Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Дата04.07.2016
өлшемі111 Kb.
#177900



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Ю Л И 2007 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Ирак – Броят на неидентифицираните тела, намерени в Багдад, остава все още значителен, въпреки засиленото военно присъствие на американските части, целящо установяването на по-добър контрол, констатира Би Би Си. През юни са намерени 540 тела, носещи следи на мъчения и издевателства, което е в известна степен по-малко от миналата година, когато в някои моменти по улиците на столицата ежемесечно се намират телата на 1000 души. Общата равносметка на убитите в Ирак през юни е 1241 души, което е с 40% по-малко от май, когато жертвите са 1 951. Според наблюдателите обаче официалните данни на иракските власти не могат да бъдат проверени независимо и много смъртни случаи остават неизвестни. През април агенция Ройтерс съобщава за атентати и въоръжени сблъсъци, освен в размирната столица Багдад, в Дивания, Мосул, Киркук, Кербала, Басра, Бакуба, Тел Афар, Мусаяб, Фалуджа, Мадаен, Халидия, Байджи, Таджи, Рамади, Хила, Искандария и др.

* * *


Танзания – Танзанийският министър на вътрешните работи, отговарящ за въпросите на бежанците, Джозеф Мунгай в изявление пред радио “Гласът на Америка” отхвърли обвиненията на международната неправителствена организация Хюмън Райтс Уоч, че бурундийските бежанци се репатрират принудително. От 2002 г. до сега Танзания е репатрирала 354 000 бурундийци и властите заявяват своите намерения до края на годината да бъдат ликвидирани всички бурундийски бежански лагери. Пред радиостанцията Мунгай казва следното: “Повечето от бежанците, които все още се намират в Танзания са предимно от ДР Конго и Бурунди. Така че сега ние се стремим да ги насочим и подпомогнем да се завърнат у дома, тъй като войната, убийствата и племенните брожения, от които те са избягали, повече не съществуват в техните страни. И двете държави са избрали демократично своите правителства. В случая на Бурунди страната вече близо две години има избрано правителство, което не се е случвало до сега от получаването на независимост. Танзания в пълна степен е отговорна към международните задължения и международните конвенции. Смятам, че Хюмън Райтс Уоч смесва незаконните имигранти и бежанците. А както знаете има други страни, дори и в северното полукълбо, които изграждат стени между себе си и своите съседи. Но ние, като африканска нация със своята култура и традиции, когато нашият съсед е в беда го посрещаме добре дошъл, ако къщата на нашия съсед гори или е разрушена, ние го посрещаме като добре дошъл в своя дом.”

В пиковите моменти на продължилия десетилетия конфликт в страните от региона на Големите езера Танзания приема над 2 милиона бежанци. Сега техният брой е намален на около половин милион.

* * *

ДР Конго – Съветът за сигурност на ООН призова ДР Конго да намери политическо решение със съседна Руанда за източния граничен регион, за да се прекратят насилията. Сраженията между конгоанските армейски части, съставени предимно от етнически тутси, и руандийските бунтовници от етноса хуту, както и продължаващите убийства на цивилни, изнасилвания и грабежи, са принудили от януари над 160 000 души от източните провинции Киву да напуснат домовете си и да се крият из горите, с което общият брой на вътрешноразселените лица наближава 700 000, съобщава агенция Ройтерс. Провинциите Северно Киву и Южно Киву са място на избухване на две, подпомогнати от Руанда въстания през 1996 г. и 1998 г. Тогава местните бунтовници са подкрепяни от бунтовнически групи от съседните Руанда, Бурунди и Уганда, а въстанията прерастват в поредната шестгодишна гражданска война в ДР Конго, довела до смъртта на над 4 млн. души, главно от глад и болести. Според наблюдателите на ООН на конгоанска територия продължават да действат около 10 000 руандийски бунтовници, които ежемесечно извършват десетки нападения. За повечето от тях се предполага, че са участници в геноцида в Руанда през 1994 г., впоследствие прехвърлили се в ДР Конго. Тогава за шест седмици в Руанда са избити около 800 000 души, предимно тутси. Сега срещу бунтовниците действат части, привърженици на ренегата от конгоанската армия, етнически тутси, ген. Лоран Нкунда. Те отново са включени в редовната армия. Експертите на международната общност определят присъствието на руандийските бунтовници на конгоанска територия като основна заплаха за стабилността в региона, независимо че през последните години вътрешните противоречия и дезертьорството значително са повлияли върху тяхната сила.

Междувременно източници от Съвета за сигурност информират, че мандатът на мисията на ООН за ДР Конго (MONUC), която в момента е най-голяма в рамките на ООН с близо 20 000 умиротворители, за пореден път е удължен до 31 декември.

* * *

Автономни палестински територии и Израел – Палестинският президент Махмуд Абас оповести намеренията си в скоро време в автономните територии да бъдат проведени президентски и парламентарни избори. Радикалното движение Хамас, което през последните месеци установи контрол над ивицата Газа, остро възразява срещу това. Радикалните ислямисти изтъкват факта, че през 2006 г. на демократични избори са победили Фатах. Наблюдателите констатират, че въоръжените действия на бойците на Хамас при установяването на контрола над Газа ги превръщат в очите на палестинското мнозинство в герои и пример за подражание. Припомня се периода след 1993 г., когато след дълги години изгнание привържениците на Арафат от Организацията за освобождение на Палестина, начело с Фатах, се завръщат в ивицата Газа. През следващите години привържениците на Арафат демонстрират благосъстояние, което поражда разрив с местното палестинско население. Отчита се, че палестинците отдават предпочитания на Хамас, тъй като през всичките години на управление на Фатах корупцията и политическите боричкания са се задълбочавали и в момента в организацията на президента има тотално лидерско безсилие.

Междувременно местните наблюдатели отчитат обстоятелството, че бойците на Хамас са улеснени в преследването на привържениците на Фатах. Когато през 1993 г. израелските власти издават удостоверения за самоличност на приближените на Арафат от Фатах, всичките те са отличени с еднаква начална цифра в личния си номер – 4. Този малък незначителен факт сега се е превърнал в сигурен знак за партийна принадлежност и разпознаване.

* * *

Ливан – Продължават периодичните въоръжени сблъсъци между ливанската армия и настанилите се в намиращия се в Северен Ливан бежански лагер Нахр ал Баред бойци на организацията “Фатах ал-Ислам”. Целта на армията е да принуди ислямистите, за които се твърди, че принадлежат на мрежата Ал Кайда, да се предадат. Ливанските власти считат “Фатах ал Ислам” за престъпна групировка, която се крие под идеите на исляма и на борбата за делото на палестинците. Досегашната равносметка от започването на бойните действия на 20 май т. г. според агенция Ройтерс е 94 убити ливански войници, а жертвите сред ислямистите са 75 души. Убитите сред цивилното население са 44.

* * *


Либерия – ВКБООН обяви, че е приключил продължилата две и половина години програма по репатрирането на либерийските бежанци, след като последният конвой от 550 души пристигна в страната. От октомври 2004 г. до сега с помощта на бежанската агенция в Либерия са се завърнали 105 000 души от Гвинея, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне, Гана и Нигерия, което представлява една от най-големите операции по репатриране, организирана от ВКБООН в региона на Западна Африка.

В периода 1989 г. – 2003 г. над 350 000 либерийци напускат родината си, бягайки от избухналата гражданска война. В обхваналите размирици около 200 000 души намират смъртта си, а над 800 000 напускат домовете си.

* * *

Eтиопия – Предстои етиопският съд да произнесе присъдите на 38 души, за които прокурорът иска смъртни присъди. Те са обвинени, че носят отговорност за избухналите протести срещу обявените изборни резултати през 2005 г., когато в размириците бяха убити 191 души. Обвиняемите принадлежат към формированието Коалиция за единство и демокрация (CUD). Сред тях има негови лидери, няколко избрани в столицата депутати и градски съветници, включително Берану Нега, избран за кмет на Адис Абеба. Междувременно САЩ, които са близък съюзник на сегашните етиопски власти, призоваха правителството и Върховният съд “да потърсят много необходимото помирение”. До сега обаче етиопското правителство винаги е твърдяло, че съдебната система е независима.

* * *


Чад – Агенция Ройтерс разпространи призив на чадския външен министър, отправен към бунтовниците, които се борят за свалянето на президента Идрис Дебай, да сложат оръжие и да се включат в мирния политически живот. Пред агенцията министър Ахмат Алам-ми изрази увереност, че преговорите с бунтовническата коалиция, които се водят в Триполи, след кратко прекъсване ще бъдат продължени. Правителството обаче не третира равнозначно опозиционните партии и бунтовниците, които искат в преговорите да се включат и някои опозиционни организации.

Бунтовниците в Чад, обединени във фракционен съюз, съставен главно от размирници и дезертьори от армията, водят партизанска война в източните райони на страната. Обстановката в този регион е усложнена и от навлизането на въоръжени бойци и бежанци през границата със Судан поради продължаващия вече години конфликт в съседния судански район Дарфур.

Президентът Дебай, обучен във Франция за пилот на хеликоптер, завзема властта в Чад през 1990 г. През 2005 г. той денонсира конституцията, определяща максимална 70-годишна възраст на президента и не повече от два мандата за държавния глава. Така през миналата година за него се отвори отново възможност да спечели изборите, които бяха бойкотирани от неговите опоненти.

* * *


Шри Ланка –Бунтовниците от организацията Тигри за освобождение на Тамилски Елам (LTTE), т. нар. тамилски тигри, опровергаха официалното събщение на властите, че се изтеглят от своята крепост, покрития с джунгли планински регион Топигала. В същото време агенция Франс Прес цитира говорител на организацията, който оповестява, че организацията преминава към провеждане на тактика на партизанска борба. В същото време властите организират тържества за падането на Топигала, тъй като според наблюдателите за първи път от 13 години те установяват контрол над региона, въпреки че признават, че тамилските тигри контролират все още голяма част от Северна Шри Ланка.

Началото на конфликта с тамилите в бившия о-в Цейлон започва през 70-те години на миналия век, когато държавата сменя името си и будистката религия заема доминираща роля в приелата името Шри Ланка страна. Тогава възниква напрежение в доминираните от тамили северни и източни райони на острова, където партията Тамилски обединен освободителен фронт (TULF) печели всички места в управлението. През следващите десетилетия въоръжената борба на тамилите за независимост ескалира. Въпреки провежданите мирни преговори с помощта на международни посредници, окончателно споразумение не е постигнато. Периодично избухват остри въоръжени сблъсъци между формированията на LTTE от една страна и правителствените части и полувоенни формирования от друга. Много държави определят LTTE като терористична организация. Последното изостряне на обстановката в Шри Ланка настъпва преди година и половина, когато е нарушено постигнатото през 2002 г. примирие. Според оценка на експертите до сега в 35-годишния конфликт са загинали над 60 000 души, а само през последните 19 месеца броят на жертвите е повече от 5 200.


ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Афганистан

НОВО ПОЛИЕЙСКО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ СРЕЩУ НАРАСТВАЩАТА АГРЕСИВНОСТ В ТАКТИКАТА НА ТАЛИБАНИТЕ

На специална пресконференция във Вашингтон полицейският съветник на афганистанското правителство полковник Райнд Бучард обяви създаването на ново полицейско подразделение, което има задача да се противопостави на новата по-агресивна талибанска тактика. По неговите думи то ще представлява група за бързо реагиране, притежаваща по-тежко въоръжение от това на традиционната полиция, до голяма степен наподобяващо частите на американските морски пехотинци в Афганистан. Очаква се цялата екипировка на новите полицейски сили да бъде доставена до края на календарната година. Предвижда се те да бъдат снабдени с превозни средства, които са устойчиви на експлозии на мини, които сега са основно средство в тактиката на талибаните. Според Бучард първите три батальона вече са формирани и до два месеца ще завърши тяхното обучение. Той обаче не изключва, че докато приключи процесът на подготовката на новите полицейски сили ще нарастват атаките на талибаните. Обясненията за това са, че от една страна в Афганистан настъпва традиционният сезон, през който се активизират бойните действия, а от друга се констатира нарастване на активността на талибаните в сравнение с предните години.


Армения и Нагорни Карабах

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ПО ПОВОД ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В НАГОРНИ КАРАБАХ

Съветът на Европа разпространи декларация по повод провеждането на президентски избори в самообявилата се република Нагорни Карабах. В нея се казва, че нито “изборите”, нито техните резултати, се признават от международната общност. Потвърждава се отново пълната подкрепа на Минската група на ОССЕ (САЩ, Франция и Русия) в нейните усилия за разрешаването на нагорно-карабахския конфликт, като се изтъква, че провеждането на “изборите” изпразва от съдържание провеждащите се преговори и не помага за намиране на мирно решение.

С над 1 млн. души напуснали домовете си и около 30 000 убити конфликтът между Армения и Азербайджан за спорната територия на анклава Нагорни Карабах е един от най-големите проблеми, възникнали след колапса на Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години. В момента тази част на югозападен Азербайджан, населена предимно с арменци, се контролира от Армения, която я превзе насилствено през 1992 г. Тогава нейните войски окупират и седем съседни области, създавайки коридор (Лачинския коридор), който свързва Нагорни Карабах с Армения. Така Азербайджан губи 15 на сто от територията си. Провинцията е преименувана в Нагорно-Карабахска република, обявила независимостта си на 6 януари 1992 г. В изключително голяма степен тя зависи от помощта на Армения. Освен Армения, никоя друга страна не признава републиката.

С посредничеството на Русия през 1994 г. Азербайджан и Армения подписват споразумение за спиране на бойните действия. На територията на Нагорни Карабах няма настанени умиротворителни сили. По линията на фронта има засилено присъствие на арменски и азербайджански войски, между които периодично избухват престрелки. Поради липса на политическо решение на конфликта принудително разселените 500 000 азербайджанци и 200 000 арменци, както и бежанците, не могат да се завърнат по домовете си.



Индия

ДЕСЕТКИ УБИТИ В СБЛЪСЪЦИ С МАОИСТКИ БУНТОВНИЦИ

За десетки убити в сблъсъци на военни и полицейски подразделения с маоистки бунтовници в централния индийски щат Чатисгар, информира Би Би Си. Агенцията съобщава за 25 убити от страна на правителствените сили и 20 ликвидирани бунтовници, а така също, че в неизвестност се намират още войници и полицаи. Сблъсъците в джунглата са станали южно от столицата на щата гр. Рейпур.

Според наблюдателите маоистките бунтовници действат в 182 области на Индия в щатите Джарканд, Бихар, Андра Прадеш, Чатисгар, Мадя, Махаращтра и Западна Бенгалия. В продължаващите десетилетия техни акции за установяването на комунистическа държава са убити над 6 000 души.
Ирак

ПРЕМИЕРЪТ СЕ СТРЕМИ ДА ДЕБЛОКИРА РАБОТАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Иракският премиер Нури ал-Малики предложи да бъде сформиран национален съюз на политическите сили, за да се загърбят междурелигиозните вражди. Според наблюдателите, въпреки очевидното си безсилие да наложи ред, премиерът непрекъснато лавира и търси съдействие на враждуващите помежду си общности. Най-големият проблем на министър-председателя, който е шиит, е непокорният шиитски лидер Муктада ал-Садр. Неговите шестима министри напуснаха кабинета през април в знак на протест срещу нежеланието на Ал-Малаики да се ангажира с конкретни срокове за изтегляне на американските войски от страната. През последните седмици бойци от армията на Махди няколко пъти са влизали в тежки сражения с иракските сили за сигурност и американските части в сравнително спокойните градове Насирия, Диуания и Самауа.

Министрите от сунитските формации също отдавна бойкотират заседанията на кабинета. В крайна сметка министерският съвет няма подкрепата на основните общности в страната. Ето защо в опит да деблокира работата на правителството премиерът възнамерява да намали броя на министрите, за да го направи по-действено. Сега членовете на кабинета са подбрани по квотен принцип според значимостта на общностите и партиите, които представляват. Така на практика те са свързани повече с тях, отколкото с премиера.
Сомалия

СЛЕД НЕКОЛКОКРАТНО ОТЛАГАНЕ В СТОЛИЦАТА Е ОТКРИТА МИРНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

Въпреки заплахите на ислямистките бунтовници и периодичните атентати в столицата започна работа отлаганата няколко пъти мирна конференция. В нея участват около 1200 лидери на кланове, полеви командири и политици от цялата страна, но не е поканен никой от ислямистките лидери.

В страната, която след падането на Мохамед Саид Баре през 1991 г. цари анархия, липсва централна власт В развитието на обстановката се открояват следните по-важни моменти:


  • През февруари 2006 г. близо две години след съставянето на новия преходен парламент в съседна Кения за първи път той заседава на сомалийска територия в гр. Баидоа. За президент е избран подкрепяният от Етиопия Абдулахи Юсуф, а за премиер Мухамед Геди, който трябва да ръководи правителството, което е 14 опит за формиране на централна власт след свалянето на Баре.

  • След тримесечна кървава война през юни 2006 г. ислямистките милиции, организирани в Сомалийския съвет на ислямските съдилища (SICC), воюващи срещу подкрепяните от САЩ формирования на полевите командири, установяват пълен контрол над столицата Могадишу. Наблюдателите консатират въвеждането на някакакъв ред след десетки години анархия в града, но благодарение на прилагането на крайна версия на ислямския закон. Вашингтон също обвини SICC в принадлежност към Ал Кайда. След завземането на столицата ислямистите разширяват своя контрол над по-голямата част от Южна Сомалия и напредват към базата на преходния парламент гр. Баидоа.

  • С негласно одобрение на САЩ през декември Етиопия навлиза в Сомалия, за да подкрепи преходната власт. По-добре въоръжените етиопски части и сомалийската армия напредват бързо и изблъскват ислямистките формирования от южните части на страната. През последните дни на декември Могадишу пада в техни ръце без нито един изстрел след като ислямистите са се изтеглили.

В началото на годината етиопските сили и сомалийските части извършват две офанзиви срещу ислямистките формирования, при които са убити около 1700 души, главно цивилни. По данни на ООН над 360 000 сомалийци, живеещи в столицата са принудени да напуснат домовете си, въпреки че официалните власти опровергават тези данни. Според наблюдателите 90 000 вече са се завърнали. Междувременно Африканският съюз взима решение в страната да бъдат настанени 8 000 умиротворители, но само Уганда реагира веднага и изпраща контингент от 1 600 души. В момента конфликтът продължава с извършването на почти всекидневни атентати и нападения срещу етиопските части и правителствените сили в партизански стил.
Турция

ВКБООН СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПРИНУДИТЕЛНОТО ВРЪЩАНЕ НА ИРАКЧАНИ

Говорител на агенцията на ООН за бежанците изрази в Женева дълбока загриженост във връзка със съобщенията, че седмица преди края на юли турските власти са върнали принудително в родината им 135 иракчани. Според същите съобщения някои от тях са изразили желание да поискат бежански статут в Турция. Като се има предвид сегашното положение в Ирак, ВКБООН е изключително загрижен за сигурността на тези хора, за които няма информация къде се намират.

Групата от 135-те души е била заловена в началото на месеца в района на гр. Урла, Измир. Те били част от по-голяма група от около 500 души – повечето иракчани, палестинци, шриланкийци и афганистанци, които се канели да напуснат Турция по нередовен начин. ВКБООН твърди, че има сведения, че някои от иракчаните са били поискали бежански статут. Ако това бъде потвърдено, депортациите ще се окажат очевидно нарушение на принципа за невръщане на бежанците и търсещите убежище, по чиито молби още не е взето окончателно решение, в страни, където животът на тези хора ще бъде застрашен.

Междувременно отново се напомня, че на 18 декември 2006 г. ВКБООН е разпространил специални указания относно международната закрила на иракчаните, намиращи се извън Ирак, които са споделени с правителствата, включително и с Република Турция. В документа се отбелязва, че като цяло обстановката в Ирак се характеризира с общо насилие, в което преобладава масово целенасочено нарушаване на правата на човека. ВКБООН препоръчва никой иракчанин от южен и централен Ирак да не бъде връщан принудително в страната. По-специално Република Турция се съветва да не връща в северните иракски провинции Сюлеймания, Ербил и Дохук хора, които не произхождат от там.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

ХАГА И БЕРЛИН ИНФОРМИРАХА ПАРТНЬОРИТЕ СИ ОТ ЕС ЗА НАМЕРЕНИЯТА СИ ЗА “АМНИСТИЯ” НА БЕЖАНЦИ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ

Холандският правосъден министър Ернст Хирш Болин и германският федерален вътрешен министър Волфганг Шойбле информираха страните-членки на Европейския съюз за плановете на своите правителства да издадат разрешения за пребиваване в съответните две страни на бежанци, потърсили убежище там преди време и получили отказ, но не успели да напуснат по една или друга причина, в повечето случаи поради несигурността в страните им на произход. Както съобщава месечното издание Мигрейшън Нюз Шит информацията от страна на Холандия и Германия е в съответствие с решението на Съвета за установяването на общ информационен механизъм на страните-членки по отношение на техните мерки в областта на убежището и миграцията, взето на 5 октомври 2006 г. Решението вече се прилага, тъй като е влязло в сила 20 дни след публикуването му в Официалния журнал на Европейския съюз (O.J. of the EU. L-283/40-43).

Изданието припомня, че предложението да се вземе това решение е направено през 2005 г. след протеста на министрите на няколко от страните-членки, включително Германия и Холандия, че не са били информирани предварително за решението на Испания да организира масова обща амнистия за нередовните мигранти. Протестиращите тогава твърдяха, че известно количество от тези бежанци, получили разрешение да пребивават в Испания, ще се насочи към техните територии, поради което те държат да получават предварителна информация от всяка страна-членка, която има намерение да организира подобна амнистия.

В случая на Холандия бъдещата амнистия обхваща група от 26 000 бежанци, получили отказ, които са потърсили закрила при стария Закон за убежището (преди април 2001 г.). Подобна, но по-ограничена амнистия в страната бе проведена през 2004 г., обаче тя не обхвана тези 26 000 бежанци, получили отказ. Тогава бившият министър по миграцията Рита Вердонк заплаши да върне тези бежанци в страните им на произход. Според оценки на местните наблюдатели сега тази цифра е значително по-ниска, тъй като някои от тях междувременно са успели да получат разрешения за пребиваване, а други доброволно са напуснали страната или са били експулсирани.

В случая на Германия амнистията засяга т. нар. “стари случаи” на търсещи убежище, които са получили отказ, но са придобили даден статут на временна закрила или “duldung” (статут на търпимост), защото не е било възможно да бъдат репатрирани.
ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ ПРИПОМНЯ РЕПАТРИРАНЕТО НА 223 ЕРИТРЕЙЦИ ОТ МАЛТА

В страните-членки на ЕС бе разпространен документален филм за репатрирането на 223 еритрейци с чартърни полети от Малта през периода 30 септември – 30 октомври 2002 г. При тяхното завръщане всичките те са арестувани и затворени. След няколко седмици жените и децата, както и по-възрастните от 40 г. са освободени, но останалите, повечето дезертьори от армията, са настанени в неизвестни места за задържане, брутално измъчвани, а някои от тях и убити. Филмът, чието заглавие е “Еритрея: Гласове на мъчението”, е продуциран от Генералния работнически младежки съюз. В него се дава хронология на пътуването на бежанците и последващи интервюта с участници в него. Двама от тях живеят в Канада и Дания, където са получили бежански статут.

Във филма се припомня, че тогава в резултат на протестите в Малта и зад граница в средата на 2004 г. малтийското правителство най-накрая обявява, че ще извърши разследване на случая. След направеното разследване обаче е обявено, че “извършеното принудително репатриране на еритрейците е редовно и в съответствие със закона”. В него се изтъква, че еритрейците не са поискали да получат закрила в Малта, а са искали да продължат своето пътуване към Сицилия, въпреки че за тях това е означавало повече да не могат да търсят убежище. Според тогавашния вътрешен министър на Малта Торио Борг на бежанците са дадени определените четири седмици да поискат закрила, след което са им предоставени още четири седмици за размисъл и едва след това са депортирани.

В крайна сметка обаче 170 от 223-мата подават молби за убежище в Малта, но те са отхвърлени. Само на четирима е разрешено да останат в Малта – двама на основата на хуманитарни съображения, а на други двама е даден бежански статут. Принудителното репатриране е извършено въпреки протестите на международните хуманитарни организации, включително на Амнести Интърнейшънъл.


БЕЛГИЯ:

ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР РЕАГИРА ОСТРО СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ДА СПРЕ ДЕПОРТИРАНЕТО НА КАЗАХСТАНСКО СЕМЕЙСТВО

Белгийският министър на вътрешните работи Патрик Дювал реагира остро срещу решението на съда временно да отмени заповедта за депортиране на казахско семейство, получило отказ на закрила, позовавайки се на добрия успех на децата в училище. Дъщерята, която в момента е 21-годишна, следва търговско инженерство в Университета в Гент, а 17-годишният син е гимназист. Заповедта за експулсиране е спряна от съда за три месеца в очакване на решението на Бежанския департамент по новата молба за убежище на семейството. То вече е получило отказ на закрила и е подавало нови молби на 8 септември 2004 г. и на 4 януари 2007 г.

Министър Дювал остро критикува сегашното решение на съда в Брюг, наричайки го “правна безсмислица”, тъй като висшият административен съд на страната вече е потвърдил заповедта за експулсиране. Според него съдът в Брюг не е бил компетентен да вземе решение и е трябвало да препрати случая в административния съд. Коментаторите констатират, че по-късно министърът е смекчил тона си и по програма на телевизията е обявил решението си да остави децата в страната до завършването на учебната година. По телевизията той е допълнил, че “цялото семейство следва да напусне страната след края на учебната година, за което кметството трябва да вземе мерки”. В реакция на критиките по отношение на бежанската процедура Дювал припомня, че кметството в Бланкенберг, където живее семейството през последните години, е получило 15 писма, уведомяващи го, че казахстанците трябва да напуснат страната. Според него е неприемливо събрало се през 2002 г. семейство да използва децата, за да получи разрешение за престой.

От своя страна генералният директор на Бежанския департамент Фреди Рузмонт също не проявява снизхождение към семейството и обвинява местните съвети, че често игнорират отказите на закрила и толерират присъствието на семейства, на които е отказано убежище. По думите на местни наблюдатели той счита, че процедурата при изпълнението на заповедите за експулсиране “съвсем не е оптимална”. Пред ежедневника “Де Морген” той казва следното: “Когато пристъпваме към изпълнение на една заповед за депортиране запитваме местните власти дали лицата са още там. В същото време ангажираме места за тях в съответния център. След това в срок от 14 дни местната полиция трябва да ни ги предостави. Понякога тези лица не могат да бъдат намерени и даже не научаваме нищо повече за тях.”

От друга страна генералният директор на Бежанския департамент изразява разбиране към позицията на местните власти, които трябва да предприемат непопулярни мерки, особено когато лицата, които следва да бъдат арестувани и експулсирани, са семейство, добре интегрирано в обществото и прието от местните жители и когато децата се учат успешно в училище. За случая с казахското семейство обаче той е категоричен, тъй като го смята за финал на бежанската процедура и още повече, за не добре интегрирано в обществото. Според него то е трябвало да бъде експулсирано още през 2001 г., когато е получен отказът на закрила. По неговите думи изключение може да се направи единствено за дъщерята, която да получи студентска виза до завършването на следването си. За това тя трябва да представи всичките необходими документи, включително уверение от университета, медицинско удостоверение и удостоверение за добро държание (удостоверение за съдимост). Като доказателство за финансови възможности може да намери някой, който да поеме отговорност в това отношение. По отношение на брата и родителите обаче Рузмонт е категоричен, че трябва да напуснат страната.
ФИНЛАНДИЯ:

ВЛАСТИТЕ СЧИТАТ ТРИ КЮРДСКИ ПРОВИНЦИИ В СЕВЕРЕН ИРАК ЗА СИГУРНИ ЗА РЕПАТРИРАНЕ

Имиграционният директорат реши, че е възможно репатрирането на кюрди, които произхождат от трите провинции в Северен Ирак: Дохук, Арбил и Сюлеймания, информира финландският ежедневник “Хелсингин Саномат”. Според изданието в близко време се очаква директоратът да реши кои бежанци първи ще бъдат изпратени обратно. Цитира се Еско Репо от Бежанския отдел на Имиграционния директорат, който заявява, че вече предстои да се подберат за репатриране бежанци от някоя от споменатите три провинции. По неговите думи всеки случай ще се разглежда отделно.

Имиграционният директорат е добавил към споменатите три провинции като сигурни и други три в Южен Ирак – Мутана, Ди-Кар и Наджаф. Иракчаните обаче, които са от тези провинции, в момента не са заплашени от репатриране, защото директоратът счита, че това не може да се извърши, тъй като пътуването може да стане само през райони, където животът им ще бъде заплашен и по-специално през Багдад.

Сред иракчаните, потърсили закрила във Финландия, повечето са етнически кюрди. Наблюдателите обаче констатират, че въпреки това, техният брой е значително по-малък в сравнение с намиращите се в други страни иракски бежанци с кюрдски проиход. През миналата година в страната са поискали убежище 225 иракчани и 81 са получили разрешения за временно пребиваване.

Наблюдателите отбелязват, че по принцип във Финландия търсещите убежище, получили отказ, които не могат да бъдат репатрирани, получават временни разрешения за пребиваване. Повечето от тях са от три страни - Ирак, Афганистан и Сомалия. Съобщава се, че в края на март един афганистански бежанец, получил отказ, принудително репатриран в Кабул, е единственият афганистанец, изпратен обратно от няколко години. Според местните наблюдатели на дневен ред идват иракчаните. Изпълнението на заповедите за експулсиране на сомалийци е спряно със съдебно решение за тяхното временно отлагане.

Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Юли 2007 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ





Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет