Божиите генерали

Същата година той обявил програмата на своето служение в Долината на чудесата с петте основни направления: съживленията в палатка, радио-програмата „Съживителният час на Алън", задокеанските мисионерски програми, Подготвителният център в Долината на чудесата и издателският отдел. Някъде по това време Алън започнал да проповядва просперитет според Библията. Всъщност почти всичко, за което говорел, се отнасяло по някакъв начин до финансовото преуспяване. На събранията му присъствали хора от всички социални прослойки. Той проповядвал същото послание със същия жар на всяка публика, като никога не нагласял текста така, че да пасне на положението на слушателите. На неговите събрания можело да се види всичко - от палта от норки и перли, до боси крака и работни комбинезони. Когато хората минавали през паркинга, можели да забележат както лъскави кадилаци, така и гюруци, завързани с ръждива тел. Но през 1960 г., в разгара на расовото напрежение, Ку Клукс Клан заплашили да провалят събранията на Алън, където присъствали и бели, и черни хора. Те успели да взривят с динамит намиращ се наблизо мост, надявайки се с това да сплашат Алън и неговата група, но и хвалебствената служба, и тази посветена на водно кръщение продължили без ни най-малък признак на страх. Също през 1960 г. Алън построил църква в Долината на чудесата, която побирала четири хиляди души. Той имал големи планове за този град и възнамерявал да строи частни домове, съоръжения за отдих и медийни центрове.

През 1969 г. Алън развил болезнен артрит в коляното си. Той прекарвал много време, спомняйки си своето скромно начало. Според него през онази година списанието Miracle Magazine достигнало тираж 340 000, с писма, пристигащи от деветдесет страни. Но скоро положението на Алън станало сериозно и той се подложил на операция на коляното. Болката била толкова голяма, че един младеж на име Дон Стюард започнал да го замества зад амвона по време на походите.

На 11 юни 1970 г. Алън пристигнал в Сан Франциско и наел стая в Джак Tap Хотел (сега името му е Cathedral Hills Quality Hotel). Той се регистрирал в 12:56 на обяд. На следващия ден имал уговорен преглед за 9:00 сутринта в Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско, за да се реши дали е необходимо да се направи втора операция на колената му. Някъде около 9:00 ч. същата вечер Алън се обадил на своя добър приятел Бернард Шварц. Подробности за разговора не са известни, но Шварц бил обезпокоен и тръгнал към хотела. Когато пристигнал, стаята на Алън била заключена, а той не отговарял. Шварц казал на помощник-администратора за проблема и вратата била отключена с резервен ключ. В 9:15 ч. Алън бил намерен мъртъв от Шварц и помощник-администратора. В доклада на следователя било записано, че Алън седял в стол пред телевизора. Официалният смъртен акт бил подписан в 11:23 ч. вечерта на 11 юни 1970 г. А. А. Алън бил на петдесет и девет години.

КАКВО СЕ СЛУЧИЛО? ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ ЛЕКАР – Има някои подробности около смъртта на А. А. Алън, които са много важни. Въпреки че не било известно на широката общественост, той страдал от напреднал артрит. Всъщност документирано е, че неговият личен лекар д-р Сиймор Фарбър му бил предписал перкодан, секонал и валиум за облекчаване на болката и предизвиканото от нея безсъние. Ето ги фактите: Заключението на съдебния лекар, случай за Аса Алонсо Алън установило съдържание на алкохол в кръвта 0.036 процента – много високо и концентрирано съдържание на алкохол в кръвоносната система. Причината за смъртта според заключението на съдебния лекар била „остро алкохолно отравяне и мастна инфилтрация на черния дроб".

На пръв поглед изглежда сякаш Алън е умрял като хроничен алкохолик, но при по-дълбока проверка вярвам, че ще открием точно обратното. Ето какво мисля за онова, което се е случило тогава.

Медицински работници, които се занимават с болни от артрит, казват, че за техните пациенти не е нещо необичайно да използват алкохола за лечебни цели. Мнозина прибягват към него, вместо да развият зависимост към предписаните наркотици. Не се опитвам да изработя извинение, а да представя реалността. Трябва да се отбележи, че заключението на съдебния лекар определя причината за смъртта като „остър", а не „хроничен" алкохолизъм. Тези два медицински термина имат две съвсем различни значения. „Остър" означава бърз, внезапен, докато „хроничен" означава продължителен, което в случая би означавало алкохолик. Заключението на съдебния лекар твърди, че Алън е починал от внезапно алкохолно отравяне, а не от алкохолизъм. Ето още един факт. Според аутопсионния протокол мастната тъкан, открита в черния дроб, потвърждава хипотезата за продължително алкохолно опиянение. Трябва също така да разберем, че в медицинско отношение има разлика между хроничните и хабитуалните пияници. Хроничните алкохолици са хора, които пият от доста време, като са пияни през по-голямата част от времето, независимо дали им личи или не. Хабитуалните, наричани още социални пияници може да са започнали да се напиват само от няколко седмици. След като обсъдих тази аутопсионна диагноза с няколко прочути лекари и специалисти от цялата страна, те ми обясниха, че в случая не става въпрос за цироза. Цироза на черния дроб може да бъде причинена от хроничен алкохолизъм и представлява некроза (смърт) на тъканта на черния дроб, която се разпространява постепенно за период от време. Ако мастната тъкан в черния дроб продължи да инфилтрира околната тъкан вследствие честата употреба на алкохол, това може да доведе до цироза. Продължителното поглъщане на значителни количества алкохол води до натрупването на мастна тъкан в черния дроб. Ако човекът не приема алкохол в продължение на няколко дни, натрупванията се стопяват и се възстановява нормалното състояние на тъканта. Алън е имал черен дроб на човек, който в продължение на няколко седмици или месец се е напивал редовно, което означава просто, че е пиел до състояние на алкохолно опиянение. В заключението на съдебния лекар повече внимание се обръща на възпалението на неговите стави, отколкото на съдържанието на алкохол в кръвта му. Всъщност, нищо не свидетелства, че Алън е бил алкохолик, както показвало състоянието на черния му дроб. Вместо това много по-обосновано би било да се смята, че алкохолът е бил приеман лечебно.

Ето какво още вярвам. Алън не е бил алкохолик, но смятам, че от време на време е прибягвал до алкохола като лекарствено средство срещу болката, и за да бъда честен, не мисля, че той е намирал някаква разлика между алкохола и предписаните лекарства. Той мразел болкоуспокояващите и техните продължителни странични ефекти. От друга страна, въздействието на алкохола бързо отслабва и вероятно за Алън влиянието му не е било толкова силно. Може би невинаги е избирал алкохола пред лекарствата, но от медицинското заключение става ясно, че е правел така поне от няколко седмици. Лесно е да се разсъждава трезво при отсъствието на телесна болка, но когато човек изпитва постоянна и нетърпима болка, нещата понякога изглеждат доста по-различно. Аз смятам, че Алън е изпитвал невероятни болки вечерта, преди да умре. Това става ясно и от факта, че бил долетял в Сан Франциско, за да се прегледа при лекар на следващия ден. От сведенията, които съм успял да събера, правя заключението, че през онази злочеста вечер на 11 юни 1970 г. в отчаян опит да спре болката, Алън буквално се напил до смърт.

ДОЛИНАТА НА СЕНКИТЕ – Въпреки че някои подробности около служението му в края на неговия живот остават неизяснени, г-жа Хелън Макмеинс, която някога завеждала финансовия отдел, все още е запазила голямата си любов и уважение към Алън и смята, че той бил „единствен по рода си".

Според г-жа Макмеинс той е бил открит и честен за парите, влизащи в служението, и тя си спомня как той донасял тежките торби с даренията, взети специално за него и ги стоварвал на масата. „Прибери всичко това за служението, Хелън – спомня си тя думите на Алън, – всичко това принадлежи на Бог."

Макмеинс разказва, че той ден и нощ работел за хората, без да знае умора. „Нищо не беше записано на неговото име – нито къщата, нито каквото и да било друго в Долината на чудесата – твърди г-жа Макмеинс. – Според собствените му думи, когато починел, всичкото имущество трябвало да остане на Бог." Г-жа Макмеинс с тъга сподели, че не вярва някога да е имало друг служител като А. А. Алън. „Той не се страхуваше да се бие с дявола – заяви тя, – а когато не се страхуваш да се биеш с дявола, срещу теб започват да се надигат всякакъв вид гонения." Г-жа Макмеинс и нейният съпруг са очарователна двойка и все още поддържат близки взаимоотношения със сина на Алън Джеймс. Според тях Джеймс Алън високо цени служението на своите родители. Въпреки усърдието на Алън, изглежда, че харизматичното му излъчване и насоката на служението му през последните години били силно повлияни от публикациите, в които яростно изобличавал някои определени църкви, и от голямото внимание, което отделял на обреците и финансовия просперитет. Дали изключителната болка, предателствата и деноминационните заговори срещу него са били това, което го е подтикнало към подобен тип служение? Дали Бог е отклонил фокуса на Алън от чудотворното служение на божествено изцеление? Каквито и да са били причините, аз мисля, че служението на А. А. Алън е завършило твърде тъжно и доста напомня това на Джон Александър Дауи.

Точно, както се случило с града на Дауи Сион, Долината на чудесата на Алън вече няма никакво духовно предназначение. Днес Чудотворната долина е просто деветстотин хектара земя. Наскоро научих, че някакъв фермер бил закупил имота и планирал да обработва земята. Всички сгради били взети под наем или разрушени. Спонсорирах една група хора да отидат до Долината на чудесата, за да потърсят следи и спомени от времето на Алън. Онова, което те откриха, бе шокиращо. Изхвърлени накуп до някаква сграда, те намерили стотици писма със свидетелства, лични тетрадки, писма, финансови дневници, служебни снимки, оригинален текст от списанието Miracle Magazine, кинолента, непроявени негативи и една безценна тетрадка със свидетелства за изцеления, придружени със снимки. Свидетелствата разказвали за стотици изцеления: глухота, алергия, мигрена, болести на белите дробове, язва, рак, артрит, заболявания на костите, слепота. Всичко това било там, а човекът, който изхвърлил тези неща на боклука, явно е направил един последен опит да унищожи всяка следа от служението на А. А. Алън. Но Бог е имал по-различни планове. Днес тези документи са описани и заведени в историческия музей при Библиотеката на реформаторите и съживителите в Ървайн, Калифорния. Те ще бъдат съхранени за идните поколения. Тук вие можете не само да изучавате духовната история, но и да я видите и преживеете.

Изпълвай се ежедневно със служението на Святия Дух. Позволи Му да изпълни живота с помазанието на радост и веселие. Неговата paдост е това, което ти дaвa силата да успееш. Не се опитвай да устоиш сам, но се заобиколи с хора, които познават твоя призив и са изпълнени със силата на Словото и Духа. Ако нямаш такива приятелства в своя живот и служение, тогава помоли Бог да те дари с божествените връзки и взаимоотношения. Не става въпрос за лакеи, които те подкрепят и насърчават независимо от решенията, които вземаш, били те правилни или погрешни, но за божествени взаимоотношения с хора, които знаят от своя личен опит как да стоят здраво в Духа. Ако се пазят чисти, те ще са екипирани да те съветват за нещата в твоя живот и да ти помогнат, когато изпаднеш в някаква криза. Не претърсвай Писанията, за да намериш стихове, с които да спориш с обвинителите си. Ако го направиш, ще имаш грубо и огорчено служение. Понякога е трудно да се въздържим, но Бог е Този, който мъздовъздава за Своите хора!

Затова остави Бог да си върши работата, а ти върши своята. Изучавай Писанията на първо място за себе си. И когато Божието Слово те изцели и започнеш чрез него да изграждаш своя имунитет и да се изпълваш със Святия Дух, тогава ще можеш да се издигнеш до следващото ниво в служението си. Но ако спреш, за да сочиш с пръст другите, ще си останеш там, където си. Ако твърде дълго останеш на едно и също ниво, ще станеш муден и ще започнеш да се опитваш да служиш в други области. Или пък ще потърсиш различно „ударение” в собственото си служение. Някои са се застояли толкова време на едно и също място, че не могат да намерят пътя към своето възстановяване. Няма нищо ново под слънцето. Онова, което се е случило на тези велики мъже и жени в миналото, може да се случи отново, затова научете се от техния живот и заздравете вътрешния си човек. За да изпълните волята на Бог, се изисква духовна сила. Решете, че вашият живот ще бъде духовно успешен на небето и на земята за слава на Бог.
СЛЕДВАЙТЕ ТЕЗИ ГЕНЕРАЛИ И ЩЕ ВЪРВИТЕ В КРАК СЪС СВЯТИЯ ДУХ

Чрез Божиите генерали Робъртс Лиардън ще ви помогне да се потопите в Божията слава, която е изпълвала живота на дванадесет от най-мощните служители, запалвали някога огъня на съживление.

В тази книга духовните истини, до които те са достигнали и които са проповядвали. Всичко това е придружено от богат и интригуващ снимков материал. Ето четирима от Божиите генерали, с които ще се срещнете: Уилиям Дж. Сиймор – син на бивши роби, който превърнал една малка конЬшна на улица Азуза в Лос Анджелис в прочут международен съживителен център Ейми Семпъл Макферсьн – обаятелната и екстравагантна основателка на църквата „фоурскуеър" и на първата национална християнска радиостанция в Щатите Смит Уигълзуьрт – водопроводчикът, който не четял нищо друго, освен Библията... и възкресявал мъртви! Кетрин Кулман – обичаната от всички евангелизаторка, чиито изпълнени с чудеса служби накарали милиони скептици да повярват в Бог...ще се срещнете с още осем „генерала", които са изявявали силата на Святия Дух по особено драматичен начин.

Лиардън също така извлича от живота на тези мощни воини важни житейски принципи валидни за вас и днес. От Божиите генерааи Que ще научите как да се покорявате на водителството на Святия Дух във всяка област от вашия живот и как да имате силно и успешно служение! Вие можете да извоювате победа в своя живот и служение. Позволете на Божиите генерали да ви покажат как да го направите!