Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."

езичници-християни:

- Няма нужда да чакате до следващата събота. Елате отново утре, в неделя. Това е новият ден за езичниците-християни.

Но Павел не каза така. Библията ни казва, че езичниците слушали Павел следващата събота. Това ни посочва, че четиринадесет години след възкресението учениците все още пазеха съботата.

И тъй, Новозаветната Църква беше Пазителка на Съботата. Определено можем да кажем, че няма ясна заповед за пазене на друг ден. Няма нито един записан пример, в който учениците да са поучавали, че Исус е променил съботата.

Йоан, възлюбения ученик, ни дава друг ключ. Заточен на скалистия остров Патмос, Йоан пише:

В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас, като от тръба...( Откровение 1:10 )

Йоан ни внушава, че по време на първи век е имало специален ден, в който учениците са служели на Бога. Той е бил наречен " Господен ден ". Но Йоан не ни казва кой ден от седмицата е Господният. Някои спекулират с това. Както и да е, нашият единствен автор

итет е Самият Христос. Той със сигурност знае кой ден е на Господа! В Матей 12:8 Той казва: " Защото Човешкият Син е Господар на съботата." Ето тук ние имаме едно ясно заявление. Съботата е Господния ден. Христос е Господар на съботата. Тя е Неговият ден.
Но все пак някои питат:

- Можем ли наистина да кажем кой ден е седмият? Вярно е, че Бог има Свой ден. Това е съботата. но ние не можем да кажем кой в действителност е седмия ден.

Е, нека да навлезем малко по-дълбоко в нещата. Смятате ли, че Христос би установил един ден като паметен знак на Своята творческа мощ - един специален ден, в който всички трябва да почиват и да Му се покланят - и да не ни разкрие кой е този ден? Не! Подоб

но твърдение няма никакъв смисъл. Трябва да има някои насоки, които да ни покажат кой е Божият специален ден. Нека да ги проучим.

Има три начина, по които позитивно можем да идентифицираме съботата на седмия ден:

- БИБЛЕЙСКИ.

- ЛИНГВИСТИЧЕН.

- АСТРОНОМИЧЕН.

Нека ПЪРВО да се спрем на БИБЛЕЙСКОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Библията ясно ни го посочва. В Лука 23 е описано разпятието на Христос. Пишейки за деня, в който умира Христос, Лука заявява в 54 стих:

И беше приготвителен ден ( денят, в който умира Христос - бел.авт. ) и съботата настъпваше.

След това в стих 56 Лука описва действията на жените ( последователки на Исус ) в деня след Христовата смърт. той пише:

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Значи, заповедта все още е била ефективна след кръста и тези жени, като последователки на Исус, я съблюдаваха. Те обичаха техния Учител; затова те съблюдаваха Неговата заповед и си почиваха в събота, докато Исус беше в гроба. Сцената на възкресението е оп

исана в 24-та глава, 1-ви стих:

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

Лука пише за три последователни дни: Първо, приготвителният ден - денят, в който Христос умря. Второ, съботния ден - денят, в който жените си почиваха. Трето, първия ден на седмицата - денят на възкресениетоV

ен е умрял Христос. Ние го наричаме РАЗПЕТИ ПЕТЪК! А денят, в който Христос възкръсна? Нямаме никакви проблеми с идентифицирането му. Християните по целия свят празнуват ВЕЛИКДЕНСКАТА НЕДЕЛЯ. И тъй, трите дни в последователност са: денят, в който Христос

умря, петък; денят, в който Христос беше в гроба, събота; и денят, в който Той възкръсна, неделя. Съботата е деня между петъка и неделята, така, както го познаваме и ние днес. Елементарната математика ни разкрива, че ако неделята е първия ден, тогава петъ

кът е шестия, а съботата - седмия. Библията е абсолютно ясна по този въпрос.

ВТОРО, нека да разгледаме допълнителното доказателство - ЕЗИКА. Направете справка с всеки достъпен ви речник. Какво намирате под заглавието " Събота "? " Съботата е седмия ден на седмицата " ( Уебстър Стендърт Дикшънъри ). След като съботата е седмия ден

на седмицата и библейската събота също е отбелязана като седми ден, то съботата в нашия седмичен цикъл е библейската Събота. На практика, 108 езика по света определят съботата като " Събота ".* На португалски и испански е " сабадо "; на руски - " суббота

"; на български - " събота "; на арабски - " ас-сабат ". Езикът по света потвърждава великия и славен факт, че Съботата е седмият ден на седмицата.

ТРЕТО, какво да кажем по отношение на АСТРОНОМИЯТА? Какво сочат нейните доказателства? Правили ли сте някога справка с календара, за да разберете кой ден на седмицата е седмия? Какво открихте? Неделята е първия ден; понеделник - втория; вторник - третия;

сряда - четвъртия; четвъртък - петия; петък - шестия; и събота - седмия. Винаги ли е било по този начин? От къде идва този цикъл? От слънцето? Не - годишният цикъл се ръководи от слънцето ( това е времето, необходимо на земята да направи пълна обрита окол

о слънцето ). Луната ли определя седмичния цикъл? Не - луната координира месечния цикъл ( един месец е времето, за което луната прави пълна обиколка около земята ). Е, а какво ще кажете за завъртването на земята около оста й? От там ли идва седмичният цик

ъл? Не - от там идва денонощието ( денонощието е отрязъкът от време, през което земята прави пълна обиколка около оста си ).

Опитвайки се да намеря конкретно доказателство за произхода и продължителността на седмичния цикъл, аз реших да се обърна към Кралския Астроном от Гринуичката Кралска Обсерватория в Лондон, Англия. Гринуичката Обсерватория пази точния запис на времето за

целия свят. Ето моето писмо, изпратено на 11 февруари 1974 г:

* * *

Понастоящем провеждам изследване относно ненарушимата последователност на седмичния цикъл. Редица европейски астрономи твърдят, че седмичният цикъл е достигнал до нас ненарушен от древните времена насам; с други думи, че седмият ден от настоящата ни седми

ца, например, е идентичен със седмия ден на седмицата от библейските времена. Моят въпрос е следния:

1. какво показват Вашите изследвания относно ненарушената автентичност на седмичния цикъл от древни времена?

2. Промените в календара през изминалите столетия ( от Юлиански към Грегориански и т.н. ) засегнали ли са по някакъв начин седмичния цикъл?

3. Съботата от нашето съвремие пряк потомък ли е в ненарушими цикли от по седем дни на онази събота, спомената в доклада на Библията за разпятието?

Благодаря Ви за времето, което ще отделите да отговорите на тези въпроси и с нетърпение очаквам писмото Ви.

С уважение,

Марк Финли. ";
А ЕТО КАКЪВ БЕ НЕГОВИЯТ ОТГОВОР:

------------

* В английския едик, на който е написан оригиналът на тази книга има две отделни думи за " събота " - " Saturday ", сочеща денят в края на седмицата; и " Sabbath ", сочеща библейският почивен ден. ( Бел. прев. )

" Уважаеми Господине,

Вашето писмо до Кралския Астроном в Гринуич ни би препратено тук и Директорът ме помоли да Ви отговоря.

Продължителността на седем-дневната седмица е била потвърдена от най-ранните дни на юдейската религия.

Астрономът може да е заинтересуван от решенията, свързани с времето, календарната дата и броят на годините. Но след като седмицата е граждански, социален и религиозен цикъл, няма никаква причина защо тя трябва да е била смущавана от някакви корекции в кал

ендара. Всеки опит да се наруши седем-дневният цикъл винаги се е сблъсквал с определена опозиция от страна на еврейските власти и ние сме напълно убедени, че подобно смущение никога не е било осъществено. Промяната от Юлиански към Грегориански календар (

1582 - 1927 ) винаги е била извършвана така, че да се запази ненарушена последователността на дните на седмицата.

Искрено Ваш,

Р.Х. Тъкър,

Информационен Служител."

* * *

Няма абсолютно никакво съмнение! Доказателствата от библейската история, от езиците по света и от астрономията са съвсем ясни! Библейската Събота е нашата, гражданската събота, седмият ден на седмицата.

- Какво ще кажете за моите роднини и приятели, които никога не са разбирали Съботата? Какво ще кажете за онези християни от миналите векове, които са били верни на Исус, но никога не са разбрали тази истина?

Библията ясно сочи:

Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему. ( Яков 4:17 )

Наша отговорност е да следваме светлината, която имаме. Това е всичко, което се изисква от нас. Но днес, когато Тройната Ангелска Вест от Откровението се проповядва по целия свят - на " всеки народ и племе, език и люде " с висок глас, казвайки: " Бойте с

и от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори " ( Откр. 14:7 ) - Бог ни призовава обратно към Съботата.

Въпреки че групите от пазителите на Съботата в началото ще ти изглеждат малки, велики мъже от всички векове също са пазили Съботата. Адам беше пазител на Съботата, такива бяха и Мойсей и Илия, Исая и Давид. Всички велики мъже от Стария Завет вярно са се п

окорявали на Божията заповед и са пазили деня, който Господ благослови, освети и установи при Сътворението. А и всички апостоли бяха пазители на Съботата.

Но над всички тях е Човекът Исус Христос. Като велик Съзвател, Той си почина в Събота, след като създаде този свят. Той благослови този ден и го направи свят. След това, стотици години по-късно, като Човешки Син, Той ходеше сред хората в продължение на тр

идесет и три и половина години. Негов обичай бе да Си почива и да служи на Бога в деня, който Той определи при Сътворението.

И сега, днес, същият този Исус протяга Своята зовяща ръка към теб и към мен - една ръка, която веднъж бе прикована за Голготския кръст заради нашите грехове - и нежно ни кани:

- Следвай Ме!

Хиляди хора година след година с радост се отзовават на Неговата милостива покана. Сега огромни множества Му служат в определения от Него ден за почивка - седмия ден - Съботата. Можете да ги срещнете в почти всяка страна на света. На практика, ще ги намер

ите на всеки населен остров. Тяхната всеобща вест е, че Съботата е внесла нова радост и велики благословения в техния християнски живот.

Какъв е твоят избор? Ще застанеш ли до Христос и Неговите ученици? Ще приемеш ли поканата на любящия Исус, Който казва: " Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди " ( Йоан 14:15 )?
Г Л А В А 3

НАЙ-ДОБРЕ ПАЗЕНАТА ТАЙНА НА ИСТОРИЯТА

кво правиш тук? " " Не знам," - бил отговорът на часовоя, " Аз просто изпълнявам заповедите на капитана. " Царят запитал и капитана: " Защо си поставил часовой близо до храстите? " " Изискванията винаги са били такива, " отвърнал капитанът, " но аз не зна

м каква е причината за това." След кратко разследване царят установил, че никой в двора не помни да е имало време, когато нещата да не са стояли по този начин. И тъй, царят се обърнал към архивите, описващи древните събития и - за негова изненада - ето ка

кво открил. Сто години преди това Екатерина Велика заповядала да бъде посаден розов храст. След това тя разположила наблизо един часовой, за да не може никой да стъпче младия храст. Храстът много отдавна бил мъртъв. Но часовоят стоял на стража. Въпреки че

не е знаел какво пази.

- Невероятно! - може би ще възкликнеш. Но, приятелю, точно това правят и десетки хора в християнските църкви - пазейки, вярвайки и защитавайки една доктрина, която се е промъкнала в християнството чрез традицията - една традиция, която е мит, а не Божията

заповед.

В тази глава ние ще открием как точно традицията е била почитана над Божието Слово. Ще открием също така, че Божието Слово е предрекло, че това ще се случи - този опит да бъде променен Божият закон и прославена традицията. Архивите на историята потвърждав

ат това.

Но преди да разясним този въпрос, нека да си припомним следното: ти и аз, които четем тази книга, сме с различен произход. Дошли сме от различни деноминации. Но нас ни свързва нещо много общо. Ние обичаме Господ Исус Христос и искаме да следваме Неговите

истини. Та нали затова изучаваме Неговото Слово? Изпитваме силен копнеж да познаем истината и ревностно желание да я следваме. Писанието ни дава следния приятелски съвет:

Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словота на истината. ( 2 Тимотей 2:15 )

Значи, за да разберем Божията истина, ние трябва да изучаваме Неговото Слово. И Неговото Слово, макар и писано преди стотици години, открива вечните истини, които ние можем да приложим и за нашия живот днес.

Пророчествата на Даниил и Откровението се отнасят със специфична сила за края на света. Исус цитира пророчествата на Даниил и лично ни препоръча на Своите ученици да ги изучават. Когато учениците запитаха: " Кажи ни, кога ще бъде това ( разрушаването на х

рама - бел. авт. )? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века? " ( Мат. 24:3 ), част от отговора на Исус беше:

Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил,стояща на святото място ( който чете, нека разбира ), тогава които са в Юдея, нека бягат по планините. " ( Матей 24:15,16 )

Исус предупреди поколението от Неговите дни, че пророчествата, свързани с разрушението на Ерусалим, скоро щяха да се изпълнят. Отговорът Му на въпроса на учениците е изпълнен с предсказания както за Ерусалим, така и за края на света. И Той предложи на уче

ниците да изучават пророчествата на Даниил, за да придобият по-добро разбиране и за двете събития.

В книгата на Даниил, пророкът трасирал стотици години от човешката история - от Вавилон до наши дни - с тайнствена точност. Чрез символически видения и сънища Бог е използвал визуалния метод на комуникация, за да сподели с нас Своята истина. Древният кита

йски философ Конфуций твърде сполучливо е забелязал: " Една картина струва колкото хиляди думи." Нека да разясним картината, която ни представя Даниил.

В Даниил 2-ра глава Бог предсказва стотици години от историята посредстовом символичната фигура на един метален човек. В Даниил 7 е разгледан същият период от време с повече детайли, но този път са използвани четири животни, за да представят историята на

човешката раса. Главите 8 и 11 дори допълват картината. Всяка от тези глави покрива един и същи период от време. И всяка добавя допълнителни детайли, някои от които специално са предназначени за последната генерация на земята.

Даниил 7 започва в първата година на Валтасар, цар на Вавилон. Даниил сънувал сън и вярно записал цялото му съдържание. Забележете описанието на видението, което Даниил ни дава в стихове от 2 до 7:

Видях в нощното си видение и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.

И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубаха и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек и даде му се човешко сърце.

След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на

гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

Подир това, като погледнах в нощните си видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всички останали зверове, които бя

ха преди него; и имаше десет рога.

Широки морски пейзаж през един бурен ден беше онова, което Даниил видя във видението си. Силните ветрове шибаха вълните с ярост, когато четирите любопитно-изглеждащи зверове се показаха на морския бряг. Ветровете, водите и зверовете са често използвани си

мволи в Св. Писание. Те представляват морета от хора, множества, народи и езици - човешкото море през вековете ( моля, сравни с Откровение 17:15 ). Ветровете често символизират войни и конфликти и всички онези движения - дипломатични, милитаристични и пол

итически, - които оформят историята на света ( моля, прочети Еремия 49:36 ).

Данииил продължава: Четирите големи зверове са четири царства, които ще се издигнат от земята ( Даниил 7:17 ). В резултат на войните между народите, на земята щяха да се издигнат и да паднат четири велики царства. И четирите метала - злато, сребро, мед и

желязо - в образа от Даниил 2 също представят тези четири сили. Историята ясно подкрепя това.

От времето на Даниил до наши дни е имало само четири универсални царства. Нека да отбележим накратко курса на историята така, както бе показана на Даниил във формата на четири звяра.

ПЪРВО се появява лъв с орлови криле. Както златото в Даниил 2, той символизира царстовото на Вавилон. Символите, използвани за описанието на Вавилон, са някои от най-ефектните творения на земята: златото, най-добрия метал; лъвът, царят на животните; орелъ

т, царят на въздуха. Древният Вавилон е бил могъща империя! Археологическите открития наскоро разкриха, че вавилонците са използвали лъва с орлови криле като символ на тяхната мощ. Те обикновено са го рисували о стените си. Еремия също описва победната си

ла на Вавилон като подобна на лъвската.

ВТОРО, появява се мечка с три ребр ав устата си. През 539 г.пр.Хр. Мидо-Персия измества Вавилон. Ребрата, без съмнение, са трите победи, позволили на персийците да придобият сила: Египет, Лидия и Вавилон. Това бе втората световна империя. Тя бе преидставе

на в образа от Даниил 2 от среброто. Мидо-Персия твърде подходящо е описана като кръвожадна мечка. Несъмнено, нейните армии са били безскрупулни и брутални в яростните си атаки.

ТРЕТО, леопардът с четири крила на гърба си, който представя третата световна империя, надвива над мечката.Гърците, под предводителството на Александър Македонски, буквално летяха от победа към победа, докато завоюваха Мидо-персия и целия тогавашен свят.

Леопардът от видението имаше четири глави. Това символизира разделянето на четири на империята след смъртта на Александър. Това царство бе представено от бронза в образа от Даниил 2.

ЧЕТВЪРТО, страшният, неописуемо ужасният звяр, приличан понякога на дракон, смазваше всичко по пътя си. Този звяр представлява жестоката, смазваща сила на Рим. Той управляваше света в продължение на шест века, започвайки от 168 г.пр.Хр. В големия об

раз, това четвърто световно царство на Цезарите бе оприличено на желязото, което " счупва и строшава всичко." То щеше " да съкрушава и поглъща своите жертви." И желязната световна монархия правеше точно това!

ПЕТО, десетте рога, представляващи десетте царства, възникнаха от ужасния звяр. " Десетте рога - те са десет царе, които ще се издигнат от това царство." ( Дан. 7:24 ) Нито едно животно в природата няма десет рога. Десетте рога на символичния звяр бяха ра

зкрити на Даниил 1000 години предварително и вярно предсказаха разпадането на Римската империя точно на десет части. Разделянето на Римската Империя положи основите на съвременните европейски държави. Историята потвърждава това. Рим доминираше над Западна

Европа до средата на IV век, когато бе победена - но не от друга нация, но от войнствено настроените варварски племена.

ШЕСТО, пред Даниил се появи нещо ново и необикновено. Беше разкрито следващото важно развитие на Европа след основаването на десетте царства. Даниил пише:

Когато разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки и уста, които говореха надменно. ( Даниил 7:8 ) След тях ( десетте царства - бел. авт. ) ще

се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. ( стих 24 ).

За каква сила на малкия рог пише Даниил? Коя нация представлява? Как можем да я идентифицираме? Нека да проследим това стъпка по стъпка:

ПЪРВО, тя се издигна сред десетте рога. Това означава, че тя е възникнала в Рим от главата на Римската Империя, която е четвъртият звяр.

ВТОРО, тя възникна след десетте рога. Това означава хронологично точно след 476 г.сл.Хр.

ТРЕТО, тази сила щеше да " се различава от първите " ( десетте рога ). Десетте рога бяха само политически организации. Този малък рог би извлякъл властта си от различен източник - един религиозен източник, както скоро ще разберем.

ЧЕТВЪРТО, три от десетте царства ще бъдат изместени в придобиването на могъщество. " Ще покори трима царе," пише пророкът.

ПЕТО, малкият рог ще има " очи като човешки очи." В цялата Библия очите са символ на божествена проницателност ( сравни с Ефесяни 1:18 ). Понякога в Писанието проркът е наречен " гледач ". Той гледа с божествено просветление към бъдещето. Притежава божест

вена мъдрост. Гледа с Божиите очи. Този рог има " очи ", но не Божии, а човешки. Той се ръководи от човешка проницателност, човешко лидерство и човешка авторитарност.

И тъй, възниква въпросът: Коя сила отговаря на тези описания? Коя сила придоби известност в Западна Европа около 476 г.сл.Хр. чрез покоряването на три нации? По какво тази сила се различаваше от четирите предшестващи я царства?

Историята ни дава отговора - единствения отговор - за идентификацияа на малкия рог. Точно след падането на Рим и установяването на десетте царства в Европа, се формира и една политико-религиозна държава. В продължение на няколко века тя постоянно разширяв

аше своето влияние и придоби голяма известност в Западна Европа. Това се случи точно във времето, предсказано в пророчеството, на мястото, предречено от пророчеството и по начина, отбелязян от пророчеството. Нарастването на нейната сила достигна кулминаци

онната си точка с унищожаването на херулите, вандалите и ост-готите. Тези три племена бяха изскубнати от корен - така, както предсказа пророчеството. Ние и днес все още можем да очертаем корените на седем от тези племена в Европа. Например, франките са се

заселили във Франция, англо-саксите - в Англия, алеманите - в Германия. Но тези трите - херули, вандали и ост-готи - са били напълно унищожени от нарастването на силата на малкия рог поради различните си вярвания. И малкият рог, като защитник на правата

вяра, се опита да убеди трите племена, че грешат. Неспособна да направи това, популярната Църква се обърна към насилието.

Силата на малкия рог е по-различна от всички останали сили, управлявали преди нея. Тя е политико-религиозна сила. Тя е, както ясно я характеризира пророчеството, " различна " от останалите царства. Светът никога преди това не е виждал толкова необикновена

комбинация между духовна и политическа сила, каквато бе демонстрирана от малкия рог.

В тази част на нашето проучване на пророчеството на Даниил, може би би било от полза да отбележим някои паралелни предсказания от Новия Завет, засягащи опитността на Ранно-християнската Църква. Павел бе много заинтересуван за бъдещето на Църквата. Той спо

дели опасенията си със старейшините в Ефес:

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години

денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. ( Деяния 20:29-31 )

Към това тържествено предупреждение той добавя в Посланието към Солунците: " Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действа..." ( 2 Сол.2:7 )