Допълнителна информация Глава 7 Земеделие

Допълнителна информация

Глава 7 – Земеделие
ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ
Т.25 Управление на общата организация на пазара на вино /Реламент 1493/1999/

I.Планирани мерки за прилагането на правилата за регулиране на лозарския производствен потенциал, заложени в Регламент 1493/99

Във връзка с изграждане на законовата рамка на правата за засаждането, презасаждането, присаждането и изкореняването на лозята е извършено следното:

1. През май 2002 г. беше приет и обнародван в ДВ бр.56 /07.06.2002 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) с оглед установяването на правила за регулиране на лозарския потенциал чрез въвеждане на правната уредба на права на засаждане и презасаждане и на Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози.

• 
  Съгласно приетите изменения, към Изпълнителната агенция по лозата и виното се планира да се създаде Национален резерв от права на засаждане, като условията и реда за неговото попълване и управление се определят от Министерския съвет с Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя /ДВ 80/20.08.2002/.
  
• 
  Засаждането на винени сортове лози ще се извършва след придобиване на право на засаждане на нови лозя, след изкореняване и възникване на право на презасаждане или след придобиване на право на засаждане от Националния резерв.
  
• 
  Правото на засаждане на нови лозя не може да се прехвърля или преотстъпва на трети лица.
  
• 
  Лозя, засадени в нарушение на разпоредбите на този закон и нормативните актове по неговото прилагане, подлежат на изкореняване, по ред и условия определени в Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя.
  
• 
  Забранява се предлагане на пазара на грозде, вино и продукти от грозде и вино, които са произведени от лозя засадени в нарушение на този закон и нормативните актове по неговото прилагане.
  
• 
  Условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя се определят с горепосочената наредба на Министерския съвет.
  

Измененията в Закона за виното и спиртните напитки ДВ бр.56 /.7.06.2002 г.отчитат разпоредбите на Регламенти 1493/1999 и 1227/2000. След присъединяването България ще прилага директно Регламент 1493/1999 и ще отмени разпоредбите на националното законодателство, които не са в съответствие с него.

• 
  2. Наредбата, с която се уреждат въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки нови за българското законодателство понятия – права на засаждане и презасаждане, условията и реда за изкореняването на лозята, както и попълването и управлението на Националния резерв, беше приета на заседание на Министерския съвет през юли 2002 г и влезе в сила от 24 август 2002 г. (ДВ,бр80/20.08.2002).
  

Наредбата предвижда следните нови механизми за управление на националния лозарски потенциал:

В съответствие с acquis, право на засаждане на нови лозя се предоставя само в четири случая:

• 
  при принудително отчуждаване на лозарски имот,
  
• 
  за експериментални цели,
  
• 
  за маточни насаждения,
  
• 
  за производство на качествено вино от определен район или регионално вино - в този случай съответствието с Регламент 1493/99 е частично с оглед предоставяне на по-големи възможности за производителите в светлината на политиката за поетапно възстановяване на лозарския потенциал на страната.
  

В случаите на експериментална дейност или маточни насаждения отпуснатите нови права на засаждане важат само за периода на експеримента, съответно на засаждане на маточниците. През този период, продуктите, които са произведени от грозде от такива лозя, не могат да се предлагат на пазара. След изтичане на периода лозята подлежат на изкореняване или могат да бъдат запазени и продавани след уведомяване на ИАЛВ.

България потвърждава ангажимента си след присъединяването си да отмени разпоредбите на националното законодателство, които не са в съответствие с aquis.

Правата за презасаждане се предоставят на производители, които са изкоренили своите лозя. Правата за презасаждане се използват и за целите на експериментална дейност или маточни насаждения. . През този период, продуктите, които са произведени от грозде от такива лозя, не могат да се предлагат на пазара. Правата за презасаждане се използват върху площите, за които са предоставени. Те могат да се прехвърлят в друго лозарско стопанство, когато имотът, състоящ се от площите, върху които е извършено изкореняването, е прехвърлен на другото стопанство. Правата за презасаждане се използват до края на петата година, следваща тази, в която са били предоставени, или до края на осмата година в случаите, когато презасаждането се извършва върху същата площ, върху която е извършено изкореняването. Правата за презасаждане, които не се използват през този период, постъпват в националния резерв. След като производителят декларира,че възнамерява да изкорени лозова площ, служителите на ИАЛВ могат да направят проверка на място. Компетентният орган, който издава акта за презасаждане, е изпълнителният директор на ИАЛВ. Актът се издава след извършване на изкореняването. След презасаждането служителите от регионалните звена на ИАЛВ правят проверки на място. В случаи на нарушения компетентният орган налага глоби или при някои случаи – задължително изкореняване.

Управлението на лозарския потенциал в България ще се осъществява и чрез създаването на Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози. Акумулирането на права в Националния резерв от права на засаждане ще се осъществява:

• 
  От неизползвани в срок права на ново засаждане отпуснати по реда, определен в Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя /ДВ 80/20.08.2002/.
  
• 
  От права на презасаждане, възникнали след бракуване и изкореняване на лозя в периода от 1985 год. до влизане в сила на Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя /ДВ 80/20.08.2002/., въз основа на съответните официални документи.
  
• 
  От неизползвани в срок права на презасаждане, отпуснати по реда на Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя /ДВ 80/20.08.2002/.
  

• 
  От неизползвани в срок права на засаждане, отпуснати от Националния резерв;
  

• 
  От права на презасаждане, възникнали след изкореняване на лозята по реда, определен в чл.58, т.3, б.”в”от Закона за виното и спиртните напитки, съгласно който, ако собственикът на лозовите насаждения не може да бъде открит или в продължение на две години след предписанието не полага необходимите грижи за тяхната обработка с цел опазване на останалите насаждения от заболяване или унищожаване и предпазване на останалите членове от излишни разходи по задължителната обработка на изоставеното насаждение, регионалната лозаро- винарска камара предлага на министъра на земеделието и горите да разпореди изкореняването на насаждението за сметка на собственика.
  

Правата, включени в Националния резерв не са териториално ограничени, т.е те могат да бъдат разпределени на територията на цялата страна, без оглед на това къде са възникнали правата преди включването им в резерва. Те трябва да се използват до края на втората година, следваща тази, в която са били отпуснати, в противен случай се връщат отново в резерва.

В срок от девет месеца от влизане на наредбата в сила, производителите могат да докажат със съответните документи извършено преди това изкореняване. В тези случаи им се предоставят права на презасаждане в рамките на същата административна процедура. Правата, които не са били потърсени в този период, попадат служебно в националния резерв, при условие, че тяхното пораждане може да се докаже с протоколи за бракуване и изкореняване, които се съхраняват в архива на Министерството на земеделието и горите. ИАЛВ чрез своите териториални звена ще управлява и контролира прилагането на законодателството за регулиране на лозарския потенциал. Агенцията ще поддържа информационна система за всички случаи на предоставяне на права на засаждане и презасаждане, както и за всички нарушеня на закона.

3. Относно засаждането на лозя само с класифицирани сортове лози, през юли беше приет на заседание на Министерския съвет проект на Наредба за правилата за класифициране на винените сортове лози, който въвежда класифициране на сортовете лози на три категории: препоръчани, разрешени и временно разрешени, (ДВ, бр.80/20.08.2002 г.) в съответствие със законодателството на ЕС – чл.19 от Р 1493/99 и чл.20 от Р 1227/2000.

След присъединяването България ще прилага директно Регламент 1493/1999 и ще отмени разпоредбите на националното законодателство, които не са в съответствие с него.


II. Изграждане на Лозарски регистър

На основание чл.23 от действащия Закон за виното и спиртните напитки бе приета и публикувана Наредба за условията и реда за класифициране на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване (ПМС №8/2002 г, ДВ, бр.9/2002 г.) хармонизираща Регламенти 2392/86 и 649/87. Наредбата урежда реда и условията за създаване на специализирани кадастрална карта, регистри и информационна система за лозята.

Институцията, отговорна за изграждането на Информационна система за лозята е ИАЛВ.

Основните елементи от лозарския регистър, които Наредбата за условията и реда за класифициране на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване (ПМС №8/2002 г, ДВ, бр.9/2002 г.), въвежда са:

Лозарският регистър ще се изгражда чрез изработване на специализирана карта, специализирани регистри за лозята и информационна система за лозята, на база основни и допълнителни кадастрални данни.

Специализираната карта съдържа основните кадастрални данни от общия кадастър и наименованието на отглежданите сортове лози. Основна единица на специализираната карта за лозята е лозарското стопанство. Лозарското стопанство е стопанска и технологична единица с единно управление на територията на едно териториално звено на ИАЛВ, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание. Териториалните звена на ИАЛВ обхващат административно-териториалните единици съгласно приложение към Наредбата. Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва регистрация на лозарските стопанства на базата на получените справки-декларации за местонахождението на лозовите насаждения, като те получават идентификационен номер.

Специализираните регистри за лозята са:

- Регистър на производителите на винено грозде и вино - води се от Националната лозаро-винарска камара в информационна връзка с Изпълнителната агенция за лозата и виното на основание на Наредбата за условията и реда за регистриране и лицензиране, заличаване от регистъра и отнемане на лицензите, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациитена реколтата и стоковата наличност и контрола върху лицензираните лица и дейността им / ДВ 31 от 14.04.2000/;

- Регистърът на лозарските стопанства съдържа данни за производителя на винено грозде, за лозарските имоти, които се включват в лозарското стопанство, за засадената площ, и др.

- Регистърът на лозарските имоти съдържа основните кадастрални данни, както и допълнителни кадастрални данни. Основните кадастрални данни се отнасят до поземлените имоти, а допълнителните данни са : сортове лози, гъстота на засаждане, година на засаждане, начин на отглеждане и напояване, почвени и климатични характеристики, релеф и категория на лозарския терен и форма на стопанисване. Допълнителните кадастрални данни се набират от:

1.справки-декларации за местонахождението на лозовите насаждения, декларации за реколта, декларации за засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване, предоставени от производителите на винено грозде;

2. областните дирекции "Земеделие и гори" към Министерството на земеделието и горите;

3. Изпълнителната агенция по почвените ресурси към министъра на земеделието и горите;

4. Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките.

Изпълнителната агенция по лозата и виното изгражда и поддържа в актуално състояние специализираните карта и регистри за лозята въз основа на:

1. данните, които се предоставят от Министерство на земеделието и горите и Агенцията по кадастъра, която е компетентният държавен орган за изграждането на кадастъра на територията на РБългария;

2. справки-декларации за местонахождението на лозовите насаждения, декларации за реколта, декларации за засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване,

3. 
   геодезически и фотограметрични измервания.
   

Изграждането на компютъризирана база данни започна в началото на 2002 по проект на програма PHARE 9913-06-01/IT.

Досега са регистрирани 42 лозарски стопанства покриващи територия от 1850.6 ha.

Изграждането на информационната система е разчетено да се осъществи поетапно регион след регион до 2005 год., когато ще обхване територията на цялата страна и ще даде информация за целия лозарски потенциал на България

2. В съответствие с Регламент 1493/99 и Регламент 2238/93 , бе приета и Наредба за придружителните документи при превоз на местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки ( ПМС № 208/2001 г., обн., ДВ, бр. 82 от 25.09.2001 г., в сила от 26.12.2001 г.);

3. Относно уредбата на правилата за производство на трапезни вина с географско означение, бе приета и Наредба за правилата и изискванията за производството на регионални вина (приета с ПМС № 4/2002 г., обн., ДВ, бр. 8 от 22.01.2002 г.).

26. България поддържа искането си цялата територия на страната да бъде категоризирана в лозарска зона СІа и да бъде включена в т.3 на Анекс ІІІ на Регламент 1493/1999.

1. Определение за географско указание в българското законодателство е включено в Закона за марките и географските означения/ обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г /, в съответствие с Регламент 2081/1992 г.

Чл. 51. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

(2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

(3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
2. Дефинициите на географските наименования на вина, традиционни специфични наименования и допълнителни специфични наименования са включени в Наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино/обн. ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г./.Те са всъответствие с Регламенти 1493/93,1576/89 и 1601/91.

2.1. Географското указание за означаване на трапезно вино, което е купаж от вина, произведени от грозде, произхождащо от различни лозарски райони, може да се използва само при условие, че 85 на сто от виното произхожда от лозарския район, чието име носи трапезното вино

2.2. При трапезно вино с географско указание може да се използва търговското наименование "регионално вино".

Чл. 29. (1) При етикетирането на трапезно вино с географско указание могат да се използват допълнителни специфични традиционни наименования: "премиум", "резерва" и "премиум резерва".

са дефинирани в Наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино/обн. ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г./. В момента дефинициите са в процедура на корекция във връзка с хармонизирането им с изискванията на новия Регламент 753/2002 и ще бъдат представени след окончателното им съгласуване и приемане.

Виното “Розенталер” , в частност “Розенталер Кадарка” води началото си от 50-те години на миналия век - години на планова и централизирана икономика и държавен монопол върху сектора за производство на вино и спиртни напитки. Под ръководството на държавната фирма “Винпром” и нейните клонове и подразделения в България беше създадено виното “Розенталер”, което носи характеристиките на един оригинален продукт и чието име насочва към изключителната връзка с България. Първите производители на “Розенталер” са от Павликени, Свищов, Плевен и Видин, които се намират в Северна България. По смисъл “Розенталер се асоциира с името България и се използва като символ. С течение на годините “Розенталер се превръща в специфичен български продукт, произведен по специална технология.

От 60-те години значителни количества от “Розенталер” са изнасяни за Германия, Великобритания и други страни, където това вино придобива популярност и има значителен успех. Името “Розенталер” като традиционно наименование е елемент от нациналното богатство и е резултат от усилията на бълагарските винопроизводители в продължение на десетилетия. Следствие на то ва виното с име “Розенталер” стана популярно и добре прието от потребителите. Продължаващия внос е доказателство за съществуването на постоянен интерес от страна европейските вносители и потребители.

2.Аргументи, свързани с технологията

“Розенталер” е полусухо червено вино, произвеждано по специална технология. Тази технология е определена от монополиста Винпром, който имаше изключителни права върху производството въввинения сектор.

Виното, определено за винифициране като “Розенталер” се бере в пълна зрялости със захарно съдържание най-малко 20%. За обезпечаване необходимото захарно съдържание, което е разрешено за полусухите вина, преди и по време на ферментацията, захарното съдържание достига 22% чрез добавяне на гроздова мъст. Младото вино се отделя от винената кал, когато алкохолното съдържание достигне най-малко 11 обемни %. Ферментацията се преустановява чрез добавяне на серен диоксид, чрез замразяване или чрез дестилация. Крайните характеристики на виното се постигат чрез добавяне на концентрирана гроздова мъст не по-късно от 30 дни преди експедицията.

3. Специфичните характеристики на “Розенталер” са:

Цвят -тъмночервен до гранат;

Вкус и мирис – специфични за виното;

Обемно алкохолно съдържание – най-малко 11 обемни %;

Захарно съдържание – 40-50 г/куб.дм;

Екстракт без захар – най-малко 22 г/куб.дм;

Киселинност – най-малко 4 г/куб.дм;

Серен диоксид – общо – не повече от 210 мг/куб.дм.

Закона за виното и спиртните напитки/1999/ дава определение за категорията “качествени вина”. Дефиницията на качествените вина в Закона за виното и спиртните напитки/1999/ е в пълно съответствие с Регламент 1493/1999.

За да бъде класифицирано виното им като качествено вино, производителите следва да изпълнят определени изисквания за производство, описани в т.2, да определят географския регион на виното, като докажат, че спазват изискванията за производство в този регион и виното е преминало през задължителен химически и органолептичен анализ.

Съгласно приетата Наредба за обозначаване и търговско представяне на вина, спиртни напитки и продукти от грозде и вино/ДВ 31/2000/ - чл.30 пар.7 от Наредбата определя условията, при които наименованието Розенталер може да се изписва на етикетите.