Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Ако се намери среди тебе в някое от твоите жилища, що Господ, Бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му,

3. па тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят тям, или на слънцето, или на месечината, или на всичкото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал,

4. и ти бъде обадено, и ти чуеш, - то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, -

5. изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.

6. По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел;

7. първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си.

8. Ако по някое дело бъде мъчно за тебе да разсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд, между удар и удар, и мненията не бъдат съгласни при вратата ти, - стани и възлез на мястото, което избере Господ, Бог твой, (за да бъде призовавано името Му там,)

9. и дойди при свещениците левити и при съдията, който се случи в ония дни, попитай ги, и те ще ти кажат, как да разсъдиш;

10. и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат;

11. според закона, на който те научат, и според присъдата, която ти произнесат, постъпи и не се отклонявай ни надясно, ни наляво от онова, що ти кажат те.

12. А който постъпи тъй дръзко, че не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или съдията (който се случи в ония дни), той трябва да умре, - тъй изтребвай злото от Израиля;

13. и целият народ ще чуе, ще се уплаши, и занапред няма да постъпва дръзко.

14. Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: "ще си поставя цар, както другите околни народи", -

15. постави си цар, когото Господ, Бог твой, избере; постави си цар измежду братята си; не бива да си поставяш (за цар) чужденец, който не е твой брат.

16. Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: "не се връщайте вече по тоя път";

17. и да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му, и да не трупа сребро и злато извънмерно.

18. А когато седне на царския си престол, нека си снеме препис на тоя закон от книгата, която се намира у свещениците левити,

19. и нека той да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби;

20. за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.

2. дял за него няма да има между братята му: Сам Господ е негов дял, както му Той говори.

3. Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа, от ония, които принасят в жертва волове или овци: трябва да се дава на свещеника плешката, челюстите и кормината;

4. давай му тъй също начатъка от житото си, от виното си и елея си, и първата вълна от овците си,

5. понеже Господ, Бог твой, го избра от всички твои колена да предстои (пред Господа, твоя Бог), да служи (и благославя) в името на Господа, той и синовете му през всички дни.

6. И ако левитин дойде из някое от твоите жилища, из цялата земя на Израилевите (синове), дето той е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ,

7. и почне да служи в името на Господа, своя Бог, както и всички негови братя левити, които стоят там пред Господа,

8. нека те се ползуват с еднаква част, освен полученото от продажбата на бащиния имот.

9. Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;

10. не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,

11. омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;

12. защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.

13. Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог;

14. защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал.

15. Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Него слушайте, -

16. понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

17. И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали;

18. Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам;

19. а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.

20. Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.

21. Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?

22. Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост - и не бой се от него.

2. тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;

3. направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.

4. А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;

5. който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, - такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,

6. да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;

7. затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.

8. Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,

9. ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, - тогава към тия три града прибави още три града,

10. за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.

11. Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,

12. стареите на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.

13. Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.

14. Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.

15. Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.

16. Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,

17. нека и двоицата, които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;

18. съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,

19. направете му това, каквото е бил намислил да направи на брата си: тъй изтребвай злото от средата си.

20. И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе.

21. Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)
ГЛАВА 20.
1. Кога излезеш на бой срещу врага си и видиш коне и колесници (и) народ повече отколкото ти имаш, не се плаши от тях, понеже Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя, е с тебе.

2. Кога пък влизате в битка, нека свещеникът се приближи и заговори към народа,

3. и му каже: слушай, Израилю, вие днес влизате в битка с вашите врагове, да не отслабва сърцето ви, не бойте се, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях,

4. понеже Господ, Бог ваш, върви с вас, за да се срази за вас с вашите врагове (и) да ви спаси.

5. Надзорниците пък нека обявят на народа, като кажат: който е съградил нова къща и не се е настанил в нея, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да се настани в нея;

6. и който е насадил лозе и не го е брал, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да го обере;

7. и който се е сгодил и не се е оженил, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да вземе жена му.

8. Надзорниците да обявят още на народа и да кажат: който е страхлив и малодушен, нека си иде и се върне у дома си, да не би да направи страхливи сърцата на братята си, както своето сърце.

9. След като надзорниците кажат всичко това на народа, да се поставят военни началници за главатари над народа.

10. Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, предложи му мир.

11. Ако се съгласи на мир с тебе и ти отвори порти, целият народ, който се намира в него, ще ти плаща данък и ще ти работи.

12. Ако пък се не съгласи на мир с тебе и воюва с тебе, обсади го

13. и, когато Господ, Бог твой, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него;

14. само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ, Бог твой, ти е предал.

15. Тъй прави с всички градове, които са от тебе твърде далеч, които не са градове на тия народи.

16. Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа,

17. а предай ги на заклятие: хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци (и гергесейци), както ти бе заповядал Господ, Бог твой,

18. за да ви не научат да правите също такива гнусотии, каквито са правили те за своите богове, та да не грешите и вие пред Господа, вашия Бог.

19. Кога обсаждаш дълго време (някой) град, за да го превземеш и завладееш, не сечи дърветата му, които служат за храна, и не опустошавай околностите, понеже дървото в полето не е човек, за да убегне от тебе в крепостта;

20. само ония дървета, за които знаеш, че не дават никаква храна, можеш да повреждаш и сечеш и да правиш укрепления срещу града, който се бие с тебе, докле го покориш.

2. нека излязат твоите старейшини и съдии и да измерят разстоянието от убития до градовете наоколо;

3. и стареите на града, що е най-близо до убития, нека вземат телица, с която не е работено, (и) която не е носила хомот,

4. и нека стареите на оня град отведат тая телица в пуст, неразработен и незасяван дол, и там в дола да заколят телицата;

5. и да дойдат свещениците, синовете Левиеви, (понеже Господ, Бог твой, ги избра да му служат и да благославят от името на Господа, и по думата им да се отсъжда всяка разпра и всяка причинена вреда,)

6. и всичките стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над (главата на) закланата в дола телица,

7. да обявят и кажат: наши ръце не проляха тая кръв и наши очи не видяха;

8. очисти народа Си, Израиля, който Ти, Господи, освободи (из Египетската земя), и не вменявай на народа Си, Израиля, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.

9. Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш (добро) и право пред Господа (твоя Бог).

10. Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш,

11. па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена,

12. заведи я у дома си, и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си,

13. да съблече робинските си дрехи, да живее у дома ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; след това можеш да влезеш при нея, да й станеш мъж, и тя да ти бъде жена.

14. Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил.

15. Ако някой има две жени - една обична, а друга необична, и му народят синове както обичната, тъй и необичната, и първородният бъде син на необичната, -

16. то, кога дели имота си между синовете си, той не може да даде първенство на сина от обичната жена пред първородния син на необичната;

17. но той е длъжен да признае за първороден сина от необичната (и) да му даде двоен дял от всичкия си имот, понеже той е начатък на силата му; нему се пада правото на първородство.

18. Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, и те са го наказвали, но той ги не слуша, -

19. то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при стареите на града си и при вратите на своето местопребивалище

20. и да кажат на стареите от своя град: "тоя наш син е буен и непокорен, не слуша думите ни, прахосник е и пияница"

21. тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт: тъй изтребвай злото изсред тебе, и всички израилтяни ще чуят и ще се побоят.

22. Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на дърво,

23. тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.
ГЛАВА 22.
1. Кога видиш вола на брата си или овцата му загубени, не ги оставяй, а ги закарай на брата си;

2. ако пък не бъде близо до тебе брат ти, или го не знаеш, прибери ги у дома си, и нека стоят у тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни;

3. тъй постъпвай с осела му, тъй постъпвай с дрехите му, тъй постъпвай с всяка изгубена вещ на брата си, която той изгуби, а ти я намериш: от това не бива да се отклоняваш.

4. Кога видиш осела на брата си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а ги дигни с него наедно.

5. Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог.

6. Ако ти намериш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с птиченца или яйца, и майката седи на птиченцата или на яйцата, не вземай майката наедно с малките:

7. майката пусни, а малките вземи, за да ти бъде добре, и да ти се продължат дните.

8. Кога градиш нова къща, направи около покрива си ограда, за да не би ако падне някой от нея, да навлечеш кръв върху къщата си.

9. Не засявай лозето си с два рода семена, за да не предадеш на заклятие рожбата от семената, които ти ще посееш и плода на лозето (си).

10. Не ори с вол и осел наедно.

11. Не обличай дреха, тъкана смесено от вълна и лен наедно.

12. Направи си ресни в четирите краища на наметалото си, с което се намяташ.

13. Ако някой вземе жена, и влезе при нея, и я намрази,

14. па я набедява в порочни дела и пусне лоши думи за нея, и каже: "взех тая жена, влязох при нея, и не я намерих девица",

15. то бащата на момата и майка й нека вземат и изнесат девствените белези на момата пред градските стареи при портите;

16. и бащата на момата да каже на стареите: дадох дъщеря си за жена на тоя човек, а (сега) той я намрази,

17. и ето, набедява (я) в порочни дела, като казва: "не намерих дъщеря ти девица"; но ето девствените белези на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските стареи.

18. Тогава градските стареи да уловят мъжа и да го накажат,

19. и да го глобят със сто сикли сребро, което да дадат на моминия баща, задето оня е пуснал лоши думи за израилска девица; тя пък да си остане негова жена, и той да не може да се разведе с нея през цял живот.

20. Ако ли казаното излезе истина, и момата не бъде намерена девица,

21. то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт, понеже е извършила срамно нещо у Израиля, като е блудствувала в бащината си къща: тъй изтребвай злото изсред себе си.

22. Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля.

23. Ако някоя млада девица бъде сгодена за мъж, и някой я срещне в града и легне с нея,

24. то и двамата доведете при вратата на оня град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, задето не е викала в града, а мъжът, задето е опорочил жената на ближния си: тъй изтребвай злото изсред себе си.

25. Ако пък някой срещне на полето мома сгодена, па я хване и легне с нея, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея,

26. а на момата недей прави нищо; у момата няма грях за смърт: това е едно и същото, като някой да станеше върху ближния си и да го убиеше;

27. защото той я срещнал на полето, та сгодената мома и да е викала, не е имало кой да я спаси.

28. Ако някой срещне девица несгодена, па я хване и легне с нея и ги заварят, -

29. то оня, който е лежал с нея, трябва да даде на моминия баща петдесет (сикли) сребро, а тя да бъде негова жена, понеже той я опорочил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.

30. Никой не трябва да взема жената на баща си и да открива края на бащината си завивка.

2. Син на блудница не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото му коляно не бива да влиза в обществото Господне.

3. Амонитец и моавитец не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото им коляно не бива да влиза в обществото Господне довека,

4. защото те ви не посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато бяхте излезли от Египет, и защото наеха против тебе Валаама, Веоровия син, от Петор Месопотамски, за да те прокълне;

5. но Господ, Бог твой, не рачи да слуша Валаама и обърна Господ, Бог твой, клетвата му в благословия за тебе, понеже Господ, Бог твой, те обича;

6. не им пожелавай ни мир, ни щастие през всички твои дни довека.

7. Не се гнуси от идумеец, понеже той е твой брат; не се гнуси от египтянин, понеже ти беше пришълец в земята му;

8. деца, родени от тях, на трето коляно, могат да влязат в обществото Господне.

9. Кога отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко лошо.

10. Ако у тебе бъде някой нечист от случилото (му) се през нощта, той трябва да излезе вън от стана и да не влиза в стана,

11. а надвечер да умие (тялото си) с вода, и след залез-слънце може да влезе в стана.

12. Ти трябва да имаш място вън от стана, дето да ходиш за себе си;

13. освен оръжието си, трябва да имаш лопатка; и кога да клекнеш вън от стана, изкопай с нея (яма) и пак зарови (с нея) поганта;

14. понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти (в твоите ръце); затова станът ти трябва да бъде свет, за да не види Той у тебе нещо нечисто и да се не отдръпне от тебе.

15. Не предавай роб на господаря му, кога избяга при тебе от господаря си;

16. нека живее у тебе, между вас (нека живее) на място, което си избере, в някое от твоите жилища, дето му се иска; не го притеснявай.

17. Блудница от Израилевите дъщери да няма, и блудник от Израилевите синове да няма.

18. В дома на Господа, твоя Бог, не внасяй блуднишка плата, нито цена от псе, срещу никакъв оброк, понеже едното и другото е гнусота пред Господа, твоя Бог.

19. Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;

20. на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.

21. Ако дадеш оброк на Господа, твоя Бог, незабавно го изпълни, защото Господ, Бог твой, ще го изиска от тебе, и върху тебе ще легне грях;

22. ако пък не си дал оброк, не ще имаш грях.

23. Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай тъй, както си обрекъл на Господа, твоя Бог, и доброволно си казал с устата си.

24. Кога влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде до насита, колкото ти душа иска, но в съдината си не туряй.

25. Кога влезеш в нивата на ближния си, късай класове с ръце, но не жъни със сърп нивата на ближния си.
ГЛАВА 24.
1. Ако някой вземе жена и й стане мъж, но тя не добие благоволение в очите му, понеже той намира в нея нещо противно, и й напише разводно писмо, даде й го в ръце, и я изпрати от къщата си,

2. и тя излезе от къщата му, па отиде и се омъжи за другиго,

3. но и тоя мъж я намрази и й напише разводно писмо, даде й го в ръце, и я изпрати от къщата си, или пък тоя последният мъж, който я е взел за жена, умре, -

4. то първият й мъж, който я бе напуснал, не може пак да я вземе за жена, след като тя е осквернена, понеже това е гнусно пред Господа (твоя Бог); не мърси земята, която ти даде Господ, Бог твой, за дял.

5. Кога някой наскоро се е женил, да не отива на война, и не бива да му се възлага нищо; нека той остава свободен у дома си през цяла година и да весели жена си, която е взел.

6. Никой не бива да вземе в залог и горния и долния мелнични камъни, понеже такъв взема душа в залог.

7. Ако се хване някой да е откраднал някого от братята си, от Израилевите синове, и го е поробил и продал, такъв крадец трябва да бъде предаден на смърт: тъй изтребвай злото изсред себе си.

8. Гледай при болестта проказа да пазиш грижливо и да изпълняваш целия (закон), на който ще ви научат свещениците левити; изпълнявай грижливо, що съм им заповядал;

9. помни, какво Господ, Бог твой, направи на Мариам по пътя, когато бяхте излезли от Египет.

10. Кога заемеш на ближния си нещо, не отивай при него у дома му, за да вземеш от него залог,

11. а почакай вън, и оня, комуто си дал назаем, ще ти изнесе залога си вън;

12. ако пък той бъде сиромах, недей си ляга да спиш със залога му:

13. върни му залога при залез-слънце, за да легне да спи с дрехата си и да те благославя; това ще ти се сметне за праведност пред Господа, твоя Бог.

14. Не онеправдавай бедния и сиромах наемник от твоите братя или пришълци, които са в земята ти, в жилищата ти;

15. предай му заплатата в същия ден, преди слънце да залезе, понеже той е беден, и душата му я ожида, та да не викне против тебе към Господа, и да не легне грях върху тебе.

16. Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.

17. Не изопачавай съ'дбата на пришълец, сирак (и вдовица), и от вдовица не вземай дреха в залог;

18. помни, че и ти беше роб в Египет, и Господ (Бог твой) те освободи оттам: затуй ти и заповядвам да правиш това.

19. Кога жънеш на нивата си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш: нека остане за пришълец, (сиромах) сирак и вдовица, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички работи на ръцете ти.

20. Кога береш маслините си, не дообирай клоните: нека остане за пришълец, сирак и вдовица. (Помни, че ти беше роб в Египетската земя; затуй ти и заповядвам да правиш това.)

21. Кога береш лозето си, не дообирай това, що остане след тебе: нека остане за пришълец, сирак и вдовица;

22. и помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.