1. Европейски парламент
жүктеу/скачать 0.7 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- След изборите през 2004 г.
- Дейност
- Седалища
Институции В ЕС
1.Европейски парламент
Европейският парламент Европейският парламент, Европарламентът или ЕП е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият председател на Европейския парламент е германският политик Мартин Шулц (ПЕС), който е избран на 17 януари 2012 г. за следващите 2,5 години. ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото население на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 754 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света - 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана на парламент. След изборите през 2004 г.Общите избори за ЕП на ЕС в състав от 25 страни се провеждат през юни 2004 г. България и Румъния, които влизат в ЕС на 1 януари 2007 г., пряко избират своите евродепутати през 2007 г. - България на 20 май, а Румъния - на 25 ноември. Дотогава временно изпълняват функциите им предишните наблюдатели (с някои персонални промени). До средата на 2009 г., когато е края на мандата на Европарламента, България има 18 евродепутата, а Румъния - 35. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са: Германия (99), Франция, Италия и Великобритания (по 78), Испания и Полша (по 54), Румъния (35), Нидерландия (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия (по 24), Швеция (19), Австрия и България (по 18). Евродепутатите не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата „Европейска народна партия - Европейски демократи“ (ЕНП-ЕД) с 275 евродепутати, следвана от групата „Партия на европейските социалисти“ (ПЕС) с 217 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа със 104, групата на Съюза „Европа на нациите“ с 44, групата на Зелените / Европейския свободен алианс с 42 и др. В началото на 2007 крайнодесните, които дотогава са "незаписани", образуват своя група в ЕП, наречена „Идентичност, традиция и суверенитет“ (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от 7 страни членки, в това число и България. През ноември 2007 г. обаче групата се разпада. Петимата евродепутати от румънската партия "Велика Румъния" се оттеглят от ИТС поради обидно за румънците изказване на италианската евродепутатка Александра Мусолини. По-късно същата партия губи местата си в ЕП, тъй като не успява да преодолее 6-процентната бариера на изборите в Румъния. ДейностЕжемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, Франция, а извънредните и допълнителни заседания - в Брюксел, Белгия. Европарламентът има офиси и в Люксембург. Съществува безпокойство по отношение на разходите, които се отделят за преместването на парламента и депутатите от едно място на друго по няколко пъти в годината. Седалища
Сградата на Европейския парламент в Брюксел Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз, тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално го наричат "Парламента от Страсбург", като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят мнозинството от административните служители на ЕП, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждани и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец 4 дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел. На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни-членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди 20-на години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за редовното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км един от друг) са необходими 10 големи камиона и 30 работника. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, служителите и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава инициатива вече е събрала над 1 милион подписа от граждани на Европа на www.oneseat.eu. жүктеу/скачать 0.7 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|