Свръхсетивното

„Аурата" е последната книга под авторството на Едгар Кейси Написана в сътрудничество с неговия биограф и приятел Томас Сугру и издадена почти веднага след смъртта на Кейси през януари 1945 г., тя започва с думите:

„От момента, до който се простира паметта ми назад във времето, аз винаги съм виждал цветове, свързани с хората. Не си спомням случай, когато съм се срещал с човешки същества,-ретината ми да не е регистрирала синьото, зеленото или червеното, меко струящи от тех­ните глави и рамене: Беше измивало дълго време, преди да осъзная, че другите хора не виждат тези цветове; измина също така много време, преди да чуя думата „аура" и да се науча да я прилагам към този феномен, който за мен беше нещо съвсем обичайно. Аз никога не мисля за хората по друг начин освен за тяхната връзка с аурата им; аз наблюдавам промените при моите приятели и близки с течение на времето - при болести, униние, любов, удовлетворение - всичко това се отразява на аурата, а за мен тя е индикатор на душата. Тя ми показва в какви посоки духат ветровете на съдбата."

Веднъж осъзнал, че този феномен е нещо необичайно, но в никакъв случай не и специфично за него, Кейси започнал да сравнява впечатленията си с тези на другите хора. За свря голяма изненада той открил, че те са аналогични. „Ние се различавахме само по отношение на цветовете, които бяха в нашите собствени аури" - казва той.

„Това е забележително, защото показва колко универ­сални са природните закони. Знаем, че противополож­ностите се привличат, а подобията се отблъскват. Така аз имам доста синьо в аурата си и моята интерпретация на този цвят съвсем не съвпада с тази на човек, чиято аура въобще не го съдържа, и който по този повод е способен да направи по-обективна интерпретация. Една дама, която познавах, имаше голямо количество зелено в аурата си и съответно не се отнасяше положително към този цвят в аурите на други хора, като му даваше една спорна интерпретация, според която зеленото е цветът на здравето и е един от хубавите цветове, които човек може да притежава."

Кейси можеше да вижда черти на характера, отразени в аурите на абсолютно непознати хора, но когато искаше да помогне някому, за него беше най-добре да го познава. „Така аз мога да му кажа кога виждам трепкащите светлини на успеха или постиженията, или да го предуп­редя за настъпващата меланхолия или болест. Разбира се, не бих направил това своя професия, не бих и помислил за подобно нещо. Но аз вярвам, че това е способност, която един ден ще притежават всички хора, и затова искам да направя всичко, което мога, за да възприемат и използват хората идеята за аурата, да започнат да мислят за нея - само така те ще започнат да се опитват да виждат своите аури.

Откъде идват цветовете и какво ги прави така непос- тоянни и променливи? Изглежда цветовете са характе­ристика на вибрациите на материята и нашите души изглежда ги отразяват в този триизмерен свят посредст­вом атомни схеми. Ние самите сме схеми и проектираме цветове, които съществуват за тези, които ги виждат."

Кейси бил помолен в едно тълкуване, правено десет години rio-рано, да посочи природата и източника на индивидуалната аура.

„Аурите са двойни - казва тълкуването. - Част, която показва физическите излъчвания, и част, която показва духовното развитие. Те, когато се поддържат в по-голямо съответствие с преживяванията на индивида, допринасят за по-голямото единение на целта и идеала."

„Така аурата е излъчване, .което произхожда от сил­ните вибраторни влияния на индивида, духовни и душев­ни - особено от духовните сили."

Много преди това Кейси беше описал аурата „не като причина, а като резултат - оезултат от състоянието на обекта. Под „обект" ние разбираме не само физическото същество или тялото, а цялото същество, включващо и духовното, и душевното същество".

Продължавайки в тази насока, той казва: ,;Когато реагираме на различните състояния, така изпращаме или излъчваме определени вибрации. Самите ние излъчваме енергия, откакто сме създадени, и създаваме тази енергия в самите нас. Нашите реакции са излъчвания, които се оформят в цвят. Това, което ние излъчваме като индивиди и изхвърляме като енергия, е аурата."

През годините Кейси е разработил нещо от рода на справочник за цветовете, който обяснява значението им в човешката аура. Тези изследвания се базират върху неговия опит, придобит чрез тълкуване на аурите на околните, върху сравнението на това, което е видял, с това, което е било видяно от други хора, притежаващи този талант, и върху анализа на връзката между цветовете, видени в аурите на хората и събитията и състояни­ята в техния живот, които биха могли да предизвикат наблюдаваните в аурата промени.

Като пример той разказва за човек, когото познава от детинство и който винаги се обличал в синьо. „Често казва Кейси - съм го виждал облечен в синя риза, със синя връзка или дори със сини чорапи. Един ден той влязъл в един магазин да си купи вратовръзки. Бил изненадан, когато установил, че е избрал няколко, които са кафеникави на цвят. Той бил още по-изненадан, когато след известно време започнал да избира ризи на грана-тени райета и връзки с кърпички за джоб, оцветени в различни гами на червеното. Това продължи няколко години, той ставаше все по-уморен и по-нервен. Работе-ще твърде много и вероятно беше изпаднал в нервна Криза.

През това време червеното беше станало преоблада­ващо в неговата аура. След това сивото,. цветът на болестта, започна да се впива в червеното, но след като той се възстанови, сивото изчезна и синьото започна да измества червеното. Възможно е червеното да беше из­чезнало напълно и той се чувстваше така добре. Впос­ледствие никога не носеше червено, гранатено или алено. Изглежда, че човек реагира към собствената си аура посредством избора на цвета на дрехите си дори без¹ да подозира, че притежава аура.

Кейси чувствал, че това ни най-малко не е необичайно. „По-голямата част от хората, смятам аз, виждат аурата, но.не го осъзнават. Аз вярвам, че всеки може да открие каква е в общи линии аурата на друг човек, ако започне да следи цветовете, които изследваното лице обикновено използва по отношение на дрехите си или за украса на заобикалящата го среда. Колко пъти сте казвали за някоя жена: „Защо е облякла този цвят? Та той въобще не й отива!" И колко пъти сте казвали: „Колко е красива тази рокля! Цветът е точно за нея. Роклята е направена ката за нея." И в двата случая вие сте виждали аурата. Първата жена е носила цвят, който не е близък на аурата й. А втората е избрала цвят, хармониращ с нейната аура. Всички знаем кои цветове са подходящи за приятелите ни, и дори тези, които пасват най-добре. Именно цвето­вете трептят със същите вибрации като аурата и това я засилва и стабилизира. При по-внимателно наблюдение можете да oткриете промяна в приятелите си - тя се отразява в смяната на цвета, преобладаващ в гардероба им.

Тук в съкратен вид представяме каталог на цветовете, разработен от Едгар Кейси

Червено

Червеното е признак за сила, здраве и енергия. Ин­терпретацията му зависи от оттенъка и както при всички цветове, от връзката му с други цветове. Тъмночервеното показва твърд характер, но също така е и символ на нервните сривове. Личност, имаща тъмночервено в аура­та, може да не показва слабост, но иначе страда по някакъв начин и това се отразява на нервната й система. Подобни хора са склонни да доминират и да действат бързо. Ако окраската на червеното е светла, тя разкрива нервен, импулсивен, много активен човек, който вероят­но е и егоцентричен. Аленото говори за прекалено силно самолюбие. Розовото или кораловото е цветът на незре-лостта. Обикновено се вижда при млади хора, а ако е изразено в аурата на възрастен човек, говори за забавено развитие или детинско отношение към самия себе си. При всички видове червено има тенденция към нервни проб­леми и подобни хора трябва да отделят време за почивка и за контакти с други хора.

Оранжевото е цветът на слънцето. Той е жизнен, положителен цвят, по принцип показващ задълбоченост и безотговорност. Тук отново е въпросът в "нюансите. Златнооранжевото е жизнен цвят, показващ самоконт­рол, докато кафеникавооранжевото е признак за липса на амбиции и безотговорно отношение. Подобни хора могат да бъдат потиснати, но обикновено просто са мързеливи.

Златистожълтото показва здраве и благоразположе­ние. Подобни хора се грижат добре за себе си, не са притеснителни и учат лесно. Те са щастливи, дружелюб­ни и отзивчиви. Ако жълтото е тъмно, те са стеснителни.

Има ли червеникав оттенък, те често страдат от комп­лекси за малоценност. В тези случаи те често са нереши­телни и слабоволеви, склонни да се оставят да бъдат ръководени от други.

Зелено

Яркото смарагдово зелено, особено ако има синя жил­ка, е цветът на здравето. Подобни личности са отзивчиви, силни и дружелюбни. Това е цветът на'Лекарите и медицинските сестри, които обикновено имат доста от този цвят в аурите си. При всички случаи този цвят рядко доминира, обикновено бива засенчен от някой от съседите си. Ако клони към синьо, хората са надеждни и отзивчиви. Ако клони към жълто, означава слабост. Лимоненозеле-ното със силно представено жълто говори за неискреност. Принципно, зеленият цвят на здравето може да се види в малки количества, но е добре да има малко от него в аурата.

Синьото винаги е бил цветът на духа, символът на вглъбеността, молитвата и рая. Почти всички видове синьо са добри, но най-земните оттенъци са за предпо­читане. Бледосиньото показва незадълбоченост, но и стремеж към развитие. Човекът може да няма талант, но най-малкото се опитва да постигне нещо. Ще има много главоболия и сърдечни болки, но ще продължава да върви във. вярната посока. Средните разцветки на синьото, аквамаринът, са характерни за хора, които ще работят пов,ече и ще получат повече от тези със светлосиньото, макар че способностите им едва ли се различават толкова много. Хората с тъмносиньо намират призванието си и му се, посвещават. Те често са неразгадаеми или в повечето случаи са необикновени личности. Трябва да се знае, че те имат мисия и много бързат да я изпълнят. В по-голямата си част са настроени духовно и животът им обикновено е посветен на безкористни каузи - като наука, изкуство, обществена работа.

Индиговото и виолетовото издават търсачи от всяка­къв тип, хора, които търсят някаква кауза или религиозно преживяване. Когато тези хора се установят професио­нално и узреят в разбиранията си, тези цветове обикно­вено преминават обратно в тъмносиньо. Изглежда така, сякаш веднъж намерили вярната посока, за тях синьото става природното излъчване на душата. Тези, които имат пурпурно, са склонни към надменност, защото в този цвят има примес на розовото.

Идеалният цвят, разбира се, е белият и това е причи­ната всички да се стремим към него. Ако душите ни имаха перфектен баланс, всички други цветови вибрации щяха да избледнеят и щяхме да притежаваме чисто бяла аура. Исус имаше такава аура, което се вижда и на много от неговите изображения, особено на тези, които пресъзда­ват образа му след възкръсването.

* * *

Това бяха няколко практични указания за тези от нас, които виждат или вярват, че виждат цветове, свързани с хората, които познават. Като човек, който винаги е живял с този феномен, аз мога да ви уверя, че е от изключителна полза да се разпознаят у близките хора предупредител­ните сигнали за настъпващата болест (винаги сиви) или тази разцветка на червеното, която казва: „Внимавай! Този човек е загрижен за нещо!"

Той виждаше специфичните оттенъци на аурата. „При децата, например, е възможно да се каже дали евентуално се нуждаят от много упражнения, или само указанията ще са достатъчни. Ако детето е схватливо, аурата изг­лежда като кръгла корона. Ако е нужен пример, аурата ще бъде с по-определена форма, с ясни точки и гама от цветове. Ако детето е склонно да се ръководи само от своите представи, аурата прилича на навита верига, обхващаща пространството над раменете и главата."

По-нататък Кейси казва, че понякога е виждал малки дъгички светлина, преминаващи през аурата на даден човек. „В тези Случаи човекът служи за надзирател на по-голяма група хора, нещо като директор или лидер."

За Едгар Кейси възприемането на цвят и светлина около всеки човек, с който се срещаше, беше естествен феномен - толкова естествен на практика, че отсъствието ни аура означаваше за него само едно: предстояща смърт. Но за повечето от нас подобни възприятия далеч не са естествени, макар че Кейси смяташе, че те могат да бъдат развити.

„Вие можете да получите цветово съзнание - казваше той - и можете да се научите да определяте аурата по дрехите на хората и цветовете, които виждате, че преоб­ладават в тяхното обкръжение.

Ще бъде забележително и поучително да се установи, че някой жизнен и силен човек има поне малко червено в дрехите си, в стаята или градината; да се отбележи как хората, които са тихи, надеждни, уверени в себе си и духовни, никога не могат да бъдат видени без тъмносиньо —почти се създава впечатлението, че те боядисват всичко в синьо около себе си. Отбележете как отворените и слънчеви хора, които обичат да се смеят и играят и които никога не са уморени и потиснати, носят златножълто и сякаш озаряват нещата с жълта светлина, като че ли до тях е било приближено лютиче.

Цветовете отразяват душата и духа, съзнанието й тялото, Но запомнете, че те показват и липсата на съвършенство, незавършеността. Ако бяхме такива, как­вито трябваше да бъдем, от нас щеше да струи чисто бяла светлина. Стремете се към нея и ако я видите у други хора, я следвайте, сякаш е пътеводна звезда. Това е. Но ние, които трябва да се задоволяваме с малките неща, можем да търсим- сигурността в синьото, силата - в червеното, и да бъдем щастливи в усмивката и слънчевата светлина на златножълтото."

8, Психическото развитие при другите хора

Кой от нас понякога не е пожелавал да има силата да вижда в бъдещето? Кой от нас понякога не е пожелавал да има силата да разбере какво се намира отвъд мисте­риозното състояние, наречено смърт? Кой от нас не е желаел да има способността да знае, така ясно сякаш са изговорени, мислите и желанията на.околните? И пос­редством това умение да може да ръководи мислите и желанията на другите в съответствие със своите?

Кой от нас не е преживявал нещо, което да прилича на явление от типа на екстрасензорните възприятия? Сън, който впоследствие се е сбъднал, думи, „чути" от друг човек, секунди преди да ги изрече, чувство, че нещо ще се случи, както и впоследствие става точно по начина, по който сме мислили г- всички тези неща и много други ни въвеждат в света на екстрасензорните възприятия й психическите феномени.

Сега изведнъж всички започнаха да говорят за екст­расензорните възприятия, духове и пророчески сънища. Един учен написа статия за известно списание, разказ­ваща за неговото откритие, че растенията се влияят от емоциите на хората. Същият се появи в телевизионното шоу на Джони Керсън, за да обясни този феномен и да демонстрира лабораторна апаратура, посредством която установил този факт - и, чудо на чудесата, никой не се присмя на този човек! Един изключителен свещеник и един не по-малко забележителен психически медиум демонстрираха .спиритичен сеанс по националната теле­визия, по време на който се установи контакт с починалия син на свещеника - и дори резултатът от сеанса дa не беше напълно разбран или възприет от всички, той поне привлече вниманието и респекта на зрителите.

Изведнъж всички поискаха да знаят повече за тези неща. Може би, но само като възможност, след всичко видяно и чуто, все пак тук се крие нещо!

Не липсва вече печатна информация по въпроса. Всяка година се публикуват стотици книги и статии, включи­телно и книгата, която държите в ръцете си, в която хората разказват за своите или чуждите психически изживявания. Много от книгите отиват дори и по-далеч - те обясняват на читателя как да развие психическите си способности.

Ние, които дълго време сме изследвали психическите феномени, сме благодарни, че най-после свободно можем да обсъждаме тези въпроси, без да се опасяваме твърде много от подигравки. Ние насърчаваме внимателните и премислени експерименти в тази област. Обаче в същото време сме и малко обезпокоени от някои от съветите, които се дават по въпроса за развитието на психическите способности. На хората се преподават принципите на автоматичното писане, самохипнозата й т.н., още повече: автори с добри намерения подтикват хората да изучават тези неща. Ние обаче се питаме: не е ли твърде голям ентусиазмът, с който се подхожда към тази материя, все за доброто на съпричастните хора?

Вероятно ,тук трябва да спрем, за да научим станови­щето на Кейси в тълкуванията му и в будно състояние за някои аспекти на психическите феномени.

Речникът на Фьнк и Уогнълс дефинира телепатията като „предполагаема комуникация между две съзнания на разстояние по начин, различаващ се от нормалното възприемане; обмяна на мисли."

Едгар Кейси казва в едно от тълкуванията си: „Бъдете уверени в този факт; бъдете сигурни в това: обмяна на мисли се осъществява, когато две тела или обекта са в подсъзнателно състояние - независимо дали за един момент, или за векове. Защото времето за духовните сили не е такова, каквото е за материалните сили."

Речникът на Фъни и Уогнълс дефинира ясновидството като „способност да се виждат неща, неразличими за обикновеното човешко око; второ виждане..."

Едгар Кейси казва в едно тълкуване: „Всеки обект притежава ясновидски, мистични, психически сили." Та­зи теория се среща в много от тълкуванията на Кейси.

На друго място той казва: „Изследвайки феномените от този тип, трябва на първо място да се направи анализ на целта... Кой е източникът на информация... който достига отвъд... обикновените ... предположения? Коя е основата за ясновидската и телепатичната комуникация? Какво представляват те в своята същност?

Да сме сигурни, че това преживяване е в една част на мозъка, но мозъкът, както казахме, се състои от материя и от дух...

Така не е нужно да се вика нещо, да се търси зависимост от нещо, да се търси нещо, което е извън, навън от нас, а no-скоро самонастройката към божестве­ното вътре, което е универсално, или универсалното съзнание...

По въпроса за практическото приложение - то е това, което правите със способностите, развити при тази наст­ройка в координацията, съчетани едно с друго при такива изживявания. Защото универсалното съзнание е творческо й разрушително по какъвто и да било начин, винаги творческо в действията си с елементите, които съставят преживяването на обекта във физическото съзнание.

Колкото повече от тези неща се ръководят от това, което е интуитивно, или зависещо от вътрешните душев­ни сили; толкова по-голям, по-далечен, по-широк и по-творчески ще бъде резултатът.

Повече и повече правете експерименти, които са не само полезни, но и дават надежда на другите, които съставят дейността на плодовете на духа.

Служете на Бога, не го правете за показност, не извършвайте действия, целящи самовъзвеличаване, са-мопочитане, а следвайте най-вече тези, които са полезни, и дават надежда на другите."

Едгар Кейси обсъди тези въпроси в едно публично обръщение от 15 февруари 1931 г. Ето някои извадки от него:

„Възприемането на сигналите от съзнанието, или ду­ховната телепатия, съществува. Ние самите го преживя­ваме всеки ден. На много от нас се е случвало да мислят за някого и тогава същият човек се обажда по телефона. Или да говорим за даден човек и той да ни дойде на гости.

Подобно нещо ми се случи само преди няколко дни. Ние говорехме за един определен човек. Доколкото знаех, нямаше абсолютно никаква причина това лице да дойде в дома ми; но когато заговорихме за него и неговите способности, се случи така, че той се появи по същото време;

Каква беше причината? Дали не беше случайност -просто едно делнично събитие? Или мисловните вибрации между нашите мозъци и неговия го осведомиха за разго­вора?

Моята дейност ме научи, че на практика всяка фаза на психическия феномен може да бъде обяснена с дейст­вията на подсъзнанието."

Кейси свързва това преживяване с един експеримент в областта на духовната телепатия, който бил проведен няколко години преди това, по времето, когато той още работил като фотограф. Той казал на помощничката си, млада жена, която по различни поводи била обсъждала с него/различните фази на психическите феномени, че може да накара някой човек да дойде при него. Тя смятала, че това е невъзможно и казала това. Кейси я помолил да назове имената на двама души, за които смята, че по този начин не може да ям се повлияе.

„Не можеш да накараш брат ми да дойде тук - казала тя. - Също така съм сигурна, че не можеш да накараш мистър Б. да дойде тук, защото той не те обича."

"Аз й казах - продължава Кейси, - че преди 12 часа на следващия ден брат й не само ще дойде в студиото, но и ще помоли да направя нещо за него. А на следващия ден в два часа мистър Б. също ще дойде тук."

Малко след 10 часа на следващата сутрин Кейси влязъл в студиото и започнал да мисли за брата на помощничката си. „Чувствах със сигурност, че той ще дойде... - казва той. - Също така бях учуден, че се бях пожертвал, казвайки, че той ще ме помоли да свърша нещо за него, макар че сестра му ми беше казвала, че той не понася работата, която вършех."

След 30-минутна медитация Кейси погледнал през прозореца и видял момчето да прекосява улицата. „Той стоя на място няколко секунди, гледайки стълбите - и след това си тръгна. След няколко минути пак се върна и се качи по стълбите до втория етаж."

Сестрата се огледала и казала: „Какво правиш тук?"

Момчето се подпряло на ръба на масата, въртейки шапката в ръцете си. После заговорило бързо: „Не знам точно—но снощи имах проблеми в магазина, а ти толкова разказва за мистър Кейси, че просто си помислих, .дали той не би могъл да ми помогне."

На следващия ден Кейси повторил опита, отправяйки мислите си към мистър Б. Поседял тихо около час и половина и след това си тръгнал, казвайки на помощнич­ката си, че предпочита да не бъде там, когато мистър Б. пристигне, „защото той не ме понася".

Впоследствие младата жена разказала, че в 12,30 мистър Б. действително дошъл в студиото. Тя го попитала дали може да направи нещо за него.

„Не - отговорил рязко той. - Не знам какво правя тук. Просто се отбих!" Гледайки озадачено, той се обърнал и излязъл навън.

След това Кейси споделил с аудиторията, че никога повече не е повтарял този експеримент и не възнамерява никога да го прави. „Това, според моите разбирания, бяха примери за духовна телепатия или четене на мисли - но в същото време те представляват проникване в сферата на друг човек. Това е опасно нещо! То е част от черните изкуства и принадлежи към нещата, които никой от нас няма право да върши, освен ако не знае много добре какво прави и защо го прави. Понякога то може да служи на доброто, вероятно е възможно да контролираме понякога децата си по този начин, но въпреки всичко може да бъде опасно, защото според нашата информация, всеки, който принуждава другия да се подчинява на волята му, е тиранин. Дори Бог не ни натрапва волята си. Или ние обединяваме волята си с неговата, или сме негови про­тивници. Всеки човек има право на личен избор.

Така големият въпрос е каква роля може да играе духовната телепатия в нашия живот.

Защото всичко добро може да бъде и опасно. Не мога да спомена нищо добро, което заедно с това да няма своите изродени и вредни приложения. Така че как бихме могли да използваме творчески четенето на мисли или духовната телепатия?

Най-доброто правило, което мога да препоръчам, е: не карайте друг човек да прави това, което вие не бихте направили. Учителят никога не е искал подобно нещо, нека и ние не го правим."

Веднъж, създавайки едно тълкуване, Кейси разгледал въпроса дали обединената мисловна мощ на много инди­види може да промени хода на физическите събития, или не. Той отговорил: „Ние виждаме, че ако мислите на много индивиди са насочени към една фокусирана точка, състоянието й бива повлияно от преминаващата мислов­на сила...

Когато мислите са насочени, предаването на духовни вълни постепенно става реалност — точно както светлинните и топлинните лъчи в материалния свят сега се използват от хората. Точно по такъв начин в духовен план елементите на духовното предаване, или прехвър­ляне, могат да станат реалност."

Автоматично писане

Явлението „автоматично писане" от дълго време е обект на интереса на изследователите на психически феномени. Често в процеса на създаване на тълкуване Кейси е бил насочван към този проблем.

Веднъж му бил зададен въпросът дали е възможно да се общува с обекти в духовен план посредством методите на автоматичното писане. Неговият отговор бил: „Да, на практика. Седнете сами пред лист хартия и с химикалка в ръка и оставете този водач, който може да бъде търсен или може да дойде, да управлява. То ще дойде. Всеки може да направи това. Но дали това & по-добрият начин? Често пъти това е въпросът."

Кейси винаги е предупреждавал за възможни опаснос­ти за индивида, който се е заел с автоматично писане. В едно тълкуване, правено през 1938 г., той казва: „Оттук ние не можем да посъветваме никого да се остави да бъде воден от влияния от отвъдното. Защото царството е вътре. Ако това идва като автоматично писане, вдъхновено отвътре, а не като ръководство от други - това вече е различно."

През 1936 г. той отново се спира на този проблем. „Както беше посочено, пр-добре е автоматичното писане или медиумът да се обърне към гласа отвътре! Ако това писане намери израз чрез ръката на обекта, ще е добро. Но не ръката да бъде ръководена от влияние, идващо извън човека. Защото вселената - Бог - е вътре. Ти твориш него. Общуването ти с космическите сили на природата, общуването ти с твоя Създател е твое право по рождение! Не се задоволявай с нищо друго, освен да вървиш с него!"

Хипноза

Хипнозата, ако е в ръцете на отговорен терапевт, може да бъде едно от най-силните средства на медицината.

Въпреки всички учебни демонстрации и не съвсем сери­озното отношение този проблем продължава да бъде изследван задълбочено като сигурна и ефикасна мярка за намаляване както на физическите, така и на емоционал­ните страдания.

Тук трябва да бъде казано, че всяка хипноза в крайна сметка е самохипноза. Никой не може да контролира подсъзнанието на друг човек. Това, което става, е, че възприемащият обект се вслушва във внушението на лекуващия-терапевт и се самохипнотизира. Никога обек­тът не се управлява от терапевта.

Веднъж бях свидетел на ужасна демонстрация на необмислена хипноза, която показа колко опасен може да бъде този метод, когато се прилага при неподходящо състояние. Хипнотизаторът, който въпреки че беше аматьор, се беше занимавал много пъти с подобни експе­рименти, след една празнична вечеря се зае да ни покаже процеса на хипнотизиране. Ние седяхме в дневната на къщата на приятели в Маунт Клемент, в Мичиган. Хипнотизаторът „приспа" обекта и започна да му вну­шава, че се намира в стаята на една швейцарска вила. Ако тя (обектът беше жена) била отидела до прозореца, каза той, би могла да види скиорите, подготвящи се за спускане по пистата. Той описа както гледката, открива­ща се от прозореца, така и обстановката в стаята.

Обектът потвърди, че вижда всичко, което той посочва. Тя изглеждаше така, сякаш преживяваше, гледайки през прозореца червените мичигански септемврийски прост­ранства, красотата на снега.

Хипнотизаторът каза: „Ако искаш да се порадваш на снега, отиди и вземи ските си от спалнята." Обектът се обърна незабавно и някак възбудено се отправи към вратата на помещението. Едва пристъпила прага, тя падна на пода и започна истерично да крещи.

Мина известно време, докато разберем какво се беше случило. Хипнотизаторът каза: „Ти си в стаята на швей­царска вила!" В момента, в който тя пристъпи прага, за да влезе обратно в стаята, тя се върна в къщата на Маунт Клеменс. Докато се възстанови напълно от това прежи­вяване, изминаха още няколко дни.

Хипнозата е предмет на обсъждане в много от тълку­ванията на Кейси. Първото нещо, на което се спира Кейси при разглеждането на въпроса, е човекът, който ръководи сеанса. В много от случаите това не е професионален хипнотизатор, а член на семейството на пациента, който само предава внушението.

Веднъж той бил запитан във връзка с едно 13-годишно момче, което било глухонямо и страдало от епилепсия: „Може ли в този случай да се използва хипноза?" Той отговорил: „Може да се използва, но трябва да се внимава с човека, който ще я провежда." Той посъветвал внуше­нието да бъде направено от майката на момчето.

След това бил принуден да покаже формата на вну­шението, което трябва да се използва. Той отговорил: „Зависи от това, което желаете да предизвикате. Работете с внушение, прилагащо манипулативните (остеопатич-ните) сили в това, но винаги призовавайте вътрешното същество - това същество се пробужда в този формиращ период от развитието на тялото, духовно и физически. То може да бъде като форма, но трябва да бъде въплътена в думите на индивида, който прави внушението. Кажете, когато тялото потъне в дрямка: „Събуди себе си, азът, за възможностите си, за отговорностите си, които, както аз ти казвам, в нормалното, будно състояние ще отговарят на същото това грижовно и изпълнено с обич поведение, което ти е дадено." Разбирате ли?"

В тълкуването на една млада жена, страдаща от малоумие, Кейси посъветвал внушението да бъде напра­вено от човек с ясен разсъдък. „Тялото е добре наглед и няма да бъде хубаво то да се постави под влиянието на човек със скрити мотиви или желания." (Забележете ясновидството, изразено в репликата: „Добре е наглед." Кейси никога в будно състояние не бил виждал тази пациентка.

За един мъж, който страдал от постоянно хълцане в продължение на шест дни, Кейси също предписал хипноза.

„Нека това бъде направено с внушения, същото както това на Кан,"

И накрая ще цитираме една основна реплика за хипнозата: „Много от индивидите, много от персонажите са давали всичко, което имат за демонстриране на някак­ва истина.

Както беше посочено от самото начало - през този канал, "където винаги трябва да бъде идеалът. Какво значи подобна информация, която се получава през този кавал за живота на индивидите? Тя прави ли ги по-добри родители, по-добри деца, по-добри съседи, по-добри при­ятели, по-добри граждани? И ако и когато не ги прави, не се занимавайте с нея!"

Описахме различни случаи, в които хората .експеримен­тират с това, което можем да наречем „стимулиране на собственото психическо развитие" и цитирахме основните съвети на Кейси по тези въпроси. В своята книга" Вътреш­ните рискове" Хю Лий Кейси разказва за личните си наблюдения върху хора, които сами са си създали проблеми в резултат на необмислени експерименти в тази насока.

Така достигаме до най-впечатляващата концепция от всички изброени: възможността да съществува нещо по­добно като обсебването.

Тази идея — имам предвид в традиционния смисъл на думата, че човешко същество е завладяно от духа на някакъв безплътен обект - не ви ли кара да се усмихвате?

Това е напълно възможно. Около този проблем са известни редица истории, изпълнени със загадки. Тази идея е много стара, при това с толкова разклонения, че звучи no-скоро като добра измислица и прави още по-сложно сериозното й разглеждане.

Спящият Кейси се отнасяше сериозно към този въпрос. Няма никакъв начин да се разбере дали изказванията му на тази тема са верни, или не, но проблемът се появява в много тълкувания, Имайки предвид високата степен на точност на неговите физически тълкувания, които ще бъдат разгледани малко по-късно в тази книга, можем само да ви предложим следващите примери и да ви оставим сами да изградите своето отношение.

Веднъж, създавайки тълкуване на една 72-годишна жена, Кейси казал: „Да тялото е тук." Той замлъкнал за дълго време и след това казал с приглушен глас; „Тук имаме оосебване."

В тълкуване за една жена, която искала да зададе на Кейси няколко въпроса, отнасящи се до проблемите на съпруга й алкохолик, той бил попитай: „Какво кара съпругът ми да губи самоконтрол?"

Кейси отговори незабавно: „Обсебване!"

„Какво се има предвид под обсебване?"

„Има се предвид ОБСЕБВАНЕ!"

На следващия въпрос: „Той луд ли е, или духовно помрачен?", той отговорил: „Ако обсебването не е лудост, какво е тогава?"

„Обсебване от други обекти по време на алкохолно опиянение ли се има предвид?"

„От други обекти по време на влиянието на алкохола - отговорил спящият мъж. - Защото това тяло, съпругът, ако би имало достатъчен период на въздържане от упот­реба на алкохолни стимуланти и биха се използвали диатермични електрически методи, подобно лечение би прогонило обектите. Но не използвайте електрическите методи в съчетание с действията на алкохола в системата; това може да бъде вредно." .

Дадохме тези примери, за да покажем, че според Кейси обсебването е нещо, което би могло да се случи на всеки. За практикуване на дейности от рода на автоматичното писане и самохипнозйта е нужна, за разлика от обсебва­нето, специална подготовка, което е и обяснено в редица тълкувания на Кейси. ,

Тук ще опишем три случая, показващи последиците от невнимателните опити с определени йогийски техники. (Те обаче при всички случай не са от йогийските упраж­нения, служещи за укрепването на физическото здраве и препоръчвани често от Кейси в тълкуванията.)

В тълкуване за една 50-годишна жена Кейси казва: „По време на тези действия, които е предприело тялото, са били създадени няколко състояния, които са благоп­риятни... Те са причинили и помагат за създаването на възбуждане на силите на жлезите в тяхната дейност, свързана с гениталната система. Но това, съчетано с натиска на нервната система, причинява ненормални и обезпокоителни състояния за това тяло."

„Коя е причината за изгарящото усещане, което ме обзема така, сякаш някой има власт над мен?" - бил запитан той.

„Това е липсата на координация между церебрално -гръбначната и симпатичната нервна система. И когато е засегната системата от жлези - по отношение на половата система, а особено засягане директно на центъра над пубиса - така се създава (заедно с токсичните сили в системата) това парене и резултатът от обсебването!" „Трябва ли да се направи нещо за жлезите?" „Както беше казано, вече е направено твърде много!" В тълкуванията за една 53-годишна жена Кейси казва: „Тялото е свръхчувствителен индивид, който сам е поз­волил чрез упражнения - чрез отваряне на центровете на жлезите на тялото, да бъде обсебено от присъствия извън самото него..."

„Какво съм направила, за да се случи това?"

„Тялото посредством упражнения е освободило цент­ровете на жлезите и само е позволило да стане чувстви­телно към външни влияния."

„Кое точно ми създава проблеми?"

„Външни влияния. Безплътни обекти."

И накрая, Кейси казал за една 39-годишна жена: „Имало е отваряне на лидните жлези, така че силите кундалини се движат по гръбнака по различните центро­ве, които са отворени - посредством дейността на духов­ните и душевните сили на тялото. Психологическата реакция прилича на това, което може да бъде илюстри­рано като еднократно приемане на много знания, без те да бъдат практически приложения... Сега комбинирайте тези две неща и ще получите това, което е наречено тук обитаване на тялото - мъчение, каквото е било за всич­ките 7 центъра на тялото, причинено от неспособността за почивка или дори от липсата на заетост в съгласувана дейност, без тялото да бъде използвано за нещо друго. Когато тялото се занимава с оказване на помощ на други хора, то вижда, че смущенията намаляват и изчезват."

Знаем, че това звучи фантастично. Но не съжаляваме, че го споделихме тук. В края на краищата кой може да каже, че Кейси не е знаел какво говори?

Ще се спрем за момент, за да обясним терминологията, използвана в горните тълкувания или свързана по няка­къв начин с тях, защото тя би могла да бъде напълно непозната за вас.

Кундалини е санскритска дума, обозначаваща дей­ност, свързана с йогизма. Чрез концентрация върху нервните центрове и посредством упражнения и дишане, кундалини, фундаменталната мощ на електрическите сили, може да бъде събудена в тялото. Ако упражненията не се извършват под наблюдението на опитен човек, това може да бъде опасна практика. Вероятно някои от хората, споменати в горните тълкувания, са експериментирали с тази дейност, без да са контролирани от човек с достатъ­чен опит.

Смята се, че кундалини .се намира в основата на гръбнака, навита като змия, докато съзнателно не бъде издигната посредством различните чакри с цел да се разпростре от върха на главата надолу. Чакрите (друга санскритска дума) са седемте центъра на психическата енергия. Смята се, че са разположени по дължината на гръбнака й в главата и са предназначе­ни, според йогите, да служат за точки на възприемане на „граничните сили" (жизнената енергия), които подтик­ват индивида към действия. Тяхната природа е психичес­ка, а не физическа. Започвайки от основата на гръбнака нагоре към главата са разположени съответстващите им жлези — които, естествено, са от физическо същество -надбъбречните, половите, панкреасът, тимусът, щитовид­ната жлеза, хипофизната и епофизната.

В последното цитирано тълкуване, посветено на 39-годишната жена, Кейси казва, че е имало „отваряне на лидната жлеза, така че силите кундалини се движат по гръбнака към различните центрове, които са отворени..." Лидна жлеза е понятие, често използвано от Едгар Кейси в тълкуванията, обозначаващо източника на клетките Лидих. Това са междинните клетки, които отделят анд-рогените, или мъжките хормони.

В едно тълкуване, създадено през септември 1928 г., Кейси твърди: „Основата или седалището на душата е лидната {лидих) жлеза." Това е смущаващо твърдение -„лидна жлеза" като понятие не фигурира в нито един речник или списък на ендокрините, който съм проверя­вала, а аз съм проучила много. Клетките лидих са открити, разбира се, и възприетите научни схващания очевидно потвърждават това, което казва Кейси по този въпрос. Дали Едгар Кейси е допуснал езикова грешка в огромното число случаи, когато говори за лидната жлеза, или е имал достъп до някаква много специална инфор­мация - информация, чакаща да бъде открита или пре-открита?

В едно тълкуване Кейси казва: „Лиден, означаващо

затворено, е тази жлеза, от която настъпва бременността, когато е създадено едно тяло»., разположено във й над половите жлези." На същото място той продължава: „Основата или седалището на душата е в лиден (клетките лидих)."

Така в тълкуванията се посочва, че душата влиза в тялото през клетките на лидих или лидната жлеза. Те също така твърдят, че душата функционира посредством мрежа, свързваща жлезните тъкани в различните части на тялото. Едно тълкуване обяснява това по следния начин: „Духовният контакт е чрез жлезните сили на творческите енергии; не е затворен само в лидната жлеза на възпроизвеждането, защото той е винаги - толкова дълго, колкото съществува животът - в контакт с мозъч­ните клетки, чрез които съществува постоянна реакция чрез епифизата".

В началото на XVII век френският математик и фило-соф Реве Декарт нарекъл епифизната жлеза „седалище на душата". Той основавал теорията си на вярването, че епифизата се среща само у хората. Когато било открито, че тя съществува и при други гръбначни - понякога пропорционално по-дълга, отколкото при човека, - тео­рията на Декарт била забравена бързо. При всички случаи, в много от тълкуванията на Кейси горецитира-ните думи се употребяват по отношение на епифизната жлеза, а в едно тълкуване за нея се казва, че е „канал, през който могат да преминават психическите и духов­ните сили".

Ако въобще има жлеза, която е пренебрегвана, то това е именно епифизата. Миниатюрният орган, който е прик­репен точно като хипофизата към основата на мозъка и е загубил статута на жлеза, след спешните интензивни търсения на епифизния хормон е наречен от учените „епифизно тяло". Тази логика довела до извода, че епифизата не е от голямо значение за човешкото тяло.

След това през 1958 г, от хипофизата беше извлечен хормонът мелатонин. Учените, работещи в тази област, бяха принудени да заявят, че е „възможно епифизната жлеза да изпълнява функция, която още не е открита". След откритието на мелатонина думата „жлеза" отново беше свързана с епифизата.

Малко по-късно бяха проведени опити с изчистен от протеин екстракт от епифизните жлези на говеда в Харвардския университет. След използването му посред­ством инжекции при група от 25 души, страдащи от хронична шизофрения, се оказало, че при всички случаи имало подобрение, а резултатите на отделните пациенти били „изключителни".

В едно тълкуване, създадено през 1932 г., отговаряйки на въпрос за източника на тази информация, Едгар Кейси казал: „Трябва да има във физическия или материалния свят канал, през който могат да преминават физически и духовни сили...

Точно в това тяло (Едгар Кейси), през което те се излъчват в момента; жлезата, известна като епифизна жлеза, с нейната връзка, е каналът, през който се извършва това. С надмощието на подсъзнанието - физи­ческото подсъзнание - се появява, както е било, клетка с творческите сили към входа на съзнанието, или мозъка, действайки по или движейки се по това от връзка или нишка (наричана от Кейси понякога сребърна нишка) както когато се отделят физическото тяло, душата и духовното тяло."

В друго тълкуване той казва: „Хипофизните сили се изразяват в интуицията.

В тялото намираме това, което свързва епифизата, хипофизата, лидена, което може наистина да бъде наре­чено сребърната нишка... което е творческата същност във физическия, духовния и душевния живот; защото разру­шението на нещо от.тях ще допринесе за отделянето на душата от тленната й обвивка."

И на друго място: „Хипофизата е вратата, през която физически всички рефлексии действия проникват чрез различните сили на нервната система. То е това, към и чрез което идват духовните дейности, които произвеждат влиянията в системата на въображението, както и преоб­ладаващите расови влияния - или самата сила на кръвта.

В духовен план то е това с възрастта, което носи пробуждане на неговите способности, неговите крайни надежди и желания.

Като съзнание то е това, което дава справедливост и разбиране, толерантност и връзките с определящите фак­тори..."

„Защо се съмняват?"

В едно общо тълкуване, правено с цел получаване на информация за психическите феномени, на Едгар Кейси бил зададен въпросът, който измъчва всички, които се занимават с този проблем: „Защо толкова много хора отхвърлят идеята, че полезна информация може да бъде получена от този източник на психически данни?"

Той отговорил: „Липсата на разбиране на закона, управляващ така наречените психически сили, липсата на съзнание, дадена на индивида, за потенциалната мощ, която преминава във и през психическите или окултните сили.

Голяма част от това неразбиране е причинена от липсата на същинско използване на знанието, получено от тези източници. Защото неправилното използване на подобно знание може и ще донесе разрушителни елемен­ти...

Единственият реален живот е този, който във физи­чески или материален план се нарича психически. Тези, които отричат подобни сили, трябва да бъдат по-скоро съжалявани, а не осъждани, защото те евентуално трябва да достигнат това състояние (нещастия, бедствия и т. н.), през които душата им ще се събуди за елементите, необходими за развитието.

Защото извън психическите сили в света, физическото би било в състояние на удари и неуспехи, или като кораб без кормчия или водач. Защото този елемент, който е водещата сила в това и всяко състояние, е духът или душата на това състояние - което е психическата или окултната сила."