Романтизъм Предпоставки за появата на Романтизма в културата на XVIII и XIX век
жүктеу/скачать 62 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 2.Етапи в развитието на Романтизма – характерни са два етапа: стар и нов.
- 3.Културна и художествена програма
- 4.Романтическа поетика
Романтизъм
1.1. Развитието на обществото и мястото на индивида в него и обшото противопоставяне на срещу традиционната култура на ХVIII век. с нейния рационализъм, утилитарност, строгите норми за творчество, въплътили се в класицизма, барока, рококо и Просвещението. Романтизмът се явява като мощно и сравнително компактно течение, изразяващo новия обществен дух. 1.2. Окончателната еманципация на човешката личност от вътрешните ограничения на феодалните и патриархалните структури. Осъществяването, на Ренесансовия идеал за поставянето на личността в центъра на света, в погледа на романтиците 1.3.Поривът към освобождението от нормите на обществот, от оковитена прагматическия разум, от сковавачите творчеството правила. Освобождение на дух и емоции създават най – популярните романтически мотиви и разбирания за света – пътешествието, култът към екзотиката ( източните мотиви ) и към фолклора, романтическата любов и т.н. 1.4. Възможността за емоционално отношение, лишено от преднамерено морализаторство и рационализъм – сантиментализъм, получил названието си от книгата на Лорънс Стърн „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия”. 1.5.Романтизма като понятие: Романтизъм или романтика произхождат от термина роман, по точно от преносната му употреба, с която се олицетворява възвишена любовна връзка – описаното като „романтично” приповдигнато емоционално състояние, съпътстващо любовно преживяване, по – късно описва цялостното ново светоусещане в културата и изкуството.  
1813 публикувана в Лондон 1815 публикувана в Париж  
Мадам Жермен дьо Стал „За Германия” 1810 
 
2.Етапи в развитието на Романтизма – характерни са два етапа: стар и нов. 2.1 Ранен романтизъм Оформя се в периода от 1790 до 1810 година, има своите корени във философията на немския идеализъм. Според него действителността е продукт на въображението на психологически обособения индивид, а художественото произведение е организъм, в който се събират противоречията. Немските автори, изхождайки от тази философия, създават теоретически и литературно-исторически трудове – Август и Вилхем Шлегел; обтъщат се към фолклора като неподправена народна поезия – Айхендорф, Шамисо; Гьоте и Шилер очертават ролята на поета като „откровение на световната душа”. Възгледите и практиките им са описани систематично от френската писателка мадам Жермен дьо Стал, напуснала Франция поради класицистично-просветителското убеждение на властващия Наполеон. Книгата й „За Германия” е написана през 1810 година и за първи път е публикувана в Лондон. Главната причина за публикуването й е интересът към романтизма, предизвикан от поетите на „Езерната школа” – Уърдсуърт и Колридж. Публикуването и във Франция през 1815 година съвпада с появата на ново поколение автори – Виктор Юго, Ламартин, Алфред дьо Вини. Шарл Нодие, Стендал. Освен с появата на първите романтици тази епоха се характеризира и с противопоставянето на класицистичната традиция да се търсят в гръко-римската античност модели за човешко поведение. Обръщането към Християнството и към Средновековието превръща Романтизма в религиозно-моралистична опозиция на просветителския класицизъм. 2.2. Новият етап от развитието Новият етап започва от поколението на Юго, Дюма, Дьолакроа и Стендал във Франция, Хофман, Хьолдерлин, Брентано и Хайне в Германия, Пушкин и Лермонтов в Русия, Адам Мицкевич в Полша, Байрон и Шели в Англия. В този етап движението на романтиците добива подчертано граждански характер. Поетите от новото поколение откриват своите сюжети в живота на възвишени свободни личности, въплъщаващи вечния порив към духовна свобода, в победата над закостенелите морални норми, в екзотиката на Изтока или във фантастичния свят на приказката. Именно в този период се развива и активната дейност на на писатели фолклористи като братя Вилхем и Якоб Грим, които пресъздават в нова романтична светлина митологичните и приказните сюжети на миналото,за да намерят в тях израз на свободния творчески дух. Така се формира едно ново, романтическо по дух, тълкуване на историческите процеси, възникнало дори и в някои неразвити култури – проявява се особено ярко във възгледите на емблематични фигури от нашето национално възраждане – Раковски и Ботев. Движението на романтиците е спонтанно и всеобхватно, което личи и от появата му дори в култури, чиято обществена среда е доста далече от от модерното западноевропейско общество като самодържавна Русия или възрожденска България, Сърбия, Черна гора, Хърватско, Словения и пр.
Романтизмът изработва своя теоритична програма, чийто най – ярък израз се появява в Германия в студиите и манифестите на братята Шлегел, Жан Пол, Хьолдерлин и т.н. Във Франция ролята на романтически манифест изиграва „Кромуел” на Юго. Голямата поредица от трагически жестове , сързани с реалната смърт на големи романтически творци – Байрон умира в Гърция, където участва във въстание против турците, Пушкин и Лермонтов загиват в романтични дуели, Мицкевич преживява дълги години в изгнание, Шели и Юлиуш Словацки буквално „ изгарят” в романтическия си порив, Ботев загива в революционна битка и т.н. 1. Разкрепостяване на обществените морално норми- еманциширането на индивида и издигането в култ на неговата индижидуална свобода. 2.Екзотиката на „другото” пространство – Ориентът или „другото” време – Средновековието, митологичните времена, фолклорният етап от развитиетокато момент на „свободна и непосредствена изявана човешкия дух”. 
3. Нововъздигнатият култ на емоционалното възприятие на света – отхвърлянето на традиционния рационалистичен поглед към света и възприемането му в съвсем нова сфера. 
4. Издигането на ролята на „творческия гении” до богоравна и възприемането на идеята, че творецът създава своето произведение от нищото, воден единствено от божествено вдъхновение. 
5. Романтическият репертоар от теми, сюжети и начини за тяхната интерпретация, като символ за налагането на предпочитани жанрове, въплъщаващи идеята за „народното” и „свободния дух”. 
6. Неподправената природа като характерен романтически култ – противопоставена на рационалистическото разбиране за човешката съразмерност и симетрия в оформянето на пространството, природата се издига в култ като символ на спонтанната творческа сила и свободата. Любими теми на изображение: морето; планината, бурята, безкрайното поле и т.н. 
7.Силното естетизиране на извънхудожествената реалност – при романтизма за първи път личната биография на твореца става културен и художествен фактор. 4.Романтическа поетика Всичките програмни и мирогледни особености на романтическия възглед за света, културата и изкуството довеждат до оформянето на една своеобразна и специфична поетика на романтическата литературна творба, концентрираща се около основната фигура на романтическия герой. Характерното за този вид поетика е, че романтическият герой има ярко изявен антагонист, с когото се образува характерата романтическа двойка, например Жан Валжан и Жавер от „Клетниците”, Квазимодо и Есмералда в „Парижката Света Богородица” на Юго, Демонът и Тамара от „Демон” на Лермонтов и много други. Особената напрегнатост на романтическия сюжет, неговата екстремност и стремеж към възвишеност оформят особената приповдигнатост на езиковия изказ, за който са характерни контрастни и неочаквани метафори, особен романтически патос и образи. Романтическата поетика, с характерното й провокиране на емоционалното изживяване в процеса на четенето, се противопоставя категорично на нормативността на Класицизма. Характерно за романтическата поетика е способноста на писателите романтици да възпроизвеждат човешките характери в тяхното вътрешно движение и развитие. Подчинявайки действията и преживяванията на своите произведения на романтическия патос, творческата мисъл на романтиците прониква във вътрешния свят на героя и достига до неговите интимни преживявания и стремежи. Това е великото творческо откритие на романтиците, с което те обогатяват световната литература и откриват пътищата за нейното по – нататъшно развитие. жүктеу/скачать 62 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|