Парквил е малко селище, на около 30 мили на юг от Батъл Крик в района на свети Йосиф. Тук в събота на 12.01.1861 г. тя получава видението. (войната вече е започнала, Южна Каролина се отделила, но никой не допуска, че това е война и тя ще се развие).
На 20.12.1860 г. Южна Каролина първа се отделя от съюза (няма военни действия). На 09.01.1861 г. се отделя щата Мисисипи. На 10.01. Флорида се отделя, а на 11.01. Алабама. (видението е на 12.01.) На 19.01 се отделя Джорджия, на 26.01. – Луизяна, а на 01.02. – Тексас. На 4.02. се организира конфедерация на южните щати (защитават робството). На 18.02. Джеферсън Дейвис е избран за президент на южните щати, а на 04.03. на северните щати е установен Ейбрахам Линкълн. На 12.04. южните щати нападат форт Сънтър до Чарлстоун, Южна Каролина. На 15.04. Линкълн призовава силите на севера да завземат форт Съмтър (Sumter). Южните щати отговарят с декларация за отваряне на войната. Веднага след това Вирджиния, Арканзас, Северна Каролина и Тенеси се приобщават към конфедерацията.
Когато Елена има видението на 12.01., тя може би не е знаела, че преди 23 дни Южна Каролина се е отделила отсъюза, но дори и да знаела това, в никакъв случай не е знаела за отделянето на Мисисипи и др. щати. Общественото мнение изобщо не е имало представа какво предстои да стане. Всички са мислили, че севера за 5, 6 дни ще смажат конфедерацията. (да се прочете биографията на Линкълн)
Андрюс и Лоубъроу провели една евангелизация в Парквил през 1859 г. В резултат била организирана първата легално организирана ЦАСД на 13.05.1860 г. Името АСД ще бъде възприето едва на 01.10.1860 г. Църквата в Парквил си избрала още на 13.05. името “Парквилска църква на Христовото второ идване, която взима Библията за свое правило за вярата и живота”. На 11-12.01.1861 г. гостували в църквата сем.Вайт, Урия Смит, Лоубърой и Вагонер (Waggoner). Последния, който в това време бил написал 3 книги върху доктрината на АСД и бил познат, като много добър говорител, трябвало да проповядва. Джеймс Вайт имал молитвата за посвещение. След него Елена имала много силно свидетелство (като проповед, опитност...). След като седнала, тя получила видение, което продължило само 20 мин. Присъстващ на събранието бил д-р Браун (Brown), който бил местния лекар, а също и спиритист. Той дошъл в това селище по времето, когато Лоубъроу провеждал своята кампания. Когато разбрал, че Елена ще дойде, заявил, че тя ще каже някои добри неща, защото тя се консултира с духове от по-голяма сфера от тази, с която той работил. Той заявил: “Ако г-жа Вайт дойде, тя вероятно ще има видение и ако това стане в мое присъствие, то аз като лекар много добре знам какво е това и аз ще я изведа от видението само за 1 минута”. Когато Елена получила видението, Джеймс поканил този, който иска да провери състоянието й. Един познат на д-р Браун дошъл при него и му казал: “Докторе отиди напред и направи това което обеща. Ние не знаем така както ти , какво е това”. Брат Вайт, когато разбрал, че има лекар в помещението, специално го поканил да дойде напред. Доктора се изправил с голямо самочувствие и тръгнал напред, но по средата внезапно спрял и започнал да трепери от главата до петите. Брат Вайт го поканил отново да дойде напред, той продължил и когато преполовил разстоянието, отново се спрял. Брат Вайт отишъл при него, сложил ръката си на раменете му и го повел напред. Доктора направил грижлив преглед за състоянието на Елена, нейния пулс, сърцето и дишането и след това казал: “Старейшина (Вайт) нейното сърце и пулса са добре, но няма никакво дишане в нейното тяло”. Когато завършил своята проверка, той се отправил към вратата, желаейки бързо да напусне помещението, но този който бил до вратата не го пуснал и му казал: “Върни се и направи както беше казал”. Брат Вайт виждайки забавянето на излизането на доктора, му казал: “Докторе моля докладвай на хората резултата от вашата проверка”. Доктора казал: “нейното сърце и пулса са редовни, но тя не диша”. Хората до вратата запитали: “Докторе какво е това?” Той отговорил: “Само Господ знае. Оставете ме да напусна този дом”. Никога повече той не дошъл на наши събрания. Съдията Осбърн, който присъствал тогава, казал на Лоубъроу: “За нас беше очевидно, че духът, който контролира доктора и Духът почиващ върху Елена, нямат никаква симпатия един към друг. Това ни увери, че Бог е този, Който говори чрез Елена”.
След като тя излязла от видението, казала на присъстващите: “Няма човек от тук присъстващите, който да не бъде засегнат от войната, която сега започва. Видях, че Южна Каролина ще бъде последвана от други щати и че войната ще отнеме много жертви и ще бъде много страшна. Видях големи армии да се бият от двете страни. Видях смърт и умиращи на всяка страна. Видях бойно поле покрито с умрели и умиращи. Видях ,много домове без бащи, братя и синове. Има някои от тук стоящите, които ще загубят синове във тази война.”
Всички говорели, че няма война, че малко след като се е отделила Южна Каролина ще се върне и точно тогава Елена Вайт говори за кръвопролитие и жертви.
Тя говори, че:
1.почнала е война.
2.ще бъде кръвопролитна война с много пленници.
3.родители присъстващи на тази среща ще загубят много синове.
Една година след видението, Лоубъроу посетил Парквил (на север с Канада). Двама души от присъстващите, които били чули Елена Вайт да разказва и които никак не вярвали на това, което казвала, сега стояли с наведени глави в събранието. Лоубъроу запитал какво е станало. Само 6 седмици след видението, единия от тях погребал своя единствен син – жертва на войната, а човекът до него вече бил загубил един син, а имал друг във военнопленнически лагер, очакващ присъдата си за някакъв бунт.
През есента на 1883 г. повече от 20 години по-късно, Лоубъроу отново се връща в Парквил. Той потърсил човека, който бил старейшина на църквата по време на видението.
-
Помниш ли пророчеството й? – запитал той.
-
Да!
-
А можеш ли да ми кажеш колко от присъстващите тогава загубиха свои синове във войната?
Старейшината назовал 5 фамилии, за които той си спомнил, че са присъствали и които имали такава страшна загуба.
На 03.08.1861 г., около 8 месеца след първото видение, на една конференция, водачите на АСД провели 1 ден на смирение, пост и молитва в Рузвелт (Roosevelt), щата Ню Йорк. По това време на Елена Вайт било дадено видение разкриващо развитието на самата война. Тя вижда едно от най-големите сражения, при които станало ясно, че войната съвсем няма да бъде кратка, както мнозина говорили.
Третото видение било на 04.01.1862 г. (51 седмици след първото). Елена Вайт е в Батъл Крик. След видението тя казала, че севера е подценил готовността на Юга за война. Войната съвсем няма да свърши така скоро, както мнозина си мислят.
След една година война, Севера не беше по-близо до победата, отколкото в началото.
Голяма била ролята на спиритизма във войната. Елена Вайт обяви, че офицери и войници (много от тях) били контактували с духове. Някои началници под влиянието на спиритизма са водели войските към гибел. Сатана с ангелите си общува с офицерите и те водят войниците към гибел. Голяма е била радостта на сатана да вижда войниците да падат като покосена трева.
Достарыңызбен бөлісу: |