Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."

Три неща, свързани с бъдещето на Ранната Църква, безпокояха Павел. ПЪРВО, щеше да има опозиция от вън; Павел сравнява външната опозиция с вредата, която нанасят вълците на стадото овце. Павел предвидя яростните гонения, чрез които сатана щеше да се стреми

да унищожи Църквата.

Но външните гонения, за които Павел споменава тук, нямаше да бъдат толкова голяма заплаха за Църквата, каквато щеше да е ВТОРОТО опасение на Павел - отстъпничеството и измяната от вътре. Той заявява: " От самите вас ще се издигнат човеци..." ( моля, проче

ти отново Деяния 20:28-31 ) Ще се издигнат хора, които ще изопачат истината. Думата " изопачавам " означава да изкривя истинското значение. Павел със сълзи на очи молеше да се запази чистотата на вярата, но той знаеше, че отсъплението ще дойде. И то наист

ина дойде. Той пише на солунците:

Никой да не ви измами по никой начин, защото това ( второто пришествие на Христос - бел. авт. )няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта. " ( 2 Сол. 2:3 )

ТРЕТАТА област, която обхваща Павел, бе тази, че началото на отстъплението скоро щеше да бъде поставено. С други думи, не след дълго остъпничеството щеше да проникне в Църквата.

Нека да изследваме този бунт по-детайлно. В гръцкия оригинал Павел използва думата " отстъпничество ", чието буквално значение е " падане надалеч " или напускане чистотата на вярата. Павел предупреждава, че падането надалеч ще бъде предизвикано от " човек

а на греха ( или на беззаконието ) ", " сина на погибелта ". Терминът " син на погибелта " е използван само на още едно място в Писанието - да опише Юда Искариотски. Юда предаде Исус, докато играеше ролята на приятел. Външно той проявяваше белезите на люб

ов и внимание, докато предаваше своя Господ и Спасител.

Павел използва същия термин - " синът на погибелта " - за да опише отстъплението. Това ни навежда на мисълта, че тази политическа сила ще има характеристики, подобни на онези на Юда Искариотски. С други думи, тази сила щеше да предаде същността на Евангел

ието, докато щеше да поддържа всички външни форми и да изповядва вярността си. Това щеше да бъде предвождано от " човека на греха ", изповядващ и вярващ, че той самият е Божий човек.

С този фон в ума, нека да се върнем на Даниил. В Даниил 8 една фигура, подобна на малкия рог, " чиято сила нарастна ", бе открита пред даниил. Той пише, че тази сила "... тръшна на земята истината " ( Дан. 8:12 )

Става ли по-ясна картината? Великият конфликт на вековете нямаше да е битката между религия и не-религия. Тя щеше да е битка между истината и заблудата. Опозицията от вън щеше да очисти и засили Църквата. Врагът, " синът на погибелта ", щеше да действа по

-ефективно от вътре, за да победи истината и да използва самата Божия Църква за разпространението на заблудата. Даниил пише:

Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време. " ( Дан. 7:25 )

По този начин отстъплението вътре в самата християнска Църква щеше да се опита да подрони авторитета на Бога.

Както открихме в предишните глави, Божият авторитет е основан на Неговата позиция като Създадел и Поддържник на универса - включително и на нашия свят. Възлюбеният Йоан пише:

Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът когато Той ще съди и поклонете се на Този, Който направи небето и земята, морето и водните извори. ( Откр. 14:7 )

Божието право да Му се покланяме и служим и авторитета на Неговия закон са изградени на факта, че Той е направил физическия свят. Той е направил и нас. Но Даниил пише, че този малък рог евентуално ще бъде толкова дързък, че ще узурпира Божия авторитет и "

... ще замисли да промени времена и закони." Законите, споменати тук не могат да бъдат просто човешки закони. Човешките закони се променят автоматично, когато едно царство надделее над друго. Значи, пророчеството трябва да споменава вечните закони на Всем

огъщия. Да се бърка в това би означавало - напълно естествено - да говори против Всевишния.

Както по-рано отбелязяхме, промяната на закона би била в противовес с думите на Исус. Той каза:

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне."

( Матей 5:17,18 )

Божият закон ще евалиден дотогава, докато съществуват небето и земята. Омаловажаването на този закон, намаляването на неговия авторитет или опитите да бъдат променени неговите изисквания са немислими. Библията разяснява, че малкият рог ще се опита да напр

ави точно това. И наистина, така е станало.

Разбира се, не всички вътре в Църквата са приели отстъпничеството. Онези, които са отказали да сторят това, били преследвани. " Той... ще изтощава светиите на Всевишния... " пише пророкът ( Дан. 7:25 ) Това може да бъде отнесено само към религиозните гоне

ния, а историята потвърждава тяхното съществуване.

Забележете как завършва 25-ти стих: " Той... ще замисли да промени времена и закони..." Това указание за времената и законите е интересно и важно. Едно напомняне ни подсказва, че има само едно указание за времето в Божия закон - ежеседмичния Съботен ден.

Както вече открихме, Съботата е святия Божи ден, вечен паметник на Неговото сътворение. Бог си почина в събота, Той я благослови и освети. Тя бе постановена в градината Едем и ще бъде пазена и в бъдещия Едем. Исая 66:23 казва:

И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред мене, казва Господ.

Въпросът е: Кой закон се опита да промени малкият рог? Била ли е Съботата - установена чрез Божия закон - променена някога? Ако - да, тогава защо? Кога?

В предишната глава ние научихме как Съботният ден е бил празнуван и помнен от Ранната християнска Църква като нейн седмичен ден за почивка и богослужение. Йоан имаше видение в " Господния ден " ( Откр. 1:10 ). Църквата продължи да провежда богослуженията

си в Събота до края на първи век. Но в началото на втори век някои християни доброволно решиха да празнуват уикенда на разпятието. Те съсредоточиха техните празнувания в деня на разпятието, който бе денят на еврейската Пасха. Но поради серията от еврейски

бунтове против римляните, евреите ставаха ве повече и повече непопулярни и християните започнаха да страдат, тъй като техният произход бе като еврейска секта. Празнуването на Пасхата в памет на разпятието мнозина виждаха като по-нататъшно идентифициране

на християнството с юдаизма. И тъй, някои от християните решиха да направят промяна.

Сикст, епископът или " папата " на Християнската Църква в Рим даде начало на процеса, който доведе до прехвърляне на деня за богослужение от Събота в Неделя. Той убедил християните да празнуват възкресението, което се падало в неделя, вместо Разпятието. О

тначало празнуването не е било седмично пазене, но отбелязване само на годишнина. Чрез промяната на това празнуване в неделя и прилагането му към възкресението, християните в Рим са били в състояние да се разграничат от юдеите.

Просто така се е случило, че празнуването на възкресението е съвпаднало с радостния римси фестивал в чест на слънцето. Новоповярвалите християни, които преди това са били поклонници на слънцето, са се чувствали като у дома си по време на християнския прол

етен фестивал, спазван в деня на слънцето и в чест на възкресението. По този начин Сикст - окуражавайки християните да празнуват възкресението в първия ден на седмицата - на практика ги накарал да почитат деня на слънцето.

Следващият важен акт в драмата се разиграл през 200 г.сл.Хр, когато папа Виктор започнал да налага годишното праазнуване на Великденската неделя. Той заповядал да бъдат отлъчени всички епископи, които не желаят да празнуват фестивала на възкресението. Тоз

и декрет, налагащ пазането на неделята, е бил използан от епископа на Рим като оръдие в неговия опит да придобие контрол над Църквата. Римлянинът Сократ, опитният църковен историк, по-късно ще напише: " Въпреки че почти всички Църкви по целия свят празнув

ат святите тайнства в съботен ден всяка седмица, християните от Александрия и ОТ РИМ ПО НЯКАКВА ДРЕВНА ТРАДИЦИЯ са престанали да правят това." ( Курсивът е мой - Бел. авт. ) - Пак там, стр. 651. " Древната традиция " без съмнение е бил натискът, който Сик

ст и Виктор са оказали за съблюдаването на неделята.

Първият закон, заповядващ почитането на неделята, е бил издаден от император Константин през март 321 г.сл.Хр. В неговия декрет е записано: " В достопочитаемия ден на слънцето нека всички длъжностни лица и простолюдието, живеещи в градовете, да си почиват

и нека всички магазини бъдат затворени. Но хората, ангажирани със селскостопанска дейност, могат свободно и съвсем законно да продължават своята работа." ( ИЗТОЧНИК НА АСД, стр.999 ) Но църковният историк Филип Скафф прави следното заключение: " ... неде

лният закон на Константин не трябва да бъде надценяван... В неговия закон няма никакво указание, свързано нито с четвъртата заповед, нито с възкресението на Христос. Освен това, той изрично освобождава от задължения спрямо него селскостопанските райони...

Християните и езичниците са били свикнали с тържествените почивки; Константин просто синхронизира тези почивки и отдаде предпочитание на неделята. " - Пак там, стр.999-1000.

Бавно, но сигурно отстъплението, пророкувано от Павел и Даниил, набра инерция. През 386 г.сл.Хр. Теодосий I забрани съдебните дела в неделя и даде начало на друга практика, все още широко разпространена в западния свят: " Никой няма право да изисква плаща

не на обществен или личен дълг ( в неделя )." Теодосий II, през 425 г. насочи вниманието си към спорните занимания на своя народ и забрани всички развлечения, както и цирковете и театрите, в неделя. Третият Орлеански Синод през 538 г. забрани работата в с

елскостопанските райони в неделя. И тъй, стъпка по стъпка, денят на слънцето бил осиновен от християнската Църква и направен ден за почивка на болшинството от християните. Времената наистина били променени! ( За справка - ИЗТОЧНИК НА АСД, стр.1001, 1002.

)

Но какво има да каже Римо-Католическата Църква за нейната роля в промяната на съботата? Съгласна ли е с нея или е несъгласна? Каква е нейната позиция?

1. В отговор на въпроса " ИМАТЕ ЛИ НЯКАКЪВ ДРУГ НАЧИН, ПО КОЙТО ДА ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ ЦЪРКВАТА ИМА МОГЪЩЕСТВОТО ДА ПОСТАНОВЯВА ПРАЗНИЦИ ПО ЗАПОВЕД? ", Стийвън Кийнън пише: " Ако тя нямаше такова могъщество, тя нямаше да може да направи това, за което всички съв

ременни духовници са единодушни с нея - тя нямаше да може да замени почитането на Съботата от седмия ден с почитане на неделята от първия ден, промяна, за която Писанието не й дава никакво право да стори." - Стийвън Кийнън, ДОКТРИНАЛЕН КАТЕХИЗИС, стр. 17

4.

2. Друг коментар: " Вие може да прочетете Библията от Битие до Откровение и Вие няма да намерите нито един ред, даващ право да се освещава неделята. Писанието отстоява пазенето на Съботата, един ден, който ние никога не освещаваме." - Кардинал Гибонс, ВЯР

3. И монсеньор Сегюр пише: " Католическата Църква е тази, която по силата на властта на ИСУС ХРИСТОС, е изменила тази почивка в неделя, като възпоменание на възкресението на нашия Господ. ПО ТОЗИ НАЧИН ОСВЕЩАВАНЕТО НА НЕДЕЛЯТА ОТ ПРОТЕСТАНТИТЕ Е ДАН, КОЯТ

О ТЕ ПЛАЩАТ - ВМЕСТО САМИТЕ ТЯХ - НА ВЛАСТТА НА ( КАТОЛИЧЕСКАТА ) ЦЪРКВА. " - Монсеньор Сегюр, ЯСЕН РАЗГОВОР ЗА ПРОТЕСТАНТСТВОТО ДНЕС, стр.225.

Отец Енрайт, римо-католически свещеник, бе интервюиран от ню-йоркския " Америкън Сентинъл ". Той каза: " Библията казва: " Помни съботния ден, за да го освещаваш." Католическана Църква казва: " Не! По моята божествена власт аз съм премахнала съботния ден

и ти заповядвам да освещаваш първия ден на седмицата. И сега целият цивилизован свят се прекланя в благоговейно почитание пред заповедта на Святата Католическа Църква."

Позицията на Римската Църква е напълно ясна. Даниил предсказа промяната и Католическата Църква я извърши. На практика, тя се гордо сочи тази промяна като доказателство за нейното могъщество по въпросите, свързани с религиозната доктрина.

Дори реформаторите по време на Протестантската Реформация са изразявали своята загриженост. Мартин Лютер, например, който до голяма степен е отговорен за съставянето на Аугсбургската Изповед, каза: " Те ( поповете ) потвърждават промяната на Съботата в Го

сподния ден, както изглежда, в противовес на Декалога; и те нямат никакъв друг пример, освен промяната на Съботата. Мощта на Църквата трябва да е твърде велика, защото тя е разбила изискванията на Декалога." - Филип Скафф, УБЕЖДЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО, т

ом 3, стр. 64.

Но въпреки всички тези доказателства все още има такива, които казват: " Какво значение има тома? Ден като ден! Времето си е време! Трябва ли наистина да бъдем толкова точни? " Вярвам, че трябва. В края на краищата, дори в нашето ежедневие, когато определ

яме среща на някого нямаме пред вид да отидем там в деня след уговорката!

Но истинският проблем не е въпросът за дните. Това е въпросът за господарите. Нека да помислим по два елементарни въпроса: Когато ние почиваме в седмия ден на седмицата в почтително служене към Бога, на кого се покоряваме? Отговорът е съвсем лесен: ние се

покоряваме на Бога. Когато ние работим в седмия ден или го използваме за личните си удоволствия или за делови цели и си почиваме и се покланяме в първия ден на седмицата, всъщност на кого се покоряваме? Не е възможно това да е Бог, след като Бог никога н

е е издавал заповед да се прави това. На кой господар смяташ да се покланяш? Библията казва:

Не знаете ли, че комуто предадете себе си като послушни слуги , слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт или на послушанието, което докарва правда? ( Римляни 6:16 )

Онези, които смело са следвали Божия закон през вековете, са открили, че от време на време човешките заповеди и Божиите заповеди са идвали в стълкновение. Петър се намери точно в такова положение и стигна до заключението:

А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. ( Деяния 5:29 )

Петър и останалите апостоли не се поколебаха. Когато въпросът за Божия закон бе подложен на риск, позицията им беше ясна. И тяхното решение служи за наш пример. Въпреки, че ситуацията, свързана със задаването на въпроса относно Божия закон може да се пром

ени, принципът завинаги остава същия: " ... Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците! "

Въпросът е пред нас. От едната страна имаме Исус Христос, Който нарече Себе Си " Господар на Съботата ".Той ясно каза на хората, че не е дошъл да разруши Божия закон или да намали неговия авторитет. На практика, Той дойде, за да ни покаже как да спазваме

Божия закон. Той каза:

Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди. ( Матей 15:9 )

Не е Божи глас оня, който не призовава да се покланяме в друг ден. Това е само човешки глас. Нито една Божия заповед не внушава святостта на неделята.

Когато скорото завръщане на Исус наближава и Божията вест на истината се разнася по целия свят, предизвикателството на Илия - който много отдавна призова своя своеволен народ да прекрати слънчевия си култ - е пред нас:

Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. ( 1 Царе 18:21 )

Не може да има никакъв компромис с греха. Въпросът в този последен конфликт е лоялността. Изборът е между Божиите заповеди и човешките традиции. Исус ясно обясни това, като каза:

Обаче напразна Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди. Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание. ( Марко 7:7,8 )

Приятелю, това е Христовата вест на любов към теб. Библията ясно посочва, че седмия ден, Съботата, е белегът за могъществото на Създателя. Разкрито ни е също така, че Исус Христос не е планирал никаква промяна относно деня, в който да Му се покланяме. Пом

нейки това, аз те предизвиквам така, както на времето Исус Навин предизвика израиляните: " Изберете днес кому искате да служите..." ( Ис. Нав. 24:15 ) Готов ли си да кажеш: " Избирам Исус и Божиите заповеди. ОТ този ден нататък, чрез Неговата благодат, ще

" помня съботния ден, за да го освещавам " "?

През вековете е имало хиляди, които са обичали Исус достатъчно много, за да Му се покоряват напълно. В следващата глава ще прочетеш някои от най-вълнуващите разкази за верността към Божия Съботен ден, записани в историята.
Г Л А В А 4

ВЕКОВЕТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ

л, че не се нуждае от нови очила, но от почивка за очите си. Редакторът обяснил на лекаря, че това било невъзможно - работата му изисквала да стои цял ден на бюрото си, четейки и пишейки. След това лекарят го запитал къде живее. Редакторът отвърнал, че жи

вее близо до хребета на великолепните Пиринеи във Франция. Когато лекарят чул това, неговият съвет бил следния:

- Върнете се у дома и вършете работата както обикновено, но всеки час ставайте от бюрото си, излизайте навън на двора си и гледайте към планините. Гледането надалеч ще подейства успокоително на очите Ви след дългото претоварване от четене на ръкописите и

коректура. ( Цитирано от сп. " Фокус ", том 6, бр. 3, стр. 8 )

Същото е и със съботата. Това е една покана да успокоим очите си от обикновените неща, изпълващи живота ни и да погледнем надалеч към нещата, свързани с вечността. Тя е предназначена да ни помогнам " отново да фокусираме " нашето виждане по въпросите, кои

то иват истински смисъл. През всички векове верните пазители на съботата са фокусирали своите сърца и умове в нещата с истинска стойност.

Но преди да проследи историческите свидетелства, нека накратко да преговорим онова, което научихме до този момент. Съботата е била внимателно пазена от евреите през целия старозаветен период. Исус и Неговите ученици грижливо са съблюдавали съботата в любя

ща покорност на милостивия небесен Баща. Всяка седмица те очаквали с нетърпение съботата. През първи век както евреите, така и повярвалите езичници-християни са пазели съботата.

Но комбинацията от няколко фактора през следващите векове е подтикнала християните да прехвърлят почитането на съботата върху неделята. След падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. и след потушаването на юдейското въстание против римляните през 135 г.сл.Хр.

евреите били разпръснати по територията на цялата империя. Тяхното име и религия се сблъскали с жестока опозиция. В повечето кръгове евреите били обявени за " персона нон грата."

Един от най-явните външни белези на евреите бил пазенето на съботата. Тъй като пазенето на съботата е било и част от Християнската Църква, някоаи от римските власти считали християнството просто за еврейска секта. Поради тази асоциация с юдеите в ранните

дни на църквата много християни били преследвани. И именно тези преследвания подтикнали някои от църковните епископи съзнателно да търсят начини да разграничат ранното Християнство от юдаизма.

Както вече научихме, голямата част от езическата Римска Империя вече се е покланяла на слънчевия бог и е считала първия ден на седмицата за свят. Възкресението на Христос в първия ден на седмицата хвърлило мост между езичеството и християнството. Като ком

промисна мярка, водачите на Ранната Църква постепенно започнали да прослявят неделята вместо библейската събота. Но пазенето на съботата все още се практикувало. Велните защитници на Божията правда не били съгласни да предадат Божиите изисквания към тяхна

та съвест. За тях съботата е била нещо повече от въпрос на дни. Тя е била въпрос на вярност и покорност на Бога.

ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ички векове. Докато внимателно изучавате тези страници, нека Святия Дух да Ви вдъхнови да бъдете сред Божиите верни пазители на заповедите Му. Добавени са и историите на Божиите герои през вековете с молитвата те да Ви окуражат да бъдете един от Божиите в

ерни.
РАННИТЕ ГОДИНИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО

/ Събрани исторически доказателства от I до V век /

тория в Ендрюс Юнивърсити, Бериън Спринг, щата Мичиган, САЩ, категорично заявява: " До II век никъде няма никакво конкретно доказателство за ежеседмично християнско празнуване на неделята. Първите специфични исторически сведения по време на този век идват

от Александрия и Рим, местата, които най-рано отхвърлиха пазенето на съботата на седмия ден. " ( СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, стр. 330, Издателство " Ревю енд Хералд ", 1982 г. )

Александрия предаде истината за Съботата твърде рано поради влиянието на митриазма* или слънчевия култ. Този египетски град е бил и езически религиозен център с хиляди поклонници на слънцето. Следователно, християните - пазители на Съботата ставали все по

-непопулярни тук, както и в Рим. И в двата града тълпите, покланящи се на слънцето, упражнявали огромен натиск върху християнското малцинство.

Ситуацията в Александрия и Рим не е била типична за всички градове на Римската Империя. Църковният историк от V век Сократ Схоластик ни дава едно забележително пояснение: " Почти всички Църкви по света празнуват святите тайнства ( Господната вечеря ) всяк

а седмица В СЪБОТА. Но християните в Александрия и Рим поради някаква древна традиция са престанали да правят това. Египтяните в съседство на Александрия и жителите на Тива ПРОВЕЖДАТ БОГОСЛУЖЕНИЯТА СИ В СЪБОТА. ( Курсивът е мой. - Бел. авт. ) ( Сократ Схо

ластик, " ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ " 5.22 / 22:132 ) " Хората от Константинопол и ПОЧТИ НАВСЯКЪДЕ СЕ СЪБИРАТ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ В СЪБОТА, както и в първия ден на седмицата - обичай, който никога не е съблюдаван в Александрия или Рим. " ( Курсивът е мой - Бел. авт. )

( Созомен, " ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ " 7.19 2/2:390 )

Както вече открихме, пробната промяна на съботата в неделя се е извършила много бавно. Когато неделята се появила за първи път в християнските среди, тя продължила да е работен

-----------

* Митраизъм - произлиза от името Митра - древоиранския бог на слънцето. ( Бел. прев. ) ден, включващ в себе си едно богослужение в чест на възкресението. Тя не е заместила веднага съботата, както ясно разкриват цитираните п

о-горе пасажи. В продължение на 200 години ( 100 - 300 г.сл.Хр. ) пазенето на неделята е съществувало редом с истинското освещаване на съботата. Но тенденцията, поставена от Константин и останалите накрая довела до промяна на съботата в неделя.

Но верните Божии мъже и жени се противопоставили на тази тенденция. Съществуващите исторически документи разкриват един дълбок интерес към почитането на съботата. Бог е имал Свои верни и покорни последователи, които се борели за Неговата истина. Въпреки ч

е свещта на истината за съботата трепкала, верните стожери на истината покорно пазели нейния пламък.
ПЪРВИ ВЕК СЛ.ХР.
ЙОСИФ. " Няма нито един град в Гърция, нито при варварите, нито една нация дори, където да е повяхнал нашият обичай да почиваме на седмия ден! ( МакКлетчи " ВЪПРОСИ И БЕЛЕЖКИ ЗА КИТАЙ И ЯПОНИЯ ", редиктирана от Деннис, том 4, ст. 7, 8, стр. 100 )