Позитивният „саморазговор"

Един от най-учудващите случаи, които съм имала, беше с един преуспяващ тексаски бизнесмен. Той ми разказа, че всяка сутрин щом станел, се поглеждал в огледалото и си казвал с най-въодуше­вен одобрителен глас: „Добро утро, Уейн! Колко хубаво е, че те виждам! Предстои ни страхотен ден. Ще се забавляваме и ще спечелим много пари!" И Уейн наистина печелеше милиони.

Подобен енергизиращ тридесетсекунден разговор няма да ви направи милионер, но ще ви окрили и подкрепи, а и кой ли знае какво може да постигнете през деня? Повече пари, нови контакти, а може би и по-добра кариера.

Самата аз прилагах ежедневно това упражнение и мога да ви уверя в доброто настроение, което то създаваше у мене всяка сутрин, явно поради натрупването на положителна енергия около мен, която се чувства от всеки, с когото се срещам след това през деня. Препоръчвам на всичките си пациенти да правят същото за около тридесет секунди всяка сутрин пред огледалото. Просто си мислете за онова, което желаете да ви се случи, и си го огласете сами. Кажете си го, но с цялото убеждение и самоуверение, което можете да мобилизирате в себе си. И само гледайте след това какво чудо ще стане!

В детството си ние често получаваме негативно, неутвърждава-що личността ни самочувствие, плод на неправилно възпитание. Ала има и още нещо: ние често не познаваме самите себе си. Великият Сократ просветли света с мисълта си, че най-голямото познание, до което човек достига, е да познава себе си. Колко е вярно това!

Ключът към успешното разбирателство с другите хора е „Познай себе си!" или, казано малко по-весело, „Знай, че знаеш онова, което знаеш!". Това включва всичко, което знаете и мислите за себе си и за заобикалящия ви свят, като започнете от вашето най-дълбоко самонаблюдение, преминете през предпочитаните от вас цветове, и стигнете до мненията ви, оформени от четенето на вестници и от живия живот. Разбира се, това не означава, че трябва да доминирате във всеки разговор с онова, което знаете, и да не оставите другия да каже и дума по въпроса. Просто това означава, че като знаете каквото знаете, вие придобивате по-голяма само­увереност, а това ще ви даде сигурност като събеседник и ще усъвършенства умението ви да се разбирате с другите хора.

Но добре ли познават себе си повечето от нас? Ако се замислите, навярно бихте могли веднага да кажете кои са любимите цветове на най-добрите ви приятели, кои са любимите им филмови звезди. Ала зададете ли същия въпрос на самия себе си, ще ви трябва доста време, докато намерите отговорите. Не е възможно да харесвате някого, без да го познавате. Е, добре. Знайте, че същото важи и за самите вас. За да се одобрявате, трябва да се познавате!

Помагам на клиентите си да се самоопознаят по-добре, като им предлагам да попълнят следния анкетен лист (авторството е на Г. П. Пътман и синове, 1987 г.). Тази анкета може да се окаже полезна и за вас. Тук няма „правилно" и „неправилно". Просто напишете първият отговор, който ви дойде на ума. Ще се изненадате от образа, който ще се очертае пред вас!

Анкетен лист за самопознание

Предпочитан цвят......................................................................................................

Предпочитан вид музика.........................................................................................

Предпочитани филми.................................................................................................

Предпочитани актьори и изпълнители............................................................

Какво ви привлича......................................................................................................

Какво ви отблъсква....................................................................................................

Предпочитани книга...................................................................................................

Предпочитани животни; три прилагателни, които ги охарактери­зират....................................................................................................................................

Най-сметала ви мечта...............................................................................................

Мъже, които уважавате...........................................................................................

Жени, които уважавате.............................................................................................

Предпочитан сезон.......................................................................................................

Тип облекло, което най-много харесвате........................................................

Три неща, които най-много харесвате................................................................

Три неща, които обичате да правите за забавление.................................

Ако сте на пустинен остров, кои трима души бихте искали да са с вас.........................................................................................................................................

Ако сте сам на този остров, каква храна бихте си взели..........................

Любими места за посещение.................................................................................

Любими места за живеене.....................................................................................

Ако се налага да имате само една луксозна вещ, каква ще е тя..........

Ако при бедствие можете да вземете със себе си само едно едничко нещо, какво ще бъде то.............................................................................................

Предпочитана марка кола.......................................................................................

Моите най-големи страхове са................................................................................

Красивите мъже ме карат да чувствам............................................................

Красивите жени ме карат да чувствам...........................................................

Двамата мъже, които обичам най-много са.....................................................

Двете жени, които обичам най-много са........................................................

Онова, което ме притеснява най-много е.........................................................

Онова, което ме кара да се смея, е..........................................................................

Най-доброто нещо в мен е.........................................................................................

Най-лошото нещо в мен е......................................................................................

Това, което ме разплаква, е....................................................................................

Призлява ми до повръщане от............................................................................

Когато се ядосам аз...................................................................................................

Когато някой ми харесва аз....................................................................................

Когато съм нервен аз.................................................................................................

Виждам себе си като...................................................................................................

Идущата седмица възнамерявам да.....................................................................

Идущият месец искам да..........................................................................................

Следващата година искам да.................................................................................

В следващите пет години искам да.....................................................................

Опишете дома, в който бихте желали да живеете. Мебелирайте го мислено.' Как ще изглежда отвън? Как ще изглежда отвътре? Кой да е там с вас? Какво чувствате, когато сте там?............................................

Аз съм: (напишете поредица от прилагателни, отнасящи се до всич­ко, което смятате, че сте)............................................................................................

Какво считате за „добри новини".........................................................................

Какво считате за „лоши новини".......................................................................

Какво можете да направите, за да избегнете неприятностите около вас?.....................................................................................................................................

* * *

Това са неща, които по-добре знаем за някой добър наш при­ятел или роднина, но не и за себе си. И то защото повечето от нас изобщо не са „приятели" на самите себе си!

И така: следващия път, когато усетите, че ви идва да се наре­чете „глупак" или „дръвник", заместете това си желание с къде-къде по-здравословната програма на утвърждаващия саморазговор. Просто си представете насърчителния разговор, който бихте водили с най-добрия си приятел!

Да си тъчеш платното...

Един по-широк аспект на „насърчителния саморазговор" е „да си тъчеш платното". Сега ще ви обясня какво имам предвид.

Моя клиентка, Сали, работеща в рекламата, беше именно човек, който мразеше собствените си работи и бе готова скромно винаги да пренебрегне себе си. И така, всичко, което тя получаваше за тази си скромност, беше да седи и да гледа как другите й колежки от фирмата я подминават нагоре по йерархията. Беше ли скромността на Сали наистина добродетел? Нейният шеф например не бе съв­сем сигурен, че е така.

Искам да се разберем: лошото самочувствие и самомнение много често се маскира със скромност! А онова, от което истински се нуждаем, е да... пеем собствената си ария, така че околните да ни чуят. В края на краищата, ако ние не вярваме на себе си, защо другите да ни вярват?

Написани са хиляди трудове на темата „как да укрепваме самочувствието си". Но основното е, че зад цялата негативна позиция, която мнозина от нас са наследили още от възпитанието в семейството си, и която продължава да ни тегне до зряла възраст, повечето хора усещат като липса на самочувствие и факта, че не са постигнали нещо в живота си.

Изграждането на самочувствие безспорно може да се превърне в лека задача, ако сами си „попълним" онова, което не ни достига: а) чувството за социално несъответствие поради слаба информира­ност можете да премахнете с четене; б) ако се смятате за неприв­лекателни поради телесна пълнота, една няколкомесечна диета ще направи чудеса; в) ако не се чувствате добре в работата си, можете да я смените... Или да промените професията си...

Изобщо, щом не харесвате нещо в себе си, променете го!

Моята клиентка Гейл беше помощник филмов продуцент. Много й се искаше да смени работата си и да застане пред камерата. Беше карала школа за говорители на новини, но когато й предложили работа като помощник-продуцент на едно популярно шоу, приела, защото смятала, че накрая ще застане и пред камерата. Четири години бяха изминали, а Гейл си стоеше все още асистент, пишеше писмата на шефа си и се чудеше къде отлетяха нейните стремежи. Но дори и да ги имаше, тя вече не бе подходяща за работа пред камерата, защото поради постоянната депресия беше натрупала доста килограми. Разбирате ли, Гейл се бе „заклещила" в прослову­тия „Параграф 22" - тя бе депресирана, защото мразеше работата си, а не можеше да я промени поради килограмите, които трупаше поради депресията. Но не бързайте да я съжалявате! Добрият край на нейната история настъпи, когато със силна воля тя успя да свали излишните си двадесет килограма. Направи го за три месеца с внимателно подбрана диета. Щом отслабна, самочувствието й хврък­на нагоре, което пък от своя страна я направи по-привлекателна за околните. Чрез създадените вече контакти като асистент продуцент и след порядъчна доза самонасърчение тя успя да стане репортер в местната телевизия.

Повечето от хората са потиснати, защото нямат възможност да вършат онова, което биха желали. Наблюдавам това през цялата си практика в Холивуд. И при най-красивите и умните хора, които идват при мен - било артисти, писатели, продуценти, било администратори, винаги ще се намери някой „отгоре", който им препречва своето НЕ. И то поради причини, които нямат нищо общо с техните дарби и възможности.

Е, какво ще се чудим тогава, че толкова много хора страдат от ниско самочувствие, придружено с всичката онази отрицателна енергия, която то излъчва?

Единственият начин да промените знака плюс или минус на тази енергия е да изградите вашето собствено самочувствие „отвът­ре". Вслушвайте се и се съобразявайте със собствените си вътрешни гласове. Отделете време за самопознание и практикувайте разгово­ра със самите себе си - утвърждаващ и окуражителен, както бихте сторили това с приятел.

И повтарям: нека да знаем какво наистина знаем!

Ако следвате този съвет, ще можете да се чувствате по-само­уверени, а това ще бъде само отражение на положителното, което носите в себе си!

\^лтомняте си, че казахме, че комуникацията между хората включва три момента: вашето собствено самочувствие, способност­та да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас.

Разгледахме тайните на доброто самочувствие. Но впечатление­то, което правим, е втората страна на общуването.

Колко пъти след някакъв разговор или на връщане от гости сте се обръщали към съпруга (съпругата) си, към любимия човек или към самия себе си с въпроса: „Дали ме взеха за глупак (глупачка)", „Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)?". Или: „Дали не се засег­наха?". Повечето от хората държат много на това, как са се пред­ставили пред другите. Затова и общопризнат „страх Номер едно" е излизането да говориш пред много хора (за това вече споменахме в предишните беседи).

И така: онова, което казваш, и начинът, по който го казваш, имат силно въздействие върху околните. Често пъти те се впечат­ляват не толкова от това какво казваш. Не са важни само думите или тонът. Прави впечатление всичко, което излиза от устните ви, дори вашият смях.

Смехът

Обядвах с приятел в един елегантен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко, когато изведнъж някаква жена, през две маси от нас, избухна в остър, лаещ смях. Беше невероятно - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с когото обядваше, бе казал нещо ужасно смешно. Не след дълго ужасният й смях отново разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да съзнава колко много хора безпокои. Смехът й бе толкова смущаващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна.

Смехът може да придаде блясък на един разговор. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и чудесно средство да забравим житейските несгоди... Всички ние имаме нужда от смях. Но... когато моментът е подходящ!

Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната ваканция да работи в застрахователна агенция. Джейн беше само на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, извън училището, разбира се. Следователно това бе и първото й „излага­не" пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърхане около сладкото невинно момиче. За да отреагира на ситуацията, Джейн разви някакво нервозно кикотене, което още повече окуражаваше флиртаджиите, но й изкараха прякора „мис Кис-кис".

Забелязали ли сте, че много хора се кискат (често пъти несъз­нателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят как да се справят в дадено положение? Един ден Клара, друга моя клиентка, дойде да ми съобщи, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко възможно да се справи с този проблем - разправяше тя - но за първи път в живота си виждала, че е напълно безпомощ­на... Странното в случая бе, че след всяка сърцераздирателна подробност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я спрях и попитах направо защо непрекъснато се киска, като разказва. „Зная, че е ужасно - каза Клара. - Сама не зная защо ме избива на смях. Иначе трябва да рева..."

Всъщност реакцията на Клара е често срещано явление. Когато ни сполети някаква беда, напълно възможно е да изпитаме неудър­жимо желание да се смеем. Ето защо много хора се смеят на погре­бение.

Понякога нуждата от този внезапен, безпричинен - и неподхо­дящ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе приятелка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрекъснато организирала приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, докато съпругът й акомпанира на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - точно такова чувство имала Джудит, като я слушала. И изведнъж избухнала в не­удържим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-сетне хукнала навън, преструвайки се, че й е станало лошо. Ала сега вече и не помисля да отиде у Дорис, защото знае, че не може да контро-лира смеха си.

Неподходящото избухване в смях - с или без причина - може, да има унищожителен ефект върху околните. В интерес на всеки-един човек е да познава звука на собствения си смях и да може да се чува, когато се смее.

Смеете ли се в неподходящи случаи?

Смеете ли се на бедите или злополуките на другите?

Смеете ли се, за да скриете своята нервност?

Ако го правите, ще се наложи да коригирате тези си „смехови" навици, тъй като неподходящият смях може да бъде истинска обида.

Много от хората, които ме търсят като специалист, ми задават въпроса: „Мога ли да променя смеха си?" „Разбира се, че можете да промените смеха си!" - е моят отговор. И много от тях наистина успяват да го направят.

Първото нещо, което трябва да сторите, е да се вслушате в собствения си смях. Ако имате силен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, опитайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена.

Контролирането на смеха може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагате. Ако вашият смях не ви притеснява, не бих ви съветвала да се опитвате да промените начина, по който се смеете, защото един смях, който идва направо от сърцето, е истин­ска музика за ухото.

Плачът

Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите.

Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно.

Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се „да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде.

Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче.

И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: „Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай.

За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, кога­то са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпад­нете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: „Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете какво­то трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа.

От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаще сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене.

Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора.

Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: „Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак.

Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволя­ва да се намали стресът.

И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзмож­ността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести.

Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изпла­чете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора!

Ликвидирайте излишните притеснения

За разлика от смеха, който руши стени и отваря пътеки между хората, боязливостта - която е също така заразителна както и смехът - издига стени и ни огражда от другите.

Таня, моя клиентка, работи като продуцентка. Тя назначи един свой приятел, когото смяташе за отворен и отракан човек. Надяваше се, че ще й направи добър филмов сценарий. Преседяха двамата часове над сценария, обмисляха, променяха, кроиха - според жела­нията на Таня. Таня просто летеше - най-после бе намерила човек, който схваща и най-тънките нюанси... И най-после получи сценария. Нито следа от основния замисъл! Бяха се появили някакви нови негови си идеи, които нямаха нищо общо с така дълго обмисляните детайли. Литературната стойност на сценария бе, най-меко казано, скромна. Таня кипеше, но нямаше как, бяха приятели, а и партньо­ри по сключения договор. Започна да работи сама, но се държеше грубо, избухваше по повод и без повод. Той също се отдръпна -партньорството им береше душа. Най-после тя събра сили да говори открито с него, той успя да обясни и да се защити - и чак тогава работата - а и приятелството - можа да продължи. Тези двама, сковани от сдържаност и фалшива деликатност хора, успяха накрая да премахнат недоразуменията помежду си с един честен, спокоен, рационален и откровен разговор.

Изследванията показват, че всички ние сме изпълнени поняко­га с безброй съображения и опасения. Безпокоят ни какви ли не неща!

Нещастни сме, че нямаме емоционално удовлетворяваща ни връзка, че ще загубим някаква трайна връзка, семейството си, децата...

Мнозина от нас изпитват страх от самотата. Дори и когато не сме сами, пак можем да се чувстваме самотни.

Повечето хора се страхуват за здравето си, треперят от разрас­тването на раковите заболявания, инфарктите, а сега се притуря и СПИН. Хората са се вторачили повече от когато и да било досега в онова, което ядат. Четат, пресмятат калории, следят как диетата се отразява на здравето им, интересуват се от кръвната си захар, борят се с холестерина...

Страхуваме се и за външния си вид. С особена - страшна - сила това важи тук в Холивуд, където живея и работя. В Холивуд човек просто трябва да има точно определено тегло, точно определен външен вид и точно предписано физическо присъствие.

И накрая, има и страхове, свързани с работата ни. Работим ли наистина онова, което бихме искали? Плащат ли ни колкото зас­лужаваме? Няма ли да изгубим работата си идущата седмица?

През моята дългогодишна практика като специалист по тера­пия на говора и по човешките взаимоотношения съм се занимавала с най-различни хора - от пълни инвалиди до най-ярките звезди на Холивуд и на бизнеса. Научила съм едно нещо: ние всички имаме своите страхове. И когато пренесем тези страхове „навън", околни­те също започват да се страхуват.

Хубавото в случая е, че можете да се преборите със страховете си, като кажете открито какво изпитвате и се заемете с решаването на възникналия проблем, като изкарате навън „с дишане" всичките си опасения.

Ето какво означава това (говорим вече за техника, преподадена ви от специалист):

Когато сте неспокойни или притеснени, вие дишате повърхнос­тно и не издишвате толкова често, колкото бихте правили, ако сте спокойни. В резултат на това във вас се натрупва въглероден дву­окис, който може да предизвика остро главоболие при едни, недос­тиг на въздух при други, при трети - ускорен пулс. За да може тялото ви да функционира нормално, трябва да получите достатъч­но кислород и да издишате въглеродния двуокис. За да компенсира­те напрежението, трябва да се „окислородите".

Светът познава дихателните техники за отпускане още от уче­нията на древните йоги в Индия. Целта на дихателните техники за релаксация се свежда до управление на дишането и до успокояване. Можете да правите тези упражнения по всяко време през деня и през нощта. Много е просто. Дишайте спокойно и бавно, за да не прекалите с въздуха. Първо, легнете по гръб на някаква равна плоскост и поставете едната си ръка на гръдния кош, а другата - на корема. Внимавайте при дишането да се движи само коремната стена, не гръдният кош. Поемайте в продължение на три секунди бавно и спокойно въздух през устата, така че да изпълните диафраг-мата с въздух. Задръжте дъха си три секунди и след това спокойно и бавно издишайте в продължение на шест секунди. Ще почувствате как коремните ви мускули се свиват, докато издишвате бавно през устата. Повторете упражнението десетина пъти.

След това седнете, като държите главата си изправена и гърба, раменете и плещите изпънати. Внимавайте — гърдите не бива да се движат, трябва да усещате движение само на коремните мускули. Спокойно и бавно, в продължение на три секунди поемете въздух през устата. Следете коремът да се издуе при вдишването. Задръжте въздуха три секунди, след това спокойно издишайте през устата в продължение на шест секунди. Това упражнение можете да правите ,и когато сте в колата, в службата, навсякъде.

Друго едно упражнение, което ще ви помогне действително да премахнете напрежението и безпокойството, е упражнението за „издишване на напрежението". То ще ви позволи да преодолеете моментната си нерешителност или моментния си гняв, да обогати­те кръвта си с кислород и да премахнете отрицателните емоции, натрупани във вас.

Упражнението за „издишване на напрежението" ще ви помог­не да възстановите самообладанието си в определен труден момент. Разбирате ли колко е важно то за всеки от нас? Със задържането на въздуха, който сте поели, печелите време, за да вземете решение дали да излеете гнева си върху другия или да го оставите да отлети заедно с издишвания от вас въздух. Учила съм на тази техника затворници, а по-късно получавах писма от надзирателите. В едно от тях се казваше, че сега „вместо да се бият помежду си, затворни­ците само „дишат" един срещу друг..,"

В упражнението „издишване на напрежението" правите същото, което правехте и при упражнението за релаксация:

а) поемате въздух през устата и го задържате три секунди;

б) издишате въздуха „до капка" - изтласквайте въздуха, докато „въздух не ви остане";

в) не дишате в продължение на три секунди.

Направете упражнението едно след друго три пъти. На четвър­тия път вече можете да продължите да дишате нормално. Възможно е леко да ви се завие свят - не се безпокойте, ще мине. Ще се почувствате много по-добре и по-малко гневен, тъй като упражне­нието ще спомогне за вашето „окислородяване". Ако продължавате да кипите от гняв, повторете упражнението, докато не остане и помен нито от гнева ви, нито от обидата.

Друг един начин да се освободите от обзелото ви безпокойство е да го „обезвредите". Една моя приятелка, моден дизайнер, изпит­ваше огромен страх пред едно интервю за работа - от години меч­таеше да постъпи на работа във въпросната фирма. В деня на интервюто просто чувствала как безпокойството й расте и се трупа. Когато пристигнала за интервюто, била на прага на паниката. Била убедена, че няма да може да издържи интервюто.

Внимавайте сега! Вместо да се опитва да прикрие страха си, първото нещо, което направила, като седнала срещу интервюира-щата, било да каже: „Ужасно ме е страх в момента." Това простичко изречение обезвредило бомбата на нейните страхове и приятелката ми зае мястото.

Основната ми мисъл е, че ние всички натрупваме в себе си различни опасения и съображения, които могат да ни попречат в най-важен момент. Онова, което трябва да направим, е просто да ги оставим да бъдат отнесени от нашето дишане. Просто поемете въздух и изпуснете безпокойството заедно с въздуха, който издишвате. Може да ви изглежда тривиално и смешно, но, повярвайте, този „поток на дишането" е основата, за да управлява­ме целия си живот така, че той да бъде „обезопасен срещу опасе­ния".

Контролирайте гнева си

Главната причина да се гневим е чувството, че не се отнасят към нас с подобаващото уважение. Когато почувстваме, че не ни обръщат внимание, когато ни използват, когато сме притеснени, усещаме как се надигат неудържимо поривите на гнева в нас. Отреагирайте с гнева си незабавно! Не го сдържайте! Не си правете „черни списъци"! Ако изпитвате яд, проявете го! Кажете на другия какво не ви харесва в момента, още когато го направи. В противен случай ядът ще расте вътре във вас, докато отрови и вас, и другия, или и двамата.

Ако трябва да повишите тон, да креснете или да изръмжите -направете го! Важното е да се отървете от него, да го изпуснете! Мълчаливото лечение не помага! То може да предизвика само отчуждение и прекъсване на пътищата за общуване.

Е, понякога, когато сте разгневени, може да изтървете дума или да направите нещо, за което да съжалявате. Добре тогава. Нали затова разгледахме дихателното упражнение за изхвърляне на напрежението? Поеми дъх, задръж го, издишай... Повторете това три пъти и ще видите, че с издишания въздух всеки път изхвърляте по малко и от гнева си. А следващата стъпка вече е: да изясните спокойно нещата с човека, който ви е разсърдил. Никога не изпа­дайте в ярост! Няма място за ярост в едно човешко общуване. Ако някога ви причернее, и ви се поиска да пернете някого, излезте от стаята, изхвръкнете от сградата, напуснете града ако трябва, и то за достатъчно дълго време, за да можете да „изприказвате", да „издишате" или да „обезвредите" гнева си.

Видяхте по своя смях, плач, гневни изблици и обида колко силно въздействат околните върху вашето самочувствие, а и колко голямо може да бъде вашето влияние върху тях. Друга една област, която трябва да изучим, е как реакциите на другите пък влияят на вас, така че да можем да разберем наистина какво означава всъщ­ност пълноценното общуване - добрите комуникации, в смисъла на възможност за разбиране.

Всеки от нас е получавал отказ или е бил нежелан по един или друг повод в живота си. Това със сигурност е събитие, което може да окаже решително отрицателно влияние върху живота на даден човек. В практиката си често срещам актьори или други изпълнители, които имат все някакви проблеми с това, че „не са били приети", че някой не ги е одобрил за нещо, някъде... За съжаление, това е нещо обичайно, та дори и в реда на нещата в тяхната професия - бизнеса на забавата. Там думичката „не" се чува далеч по-често от „да". И това постоянно „не, не, не" може, за съжаление, да навреди и увреди трайно даден човек. Мнозина се опитват в такива случаи да игнорират акта на отхвърляне, тешейки се с „Не избрах момента" или си намират други рационални обяснения.

Независимо от това доколко ще успеете да преглътнете един отказ, той винаги ще ви накара да се почувствате зле.

Една от моите клиентки - актриса, ходеше неуморно по прос­лушвания и конкурси, но така и не получаваше роля или назначение. По съвет на своя импресарио започна да носи ниски обувки, защото му изглеждала прекалено висока. Но и това не помогна. Най-сетне посъветвах Даяна да накара пък този свой агент да попита театралите какво не й харесват. След няколко дни човекът й се обадил и казал, че не я одобрявали, защото не била достатъчно висока.

- Не съм достатъчно висока?! - повторила Даяна, не вярвайки на ушите си. - А вие нали твърдехте, че съм прекомерно висока?

- Така е - отговорил агентът кротко. - Ама те избират, те плащат. Каквото те кажат, това е.

Та така Даяна тръгва отново по прослушвания, качена на ви­соки токове. Сега обаче все някакси попадаше на онези, които решаваха, че е прекалено висока...

Понякога може да претърпите неуспех просто защото не се вписвате в представата, която има даден човек за онова, което търси. Напълно е възможно да получите отказ, без това да има изобщо нищо общо със самите вас - какъвто бе случаят с Даяна. В артистичния бизнес да бъдеш отхвърлен (или приет) е нещо напълно естествено, то е част от самия бизнес.

Ала ако постоянно жънеш откази, ако не можеш да „пробиеш" в обществото, навярно е настъпил моментът да се огледаш от пети­те до главата - да се съблечеш гол-голеничък, както се казва, и да започнеш да се самоизследваш, връзката ти с околните все пона-куцва.

Една от най-злощастните клиентки, която съм обучавала - Бе-ти, беше затворено и невзрачно същество с дребни остри зъби, с хлътнала челъст и тънки устни, та отгоре на това и с някакво нерв­но примигване. Съпругът й беше преуспяващ бизнесмен, срещаха се с много хора, но средата им бе предимно от колеги и партньори на мъжа й. Обикновено Бета и съпругът й давали вечерите, ала самите те рядко получавали покани. А когато Бети решавала да покани някоя от съпругите им на обяд, „така просто по женски", неизменно се случвало поканента да „съжалява, но е заета".

Първото нещо, което забелязах у Бети, когато се запознахме, бе нейната неприятна усмивка - всъщност, тя сякаш не се усмихваше, а се опитваше да демонстрира колко умело прикрива своите дребни, наядени зъби зад изпънатите си устни. Изпратих я при д-р Хенри Ямада, специалист по козметично зъболечение. Което си е право, човекът направи чудеса. Сега усмивката й е съвсем друга, Бети направо се разхубави. Заехме се и с това нейно примигване - тикът изчезна, очите й сякаш се отвориха, не остана нищо от онази ми-жава женица с мишо лице. А с моите славни упражнения за дишане Бети се поосвободи и от нервното напрежение - да видите само как се научи да се справя с всякаква ситуация, вместо те да се „справят" с нея и да я ликвидират като събеседник.

Бети започна да следи пресата, вълнуваше се от събитията, започна да проявява интерес към другите, към техните проблеми, вместо да се затваря в себе си м да., живурка като безинтересно и незначително създание.

Ето как Бети успя да обърне нещата в своя полза и да се пре­бори с отхвърлянето от страна на другите. От нея се излюпи една не само привлекателна жена, но в интересен и одухотворен човек.

За съжаление не всички могат да извлекат поука от случаите, когато не са били одобрени или харесвани. Понякога самият ти би трябвало да приемеш мнението на хората за тебе и да се запиташ: „Защо ме отхвърлят?" Онова, което ще можеш да разбереш след подобен самовъпрос, може да ти отвори очите и да разкрие пред тебе съвършено нов живот!

Твърде често отхвърлянето, което ние смятаме, че идва от хората, с които общуваме, всъщност идва от самите нас, защото ние се самоотхвърляме. Може да ви звучи невероятно, ала твърде често случаят е тъкмо такъв! След като сте решили, че сте непривлека­телни, след като смятате, че не изглеждате добре, вие просто излъч­вате това чрез липса на увереност, лоша поза, заключено изражение. Хората възприемат именно това „съобщение" и реагират съответно. Идете на някакъв прием без самочувствие, изпълнени с отрицател­но отношение към самия себе си и ще видите, че присъстващите долавят с антените си това и също ще ви пренебрегват.

Надали би било възможно да изживеем този наш живот, без да ни се случат и несполуки, и откази, и пренебрегване. В крайна сметка, и най-преуспяващите бизнесмени и бизнесдами, прочути актьори и изпълнители от Холивуд са си получили полагаемия им се - та и в повече - житейски дял от неуспехи и фиаско. Но са това, което са, защото са хора, умеещи да рискуват!

Преди няколко години Мелани Грифит дойде при мене обляна в сълзи, тъй като непрекъснато я отхвърляли при прослушванията - роля след роля. Режисьорът не харесвал как звучи гласът й. Ала вместо да се предаде, тя се опълчи и се пребори с неуспеха. Работихме върху постановката на гласа й и резултатът бе Академичната наг­рада за филма „Работещо момиче"!

Въпреки че на никой от нас не му е приятно да бъде нежелан и да получава отказ след отказ в живота, полезното идва, когато решиш да се поучиш от този феномен и да се опиташ да разбереш най-сетне защо става така! След това да предприемеш конструктив­ни мерки и да промениш положението - от такова едно решение можеш само да спечелиш!

Ако се окаже, че ви отричат необосновано, жадуваното усъвър­шенстване ще дойде от прояснението, че случилото се няма нищо общо с вас и следва да се надрасне. Би трябвало да възприемаме получения отказ не толкова като заплаха, а no-скоро като възмож­ност за израстване. Боли наистина, в това съмнение няма, но можете да използвате едно отритване така, че да излезеш от него победител. Въпросът е да намериш скалата, под която е скрито имането и да се заобиколиш с колкото може повече хора, които са истински грижовни, обичат те и са готови да те подкрепят.

Не хора, а стрихнин

Преди време проведох анкета - питах хората кое най-вече ги кара да се чувстват зле. Освен финансовите и здравните проблеми, повечето от хората посочиха, че техният Проблем номер едно в живота е да имат работа с трудни хора.

Прекарах хиляди часове да разговарям с клиенти и съм се на­слушала на истории за „онзи труден човек", който трови живота им. И въпреки че имената и обстоятелствата са различни, историята винаги е същата.

Д-р Сюзън Форуърд е написала една великолепна книга със заглавие „Отровни родители", т. е. защо се налага да елиминираш от своя живот дори членове от семейството си, щом те са „отрови-тели". Приемайки това с една крачка напред, аз бих добавила, че съществуват хора, които са като стрихнин! Те тровят атмосферата на нашия живот, търсят как да ни унижат и не се чувстват добре, когато виждат, че израстваме и успяваме. Тези хора са неуморни в своите усилия да саботират всяка наша стъпка към щастлив, про­дуктивен живот. Е, добре. Тези хора нямат място във вашия живот!

Веднъж водех семинар в град Сакраменто с група администра­тивни служители. Между другото казах: „Ако в живота ви има хора, които не ви подкрепят и не се отнасят към вас с нужното уважение и обичта, която заслужавате, просто ги извадете от своя живот - не ги допускайте в никоя част от своето ежедневие!"

След като семинарът свърши, се появи някакъв висок и пред­ставителен господин, явно развълнуван. „Доктор Глас, как е въз­можно да твърдите, че да отстраняваме с един замах хора от нашия живот? А чувствата? Няма ли място за чувства?" Усетих накъде бие, но въпреки всичко му казах: „Няма място за чувства, когато някой не те признава, унижава те и не ти позволява да бъдеш възможно най-добрия. Чувства и привързаност се засвидетелстват заради деликатността, за ласкавото отношение на хора, които са положителна сила в живота ви, които винаги са се отнасяли към вас с доброта, уважение и обич. Чувствата нямат място при хора, които се чудят как да те саботират и не ти позволяват да се усъвършенстваш!"

Накрая човекът призна, че докато ме слушал, мислил за живота, който той и жена му водели вече цели двадесет години. Знаел, че съм права, че онова, от което наистина се нуждае, е да се освободи от този „отровителен брак"... Сигурно не е никак лесно да решиш да си честен към себе си, след като години наред си опитвал да се самозаблуждаваш. Но крачката напред е необходима!

След като в моята частна практика съм чула хиляди подобни разкази, подредих най-общо по типаж тези хора-отровители, в пет

категории - петте токсични начини за общуване. Ще ги споделя с вас. Напълно възможно е вие да сте патили и от други типове поведение, ала тук давам някои от най-типичните - а и най-ток­сичните - видове събеседници, които са в състояние да отровят всяко човешко общуване.

1 Подстрекателят е човек, който общува, като се опитва да създаде грижи на другите. Навярно такива люде водят толкова нещастно и тъпо съществувание, че единственият начин да се позабавляват малко е да мътят с приказки и подмятания водите на нечий чужд живот. Много често ще ги чуете да казват ехидно: „Не съм любопитна и не обичам да си пъхам носа, но нали казваше, че Робърт работи изключително за тебе? Щото го видях да помага на Джейн..." или „О, сигурен съм, че франк ти е напълно предан, макар че прекара онзи следобед с Деби...".

От вас се иска моментално да поставите подстрекателя на място. Незабавно! Просто му кажете да си гледа работата. Пря­мотата е най-добрият подход в случая. „Опитваш се да ми намериш проблеми, така ли?" Върнете им топката. Притиснете ги по същ­ността на казаното и им дайте да разберат, че прозирате намерени­ята и игричката им. Ако истински им се противопоставите, те ще си подвият опашката и ще се отнасят към вас с подновено уважение.

2 Обвинителят има стил на общуване, който отразява всъщ­ност собственото му самоотрицание, несигурност и чувство за вина. Ето какъв разговор подслушах неволно - нямаше как, водеха го на съседната маса в ресторанта:

- Ти си причината да закъснеем!

- Не, този път ти си виновният!

- Да, нали? Защото ти стоя пред огледалото с часове!

- А да кажеш нещо за твоите телефонни разговори в последния момент?

- Млъкни, защото много добре знаеш, че винаги закъсняваш! Всички от твоето семейство закъснявате! Никога не са те учили да идваш навреме!...

Щом такъв обвинител ви нападне, нека да му бъде казано още с първите думи, че не ще търпите да ви корят по този начин. Тези изводи за „винаги" и „никога" са отвратителни! Накарайте такива заядливци да разберат, че ви обвиняват безпричинно и че най-добре ще е да задават въпросите си, но и да слушат какво им се отговаря, вместо да сипят обвинения.

Ето ви пример, как от отровата в този разговор може да не остане и следа:

- Ти си причината да закъснеем!

- А как стигна до това заключение?

- Е, да не искаш да кажеш, че не губиш часове, за да се гри­мираш?

- Миличък, нима забрави, че трябваше да проведеш три теле­фонни разговора точно преди да тръгнем?

- Всъщност права си, и двамата сме виновни.

Като се задават въпроси, вместо да се излиза с контраобвине-ния, като се каже и някоя и друга мила дума, като казвате „нашето" вместо „твоето", просто ще отнемете вятъра на обвинителя и раз­говорът ще тръгне.

3. Вмешателят - всъщност той точно това прави, меси се във всичко и дава съвети. Често човекът, който дава мило и драго да може да ти се меси, няма нито силата, нито опита, нито необходи­мата професионална квалификация, за да обоснове своя съвет. Такива хора живеят не своя живот, а живот по съвместителство.

Жанет и Марк имаха много приятна връзка, всичко се разви­ваше от хубаво по-хубаво. Докато Стела, приятелката на Жанет не реши да наставлява Жанет какво може да приема и какво не бива да допуска у Марк. Това вмешателство едва не съсипа връзката на Жанет и Марк. И чак когато Марк най-после възнегодува и заяви: „Виж какво, това, което ми говориш не звучи като твоя мисъл! Кой ти пълни главата с тези щуротии?!" Жанет се сетила, че всъщност повтаря приказките на Стела. И незабавно й позвънила, за да й каже да не се бърка във връзката й с Марк.

Така е. Необходимо е да поставиш вмешателя-съветник на място и да си знае, че не го искаш на пътя си.

4. Подценителят е от онези хора, които щом разберат, че са те повишили, ще се изненада, че фирмата ви трябва да е много добре, след като си позволява да повишава служителите си „автоматич­но", като премия. Ако отслабнеш - след неимоверни усилия - той ще ти каже, че както си тръгнал, ще се разболееш.

Нищо никога не е достатъчно добро за подценителя! Такива хора ще намерят нещастие във всяка добра надежда, фактически те самите са нещастни и искат да се чувстваш и ти като тях, за да си бъдете дружина. Както и при другите типове събеседници-отрови-тели, необходимо е незабавно да реагирате и да му заявите, че не ще търпите вечните му отрицателни оценки и ако продължава да търси само лошото във всичко, ще скъсате с него.

5 Злословникът работи зад гърба ти, примлясква и разказва сладко-сладко небивалици, за да те злепостави и саботира. Такива хора са с маската на ухилени приятели, ала всъщност са най-злите ти врагове. Те те подпитват и те шпионират, за да използват после казаното срещу самите вас.

Най-добрият начин да се предпазиш от злословниците е да се

вслушаш какво говорят за другите и да се откажеш от досегашното си мнение, че „с мене той никога няма да постъпи така". Защото ще знаеш, че ще постъпи, и то как. Ти ще си следващият.

Тези хора са най-токсичните и трябва да ги изхвърлиш завина­ги от живота си. С приятели като тях, неприятели не ти трябват!

Ако имате приятели, които можете да отнесете към горните категории и установите, че ви е трудно да общувате с такива хора, ще трябва просто да се лишите от тяхното присъствие! Когато имате работа с такива токсични събеседници, решението е да си наясно какъв човек стои пред тебе, така че да му се противопоста­виш твърдо и открито. А не можеш ли да се справиш, спазвай дистанция!

Внимание! Ако се уловите, че самите вие можете да бъдете отнесени към някоя от горните категории, престанете! Много въз­можно е там да се корени причината за негогодотворните ви кон­такти с другите. Извинение за такъв тип поведение няма, така че зачеркнете токсичните модели на общуване веднъж завинаги!