Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Дата23.07.2016
өлшемі130.5 Kb.



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Ю Л И 2006 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Афганистан – За месец и половина при офанзивата на съюзническите части срещу талибаните в Южните части на Афганистан са убити над 500. В същото време наблюдателите констатират, че талибаните активизират своите терористични атаки срещу училищата и избиват учители не само в южните райони, но и в много други части на страната, за да провалят образоването на населението. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


Ангола – В столицата на Република Конго Бразавил бяха проведени преговори между представители на анголското правителство и сепаратистите от анголския анклав Кабинда. От анголска страна участва министърът на териториалната администрация Вирджилио Фонтес Перейр, а от страна на сепаратистите бившият лидер на сепаратистката организация Фронт за освобождение на Кабинда (FLEC) Антонио Бенто Бембе, който претендира да представлява Форума за диалог на Кабинда (FDC). Преговорите целят да сложат край на близо 30-годишното военно противопоставяне. Според уточнения меморандум за разбирателство, чието формално подписване предстои, са дифинирани пет принципа на мирното споразумение, между които главните са закон за амнистия, прекратяване на враждебните действия и демилитаризация на силите на FDC. Предвижда се на анклава да бъде предоставен “специален административен статут”.

По мнението на наблюдателите обаче не е ясно доколко мирният процес ще бъде подкрепен от силите на бунтовниците. Информационната служба на ООН цитира висш член на генералния щаб на FLEC, пожелал анонимност, който заявява следното: “Ние няма да прекратим огъня, защото това е споразумение само с Бембе и то не касае FLEC. Бембе не олицетворява стремежа на народа на Кабинда.” Като потвърждение, че военните действия продължават, той споменава неотдавнашното убийство на четири анголски войници и пленяването на други двама в района на М’Пумбо Чионзо. Раул Данда, член на FDC и лидер на кабиндска неправтелствена правозащитна организация също съобщава, че президентът на FLEC Н’Зита Тиаго не признава споразумението и заявява, че Бембе няма право да преговаря от името на FLEC. Според Данда “само Тиаго може да спре бойците да не се бият”.

Анклавът Кабинда, който произвежда около 60% от анголския нефт, е разположен между Република Конго и ДР Конго, ивица от чиято територия го отделя от Ангола. Международно той е признат за част от анголската територия, но против това се обявяват FLEC и различните негови фракции, които водят въоръжена съпротива от получаването на независимостта на Ангола през 1975 г. Много от международните наблюдатели квалифицират конфликта като “забравената анголска война”. Бунтовниците имат не само бази на територията на Кабинда, но използват и Република Конго и ДР Конго, откъдето организират нападенията.

След приключването на гражданската война в Ангола властите получават възможност да предприемат действия в анклава и през октомври 2002 г. започва офанзива в милитаризирания район Буко-Зау в Северна Кабинда. Там е изпратена 30-хилядна армия. Информационната агенция на ООН цитира оценката на местния католически свещеник отец Джордж Конго, който казва следното: “Ние винаги сме били в състояние на война, но ситуацията след 2002 г. значително се влоши.” През декември 2002 г. анголските военни обявяват, че са превзели Кунго-Шонзо, където е основната база на FLEC-FAC от 1979 г. Малко по-късно според армейски източници е превзета и базата на друга бунтовническа фракция FLEC-Renovada. През средата на 2003 г. според съобщение на “Ангола прес” шефът на щаба на FLEC-FAC Франциско Луемба, заедно с други осем висши военни на организацията, се предава на анголските власти. Според експерти на базирания в Претория Институт за изследване на сигурността въоръжените сили на сепаратистите не възлизат на повече от 2 000 души, които трудно могат да се противопоставят на анголската армия, доказвала се в гражданската война принуждавайки бунтовниците от УНИТА през 2002 г. да седнат на масата на преговорите. Но според тях военната кампания в Кабинда е свързана с много тежки нарушения на човешките права сред населението.

Междувременно анголската информационна агенция АНГОП съобщава за продължаващо доброволно репатриране на около 14-те хиляди анголци, намиращи се в съседна Замбия. От местната служба на ВКБООН обаче информират за недостиг на средства, което ще затрудни завръщащите се в източната анголска провинция Моксико.

* * *


Бурунди – Мирните преговори между бурундийското правителство и бунтовниците от Националните освободителни сили (FNL) - единственото движение на етноса хуту, което не е подписало мирното споразумение за слагане край на 13-годишната гражданска война, са в задънена улица. Това става след като не е постигнато разбирателство по основните въпроси, съобщава агенция Франс Прес. Преди това в началото на юли преговарящите не се разбраха и за временно прекратяване на огъня, за да се даде възможност за нормалното протичане на преговорите. Междувременно информационната агенция съобщава и за въоръжени действия на FNL до бурундийската столица Буджумбура при които са убити няколко души.

Междувременно източници от ООН информират, че въпреки започналите преговори за демократизацията на страната Съветът за сигурност отчита редица “фактори на нестабилност”, което е причина да бъде удължен мандата на умиротворителните сили в Бурунди до края на декември 2006 г.

Гражданската война в Бурунди избухва през 1993 г., когато на първите демократични избори е избран президент от етноса хуту, който има мнозинство в страната. На това се противопоставя доминираната от етнически тутси армия. В избухналата гражданска война умират около 300 000 души. Въпреки че в момента начело на Бурунди е избран бивш бунтовнически лидер от етноса хуту, FNL отказва да подпише мирното споразумение от 2000 г.

* * *


ДР Конго – Според международните анализатори насрочените за 30 юли президентски и парламентарни избори поставят много въпроси, но основните между тях са: Ще бъде ли преизбран и на каква цена Джозеф Кабила, който в момента изпълнява длъжността временен президент? Какво влияние ще окажат продължаващите конфликти в източните части на страната върху изборите и ще дестабилизират ли новото правителство?

Междувременно от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщават за поток от бежанци, които бягат от продължаващите сражения между армията, подкрепяна от умиротворителните сили, и действащите в областта Итури милиции. Сраженията се водят в района на град Чеи, крепост на бунтовниците, която в края на май бе превзета от действащите в района 3 000 конгоански войници и 1 000 умиротворители. Агенция Ройтерс съобщава, че въпреки отблъскването на бунтовническата офанзива в края на юни, той отново е превзет и се намира под техен контрол. По сведения на умиротворителната Мисия на ООН за ДР Конго MONUC в операцията са участвали около 500 бойци на Патриотичните сили за съпротива на Итури. Констатира се, че в резултат на конфликта в Итури от 1999 г. досега са убити около 60 000 цивилни.

Междувременно от MONUС информират, че през миналата година 15 000 бойци на милициите в Итури са предали оръжието си, а от началото на годината този брой е 2 000 души. Като премия всеки получава велосипед. Съобщава се също, че един от местните полеви командири – Питър Карим, който стои начело на неколкостотин бойци, е решил във връзка с изборите да сложи оръжие и да се включи като полковник в редовната армия. Надеждата на конгоанците е, че подпомаганите от ООН избори ще доведат страната до състояние на стабилност след последната гражданска война през 1998 – 2003 г. Предполага се, че след изборите ще бъдат умиротворени и няколкото райони на конфликти, какъвто е Итури.

* * *


Автономни палестински територии и Израел – Според международните наблюдатели броят на жертвите от задълбочаващия се конфликт в автономните палестински територии и от израелските операции по въздух и суша в Ливан надхвърля 500 души. Хронологията на събитията през последните шест месеца е следната:

25 януари – Ислямистката въоръжена групировка Хамас в първите от десет години парламентарни избори в палестинската територия побеждава движението Фатах на умерения президент Махмуд Абас.

30 януари – Хамас отхвърля призива на четирите водещи близкоизточни държави да се откаже от насилието и признае Израел.

19 февруари – След формирането на кабинета на Хамас Израел прекратява месечния трансфер, в размер на милиони долари, за палестинската администрация.

10 април – Европейският съюз предприема дипломатическа офанзива, но Хамас заявява своя отказ от контакт с Израел и декларира открита война.

9 юни – Въоръженото крило на Хамас обявява край на старото 16-месечно примирие след смъртта на 7 души от едно семейство в резултат на минен обстрел в ивицата Газа. Израел отхвърля вината за това.

25 юни – Палестински бойци от Газа извършват рейд в Израел, при който убиват двама и отвличат един израелски войник. Три дни след това Израел навлиза в ивицата, която бе напусната от неговите части преди десет месеца.

29 юни – Израелските войски на Западния бряг арестуват активисти на Хамас, между които са една трета от членовете на новия кабинет и около 20 депутати.

3 юли – Израелските войски се придвижват в северните части на Газа. Три дни по-късно офанзивата ескалира, след като Хамас за първи път обстрелва с ракети израелския град Ешхелон.

12 юли – Бойци на организацията Хизбола пленяват двама и убиват осем израелски войници на ливанската граница. Израелските власти обявяват това като “акт на война” от страна на Ливан. Офанзивата в Газа е засилена и ивицата е разделена на две.

13 юли – Израелски самолети бомбардират пистите на международното бейрутско летище Рафик ал-Харири, а израелски военни кораби блокират ливанските пристанище.

14 юли – Израел извършва въздушни удари върху главната магистрала Бейрут-Дамаск и осъществява въздушно, морско и сухоземно блокиране на Ливан.

16 юли – На ракетен обстрел, извършен от бойците на Хизбола, е подложен израелския град Хайфа. Израел атакува по въздух южните шиитски предградия на Бейрут. По-късно израелската армия нахлува на ливанска територия по суша.

Според местни сведения от началото на офанзивата в Ливан Хизбола е изстреляла срещу Израел над 1 500 ракети и техният ежедневен брой вече достига 100. Междувременно Израел даде съгласие да осигури коридори за изпращане на хуманитарна помощ в Ливан. Съобщава се, че първите самолети с хуманитарните пратки вече са се приземили на бейрутското летище.

До сега в сегашния конфликт правителствената армия остава в казармите, въпреки някои официални изявления, че ако израелската операция се разшири извън южните части на страната, армията ще противодейства. Проблемът с въоръжените сили на Ливан, преминал последната 15-годишна гражданска война, е голям. Според армейски източници армията е слабовъоръжена и има едва 38 000 бойци. Те се набират от различните религиозни общности: мюсюлмани (шиити, сунити и друзи) и християни, което прави ливанските въоръжени сили действително национални. Докато бойците на Хизбола са главно шиити.

Въпреки твърденията на някои военни, че Хизбола представлява “съставна част на отбраната на Ливан”, официално двете сили не са свързани. Ливанската армия е традиционно държавно военно формирование, докато Хизбола действа като партизанско движение, извършващо действията си в Израел. Съблюдаването му на режим на секретност не позволява точно да се определи неговата сила, но по мнението на наблюдателите в него са включени хиляди добре подготвени бойци, напълно оборудвани да водят партизанска война.

Хизбола се формира в началото на 80-те години след нахлуването на Израел в Ливан. Организацията е създадена от група религиозни лидери на мюсюлманите-шиити с цел да изгонят израелските войски. Групировката е възглавена от Шейх Хасан Насрала. По-късно, когато Израел напуска Ливан през 2000 г., Хизбола претендира, че е победила. Поради слабостта на ливанската армия организацията си създава образ, че само тя може да се противопостави на Израел. По думите на анализаторите обаче досега повечето ливанци са били благодарни на Хизбола за приноса й в ликвидирането на израелската окупация, но сега смятат, че тя е въвлекла страната в нова война.

* * *


Уганда – За закъснение на организираните преговори между угандийското правителство и делегация на бунтовниците от Освободителната армия на собствениците (LRA) в Кампала, столица на автономния Южен Судан, съобщава агенция Франс Прес. Преговорите са резултат на установения контакт между угандийския вицепрезидент Салва Киир и лидера на бунтовниците Джозеф Кони през май. Надеждите са мирните преговори да сложат край на 20-годишния конфликт в северна Уганда, в който са убити десетки хиляди души и отвлечени над 30 000 деца, а повече от 1,5 души са напуснали домовете си, повечето от които живеят в бежански лагери. В същото време обаче Джозеф Кони отказа предлаганата му от угандийския президент Йоуери Мусевени амнистия. Първоначално Мусевени даде срок на Кони да прекрати бойните си действия до 31 юли, а после удължи срока до 12 септември.

Заедно с други четирима свои висши командири Кони е търсен от международния трибунал в Хага за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Угандийските власти обаче заемат позицията, че те не могат да арестуват лидерите на LRA, тъй като те не са на угандийска територия, а така също, че Уганда имат право да действа суверенно независимо от исканията на Хага.

Формированието на Кони води въоръжени действия в северна Уганда претендирайки, че иска да установи власт, основана на десетте божи заповеди. Повечето от операциите си то извършва използвайки територията на южен Судан и граничните райони на Уганда. Действията в много случаи са насочени срещу цивилното население за снабдяване с провизии и набиране на бойци. Често отвлечените се използват и за прислуга и сексуални робини.

* * *


Кот дИвоар – За среща на международните посредници, които работят за умиротворяването на страната, съобщава агенция Франс прес. Срещата е имала за цел да се набележат мерки за преодоляване на забавянето на мирния процес четири месеца преди насрочените от ООН избори на 31 октомври. Един от основните проблеми е обезоръжаването и разпускането на формированията на 12-те хиляди проправителствени милиции, което трябваше да започне на 8 юни, но два пъти бе отложено. Най-после е представена схемата за издаването на документи за самоличност на много от иворианците, нямащи такива, което е важна стъпка за провеждането на изборите.

От своя страна обаче говорителят на бунтовническите формирования Нови сили (NF) заявява от бунтовническата столица Буаке, че голямото закъснение на плана за помирение вече прави невъзможни изборите през октомври. От друга страна пък военните не се съгласяват с искането на бунтовниците техните формирования да бъдат интегрирани в правителствената армия. Междувременно Ройтерс съобщава за сблъсъци в района Диурузон, северозападно от главния град Банголо, близо до границата на Либерия, при които са убити девет души. Жертвите са дадени в два конфликта, избухнали в контролираната от френските и международните умиротворители на ООН буферна зона. Западните части на страната, където във фермите работят пришълци от други райони или чужденци, както и съседна Либерия, често са място на етнически напрежения.

Според международните наблюдатели, докато 11-те хиляди чужди умиротворители контролират буферната зона на прекратяване на огъня между владеещите юга правителствени сили и държащите северните части на страната бунтовници, само разоръжаването може да гарантира, че в бъдеще 16-милионната нация ще се обедини и няма да избухне нова враждебност. В конфликта в Кот д’Ивоар са ангажирани около 69 500 въоръжени бойци – 42 500 бунтовници от NF, 5-хилядна редовна армия и 12 000 членове на проправителствените милиции. На практика страната, която е един от най-големите производители на какао в света, след неуспешен опит за преврат през 2002 г. е разделена, като бунтовниците владеят нейните части, където са плантациите за отглеждане на какао.

* * *


Етиопия – Най-голямата етиопска опозиционна партия формира общ съюз с четири други бунтовнически групировки, съобщава Би Би Си, позовавайки се на източници от Коалицията за обединение и демокрация (CUD). (Няколко от нейните лидери ще бъдат съдени за предизвикването на размириците през миналата година, предизвикали смъртни случаи, по повод оспорваните избори.)

Според декларацията на CUD новото формирование Алианс за свобода и демокрация (AFD) ще се концентрира върху мирната борба срещу правителството, но въоръжените групировки ще продължават своите атаки. В новия алианс се включват и бунтовническите формирования OLF и ONLF, които се борят за по-големи права на етническите оромо и сомалийската общност в Етиопия. Втората по сила етиопска опозиционна организация Обединените етиопски демократични сили заявява, че ще подкрепя алианса, но няма да се включи в него, докато не се направи консултация със съставляващите я групировки.

* * *
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ
Афганистан

АФГАНИСТАН И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Електронното издание “Еуроейшънет” публикува коментар на Ахмед Рашид, в който се констатира, че за пет години западните страни не са успели да възстановят Афганистан и страната е изправена пред най-тежката криза от падането на талибаните през 2001 г. (Ахмед Рашид е журналист, работещ в Пакистан, автор на книгата “Талибаните: Военизирасният ислям и фундаментализмът в Централна Азия”.) В публикацията се констатира, че афганистанските старейшини и западните дипломати засипват с критики президента Хамид Карзай за неговата неспособност да управлява ефективно, както и че не наказва корумпираните представители на администрацията, които имат връзка с наркотиците, както и свързаните с талибаните. Според автора няма съмнение, че “вирусът” на талибаните се разпространява. Цитират се съобщения, че те вече действат на 25 км от столицата, където през нощта разпространяват писмени смъртни присъди на тези, които подкрепят правителството. Талибаните вече не са активни само по пакистанската граница, а техните атаки се разпространяват на стотици мили от традиционните им бази към централноазиатската граница и по границата с Иран. Ежедневно се опожарява по някое училище и бива убит някой учител. Констатира се, че за месец и половина в южен Афганистан, където 6 000 американски, британски и канадски бойци от Атлантическия съюз провеждат операция, са убити над 500 цивилни. Афганистанците си припомнят, че такова количество на жертвите през периода 1992-93 г. е представлявало всъщност гражданска война, довела талибаните на власт.

Много от афганистанците и западните дипломати считат, че Карзай се отклонява от реформата и плана за националното възстановяване, залегнали в споразумението от Бон, 2001 г., и се връща към управление с декрети на племенна и етническа основа. Изтъква се фактът, че след бунта в Кабул на 29 май, когато бе атакувано американското посолство и от огъня на американските войници загинаха много цивилни афганистанци, президентът е разрешил на двама бивши корумпирани губернатори, свързани с дрогата, отново да въоръжат своите незаконни милиции, за да воюват с талибаните. Към това се прибавя и обстоятелството, че Карзай е назначил на възлови постове в полицията 13 офицери, които са известни със своята бруталност и корупция. Като негов съветник също е назначен изтъкнатия бивш полеви командир генерал Мохамед Фахим, който преди две години под засилен западен натиск бе освободен от поста на военен министър.

Констатира се , че Карзай игнорира парламента, който само наблюдава отстрани действията на правителството.

Според западни източници програмата за формиране и обучение на афганистанската полиция изостава с три години от изработения график, а в момента американската програма за тренировка и въоръжаване на афганистанската армия обхваща 50 000 души вместо обещаваните 70 000.
Армения и Нагорни Карабах

МЕРНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ Е ДАЛЕЧЕ СПОРЕД АЛИЕВ

Централният турски вестник “Джумхурият” публикува интервю с азербайджанския президент Илхам Алиев, който заявява, че последните предложения на посредниците от т. нар. Минска група за разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах, само отразяват позицията на двете страни, но не могат да се приемат от тях. В същото време Би Би Си разпространи изследване, според което политиците от Армения и Азербайджан са способствали за създаването и в двете страни на погрешни митове, които способстват за противопоставянето между арменци и азери. Съгласно него арменците бъркат като смятат, че:



  • азербайджанците и турците са една и съща нация, която иска да унищожи арменците;

  • всички азербайджански паметници на арменска земя са всъщност персийски;

  • при съветския режим всички карабахски арменци са живеели по-лошо от азербайджанците и не са имали никакви права;

  • в историческото минало нито един азербайджанец не е живял на карабахска земя с изключение на няколко пастири;

  • до сумгаитските погроми нито един азербайджанец не е бил принуден да напусне Нагорни Карабах, а бягството на азербайджанците от района е имал изключително мирен характер;

  • нито един азербайджански паметник на територията на Армения не е бил разрушен;

  • азербайджанците не се интересуват от Нагорни Карабах, а всичко е “комплекс за малоценност”;

  • клането в Ходжали не са ставали, а всичко е дело на азербайджанския Народен фронт;

  • всички азербайджанци считат Рамил Сафаров (азербайджански офицер, който убива своя арменски колега в школа на НАТО в Румъния) за национален герой.

От друга страна в Азербайджан погрешно смятат, че:

  • карабахският конфликт представлява програма за арменска териториална експанзия;

  • карабахските арменци всъщност не са арменци, а “кавказки албанци”;

  • всичките арменски църкви и надписи на азербайджанска територия не са арменски, а албански;

  • по съветско време карабахските арменци са живеели по-добре от другите жители на Азербайджан и са имали пълна автономия;

  • сумгуитските погроми са организирани от дашнаките на КГБ и ЦРУ;

  • Нагорни Карабах е център на терористите, наркотърговците и други престъпни елементи;

  • Основните бойни действия от арменска страна в Карабах не са водени от арменци, а от руснаци.

Според автора на изследването Томас де Ваал тези митове са създадени, за да се прехвърли изцяло вината за случилото се от едната страна на другата. За целта се пренаписва историята на Карабах, регион със смесени културни традиции, като се прави опит да се докаже, че в миналото той е бил напълно арменски или напълно азербайджански. В действителност нещата са много по-сложни и преплетени, поради което отговорността за случилата се трагедия пада върху двете страни.
Ирак

БРОЯТ НА ЖЕРТВИТЕ СРЕД ЦИВИЛНОТО НАСЕЛЕНИЕ НЕ НАМАЛЯВА

На специална церемония, на която присъства и иракския премиер Нури ал-Малаки, международните сили прехвърлиха изцяло контрола по сигурността на иракските сили в южната провинция Мутана, информира агенция Франс Прес. В същото време агенцията констатира, че броят на убитите не намалява. През юни по официални данни са убити 1 009 иракчани – цивилни, военни и полицаи, което е малко по-малко от лроят им през май – 1 055 души. Значително е нараснало обаче равнището на ранените – с около 24%. По сведения на Мисията на ООН за Ирак UNAMI от февруари 2006 г. броят на вътрешноразселените е нараснал със 150 000 души и достига 1,3 милиона.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

ТАМИЛСКИТЕ ТИГРИ СА ОБЯВЕНИ ЗА ТЕРОРИСТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Съветът на Европейския съюз разпространи своето решение, с което обявява, че действащата в Шри Ланка бунтовническа организация LTTE (“Тигри за освобождаването на тамилски Елам”) е включена в списъка за предприемане на специални мерки спрямо нея като терористично формирование. Съветът информира, че към LTTE са били отправени вече няколко предупреждения и всичките те са системно игнорирани. Съветът счита, че тамилските тигри не проявяват каквато и да е загриженост към апелите на ЕС всички ангажирани в 20-годишния конфликт да се включат в мирния процес, като не проявяват каквато и да е отговорност.

Оповестявайки своето решение обаче Съветът на ЕС също изтъква, че насилията в Шри Ланка не се извършват единствено от тамилските тигри и призовава властите “да обуздаят тези явления в контролираните от правителството райони”. Отбелязва се “загриженост за нарастващия брой на съобщенията за убийства без присъди”, извършвани от паравоенните формирования и по-специално за действията на едно от тях – “Групата на Каруна”. За тях счита, че са контролирани от властите.

Наблюдателите констатират, че решението на Съвета на ЕС ще окаже влияние върху страните-членки по отношение как да процедират с молбите за убежище на членовете на LTTE. Според тях значително ще се редуцира дейността на организациите на LTTE в Европа и особено на събирането на средства от тамилската диаспора на континента. Единствено изключение е Швейцария, която не е страна-членка на ЕС. Това е причина правителството на Шри Ланка да се обърне официално към Берн с цел да предупреди швейцарските власти, да предприемат мерки, тъй като тамилските тигри ще активизират дейността си в сраната.

Апелирането на правителството на Шри Ланка обаче се отхвърля от швейцарците. Швейцарското Министерство на външните работи даде отговор, подобен на направения неотдавна на искането на Колумбия по отношение организацията Въоръжени освободителни сили на Колумбия. В отговора се казва, че “Швейцария няма списък, забраняващ терористични организации”. Според швейцарските власти “единствено изключение е направено за организацията Ал-Кайда, която е забранена от федералното правителство на основата на решение на Съвета за сигурност на ООН. Подчертава се фактът, че забраната на действието на LTTE на територията на страните-членки на ЕС не води до промяна на политиката на Швейцария.

Въпреки тези официални заявления наблюдателите отчитат, че на практика швейцарските власти съвсем не са така благосклонни към LTTE. Привържениците на организацията много трудно получават виза, а в много случаи тя направо им се отказва. Дейността на нейните активисти внимателно се наблюдава и се преследват тези, които действат незаконно и по-специално на експортиращите средства, събрани от тамилската общност. На територията на Швейцария тя наброява около 40 000 души.


БЕЛГИЯ:

НОВ ДЕКРЕТ ПРАВИ РИСКОВАНО ПОЕМАНЕТО НА ИЗДРЪЖКАТА НА ЧУЖД ТУРИСТ

Според новия Кралски декрет, който заменя декрета от 1981 г. за влизане, престой и експулсиране на чужденците, поемането на разходите по посещението на граждани от трета страна става изключително рисковано и скъпо, ако гостът просрочи разрешението за това или подаде молба за убежище. Новият декрет, който влезе в сила от 21.06.2006 г., дава право на властите да съберат от спонсориращия всички разходи за незаконния престой на неговия гост. Ако той е задържан, неговият спонсор ще трябва да плати по 30 евро за всеки ден от престоя в мястото на задържане. В действителност това е най-малката част от разходите, които трябва да се изплатят, тъй като спонсорът ще трябва да покрие и всички медицински разходи, които са направени, както и местното социално осигуряване. Още повече, ако гостът не желае да напусне страната доброволно и на свои разноски, спонсорът е задължен с разноските по репатрирането, които може да значителни при положение, че има ескортиращи полицаи.


ПРЕКРАТЯВА СЕ ЗАДЪРЖАНЕТО НА ДЕЦАТА, ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ

Белгийският министерски съвет прие изменение на Закона за убежището, с което се прекратява задържането на непридружаваните деца, които са пристигнали в Белгия, но им се отказва разрешение за влизане в страната. Досега тези деца се задържаха в закрити центрове под юрисдикцията на вътрешното министерство. Те престояваха там до получаването на решение от страна на Бежанската служба (ОЕ) дали да им се разреши влизане в страната, за да подадат молбата си за предоставяне на убежище или да бъдат отпратени обратно.

Съгласно изменението на закона децата ще бъдат настанявани в т. нар. центрове за наблюдение и ориентация, които са на подчинение на Министерството за социална ориентация.
ВЪЗОБНОВЯВА СЕ ПРИНУДИТЕЛНОТО РЕПАТРИРАНЕ НА КОНГОАНЦИТЕ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ

Официални финландски източници информират, че е извършено репатрирането на конгоанско семейство с четири деца, пребивавало в страната четири години и получило отказ на предоставяне на убежище. Изданието “Мигрейшън нюз шит” припомня, че на практика принудителното репатриране на конгоанците, които са потърсили убежище, е било спряна до 26 юли 2005 г., когато Европейският съд за правата на човека с мнозинство от шест срещу един е взел решение, че репатрирането на търсещия убежище конгоанец N е в нарушение на Член 3 на Конвенцията.

Решението на Европейския съд в случая на конгоанеца N тогава сюрпризира финландските власти, тъй като във неговата версия, на която се основава търсенето на закрила има толкова много несъстоятелности, че даже европейските съдии признават, че “не са подготвени да приемат всяко негово изявление като факт и по-специално относно пътуването му до Финландия, което не е убедително”.

След сегашното репатриране на конгоанското семейство властите съобщават, че ще репатрират друг пребиваващ вече три години във Финландия бежанец от същата страна, получил отказ. Това е конгоанецът Улулу, който е получил отрицателно решение за предоставяне на убежище. Той ще бъде репатриран, ако не го обжалва успешно.


ЕКСПУЛСИРАНЕТО НА СОМАЛИЙЦИТЕ Е ВЪЗМОЖНО САМО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СЛУЧАИ

Отчитайки докладите за последните събития в Сомалия Имиграционният директорат на Финландия оповести, че депортирането на сомалийците в родината ще се извършва само в изключителни случаи. Директоратът отбелязва, че конфликтът в южна и централна Сомалия не продължава и повече това не може да бъде основание за предоставяне на закрила. В същото време се констатира, че до голяма степен е невъзможно експулсирането на получилите отказ сомалийци от тези части на Сомалия. Ето защо Директоратът е решил да продължава да им издава разрешения за престой, но с ограничена и временна продължителност. Всичко това обаче не се отнася за северна Сомалия, където военното противопоставяне продължава.


ГЕРМАНИЯ:

ЧАСТ ОТ КЮРДСКА ФАМИЛИЯ Е ЗАПЛАШЕНА ОТ РЕПАТРИРАНЕ

Тринадесетчленно кюрдско семейство, пребиваващо в Германия 17 години, чийто статут на търпимост е изтекъл в края на май 2005 г., е получило удължаване на разрешението за престой с още шест месеца, за да може Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) да разгледа подадената нова молба за убежище. Адвокатите на семейството не коментират шансовете на семейството да получи закрила, отчитайки, че в края на април председателят на Комитета по петициите в регионалния берлински парламент Ралф Хиленберг е разпространил конфиденциална информация за главата на семейството Феяз Айдин. Според него Айдин е поддръжник на забранената политическа организация Кюрдска работническа партия (PKK) и е взел активно участие в нападението на израелското посолство в Берлин, извършено след арестуването на лидера на РКК Абдула Йоджалан през февруари 1999 г. в Найроби, Кения. Тогава се предполага, че израелски и американски тайни агенти са подпомогнали турските си колеги да заловят Йоджалан.

Въпреки подадената нова молба берлинският вътрешен министър Ерхарт Кьортинг заявява, че не е променил становището си и поддържа позицията, че семейството ще бъде експулсирано след края на новата бежанска процедура, като смята, че тя ще доведе до отрицателно решение.

От 11-те деца на семейството само по-малките четири, заедно с двамата си родители, са изправени пред вероятността да бъдат върнати в Турция. Три от дъщерите получават разрешение за престой докато завършат образованието си, а четирите по-големи деца имат собствени разрешения за престой.


ЕСПУЛСИРАНЕТО НА ГВИНЕЙСКИ БЕЖАНЦИ ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ВЪПРЕКИ СКАНДАЛ

Регионалният парламент на Северен Рейн-Вестфалия единодушно реши да отнесе до своя Комитет за вътрешните и правните въпроси случая, при който бежанските власти са заплатили и използвали услугите на трафиканти за идентификация на гвинейски бежанци, получили отказ. Според парламентаристите така на трафикантите е било заплатено два пъти – за едни и същи хора те са получили са заплащане за улесняване на пътуването до Германия, а след това имиграционните власти са им заплатили за установяването на гвинейския произход на бежанците. В същото време обаче решението на регионалния парламент изрично пояснява, че представянето на случая в комисията няма отлагащ ефект. Ето защо експулсирането на 272-те души, които са идентифицирани като гвинейци ще продължи.



ТУРСКИ КЮРД, ПРЕБИВАВАЩ 20 ГОДИНИ В СТРАНАТА ЗАЕДНО С ЖЕНА СИ И ШЕСТТЕ СИ ДЕЦА, Е ЗАСТРАШЕН ОТ ЕКСПУЛСИРАНЕ

Неправителствена организация от намиращия се в Долна Саксония град Гьотинген информира, че Комитета по петициите на местния парламент с мнозинство е взел решение да се откаже разрешение за пребиваване на 35-годишния кюрд Сами Мери, който е прекарал в Германия повече от 20 години. Заповед за експулсиране ще бъде издадена и за неговата съпруга, пристигнала в страната през 1990 г., както и за шестте му деца, всичките родени в Германия. Предстои решението да се одобри в пленарна зала, но по принцип, когато решението на комитета е отрицателно, то се одобрява.

Както много кюрди, които търсят убежище в Германия, при идването си в страната Мери лъже за своя произход и твърди, че е ливанец. По това време за ливанците е по-лесно да получат закрила в Германия. Той действително пристига от Ливан, където се води гражданска война. По сведения на местните власти в областта Нортхайм (Долна Саксония) има около 120 турци, потърсили убежище, които са напуснали Ливан преди 20 години. Те твърдят, че принадлежат към говорещото арабски език малцинство махалми, живеещо в югоизточна Турция.
ПРЕДСТОИ ЕКСТРАДИРАНЕ НА БЕЖАНЕЦ, ОТГОВАРЯЩ НА КОНВЕНЦИЯТА

Неправителствената организация “Про Асиайл” квалифицира като скандален случая с отговарящия на конвенцията бежанец от кюрдски произход Юсуф Карака, който от май 2006 г. е в затвора очаквайки изпълнението на процедурата по своето екстрадиране, поискано от турските власти. Организацията съобщава, че опитът да се прекрати задържането е отхвърлен от съда във Франкфурт.

Карака получава доживотна присъда в Турция през 1996 г. във връзка със своето членство в забранената организация ТКР/ML и за редица други престъпления. През 2002 г. той е временно освободен от затвора поради здравословното му състояние. Карака използва случая и избягва в Германия. С пристигането си търси политическо убежище и веднага получава статут според Конвенцията. На това решение е направен отвод, но през септември 2005 г. Административният съд във Франкфурт взима решение да му се предостави бежански статут.

Сега властите в Анкара искат екстрадиране на Карака, за да излежи своята присъда. Според правозащитниците обаче при взимането на решението за задържане за изпълнение на процедурата по екстрадирането на Карака франкфуртският съд не е взел предвид, че той е бил измъчван в Турция и има риск отново да бъде измъчван, ако бъде изпратен обратно. Решението за екстрадиране по всяка вероятност ще бъде изпълнено през август, ако това се одобри от министъра на правосъдието, който има последната дума. “Про Асйал” заявява, че ако се одобри искането на Турция за екстрадиране, организацията ще сезира Конституционния съд.


ШВЕЦИЯ:

ПОДНОВЕНО Е ДАВАНЕТО НА ЗАКРИЛА НА ЧЕЧЕНЦИТЕ НА ПОСТОЯННА ОСНОВА

На 14 февруари 2004 г, поради продължаващия военен конфликт в Чечения, шведските власти са взели решение търсещите убежище чеченци, които нямат връзки в другите части на Руската федерация и пристигат в Швеция директно от Чечения, да получават разрешение за временно пребиваване. Много от тези разрешения са с определен срок, който изтича тази година. Ето защо Миграционният борд преразглежда случаите в които изтича временната закрила и дава решения на постоянна основа.

Шведският Миграционен борд отбелязва, че въпреки провеждането на избори през ноември 2005 г. в Чечения не се допуска международен мониторинг. Констатира се, че президентските избори са стъпка към нормализиране на страната, но според международните наблюдатели ситуацията въобще не може да се нарече нормална. Според тях руското военно присъствие е засилено и ежедневно се извършват насилия. Цитират се доклади от 2005 г., които отбелязват, че прехвърлянето на властта от федерално на местно равнище не е довело до мир в републиката. Напротив, довело е до увеличаване на бруталността на опозиционните групировки. Това е причина за нарастване на страха и несигурността в цивилното население.

Наблюдателите констатират, че присъствието на значителни сили за сигурност и големият брой на сепаратистите са довели до масова милитаризация на мъжкото население. Младежите считат, че няма друг начин да устроят живота си освен като използват оръжието си. Много от представителите на местните сили за сигурност нямат интерес да се прекрати водещата се нискоинтензивна война. Те смятат, че нейното евентуално ликвидиране ще ги остави без работа. Цитира се доклад в Парламентарната асемблея на Съвета на Европа, който оценява, че няма значително подобряване на ситуацията в Чечения от 2004 г. Продължават убийствата, случаите на изчезвания, мъченията, отвличанията и произволните арести.

Миграционният борд констатира, че въпреки сегашната ниска интензивност на войната и известното подобряване на ситуацията, все още има основание тя да се разглежда като вътрешен въоръжен конфликт в съответствие с член 4 алинея 2 на шведския Бежански закон. На тази основа на търсещия убежище би следвало да се дава разрешение за постоянно пребиваване. В други случаи на чеченци с криминални прояви остава в сила даването на разрешение за едногодишно пребиваване.
ШВЕЙЦАРИЯ:

ОБМЕН НА БЕЖАНСКА ИНФОРМАЦИЯ

Федералното правителство одобри споразумение между Швейцария и Австрия за обмен на бежанска информация. С това се продължава процеса на коопериране на страната в шенгенската зона, което ще и позволи достъп до системата ЕВРОДАК и ще я направи страна в Регулацията Дъблин ІІ.


АВСТРИЯ:

ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ НАРАСТВАНЕ БРОЯ НА ЕКСПУЛСИРАНИТЕ

Според последните данни на Министерството на вътрешните работи на Австрия през първите четири месеца на годината от страната са експулсирани 13 232 чужденци. Тези действия са предприети в рамките на т. нар. “мерки на бежанската полиция”, които предвиждат както доброволното, така и принудителното репатриране. В това число влизат и опиталите се да преминат нелегално австрийската граница.

Общият брой на репатрираните от Австрия през миналата година е 36 536. Според експертите тенденцията в момента показва, че тази цифра през настоящата година ще бъде надхвърлена.

Наблюдателите отбелязват, че във връзка с общите избори през есента се прокламира засилване на процесите на репатриране. Така например водещият кандидат на крайно дясната партия “Алианс за бъдещето на Австрия” Питър Уестентхалер обещава експулсирането на 300 000 души за период от три години. Според него това ще са чужденци, които в продължителен период от време не са се интегрирали и не са работили. Според наблюдателите на 300 000 възлиза и броят на пребиваващите без разрешение в Австрия.




Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Юли 2006 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ




Каталог: docs
docs -> Қызылорда облысының 2015 жылғЫ Әлеуметтік-экономикалық даму нәтижелері
docs -> Бекітемін Тарих және шетелдік студенттермен жұмыс факультетінің деканы
docs -> Программа по истории Казахстана: программа для 5-9 кл. / Б. К. Абдугулова. Алматы, 1999. 42 с. Абдугулова, Б. К. «Воспитание учащихся в духе дружбы народов при изучении истории ссср»
docs -> Қазақстан Республикасының Заңы
docs -> А. С. Пушкин атындағы шығыс қазақстан облыстық кітапханасы а. С Пушкин атындағы кітапхана қорына түскен жаңА Әдебиеттер тізімі


Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет