Доклад 2011 г. / Резюме / февруари 2012 г гр. В. Търново раздел І

Интерес представляват данните досежно съотноше­нието между образуваните досъдебни производства с оглед на органа, който е сторил това.

По отношение на 2011 година вече не е приложима констатацията от предходните годишни периоди, когато досъдебните производства преимуществено са били образувани от прокурор.

Наблюдават се различия по този показател при отделните съдебни окръзи от апелативния район.

При ОП В.Търново и при ОП Русе се отчитат по-голям брой производства, образувани от разследващ орган / по-голяма числова разлика за ОП В.Търново-1319 за 2011 г. при 575 за 2010 г. и 223 за 2009 г., и по-малка за ОП Русе- -922 за 2011 г. при 111 за 2010 г. и превес на образуваните от прокурор с 47 бр. – за 2009 г./ При останалите 3 прокуратури преобладават образуваните от прокурор дела – при ОП Габрово с 36 повече, при ОП Ловеч с 208 и при ОП Плевен - с 1139 броя.

Предимствата и недостатъците на правомощието по чл. 212 ал. 2 от НПК, при което досъдебното производство започва с процесуалните действия на разследващия орган, вече са коментирани. Известно е, че тази възможност крие известна опасност от предприемане на разследване без достатъчно основание, от една страна, но от друга – позволява да се скъси периода от извършване на деянието до събиране на безспорни доказателства по неговото установяване.

Новообразуваните 17820 броя досъдебни произ­водства са 56,45% от всички наблюдавани.

1. 
   Незабавни и бързи производства
   

Налице е съществено увеличение с 98 броя /59,76%/ в приложното поле на тази изключително ефективна със своята бързина форма на разследване.

Както винаги, ОП Плевен отново води със своите 160 незабавни производства ( 61,07% от всички образувани в апелативния район и 1,64% от общо наблюдаваните в Плевенския съдебен окръг), които са с 81 броя повече в сравнение с 2011 г.

Следват ОП Русе с 55 броя - 0,83% от наблюдаваните /със 7 повече от предходната година/, ОП Ловеч – 24 (0,49%) /с 5 повече/, ОП Габрово – 14(0,39%) при 6 за 2010 г. и ОП В.Търново – 9(0,13%) /с 3 броя по-малко/. Обобщението показва сериозен ръст от 57,14 % при ОП Габрово, 50,63% - ОП Плевен, 20,83% - ОП Ловеч, 12,72% - ОП Русе. Както и обратното-спад от близо 33,33% при ОП В.Търново.

Най-голям афинитет към незабавните производства през миналата година са проявили РП Плевен с 60 незабавни дела и РП Никопол с 59 броя дела, следвани от РП Русе – 47 броя, РП Левски – 22 броя, РП Кнежа – 13 бр., РП Троян - 9 броя.

От друга страна, за пореден път прави впечатление, че такава сравнително голяма прокуратура като РП Г.Оряховица няма нито едно незабавно производство, а за РП В.Търново и РП Габрово проведените разследвания от този вид са само 4 за всяка от тях.

Очевидно, броят на незабавните производства, колкото и да е законово детерминиран, не зависи единствено от големината на съдебния район, а и от доброто вазимодействие с органите на полицията по места. Не случайно РП Никопол се очерта в годините като водеща по отношение обема и качеството на провежданите в нейния район незабавни раследвания.

През настоящата година ОП В.Търново е тази, която трябва да положи допълнителни усилия за разширяване приложното поле на незабавните производства винаги, когато лицето е заловено при или непосредствано след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

От обобщената таблица 1.2.1 (по неофициални данни, предоставени от ВКП към дата 24-ти февруари 2012 г.) за цялата страна е видно, че АП В.Търново заема второ място по брой на наблюдаваните НП – 262, отстъпвайки само на АП Пловдив – 308, и изпреварвайки АП Варна – 249 бр., АП Бургас – 158 бр., и АП София - 146 бр.

През 2011 г. бързите досъдебни производства възлизат на 2197 броя ( 6,96 % от наблюдаваните) при 1678 бр.( 4,69%) за 2010 г.

И при тази скъсена форма за разследване се отчита увеличение в абсолютен брой с 519 и в относителен дял с 2,27 пункта.

Разпределението по съдебни окръзи показва, че най-голямо абсолютно и относително изражение се наблюдава при ОП В.Търново – 1050 ( 15,68 % от наблюдаваните). Следват ОП Плевен – 527 (5,41 %), ОП Русе – 362 ( 5,46 % ) и ОП Габрово – 189 (5,29%). С най-малко участие на бързите разследвания в обема на наблюдаваните производства е ОП Ловеч – само 69 броя ( 1,4%).

Реалното състояние на бързите производства в апелативния район добива своята яснота при съпоставяне на приключените разследвания по тях с общия брой на завършените досъдебни производства. При това положение е видно, че за целия регион БП съставляват 10,58 % от приключените дела при 7,69% за 2010 г.: ОП В.Търново – 18,29%; ОП Габрово – 9,61%; ОП Ловеч – 2,57 %; ОП Плевен – 8,49 % и ОП Русе – 9,15%.

За разлика от положението при незабавните производства, водещи позиции при бързите заемат прокуратурите от В.Търновския съдебен окръг – РП В.Търново с 376 бр., РП Г.Оряховица – с 283, РП Свищов – със 191, РП Павликени – със 135. С подобен брой БП е само РП Плевен – 386.

Полезно би било още едно сравнение – на приключените БП спрямо наблюдаваните БП. В този аспект, завършените 2125 дела са 96,72 % за апелативния район и съответно: - 94 % при ОП В.Търново; - 99,47% при ОП Габрово; - 98,55 % при ОП Ловеч; - 99,24 % при ОП Плевен; - 99,17 % при ОП Русе.

В сравнение с миналата година сега се забелязва известно влошаване в срочността на приключване, доколкото завършените в 7-дневния законов срок бързи производства са се намалили с близо 2 пункта / 84,94 % за 2011 г. при 86,52 % за 2010/ и 88,65% за 2008 г..

Показана по съдебни окръзи, 7-дневната срочност на приключване при бързите производства изглежда така: - ОП В.Търново-96,76%, - ОП Габрово-96,81%, -ОП Ловеч-98,53 %, -ОП Плевен-80,69% и ОП Русе-49,86%.

Отчита се 1,66 - процентово увеличаване на относителния дял на внесените в съда бързи производства – 57,74 % спрямо 56,08 % за 2010 г. / ОП В.Търново – 39,92%, ОП Габрово – 78,72 %, ОП Ловеч – 83,82%, ОП Плевен – 74,57%, ОП Русе – 66,30% /.

През 2011 г. по брой на приключените и внесени в съда бързи производства В.Търновският апелативен район вече се намира на 3-та позиция в страната след големите апелативни райони София и Пловдив, но преди АП Варна и АП Бургас.

Изложените данни за нивото на незабавните и бързите производства през 2011 година съдържа нотка оптимизъм, който би се утвърдил, ако и през настоящата година се положат достатъчно усилия за ускорено разследване, тогава когато законът позволява това. Желателно е да се преодоляват конюктурните трудности, свързани с недостатъчния кадрови потенциал на полицията и със събирането на някои видове доказателства, както и да продължи подобрението във възаимодействието между институциите с цел по-пълно използване на тези диференцирани форми на разследване.По такъв начин ще се отговори на обществените и европейски изисквания за скъсяване пътя на наказателното преследване в България.

2. 
   Досъдебни производства, разследвани по общия ред (ДПОР)
   

Така, при ОП Ловеч ДПОР са намалели с 1550 бр.; намаление с 670 броя се наблюдава при ОП Русе и с 1036 броя при ОП Габрово. ОП Плевен отбелязва спад с 1140 броя спрямо предходната година, а ОП В.Търново - с 344 бр.

Съответна на визираните в НПК процесуални правомощия е констатацията, че вече 93,57 % от наблюдаваните досъдебни производства / 27951 на брой / са проведени от разследващи полицаи при МВР.

Обясним по същата причина е и прогресивно намаляващият дял на следователите в разследващата дейност – от 11,56 % за 2008 г. на 8,78 % за 2009 г. на 7,25% за 2010г. и на 6,28% за 2011 г.

Резултатите за отминалата година създават впечатление, че процесуалната норма на чл. 194 ал.І т.4 от НПК не се прилага достатъчно интензивно така, че да ангажира максимално капацитета на наличния следователски състав. Единствено Русенският окръжен прокурор е натоварил по този ред следователите с повече досъдебни производства отколкото проведените разследвания по закон /178 срещу 118/. Обратно е съотношението в останалите съдебни окръзи. При ОП В.Търново възложените от окръжния прокурор са 40 при 68 по закон, при ОП Габрово – 64 срещу 116, при ОП Ловеч – 28 сдрещу 53, при ОП Плевен – 49 срещу 80.

Сами по себе си тези числа не дават основание са негативни изводи относно недостатъчно използване на предоставената възможност за допълнително натоварване на следователите, доколкото не се познава спецификата и трудността на образуваните по закон дела. На отговорността на окръжните прокурори остава преценката дали и кога да възложат разследвания на следовател, така, че действително да се постигне баланс между обема и качеството на следствената дейност.

В продължение на темата трябва да се посочи и факта, че през 2011 година новообразуваните ДП, разследвани по общия ред от следовател, са били 263 срещу 312 за 2010 г. и са съставлявали 14,01 % от общо наблюдаваните при 12,43% за предходния период. Поставено е може би доброто начало за справедливо и по - равномерно натоварване на разследващите органи, като същевременно не се забравя и волята на законодателя основният обем дейност по разследването да се осъществява от разследващите органи на МВР.

Ролята на прокурорите като разследаващ орган трайно се редуцира във все по-ограничени прояви.Докато през 2010 г. броят на разследваните по общия ред производства от прокурор за целия апелативен район е бил 57 /0,16%/, то през отчетния период той е сведен до 44 дела и е съставлявал 0,15% от общо наблюдаваните дела. Основаната заслуга в това отношение отново е на ОП Плевен с 21 производства и на ОП Ловеч с 20 дела. ОП Русе отчита 3 дела. Прокурорите от съдебен окръг В.Търново за поредна година не са осъществявали самостоятелна разследваща функция.

Така, както и преди, правомощието по чл.46 ал.2 т.2 пр.1 от НПК не е приоритет за огромното мнозинство от прокурорите в района. Желателно би било то да се използва по-често, защото лично извършените действия по разследването формират категорично вътрешно убеждение и сигурност относно достоверността на представените пред съда доказателства.

Нашата позиция по въпроса е ясна отдавна. Цялостното разследване не бива да се превръща в доминанта на прокурорската дейност, защото времето, вложено в провеждането на определен брой досъдебни производства, може да лиши прокурора от обективната възможност да упражнява пълноценно основната си процесуална задача, формулирана императивно с текста на чл.46 ал.2 т.т.1,3 и 4 от НПК. Затова на всеки прокурор следва да се предостави свободата да преценява в кои случаи да пристъпи към собствено разследване, без отсъствието на подобни решения да се превръща в укор или оценка за недобра работа.

В 1.2.2. Обобщените данни съобразно систематиката на НК, вкл. по отношение пострадалите от престъпления намират своето статистическо изражение в таблици 1.2, поради което не би следвало да се преповтарят в настоящия доклад.

Онова, което е необходимо да се отбележи, че структурата на наблюдаваните досъдебни производства следва тази на разкритата престъпност, поради което сред тях като новообразувани надделяват делата за престъпления против собствеността / 9624-54% от общия брой / и делата за общоопасни престъпления / 3792-21,28% /.

На 3-то място се нареждат образуваните производства за престъпления против стопанството / 1482-8,32%/, следвани от дела за престъпления против личността / 1246-6,99% /, за документни престъпления /476-2,67% /, за престъпления против брака и семейството /386-2,17%/,за престъпления против реда и общественото спокойствие /369-2,07 % /, за престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации /263 – 1,48%/.

Сравнително малко са новообразуваните производства за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система – 81,за престъпления против правата на гражданите – 76,за военни престъпления – 12 и за компютърни престъпления - 10. Най-малко, само 3, са делата за престъпления против отбранителната способност на РБ, против информацията, представляваща държавна тайна и против чуждестранната класифицирана информация. През годината не са образувани производства по Глава Първа и по Глава Четиринадесета от НК.

Показателят „срочност на разследване“ има решаващо значение, както за ускоряване хода на целия наказателен процес - задача и съществена цел на наказателното правораздаване, така и за адекватна оценка на прокурорската институция от страна на държавата и обществото при изпълнение на нейните конституционни задължения.

Данните за 2011 г. се свеждат до следното:

Приключени досъдебни производства

Приключени са 20085 досъдебни производства (63,63 % от наблюдаваните, при 55,3% за 2010 г. и 50,8% за 2009 г.). Резултатът е по-добър от средния за страната – 61,77% /АП Бургас – 60,78%, АП Варна – 54,45%, АП Пловдив – 62,52%, АП София – 63,90%/. Отнесени към общия брой на приключените и неприключените, завършените през периода дела съставляват 81,23% при 81,29 % за 2010 г., 81,71 % за 2009 г. и 83,07 % за 2008 г.

Незначителните колебания при относителния дял на приключените производства спрямо общия брой приключени и неприключени дела продължава да показва приемливо ниво и успеваемост за разследващите органи, независимо от голямото им натоварване и материално-битовите трудности за работа на някои от тях.

По прокуратури резултатите са такива: ОП В. Търново – 84,34 %; ОП Габрово – 82,26 %; ОП Ловеч – 81 %; ОП Плевен – 77,92 %; ОП Русе – 82,2 %.

В 2-месечния срок по чл. 234 ал. 1 от НПК са приключили 9181 дела (51,88 % от приключените разследвани по общия ред производства) при 10908 производства (60,26%) за 2010 г. и 10939 производства (63,2%) за 2009 г.


ОП В.Търново ОП Габрово


ОП Ловеч ОП Плевен


ОПРусе Общо за района на АП В.Търново
Фиг 2.6 ДПОР, приключени в законов срок през 2011 година.- по прокуратури.
Продължава забелязаното в предишни периоди влошаване при относителния дял на приключените в основния законов срок производства за 2011 г.

По въпросния показател АП В.Търново /51,88%/ - 60,26% за 2010 г., отново е под средния за страната – 61,2% /АП Бургас – 52,19%, АП Варна – 58,81%, АП Пловдив – 70,86%, АП София – 62,88%.

Вътрешното структуриране очертава наличието на две групи прокуратури – тези, които са над средния процент за апелативния район: ОП Ловеч – 67,41 %, ОП Габрово – 63,59 %, ОП Русе – 54,49 %, и от другата страна – ОП В.Търново – 47,10% и ОП Плевен – 43,02 %, с резултати под този разграничителен критерий.

2009г. 2010г. 2011г.

------- ------- -------

ОП В.Търново 80,35% 67,18% 47,10% (20,08% ↓)

ОП Габрово 84,93% 66,43% 63,59%.(2,84% ↓)

ОП Ловеч 77,06% 67,85% 67,41% (0,44% ↓)

ОП Плевен 37,47% 45,82% 43,02% (2,8% ↓)

ОП Русе 62,31% 63,96% 54,49% (9,47% ↓)

Общо: 63,22% 60,59% 51,88% (8,71% ↓)
Тревожен спад в сравнение с предходната година се отчита при ОП В.Търново с 20,08 пункта и при ОП Русе с 9,47 пункта

По-голямата прецизност на отчета и произтичащите от него изводи налага да се проследи диференциацията в резул­татите по разследванията, проведени от следовател, от една страна, и по делата, приключени от разследващи полицаи (дозна­тели) – от друга.

при 32,61 % за 2010 г. при 67,23 % за 10 г.

при 91,3 % за 2010 г. при 65,96 % за 10 г.

при 19,38 % за 2010 г. при 46,34 % за 10 г.

при 32,52 % за 2010 г. при 65,12 % за 10 г.

При разследващите полицаи не се наблюдават драстични разминавания, но все пак трябва да се отбележи, че при ОП Плевен продължава да спада процентът на приключените до 2 месеца досъдебни производства / от 46,34% за 2010 г. на 42,87% за отчетния период. Най-голям е делът на завършилите за 2 месеца разследвания при разследващите полицаи ог ОП Ловеч – 67,59%.

при 67,39 % за 2010 г. при 32,49 % за 10 г.

при 7,73 % за 2010 г. при 32,54 % за 10 г.

при 56,59 % за 2010 г. при 51,84 % за 10 г.

при 43,9 % за 2010 г. при 32,07% за 10 г.

Въпреки позитивната оценка, не трябва да се подценява вече посочения факт, че все пак 1019 производства / основно при ОП В.Търново – 351, ОП Плевен - 288 и ОП Русе – 238 броя / не са могли да завършат в 6-месечния срок, което изисква упражняването на по-действен контрол от страна на наблюдаващите прокурори върху произ­водствата, застрашени от неоправдано просрочие.

– ОП Велико Търново - 4 048 броя (92,02%)

– ОП Габрово - 1 698 броя (96,75%)

– ОП Ловеч - 2 474 броя (96,68%)

– ОП Плевен - 5 186 броя (94,74%)

– ОП Русе - 3 273 броя (93,22%)

Видно е, че не се наблюдават съществени различия между отделните прокуратури, / разбира се, при отчитане на най-добрия резултат за ОП Габрово и на най-лошия за ОП В.Търново/, което не предполага специално внима­ние към никоя от тях, освен да се отправи общото пожелание резултатите да се върнат към доброто ниво, постигнато през 2010 година.

Едновременно с това, трябва да се напомни, че самоцелното постигане на кратко разследване в никакъв случай не следва да възпрепятства реализирането на един от фундаменталните принци­пи в наказателния процес – разкриването на обективната истина.