или е в ход невидимото въздействие на Учителя. Като минавах край християнската църква, отново видях своя гуру да приближава бавно към мене. Без да чака да чуе моето известие, той възкликна:

— Е, Бехари няма да дойде! Какви са сега плановете ти? Чувствах се като непокорно дете, твърдо решено да не се подчини на своя властен баща.

— Господине, смятам да помоля чичо си да ми заеме своя прислужник Лал Дхари.

— Е, виж чичо си, щом искаш - със смях ми отговори Шри Юктешвар, - но не мисля, че посещението ще ти доста­ви голямо удоволствие.

Разтревожен, но упорит, аз оставих своя гуру и влязох в Серампорския съд. Моят чичо, Сарада Гхош, държавен про­курор, ме посрещна сърдечно.

— Днес заминавам с няколко приятели за Кашмир - ка­зах му аз. - От години с нетърпение чакам това пътуване до Хималаите.

— Радвам се за тебе, Мукунда. Мога ли с нещо да помогна за пътешествието ти?

Тези мили думи ми придадоха смелост.

— Мили чичо - казах аз, - дали не би могъл да ми дадеш своя прислужник Лал Дхари?

Моята проста молба имаше ефекта на земетресение. Чи­чо ми подскочи толкова силно, че столът му се преобърна, листовете по бюрото му се разлетяха на всички страни, а лу­лата му - едно дълго наргиле с дръжка от кокосов орех, падна с трясък на пода.

— Ах, ти, себичен младежо - извика той, треперейки от гняв, - каква нелепа идея! Кой ще се грижи за мен, ако от­мъкнеш слугата ми на този увеселителен излет?

Скрих изненадата си, размишлявайки, че внезапната про­мяна в моя добродушен чичо е само още една от загадките на този напълно неразбираем ден. Напуснах съда с малко по-го­ляма пъргавина, отколкото изискваше дотойнството.

Върнах се в ашрама, където приятелите ми се събираха в очакване. В мен нарастваше убеждението, че зад отношени­ето на Учителя се крие някакъв основателен, макар и напъл­но неразбираем мотив. Започна да ме измъчва съвестта, че се опитвам да постъпя против волята на моя гуру.

— Мукунда, не би ли искал да поостанеш малко с мене? - попита Шри Юктешвар. - Раджендра и другите могат да тръг­нат сега и да те почакат в Калкута. Ще имате достатъчно време, за да хванете последния вечерен влак от Калкута за Кашмир.

— Господине, не искам да тръгвам без вас - казах аз мрачно.

Моите приятели не обърнаха и най-малко внимание на за­бележката ми. Те извикаха файтон и отпътуваха с целия багаж. Канаи и аз седяхме тихо при нозете на нашия гуру. След поло­вин час пълно мълчание Учителят стана и се отправи към бал­кона на втория етаж.

— Канаи, моля те, сервирай храната на Мукунда. Влакът му тръгва скоро.

Като станах от одеялото, на което бях седнал, аз внезапно се олюлях от пристъп на гадене и усещане за страхотен кипеж в стомаха си. Острата болка беше толкова силна, че се почувс­твах внезапно запокитен в някакъв ужасен ад. Слепешката по­търсих моя гуру и рухнах пред него, поразен от всички симпто­ми на страшната азиатска холера. Шри Юктешвар и Канаи ме отнесоха в гостната.

Изтерзан от силни болки, аз извиках:

— Учителю, предавам ви живота си - защото бях уверен, че той наистина бързо се отдръпва от бреговете на тялото ми.

Шри Юктешвар постави главата ми на коленете си, мил­вайки с ангелска нежност челото ми.

— Сега виждаш какво щеше да се случи, ако беше на гара­та с приятелите си - каза той. - Трябваше да се погрижа за тебе по този странен начин, защото ти предпочете да се усъм­ниш в решението ми да не пътуваме точно сега.

Най-накрая разбрах. Тъй като великите учители рядко смятат за необходимо да проявят открито способностите си, един случаен наблюдател на събитията от деня би сметнал, че последователността им е напълно естествена. Намесата на моя гуру беше твърде фина, за да бъде заподозряна. Той прояви сво­ята воля посредством Бехари, чичо ми Сарада, Раджендра и другите по такъв непредизвикващ съмнение начин, че вероят­но всеки освен мен би сметнал ситуациите за напълно нормал­ни в логическо отношение.

Тъй като Шри Юктешвар никога не пропускаше да спази социалните си задължения, той накара Канаи да извика лекар и да извести чичо ми.

— Учителю - запротестирах аз, - само вие можете да ме излекувате. Аз вече съм безнадежден случай за всеки доктор.

— Дете мое, ти си защитен от Божията Милост. Не се тревожи за доктора, той няма да те завари в това състояние. Вече си излекуван.

При думите на моя гуру мъчителната болка ме напусна. Аз немощно се надигнах. Скоро дойде лекарят и ме прегледа вни­мателно.

— Изглежда, най-лошото вече е минало - каза той. - Ще взема няколко проби за лабораторно изследване.

На следващата сутрин докторът пристигна забързано. Аз седях и бях в добро настроение.

— Така, така, ето те и тебе, усмихваш се и бърбориш, ся­каш не си се сблъсквал със смъртта. - Той леко ме потупа по ръката. - Много не се надявах да те заваря жив, след като от анализите беше установено, че болестта ти е била азиатска хо­лера. Щастливец си ти, млади човече, че имаш гуру с божестве­на лечителска сила! Убеден съм в това!

Съгласих се с цялото си сърце. Когато докторът се пригот­ви да тръгва, Раджендра и Ауди се появиха на вратата. Възму­щението на лицата им се смени със състрадание, когато видя­ха лекаря и моя доста изнурен вид.

— Разсърдихме се, когато ти не пристигна с калкутския влак, както се бяхме уговорили. Болен ли си?

— Да. - Не можах да сдържа смеха си, докато моите при­ятели поставяха багажа в същия ъгъл, който той заемаше вче­ра. Задекламирах:

„За Испания потегли кораб с вдигнати платна, но завърна се обратно, щом достигна до брега!"

Учителят влезе в стаята. Позволих си известна волност и нежно го хванах за ръката.

— Гуруджи - казах аз, - от дванадесетгодишната си въз­раст направих много неуспешни опити да стигна Хималаите. Накрая се убедих, че без вашата благословия богинята Парвати¹³² няма да ме приеме!

— Сега си достатъчно силен да пътуваш. Ще те прид­ружа до Кашмир - каза ми Шри Юктешвар два дни след чудодейното ми излекуване от азиатска холера.

Същата вечер групата ни от шест човека се отправи с вла­ка на север. Първата ни продължителна спирка беше в Симла, царствен град, разположен на престола на хималайските възвишения. Ние се разхождахме по стръмните улици, като се възхищавахме на изумителната гледка.

— Купете си английски ягоди - викаше възрастна жена, клекнала в живописния открит пазар.

Учителят се заинтересува от странните малки червени плодове. Той купи пълна кошничка и я предложи на Канаи и на мен, които се намирахме наблизо. Аз опитах една ягода, но бързо я изплюх на земята.

— Какъв кисел плод, господине! Никога няма да харесам ягодите!

Моят гуру се разсмя:

— О, ще ги харесаш - в Америка. Там на вечеря стопан­ката ще ти ги поднесе със захар и сметана. След като ги размачкаш с вилица, ти ще ги опиташ и ще кажеш: „Какви вкус­ни ягоди!" Тогава ще си спомниш този ден в Симла.

Предсказанието на Шри Юктешвар излетя от ума ми, но си го припомних отново много години по-късно, скоро след като бях пристигнал в Америка. Бях поканен на вечеря в до­ма на мисис Алис Т. Хейси (сестра Йогмата) в Западен Самървил, щата Масачусетс. Когато на масата бе поставен де­серт от ягоди, стопанката взе вилицата си и размачка моите ягоди, като прибави сметана и захар.

— Ягодите са малко тръпчиви. Мисля, че така ще ви се харесат повече - каза тя.

Взех една хапка.

— Какви вкусни ягоди! - възкликнах аз. Веднага предска­занието на моя гуру, изречено в Симла, изплава от бездънна­та пещера на спомена. Беше поразително да осъзная, че тол­кова отдавна умът на Шри Юктешвар, настроен към Бога, е доловил програмата от кармични събития, блуждаещи в ете­ра на бъдещето.

Не след дълго групата ни напусна Симла и се отправи с влака към Равалпинди. Там наехме едно голямо ландо, тегле­но от два коня, с което предприехме седемдневно пътуване до Шринагар - столицата на Кашмир. На втория ден от нашето пътешествие по северната граница пред очите ни се откри истинската необятност на Хималаите. Докато железните ко­лела на каретата скрибуцаха по горещите, каменисти пъти­ща, ние се прехласвахме от сменящите се панорами на пла­нинско великолепие.

— Господине - обърна се Ауди към Учителя, - тези вели­чествени гледки във вашето свято присъствие ми доставят огромна наслада.

Изпитах радостно вълнение от оценката на Ауди, защото се чувствах като домакин на това пътуване. Шри Юктешвар улови мислите ми. Той се обърна към мен и прошепна:

— Не се ласкай. Ауди е завладян не толкова от пейзажа, а от перспективата да ни остави за достатъчно дълго време, за да изпуши една цигара.

Бях шокиран.

— Господине - казах аз полугласно, - моля ви, не наруша­вайте нашата хармония с тези неприятни думи. Не мога да повярвам, че Ауди копнее да пуши. - Аз погледнах загрижено моя обикновено непримирим гуру.

— Добре, няма да кажа нищо на Ауди - засмя се Учите­лят, - но скоро сам ще видиш, когато колата спре, че той ня­ма да пропусне да се възползва от възможността.

Файтонът ни пристигна в един малък кервансарай. Щом поведоха конете на водопой, Ауди попита:

— Господине, имате ли нещо против да пояздя известно време с кочияша? Искам да подишам малко свеж въздух.

Шри Юктешвар му разреши, а на мен ми каза:

— Иска му се свежа цигара, а не свеж въздух. Ландото възобнови шумното си придвижване по прашни­те пътища. Очите на Учителя проблясваха. Той ми нареди:

— Покажи си главата през вратата на каретата и виж какво прави Ауди с чистия въздух.

Послушах го и бях изумен, когато видях Ауди да изпуска колелца дим от цигарата си. Погледнах с извинение към Шри Юктешвар.

— Както винаги сте прав. Ауди с радост опушва пейзажа. - Предполагах, че приятелят ми е получил подарък от кочи­яша, защото знаех, че не си беше взел цигари от Калкута.

Продължихме по криволичещия път, изпъстрен с гледки на реки, долини, отвесни скали и безбройни планински вериги. Всяка нощ спирахме в бедни ханчета и сами си приготвяхме храна. Шри Юктешвар полагаше специални грижи за моята ди­ета, като настояваше да пия лимонов сок при всяко хранене. Все още бях слаб, но с всеки ден заяквах, макар че скрибуцаща­та кола съвсем не беше създадена за удобство.

Радостни предчувствия изпълваха сърцата ни, докато наб­лижавахме Централен Кашмир - райска земя с лотосови езера, плаващи градини, покрити с ярки навеси къщи-лодки, обсипа­ни с цветя пасища, река Джелум, изпъстрена с много мостове, и всичко това заобиколено от величието на Хималаите. Пос­ледната част от пътя ни към Шринагар премина по алея с ви­соки дървета, които сякаш ни приветстваха. Настанихме се в една двуетажна страноприемница с изглед към внушителните възвишения. Нямаше течаща вода и ние се снабдявахме от близ­кия кладенец. Лятното време с топли дни и леко прохладни но­щи беше идеално.

Отправихме се на поклонение в древния храм на свами Шанкара в Шринагар. Щом съгледах възвисяващата се към не­бесата обител върху планинския връх, изпаднах в екстатичен транс. Появи се видение на огромна сграда, намираща се на върха на един хълм в някаква далечна страна. Величественият ашрам на Шанкара пред мене се преобрази в постройката, къ­дето години по-късно установих основното седалище на Дру­жеството за Себереализация в Америка. Когато за първи път посетих Лос Анжелис и видях обширното здание на билото на Маунт Уошингтън, веднага го разпознах от отдавна отмина­лите си видения в Кашмир, а и на други места.

Няколко дни в Шринагар, после - към Гулмарг („планин­ски пътеки от цветя"), възвисяващ се на шест хиляди фута над морското равнище (около 2000 м). Там за пръв път яздих голям кон. Раджендра се беше качил на малък, но бърз кон, чието сърце беше обхванато от страст към скоростта. Осмелих­ме се да се отправим към много стръмния Кхиланмарг. Пътят водеше през гъста гора, изобилстваща от дървесни гъби, къде­то забулените с мъгла пътеки често криеха опасности. Но мал­кото добиче на Раджендра не позволи на моя грамадански кон и минута покой дори на най-рискованите завои. Напред и нап­ред, то вървеше неуморно, забравило всичко друго освен радос­тта от състезанието.

Изнурителното ни съревнование беше възнаградено със за­шеметяваща гледка. За първи път през този живот аз съзерца­вах във всички посоки грандиозните, покрити със сняг Хималаи, простиращи се верига след верига подобно силуети на ог­ромни бели мечки. Очите ми възторжено се наслаждаваха на безкрайните простори от ледени планини на фона на слънче­вите сини небеса.

Облечени с палта, аз и младите ми спътници весело се тър­каляхме по искрящите бели склонове. По обратния път видях­ме в далечината огромен килим от жълти цветя, напълно пре­образяващи суровите планини.

Следващата ни екскурзия беше до прочутите царствени „гра­дини на удоволствията" на император Джехангир в Шалимар и Нишат Багх. Древният дворец в Нишат Багх е построен нап­раво над естествен водопад. Спускайки се от планините, стре­мителният поток посредством изкуствени приспособления се насочва към пъстроцветни тераси и се излива във фонтани, обкръжени от ослепителни цветни лехи. Потокът влиза и в ня­колко от залите на палата и накрая като в приказка се влива в намиращото се най-отдолу езеро. Необятните градини са буй­но изпъстрени с цветя - рози с дузина оттенъци, кученца, ла­вандула, теменуги, макове. Няколко симетрични редици чина­ри, кипариси и черешови дървета дават заключителния контур от смарагдово зелено. А над всичко се възвишава бялата неп­ристъпност на Хималаите.

Кашмирското грозде се смята за рядък деликатес в Калку­та. Раджендра, който си беше обещал истинско пиршество, щом стигнем Кашмир, беше разочарован, като не видя големи лозя. А аз непрекъснато шеговито го закачах за необоснованите му очаквания.

— О, така се натъпках с грозде, че не мога да вървя - каз­вах аз. - Невидимото грозде отлежава в мене. - По-късно чух, че сладкото грозде расте в изобилие в Кабул, западно от Каш­мир. Ние се утешавахме със сладолед, направен от рабри (сил­но сгъстено мляко) и смесен с цели чам-фъстъци.

Предприехме няколко пътувания с шикари - къщите-лодки, заслонени с червено избродирани навеси, които сновяха по заплетените протоци на езерото Дал: една мрежа от кана­ли, подобна на паяжина от вода. Тук многобройните плаващи градини, направени грубо от дънери и пръст, предизвикват изумление - така невероятно е да видиш за пръв път зеленчу­ци и пъпеши, растящи посред широките води. Понякога се вижда някой селянин, сметнал, че е под достойнството му да бъде „закотвен към сушата", да тегли квадратното си парче „земя" на ново място в разклоненото езеро.

В тази легендарна долина могат да се открият в сбит вид всички земни красоти. Господарката на Кашмир е увенчана с корона от планини, окичена с гирлянди от езера и обута с цве­тя. По-късно, след като бях обиколил много далечни земи, разбрах защо Кашмир често бива наричан най-живописното място на земята. Той притежава чара и на швейцарските Ал­пи, и на Лох Ломонд в Шотландия, и на изисканите английс­ки езера. Един американец, пътуващ през Кашмир, ще отк­рие много неща, които ще му напомнят за суровото величие на Аляска и за връх Пайкс недалеч от Денвър.

От претендентите за най-живописна красота бих дал пър­во място или на великолепния облик на Хочимилко в Мекси­ко, където планини, небе и тополи се отразяват в милиарди водни протоци посред подскачащи риби, или на подобните на скъпоценни камъни езера на Кашмир, пазени като красиви девойки под неумолимия поглед на Хималаите. В моята па­мет тези две места се открояват като най-прекрасните на света.

Но аз също така бях възхитен и тогава, когато за пръв път видях чудесата на националния парк в Йелоустоун, на Големия каньон в Колорадо и на Аляска. Йелоустоунският парк може би е единственото място, където могат да се видят неизброими гейзери, избликващи високо във въздуха, действащи година след година с точността на часовник. Неговите подобни на опал и сапфир езера, горещите му серни извори, неговите мечки и ди­ви животни напомнят, че тук Природата е оставила образец от най-ранното си творение. Придвижвайки се с кола по пътищата на Уайоминг към „Дяволското гърне" с гореща бълбукаща тиня, клокочещи извори, бълващи пара фонтани и струящи във всички посоки гейзери, бях склонен да заява, че Йелоустоун заслужава специална награда за уникалност.

Древните величествени секвои на Йосемит, простиращи ог­ромните си стволове високо в бездънното небе, са естествени зелени катедрали, създадени с божествено умение. Макар че на Изток има чудесни водопади, никой не може да се сравни със стремителната красота на Ниагара, недалеч от канадската гра­ница. Мамутските пещери в Кентъки и карлсбадските понори в Ню Мексико с многоцветни, подобни на ледени висулки об­разувания са като прелестни вълшебни страни. Дългите игли на върховете на сталактитите, висящи от сводовете на пещери­те, се отразяват в подземните води и сякаш са пролука към някакви други светове, които човек не може и да си представи.

Повечето от индусите в Кашмир, известни по целия свят със своята красота, са бели като европейци и имат подобни черти и костна структура. Мнозина имат сини очи и руса ко­са. Облечени в европейски дрехи, те изглеждат като амери­канци. Студените Хималаи защитават кашмирците от знойно­то слънце и запазват светлия им тен. Ако човек пътува на юг, към тропическите ширини на Индия, ще открие, че посте­пенно хората стават все по-тъмни и по-тъмни.

След като прекарахме няколко щастливи седмици в Каш­мир, бях принуден да се върна в Бенгалия за следващия срок в Серампорския колеж. Шри Юктешвар остана в Шринагар за­едно с Канаи и Ауди. Преди да тръгна, Учителят намекна, че тялото му ще бъде подложено на заболяване в Кашмир.

— Господине, вие изглеждате въплъщение на здравето - запротестирах аз.

— Има дори възможност да напусна земята.

— Гуруджи! - Паднах в краката му с умолителен жест. - Моля ви, обещайте, че няма да напуснете тялото си сега. Аз съм напълно неподготвен да продължа без вас.

Шри Юктешвар замълча, но ми се усмихна така състра­дателно, че се почувствах успокоен. С голяма неохота си тръгнах.

„Учителя опасно болен." Тази телеграма от Ауди ме нас­тигна скоро след като се бях върнал в Серампор.

„Господине - като обезумял телеграфирах аз на моя гуру, - умолявам за обещанието да не ме напускате. Моля ви, пазете своето тяло, в противен случай аз също ще умра."

„Да бъде както искаш." Това беше отговорът на Шри Юк­тешвар от Кашмир.

След няколко дни пристигна писмо от Ауди, в което той ми съобщаваше, че Учителят е оздравял. Когато две седмици по-късно се върна в Серампор, аз с огорчение установих, че моят гуру е загубил почти половината от обичайното си тегло.

За щастие на своите ученици Шри Юктешвар изгори мно­го от греховете им в огъня на безмилостната треска в Каш­мир. Метафизичният метод за физическо пренасяне на болес­тта е известен на високо напредналите йоги. Силният човек може да помогне на по-слабия да носи тежкото си бреме, ду­ховният свръхчовек е в състояние да сведе до минимум фи­зичния или духовния товар на учениците си, като подели с тях кармата от миналите им действия. Точно както богата­шът губи известно количество пари, когато изплати големи­те дългове на разпътния си син, спасявайки го по този начин от ужасните последствия на собственото му безразсъдство, така и учителят доброволно жертва част от телесното си здра­ве, за да облекчи страданието на учениците¹³³.

Посредством таен метод йогинът обединява ума си и астралното си тяло с ума и астралното тяло на страдащия инди­вид и болестта, частично или изцяло, се прехвърля върху тяло­то на светеца. След като е събрал урожая от познанието на Бога на физическото поле, учителят повече не се тревожи как­во ще се случи с неговата материална форма. Въпреки че може да позволи на някоя болест да се прояви чрез него, за да се облекчат другите, умът му винаги остава неповлиян и той се смята за щастливец, че е способен да окаже подобна помощ.

Поклонникът, получил окончателно спасение в Господа, разбира, че тялото му напълно осъществява своето предназ­начение. След това той може да го използва по всеки начин, който сметне за подходящ. Работата му в света е да облекчава мъките на човечеството, независимо дали с духовни средст­ва, интелектуален съвет, волева сила или чрез физическо пренасяне на заболяване. Избягвайки в областта на свръхсъзнанието винаги, когато пожелае, учителят може да забрави фи­зическото страдание. Понякога той предпочита стоически да понася телесната болка за пример на учениците. Поемайки върху себе си болестите на другите, йогинът може вместо тях да удовлетвори кармичния закон за причина и следствие. То­зи закон действа механично и с математическа точност. Действието му може научно да бъде регулирано от човек с божес­твена мъдрост.

Духовният закон не изисква учителят да се разболява, ко­гато лекува друг човек. Обикновено лекуването се осъщест­вява посредством познаването от светеца на различни мето­ди за незабавно изцеление, което не е свързано с никаква вре­да за духовния лечител. В редки случаи обаче учител, желаещ значително да ускори еволюцията на своите ученици, може доброволно да отработи голяма част от нежелателната им карма в собственото си тяло.

Иисус се е обозначил като изкупление за греховете на мно­зина. При неговите божествени сили¹³⁴ тялото му би могло ни­кога да не бъде подложено на смърт чрез разпъване, ако той съзнателно не беше влязъл във взаимодействие с финия космичен закон за причина и следствие. По този начин той пое върху себе си следствията от кармата на другите, особено та­зи на своите ученици. Така те високо се пречистиха и бяха в състояние да възприемат вездесъщото съзнание, което по-къс­но ги осени.

Единствено самосъзналият се учител може да прехвърли соб­ствената си жизнена сила или да пренесе върху собственото си тяло страданията на другите. Обикновеният човек не би могъл да приложи този йогически метод за лечение, нито пък е препо­ръчително да го прави, защото един нездрав физически инстру­мент е пречка за божествена медитация. Индуистките писания учат, че първото задължение на човека е да пази тялото си в добро състояние, тъй като в противен случай умът му ще бъде неспособен да се задържи в благочестиво съсредоточаване.

Твърде силният ум обаче може да трансцендира всички фи­зически трудности и да достигне осъзнаване на Бога. Много светци са пренебрегвали болестите и са преуспявали в търсене­то на Бога. Свети Франциск Азиски, сам страдащ от тежки болести, е лекувал другите и дори е възкресявал мъртви.

Познавам един индийски светец, чието тяло веднъж на­половина се покрило с гнойни язви. Имал толкова остър ди­абет, че в обикновено състояние не можел да седи за повече от петнадесет минути. Но духовната му жажда била неутоли­ма. „Господи - молел се той, - ще дойдеш ли в разрушения ми храм?" С непрестанно усилие на волята светецът постепенно успял да остава ежедневно в поза лотос осемнадесет часа по­ред, потънал в екстазен транс.

„И - разказваше ми той - в края на третата година усетих Безпределната Светлина, пламтяща в разбитата ми телесна форма. Ликувайки в радостния блясък, аз забравих тялото. После видях, че Божията Милост го е излекувала."

Един исторически случай на изцерение е свързан с цар Бабер (1483-1530), основателя на монголската империя в Ин­дия. Неговият син, принц Хумаюн, лежал на смъртен одър. Баща му се молел с отчаяна решимост самият той да получи болестта, а синът му да бъде пощаден. И след като лекарите изгубили всякаква надежда, Хумаюн оздравял. Веднага след това Бабер се разболял и умрял от същата болест, поразила преди това неговия син. Хумаюн наследил Бабер като импе­ратор на Индустан.

Много хора си въобразяват, че всеки духовен учител има или би трябвало да има здравето и силата на Сандов¹³⁵. Но по­добно предположение е необосновано. Болното тяло не е по­казател, че гуруто не е в досег с божествените сили, както и неизменното здраве не е непременно показател за вътрешно озарение. С други думи, състоянието на физическото тяло не е правдив критерий за учител. Отличителните му качества трябва да се търсят в собствената му област - в духовното.

Мнозина объркани търсачи на Запад погрешно смятат, че красноречивият оратор или писателят по метафизични теми трябва да е и учител. Ришите обаче са посочили, че недвусмисленият критерий за учител е способността на човек по своя во­ля да изпада в бездиханно състояние и да поддържа ненаруши­ма нирвикалпа-самадхи¹³⁶. Единствено чрез тези постижения той може да докаже, че е „овладял" мая или Космическата Илюзия на дуалността. Само той от дълбините на осъзнаването може да изрече: „Ekam sat" - „Съществува само Единият."

„Ведите провъзгласяват, че невежият човек, който не раз­бира същността, правейки най-фини разграничения между ин­дивидуалната душа и Върховния Аз, е подложен на опасност - пише Шанкара, великият монист. - Когато има дуалност в резултат на невежество, човек вижда всички неща като от­лични от Аза. Когато всичко се вижда като Аз, тогава няма и един атом, отличен от Аза...

Щом избликне знанието за Реалността, тогава повече не могат да бъдат изпитвани плодовете от миналите действия, дължащи се на нереалността на тялото, точно както след съ­буждането не може да има повече сънища."

Само великият гуру е в състояние да поеме кармата на учениците си. Шри Юктешвар не би страдал в Кашмир, ако не беше получил позволение от Духа в себе си да помогне на последователите си по този странен начин. Малцина от свет­ците някога са били надарени с по-осезателна мъдрост за про­веждане на божествените наредби от моя намиращ се в съзву­чие с Бога Учител.

Когато си позволих няколко съчувствени думи по повод на изтощената му фигура, моят гуру весело каза:

— Това си има и добрите страни. Сега мога да си сложа някои тесни ганджи (долни ризи), които не съм носил от го­дини!

Като слушах радостния смях на Учителя, си припомних думите на св. Франциск Салски: „Светец, който е жален, е жалък светец!"