Железопътна администрация

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

Ул. “Гурко” № 5, София 1080 www.railbg.com

Тел: ( +359 2 ) 9409 428 mail@mt.government.bg

Факс: ( +359 2 ) 987 67 69 www.mt.government.bg

Цел на процедурата е запознаване с производствата по установяване на административни нарушения, налагане на административни наказания и реда за обжалване на издадените наказателни постановления. Производствата включват точно определени правила и разпоредби, които поради санкционният им характер следва да бъдат стриктно съблюдавани и прилагани. Предвид санкционния характер на законовите разпоредби не се допуска разширително им тълкуване.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган - чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Следователно, административнонаказателно производство се образува по два начина:

» чрез съставен акт за установяване на административно нарушение;

» чрез получаване на преписка от съда или прокурора за прекратено наказателно производство.

Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН):

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ;

г) не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на

д) е изтекла една година от извършване на нарушението;

е) ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта - чл. 34, ал. 3 от ЗАНН;

з)когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (чл. 33, ал. 2 от ЗАНН). Разпоредбата е проявление на принципа, заложен в чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който, "когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува".

Спазването на предвидените от ЗАНН правила е гаранция за съставяне на законосъобразени АУАН и приключване на административнонаказателните производства съгласно принципа за разкриване на обективната истина в процеса. Предвид важността им, разпоредбите са с императивен т.е. задължителен характер:

1.АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

2.Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие -чл. 40. ал. 2 от ЗАНН.

3.При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствие на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

4.Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели - чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

5.При констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 - 21 - чл. 41 от ЗАНН.

6.Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Освен възраженията при съставянето на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него - чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Реквизити на акта за установяване на административно нарушение

Съгласно чл. 42 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа:

1.собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2.датата на съставяне на акта;

3.датата и мястото на извършване на нарушението;

4.описание на нарушението и обстоятелствата, при които е билоизвършено;

5.законните разпоредби, които са били нарушени (кой член, алинея, точка от кой закон и/или наредба са нарушени);

6.собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

7.имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;

8.обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;

9.имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;

10.опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и на кого са поверени за пазене.

Наличието на всеки от посочените по-горе реквизити е задължителна предпоставка за съставяне на законосъобразен акт. При обжалване на издаденото следствие на АУАН наказателно постановление, съдът служебно следи за наличието на посоченото в закона съдържание на акта.
Правила относно връчването на АУАН

1.Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Разпоредбата касае лично явяване на нарушителя при актосъставителя и изричният му отказ за подписване на съставения акт. Разпоредбата не включва възможността, актосъставителят чрез свидетели или по друг начин, без лично явяване на нарушителя, да отрази, че същият е отказал да подпише акта. Много често, погрешно, в практиката, актосъставителите вписват в съставения акт (чрез удостоверяване със свидетели) "отказ за подписване на акта", без лично присъствие на нарушителя. Неявяването на нарушителя е факт, който може да бъде установен чрез разпит на свидетели в съдебен процес, по повод на обжалване на издаденото наказателно постановление и послужи като основание за неговата отмяна.

2.Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерство на вътрешните работи - чл. 43, ал. 3 от ЗАНН.

3.Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно - чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата предпоставя съставен в отсъствие на нарушителя акт, т. е.при една от хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Поради отсъствието на нарушителя е невъзможно да бъде извършено лично връчване на акта, като същият следва да бъде изпратен за връчване на съответната служба.

4. При подписването на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.

5. Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира - чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

При спиране на производството спира течението и на шестмесечния преклузивен срок за издаване на наказателно постановление (чл. 34, ал. 3 от ЗАНН). По аргумент на противното след намиране на нарушителя настъпват две последици:

а) производството се възобновява;

б) продължава течението на 6-месечния срок, касаещ издаване на наказателното постановление.
Правила относно налагането на административни наказания

1.На основание чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.

В случай, че нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, като към него се прилагат писмени обяснения или възражения на водача - чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.

2.Съгласно чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението - в нашия случай това винаги е упълномощеният от министъра на транспорта, а именно изпълнителния директор на ИА”ЖА”, ул. „Гурко. № 5.

(Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството).

3.Когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган чл. 49 от ЗАНН.)

4.Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административноказателната преписка в месечен срок от получаването й. В случай, че нарушителят няма постоянен адрес в Република България, наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Едномесечният срок за произнасяне по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е от категорията инструктивно срокове т. е. неупражняването на действието в предвидения срок няма за последица погасяване на правото за издаване на наказателното постановление. Крайният срок, до който административнонаказващият орган дължи произнасяне, е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно 6-месечен, считано от датата на съставяне на АУАН.

5.Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя чл. 52, ал. 2 от ЗАНН.

Разпоредбата е гаранция за упражняване на правото на защита на лицето, посочено в АУАН като нарушител. Същата цели срочно упражняване на предвидените от ЗАНН разпоредби относно направата на възражения и разглеждането им от страна на наказващия орган. Невръщането от страна на административнонаказващия орган на АУАН за незабавното му предявяване на нарушителя, в случаите, когато същият не е бил предявен, е процесуално основание за отмяна на издаденото наказателно постановление при неговото съдебно обжалване т. е. съдът отменя наказателното постановление само на основание разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, без разглеждане на спора по същество.

6.След получаване на преписката наказващият орган уведомява за съставения акт пострадалите от нарушението, ако има такива и адресите им са известни.

6.1.Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

6.2.Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно чл. 44, ал. 2 от ЗАНН.
Правомощия на административнонаказващия орган

I.Да издаде наказателно постановление:

1.Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и чл, 29 (маловажност на извършеното административно нарушение), наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното административно наказание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

2.Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

(Въпрос на конкретна преценка от страна на съда е приложимостта на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата включва възможността за издаване на наказателно постановление при констатирана нередовност на съставения АУАН нарушения на правилата за неговото съставяне и/или връчване или липса на изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Разпоредбата е приложима както от наказващия орган, при преценка обосноваността и законосъобразността на съставения АУАН, така и от съда при разглеждане на обжалвано наказателното постановление, с мотив за нередовност на съставения АУАН.)

1.деянието не е нарушение;

2.че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител;

3.или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган;

прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4 от ЗАНН.

III.Да не наложи наказание и издаде предупреждение: На основание чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди (виж приложения образец на предупреждение) нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Реквизити на наказателното постановление

I.Съгласно чл. 57 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата, ако има такива;

9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, в случай че такова се дължи;

10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Изброените по-горе реквизити са задължителна част от съдържанието на издаденото наказателно постановление. Наличието им е необходимо условие и задължителна предпоставка за неговата законосъобразност. Отсъствието на който и да е от посочените в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити е основание за отмяна на наказателното постановление при неговото обжалване.

1..На основание чл._ 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.

2.Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването - чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

3.Законът не съдържа изрична уредба на случая, в който нарушителят отказва да подпише издадено наказателно постановление. В случая, по аналогия, следва да се прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН,съгласно която отказът на нарушителя за подписване, се удостоверява подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в наказателното постановление.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е било извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.

Нарушителят и поискалият обезщетението могат да обжалват постановлението в 7-дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

III

Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лв. включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лв. включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго чл. 59, ал. 3 от ЗАНН.

1.Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава чл. 60, ал. 1 от ЗАНН.

2.В 7-дневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното наказателно постановление - чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

3.При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели чл. 61, ал. 1 от ЗАНН.

4.Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

V.Разглеждане на делото:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

От същата дата се предвижда и възможност за обжалване на определението за прекратяване на производството с частна жалба.
Влизане в сила на наказателните постановления

На основание чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които:

а) не подлежат на обжалване;

б) не са били обжалвани в законния срок;