Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Пирамидата акумулира космическа енергия, комбинира я със земната, в това число с човешката биоенергия (когато е във или до нея), и сама става източник на енергия. На пирамидния модел, който използваме в домашни условия, трябва да осигурим най-добрите възможности, за да функционира без външно влияние. Това означава, че е много важно къде в стаята поставяме пирамидата. Трябва да се избягват металните повърхности и близостта до домакински уреди, телевизори, радиоапарати и други източници на енергия. От особено важно значение е мястото на пирамидата в спалнята: под леглото, над леглото или другаде. Този въпрос заслужава повече внимание, но преди това да кажа няколко думи за внушението и т. нар. пласебо ефект.

Винаги когато разговарям за здравословната роля на пирамидната енергия със скептици, си мисля за шопа пред жирафа в зоологическата градина. Скептицизмът на моите събеседници и опоненти силно ми прилича на неговата реакция: "Няма такова животно!"

В споровете имам подръка един силен ход: предлагам на скептиците да направят сами поне един от няколко прости експерименти - с ябълките, с парчета месо, с ножчета за бръснене - и да се убедят от собствен опит, че когато не искат да разберат нещо, не означава, че то не съществува. За да се постигнат добри резултати обаче, са необходими няколко елементарни условия: честност, обективност и искрено желание да се стигне до истината. Чел съм писания на автори с научни претенции, които ужасяват със своята преднамереност. Спомням си за един претенциозен критик, който коментира експеримента на Антоан Бовис с мумифицирането на мъртви котки в конструиран от него модел на Голямата пирамида. Този автор не се занимава с откритието на Антоан Бовис, а отбелязва с примитивна ирония, че французинът се отказал от експериментите си, когато се убедил, че на пазара няма търсене на мумифицирани котки.

Други специалисти, когато не могат да отрекат очевидното, обясняват резултатите от използването на пирамидната енергия с т. нар. пласебо ефект. Пласебо, както е известно, наричаме онова безвредно лекарство, което лекарите предписват за успокояване на пациент. Пласебо е и църковен термин, означаващ заупокойна молитва. Така се подсказва, че ако се постигнат някакви резултати с пирамидата, те са вследствие на внушението и самовнушението. По принцип не виждам нищо лошо или вредно във внушението и самовнушението. Обратното - смятам, че едва ли има нещо по-лошо от отчаянието и безверието, от загубата на надежда, защото това са състояния, които могат да неутрализират и най-доброто лекарство. Вярата в излекуването, в собствените сили, в успеха на едно начинание само увеличава възможностите за постигане на успех. Но тази вяра, както и самовнушението, са допълнителни фактори, които не заместват, а допълват ролята на пирамидната енергия. Ще препоръчам на моите читатели един експеримент, който показва поне две неща: значението на мястото, където се поставя пирамидата, и ролята на самовнушението. Този експеримент не е измислен от мен, а от американеца Том Гарет от Оклахома Сити. Том Гарет инсталирал под аквариум с тропически рибки пирамида с височина 15 см. След около десетина дни рибките започнали да измират - за кратко време изгубил седем. Едновременно с това забелязал, че по стените и дъното на аквариума се била образувала кафеникава утайка. Минали още седем дни и Том Гарет махнал пирамидата под аквариума и поставил вътре в него - върху камъните на дъното, малка пластмасова пирамида с височина 7 см. Само след часове водата започнала да се избистря и след няколко дни напълно изчезнала кафеникавата утайка. Разноцветните рибки сякаш си лъснали телцата и изглеждали по-активни и игриви.

Несъмнено при този експеримент енергията, излъчвана от върха на пирамидата, се оказва фатална за тропическите рибки. Ще се изненадам обаче, ако скептиците се съгласят, че внушението или самовнушението едва ли е играло някаква роля в съдбата на рибките.

Разбирам, че когато популярни актьори, като Глория Суонсън или Джеймс Кобърн говорят с възторг за доброто, което са видели от пирамидата, много хора ще се почешат по челото. Особено впечатляващо е изявлението на Глория Суонсън пред сп. "Тайм", че миниатюрна пирамида под леглото "накара да тръпне всяка една клетка от тялото ми". Още по-впечатляващи са изпълненията на Джоан Ан де Матиа с нейния приятел под влиянието на червена пирамида. Но докато на актрисата е простено да не се занимава с такива подробности, като точните размери на "миниатюрната" й пирамида, от Джоан всеки очаква по-голяма точност, още повече че с този проблем тя се занимава професионално.

Аз не препоръчвам безразборното използване на пирамиди под леглото. Същото мога да повторя и по друг начин: препоръчвам използването на пирамиди под леглото само ако са пресечени.

Салас и Кано коментират, че спането с пирамида под леглото може да даде добри резултати първите нощи, но след няколко дни положението радикално се променя: появява се неприятна нервна възбуда, дори свръхвъзбуда. Те описват един случай, когато техен приятел, спокоен и уравновесен човек, поставил 7 пирамиди (високи по 15 см) под леглото си и се събудил посред нощ в полуистерия.

Не само двамата испанци, но и други автори - в това число слагам и себе си с моите експерименти - поддържат мнението, че енергиите на пирамидата във вътрешността и над върха й са различни. Пирамидата, окачена над леглото и ориентирана правилно към четирите посоки, сякаш се удължава надолу и енергията й, макар и с отслабваща сила, винаги е с благотворно въздействие върху организма. Енергията над върха е като в обърната пирамида и може да се окаже доста опасна. Да си спомним за експеримента с махалото. В пирамидата то се върти по посока на часовниковата стрелка; от върха на горе до една пирамидна височина се върти обратно на часовниковата стрелка. Така се образуват няколко енергийни пласта - всеки с размери, колкото е височината на пирамидата. Там, където махалото се върти по посока часовниковата стрелка, тоест както във вътрешността на пирамидата, съществува благоприятно енергийно излъчване. Ако някой толкова държи на пирамида под леглото, трябва добре да премери височината й и да определи в какъв енергиен пласт ще попадне тялото му в легнало състояние.

Аз горещо препоръчвам пирамида с височина 20, 25 или 30 см да се монтира на поставка от летви, закачена на стената така, че да виси над сърцето. При това колкото по-близо е пирамидата до тялото, толкова по-добре. Смятам, че 60-80 см са добро разстояние.

Пресечената пирамида несъмнено е най-подходяща за поставяне под леглото. Лесно може да се определи дали мисленото й продължение обхваща и легналото тяло. Тогава можем да очакваме и най-добрите резултати. Такава пирамида, построена като табуретка, по желание може да се боядиса и в червено. Надявам се, че ще даде и по-добри резултати в лечението на синдрома на уморения жених.

Тук му е мястото да подчертая с няколко думи дълбокото си убеждение за ролята на пирамидата като фактор, който забавя процеса на стареене и поддържа по-продължително време нормалните функции на организма. Спомням си какво силно впечатление ми направиха словата на американския лекар Даниел Олифант. Той категорично заявява, че ако човек спи под пирамида, ще остане по-дълго време млад. Той и жена му Белла поставили над леглата си картонени пирамиди и 30 години заспивали под техния страж. И двамата били на над 60-годишна възраст, но изглеждали на около 40. "Пирамидите не могат да върнат никого от смъртта, но могат да отдалечат от вас прага на смъртта" - заявява уверено докторът. Пак ще повторя, че съм склонен да дам рамо на Джоан Ан де Матиа заради това, което научих от Педро Ферис: престой от 2-3 часа върху Теотон, тоест върху пресечената пирамида, води до засилване на сексуалната активност. Може би този ефект е свързан със сравнително краткия престой върху пирамидата. Не бих желал да прогнозирам какво би се получило, ако се прекара там цяла седмица.

Познавам случаи, когато пирамидата е въздействала положително в сексуалната област, но има и примери с нулев ефект. Много са факторите, които влияят върху крайния резултат. Сред тях са личната чувствителност на всеки човек, използващ пирамида, желанието му (противопоставяне на съмнението), разстоянието между него и пирамидата, както и времетраенето на пирамидното въздействие. Мисля, че всички изтъкнати пирамидолози и изследователи на пирамидни енергии са единодушни, че ако пирамидата се използва правилно, ако е направена от подходящ материал, ако е точно ориентирана, ако човек е вътре във или под нея, получава се енергозареждане на организма, водещо до общо подобряване на здравето. А има ли по-добър афродизиак от доброто здраве?...

Описаният експеримент на Шул и Петит с растежа на покълналите слънчогледови семки показва, че пирамидната енергия е най-силна под върха на пирамидата и после при равнището на 1/3 височина, тоест на царската камера. Тот и Нилсен обаче смятат, че какъвто и да е продукт, поставен върху платформа, не трябва да надвишава равнището на царската камера. Когато предметът е кръгъл, например бутилка, най-добре е да се постави в средата на пирамидата, точно под върха. Аз не споделям това мнение на двамата американки автори, които не са запознати достатъчно с пресечените пирамиди.

По принцип всички предмети и продукти трябва да се полагат в пирамидата така, че дългата им страна (когато формата на съда или опаковката позволяват) да бъде ориентирана по оста север -юг. Главното обаче е самата пирамида да бъде точно ориентирана по тази ос. Най-добре е това да се прави с помощта на компас. Забелязал съм, че любители, които за първи път се решават на експеримент с пирамида, не са наясно какво точно представлява това ориентиране. Затова ще посоча: пирамидата е правилно ориентирана, когато страната й - един от четирите триъгълници - е ориентирана на север, а не например някои от ръбовете. Това се постига, ако стрелката на компаса, поставен до една от пирамидните основи, образува права успоредна линия с линията на основата. За улеснение, когато се работи с пирамида, която често се повдига за проверка или за отчитане на резултати, е най-добре да се отреже картон с квадратна форма, по-голям от квадратната основа на пирамидата. Той се поставя на мястото в помещението, определено за експеримента, върху него се инсталира пирамидата, ориентира се с компас и с молив се трасират линиите на основата. След това се определят точките в средата на всяка една от страните - те съвпадат с точките на апотемата на триъгълната страна. И пак с молив се съединяват срещуположните точки. Там, където те се пресичат, е центърът на пирамидата, точно под пирамидния връх. Тези линии не са съществени и само помагат за точното и по-ефективно разполагане на предметите вътре в пирамидното пространство.

Моят собствен опит показва, че когато пирамидата не дава желания резултат, обикновено причината е неспазването всичките условия или допускането на някаква важна грешка - например не съм обърнал внимание на разположен наблизо силен енергиен източник или уред. В такъв случай се тръгва от началото и се проверява всяка стъпка. Не бива да забравяме, че ако пирамидата е върху метална повърхност и вътре в нея сме поставили метален предмет, нейното енергийно поле се изменя, изкривява се и намалява до пълно неутрализиране. При установяване на негативен фактор експериментът трябва да се повтори.

Пропорционалните размери на Голямата пирамида са приети като най-подходящи за домашно и персонално приложение. Не е случайно, че производителите в отделните страни и изследователите на пирамидните енергии използват именно формата и размерите на Голямата пирамида. Но... трябва да вдигна предупредителен знак: с такъв модел пирамиди започва да експериментира Антоан Бовис, с такъв модел си служат и днешните му следовници. Експериментите с друг вид пирамиди са малко, откъслечни и не са известни дори и сред пирамидолозите. А факт е, че добри резултати се получават и с други размери, следователно и с друг ъгъл на наклонение. Чехословашкият радиотехник Карел Дрбал, който далеч преди Втората световна война се занимава с радиестезия и поддържа връзки с най-известните френски имена в тази област, през 60-те години предизвиква световна сензация с изследванията си на пирамидните енергии, по-специално с удължаване живота на ножчетата за бръснене. За постиженията му пишат всички автори, но никой не отбелязва, че той е използвал и модели, различни от Голямата пирамида. В своя статия, която Тот и Нилсен публикуват в книгата си, Дрбал съобщава, че той и няколко френски експериментатори са получавали добри резултати с пирамиди, изработени с ъгъл на наклонението 65о. За мумификации на субстанции той използва успешно и пирамида с ъгъл 25о. Германецът Ханс Йоаким Хьон не само потвърждава, че пирамидата поддържа остротата на ножчетата, но и предлага собствен модел на пирамида с 69о 20' (дължината на основата е 15 см, а височината - 22,2 см), с който също получава добри резултати.

В моите експерименти винаги съм държал на пирамидни модели от картон по размерите на Голямата пирамида. И постепенно започнах да се убеждавам и на практика в нещо, в което бях по принцип убеден: по своята форма и размери мексиканските пирамиди се различават от Голямата пирамида, но те не са по-малко действени и следователно могат да намерят широко приложение в домашни условия. Някои български радиестезисти експериментират с други размери, но за съжаление не разполагам с проверени данни за резултатите им.

Във връзка с ориентирането на пирамидите ще предложа на моите читатели да направят един спорен експеримент, който според твърденията на Джоан Ан де Матиа е много показателен и лесен. За него се изисква пирамида от картон с височина 15 см (или по-голяма), неметална четвъртита чинийка (от стъкло или пластмаса), която да влиза в пирамидата, и малко мед. Целта на експеримента е да се провери дали пирамидата е правилно насочена по оста север - юг.

Поставяме чинийката с мед в центъра на пирамидата, евентуално върху платформа, която да я приближава до равнището на царската камера или на 1/3 от пирамидната височина, и после наблюдаваме какво става с меда. След около три дни той трябва да е започнал се втвърдява, да става лепкав като незасъхнала боя. Ако това не стане до третия ден, откривателката на синдрома на уморения жених препоръчва да проверим ориентировката - вътре и на пирамидата, както и дали наблизо няма друг енергиен източник.

Ако всичко е, както трябва, медът се втвърдява. Завъртете сега пирамидата, за да нарушите точното й ориентиране. През следващото денонощие медът трябва отново да се втечни. Върнете пирамидата към точното й ориентиране и медът отново трябва да се втвърди. Излишно е да се търсят някакви химически процеси като причина за това явление. Уместно е обаче да се запитаме защо след престой под пирамида не настъпва мумифициране (изсушаване) на меда. Някои автори обясняват, че медът е жива органична материя и следователно не може да се мумифицира в пирамида. Не знаех, че медът е жива материя.

Повечето автори и изследователи не поставят под съмнение резултатите от този експеримент. Но Емилио Салас и Роман Кано твърдят, че въпреки многобройните си опити са регистрирали само провали. Двамата испанци се позовават и на други автори, които по същия начин са се сблъскали с неуспеха. Със съжаление трябва да призная, че и в моите опити не постигнах нищо сензационно.

Наистина не след три дни, но след близо две седмици медът като че ли започна да се сгъстява, не потичаше при наклоняване на чинийката, но не мога да твърдя, че е станал твърд като бучка. Ще бъде интересно, ако повече мои читатели направят този експеримент - може би те ще постигнат по-добри резултати.

Бръсначката на фараона

Винаги когато нощем вдигна глава и се загледам в звездите, имам усещането, че хиляди, милиони и милиарди очи някъде отгоре ме наблюдават, следят всяка моя стъпка, вероятно четат и всяка написана моя дума. Може да ме дебнат дали ще напиша някоя лъжа и ще я представя като истина. Искам да уверя тези невидими мои доброжелатели там горе, че обективно и това може да се случи. Човешко е да вярваш в една неистина и да я защитаваш. Това е нормално, но само доколкото не се прави умишлено. В тези редове мога да греша неволно, но във всички случаи искрено вярвам в това, което описвам и подкрепям.

Предполагам, че всеки е преживял моменти, когато звездното небе го е карало да се чувства като земна мравка, като дребно зрънце пред великата мистерия на Вселената. Подобно чувство ме споходи и когато за първи път вдигнах поглед към върха на Голямата пирамида в Гиза. После отново си мислех какви нищожества сме всички ние, съвременните хора, в сравнение с древните, когато стоях захласнат пред пирамидата в Чичен Ица, по която Кукулкан слезе на земята, в Теотиуакан, в Тахин и Чолула. Понякога приятели, които са били с мен по тези места, са ме сепвали с такъв въпрос: "Защо се усмихваш?" Нима съм се усмихвал? Вероятно съм си мислел за някои автори, за които всичко е ясно, които не виждат никакви мистерии или тайнствени сили в пирамидите. А аз стоях пред тях и бях сигурен, че са като онези звезди над главата ми - видими, но непонятни.

Интересът към пирамидите и свързаните с тях явления, прекъснат от Втората световна война, възкръсва през 1970 г. с появата на книгата "Психически открития зад желязната завеса". В нея двете американки Шийла Острандър и Лин Шрьодър разказват как в бившия СССР и други страни от Източна Европа без много шум се провеждат интензивни изследвания в света на паранормалните явления. Можем да си представим как книгата на двете дами е стреснала някои отговорни глави в западноевропейските тайни служби. Сигурно там са се запитали докъде са стигнали тези проучвания в паранормалното и имат ли те военно приложение. Още по-подозрителни са изглеждали новините от Москва през юли 1977 г., когато КГБ арестува кореспондента на в. "Лос Анджелис таймс" Робърт Том. Той бил обвинен в шпионаж, защото при ареста намерили у него 20 листа със снимки и графики на експерименти с биоенергия, провеждани от Валери Петухов, директор на биофизична лаборатория. Без застъпничеството на приятели Робърт Том е могъл сериозно да си изпати. Кореспондентът бил освободен, но американците вече имали сериозно доказателство: в Съветския съюз се извършват тайни изследвания на паранормални явления.

В книгата на Острандър и Шрьодър се описва между другото и случаят с "бръсначката на фараона" на Карел Дрбал, за който вече споменах нещо. За него и прословутия му фараонски метод за острене на ножчета аз научих най-напред от критични публикации на титулувани автори. От тях именно разбрах, че пирамида не може да подостря тънки ножчета за бръснене, защото това е невъзможно. "Сериозни" специалисти съобщаваха, че са експериментирали по метода на Дрбал и ножчетата в пирамидата накрая се оказали толкова подострени, колкото онези, които били оставени извън пирамидата за сравнение. Знам много добре как се правят опити, когато предварително се започва с намерение те да не успеят. Затова през 1990 г. реших сам да проверя - с малка картонена пирамида, висока 15 см. Оттогава ползвам не повече от две ножчета годишно. Това ще рече, че с едно ножче се бръсна минимум 150, а понякога и над 200 пъти. Но опитът на Карел Дрбал е интересен в няколко аспекта и за него заслужава да се разкаже по-подробно.

Карел Дрбал работил седем години в Париж и там се запознал с радиестезията, пирамидите и трудовете на изтъкнатите френски радиестезисти. Всичко започнало обаче, когато Карел бил войник. Той се шегувал със свой приятел в казармата, като оставял новото му ножче за бръснене цяла нощ огрято от лунна светлина. На сутринта то не ставало за бръснене. Според Дрбал поляризираната лунна светлина деформира кристалната структура на желязото. Осенила го идеята да постави ножче за бръснене под пирамида с надежда, че тя също ще разруши острието му. За голяма негова изненада обаче ефектът бил обратен: ножчето отказало да се изтъпява и той се бръснел с едно ножче повече от 200 пъти. Карел се захванал усилено да експериментира и стигнал до заключението: всички материали, включително живата материя и човекът, се намират под влияние на биокосмическа енергия и пирамидата я фокусира и акумулира.

С такива деликатни науки се занимавал този Карел Дрбал. През 1959 г. чехословашките власти, вместо да го уволнят и да го подгонят за нездрави увлечения, каквато беше тоталитарната практика през онези времена, след десетгодишно колебание патентовали откритието му и му дали патентен номер 91304.Това е знаменателно събитие не само защото представлява лична победа на Дрбал, но и защото това е първото компетентно признание за съществуването на пирамидната енергия.

В повечето страни можеш да патентоваш каквото пожелаеш - щом си плащаш. В Чехословакия през онези години от автора се изискваха доказателства и аргументация, търсеха се мнения на консултанти и специалисти. Патентоването следователно е не прост бюрократичен акт, а и признание за качеството на изобретението и претенциите на откривателя.

Проблемът на Дрбал бил не само да убеди патентната служба, че пирамидата "бръсначка на фараона" действа, но и да обясни как действа. По собствените му думи наложило се през 1949-1959 г. да развива нови научни аргументи, да обяснява как това крайно просто средство без всякакъв очевиден източник на енергия може да влияе върху стоманеното острие на бръснарско ножче, изтъпено след продължителна употреба. В заявлението си за патента Дрбал изрично споменава, че пирамидата му е от "Хеопсов тип" с височина 8 см и дължина на основата 12,5 см. Тези размери се получавали, като се умножи височината на пирамидата по 1/2 пи (тоест по 1,57079). Самият Дрбал после пояснява, че пирамиди и с други размери (не само по пропорциите на Голямата пирамида) се отразяват по същия благоприятен начин върху острието на бръснарското ножче.

Карел Дрбал отдава дължимото уважение към главното вещо лице на патентната служба, който бил изключителен металургичен специалист. Но шумът, който се вдига, привлича вниманието на специалисти и от други страни. Д-р Карл Бенедикс от Стокхолм открива, че пирамидната форма предизвиква резонанс при вибриращо поле, което води към бърза дехидратация на диполните молекули в метала, което пък от своя страна забавя или спира износването на метала и - при ножчетата за бръснене - му позволява да запази твърдостта си. Германските професори Борн и Лертес също потвърждават с експерименти, че пирамидната форма влияе на диполните молекули на материята.

Показателен е и фактът, че една фабрика извън Чехословакия започва да произвежда и да продава пластмасови пирамиди с височина 7 см, предназначени специално за удължаване живота на ножчетата за бръснене. Фабриката пуска на пазара само няколко стотици от тези пирамиди и изведнъж се отказва от производството им. Карел Дрбал, естествено, не знае причините за това решение, но допуска, че голяма фирма, производител на ножчета за бръснене, е убедила фабриката да се откаже от своите пирамидни модели.

Съветвам моите читатели мъже да направят този експеримент със своята самобръсначка. Необходими са една картонена пирамида с височина 10 см и ново ножче за бръснене с едно или повече остриета. Преди да започнете да го използвате, поставете ножчето в пирамидата върху кибритена кутийка. Както цялата пирамида, така и остриетата на ножчетата трябва да са ориентирани по оста север - юг. Дайте на ножчето или на самобръсначката от 7 до 10 дни да се "аклиматизира" в пирамидата. Когато започнете да го употребявате, поставяйте го отново в пирамидата след всяко бръснене. През първите един-два месеца може да се наблюдава известно пулсиране в качеството на бръсненето, но след това то тръгва меко и гладко. Аз съм се бръснал и продължавам да се бръсна повече от половин година с едно ножче. Разбирам производителите на самобръсначки и ножчета за бръснене. И им влизам в положението. Как няма да се сърдят на чеха Карел!...

В едно искам да съм напълно ясен: пирамидата може да се използва за лечебни цели, но в никакъв случай не може да замести нито лекаря, нито лекарствата. Лекарят е този, който познава пациента, историята на заболяването му, на негово разположение са съвременната медицинска апаратура и огромен избор на лекарства. Ще бъде непростима грешка, ако наивно им обърнем гръб.

Хората са различни - по гени, по наследствено обременяване, по темперамент. И лекарствата са в голямо разнообразие. Понякога десетки за едно и също заболяване. Очевидно един лекар не може да ги използва всички върху болния си пациент, за да види кое от тях ще го излекува. Много често лекуващият медик предписва медикамент и след няколко дни е принуден да го смени поради неефикасност или отрицателно влияние. Лекарите, запознати с радиестезията и използването на махалото, нямат такъв проблем. Те са с огромно предимство пред колегите си. Хиляди медици в САЩ, Франция и други страни си служат с махало, за да потвърдят диагнозата си и - не по-малко важно - за да изберат най-подходящото лекарство или метод на лечение за конкретната личност. Винаги, при всички заболявания на пирамидата трябва да се гледа не като на заместител на лекаря или лекарствата, а като на активно действащ асистент, който със своята енергия помага за запазването и удължаването на живота на хората и лекарствата.

Разбира се, много ми се иска някъде наблизо до града, в който живея, да има някой теотон - пресечената мексиканска пирамида, превърнала се с времето в хълм - и да отскачам на него за по няколко часа. Ще припомня, че само за три часа на върха й дъщеря ми Ирена се избави от упорито главоболие и си спести опасна операция на коленете. Не може всеки да има и късмета на дон Аугусто от Куернавака с просторния двор, където си е построил дървена пирамида с височина 180 см. Разбирам, че няма по-добро нещо от това да се влезе в пирамиден модел като неговия: там цялото тяло е подложено на благотворното влияние на пирамидната енергия. Но в градските жилищни условия такъв лукс не всеки може да си позволи. Тогава остава алтернативата да заживеем с открита (без стени) разглобяема пирамида или с картонен модел с височина 25,30 или 50 см. Силата на енергийното излъчване е в зависимост от големината на пирамидата и от разстоянието й от тялото. Ако е монтирана над леглото, колкото по-високо е, толкова по-слабо ще бъде въздействието й.

В следващите редове искам да разкажа за няколко случая, които демонстрират здравословното влияние на домашната пирамида.

Един ден дъщеря ми Ирена позвъня по телефона и настоятелно помоли да направим една картонена пирамида за майката на нейната съученичка Петя И. Момичето заминало на турне в чужбина и щяло да се върне след няколко месеца. От нея разбрах, че майката Лили И. боледувала от някаква съвременно звучаща болест - екологическа несъвместимост. Тя вече не можела сама да се обслужва, да става от леглото, да диша нормално. В телефонната слушалка гласът й звучал като на човек с астматичен пристъп. Жената прочела във в. "Нощен Труд" моята поредица от статии за тайнствената сила на пирамидите. Много й се искало да потърси помощ от пирамида, защото лекарствата вече не й действали.

Направихме с Ирена картонена пирамида с червени кантове по ръбовете и с височина 25 см. Занесохме я двамата на болната жена. Вратата ни отвори съпругът й, който също бе прекарал тежко заболяване. Показахме им как да инсталират пирамидата над леглото, ориентирах я с компас и си тръгнахме. След няколко дни обаче съпругът на болната жена ми се обади, за да каже, че Лили се чувствала по-добре, но... на него му се струвало, че има нужда от по-голяма пирамида. Оказа се, че човекът бе любител дърводелец с инструменти и дъски в мазето. С моя помощ той построи голяма дървена пирамида, която закрепи върху двойното легло с греди така, че да покрива изцяло болната жена. За да влезе под пирамидата, Лили трябваше първо да легне и да се изтърколи под нея. По същия начин излизаше от пирамидата.

Минаха няколко месеца. Съученичката Петя И. се бе завърнала от чужбина и се обади на Ирена, за да й каже, че майка й искала да я види. Ирена отиде у тях и се изненадала, когато вратата отворила самата болна. Поканила я да седне и докато двете приятелки си говорили, тя отишла да прави кафе. Ирена не можела да повярва на очите си. Къде бе останала онази слаба, задъхваща се жена, която не можеше да вдигне от леглото? Майката донесла кафето и заедно с чашата оставила пред Ирена една доста едра банкнота. Дъщеря ми се надигнала с възмущение, но Лили я накарала да седне отново с думите: "Не ми се сърди - не ти плащам за услугата. Искам по стар български обичай да приемеш тези пари, да си купиш нещо за носене и да го носиш за мое здраве. Сама виждаш, че оздравях. Без тази пирамида не знам къде щях да бъда сега..."

После от съученичката на Ирена научихме подробности. Майка й била болна от рак на белите дробове. Точната диагноза била дребно (плоско) клетъчен карцином на белия дроб, открит в ранна фаза. В средата на април 1994 г. била вече много зле, не можела да ходи, седи на детско столче, болели я гърдите, отслабнала много и заприличала на скелет. Още през 1992 г. я подложили на химиотерапия веднъж месечно, защото заболяването било вече в най-тежка форма с всички странични явления. След първия курс на лечение болестта била овладяна на същото равнище, на което жената била постъпила в болницата. През 1993 г. се наложило отново да влезе в болница за втори курс с химиотерапия. Процесът отново бил овладян. Третото влошаване на състоянието й настъпило през 1994 г. Лекарите, които правели всичко възможно, за да помогнат на Лили И., този път казали на съпруга й, че вече е невъзможно да се прилага химиотерапия. На въпроса му, колко време й остава да живее, получил отговор, че това е индивидуално, но при нейното състояние - не повече от шест месеца.

Искам да отбележа мимоходом, че между химиотерапиите Лили И. се подлагала и на самолечение с билки, приготвени по различни рецепти на народната медицина.

С Лили И. и мъжът й се видяхме следващото лято в едно село близо до Ботевград. Пихме с Ирена от нейните нектари, хапнахме от нейните сладкиши, черпихме се с домашната им ракия и се радвахме как тази бивша болна шета край нас. Жената живя още близо три години, което е пет пъти повече от предречените шест месеца.

С Ирена изпитваме огромно удовлетворение, че можахме да помогнем на този добър човек да поживее още няколко години. Ще се поправя: не ние да й помогнем, а да я насочим към пирамидата с нейната странна, необяснима енергия. Какво от това, като е странна и необяснима? Нали Лили живя още цели три години?