84, в който боговете, великаните, хората и зверовете водели помежду си кървава борба за оцеляване. При възсъздаването на старовековните легенди за Нифлхайм, Муспелсхайм и Мидгард той въвел теософ-ски идеи за магическите взаимовръзки между космоса, земята и хората. Предрекъл, че латентните сили и способности, заложени в кръвта на арийската раса, ще се разгърнат през двайсети век, когато Свръхчовекът отново ще се появи на земята, за да разбуди съзнанието на германските народи за славата на миналото им наследство и да ги поведе към завладяването на света.
Оригиналната концепция на съвременните тулисти била изключително незряла и наивна. По-съвършените версии на легендата за Туле постепенно били доразработени от Дитрих Екарт и генерал Карл Хаусхофер, а впоследствие били доукрасени и разширени под наставленията на райхсфюрера Хайнрих Химлер, който оказвал силен натиск върху голяма част от академичната общност да подпомогне с професионализма си налагането на мита за превъзходството на германската раса.
„В дълбините на подсъзнанието си всеки германец е стъпил с единия си крак на Атлантида, където търси по-добра родина и по-добро наследство", пише Херман Раушнинг, когато се опитва да обясни защо германците толкова лесно възприемат расистки идеологии.
Идеята за „отечеството" била силно преувеличена в съзнанието на Адолф Хитлер още в детството му поради силната му привързаност към тевтонската митология. Във Виена той дори пишел кървави драми за епичните герои от Еда, защото вярвал, че техните дела продължават да живеят в германската кръв, която тече във вените му. Сега с помощта на новите си съмишленици от обществото „Туле" той се потопил в света на космологията и магията, който бил вдъхновил възраждането на Туле през двайсети век.
Легендата за Туле, древна колкото германската раса, била интерпретирана по стотици различни начини от самото общество „Туле". С помощта на Екарт Хитлер скоро разбрал разликата между несръчната пропаганда, която обществото бълвало за масова употреба и за периферните си звена, и тайния вътрешен кръг, който преминавал през по-висшите нива на инициация чрез практикуването на ритуална магия.
Пауълс и Бергер, които не успели да направят разграничението между явната пропаганда, предназначена за масите, и по-дълбинното тайно знание на най-вътрешното ядро членове на обществото „Туле" и непрекъснато бъркали едното с другото, са написали един цветист откъс за Туле в своя бестселър „Зората на магията":
„Туле би трябвало да бъде остров, изчезнал някъде в далечния Север. Близо до Гренландия? Или до Лабрадор? Туле, както и Атлантида, се смята за магически център на една изчезнала цивилизация. Екарт и неговите приятели вярват, че не всички тайни на Туле са безвъзвратно изгубени. Същества, заемащи междинно положение между хората и други разумни същества от отвъдното, щели да предоставят на разположение на посветените запас от сили, с чиято помощ Германия отново щяла да доминира над света и да бъде люлката на зараждащата се раса от Свръхчовеци като резултат от мутацията на човешкия род. Един ден нейните легиони щели да започнат да унищожават всичко, което се изпречи на пътя им за осъществяването на духовната съдба на Европа, а техните водачи щели да бъдат хора, които знаят всичко, черпейки сила от самия извор на енергията и направлявани от великите създания от древността. Това е митът, върху който почива арийската доктрина на Екарт и Розенберг и която тези „пророци" на някаква магическа разновидност на социализма втьлпили във възприемчивия за подобни неща ум на Хитлер".
Ядрото на обществото „Туле" се състояло от сатанисти, които практикували черна магия. Това ще рече, че те се стремели единствено към възвисяване на съзнанието си, посредством извършването на различни ритуали, до състояние на познание на злото и на нечовешкия по природа вселенски разум и към постигане на средство за общуване с този разум. Един от основните адепти на този кръг бил Дитрих Екарт.
Въпреки че най-значимото ранно проявление на възраждането на древната магия в съвременната епоха се осъществило в Англия, тъкмо западното съзнание среща почти непреодолими трудности да приеме съществуването на коя да е магия като нещо реално. Вероятно това се дължи на факта, че основната концепция зад всички магически практики се гради върху вярата в тъждеството между човека и вселената, т.е. между микрокосмоса и макрокосмоса. Пусналият здрави корени в материализма западен разсъдък смята подобен начин на мислене за съвършено ненаучен и средностатистическият англичанин, поне сред по-старите поколения, подобно на Шекспировия Хамлет, не може да стигне по-далеч от това да повярва в съществуването на духове.
Противоположното схващане на германците по този въпрос е отразено в първите редове на посвещението в Гьотевия „Фауст":
Кръжите близо, образи менливи,
привлекли нявга погледа стъмен.
Сега да ви запазя ли? Дали ви
сърцето помни с онзи блян блажен?
Стьлпявайте се, властвайте мъгливи,
от влажни пари раснейки край мен!
Гръдта потръпва, млада и щастлива,
от дъх вълшебен, който ви залива.
Германската душа е пропита с разбирането за взаимодействието между небето и земята, което се явява в самата сърцевина на тевтонската митология и в историята на германската литература и философия. Подобна вяра в магическото съответствие между макро- и микрокосмоса достига кулминацията си в творбите на Гьоте и най-вече в неговия „Фауст":
(Той разтваря книгата и вижда знака на Макрокосмоса.)
През всички сетива от тази гледка
тече блаженство като водопад.
Възторгът от живота - свят и млад -
пламти във всеки нерв и всяка клетка.
Изписа тези знаци някой бог,
които вътрешния бяс смиряват
и с радост бедното сърце даряват,
а силите природни в най-дълбок
и тайнствен порив вредом проясняват.
Не съм ли бог? Във чистите черти
творящата природа на всемира
пред моята душа се разпростира...
(Той разглежда знака.)
Как всичко в цяло се тъче,
едно към друго се влече.
Небесни сили качват се и слизат
и си подават златните ведра.
С крила, дъхтящи благодат, пронизват
от небесата земните недра
и хармонично екнат във всемира.
В разбирането на Гьоте за света, който има магическа природа, и духовното, и физическото съществуване на човека са свързани с цялата вселена на звездите, слънцето и планетите. Точно както човекът не се свежда само до физическото си тяло, което Гьоте разглежда като дреха на душата и духа, звездите не се смятат просто за безсмислена маса в рамките на триизмерния пространствен континиум. Гьоте възприема небесните тела по-скоро като външни, физически прояви на духовни същества - като форми на по-висш, надчовешки интелект, - които излъчват духовни сили в рамките на съществуващите си орбити.
Нито инициираните в древното тайнствено познание, нито съвременните окултисти разглеждат макрокосмоса в понятията на времето и пространството, а по-скоро като сфери на транс-ценденталното съзнание. Адептите на ритуалната магия - както на бялата, така и на черната - търсят възможност за разширяване на съзнанието в така наречената от тях „астрална светлина" на планетарните сфери. Целта на техните ритуали е да канализират космическите сили или да събудят „отражението" на тези сили в дълбините на собственото си същество. За постигането на тази цел в ритуалите се използва цял набор от знаци, символи, форми и цветове, целящи да насочат магьосника към общуване с конкретните сили, на които той се опитва да служи.
Следващият основен принцип на западната магия е вярата, че правилно възпитаваната човешка воля на практика е способна на всичко. Един цитат от трудовете на великия теолог от седемнайсети век Джоузеф Гленвил предлага прекрасно обобщение на тази доктрина: „Волята се помещава в нещо, което не умира. Кой познава тайнството на волята и нейната мощ? Защото Бог е велика воля, чиято сила е толкова могъща, че прониква всичко съществуващо. Човек не се предава напълно дори на ангелите или на смъртта, освен поради немощта на слабата си воля.
Ето защо зад всички магически ритуали стои тренираната воля на магьосника. Всички останали средства на магията - светилници, цветове, кръгове, триъгълници, аромати - са просто помощни средства за концентриране на волята на магьосника в един пламтящ поток от чиста енергия".85
В светлината на това кратко обобщение за значението и целите на ритуалната магия ще стане ясно как Адолф Хитлер вече бил прекрачил прага на осъзнаването на силата на магията през годините, които прекарал във Виена, когато не само постигнал по-високи нива на съзнанието, но и отметнал булото на сетивата, за да общува директно с Антидуха, свързван с копието на Лонгин. Нещо повече, докато лежал, ослепен от действието на иприта и изпаднал по принуда в транс в болницата в Пасвалк през ноември 1918 година, той получил непосредствени познания за съответствията между вселената и физическите и физиологични процеси в собственото си тяло. Поел по пътя на самоинициирането, Хитлер вече бил превърнал постулати-те на бъдещите магьосници в свой непосредствен опит с решаващо значение.
Разновидността на ритуалната магия, в която Дитрих Екарт посветил Хитлер, била сходна и отчасти произлизала от отблъскващите сексуални практики на Алистър Кроули.
Ложата на Алистър Кроули била крайният продукт на един кратък и доста съмнителен ренесанс на астрологичната и церемониалната магия в Англия през втората половина на деветнайсети век.
Корените на тази будеща удивление повторна поява на средновековната магия сред членовете на викторианското общество могат да бъдат проследени до един франкмасон на име Робърт Уентуърт Литьл, който основал Societas Rosicruciana през 1865 година. Мотивът му за включване на древната традиция на розенкройцерите и на новите ритуали във франкмасонството бил да се въведе свеж и жизнен импулс в ритуали, които отдавна били изгубили първоначалното си значение и сила в лабиринта от мъртви символи. Но онова, което Литьл не могъл да предвиди, бил фактът, че по-новите членове на ложата му ще поставят началото на нови разклонения и движения, които не се придържат към високите нравствени традиции на франкмасонството. Такова отклоняващо се движение било „Златната зора", от което нацистите косвено почерпили вдъхновение за своя собствен вид окултизъм.
„Златната зора" била основана под булото на тайнствеността. До ден днешен все още се разпространяват безброй различни версии за нейното възникване. Едно нещо е сигурно - обществото възникнало след случайното откриване на документи от източник в Нюрнберг, които съдържали описанието на неизвестни До този момент и силно въздействащи ритуали на посвещение.
В Петте храма, намиращи се в Англия и в Париж, членували редица прочути личности, включително носителят на Нобелова награда У. Б. Йейтс, Флорънс Фар, директор на Аби Тиътьр и близък приятел на Бърнард Шоу, както и сър Джералд Кели, президент на Кралската академия.86
„Златната зора" се изправила пред сериозна бариера за развитието си през 1892 година. Орденът придобил първоначалния си устав и ритуалите за първите пет степени от родствената си ложа в Германия, с която водел огромна по обем кореспонденция. Но нито един член на „Златната зора" не бил посещавал германската ложа, нито се бил срещал с някой от членовете й. Ентусиазираните бъдещи магьосници вече били поели по опасен път. Всички се вцепенили, когато Нюрнбергската ложа отказала да предаде на адептите четирите възходящи степени, които водели директно към общуването с йерархиите на по-висшия разум.
Вероятно „Златната зора" щяла да стигне до тих и недраматичен край, ако някой си Самюъл Лидел Мадърс не предложил помощта си на своите събратя магьосници. На едно общо събрание на ложата Мадърс съобщил на смаяната си аудитория, че лично е установил връзка със силите, които на свой ред са му дали необходимите степени и ритуали за Второто йерархично ниво. Но той не бил във връзка с небесните селения, а с група Свръхчовеци - „Тайните ръководители на третата йерархия".
Мадърс, син на лондонски чиновник, бил завършил средно училище, но постепенно си изградил репутацията на човек, вещ в окултните дела. Въпреки богатия си интелект и широките си окултни познания обаче, той никога не се радвал на симпатия от страна на останалите членове. Макар да притежавал безспорни спиритуалистки качества, колегите му се питали дали могат да му имат доверие, когато става въпрос за нещо толкова съществено. Въпреки това, когато смайващото му признание било подложено на гласуване, новите ритуали и тяхната автентичност били приети с огромно мнозинство.
Както и повечето от присъстващите, Мадърс бил повлиян от „Тайното учение" на госпожа Блаватска. И най-вече от възвишеното й описание на „могъщите закрилници на Вечните мистерии, на Великата бяла ложа от Върховни адепти". Тези Върховни адепти, които действали невидимо зад променящия се исторически декор, били предполагаемите Свръхчовеци, с които Мадърс бил установил връзка. Но ако се вгледаме в неговото описание на Върховните адепти, намираме поразителна прилика с безстрашния и жесток дух, който Адолф Хитлер зърнал за пръв път, докато стоял пред Копието на съдбата.
„Що се отнася до тайните водачи на ордена, които споменах и от които получих мъдростта на Второто ниво, която ви предадох, за тях не мога да ви кажа нищо - заявил Мадърс. - Не знам дори земните им имена, а и рядко съм ги виждал във физическите им тела... Срещите с тях ми показаха колко трудно е за един смъртен, колкото и да е напреднал, да поддържа присъствието им... Не искам да кажа, че по време на редките си срещи с тях съм изпитвал същата силна физическа угнетеност, която съпровожда загубата на магнетизъм, а тъкмо обратното - усещането беше за контакт с толкова страховита сила, че мога да я сравня единствено с продължителното въздействие на усещането, което човек изпитва, когато по време на буря близо до него падне мълния, съчетано със затруднено дишане като под полузадушаващото въздействие на етера. Не бих могъл да си представя, че един по-неопитен посветен би бил способен да понесе подобно напрежение дори за пет минути, без да умре... Нервното изтощение след всяка среща е ужасно и е съпроводено от студена пот и кървене от носа, устата и ушите".
Мадърс впоследствие станал наставник на един от най-позорните „черни магьосници" на двайсети век - Алистър Кроули. Кроули чул за пръв път за „Златната зора" още докато бил студент в началните курсове в Кеймбридж. Присъединил се към ордена през 1898 година. Напредъкът му през предварителните нива бил бърз и уверен, но категорично му бил отказан достъп до нивото на адептите поради лошата му репутация. Когато Мадърс, който бързо забелязал потенциала на Кроули, го инициирал в парижкия храм на ордена, това предизвикало сериозните трусове, довели до бързото разпадане на „Златната зора".
Когато Алистър Кроули основал собствената си ложа, той бързо се отказал от аматьорските техники на култа и започнал съвсем сериозно да следва резултатната практика на черната магия в нова и по-ефикасна разновидност. В сравнение с Кроули всички членове на „Златната зора" могат да бъдат оприличени на нищо неподозиращи марионетки, които играят церемониална шарада.
Кроули бързо открил пътя към черната магия, практикувана от Клингзор хиляда години по-рано. Проучванията му се съсредоточили върху всички разновидности на постиганото по сексуален път просветление и през 1912 година той вече се бил издигнал до дванайсетата степен на една фалшива и тайна ложа в Берлин, която се занимавала предимно със сексуална магия.
Напредвайки през автосексуалната магия - разновидност на магическата мастурбация, - той се издигнал до най-висшите степени, където централното място в ритуала се падало на сексуалния акт, а участниците пиели „еликсира на живота", приготвян от смесването на мъжките и женските секрети.87
Когато Кроули основал „Абатството на Туле" в Сицилия, той вече участвал в много по-перверзни и крайно садистични сексуални практики. Ритуалите му включвали животински жертвоприношения, хетеросексуални оргии, кървави мъчения и содомия, защото той бил установил, че практикуването на най-садистичните ритуали събужда проницателни видения за делата на Злия разум и дарява феноменални магически способности. Той вече следвал стъпките на средновековния Ландулф II от Капуа, Клингзор на Антиграала, „който доминирал всички духове" - добри или лоши - от своето убежище в Замъка на чудесата. По време на едно свое среднощно посещение в замъка в Калот Енболот Кроули за пръв път призовал Антихриста, Звяра на откровението, призоваван от Ернст Прецше и от Гуидо фон Лист във Виена, същия апокалиптичен дух, който се явявал на Дит-рих Екарт и на Алфред Розенберг по време на спиритичните сеанси на обществото „Туле" в Мюнхен.
Рихард Вагнер е описал сцената, в която Клингзор, заобиколен от красивите феи на цветята в своите вълшебни градини, извършва ритуалите на астрологическата магия, извор на силата му.
По време на едно свое посещение в Сицилия Дитрих Екарт потърсил местонахождението на замъка на Клингзор, който Волфрам фон Ешенбах нарича Калот Енболот, а други средновековни рицарски романи назовават Замък на чудесата.
На възвишенията на Монте Кастело в Югозападна Сицилия той открил изоставения храм на Ерикс, където древните жрици някога закриляли оракула на Венера, богинята на любовта. Екарт разпознал тази обител в дебрите на планината като Калат ал Белут, Крепостта на дъбовете, която през 840 година била завладяна от войските на арабския султан Абу Икал Аглаб ибн Ибра-хим, който завзел Палермо и наложил на острова африканското мохамеданство.
Според средновековния летописец Ехемперт това била крепостта, в която избягал Ландулф II, когато бил разкрит заговорът му с настъпващите мюсюлмани. Там, потънал в отчаяние, след като бил кастриран от съпруга и братята на една дама от благородно потекло, която бил изнасилил, Ландулф извършвал сатанинските обреди на арабската звездна магия, която тероризирала Южна Европа и променила хода на историята през девети век.
Няма съмнение, че Дитрих Екарт провел задълбочено изследване на приликите между сексуалната магия на Кроули и „астрологичната магия" на Ландулф П. Макар въздействащата и ефикасна магия на Кроули да предизвиквала проявлението на множество зли духове и да поставяла във властта му могъщи сили, всички хора, участвали в ритуалите, оставали напълно невредими. Нямало нито една невинна и принудена да действа против волята си жертва. За разлика от нея обредите на Ландулф II включвали човешки жертвоприношения.
Ако легендите за тези мрачни векове от европейската история са достоверни, ритуалите в Калот Енболот включвали ужасни мъчения, като разпаряне на корема на жертвата и изтръгване на вътрешностите, набиване на кол, преди да бъдат изкормени, и призоваването на духовете на мрака (Инкуби) да изнасилят млади девици, отвлечени от семействата им.
Всеки един от тези отвратителни ритуали се определял от вида и мястото в йерархията на призованите сатанински духове, спрямо които се тълкували и астрологическите знаци и символи. Посредством подобни отблъскващи средства този Клингзор от девети век отварял центровете на астралните тела на своите последователи за визия на макрокосмоса и ги дарявал с власт над всички царства на духовете на стихиите между земята и небето.
Добре известен факт е, че наред с всичко останало обществото „Туле" било „общество на палачи". Съществуват подробни писмени свидетелства, че обществото „Туле" провеждало собствени тайни съдебни процеси, на които били осъдени много невинни хора. Дейността му била известна на полицейските власти, защото по онова време много полицейски служители били или членове, или симпатизанти на обществото. Например Понер, началникът на полицията в Мюнхен, бил от кръга на най-вътрешните приближени на Екарт. Професор Алан Бълок цитира прочутия отговор на Понер, когато официално го попитали дали е осведомен за съществуването на групите за политически убийства в Бавария: „Да, но броят им не е достатъчен!" Добре осведомени за тези убийства и париращи всеки опит да бъдат доказани, а виновниците - арестувани, били и заместник-началникът на полицията Вилхелм Фрик, впоследствие министър на вътрешните работи на Хитлер и за известно време непосредствен началник на Хайнрих Химлер, и министърът на правосъдието на Бавария Франц Гюртнер, награден за сътрудничеството си с нацистите с поста министър на правосъдието на Третия райх.
В периода между 1919 и 1923 година били извършени повече от 300 политически убийства, а освен това огромен брой хора от Мюнхен и околностите му били обявени за изчезнали при загадъчни обстоятелства. Тъкмо сред тези изчезнали хора, повечето от които били или комунисти, или евреи, трябва да търсим „принесените в жертва", които били убити по време на ритуалите на „астрологичната магия" на Дитрих Екарт и на най-вътрешния кръг членове на обществото „Туле".
Макар вече да са публикувани много книги, изказващи предположението, че действително са извършвани такива ритуали, не съществуват категорични и неопровержими доказателства, че злочестите жертви са били измъчвани и убивани като част от магически обреди на посвещението. Съществуват обаче свидетелства от друг вид посветени в мистериите личности, които са имали възможността да бъдат очевидци на тези ритуали в по-висша форма на съзнанието си, известна сред окултистите като астрална проекция.
Лидерът на тези последователи, които ще опишем подробно впоследствие, бил доктор Рудолф Щайнер, най-високо посветеният християнски адепт в Европа.88 От един от най-близките негови съратници, доктор Валтер Йоханес Щайн, за пръв път чух описания на чудовищните деяния, извършени като част от ритуалната магия, с която Дитрих Екарт отворил астралните центрове на Адолф Хитлер и му помогнал да получи видение и начин за общуване с висшите сили. Тук няма да направим дори опит да повторим това описание, ще споменем само, че ритуалите били крайно садистични и ужасяващи. Много пъти по-ужасни от стореното на групата хора, обвинени в опит да убият Хитлер, които издъхнали в бавна агония в една берлинска кланица, обесени на куките със струни за пиано.
Херман Раушнинг, нацисткият лидер, избягал на Запад, е човекът, който най-ясно от всички успял да съзре в Хитлер проявлението на един Клингзор на двайсети век:
„Хитлер е преди всичко воняща клоака от потисната и противоестествена сексуалност, която изпълва и омърсява атмосферата около себе си като зловредна еманация. Нищо, свързано с него, не е нормално. Тайни връзки, заместители и символи, неискрени чувства и скрита лъст - нищо в този човек и около него не е естествено и искрено, нищо не притежава откритостта на природния инстинкт. „О, само ако Хитлер знаеше какво представлява допирът до свежо и истинско женско тяло!", възклицава Форстер, един от областните лидери на Хитлер".
„хитлер твори", херман раушнинг
Раушнинг описва първото си посещение при Хитлер в планинското му убежище Барбароса и онова, което видял там. След като прекосил една скалиста клисура и се качил на неколкостотин метра височина с нещо като асансьор, той влязъл в постройката от стъкло, сгушена сред снежните възвишения на Бавария. Но когато прекрачил прага на тази светая светих на Хитлер, той се изправил срещу чудовищно противоречие, което го смаяло и ужасило.
Високо над цялата земя, много над света на обикновените смъртни, Хитлер „седеше на своя трон, загледан във вечността и предизвикващ своята епоха". Но по стените на това орлово гнездо, където Хитлер мечтаел да завладее целия свят, сгърчен в пристъпите на омраза и на крачка от умопомрачението, висели снимки на голи жени в неприлични пози, неприкриващи нищо фотографии без каквато и да било художествена стойност или внушение и онагледяващи най-отблъскващите сексуални отклонения.
Освен Раушнинг, нито един от останалите биографи на Хитлер не е имал възможността да прозре до каква степен сексуалната перверзия е обсебила живота на фюрера. Те се занимават с въпроса съвсем повърхностно под заглавия като „Импотентен ли е бил Хитлер?" или „Отношението на Хитлер към жените". Нито един от тях не е успял да разбере каква чудовищна сексуална перверзия е стояла в самата сърцевина на цялото му съществуване, била е извор на способностите му на медиум и прорицател, както и мотивът зад всяко действие, посредством което той осъществявал садистичното си отмъщение срещу човечеството.
В „Парсифал" (книга VIII) Волфрам фон Ешенбах описва как кастрирането на Клингзор, когато бил все още млад мъж, довело до появата на подобна сексуална перверзия, горчива омраза към всички хора и ненаситна жажда за мъст чрез придобиването на магически способности:
„Никой не е доживял до старини с такава женска чест. Тук са атрибутите му, господарю, но нищожни са на вид в сравнение с властта, която още има нашир и надлъж... Ще ви кажа какъв е той: изпитва омраза към мнозина. Земята му се зове Тера де Лабур, а той е потомък на човек, който също умеел да върши смайващи неща - Виргилий от Неапол.
Ще ви разкажа за Клингзор. Столицата му е Капуа. Той поел по пътя към славата и усилията му били възнаградени. Всички говорели за херцог Клингзор - и мъже, и жени, - докато не изпаднал в немилост. Сицилия имала благороден крал на име Иберт, а Иблис била неговата съпруга - най-прелестната жена, която някога е сукала майчино мляко. Клингзор бил неин верен слуга, докато тя не го възнаградила с любовта си. За това му деяние кралят го лишил от мъжественост. За да ви открия тайната му, ще трябва да ви помоля за извинение, защото е срамота да ви разказвам такива неща. Един замах на ножа, и Клингзор станал евнух...
А после тя му разказала още. В прочутия замък Калот Енболот той се превърнал в посмешище за всички. Кралят заварил Клингзор и съпругата си, която спяла в обятията му. Тъй като бил осквернил брачното му ложе, херцогът трябвало да заплати висока цена и ръката на краля отнела мъжествеността му. Той го обезобразил така, че никога вече да не е способен да достави наслада на жена. Но това станало причина за страданията на мнозина.
Не в земята на Персия, а в град, наречен Персида, за пръв път била изобретена магията. Там отишъл Клингзор и оттам донесъл вълшебното изкуство да постига всичко, което пожелае.
Поради позора, нанесен на тялото му, той никога вече не изпитал добро чувство към никого, бил той мъж или жена, а когато успеел да ограби радостта им, особено на уважаваните и почитани хора, това му доставяло наслада".
Няма съмнение, че Адолф Хитлер бил импотентен точно като Клингзор, който бил „лишен от мъжественост", защото и той не бил в състояние да стигне до кулминация в нормален сексуален акт. Макар Адолф Хитлер да имал само един тестикул, както забелязал доктор Щайн, докато двамата се къпели в Дунав, и както впоследствие било потвърдено от руски лекари при ексхумацията на обгорелия труп на Хитлер до берлинския бункер през 1945 година, няма причина да се смята, че той бил физически неспособен да извършва нормален полов акт.
Импотентността му има по-скоро дълбоки психологически основания. Той познавал сексуалното задоволяване само чрез крайностите на садизма и мазохизма, а плътска наслада му доставяло единствено причиняването на болка на другите или преживяването на болка от самия него. През годините му във Виена той бленувал романтично за любимата си в Линц, с която така и не се опитал да установи нормални отношения. За разлика от това нереалистично онаниране, той тайно се промъквал в къщите с червени фенери, за да бъде завързан и нашибан с камшик от всяка проститутка, която искала да спечели няколко мизерни халера.
Твърди се, че известно време Адолф Хитлер бил истински влюбен в племенницата си Гели Раубал, която довел от Виена да живее с него във вила Вахенфелд на Оберзалцберг над Берхтес-гаден. Но дали това може да се нарече любов, след като вниманието от негова страна в крайна сметка предизвикало трагичната смърт на момичето?
След шест месеца, през които отношенията им изглеждали хармонични, Хитлер я настанил в един луксозен апартамент на Принцрегентенщрасе в Мюнхен, където връзката им станала по- интимна, но последвал незабавен разрив.
Хитлер изпитвал безумна ревност и обвинявал Раубал във връзки с други мъже, включително и с бившия затворник Емил Маурис, негов бодигард и шофьор. От една страна, той тиранично обсебил всяка страна от живота й и дори не й позволявал да разговаря с никого. От друга, копнеел да бъде неин роб в сексуалните им отношения и я умолявал да го малтретира физически и да прави с него каквото си пожелае. Веднъж проявил неблагоразумието да й напише писмо в този дух, което впоследствие станало всеобщо достояние и предизвикало печалния край на| всички, които имали нещастието да го прочетат.
Най-накрая, когато Гели Раубал се намирала на прага на пълния психически срив и умолявала Хитлер да й позволи да се върне у дома във Виена, той я заключил в стаята й, където се предполага, че тя се застреляла. Макар заключението на съдебния лекар да гласяло „самоубийство", дори високопоставени нацисти смятат, че Хитлер я е убил в пристъп на ярост или че убийството е дело на Хайнрих Химлер, защото дори самото съществуване на тази жена представлявало заплаха за партията.
Всеобщо достояние е фактът, че цялата връзка на Хитлер с Ева Браун, една суетна и глупава жена, се подчинявала повече или по-малко на същия модел. Тя се подчинявала на тиранията му във всяко отношение, освен в спалнята, където била всевластната господарка на въргалящия се в краката й роб.
Раушнинг описва как веднъж присъствал, когато една далновидна жена от обкръжението на Адолф Хитлер предупредително му казала: „Майн фюрер, не се докосвайте до черната магия! Все още пред вас са открити и бялата, и черната магия. Но изберете ли черната, тя ще властва над съдбата ви. Ще ви държи в плен. Не избирайте бързия и лесен успех. Пред вас лежи възможността да властвате над множество чисти духове. Не допускайте да бъдете отклонен от истинския си път от духовете на тленното, които ще ви отнемат съзидателната сила".
Раушнинг много добре знаел, че Хитлер се е оставил във властта на сили, които са го овладели напълно - „силите на тъмата и на разрушителното насилие"! В това отношение проникновеното разбиране на Раушнинг за вътрешния свят на Хитлер е едновременно задълбочено и значимо.
„Той си въобразяваше, че все още има свободата да избира, но от много време беше роб на магия, която може добре да бъде описана не само метафорично, но и буквално като служба на злите сили. Вместо един човек, който стъпка по стъпка се измъква от неизвестността на младостта си и отърсвайки се от ненужното, поема нагоре, ние виждахме развитието на човек, обладан от злите духове, една безпомощна жертва на силите на мрака... Причината да поеме по пътя към бездната се криеше в непостоянството на волята му".
Макар Раушнинг да съзирал, че Хитлер развива способности на голям магьосник, самият той не разбирал нищо от черна магия и никога не бил членувал в тайния вътрешен кръг, в който била практикувана тя. В едно от късните му интервюта с Адолф Хитлер фюрерът заявил, че нацистката партия ще сложи край на средновековието. „Интелектът е станал твърде своеволен и се е превърнал в болестта на живота - казал му Хитлер. - Намираме се пред прага на огромна революция в моралните ценности и духовната ориентация на човека. Наближава нова ера на магическото тълкуване на света, тълкуване посредством волята, а не посредством интелекта".
При друг случай Хитлер открито обсъждал проблема с франкмасонството и ритуалите на церемониалната магия. И макар Раушнинг да не бил в състояние да прозре дълбината на казаното от фюрера, той въпреки това прилежно записал думите му в дневника си.
Хитлер явно смятал, че традиционното франкмасонство до голяма степен е западнало до „един безобиден съюз с цел взаимна защита на интересите". „Но има един опасен елемент - казал той, - който съм откраднал от тях. Те са разработили езотерична доктрина - не просто са я формулирали, но и са я приложили посредством символите и тайнствените обреди... Което ще рече, без да напрягат ума си, а въздействайки направо върху въображението чрез символите на магическия култ. Това е опасният елемент, който заимствах от тях. Не разбираш ли, че нашата партия трябва да е точно такава! Един орден - ето това трябва да е. Един йерархичен орден на светското свещеничество".
Раушнинг наистина е единственият истински биограф на Адолф Хитлер. Когато чете книгите му „Хитлер говори" и „Звярът от бездната", човек остава поразен от приликата между неговите описания на Хитлер и на откъсите за Ландулф от Капуа от летописите на средновековния летописец Ехемперт. Сравнявайки двата документа, разделени от период от хиляда години, човек остава смаян от приликите в характера, живота и нагласата на германския фюрер и средновековния Клингзор, за чието превъплъщение се смятал Хитлер.
„Хитлер обичаше да го виждат с камшик за езда в ръка, но после се отказа от този навик. Качествата, които символизираше този предмет, останаха - високомерие, арогантност, жестокост и суета.
Хитлер се изпълваше с негодувание срещу много неща. Случайно изпусната дума или някаква асоциация можеха да го вбесят във всеки един момент. Той беше не просто чувствителен, а жесток и отмъстителен. Живееше в изпълнен с неискреност свят, в който мамеше другите и самия себе си. Той бе напълно лишен от великодушие. Омразата за него беше като вино, тя го опиваше. Макар да бе жесток и отмъстителен, той бе също и сантиментален - позната смес. Обичаше канарчетата си и плака, когато едното от тях умря. Но някои хора, на които имаше зъб, са били измъчвани до смърт по ужасяващ начин. Притежаваше инстинкта на садист, който изпитва сексуална възбуда, когато измъчва други хора".
Дори когато хвали някого, той е толкова егоцентричен, че по този начин възхвалява единствено себе си... До такава степен е убеден, че е едва ли не бог, че се наслаждава дори на най-дребната възхвала и на най-неумелото ласкателство... Зависим е от благоразположението на хората около себе си и дължи самоувереността си на насърчения от страна на жени. Предпочита най-вече жените, склонни към истерия".
„Като първо и най-важно условие за успеха си смята подробната информираност за слабостите и пороците на всеки от съперниците си... Убеден е, че ще постигне успех само ако непрекъснато покварява влиятелните и управляващите класи. Не се интересува от това, че хората го заклеймяват като кръвожаден тиранин, защото смята, че всяка власт в основата си е тиранична. Провежда сурова политика посредством откровено безмилостно насилие и не вижда причина да не използва каквато и да е лъжа или подъл трик. Той съвсем преднамерено прибягва до властта във време, когато в чужбина все още са подвластни на илюзията за силите, които движат историята...
„Ние сме будни - обича да казва той, - останалите нека да спят".
Откъси от „хитлер говори" и „Звярът от бездната " на херман раушнинг
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
ДЕМОНИЧНИЯТ МАЙСТЕРЗИНГЕР
Жестовете на Хитлер и емоционалният начин, по който говорел, политайки почти до върха на истерията, когато започвал да крещи и да бълва ненавистта си, са оказвали същото въздействие върху аудиторията... Той успявал да разпали у слушателите си толкова силна страст, че мъжете съскали и ръмжели, а жените неволно се разплаквали, дори и само за да намалят напрежението, завладени от бушуващата сила на омразата и екзалтацията, освободени от всякакви задръжки... Способността му да очарова слушателите си е оприличавана на уменията на африканските лечители или на азиатските шамани. Други я сравняват с чувствеността на медиум и с магнетизма на хипнотизатор.
„хитлер: изследване наш тиранията ", алан бълок
Ханиш, познат на Хитлер от приюта във Виена, си спомня до каква степен Хитлер бил впечатлен от силата на риториката още по времето, когато бил беден и напълно неизвестен.
„Една вечер - спомня си Ханиш - Адолф Хитлер отиде на кино, за да гледа „Тунелът" по Келерман. В този филм се разказва за появата на един агитатор, който вдига на бунт работниците със силата на своите речи. Хитлер направо откачи. Филмът му направи толкова силно впечатление, че след това дни наред говореше само за силата на словото".
Дори като момче Хитлер много обичал да слуша разкази за великите оратори в историята. Аугуст Кубицек споменава как въздействието на ораторите, илюстрирано толкова драматично във Вагнеровата опера „Риенци", накарало Хитлер да направи развълнуваното признание, че е убеден как един ден и той ще очарова масите с вълшебната сила на словото.
В „Моята борба" Хитлер говори за значението на ораторското умение. „Силата, която винаги е задвижвала най-влиятелните религии и най-мощните лавини в историята още от незапомнени времена, е магията на изреченото слово. Широките народни маси могат да бъдат трогнати единствено посредством силата на словото. Всички велики и популярни движения, вулканични избухвания на човешките страсти и чувства са резултат от факела на словото, разпален сред масите..."
Хитлер дори почти разкрива част от магическата си техника, когато говори за преодоляването на емоционалната съпротива на тълпата. Той твърди, че това не може да бъде постигнато със силата на аргументите, а посредством призоваването на „скрити сили". „Той винаги следваше състоянието на огромните маси хора по такъв начин, че животрептящата емоция на слушателите му подсказваше подходящата дума, от която имаше нужда, а тя на свой ред уцелваше право в сърцето аудиторията".
Ото Щрасер, който също бил блестящ оратор, но никога не е бил част от ядрото на нацистката йерархия, е доловил нещо от магическата сила, която се крие зад способността на Хитлер да предава на слушателите си своите най-бурни страсти:
„Хитлер откликва на вибрациите на човешкото сърце с прецизността на сеизмограф или може би на радиоприемник, която му дава възможност, каквато никое съзнателно умение не е в състояние да му даде, да се превръща във високоговорител, оповестяващ най-съкровените желания, най-трудно признаваните инстинкти, страданията и личния бунт на цяла една нация".
Щрасер не цени високо интелектуалните аргументи на Хитлер, извлечени от прочетените, ала недобре разбрани от него книги. „Но нека го оставим да отхвърля патериците и смело да пристъпва напред, говорейки за духа, който го движи, когато тутакси се преобразява в един от най-великите диктатори на века.., Адолф Хитлер влиза в някаква зала. Подушва въздуха. Известно време се ориентира, опипва почвата, усеща атмосферата. И изведнъж от устата му бликват думите. Насочват се като стрела към мишената си, намират отворената рана на всеки слушател в залата} изразяват най-съкровените му копнения и му казват онова, кое иска да чуе".
Професор Алан Бълок вероятно се приближава много повече до истината, отколкото сам осъзнава, когато пише: „Способността, му да очарова слушателите си бива оприличавана на умения на африканските лечители или на азиатските шамани. Други сравняват с чувствеността на медиум и с магнетизма на хипнотизатор". Но външното наблюдение само по себе си не е в състояние да разкрие магическите способности, с които Адолф Хитлер запалвал факела на словото в сърцата на обикновените хора за да ги вдъхнови и да ги убеди да последват расистката кауза на нацистите.
Ясновидските способности на Адолф Хитлер, резултат от ритуалното „отваряне" на визионерските му центрове, са атавистични по природа. Това ще рече, че той не е бил способен да контролира или да насочва виденията си. Усещанията му също не са били непосредствено свързани с духовните реалности, които се намират в сърцевината на феноменалния свят. Активирането на центровете в астралното тяло на Хитлер е ставало неволно, когато той сам е довеждал психиката си до състояние на необуздана емоционална възбуда. Вероятно би било донякъде основателно да сравним виденията му с най-дълбинните пътешествия на съзнанието, предизвикани от мескалина или ЛСД, които субектът бива въвлечен в динамичен континиум от непрекъснато променящи се форми и цветове, докато всяка чакра, дава своя специфичен принос към цялостното трансцендентно изживяване.
В следването на истинския път към Граала тези центрове се развиват посредством практикуването на медитация, по време на която пречистените чувства и мисли подхранват пробудени и разцъфващи „органи" на виденията по същия начин, както слънцето и водата подхранват развитието на растението от семето Очевидното сравнение между разцъфването на тези чакри и законите за природното развитие, проявяващи се в цъфтежа на цветята, са вдъхновили древните мислители да нарекат тези органи на ясновидството „лотоси".
Въпросните дремещи способности биват разбудени от развиването на специфични умения, от придобиването на нравствени качества и овладяването на тайните процеси в човешката душа. Всеки център дава плод в резултат на придобиването на определен брой атрибутивни свойства. Например будисткият Осмостепенен път води към придобиването на осем качества, благодарение на които осмолистният лотос, асоцииран с щитовидната жлеза, разцъфва и предизвиква видения.
Всеки от тези органи, разположен в една от седемте ендокринни жлези, предизвиква различен тип видения. Например чакрата, разположена в тимуса, позволява появата на видения за променящите се чувства и нагласи на другите хора, а десетолистният лотос, разположен в слънчевия сплит, отваря листенцата си за визии, свързани с дарбите и способностите, и позволява общуване с духовните същества. Други центрове разкриват скритите мотиви и помисли на околните и животът на напълно непознат човек се превръща в разтворена книга.
Описахме накратко осъдителния и напълно непозволен начин, по който тези центрове на астралното тяло на Адолф Хитлер са били отворени с помощта на противни и садистични ритуали под наставленията на Дитрих Екарт и на най-вътрешния кръг привърженици на обществото „Туле". Няма съмнение, че по време на хипнотичните риторични полети на Хитлер тези латентни способности са били разбудени и той досущ като вдъхновен флейтист от Хамелин е бил способен инстинктивно да завладява аудиторията си, да се превръща в ориенталски шаман, крещящ своите смъртоносни мантри, за да възпламени слушателите си в експлозия от неконтролируеми емоции подобно на субуди
Достарыңызбен бөлісу: |