Съдържание
V.2България – държавна политика, законова и регулаторна рамка
жүктеу/скачать 3.4 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- V.2.1Закон за електронните съобщения
- V.2.2Законови и регулаторни аспекти за изпълнение на националните стратегически цели за бързото изграждане на NGA
- V.2.3Закон за електронните съобщения и ЕС, Закон за устройство на територията и актовете по тяхното приложение
- V.2.4Подзаконови актове по приложение на ЗЕС за стимулиране бързото развитие на широколентови мрежи
V.2България – държавна политика, законова и регулаторна рамкаБългария определя своите национални стратегически цели, следвайки приоритетите на Общността за развитие на ИКТ сектора. В съответствие с Инициативата „i2010 - Широколентов достъп за всички” на ЕС108 и Насоките на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи109 е приета „Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България”110. С нея е дефинирано понятието „широколентов достъп” или „достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги, при он-лайн свързаност при препоръчителната долна граница от 1Mb/s.” Националната стратегия вече е актуализирана в отговор на съвременните общоевропейски цели и изисквания за времевия интервал 2013 г. - 2015 г.111 и включва национален оперативен план за изпълнение на националните стратегически цели за изграждане на широколентов достъп112. V.2.1Закон за електронните съобщенияБългарската държава регламентира базовите предпоставки за приобщаване към европейската правна рамка за електронни съобщения и Общностната пазарна среда, със Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в сила от 22 май 2007 г. и подзаконовите актове за неговото приложение. ЗЕС хармонизира националното ни законодателство с Европейската регулаторна рамка за електронните съобщения от 2002/2009 г.113 при отчитане на националните особености, отнасящи се до конкуренцията и технологичното развитие. С тази регламентация се постигна:
Безспорно постижение на тази правна уредба е осигуряването на законова стабилност, предвидимост и равнопоставеност, “по-добро регулиране”115за конкурентни електронни съобщения и доизграждане на функциониращ единен пазар, приоритетна защита на гражданите. V.2.2Законови и регулаторни аспекти за изпълнение на националните стратегически цели за бързото изграждане на NGAЗаконовите и регулаторни аспекти следва да бъдат ориентирани към изпълнението на националните стратегически цели за бързото изграждане в страната на високоскоростен и свръх-високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение:
Конвергенцията на електронни съобщителни мрежи, услуги, технологии постави изискването за технологично неутрално регулиране и наложи регламентиране на общовалиден, отворен и свободен правопорядък за осъществяване на сходни съобщителни дейности и услуги, независимо от използваните технологии. Този значително облекчен правен ред за стартиране предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги стимулира развитието на тези услуги и създава възможност за предприятията и потребителите да се възползват от икономиите в мащаба на единния пазар. V.2.3Закон за електронните съобщения и ЕС, Закон за устройство на територията и актовете по тяхното приложениеИзграждането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата инфраструктура се извършва в съответствие със ЗЕС, Закона за устройство на територията (ЗУТ) и актовете по тяхното приложение. В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, строежите на електронни съобщителни мрежи попадат от ІІІ до VІ категория, по смисъла на чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи117. Според местоположението/обхвата на мрежите, инвестиционните проекти за тяхното изграждане се съгласуват и одобряват от една или повече общини, съответно една или повече области. Естествено, това създава сериозни затруднения на място, пред вид различията в подходите, квалификацията и темпа на работа в различните общини или области. Със Закона за електронните съобщения последователно са развити работещи механизми за привличане на инвестиции за изграждане на електронна съобщителна инфраструктура - най-значимата материална предпоставка за постигане на ефективна инфраструктурна конкуренция, за базирана на знанието икономика.118 „Насърчаването на инвестициите в съобщителна инфраструктура” е въздигнато в една от целите на чл. 4 на ЗЕС. Правото на всяко предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и услуги „да изгражда електронни съобщителни мрежи и съоръжения” е изрично уредено сред едно от 4-те основни права, произтичащи директно от чл. 74 на Закона. Това право е скрепено допълнително със:
Това е само основополагащо, пред вид усилията, които трябва да бъдат полагани от инвестиращите предприятия за обвързаното правоприлагане на ЗЕС и ЗУТ, Закона за пътищата, заедно с поредицата от подзаконови актове, от държавната и общинска администрации и другите заинтересовани лица. Практиката през последните години показа значителни затруднения, които се отнасят до:
Изграждането на дублиращи се опорни електронни съобщителни мрежи на национално ниво (backbone), а също така и на местно ниво (backhaul) са отличителна характеристика на българския съобщителен пазар, независимо от сравнително ниското търсене/потребление121. С последните изменения и допълнения на ЗЕС се търсят решения за облекчаване на процедурите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за съобщителни мрежи, за издаване на разрешенията за строеж и съкращаване на съответните срокове, за да бъдат преодолени правните и регулаторни бариери пред ускореното изграждане на мрежи, включително да бъдат уредени мерките за стимулиране изграждането на мрежи за широколентов достъп от следващо поколение. Например:
Общинските администрации играят решаващата роля за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти. При тях се пресича цялата информация за бъдещите строежи на техническата инфраструктура (преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях на водоснабдяването, електроснабдяването, електрификация, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения и други комунални дейности) на територията на всяка община. В тези случаи всяка общинска администрация упражнява две свои правомощия:
При съгласуване/одобряване на всякакви проекти за изграждане или основни ремонти на инфраструктурни обекти, общините могат да поставят обективни и прозрачни, равноправни условия пред съответните експлоатиращи дружества за комунални услуги, да осигуряват достъп за изграждане на съобщителни мрежи за широколентов достъп на територията на съответната община. За реализация на стратегическите цели на Стратегията „Европа 2020”, със ЗЕС са уредени допълнителни правомощия на КРС, която:
Законодателят изрично определя безвъзмездно използване на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги (чл. 295, ал.7 на ЗЕС). Така, значителен финансов ресурс, който трябва да бъде осигуряван за ползване на публична общинска собственост повече няма да бъде разглеждан като една от структурните бариери пред изграждане на мрежи. Предполага се, че това ще повиши частния инвеститорски интерес. Тази съществена правна предпоставка за разгръщане на широколентов достъп от следващо поколение може да бъде допълвана при необходимост с лимитиран публичен финансов ресурс. V.2.4Подзаконови актове по приложение на ЗЕС за стимулиране бързото развитие на широколентови мрежиПодзаконовите актове по приложение на ЗЕС, които развиват и допълват пряко законовата рамка за стимулиране бързото развитие на широколентови мрежи са:
Предвид осемгодишното действие на този акт трябва вече да се изследва неговото прилагане и състоянието на създадените регистри. Те представляват особено ценна база данни за наличието и параметрите на електронните съобщителни мрежи в страната и ще послужат за създаване на актуална карта за проникването на базов и свръх- високоскоростен широколентов достъп (NGA), покритието на населението и ползването от домакинствата. Тази Наредба е напълно в синхрон с изискванията на Насоките за държавна помощ от 2013 г. и на проекта за Регламент за мерките за редуциране на разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи от следващо поколение.
След либерализацията на българския съобщителен пазар през 1992 г., това е втората наредба, която урежда условията за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи, разработена в духа на Директивата за достъпа124 от Европейската регулаторна рамка 2002/2009. Целият инструментариум по взаимното свързване на мрежи, заедно с достъпа до мрежи, необвързания достъп (самостоятелен или съвместен) до абонатни линии или част от абонатни линии, е най-същественият механизъм за отваряне на съобщителния пазар за нови участници, за развитие на същинската конкуренция на телекомуникационния пазар. Регулаторът и операторите, от една страна, а от друга между самите оператори са установени трайни отношения по осъществяване на достъп и на взаимно свързване. Тези отношения са обект на регулиране, свързани са с налагане на специфични задължения поради наличие на предприятия със значително въздействие на съответните пазари125. Актът определя нормативната рамка и приложимите структурни елементи за осъществяване на различните видове достъп за взаимно свързване на мрежи на различните архитектурни нива на мрежата.
На този етап е препоръчително да бъде изследвана ефективността от приложението на Наредбата. Тя развива законовата уредба от ЗЕС и предпоставя конкретните условия за упражняване на правата на учредените по силата на закона сервитути. Нейното значение ще нараства при ефективното й и последователно прилагане за бързото разгръщане на широколентовите мрежи от следващо поколение. При необходимост може да бъдат внесени промени, които изменят или допълват акта, с оглед по-точно постигане на целите.
Тази Наредба съдържа поредица от специални условия, в съответствие със ЗУТ, които създават благоприятна нормативна среда за по-бързо преодоляване на законови и административни бариери при проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, за реконструкции и основен ремонт на съществуващи мрежи. Този акт е особено ценна платформа за операторите в усилията им да се справят с различната практика и компетентност на местната администрация. При пазарния анализ на пазари 4 и 5, трябва да бъде отчетена и тенденцията, която очертава проектът за Препоръка на Европейската комисия (ЕК) за редуциране на съответните пазари, подлежащи на ex-ante регулиране128. По-специално, предлага се ново дефиниране на пазарите за широколентов достъп, поради два фактора: 1) различия в нуждите на клиентите на дребно, като граждани и малките и средни предприятия (МСП), в сравнение с корпоративните потребители; и 2) по-силно фокусиране върху функционалността при режимите на достъп, отколкото на технологичните способи за осъществяване, което се свързва с миграцията от медни мрежи към оптичен NGA достъп. Комисията подчертава, че на нуждите от широколентов достъп за граждани и МСП се отговаря със стандартизирани продукти, които се продават в пакети с други услуги (обикновено гласови). Доставчиците посрещат тези нужди, използвайки богато разнообразие от конкуриращи се технологични продукти, вкл. NGA, кабел, DSL, WiFi, фиксирано безжично радио, мобилни услуги. В същото време корпоративните потребители имат по-високи изисквания за скорост, качество, често и за гарантирано ниво на обслужване и други. Комисията отчита, че безжичните и мобилни технологии все още не могат да удовлетворят такива изисквания. Докато предходният анализ се основаваше на разликата между физическия (необвързан достъп до абонатна линия) и нефизическия (bitstream) достъп, сега ЕК се фокусира върху функционалността, която имат различните възможни способи за достъп и особено за условията и степента за контрол, предлагани на търсещите достъп. В същност при миграцията от медни към оптични фиксирани мрежи възникна ситуация, при която съществуващите регулаторни задължения може да не бъдат ефективни занапред. Най-вече това е при случаи, когато необвързаният достъп не е повече възможен (например оптични PON мрежи) или е неикономичен (на ниво част от абонатната линия). Поради горните съображения ЕК предлага разграничаване на три широколентови пазара на едро, на базата на следните критерии: 1) високо качество, търсено от корпоративните потребители; 2) разположение на точката за предаване; 3) основни функции на преноса, които се предлагат; и 4) гъвкавост при диференциране на услугите за търсещия достъп. Предлаганите пазари са:
Според ЕК, понастоящем не са налице ефективни предпоставки за определяне на отделен пазар за backhaul инфраструктура. жүктеу/скачать 3.4 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|