Република българия

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на здравеопазването Регионална здравна инспекция – Бургас

Всички останали лечебни заведения за болнична помощ имат сключени договори за извършване на патологоанатомични аутопсии с МБАЛ – Бургас АД по реда на Закона за лечебните заведения и Наредба № 29 от 23.11.1999г.

Съгласно чл. 98 от Закона за здравето, на лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.

Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия.

По изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Лечебните заведения са длъжни да изготвят писмен документ – образец за молба от страна на близките на починалия за освобождаване от аутопсия, при условие, че последните нямат медицински и юридически претенции към болницата, относно диагностиката и лечението.

Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.

Съгласно чл.1, ал 1 от Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Лечебните заведения, оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.

Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за:

1. установяване на:

а) причината за смъртта;

б) времето на настъпване на смъртта;

в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;

г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;

2. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;

3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.

Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:

1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;

2. трупове на лица с неустановена самоличност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;

3. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;

4. настъпила смърт преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;

5. разчленени трупове и части от тях;

6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;

7. настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.

Медицинските критерии и редът за установяване на смърт са регламентиране в Наредба № 14 от 15.04.2004 г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт.

Смъртта, настъпила в лечебно заведение, извън случаите на трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност , се установява от лекуващия лекар на починалото лице или от отговарящия за неговото лечение дежурен лекар, или от патоанатом, или от специалист по съдебна медицина, извършващ аутопсията, или при съдебномедицинския преглед на тялото на починалия.

При предаване на трупа в секционната зала, той се съпровожда с история на заболяването, съдържаща пълната документация, вкл. и медицинското свидетелство за смърт, епикриза, подписани от лекуващия лекар и началник-отделение, както и идентификационна бележка, здраво прикрепена към трупа.

Съгласно изискванията на чл. 18, ал.2, т.2 от Наредба № 29/1999 г. , приемът на пациенти се осъществява в консултативно-диагностичния блок, където се попълва определената от Министъра на здравеопазването медицинска документация, т.е История на заболяването се попълва за всеки пациент постъпил за лечение в болница, независимо в коя от структурите на лечебното заведение.

В тази връзка е необходимо да се уточни, че при починали пациенти в Спешно отделение на болницата или в Приемно-консултативните кабинети на Консултативно- диагностичния блок също е необходимо да се попълват съответни медицински документи, съдържащи данни за проведените медицински дейности, като това може да бъде История на заболяването, етапна епикриза, или друг вид документ, с който трупа на починал пациент се придружава при пренасянето му в секционна зала.