Холографската вселена

Подобни факти, без значение на статистиката, са също толкова убедителни, колкото и реалните разказвания за такива преживявания. Например Кимбърли Кларк, социален работник в една болница в Сиатъл, щата Вашингтон, не вземала ИТП на сериозно, докато случайно не срещнала една пациентка на име Марая, която имала проблеми с коронарните артерии. Няколко дни след като е приета в болницата, Марая преживява т. нар. внезапна смърт и бързо се връща към живот. Кларк я посещава по-късно този следобед, като очаква да я намери разтревожена от факта, че сърцето й е спряло. И наистина е така, Марая е развълнувана, но не по очакваната причина.

Марая разказва на Кларк, че тя е преживяла нещо много странно. След като сърцето й спира, тя неочаквано се оказва на тавана, откъдето наблюдава лекарите и сестрите, които работят върху нея. След това нещо над прохода към реанимацията отвлича вниманието й и щом тя „си помислила", че е там, тя вече била там. След това Марая „си помислила за своя път" до третия етаж на сградата и се оказала „лице срещу връзка за обувки" с една маратонка. Тя била стара и Марая забелязала, че мястото при кутрето е износено и има дупка. Забелязва и някои други детайли, например, че връзката е пъхната под петата. След като Марая завършва своя разказ, тя помолила Кларк да отиде до това място и да види дали има маратонка, така че тя да може да разбере дали нейното преживяване е било реално, или не.

Скептична, но заинтригувана, Кларк излиза и оглежда перваза, но не вижда нищо. Тя отива на третия етаж и започва да влиза в стаите на пациентите, като гледа през прозорците толкова отблизо, че залепя лице до стъклото, за да разгледа целия перваз. Накрая открива една стая, в която, като притиска лице до стъклото и оглежда, намира маратонката. Все още, от позицията, от която я наблюдава, тя не може да каже дали маратонката е износена при кутрето, както и дали другите детайли, които Марая описва, са точни. След като успява да вземе маратонката, тя потвърждава различните наблюдения на Марая. „Единственият начин, по който тя би могла да я види от такава перспектива, е, ако тя се е реела точно отвън и то много близо до маратонката - казва Кларк, която след това вече започва да вярва в ИТП. - За мен това беше много конкретно доказателство."8

Преживяването на ИТП по време на внезапна смърт е относително обичайно, толкова обичайно, че Майкъл Б. Сейбом, кардиолог и професор по медицина в университета Еймори и щатен лекар в медицинския център за ветераните от администрацията в Ат-ланта, се уморил да слуша от своите пациенти разкази за такива „фантазии" и решил да се справи с този проблем веднъж завинаги. Сейбом подбира две групи пациенти, едната съставена от 32 сърдечно болни, които съобщават за ИТП по време на внезапна смърт, и друга от 25 пациенти, които не са преживявали ИТП. След това той разпитва пациентите, като кара преживелите ИТП да опишат тяхното съживяване така, както са го наблюдавали от своето извънтелесно състояние, и моли непреживелите да опишат какво те си представят, че трябва да се е случило по време на тяхното съживяване.

От непреживелите 20 допускат големи грешки, когато описват съживяването си, 3 дават правилни, но общи описания и 2 нямат изобщо никаква представа какво се е случило. Сред преживелите 26 дават правилни, но общи описания, 6 дават твърде подробни и точни описания на тяхното собствено съживяване, и 1 дава много подробно описание, толкова точно, че Сейбом бил смаян. Резултатите го подтикват да се задълбочи в този феномен и, подобно на Кларк, той става убеден привърженик и изнася множество лекции по темата. Изглежда „няма правдоподобно обяснение за точността на тези наблюдения при използване на обичайните физически сетива - казва той. - Хипотезата за излизане извън тялото изглежда отговаря най-добре на наличните данни"9.

Макар ИТП при такива пациенти да са спонтанни, някои хора са овладели способността достатъчно добре, за да напускат тялото си по своя воля. Един от най-известните сред тях е бившият продуцент и директор на радио-телевизионни програми Робърт Мон-ро. Когато Монро преживява първото си ИТП в края на 50-те години на XX в., той си помислил, че нещо се е побъркал и незабавно потърсил медицинско лечение. Лекарите, с които той се консултира, не намират нищо, но той продължава да има странни преживявания и да бъде много объркан и смутен от тях. Накрая, след като научил от един приятел психолог, че индийските йоги винаги са говорели за напускането на тялото, той започва да приема своя неканен талант. „Имах две възможности - спомня си Монро. - Едната беше да карам на успокоителни през остатъка от живота си, а другата - да науча нещо повече за това състояние, така че да мога да го контролирам."10

От този ден нататък Монро започва да води дневник на своите преживявания, в който грижливо документира всичко, което е научил за своето извънтелес-но състояние. Той открива, че може да преминава през твърди обекти и да пътува на големи разстояния за едно премигване на окото, просто като „си помисли", че е там. Открива, че другите хора рядко забелязват присъствието му, макар че приятелите му, които той посещава в това „второ състояние" бързо стават вярващи, когато той точно описва тяхното облекло и дейност по времето на неговото извънтелесно посещение. Открива също, че не е сам в своите търсения и от време на време се сблъсква с други безплътни пътешественици. Монро представя каталог на преживяванията си в две увлекателни книги - Пътешествия извън тялото и Далечни пътешествия.

ИТП са документирани и в лабораторни условия. В един експеримент парапсихологът Чарлз Тарт се убеждава, че една опитна и умела пътешественичка, която той идентифицира само като Мис 2, може да определи точно петцифрен номер, написан върху лист хартия, който тя би могла да достигне само ако пътешества в извънтелесно състояние11. В една серия от експерименти, проведени от Американското общество за пси-изследвания в Ню Йорк, Карлис Оузис и психологът Джанет Лий Мичъл откриват неколцина надарени участници, които могат да „долитат" от различни места из страната и коректно да описват широк набор от целеви образи, включително предмети, сложени върху маса, цветни геометрични фигури, поставени върху свободно плаваща близо до тавана полица, както и оптични илюзии, които могат да бъдат видени само когато един наблюдател гледа през малко прозорче в специален уред12. Д-р Робърт Морис, директорът по изследванията във фондацията за пси-изследвания в Дъръм, щата Северна Каролина, дори е използвал животни, за да засича извънтелесни посещения. В един от експериментите Морис например открива, че едно котенце, чийто стопанин бил талантливият извънтелесен пътешественик Кейт Харари, спира да мяучи и започва да мърка, винаги когато Харари невидимо присъства13.

холографски феномен

Да припомним, че в една холографска вселена самото местоположение е илюзия. Точно както образа на ябълка няма точно определено местоположение върху дадена холографска фотоплака, в една вселена, която е холографски организирана, нещата и обектите също не притежават определено местоположение - всичко е в основата си нелокално, включително съзнанието. Така, макар нашето съзнание да изглежда поместено в главата ни, при определени обстоятелства то може също толкова лесно да се разположи в горния ъгъл на стаята, да се рее над тревна площ или да се рее лице-във-връзка за обувки с една маратонка върху перваза на третия етаж от някаква сграда.

Ако идеята за нелокално съзнание изглежда трудна за схващане, още веднъж можем да си послужим с полезната аналогия на сънуването. Представете си, че сънувате как сте сред тълпата на някаква изложба. Когато се движите сред хората и разглеждате произведенията на изкуството, вашето съзнание изглежда е локализирано в главата на човека, който сте вие в съня си. Но къде в действителност е вашето съзнание? Един бърз анализ ще разкрие, че то всъщност е във всичко в съня - в другите посетители на изложбата, в произведенията на изкуството, дори в самото пространство на съня. В един сън местоположението също е илюзия, защото всичко - хора, обекти, пространство, съзнание и т. н. - се разбулва от по-дълбоката и по-фундаментална реалност на сънуващия.

Друг впечатляващ холографски признак на ИТП е пластичността на формата, която човек приема, щом излезе от тялото си. След като се откачи от физическото, извънтелесният пътешественик понякога открива, че е в някакво призрачно тяло, което е точно копие на неговото биологично тяло. В миналото това кара някои изследователи да предполагат, че човешките същества имат „призрачен двойник", който не се различава от двойника в литературата.

Последните открития обаче правят това допускане проблематично. Макар някои извънтелесни пътешественици да описват този призрачен двойник като гол, други се оказват в тела, които са напълно облечени. Това подсказва, че призрачният двойник не е неизменно трайно енергийно копие на биологическото тяло, а вид холограма, която може да приеме много форми. Тази идея се потвърждава от факта, че призрачните двойници не са единствените форми, в които се озовават хората по време на ИТП. Има многобройни съобщения, в които хората се възприемат като светлинни кълба, безформени енергийни облаци и дори нямат никаква различима форма.

Има дори данни, че формата, която човек приема по време на ИТП, произтича пряко от неговите вярвания и очаквания. Например в публикуваната си през 1961 г. книга Мистичният живот математикът Дж. Х. М. Уайтман разкрива, че е преживявал най-малко по две ИТП месечно през по-голямата част от живота си като възрастен и е записал над две хиляди такива случки. Той разкрива, че винаги се е чувствал като жена, хваната в капана на едно мъжко тяло, и по време на отделянето понякога се оказвал в женска форма. Уайтман преживява и различни други форми по време на своите извънтелесни приключения, включително детски тела, и заключава, че вярванията, съзнателни и несъзнателни, са определящият фактор за формата, която това второ тяло ще приеме14.

Монро е съгласен с това и заявява, че именно нашите „мисловни навици" създават извънтелесните ни форми. Толкова сме привикнали да бъдем в едно тяло, че имаме склонността да възпроизвеждаме същата форма и в извънтелесното състояние. Също така той смята, че за повечето хора е неудобно да се чувстват голи, което кара извънтелесните пътешественици несъзнателно да извайват облекло върху себе си, когато приемат някаква човешка форма. „Допускам, че човек може да видоизмени Второто Тяло в каквато си форма пожелае", казва Монро15.

Каква е нашата истинска форма, ако въобще има някаква форма, когато сме в безтелесното състояние? Монро е открил, че щом свалим всички подобни майки, ние се оказваме в сърцето на един „вибрационен модел [съставен] от множество взаимодействащи и ре-зониращи честоти"16. Това откритие много определено подсказва, че нещо холографско е замесено в случая и предлага още данни, че ние - като всички неща в една холографска вселена - сме в основата си честотен феномен, който нашият ум преобразува в различни холографски форми. Това подкрепя и заключението на Хънт, че нашето съзнание е не в мозъка, а в едно плазмично холографско енергийно поле, което пронизва и обгръща физическото тяло.

Формата, която приемаме, докато сме в извънтелесно състояние, не е единственото нещо, което демонстрира тази холографска пластичност. Въпреки точността на наблюденията, направени от талантливи извънтелесни пътешественици по време на техните извънтелесни екскурзии, изследователите отдавна се мъчат с някои крещящи несъответствия, които също се трупат. Например заглавието на изгубената библиотечна книга, на която попаднах при моето извън-телесно пътешествие, изглеждаше яркозелено, докато бях в безтелесно състояние. Но след като се върнах във физическото си тяло и отидох да взема книгата, аз видях, че надписът всъщност е черен. Литературата е пълна с разкази за подобни несъответствия, примери, в които ИТ пътешественици описват отдалечена зала пълна с хора съвсем точно, като се изключи това, че добавят още някой човек в нея или виждат диван там, където в действителност има маса.

Едно възможно обяснение в рамките на холографската идея е, че такива ИТ пътешественици все още не са развили напълно способността да преобразуват честотите, които те възприемат, докато са в безтелесно състояние, в едно напълно точно холографско изображение на консенсусна реалност. С други думи, тъй като извънтелесните пътешественици изглежда разчитат на един съвършено нов набор сетива, тези сетива е възможно да са все още колебливи и не така изкусни в преобразуването на царството на честотите в един привидно обективно мисловно построение на реалността.

Тези нефизически сетива са освен това възпрепятствани от ограниченията, които нашите самоограничаващи вярвания им налагат. Голям брой талантливи извънтелесни пътешественици са отбелязвали, че щом свикнат с второто си тяло, те могат да „виждат" във всички посоки наведнъж, без да обръщат глава. С други думи, макар виждането във всички посоки да изглежда нормално по време на извънтелесното състояние, те са така привикнали да смятат, че могат да виждат само с очите си - дори когато са в една не-физическа холограма на своето тяло, - че тази вяра отначало им пречи да разберат, че притежават 360-градусово виждане.

Има данни, че дори нашите физически сетива са станали жертва на тази цензура. Въпреки непоколебимото убеждение, че виждаме с очите си, има множество съобщения за хора, които притежават „зрение без очи", или способността да виждат с други части на своето тяло. Наскоро д-р Дейвид Айзенберг, клиничен научен сътрудник в Хардвардския медицински факултет, публикува отчет за две сестри китайки на ученическа възраст от Пекин, които могат да „виждат" добре с кожата на подмишниците си, така че да четат бележки и да разпознават цветове17. В Италия неврологът Чезаре Ломброзо изследва едно сляпо момиче, което може да вижда с върха на своя нос и висулката на лявото си ухо18. През 60-те години на XX в. авторитетната Съветска академия на науките изследва една руска селянка на име Роза Кулешова, която може да вижда фотографии и да чете вестници с връхчетата на пръстите си, и обявява нейните способности за автентични. За отбелязване е също, че съветските учени отхвърлят възможността Кулешова просто да долавя различните количества натрупана топлина, която различните цветове естествено излъчват - Кулешова може да чете черно-бял вестник, дори когато той е покрит със загрято стъкло19. Кулешова става толкова известна със своите способности, че статия за нея се появява в списание „Лайф"20.

Накратко, има данни, че ние също не сме ограничени да виждаме само чрез нашите физически сетива. Това е, разбира се, логическият извод от способността на приятеля на баща ми Том да прочете надписа върху часовника, дори когато пред него беше стомахът на дъщеря му, а също от феномена на непрякото дистанционно виждане. Човек не може да не се запита дали зрението без очи не е действително още едно доказателство, че реалността е всъщност мая, илюзия, а нашето физическо тяло, както и цялата привидна абсолютност на неговата физиология, е също такова холографско построение на нашето възприятие, каквото е и второто ни тяло. Може би ние сме толкова дълбоко привикнали да вярваме, че можем да виждаме само през очите си, та дори във физическото се изолираме от пълния диапазон от възможности на нашето възприятие.

Друг холографски аспект на извънтелесните пътешествия е замъгляването на разликата между минало и бъдеще, което понякога настъпва по време на такива преживявания. Оузис и Мичъл например откриват, че когато д-р Алекс Таноус, известен екстрасенс и талантлив извънтелесен пътешественик от Мейн, долита и се опитва да опише тестовите предмети, които те са поставили на масата, той има склонността да описва неща, които са поставяни там дни по-късно!21 Това показва, че сферата, в която хората навлизат по време на извънтелесното си състояние, е едно от най-фините равнища на реалността, за които говори Бом, област, която е по-близо до непроявеното и следователно по-близо до равнището на реалност, в което разграничението между минало, настояще и бъдеще престава да съществува. Иначе казано, изглежда, че вместо да се настрои на честотите, които кодират настоящето, умът на Таноус непреднамерено се настройва на честоти, които съдържат информация за бъдещето и ги преобразуват в една холограма на реалността.

Още един факт потвърждава, че възприемането на стаята от Таноус е било холографски феномен, а не просто прекогнитивно виждане, което се е случило само в неговата глава. В деня, когато му поставят задача да направи едно извънтелесно пътешествие, Оузис помолила Кристин Уайтинг, екстрасенс от Ню Йорк, да стои бдителна в стаята и да се опита да опише всеки проектирал се, когото тя може да „види" как посещава мястото. Макар че Уайтинг не знае кой би могъл да долети или кога, когато Таноус прави своето извънтелесно посещение, тя ясно вижда неговото появяване и го описва като облечен в кафяви панталони от рипсено кадифе и бяла памучна риза - дрехите, които е носил д-р Таноус в Мейн по време на неговия опит22.

Харари също прави понякога извънтелесни пътешествия в бъдещето и е съгласен, че преживяванията са качествено различни от други прекогнитивни преживявания. „Извънтелесното пътешествие в бъдещето време и пространство се различава от обичайните прекогнитивни сънища, в които аз определено съм „извън" и се движа през една черна, тъмна област, която завършва в някаква осветена бъдеща сцена", казва той. Когато прави извънтелесно посещение в бъдещето, той понякога дори вижда силует на неговия бъдещ аз в сцената, но и това не е всичко. Щом събитията, които е наблюдавал, в крайна сметка започнат да се случват, той може също да усети своя пътешествал във времето извънтелесен аз в действителната сцена с него. Той описва това страховито усещане като „срещам себе си „зад" себе си, като че ли съм две различни същества", преживяване, което сигурно трябва да накара нормалното дежавю да се засрами23.

Има също случаи на регистрирани извънтелесни пътешествия в миналото. Шведският драматург Август Стриндберг, който често пътешества извънтелесно, описва едно от тези пътешествия в книгата си Легенди. Това се случва, когато Стриндберг е седнал в една кръчма и се опитва да убеди свой приятел да не се отказва от своята военна кариера. В подкрепа на своите аргументи Стриндберг припомнил минал инцидент с тях двамата, случил се през една нощ в някаква таверна. Когато драматургът продължил да описва събитието, той внезапно „загубил съзнание" само за да се види как е седнал във въпросната таверна и възкресява случката. Преживяването трае само няколко мига и след това той рязко се връща в тялото си и в настоящето24. Може да се твърди също, че ретрокогнитивните видения, на които се спряхме в миналата глава, в които ясновидци имат усещането, че те действително присъстват там, и дори „се реят" над историческите сцени, които описват, са също една форма на извънтелесно проектиране в миналото.

Действително, когато човек чете обемистата литература за феномена „излизане от тялото", която се е събрала днес, той постоянно се сблъсква със сходства между описанията, които извънтелесните пътешественици дават на своите преживявания и характеристиките, които ние започнахме да свързваме с една холографска вселена. В добавка към описването на едно извънтелесно състояние като място, в което време и пространство повече не съществуват както трябва, където мисълта може да бъде трансформирана в хо-лограмоподобни форми, а съзнанието е в крайна сметка структура от вибрации или честоти, Монро отбелязва, че възприятието по време на ИТП изглежда се основава по-малко върху „отражение на светлинни вълни" , а повече върху „отпечатък на излъчване", наблюдение, което още веднъж показва, че когато човек навлезе в извънтелесната област, той започва да навлиза в т. нар. от Прибрам царство на честотите25. Други извънтелесни пътешественици също отбелязват подобното на честота качество на Второто Състояние. Например Марсел Луи форхан, френски извънтелесен пътешественик, който пише под името „Ирам", посвещава голяма част от книгата си Практическа астрална проекция на опити да опише въл-ноподобните и очевидно електромагнитни качества на извънтелесната област. Има и други, които са коментирали усещането за космическо единение, преживявано по време на състоянието и обобщили го като усещане, че „всичко е всичко" и „Аз съм това"26.

Колкото и холографско да е излизането извън тялото, то е само върхът на айсберга, когато се стигне до по-пряко възприемане на честотните аспекти на реалността. Макар излизанията извън тялото да са преживявани само от една част от човешката раса, има и друго обстоятелство, при което всички ние влизаме в тесен контакт с царството на честотите. Това се случва, когато пътуваме към тази неоткрита страна, от чиито предели никой пътешественик не се е върнал. Работата е там, че - при цялото дължимо уважение към Шекспир - някои пътешественици наистина са се върнали. И историите, които те разказват, са изпълнени с отличителни черти, които още веднъж ни напомнят за нещо холографско.
Преживяването

на прага на смъртта

Подобно на излизанията извън тялото, ППС изглежда са универсален феномен. Те са подробно описвани и в тибетската Книга на мъртвите (VIII в.) и в египетската Книга на мъртвите, написана преди 2500 години. В книга Х на Държавата Платон дава подробно описание на един гръцки войник на име Ер, който оживява само секунди преди неговата погребална клада да бъде запалена и казва, че той е оставил тялото си и е преминал през един „проход" до страната на смъртта. Беда Достопочтени съобщава нещо подобно в своя труд от VIII в. История на английската църква и народ. Всъщност, както лекторът по религи-ознание в Харвард Каръл Залески отбеляза в своята наскоро издадена книга Пътешествия към други светове, средновековната литература е пълна с разкази за ППС.

Онези, които са били на прага на смъртта, не се отличават с някакви уникални демографски признаци. Различни изследвания показват, че няма връзка между ППС и възрастта, пола, семейното положение, расата, религията и/или духовните вярвания, социалната класа, образователното ниво, доходът, честотата на посещение в църква, размерът на домашната общност, или местоживеенето. Няма по-голяма вероятност за набожните да имат ППС, отколкото неверниците.

Един от най-интересните аспекти на този феномен е съгласуваността, която се открива в преживяване след преживяване. Едно резюме на типично ППС би звучало така:

Човек умира и внезапно се оказва зареян над тялото си наблюдател на случващото се. В рамките на няколко мига той пътува с голяма скорост през някаква тъмнина или тунел. Навлиза в област на ослепителна светлина и е топло посрещнат от наскоро починали приятели и роднини. Често пъти чува неописуемо прекрасна музика и вижда гледки - хълмисти ливади, пълни с цветя долини и искрящи потоци -по-прелестни от всичко, което е виждал на земята. В този изпълнен със светлина свят той не усеща болка или страх и е изпълнен с изумително чувство на радост, любов и покой. Той среща някакво „същество (или същества) от светлина", което излъчва чувство на огромно съчувствие, и е подканен от съществото/ ата да преживее един „обзор на живота", панорамно повторение на неговия живот. Той е толкова запле-нен от своето преживяване на тази по-велика реалност, че не желае нищо друго, освен да остане там. Обаче съществото му казва, че още не му е дошло времето и го убеждава да се върне в своя земен живот и да влезе отново в своето физическо тяло.