Програма за дисциплината: агрометеорология включена като задължителна в учебния план

за дисциплината: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯ

kатедра БОТАНИКА И АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯ

Учебната програма е обсъдена и приета на заседание на КС на катедра Ботаника и Агрометеорология на земеделието, с протокол № 105 от 08.02. 2008 г.

Бъдещите агрономи (лозаро-градинарство) получават основни сведения за климатичните и агроклиматични ресурси на България. Програмата цели след усвояване на посочените познания, студентите на практика да умеят научнообосновано, екологосъобразно и ефективно да прилагат научните основи на методите за оценка на климата за целите на лозарството, овощарството и зеленчуко-производството; изготвяне на агроклиматична характеристика на територии от различен мащаб до отделни стопанства и ферми, както и да прилагат на практика основните критерии при райониране на земеделските култури и сортове и потенциалните възможности на климата за интродуциране на нови такива.

Дисциплината Агрометеорология има и общоекологично и природозащитно значение, което спомага за формиране на правилен еколого-производствен мироглед. Познанията по Агрометеорология се явяват научна и информативна база за всички растениевъдни и земеделско-приложни науки - Земеделие, Растениевъдство, Овощарство, Лозарство, Градинарство, Ентомология, Фитопатология, Прогнози и сигнализация и др., тъй като метеорологичните условия са основен абиотичен компонент на еколого-производствената среда. Те обуславят съществуването, типа и продуктивността на агроекосистемите, биосферните ресурси и живота. Това е очевидно днес, когато заедно с общото замърсяване на въздуха, водите и почвите, неблагоприятни изменения в климата предизвикват бедствия, намаляване на растителното производство, загиване на гори, флора и фауна. Зачестиха крайностите на климата, а загубите от климатични аномалии се изчисляват на десетки хиляди човешки живота и милиони долари.

III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

III.1. АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 60 часа

III.1.1. ЛЕКЦИИ - 30 часа
ВЪВЕДЕНИЕ В НАУКАТА АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯ - предмет, методи на изследване, основни задачи и връзка с другите науки - 0,5 часа

ТЕМА 1 АТМОСФЕРАТА ОТ ЕКОЛОГИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА - 1 час

Понятие за атмосфера и въздух. Състав на атмосферния и почвения въздух. Значение на основните компоненти на въздуха за биосферата и земеделското производство. Строеж на атмосферата.

Понятие за фактори на средата (екологични фактори). Класификация на екологичните фактори.

Облаци, типове облаци, образуване на облаците, международна класификация на облаците. Облачност - същност, определяне на облачността, денонощен и годишен ход на облачността.

Основни принципи и методи за земеделска оценка на климата. Агроклиматични показатели - същност, изисквания при определянето им, основни групи показатели. Оценка на агроклиматичните ресурси (термични, светлинни, условия на овлажнение през вегетационния период, условия за презимуване) и на неблагоприятните явления на времето и климата. Агроклиматично райониране на територии от различен мащаб - същност, основни етапи и критерии.

Микроклимат и фитоклимат - същност и значение, основни типове микроклимат. Практическо използване на данните за микроклимата и фитоклимата в лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Стопанска оценка на климатичните условия и ресурси на България.

ТЕМА 7 ВЛИЯНИЕ НА ВРЕМЕТО И КЛИМАТА ВЪРХУ СЕЗОННИТЕ ЯВЛЕНИЯ В ПРИРОДАТА И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ТРУДА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО - 1 час

Влияние на времето и климата върху появата и разпространението на вредители и болести по лозята, трайните насаждения и зеленчуковите култури. Влияние на времето и климата върху ефективността на труда в земеделието. Особености в агрометеорологичното обслужване на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството - организация, видове и форми на обслужване, практическо използване и икономическа ефективност на агрометеорологичната информация.

1. 
   Измерване продължителността на слънчевото греене и интензивността на слънчевата радиация. Определяне на Фотосинтетически активната радиация (ФАР) и оценка на параметрите.(1 час)
   
2. 
   Измерване температурата в приземния въздух и на почвата на различна дълбочина. Оценка на параметрите. (1 час)
   
3. 
   Запознаване с характеристиките за влажността на въздуха. Измерване влажността на въздуха в лабораторията и на открито и оценка на параметрите. (0,5 часа)
   
4. 
   Изучаване на международната класификация на облаците. Определяне на облачността за деня с помощта на Атласа на облаците. Характеристика на деня според облачността и изготвяне на краткосрочна прогноза за очаквани валежи. (1 час)
   
5. 
   Запознаване с елементите на валежа и международните символи за изразяване. Определяне на количеството на падналия валеж, времетраенето и неговата интензивност. Характеристика на отчетения валеж и оценка на параметрите. (1 час)
   
6. 
   Методи за наблюдения върху височината и плътността на снежната покривка, характеристика на снежната покривка и определяне на водния запас от снега рано напролет. (0,5 часа)
   
7. 
   Запознаване с елементите на вятъра. Определяне на посоката и скоростта на вятъра. Построяване на роза на ветровете в района по местоживеене и оценка на параметрите. (1 час)
   

1. 
   Указания и напътствия по самостоятелната работа към изпълнението на заданието (аудиторна и извънаудиторна), необходими пособия и литературни източници за набавяне на информацията (1 час)
   
2. 
   Набавяне на изходната информация за района по местоживеене - от архива на катедрата и от района по местоживеене (2 часа)
   
3. 
   Построяване на графика за годишния ход на основните метеорологични елементи (климатограма). Определяне началото и края на отделните сезони за земеделието, продължителността на вегетационния период и периода за активна вегетация. Оценка на параметрите. (2 часа).
   
4. 
   Изчисляване на ХТК и построяване на графика за хода на ХТК през вегетационния период и определяне на началото, края и продължителността на засушаването и сушата в изследвания район .(1 час)
   

1. 
   Указания и напътствия по самостоятелната работа към изпълнение на заданието (аудиторна и извънаудиторна) (0,5 часа)
   
2. 
   Набавяне на изходна информация за една календарна година за района по местоживеене (2 часа)
   
3. 
   Построяване на графика за годишния ход на основните метеорологични елементи през конкретната година и отклонението от климатичната норма (1 час)
   
4. 
   Построяване на графика за хода на ХТК през вегетационния период на изследваната година. Определяне продължителността на сухия и засушлив период през посочената година, отклонението от климатичната норма и оценка на параметрите (0,5 часа)
   
5. 
   Определяне на аномалиите на времето през изследваната година (положителни и отрицателни) и тяхната интерпретация (1 час)
   

1. 
   Запознаване със структурата на НИМХ при БАН и Световната метеорологична организация със седалище в Женева - 1 час.
   
2. 
   Запознаване със синоптична карта и международните символи.. Анализ на синоптичната карта и изготвяне на краткосрочна прогноза за времето – 2 часа
   

• 
  записване и обработка на първичната информация в съответните формуляри
  
• 
  графично изобразяване на основните показатели
  
• 
  оценка на параметрите
  

• 
  определяне на фазите на развитие при основните групи полски култури (съгласно упътването за фенологични наблюдения от НИМХ при БАН и с помощта на фенологичен атлас)
  
• 
  окомерно определяне на влажността на почвата вътре посева (съгласно упътването за агрометеорологични наблюдения от НИМХ при БАН)
  
• 
  окомерно определяне на повредите по растенията от неблагоприятни метеорологични явления (съгласно упътването за агрометеорологични наблюдения от НИМХ при БАН)
  
• 
  окомерно определяне на степента на нападение от болести и неприятели по растенията (съгласно упътването за агрометеорологични наблюдения от НИМХ при БАН)
  
• 
  записване и обработка на първичната информация в съответните формуляри и оценка на параметрите
  

Разработеният курсов проект намира приложение в по-горните курсове на обучение по специалните и профилиращи дисциплини. То се явява и неделима част като самостоятелен раздел от дипломните работи на студентите във всички земеделско-приложни дисциплини. Общият обем на разработката е 15 стандартни машинописни страници, от които 6 страници са приложения във вид на таблици и графики. Курсовият проект има следното съдържание:

В текстовата част се прави описание на местоположението, надморската височина, релефа, повърхностните и подземни води, преобладаващите почви, ветрове и други фактори на еколого-производствената среда в изследвания район. Посочват се климатичната област, подобласт и климатичен район, към който се отнася града, съгласно климатичното райониране на България и се определят най-важните им особености. Прави се характеристика на климатичните и агроклиматични условия през отделните сезони и общо за годината. Анализират се неблагоприятните явления на времето и климата в конкретния район. С помощта на графични и емпирични методи се определят комплексни показатели за оценка на климата , като се установява тяхната интензивност и продължителност в зависимост от района. В заключение се прави обща оценка на климата в изследвания район и изводи за степента на благоприятност на климата за развитието на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Въз основа на получените резултати се дават и препоръки за подобряване на производствените дейности в района.

4. 
   ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
   

При съобщения в пресата за особено неблагоприятни явления на времето и климата се провежда кратка дискусия, която дава по-голяма практическа насоченост на изучавания материал. Постоянният диалог със студентите по време на лекция дава възможност да се оцени степента на усвояване на преподавания материал, както и отговорно поставени въпроси от изявени студенти.

Заверка на семестъра се прави при изпълнение на следните изисквания: 1. Системно присъствие на лекции и отработени практически занятия и учебни практики; 2. Заверка на всички индивидуални протоколи; 3. Положен практически изпит на синоптична станция - гр.Пловдив; 4. Представен и успешно защитен индивидуален курсов проект. Изключение правят случаите, които са регламентирани в Правилника за вътрешния ред и дейността на АУ - Пловдив или с Решения на Академичния съвет.

Изпитът се протича на два етапа - практически, който се провежда през семестъра и включва оценка върху материала, свързан с упражненията и учебната практика с обща тежест 30%, и писмен върху три въпроса от лекционния материал с тежест 70%.

Оценяването е по шестобалната система. В крайната оценка се взема в предвид и системното присъствие и работата на студента през семестъра. При необходимост от окончателно оформяне се провежда устно препитване върху целия лекционен материал.

Проведените периодични анкети сред студентите показват, че посочените методи и форми на обучение по дисциплината Агрометеорология, будят особен интерес и намират приложение не само в бъдещата им агрономическа дейност, но и в живота.

5. 
   ИЗПИТНА ПРОГРАМА
   

2.Атмосферата от екологична гледна точка. Състав на атмосферния и почвения въздух. Значение на основните компоненти на въздуха за биосферата и земеделското производство. Строеж на атмосферата.

3.Слънчевата радиация като екологичен фактор - същност, основни понятия, видове радиационни потоци. Спектрален състав на слънчевата радиация и биологично значение на основните части от слънчевия спектър.

4.Отслабване на слънчевата радиация при преминаване през атмосферата. Радиационен баланс на земната повърхност. Биологичен ефект на светлината.

5.Поглъщане и разпределение на слънчевата радиация при трайните насаждения, парниците и оранжериите.

6.Затопляне и изстиване на почвата. Денонощен и годишен ход в температурата на почвата. Фактори от които зависи температурния режим на почвата и методи за регулирането му при трайните насаждения.

7.Затопляне и изстиване на въздуха. Изменение на температурата на въздуха във височина. Вертикален температурен градиент (ВТГ) и фактори от които зависи. Денонощен и годишен ход в температурата на въздуха.

8.Въздействие на температурата върху растенията и значение на температурния режим за земеделското производство. Температурен режим в парници и оранжерии. Температурни инверсии и използването им в лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.

9.Влажност на въздуха - същност, характеристики за влажността на въздуха, денонощен и годишен ход. Значение на влажността на въздуха и измерването й за целите на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.

10.Изпарение и изпаряемост. Фактори които обуславят изпарението в естествени условия. Изпарение от водна повърхност, почвата и растенията. Денонощен и годишен ход на изпарението и методи за регулиране на непродуктивното изпарение за целите на земеделското производство.

11.Кондензация и сублимация на водните пари - същност, необходими условия, първични продукти от кондензацията и сублимацията. Хидрометеори.

12.Роса, слана, скреж и поледица - същност, образуване и значение за земеделието.

13.Мъгли, типове мъгли и въздействието им върху трайните насаждения и зеленчукопроизводството.

14.Облаци и облачност, типове облаци, образуване на облаците, международна класификация на облаците. Определяне на облачността.

15.Валежи - обща характеристика на валежите, елементи на валежа, видове и типове валежи. Измерване на валежите. Денонощен и годишен ход на валежите. Значение на валежите за земеделското производство.

16.Снежна покривка - същност, образуване, характеризиране на снежната покривка. Влияние на снежната покривка върху температурния режим на почвата при трайните насаждения. Снежни мелиорации и приложението им в лозарството и овощарството.

17.Влажност на почвата. Агрохидрологични константи и продуктивна влага в почвата. Потребност от влага и влагообезпеченост на земеделските култури. Воден баланс на почвата и методи за регулиране на водния режим за нуждите на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.

18.Вятър - същност, елементи на вятъра, причини за възникване на вятъра. Денонощен и годишен ход на скоростта на вятъра.

19.Местни ветрове. Значение на вятъра за земеделието. Роза на ветровете и нейното практическо използване в лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.

20.Време - същност, изменения на времето. Схема на ОЦА. Въздушни маси - определение, класификация на въздушните маси.

21.Атмосферни фронтове.

22.Циклони и антициклони и времето в тях.

23.Прогнозиране на времето - същност, видове прогнози, методи за прогнозиране на времето.

24.Пролетни и есенни мразове - същност, типове мразове, влияние върху земеделските култури. Мразоустойчивост при трайните насаждения и основните зеленчукови култури и методи за защита на растенията.

25.Суша и суховеи - причини за възникване, видове и типове суши. Методи за борба със сушите и суховеите и ограничаване на последствията от засушаване в лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.

26.Гръмотевични бури, мълнии, град, поройни валежи и водна ерозия - същност, екологични последици и мерки за борба.

27.Прашни бури и ветрова ерозия на почвата - същност и екологични предпоставки. Въздействие върху трайните насаждения и мерки за борба срещу прашните бури и ветровата ерозия на почвата.

28.Неблагоприятни явления, причиняващи повреди по трайните насаждения през зимния период и мерки за ограничаване на последствията.

29.Климат - определение, фактори за неговото формиране, международна класификация на климата.

30.Климат на България - фактори, които обуславят климата на България. Климатично райониране на България.

31.Основни принципи и методи за земеделска оценка на климата. Оценка на агроклиматичните ресурси и неблагоприятните явления на времето и климата за нуждите на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Агроклиматично райониране.

32.Микроклимат и фитоклимат - същност, типове микроклимат и фитоклимат. Микроклимат на трайни насаждения, парници и оранжерии. Методи за подобряване на микроклимата в парниците и оранжериите.

33.Влияние на времето и климата върху появата и разпространението на вредители и болести по трайните насаждения и основните зеле нчукови култури.

34.Особености в агрометеорологичното обслужване на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството - организация, видове и форми на обслужване, практическо използване на агрометеорологичната информация.

35.Замърсяване на атмосферата и опазване климата на Земята - глобален проблем на XXI век.

5. 
   ЛИТЕРАТУРА
   

1.Агрометеорология - К.Кузмова, Акад. издателство на Аграрния университет - Пловдив, 2003.

2.Ръководство за упражнения по Агрометеорология - М.Гюрова, Б.Пеев, Земиздат. С., 1996

3.Климатичен справочник на България, том 1-6, Изд. на ИМХ при БАН.

4.Агроклиматичен справочник на България. Изд. на ИМХ при БАН.

5.Агроклиматичен атлас на България, Изд. на ИМХ при БАН

1.Агрометеорология - М. Гюрова и Б. Пеев, Академично издателство на ВСИ, 1995.

2.Пеев Б. Учебник по Метеорология, С., 1994

3.Упътване за агрометеорологични наблюдения. Изд. на ИМХ при БАН.

4.Фенологичен атлас, Изд. на ИМХ при БАН.

01. II. 2008 ПЛОВДИВ СЪСТАВИЛ:

ДОЦ. Д-Р К.КУЗМОВА
РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА:

ДОЦ. Д-Р Д.ИВАНОВА

ДОЦ. Д-Р А.ИВАНОВ