Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Мегалитите в Испания
- Мегалитите в Португалия
- Мегалити в Скандинавия
- 3. Мегалитната култура на островите в Средиземноморието
- Малта Мегалитните храмове на Малта
Мегалитите във Франция Карнак в Бретан е забележително място, където са разположени над 3000 менхири, наредени в тринадесет менхирни алеи. Предполага се, че това е бил важен ритуален център, свързан с култа към мъртвите. Мегалитният комплекс включва алеи от менхири, долмени, могилни гробници и отделни менхири, изсечени в местните скали. Датирани са към 3300 г. пр. н. е. но има становище, че част от мегалитите се отнасят към 4500 г. пр. н. е. Научният интерес на изследователите към комплекса Карнак започва още през 18 век. През 1796 г. Теофил Ла Тур д’Оверн е предположил, че това е свещено място на друидите. По-късно друга версия е, че това е карта на звездното небе. Все още няма окончателно становище по произхода и предназначението на мегалитите в Карнак. В центъра на комплекса, който обхваща над 1100 менхира в 11 реда, се намира музей, съдържащ богата колекция (по каталог най-голямата в света колекция) от праисторически предмети – над 6600 артефакти от 136 места на разкопки. С развитието на селското стопанство и туризма в историческата местност се увеличават проблемите по опазването на културните ценности. За тяхното решаване през 1991 г. е създадена „Мисия Карнак”, имаща за цел да съдейства за опазването и устойчивото използване на мегалитите. Тя включва мерки по ограничаване на публичния достъп, редица изследователски програми, разработване на планове за консервация на мегалитите и благоустройство на района. Посещението е разрешено само за организирани туристически посещения. На територията на мегалитния комплекс Карнак има три големи групи менхирни алеи: - Ле Менек (Менекскатаалея менхири - L'alignement du Ménec); - Кермарьо (алеята менхири Кермарьо и Маньо - L'alignement de Kermario et le Manio); - Керлескан (алеята менхири Керлескан и малък Менек - L'alignement de Kerlescan et le petit Ménec). Състои се от 1029 менхира, разположени в 10 реда с дължина около 1300 метра. Някога те са били един цялостен комплекс, но част от менхирите са били използвани за други цели или откраднати. Група от 555 менхира е разположена източно и се състои от 13 реда с обща дължина около 800 метра. Височината на мегалитите е от 80 см до 4 метра. В най-западния край, където са най-високите менхири, е разположен кромлех от 39 камъка. Малка група менхири е расположена на изток от Керлескан. Мястото е обрасло с гора, а мегалитите са покрити с мъх и лишеи. Има и няколко могилни гробници, в които до централната камера се достига по коридор. Сен Мишел – погребална могила, издигната между 5000 и 3400 г. пр. н. е. с размери на основата 125 на 60 м. и височина 12 м. Обемът на това изкуствено съоръжение от камъни и пръст е в порядъка на 35,000 м³. В могилата са намерени множество погребални предмети – 15 каменни сандъка, различни украшения и изделия от керамика, повечето от които се намират в Музея на праисторията в Карнак. Върху могилата през 1663 година е построена църква, която впоследствие е разрушена, а сегашната постройка е издигната в 1926 г. и представлява реконструкция на предишната. Керкадо – долменът Керкадо е разположен на юг от алеята Кермарио с ширина 20 – 35 м, височина 5 м и малък менхир отгоре. В миналото той е бил обкръжен от кромлех с радиус около 4 м. Основният коридор с дължина 6,5 м води до голяма камера, в която са намерени артефакти – брадви, украшения, остриета на стрели и керамика. Долменът е датиран около 4600 г. пр. н. е. и се предполага, че е използван около 3000 години. Менхирът Керлоас (Kerloas), намиращ се до Плуарзел, е най-високият мегалит в Бретан с височина 9,5 метра (в миналото е бил над 10 метра). Могилната гробница Барненес е паметник от епохата на неолита. Намира се на полуостров Кернелен в Бретан. Датиран е към ранния неолит (4500 г. пр. н. е. ) и се счита за един от най-старите мегалити на Европа. В него са открити образци на мегалитното изкуство. Намерената керамика показва, че гробницата е използвана повторно в бронзовата ера. Паметникът е известен отдавна и за пръв път е нанесен на карта при съставянето на Наполеоновия кадастър през 1807 г. Научно признание добива през 1850 г. на Конгреса в Морле, където е бил класифициран като могилна гробница. Днес Барненес е с размери с дължина 72 м. , ширина – 25 и височина 8 метра. Общата маса на мегалитния паметник е около 14000 тона. Той се състои от 11 камери, към които водят коридори. Има отвесна фасада и стъпаловиден профил и се състои от неголеми каменни блокове, като мегалитни паметници са само камерите. Неговото изграждане е било поетапно – първоначалната гробница (около 4500 г. пр. н. е. ) е включвала 5 камери и е била обкръжена с два реда камъни. На втория етап (4200 – 3900 г. пр. н. е. ) е изградена втората гробница с шест камери, която е по-широка и по-висока. В някои от коридорите и камерите са открити изрязани символи – изображения на лъкове, брадви, вълни, змии, П-образни знаци. Те са подобни на тези, намери в други мегалити в Бретан. Едни от най-често срещаните символи условно е наречен „богинята на долмените”. От некропола се открива живописна панорама към залива Морле. Бугонският некропол – комплекс от 5 могилни гробници, намерени по поречието на река Бугон в департамента Пуату Шарант. Датиран е към 4800 г. пр. н. е. В тях са намерени няколкостотин човешки останки, предмети на праисторическото ювелирно изкуство, каменни оръдия на труда, керамика и др. Археолозите разграничават три архитектурно строителни етапа в изграждането на некропола – кръгли или овални гробници със сводови камери; удължени гробници с правоъгълни камери и с големи правоъгълни камери. Гробниците са използвани повторно от друга култура в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр. н. е. Гаврини – мегалитна коридорна гробница от епохата на неолита, намираща се на едноименния малък необитаем остров в залива Морбиан в Бретан. Туристическият достъп до острова е по море от градчето Лармор Баден. Островът е разположен в края на залива към Атлантическия океан и представлява гранитна скала с размери 750 x 400 метра. Съществуват две версии за етимологията на бретонски на наименованието на острова – „козия остров” и „обработваемия остров”. Гробницата е аналогична на мегалитите в Карнак (Бретан), Бру на Бойн (Ирландия) и Мейсхау (Шотландия). По времето на нейното изграждане (3500 г. пр. н. е.) островът е бил съединен с материка. Богатата вътрешна украса прави Гаврини един от най-важните паметници на Европейското мегалитно изкуство. Гробницата е много добре запазена. Диаметърът на каменната гробница е около 50 м. Вътрешната конструкция е с няколко стени, разделящи гробницата на отделни нива. Тя е характерен пример за строителство без използване на спойка между елементите. Към камерата води коридор с дължина с 14 м. и от 29-те ортостати, образуващи неговите стени, 23 са украсени със символи, изобразяващи брадви, рога, зигзагообразни и змиевидни линии, ромбове. На една от покриващите плочи е изобразен бик и фигура, напомняща кит. Предполага се, че мегалитът е бил използван повторно от представители на друга култура. Табъл де Маршан (La Table des Marchand) – голям долмен и гробница в департамент Морбиан, Бретан. Те са датирани в периода 3900 — 3800 г. пр. н. е. Това е коридорна гробница, ориентирана в посока север юг, с дължина около 12 м. и височина на многоъгълната погребална камера 2. 5 м. Паметникът е бил реставриран през 1883 г. и проучването му през 1937 г. е проведено от известния френски изследовател на мегалити Закари Ле Рузик. Паметникът е използван в течение на много векове и включва две гравирани плочи, едната (подът) от които изобразява божество с пищна прическа, а на втората (таванът), тежаща около 65 тона, е изобразен кръст, брадва и бик. Други известни мегалитни паметници във Франция са Ла Рош о Фе, Табл де –Маршан, Галярде, Дисиняк, Кав о Фе, Керзерхо, Кукурудзу, Шан Долан, Ер Грах, Палагю, Филитоса. Мегалитите в Испания Долмен Виер се намира в община Антекера, на един километър от едноименното селище в Андалусия. Заедно с долмените Менга и Ел Ромерал образува комплекса Антекера. Конструктивно включва коридор (дължина – 20м. , височина – 1,85 м. и ширина – 1,20 м.), вход с два портала и камера (2,10 на 1,20 м. ); покрит е с могила от пръст. Мегалитът е датиран към епохата на халколита около XXV в. пр. н. е. и е открит през 1903 г. от човек, на чието име е наречен. Куева де Менга или долменът Менга е най-големият в Европа мегалит от този вид, датиран към третото хилядолетие пр. н. е. Намира се в околностите на г. Антекера. Размерите му са -дължина 25 м. , широчина 5 м. ивисочина - 4 метра. Състои се от 32 каменни блока, най-големият от които тежи около 180 тона. След изграждането на погребалната камера, в която вероятно са били погребани местни владетели, гробницата е била покрита с пръст, като се е образувала могила, която може да се види и днес. При откриването на гробницата през XIX век археолозите са открили останки от погребения на няколко човека. Лос Милярес е селище от медната епоха, дало името на вид археологическа култура. Разположено е на 17 кмсеверно от Алмерия в муниципалитет Санта Фе де Мондухар, Андалусия. Населението на древнияград е достигало до 1000 души. Културата Лос Милярес е продължение на алмерийската култура и настъпването на бронзовата епоха е била изместена от Ел Аргарската, около 1800 г. пр. н. е. Около селището са били разположени три концентрични стени и четири стражеви укрепления и гробници от коридорен тип. Радиовъглеродният анализ показва, че една от стените е била разрушена и отново построена около 3025 г. пр. н. е. На намерената керамика има символични мотиви, сред които и очи. Подобни рисунки са намерени на каменни идоли. Населението се е занимавало със селско стопанство и металургия (преработка на медна руда). Лос Миляхте играе важна роля в научното обяснение на прехода от неолита към бронзовата епоха. Постепенно потомците на тази култура – иберите са станали доминиращи на целия Иберийски полуостров. Верско (или барано на португалски) са тип гранитни мегалитни паметници (намерени са над 400), разположени в провинциите Навила, Салтамарка и Са мора, а също така на север в Португалия и Галисия. На испански думата „верско“ означава глиган, но сред скулптурите има и бикове и мечки. Датирани са към 4 - 1 пр. н. е. и по същество са мегалитни статуи. Предполага се, че са дело на жетоните – древен келтски народ, населявал земите на Испания. Мегалитите в Португалия Алкална е голям мегалитен некропол в Аларма, южна Португалия. Намира се край пътя от Порт иман за Контиш дни Зима. Комплексът включва 16 мегалита и куполообразни гробници. През седемдесетте години на миналия век в близост до него са открити останки от иберийско селище от бронзовата епоха. Хромелът Алмендриш - намира се в община Евора и е един от най-големите комплекси от менхири на Иберийския полуостров и един от най-големите в Европа. Датиран е към неолитната епоха - пето хилядолетие пр. н. е. Открит е през 1964 година. На 10 от мегалитите има изрязани изображения. На около километър и половина се намира известният единичен менхир Алмендриш, който дава име на целия комплекс. Анта Гранд ду Замбужейру е мегалитно съоръжение, намиращо се недалеч от Евора в региона Алентежу - един от най-големите мегалитни паметници на територията на Пиринейския полуостров. Датиран е към периода 4000- 3500 г. пр. н. е. и се състои от група долмени. Предполага се, че е имал религиозни и погребални функции. При разкопките са намерени голямо количество артефакти, сега съхранявани в града – музей Евора. Комплексът е национален паметник на Португалия. Анта де Пендилье е долмен в района Визеу. Състои се от коридор с дължина около четири метра, водещ в погребална камера. Счита се, че е построен в края на четвъртото или в началото на третото хилядолетие пр. н. е. Погребалната камера се състои от 9 камъка, образуващи многоъгълник, покрит с гранитна плоча. Сан Бриссуш е долмен, който е забележителен с това, че по-късно е преустроен в католическа часовникова кула на Божията Майка Освобождаващата (Nossa Senhora do Livramento). Намира се в окръга Бежа. Преустройството е извършено през XVII век. Към долмена е бил пристроен вестибюл, като една от носещите каменни плочи е била отстранена и е изграден вход. Плочата може да се види до часовниковата кула. Долменът (както и сегашната кула) е бил ориентиран на югозапад, което е нетипично за този вид мегалити. Сан Брисуш не е единственият пример на преустройство на мегалитен паметник в християнско култово съоръжение. Такива има във Франция – часовниковата кула Света Магдалена, надстроена над долмен до река Виьен, близо до г. Конфолан; в Ирландия - ораториум Холи Айлънд, в който има останки от няколко мегалита; в Испания - църквата Санта Крус (733 г. ) в Кангас де Онис (Астурия). Известни мегалитни паметници в Португалия са и Коменда да Игрежа и Павия.
Други известни мегалити в Германия са Донзен Зидернхаузен, Лора, Нидертифенбах, Цюшен. Мегалити в Скандинавия Каменен кораб или каменна ладия - погребален монумент от праисторическа Скандинавия, използван до ерата на викингите. Състои се от вертикални камъни, поставени във формата на кораб, плътно или на известно разстояние един от друг. Предполага се, че той символизира кораб, на който погребваните се отправят на последно плаване. Наименованието „каменен кораб” се е появило по времето на викингите. Размерите на тези мегалити в Швеция, където те се срещат най-често, варират от 67 м. (Але) до няколко метра. Най-големият монумент от този тип е в Дания, дълъг около 170 м. На някои „кораби” в Дания са поставени на носа рунически камъни, които явно са от по-късен период или са се използвали повторно от викингите. Каменните кораби понякога са разположени в гробищни паркове, но около тях не са намерени други артефакти. Отделни фрагменти от каменни кораби са намирани и в северна Германия, както и около крайбрежието на балтийските страни. Датирани са като паметници от късната скандинавска бронзова епоха (1000 г. пр. н. е. - 500 г. пр. н. е.) или от германската желязна епоха. Кралската гробница от Кивик – разположена е до г. Кивик в шведската провинция Сконе (на 320 м. от източното крайбрежие). В нея са открити две погребения, датирани около 1000 г. пр. н. е. Гробници от този тип се намират и в Скандинавия, където са наречени „рьосе”. През продължителен период гробницата се е използвала като каменоломна, докато през 1748 г. селяни са открили на това място погребение и е започнало изучаването на паметника. По конструктивни особености, както и по размери, тя се отличава от повечето европейски гробници от бронзовата епоха. Върху саркофага са намерени петроглифи, изобразяващи хора, птици, риби, кораби, различни абстрактни символи и колесница с два коня. Гробницата е достъпна за туристически посещения. Клекенде Хой – могилна мегалитна гробница на датския остров Мйон. Датирана е към 2500 г. пр. н. е. Това е коридорна гробница с нетипична конструкция от два входни коридора. На острова има още около 100 могили, повечето от които в лошо състояние. Разкопките на гробницата са направени през 1797 г. от Антоан де Боск де ла Калмет, губернатор на острова. В нея са намерени много човешки останки, оръжия от кремък, керамика и украшения от кехлибар. Днес те се намират в Националния музей на Дания в Копенхаген. Гробницата е реставрирана, туристически интерпретирана и достъпна за посетители. Самалахденмяки – погребален комплекс във Финландия, датиран към 1500 г. пр. н. е. Включен е към Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. Състои се от 36 гранитни гробници, разположени на хълм до пътя между Тампере и Раума. Първоначално некрополът се е намирал на брега на Ботническия залив, но впоследствие, поради издигане на земните пластове, местоположението му се е отдалечило на 15 км от морето. Това е един от най-значителните паметници от бронзовата епоха в тази част на Европа. Четири от гробниците са открити от археолога Волтер Хьогман през 1891 г., сред които „Църковният под” – необикновена правоъгълна гробница с размери 16 x 19 м. с плосък таван и „Дългите руини Хуилу”, обкръжени с каменна стена. Македония Кокино е мегалитна обсерватория, която се намира в района на община Старо Нагоричане, на около 50 км от Скопие, на върха Татичев камък. Състои се от две части. През специални каменни отвори се е наблюдавало движението на слънцето и луната на източния хоризонт. Използван е методът на стационарното наблюдение, чрез който се е отбелязвало местоположението на слънцето по време на равноденствие и слънцестоене. Обсерваторията е датирана към 1800 година пр. н. е. (ранната бронзова епоха). Местата на изгряване, които са маркирани на мегалитните стени в Кокино показват, че изгревите на същото място на Слънцето се повтарят на всеки 18,6 години. Вероятно някои членове на племенните общности имали задачата ежедневно да следят движението на небесните тела и да правят календари за определяне на дните за ритуалните обреди, както и за започване на сезонните работи в земеделието и животновъдството. Обсерваторията е разположена на две скалисти платформи, от които се следели планетите. На горната платформа са открити следи от няколко сгради и части от керамика. По мнение на археолозите, Кокино е бил и светилище. На обекта има каменен престол, на който вероятно са стояли жреците или владетелите на непознатия народ, живял по тези места. НАСА е класирала мегалитната обсерватория в Кокино на четвърто място в списъка от 15 най-значителни древни обсерватории в света. Първите три са Абу Симбел – Египет, Стоунхендж – Великобритания и Ангкор Ват – Камбоджа. Кокино е номиниран и за Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Информацията от артефактите, намерени в храмовете, служи за основа на периодизацията на най-древната история на Малта. Хал Сафлиени е мегалитното подземно светилище (хипогей). Намира се в град Паола. В туристическите справочници се използва английската транскрипция Хайподжиум (Hypogeum). Състои се от 34 помещения, издълбани в дебела варовикова скала. Предполага се, че възрастта му е над 6 000 години. Хипогеят се счита за най-стария подземен храм в света. Той е бил случайно открит от строители при прокарване на канализация през 1902 г. Първите проучвания са били извършени от йезуитския монах Емануил. В помещенията във форма на конуси и сфери са били открити останки от човешки кости и жертвени животни. По стените има геометрични изображения и следи от охра, използвана може би за ритуали. Изследванията са продължени от малтийския археолог Теми Замит. Той е предположил, че в светилището е предсказвал бъдещето оракул, който е привличал поклонници от цялото Средиземноморие. Широка известност придобива и теорията на Мария Гимбутас за матриархалната Стара Европа, с която тя свързва Хал Сафлиени. Тя привежда като доказателства за почитането на култа към женското плодородие с формата на помещенията във вид на детеродни органи и намерената статуетка на палеолитна Венера. Предполага се, че светилището е имало и функция на гробница, за което свидетелствуват многобройните погребални коридори и камери. Сред помещенията се намира „Стаята на оракула”, която резонира издаваните звуци в целия комплекс чрез специални отверстия. Достъпът до светилището е ограничен до групи с обща численост до 80 човека на ден. След проведена реконструкция обектът е оборудван със съвременни мултимедийни средства, видео зала, кафене, метални стълби, охранителна система и подходящо осветление. Джгантия (в превод – Кула на гигантите) е мегалитен храмов комплекс от епохата на неолита, намиращ се на остров Гоцо на малтийското крайбрежие в края на платото Шаара. Той е най-ранният от храмовете в Малта и един от най-древните в света. Състои се от два гигантски храма, изградени в неолитната епоха (около 3600-2500 г. пр. н. е.), обърнати на югоизток. Вероятно в храмовете се е почитал култът към плодородието, съдейки по многобройните статуетки, намерени в околностите на комплекса. В местна легенда се говори, че те са построени от раса на великани и са били за тях култово място. Храмовете са разположени плътно един до друг и са оградени със стена, състояща се от вертикално поставени камъни с височина 5,5 м. и тегло над 50 тона. По-добре запазения южен храм има пет големи аспиди със следи на покритие, което е покривала неравната стена. Построен е от мегалити без спойка, т. н. „циклопски” стил на изграждане. Формата на храма е типична за малтийските мегалити – във вид на листо. В околностите са намерени неголеми сферични камъни, за които се предполага, че са използвани за транспортиране на мегалитите. Височината на южния храм достига шест метра. На входа се намира голям каменен блок с вдлъбнатина, който може би е служил за ритуално измиване на поклонниците. В петте аспиди има олтари, служещи за жертвоприношения на животни. Местните жители и пътешествениците са знаели за съществуването на храма отдавна. В краяна XVIII век, много преди да се извършат разкопки и изследвания, Жан Пиер Оуел е съставил сравнително точна карта на мегалитния комплекс. Извършените благоустройствени работи са премахнали оригиналния слой от почвата и може би са изгубени ценни артефакти. Няколко години преди това немският художник Брохторф е нарисувал храма и сега може да се види как е изглеждал той преди промяната на ландшафта. След извършените разкопки през 1827 г., състоянието на храма се е влошило, тъй като участъкът, на който се е намирал, е бил частна собственост и се е използвал за стопански нужди. През1933 г. комплексът се национализира и Департаментът на музеите започва систематични археологически проучвания и предприема мерки по неговото опазване. Хаджар-Ким, който в превод означава „стоящи (изправени) камъни за поклонение” е мегалитен храмов комплекс, датиран към 3600-3200 г. пр. н. е. Той е най-големият храм в Малта. По времето на своето функциониране, той е бил многократно разширяван и допълван с нови съоръжения и пристройки. В строителството е използван коралов варовик и през вековете ерозията е нанесла значителни щети. Входът на фасадата на храма представлява трилит – състои се от три плочи, а пред храма има обширен двор, ограден от стена. Коридор води до центъра на храма, а има и отделен вход в четири отделни пристройки, построени от северозападната му страна. Мнайдра е мегалитен храмов комплекс на южното крайбрежие на остров Малта. Разположен е на около 500 м. От храма Хаджар-Ким и е датиран около 4 х. г. пр. н. е. През 1901 г. д-р Алберт Майер е съставил първата точна карта на комплекса, въз основа на собствени изследвания. През 1910 г. д-р Томас Ешби е извършил допълнителни разкопки и открил важни артефакти. Архитектурният план на Мнайдра, също във вид на трилистник, изглежда по-правилен от този на храма Хаджар Ким и напомня на по-стария комплекс Джгантия. Той се състои от три изградени плътно един до друг, но не съединени с проходи храма – горен, среден и долен. Горният храм е най-старият в комплекса (3600-3200 г. пр. н. е.) и представлява триапсидна постройка с вход, изсечен от голяма варовикова скала, поставена вертикално. Средният храм е бил изграден в къснияТаршиенски период (3150 — 2500 г. пр. н. е.) и се състои от каменни плочи, покрити с хоризонтални редове от камъни. Долният храм, изграден в ранния Таршиенски период, е най-впечатляващият от всички малтийски мегалитни храмове. Пред него е имало просторен двор с каменни скамейки, входен коридор от хоризонтални плочи, една от които се е съхранила и останки от покрив, вероятно завършващ с купол. Храмът е украсен със спираловидни изрязани изображения, а в плочите са пробити прозорци. Предполага се, че той е бил и древна обсерватория. По време на пролетното и есенното равноденствие слънчевите лъчи са прониквали през главния портал и са осветявали основната ос на храма, а по времето на лятното и зимното слънцестоене – мегалитите вляво и дясно от портала. Та' Хаджрат – мегалитен храм, намиращ се в близост до с. Мджар, на около километър от комплекса Скорба и има аналогични характеристики. Това е едно от най-древните светилища в света. Състои се от два храма – големият е датиран към 3600-3200 г. пр. н. е., а малкият към 3300 - 3000 г. пр. н. е. Фасадата и порталът на храма са били реконструирани през 1937 г. При археологическите разкопки е намерена многочислена керамика, което предполага, че по-рано на мястото на храма се е намирало селище, датирано към 3 800 – 3 600 г. пре. н. е. – период от малтийската история, наречен на името на селището – Маджар. Комплексът е изграден от варовиков материал, от който е намерен и артефакт, представляващ негов модел. Скорба – останки от мегалитен храм в северната част на региона Зебие от най-ранния период на неолита. Археологическите разкопки са проведени значително по-късно от тези на другите храмове – през 1960 г. В околностите му са направени важни археологически открития, датирани към 4 850 г. пр. н. е. – останки от древно селище (периода Гхар Далам), менхир и стена с дължина 11 метра. Около 1200 години преди изграждането на храма на това място е съществувало селище. Едно от най-забележителните открития, намерени по време на разкопките, е теракотената статуя на Богинята Майка, която се съхранява в археологическия музей. Останките на храма представляват вертикални мегалите с височина на най-високия 3,4 м.). Тази приспадна форма е характерна за периода Дигнатия от малтийската хронология. Голяма част от двете аспиди и фасадата са унищожени. Северната стена е в по-добро състояние. Керамиката, намерена в околностите на Скоба се подразделя на две категории – периода „сива Скоба” (4500 - 4400 г. пр. н. е.) и периода „червена Скорба” (4400 - 4100 г. пр. н. е.).
Таршиен се състои от три отделни, но съединени един с друг компонента. Главният вход е реконструиран през 1956 г., заедно с целия комплекс. Намерени са множество резбовани камъни, които са пренесени в Археологическия музей на Ла Валета. Първият храм е датиран към 3100 г. пр. н. е. От всички храмове на Малта, той е най-украсеният със забележителни каменни релефи. Средният храм, датиран към 3000 г. пр. н. е., за разлика от всички останали, има три апсиди, вместо две. Източният храм е датиран към 3100 г. пр. н., а по-нататък след него са разкрити руини на още един по-малък храм, отнесен към 3250 г. пр. н. е. Особен интерес представляват каменните релефи на Таршиен, изобразяващи домашни животни, както и олтарите, украсени със спирални фигури. В камерата, намираща се между централния и южния храм, е изсечен барелеф на бик и свиня, а на друго място - на кози и овни. Археологическите разкопки показват, че религиозните ритуали са включвали жертвоприношения на животни. Намерените следи от кремация предполагат, че храмът се е използват повторно за погребения в по-късен период – може би през бронзовата епоха. На името на Таршиен е наречен археологически период (таршиенски период) от праисторията на Малта. Аналогична на този период е културата Капо Грациано в Сицилия, за която се допуска, че е била местен вариант на малтийската. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|