Презентацията вселената през погледа на „Хъбъл" космическия телескоп „Хъбъл"

2. 
   космическия телескоп „Хъбъл”
   

Близо 20 години вече космическият телескоп изследва Космоса на 600 км височина от околоземна орбита. Получил е над милион изображения – от планетите от Слънчевата система до най-отдалечените галактики. От тях става ясно, че процесите в нашата Вселена са много по-драматични и динамични, отколкото сме си представяли досега.

15 февр.2002 - Космическия телескоп “Хъбъл” е съживен чрез нова Техническа мисия за повече и по-добри научни резултати!

След близо 12 години от началото на невероятните си научни открития, космическият телескоп “Хъбъл” бе технически подновен. Целта на обновяването му от началото на 2002 г бе да се удължи поразителната способност на телескопа да получава нови данни и изображения. Благодарение на ценното сътрудничество между Европейската космическа агенция (ESA) и американската NASA контрастните изображения на космическия телескоп позволиха да се проникне в дълбините на Космоса и да се открият секващи дъха феномени. За да се поддържа тази способност на апаратурата, необходимо е да се планира стратегия за техническа поддръжка на всеки 2-3 години.

5 март 2002 - Слънчевите панели на “Хъбъл”

Слънчевите панели доставят необходимата енергия за успешната научна работа на космическия телескоп “Хъбъл”. Те са технологично новаторство, внедрено от Европейската космическа агенция и европейската индустрия. След 8-годишна работа в орбита около Земята, тази пионерска технология все пак се нуждае от обновяване. За тестването на новите слънчеви панели техническият екип на космическия телескоп бе в Космическия център “Годард” на НАСА, където е главният център за тази операция.

След 2-годишен основен ремонт на совалката “Колумбия” тази мисия трябваше да поднови апаратурата на космическия телескоп “Хъбъл”. Това стана на 3 март 2002 г., когато астронавтката от екипажа на “Колумбия” Нанси Къри, управляваща ръката на робота-манипулатор на совалката “улови” телескопа и го постави на въртящата се платформа в задната част на товарния отсек на совалката. Телескопът бе изключен от електрозахранването, за да бъдат монтирани новите му слънчеви батерии, а също и блока за управление и жироскопа на системата за ориентиране.

Модернизацията на “Хъбъл” включва и монтиране на новата камера със свръхвисока разделителна способност.

Така “Хъбъл” може да функционира още поне 10-тина години, докато не бъде заменен от следващ орбитален космически телескоп от ново поколение.
3. от мечтата до сбъдването й

Между първите опити на немския ракетен конструктор Херман Оберт до осъществяването на идеята на НАСА изминават 43 години. Първите проекти в тази насока са реализирани в периода 1966-1972 г., когато в орбита са изведени първите ОАО спътници (Orbiting Astronomical Observatories).

НАСА създава 4 такива спътника, оборудвани с малки огледала с диаметър едва 80 см. Оказва се, че само 2 работят безупречно. Все пак е доказано, че проектът с голям космически телескоп е осъществим. Въпреки малките им размери спътниците осигуряват огромно количество научна информация, включително и първите доказателства за съществуването на черните дупки. Успешната мисия на ОАО спътниците проправя пътя на “Хъбъл”. Телескопът е изпратен в орбита обаче едва през 1990 г.
4.защо „Хъбъл”

Едуин Хъбъл открива огромни ярки и далечни звезди, наречени Цефеиди в мъглявината в Андромеда М 31 и използва нов за времето си метод за определяне на разстояние чрез периодите им на пулсации. Получава, че разстоянието до М 31 е 900 000 св.г. – все още далеч от сега приетото разстояние от 2,5 млн св.г, но недвусмислено доказващо, че разстоянието до тази най-близка спираловидна мъглявина наистина няколкократно надвишава самите размери на Млечния път /100 000 св.г./. Оказва се, че живеем във Вселена с определена подредба.

Хъбъл става основоположник на нов дял в астрономията – ГАЛАКТИЧНАТА АСТРОНОМИЯ, с рождената 1924 година.

През 1925 г. Едуин Хъбъл предлага своя морфологична класификация на галактиките, която се използва и досега с допълнения и уточнения. Основавайки се на множество снимки само на извънгалактичните мъглявини, правени с най-големите за времето си телескопи - с 1,5 и 2,5-метрови огледала в обсерваторията Маунт Уилсън, Хъбъл разделил галактиките на елиптични – Е /18% от всички/, спирални – S /78%/ и неправилни Irr /4%/ .

5. 
   „Хъбъл” на орбита
   

Проектът “Хъбъл” е съпътстван с финансови трудности от самото начало. Европа е предизвикана да учавства. За зла беда НАСА прави огромна грешка в преценката си на доставчик за главното огледало с диаметър 2 метра и 40 см. Фирмата производител не прави проверка за качеството, необходима да се удостовери, че главното огледало отговаря на високите изисквания. Когато през 1990 г. “Хъбъл” най-после е изведен в орбита, се оказва, че главното огледало е неправилно шлифовано и е прекалено плоско. Наистина, отклонението е 1/50 от човешкия косъм, но е достатъчно, за да застраши изключително скъпия проект. Всички опити за фокусиране пропадат. Не е възможно да се получат действително ясни снимки. Те приличат на тези, които са правени през “мътната” земна атмосфера.

За щастие “късогледството” на “Хъбъл” бе коригирано до голяма степен с помощта на компютър. Въпреки това снимките са ясни само на обекти с контрасни очертания. Затова отначало се получават изображения на близките планети от Слънчевата система.

При тези предпоставки вече се получават сравнително добри снимки от “Хъбъл”. Разрешени са проблемите и с вибрациите на слънчевите панели. Те не се построени достатъчно солидно и лесно поддават. Въпреки това ситуацията е достатъчно конфузна за НАСА. Името и славата й са поставени на карта в началото на коригиращата мисия през декември 1993 г. Подменени са инструменти, вградена е коригираща оптика, един от дефектните панели е заменен.

Сложната мисия е изпълнена перфектно. Сега вече звездите се виждат ясно като светли точки. След 3 години в космическото пространство “Хъбъл” вече се обръща не само към близките звезди и галактики, но и към началото на началата – Големия взрив.

5. 
   от 1990 година досега кръжи на 600 км височина
   

Един от уреди на космическия телескоп, дал поразителни резултати и особено контрастни изображения е