Конкурс за есе холандия, Вагенинген и университетът



Дата27.06.2016
өлшемі1.8 Mb.
#161604
Моят проект по мобилност. Преживян... или мечтан”

СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ



Холандия, Вагенинген и университетът

Автор: Радостина Казакова

Аграрен университет, гр. Пловдив, България


Има нещо магическо и притегателно в севера, нещо по-силно от тъжните хладни дъждове, които мият прозореца с дни, от безжалостните ветрове, от измамното слънце. Не помня кога за първи път усетих да ме завладява тайнственият северен чар, но никога няма да забравя първия си досег с него - ранната пролет на 2007 година, когато се отправих към малкото холандско градче Вагенинген за своя обмен по програмата Еразъм.

Пътуването през Европа с влак е малко приключение, което си струва да се изживее, заради живописните гледки към малки пъстри селца, заради вълнението да не изпуснеш смяната си по гарите, заради случайните запознанства с хора от целия континент. Познах Холандия, сякаш веднага щом пресякохме границата, макар и никой да не разбира кога точно става това. Небето - мрачно и ниско, земята - зелена, равна, сякаш безкрайна, осеяна със спретнати селца с ниски тухлени къщички, скрити в старателно оформени градинки и много, много канали.

В първите седмици на март Вагенинген изглеждаше като градът на Спящата красавица. Улиците бяха тихи и пусти, малките къщички, сякаш напуснати от стопаните си, се гушеха в трънясалите си градинки, а тъжните върби се оглеждаха в каналите и като че ли патиците и гъските из паркчетата бяха единствените живи души наоколо. Но само след няколко седмици, слънцето съживи града и разбуди градините. Животът на холандците в провинцията изглежда романтичен и малко самотен. Къщите са сякаш много по-отворени и общителни от хората - огромните им прозорци, незакрити от завеси, те канят да надникнеш към красиво подредените им стаи, щедро декорирани с цветя.


Вагенинген е малък град, който съществува сякаш само, за да приюти студентите, които учат в университета, но той има своето историческо значение. На 5 май 1945 г. в хотел Де Верелд е подписан мирният договор, с който Холандия излиза от Втората световна война и всяка година на същата дата в града се празнува Денят на освобождението с празнично шествие и военен парад.

Холандия е по-популярна с атракциите на шумния Амстердам, но лалетата, мелниците и каналите са много по-характерни за нея от червените фенери и кофишоповете. Няма градче, над което да не се възвисяват крилата на мелница, а дворовете издават майсторството на холандските градинари. Човек не би очаквал да види такова разнообразие на цветя в една северна страна. Но те са там - лалета, зюмбюли, рози, магнолии, хортензии - едни прецъфтяват, разцъфват други, а градините са покрити с багри от ранна пролет до късна есен и сякаш заместват слънцето. Наред с всекидневните покупки в супермаркета, домакините отнасят вкъщи огромни букети, които да натопят във вазите си, защото цветята са част от техния всекидневен живот, част от тях самите.

Не може да се разказва за Холандия без да се споменат велосипедите и безкрайните лъкатушещи червени пътища. Те кръстосват големите градове, промъкват се в провинцията, заобикалят ливадите, изкачват се и се спускат по ниските гористи хълмове, прекъсват ги само коритата на реките, но фериботите винаги са там, за да превозят желаещите само за няколко цента. Броят на велосипедите далеч надвишава този на колите, а колоездачите се ползват с предимства на пътя.

Холандците ценят своята природа и се грижат за нея. Някога те изсекли горите си, за да строят кораби, но днес залесяват оголените пространства и поддържат равновесието. Хората се стараят да живеят в хармония с природата и уважение към околните. Любезността и отзивчивостта са водещи в моралния кодекс на обществото. Голямата част от населението говори английски, което прави общуването лесно и достъпно.



Добре устроена и развита, Холандия ми разкри съвременното значение на свободата. Това е възможността да правиш каквото поискаш, съобразно с установените правила, стига да не вредиш другиму. Това е възможността да общуваш безпрепятствено, чрез общ език, да се разбираш с хората около теб, независимо, че идвате от различни държави. Това е възможността да пътуваш лесно, бързо, приятно и надежно, защото автобусите стигат до всяка желана точка, влаковете никога не закъсняват, а край велосипедните алеи са поставени подробни карти и маршрутите са надлежно маркирани... Човек придобива лекото и приятно чувство на увереност и сигурност, стига да знае какво иска, има хиляди възможности да го постигне.

Университетът във Вагенинген впечатлява с размерите си и модерния си облик. Базата непрекъснато се обновява, за да бъдат студентите в крак със световните тенденции в науката и да могат пълноценно и максимално да се развият по време на следването си. Всяка от сградите разполага с не една компютърна зала, оборудвана с модерна техника. Компютрите са неразделна част от обучението и са внедрени в него до такава степен, че без тях то би изглеждало невъзможно. Достъпът до тях е свободен и напълно безплатен, освен това са предоставени възможности за ползване на принтери, ксерокс машини на минимални цени. Силно впечатление прави ролята на технически съоражения по време на лекции и упражнения, много по-лесно е за студентите да се запознаят с практическата страна на изучаваното.

По време на престоя ми беше въведена т.н. „бъди” система в помощ на новите студенти. Още с пристигането им за тях се грижи някой от по-големите, запознава ги с града, с университета, помагат им да свикнат с новата среда, да се интегрират сред останалите. Съществуването на такава практика показва загрижеността на университета, старанието целият учебен процес да е по-ефективен от самото начало.

Забележителна е и структурата на студентските организации. Те не са абстрактно понятие с неясни цели, каквито все още са в българските университети. Формират се в резултат на избори, на които кандидатите представят идеите и целите си. Университетът представлява умален модел на обществото, което възпитава у студентите гражданска отговорност и спомага сформирането на гражданското общество.

В университета се обучават студенти от цял свят. Английският е общият език, който прави общуването и културният обмен достъпни. В създадената международна среда няма място за дискриминация, няма разделение между холандци и чужденци, няма разделение според религия или цвят на кожата.


Разбира се и във Вагенинген не всичко е лекции, задачи и изпити. Струва си да се обърне внимание и на другата страна на студентския живот - забавленията и свободното време. В петък и събота се организират дискотеки. Помещенията не са нови и лъскави и не разполагат с техника и специални ефекти, но са евтини и достъпни, организирани от студенти за студенти. Купонът не свършва до сутринта, докато не си тръгне и последният посетител. Общите вечери са друго интересно събитие, на каквото не беше ми се случвало да присъствам преди. На тях можеш да опиташ екзотична кухня, приготвена от студенти от всички краища на света и да завържеш нови запознанства на трапезата. Организират се и екскурзии за запознаване с интересни туристически атракции, излети с велосипеди, пикници и други мероприятия, които са винаги забавни, отпускащи и сближаващи.



Шестмесечният ми престой в Холандия е една сбъдната мечта. Имах възможността да опозная и изследвам една напълно различна страна, която отдавна преставляваше интерес за мен, създадох множество ценни контакти и се докоснах до чужди култури, станах по-самостоятелна, усъвършенствах значително уменията си по английски език, запознах се с нов за мен начин на преподаване и оценяване на знанията, а курсовете, които следвах, обогатиха знанията и общата ми култура, и всичко това благодарение на обменната програма Еразъм!






Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет