Необходими мерки и законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността

Въпреки направените законодателни промени, е предложено да бъдат извършени промени в Глава ХІV „Способи на доказване” и в Глава ХV „Връчване на призовки, съобщения и книжа. Срокове и разноски” по НПК. Предложено е в първата от тези глави да бъдат опростени процедурите за събиране и проверка на доказателства, като напр. да бъде премахнато участието на поемни лица при претърсвания, огледи, изземвания и освидетелстване. Настоящата уредба на личния обиск е преценявана от някои прокурори като неудачна и практически неприложима за престъпления, свързани с държане на наркотични вещества и оръжие. Предложено е и да бъдат предвидени способи за приобщаване на общо основание на всякакви електронни данни към доказателствата по наказателните производства и извън вече уредените начини на претърсване и изземване /чието прилагане е определяно като спорно по отношение на компютърните данни/.

Наложително е обсъждането на промени в НПК с оглед облекчаване на досъдебните производства чрез установяване на по-дълги първоначални периоди на разследване. Това е обвързано и с проблема за превръщането на изключението за удължаване срока на разследване по-скоро в правило, като често тези искания са необосновани, но прокурорът няма как да не ги уважи, с оглед успешното приключване на досъдебното производство.

На съдебната фаза от процеса основните проблеми, които водят до отлагане на делата са свързани с подготовката на съдебния процес.

По отношение на призоваването и връчването на книжа е необходимо регламентиране на строги дисциплиниращи правила, изразяващи се в предвиждането на процесуални последици за виновните страни, като например: приемане за редовност на призоваване при промяна на обявения адрес без уведомяване на съда или прокуратурата или при отказ за приемане на призовки и книжа или при укриване.

С оглед запазване авторитета на правоохранителните и правораздавателни органи следва да бъдат предприети действия за препятстване на излишното призоваване за съдебни заседания на свидетели и вещи лица при прилагане на съкратени процедури за приключване на наказателни производства или при решаване на дела чрез споразумения. Предложено е да бъдат въведени преклузивни срокове за отправяне на искания за съкратени процедури или споразумения - напр. до насрочване на първото заседание по делото или до момента на внасяне на обвинителен акт.

В настоящата уредба в НПК и ЗСРС продължават да съществуват непълноти по отношение правилата и приложението, експлоатацията и контрола върху СРС.

Подобряването на ефективността на борбата с престъпността би могло да бъде постигнато и чрез ограничаване на многоинстанционността на някои от процедурите по НПК.

Изграждането на съвременна система на наказания и осигуряване условия за неизбежното им изпълнение е също предпоставка за добра профилактична дейност.

Критикувано е приложението на чл. 55 от НК, превърнало по-скоро в правило, вместо в изключение, какъвто е бил замисълът на законодателя. Смята се, че това обезсмисля общото правило на чл. 54 от НК и лишава от смисъл института на споразумението, като бърз и ефективен способ на наказателния процес.

Продължава да се поддържа становище за ограничаване приложното поле на гл. 27 от НПК и извършване на преценка дали да не бъдат върнати ограниченията по отменения чл. 369а от НПК, като бъдат прецизирани престъпленията на базата на степента на тяхната обществена опасност, възстановяване на щетите и характера на престъпната дейност, тъй като на практика в настоящия им вид правилата на съкратеното производство дават превес на интересите на извършителите на престъпни деяния, а не на обществен интерес.

Необходимо е прецизиране на чл. 93, б.”б” от НК за обхващане на всички възможни лица, на които следва да бъде признато длъжностно качество /в това число и в частния сектор/, за изясняване по безсъмнен начин статута на нотариусите и частните съдебни изпълнители и на техните служители и отграничаване на длъжностното качество на лицата по б. „а” от случаите, в които те са органи на власт.

Необходима е ясна преоценка и прецизиране на наказателните състави в настоящия НК, с оглед на това, че множество нови престъпни състави са за деяния с ниска степен на обществена опасност, които биха могли да се преследват успешно и като административни нарушения. В този смисъл е отбелязано наличието на неудачна тенденцията за прехвърляне на тежестта от изпълнителната върху съдебната власт по справяне и противодействие на дребни закононарушения, чрез тяхното криминализиране.

Бъдещите изменения на НК и НПК, или приемане на нови кодекси следва да бъдат предварително обсъждани от практикуващите магистрати с оглед практическата приложимост на приеманите разпоредби.

Въвеждането на единни критерии за отчетност между отделните звена на съдебната власт и МВР и функционираща общонационална информационна система за противодействие на престъпността биха подобрили отчетността и ефективността в борбата с престъпността.

И през 2011 г. следва да продължи организирането на обучения на разследващи полицаи, като се има предвид постоянната, макар и частична промяна на състава на тези служители. Необходимо е повишаване подготовката на действащите разследващи полицаи и тяхната специализация, особено по отношение на икономическите престъпления.

Продължава да липсва достатъчно обезпечаване на възможните средства за специално техническо оборудване на разследващите органи.

Необходимо е засилване на активността и отговорността на многобройните административни контролни органи, които освен че разполагат със специалисти в съответните области с активизирането си биха изиграли и роля в предотвратяването и пресичането на евентуални престъпления.

1. 
   Преписки по следствения надзор
   

Разпределението по съдебни окръзи и прокуратури е следното:

В срок до 3 дни са произнесени 14339 прокурорски акта (или 34,16 % от всички прокурорски актове по преписките), а до 1 месец – 26917 (64,13 %). Над 1 месец са приключени 718 (1,71 %).

Налице е значителна положителна промяна в срочността на решаване на преписките – увеличаване дела на решените до 3 дни с 4,17 пункта и на решените до 1 месец – с 9,43 пункта.

За изминалата година отказите от образуване са общо 11118 бр. за целия апелативен район /28,73 % от решените / при значително намаляване с 16,57 пункта спрямо 2010 г.(19611 бр. – /45,3 %/, както следва: ОП В. Търново – 2235 бр. /24,26 %/ – 3897 / за 10 г.; ОП Габрово – 1000 бр. /30,17 %/ – 1499 бр. /42,11%/ за 10 г.; ОП Ловеч – 1248 бр. /20,88 %/ – 2007/34,97 %/ за 10 г.; ОП Плевен – 4288 бр. /32,53 %/ – 7618 /49,46 %/ за 10 г.; ОП Русе – 2347 бр. /46,88 %/ – 4590 /56,36 %/ за 10 г.;

Данните сочат намаляване на относителния дял на отказите във всички съдебни райони. Водеща с най-висок дял откази от образуване на ДП продължава да бъде ОП Русе, докато останалите окръжни звена отчитат чувствително по-нисък процент.

Както бе отбелязано по-горе, от средата на месец март 2011 година се прилага новата Инструкция за провеждане на предварителните проверки, с чл. 8 от която бе разпоредено прекратяването на преписките при условията на чл.4 и на чл.5 от инструкцията да се извършва с резолюция. Затова в отчетната форма 1.1. „преписки по следствения надзор” бе въведена колона 14, съдържаща данни за прекратените с резолюция преписки, чиито брой възлиза на 2838 за целия апелативен район – 6,76 % от прокурорските актове по преписките и 7,33 % спрямо решените преписки.

В Инструкцията за провеждане на предварителни проверки следва да се търси и обяснение за намалелите по брой и относителен дял откази, тъй като част от преписките вече приключват с резолюции, а не с постановления, а други остават за съхранение в полицейските служби и не ангажират прокурорската институция със случаи, които не съдържат, каквито и да било данни за престъпления от общ характер. Разбира се, трябва са се отчита и общото намаление на преписките в сравенение с предходната 2010 година.

Оправда се очакването, че Инструкцията ще допринесе за по-добър регламент на предварителните проверки и ще усъвършенства взаимоотношенията между прокуратурата и органите на МВР при осъществяване на проверовъчната дейност.

Промененото съдържание на таблица 1.1. налага коментар и върху изпратените на компетентния орган преписки за извършване на предварителна проверка, чиито брой общо за апелативния район е 9015 – 23,3 % от решените, което означава, че в тези случаи са се съдържали данни за престъпление, но все още недостатъчни за образуване на досъдебно производство. Лично извършените проверки от прокурор са незначителни по количество – 79 броя, спрямо възложените на други органи.

Още един показател заслужава внимание – по 2096 от изпратените за предварителна проверка преписки са образувани досъдебни производства – 23,2 %. По други 3280 от проверените преписки са постановени откази – 36,4 %. Съотношението откази-образувани дела е по- малко от 1 към 2, което илюстрира по-голямата ефективност на проведените проверки.

Срочността на извършените предварителни проверки е на добро ниво – преобладаващият брой от тях / 8300 – 92 % / са осъществени в 2 – месечен срок, 893 – 9,9% в удължен от прокурора до 6 месеца срок и само 98 – 1,08 % са проведени в период над 6 месеца. Тези данни говорят за ускорена проверовъчна дейност на компетентните органи, най-вече на полицейските служби, но изискват и изследване на причините за допуснатата забава при извършените над 2 месеца проверки. Тук е мястото да посочим, че прокуратурите от Габровския и Плевенския съдебен окръг нямат преписки с проверки продължили повече от два месеца, а най-голям брой в това отношение отчита ОП Русе – 66 – 67%.

1.1.1.. Инстанционен контрол, осъществяван от окръжните и апелативната прокуратура.

Съществено място в отчета на работата с прокурорските преписки заема състоянието на инстанционния контрол /решените инстанционни преписки по следствения надзор от ОП по актове на РП и от АП по актове на ОП/.

Общо през 2011г. са решени 1999 инстанционни преписки.


Фиг. 2.4. Решени инстанционни преписки – от ОП по актове на РП и от АП по актове на ОП

Най-голям дял от тях – 621 (31,07 %) – 1069 (40,11%) за 2010г., се пада на Апелативна прокуратура В. Търново, за чиято дейност в тази насока биха могли да се посочат следните по-подробни данни:

* Прокурорите при ВТАП са произнесли 514 потвърди­телни постановления (79,94 %) и са отменили 129 акта на окръжните прокуратури (20,06 %).

– От всички 621 прокурорски актове на апелативната прокуратура, обжалвани пред ВКП са 179 постановления (28,82 %).

Касационната инстанция е потвърдила 162 бр. апелативни постановления (90,5 %) и е отменила 17 броя (9,5 %) - един традиционно добър резултат / за 2010 година- 90,8 % потвърдени и 9,2 % отменени/, който има несъмнено позитивно значение на фона на проявяваната висока взискателност от страна на прокурорите в Отдел „Инстанционен“ на ВКП.

По прокурори резултатите от потвърдените и отменени апелативни актове изглеждат така:


обжалвани потвърдени отменени

Апелативен прокурор

Общо за апелативния район, потвърдителните инстан­ционни актове са 1614 (77,45 % от произнесените); 7 (0,34 %) са частично потвърдителни, а останалите 463 (22,22 %) са отмени­телни.

Отчитаният превес на потвърдените прокурорски актове от по-горна инстанция, с незначителните нюанси за отделните съдебни райони, може да се обясни с добрата обоснованост, правилност и законосъобразност на проверените постановления.

На преглед подлежат и други показатели, свързани с работата по преписките, които кореспондират с отделни текстове от Инструкцията за провеждане на предварителните проверки /ИППП/.

В чл.13 ал.І от ИППП се предвижда правомощието на прокурора от по-горестоящата прокуратура да контролира правилността на резолюцията по чл.4 и по чл.5, а ал.ІІ му предоставя възможността да отмени с разпореждане неправилните резолюции по посочените в ал.І текстове.

Във връзка с посоченото намираме, че при изготвяне на бланката по таблица 1.1. е допусната неточност, която се състои в следното: В колони 33, 34 и 35 се отчитат прокурорските актове, произнесени по реда на чл.13 от ИППП – отказ от служебна проверка и разпореждане за отмяна на резолюция на долустоящата прокуратура по чл.4 и чл.5 от същата.И ако относно разпорежданията по чл.13 ал.2 от Инструкцията няма никакви колебания, не така стои въпросът с отчитаните данни в колона 34 - отказ от служебна проверка.На пръв поглед се съзадава впечатление, че в нея следва да се вписват случаите, при които прокурорът е отказал да извърши служебна проверка на резолюциите по чл.4 и чл.5 /вж.чл.13 ал.І от ИППП/. От друга страна, обаче, в Указание № И-3697/11/4.ІV2011 на зам.главния прокурор г-н В.Първанов е пояснено, че опцията „Отказ от служебна проверка” в полето „Вид бланкова форма” на документ „Бланкова форма” в УИС се отнася за апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура тогава, когато са изчерпани възможностите за обжалване по чл.11 ал.2 от ИППП.

При това положение, по наше мнение, бланката на таблица 1.1. трябва да бъде корегирана, като колона 34 придобие самостоятелен вид и не се обвързва с дейността по чл.13 ал.1 от ИППП.

По тази причина и в съотвествие с указанието на г-н Първанов, Апелативната прокуратура е посочила в к. 34 броя на онези случаи, при които е отказано да се извърши служебна проверка на въззивно постановление на окръжна прокуратура, с което е потвърдено постановление за отказ да се образува досъдебно производство на съответната районна прокуратура – общо 84 на брой.

Все в същата връзка, прави впечатление, че от всички окръжни прокуратури, само ОП Плевен е посочила 14 броя в к. 34, спазвайки стриктно общото подзаглавие на 3-те посочени по-горе колони.

Още един важен момент от данните в таблица 1.1. е сравнително широкото прилагане на правомощието за отмяна на постановления за прекратяване на наказателно производство при служебната проверка по чл.243 ал.9 от НПК. От общо проверените 128 постановления, 55 / 43% / са отменени. Основният дял от тях - 27 / 49% / се падат на Апелативната прокуратура.

През 2011 г.прокурорите в района са образували 8481 досъдебни производства – 21,91% от решените преписки, срещу 9675 / 22,36% / за 2010 г., т.е. с 0,45% по-малко спрямо предходния период: ОП В.Търново – 1543 /16,75 % /, 2048 – 25,09 % за 2010 г., ОП Габрово – 969 / 29,23% /, 970 – 27,25% за 2010 г., ОП Ловеч – 1370 / 22,25% /, 1499 – 26,11% за 2010 г., ОП Плевен – 3331 / 24,99% /, 3438 – 22,32% за 2010 г., ОП Русе – 1268 / 18,39% /,1720 – 21,12 „ за 2010 г.

В края на отчетния период са останали нерешени 2279 бр. преписки – 5,56 %. Близо половината – 1084 / 47,56% / са чакащи за окомплектоване, а от тях 17 бр. – 1,57% над 1 месец; други 1195 – 52,44% са били при прокурор за решаване; 15 от тях / 1,26% / - 3 /1,4%/ на ОП В.Търново, 4 бр. /3,17%/ на ОП Ловеч и 8 /1,51%/ на ОП Плевен – в срок над 1 месец

Както бе посочено, през 2011 година бе приета и започна да се прилага Инструкцията за провеждане на предварителните проверки. Вследствие на това бе намален значително броят на инстанционните преписки в Апелативна прокуратура В.Търново.Сравнително краткият период в практиката по ИППП поражда няколко въпроса, които изискват унифицирано разрешение.

С разпоредбата на чл.15 ал.2 от Инструкцията бе въведен периодичен контрол от страна на въззивните звена – апелативните и окръжните прокуратури, по законосъобразността и обосноваността на необжалваните откази на съответните първоинстационни прокуратури за образуаване на ДП, както и на резолюциите за прекратяване на преписките поради липса на данни за извърешено престъпление или поради изпращане на преписките по компетентност на съотметиния специализиран орган.

Изискването да се преценява законосъобразността и обосноваността на постановените откази от образуване на досъдебно производство предполага извършване на проверка по същество, която по наша преценка не би следвало да се различава от въззивната проверка, осъществявана по повод подадена жалба против пъровостепенното постановление. Съгласно правилата на НПК актът, с който се произнася по-горният прокурор, би трябвало да бъде постановление. Според указание на отдел „Инстанционен” на ВКП № И 65/11/25.ІІІ.2011 г., фактът на проверката, извършвана от апелативните прокуратури, следва да се отбелязва върху преписката, когато няма основание за отменяване на проверявания акт.

Апелативната прокуратура възприе и въведе в практиката си във всички случаи на проверени откази от образуване на досъдебно производство, които според проверяващия прокурор са законосъобразни и обосновани, да се изготвя мотивирана резолюция. Възниква обаче въпросът как ще се процедира, когато след контролната проверка постъпи жалба срещу постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство – дали преписката ще се изпраща на по-горната прокуратура или произнесената резолюция не би била процесуална пречка за нова оценка на достатъчността на данните за престъпление и изготвяне в съответствие с нея на въззивно постановление. Прокурорите от АП са склонни да се придържат към втората хипотеза, но биха желали разбирането по този проблем да бъде уеднаквено за цялата страна.

Все в същата посока е питането къде е мястото на резолюциите в програмата УИС. Съгласно Указание № 3697/11/4.ІV.2011 г. на зам.главния прокурор г-н В.Първанов в УИС са реализирани промени, една от които е, че в документа „Произнасяне по инстанционна преписки” е добавено поле „Вид произнасяне”, което съдържа падащо меню с опции „постановления” и „разпореждане за отмяна” / за отразяване на акта по чл.13 ал.2 от ИППП /. При това положение се оказва, че потвърждаващите резолюции от проверките по чл.15 ал.2 от ИППП нямат своето място в УИС. Остава отчитането им по к.50 от таблица 1.1., което обаче не държи сметка за произнесените прокурорски актове и извършената от проверяващите прокурори оценъчна дейност.

През 2011 г. прокурорите от Великотърновския апелативен район са наблюдавали 31567 броя досъдебни производства срещу 35750 досъдебни производства за 2010 г., 37860 за 2009 г., 36364 за 2008 г. и 92551 за 2007 г.\

Очертава се трайно оформящо се снижаване на водените досъдебни производства. Отдавна е преодолян резкият скок от 2007 година. Разследваните дела продължават да намаляват по брой и през 2011 година бележат своето най-ниско ниво в сравенение с предходните 5 години – с 4183 по-малко от 2010 година и с 6293 по-малко от 2009 година. Обяснението не може да бъде еднозначно и трябва да се търси в обвързаността със състоянието на регистриране и разкриваемост на извършваните престъпни деяния.

Разгледани по отделни прокуратури, данните сочат, както винаги, наличието на най-голям брой досъдебни производства при ОП Плевен – 9748, следвана от ОП В.Търново - 6697, ОП Русе - 6624, ОП Ловеч - 4922 и ОП Габрово – 3576.

В сравнение с 2010 г. подреждането се променя само по отношение на 2-рото и 3-тото място. ОП В.Търново изпреварва ОП Русе. Наблюдава се и следната корекция на бройките: ОП Плевен има водещото си място, но с 985 броя по-малко дела; на втори план, с 61 дела по-малко, застава ОП В.Търново; третата позиция е за ОП Русе, която отчита с 621 производства по-малко; ОП Габрово е заела обичайното си последно място, но с 1002 по-малък брой, предхождана от ОП Ловеч, чиито досъдебни производства за отчетния период са намалели с 1514.


Фиг 2.5 Наблюдавани ДП през 2011 година .- по прокуратури.