Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;

3. всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;

4. само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;

5. Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;

6. който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;

7. а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

8. И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:

9. ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

10. и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;

11. сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.

12. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:

13. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.

14. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;

15. и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.

16. И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

17. И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

18. Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.

19. Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.

20. Ной почна да обработва земята и насади лозе;

21. и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

22. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

23. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

24. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,

25. рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

26. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

27. да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.

28. И живя Ной след потопа триста и петдесет години.

29. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
ГЛАВА 10.
1. Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

2. Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.

3. Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.

4. Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.

5. От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6. Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.

7. Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.

8. Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;

9. той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).

10. Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.

11. От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах

12. и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.

13. От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,

14. Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.

15. От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,

16. Иевусей, Аморей, Гергесей,

17. Евей, Аркей, Синей,

18. Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,

19. и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.

20. Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.

21. Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.

22. Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).

23. Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.

24. Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.

25. На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.

26. Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,

27. Гадорама, Узала, Дикла,

28. Овала, Авимаила, Шева,

29. Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.

30. Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.

31. Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.

32. Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

2. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

3. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.

4. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.

5. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

6. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;

7. нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

8. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

9. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

10. Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;

11. след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).

12. Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.

13. След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).

14. Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.

15. След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).

16. Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.

17. След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).

18. Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.

19. След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).

20. Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.

21. След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).

22. Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.

23. След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).

24. Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.

25. След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).

26. Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

27. Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.

28. И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.

29. Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.

30. И Сара беше неплодна и бездетна.

31. Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.

32. И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.

2. и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.

3. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.

4. И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5. И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.

6. Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.

7. И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

8. Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).

9. И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.

10. И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.

11. А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;

12. и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;

13. затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.

14. И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;

15. видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.

16. И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.

17. Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.

18. Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?

19. Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.

20. И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).

2. Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.

3. И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай,

4. до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.

5. И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.

6. И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.

7. И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.

8. И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;

9. не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз - надясно, ако пък ти - надясно, аз - наляво.

10. Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;

11. и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.

12. Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.

13. А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.

14. И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;

15. защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:

16. и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;

17. стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).

18. И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

2. всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.

3. Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.

4. Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.

5. В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,

6. и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.

7. И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.

8. Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,

9. с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

10. А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.

11. Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12. Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.

13. А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.

14. Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;

15. и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;

16. и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

17. Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;

18. и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,

19. и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;

20. благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

21. И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.

22. Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,

23. че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -

24. освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

2. Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.

3. И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.

4. И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.

5. Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.

6. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.

7. И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.

8. Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?

9. Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.

10. Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.

11. И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.

12. По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.

13. И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;

14. но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;

15. а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;

16. в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.

17. Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.

18. В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;

19. кенейци, кенезейци, кедмонейци,

20. хетейци, ферезейци, рефаимци,

21. аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

* Роб, роден в дома на господаря.

2. И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.

3. След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.

4. Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.

5. И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.

6. Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.

7. И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.

8. И рече (й Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.

9. Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.

10. И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.

11. И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;

12. той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.

13. И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.

14. Затова тоя извор се нарече Беер-лахай-рои *. Той се намира между Кадес и Баред.

15. Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.

16. Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.

* Извор на Живия. Който благосклонно ме поглежда.
ГЛАВА 17.
1. Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;

2. и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.

3. Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:

4. Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,

5. и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи

6. и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.

7. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.

8. И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.

9. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

10. Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;

11. обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.

13. Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.

14. А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.

15. И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра;

16. Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.

17. И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?

18. И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!

19. А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.

20. И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.

21. Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.

22. Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.

23. И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.

24. Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.

25. А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.

26. В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,

27. и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.
ГЛАВА 18.
1. И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре', когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.

2. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,

3. и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;

4. ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,

5. аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.

6. И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.

7. А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.

8. И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.

9. Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.

10. И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.

11. Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.

12. Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.

13. И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?

14. Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.

15. Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя.

16. И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.

17. И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?

18. От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,

19. защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.

20. И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;

21. ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.

22. И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.

23. Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?

24. В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?

25. не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

26. Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

27. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:

28. може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

29. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.

30. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.

31. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.

32. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.

33. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.