Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение


ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМЧЕТА



бет2/18
Дата16.06.2016
өлшемі0.95 Mb.
#138954
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМЧЕТА

Те живеят сред изолирана долина в Андите (Еквадор), на 1500 метра височина. И тук хората спокойно и без неприятности на болестните състояния доживяват своя век (100-те си години).

Селището добива известност през 1971 година при едно преброяване на населението. Освен големия брой на столетниците там най-старият обитател на страната бил на 132 години.

И тук, както при народа на Хунза и Тубу, не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, докато в съседните на Андите обитавани планини процентът на заболяванията е в обичайния си размер. Столетниците са в добра форма и с всички зъби.



Ежедневната храна, която ползват, е еднообразна и ниско калорична - 1200-1300 калории .-половината от препоръчваните от диетолозите в нашия цивилизован свят. При това, както и при хунзийците, те са подложени на голямо физическо натоварване поради примитивността на земеделския труд - начинът им на живот е активен и в пряк контакт с природата.

Продуктите, които влизат в дневния им рацион, са ориз, царевица, картофи, фасул, черен хляб, сирене, яйца, плодове. Основното им ядене - късно следобед -се състои от гъста супа с основни съставки фасул, ориз, царевица, банани. Те са пълни вегетарианци. Месото, мазнините и захарта там, са изобщо непознати. Консумацията на сол при тях не е ограничена, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови смущения.

Забележително е, че и при трите споменати народа - Хунза, Тубу и Вилкабамба - столетниците не изглеждат на годините си. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, заредени с чувство за хумор, оптимизъм и душевно равновесие. И сред трите народа добрите отношения между жителите са установени като традиция, внушавана на децата още от най-ранното им детство.

Поради географското и разположение във Вилкабамба има равноденствие и вечер хората си лягат със сгъстяването на тъмнината - още в 7 часа, а сутрин стават в 5 часа. Работният ден започва още със ставането и продължава без прекъсване до късно следобед. Хора с наднормени килограми или натрупани тлъстини по тялото не съществуват. Всички са стегнати и стройни.



Приемат храната, която им дарява само тяхната земя. Предимство има растителната храна. И тук е наложен естествен баланс между поетата храна и изразходваната енергия: понижени калории - голямо физическо натоварване, което вероятно е естествено изискване за човека.

ТРЯБВА ЛИ ДА НАПУСНЕМ ГРАДА И ДА ОТИДЕМ НА СЕЛО?...

С примера, който дадох за здравите народи,.изолирани от света на цивилизацията, читателят не би трябвало да остава с впечатлението, че за постигане на здраве трябва да заживее като тях - да напусне големия град и да отиде на село.

Оказва се, че в нашия цивилизован свят, дори в екологично замърсена обстановка има хора, намерили начини и пътища да съществуват в истински добро здраве. Още повече - някои от тях са били вече с напълно разрушено здраве. Мнозина се оказаха лекари, които създадоха концепции, доказващи, че човек, където и да се намира, винаги има начин да си отвоюва позиции за здравето.

Написани на разбираем и достъпен за всекиго език, присъщ на популярната медицина, техните трудове са изпълнени с обич и разбиране към болния човек. Истински големият лекар е не само с голям интелект, а и с голямо човешко сърце. Именно поради това книгите им се четат, издават и преиздават в многобройни тиражи по цял свят.

Точно тези прекрасни лекари-личности ме върнаха към живота и за тях мога да мисля само с благоговение и дълбока благодарност. В трудовете им, въпреки нюансите на националната им принадлежност, всички сочат не само пътищата към здравето и новия начин на живот, а и оня невероятен и светъл път към етично и щастливо човечество.

Това, което се регистрира като главна причина, водеща до пълна разруха на здравето, е начинът на живот според нормите, установени в цивилизования свят. А това означава изобилно хранене с употреба на много месо, месни и рибни консерви, колбаси, захар и захарни произведения, сладкиши, бял хляб, шоколад, кафе, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюн и пр. И всичко това съпътствано с напрегнат живот и сексуални безредици.

Това констатираха и ни препоръчаха в своите прекрасни трудове ЛЕКАРИ, ПОСТИГНАЛИ ДОБРО ЗДРАВЕ.

Лекувани отначало медикаментозно - така, както са ги учили в медицинския институт, те не само не подобряват състоянието си, но и го усложняват.

Тежко бреме е за човека да влачи някакво усложнено хронично заболяване. Това го кара да търси нови средства и пътища за възстановяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им състояния е в биологичната природосъобразна медицина с гладолечението, природната храна, слънцето, движението, гимнастиката, водата и т. н.

Особено ярък случай, за който искам да ви разкажа, е



ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН,

канадец, специалист в областта на педиатрията и диетологията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти.

Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните.

Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си, когато е едва на 45 години.

Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях: болният се нуждае от „силна храна" за възстановяване на силите и от медикаменти.

Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми, продължаваше да се увеличава. Кръвното ми налягане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане лошо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от незнаещите хора..."

Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лечение има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си. Прозрението рано или късно идва: „За мен стана ясно, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИЯ СЪЩЕСТВУВА ПЪТ, КОЙТО ВОДИ ДО ПОСТОЯННО ЗДРАВЕ - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е ПЪТЯТ КЪМ ПРИРОДАТА.

Основната грешка е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече нищо не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си некадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха."

Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрекъснато глад. Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общото състояние и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здраве, са необходими още много работа и време.

„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и невероятното си желание по-скоро да оздравея. Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни."

Той постепенно си оформя план и дневна програма, задача номер едно в която е храненето: какво точно и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си интелект, въпреки че се насочва към съвършено непознати за него дотогава пътища - пътищата на природо-съобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве.

„Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но АЗ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БОЛЕН. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които

страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха на мира. Човечеството е заслепено и заблудено!..."

Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве.

От новия си начин на хранене той завинаги изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калоричната стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди.

Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзнава, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано общество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по-долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа истински здрав, жизнен и активен.

Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сутрешната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Приемам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълки, грозде, праскови и пр. през лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа..."

Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е РИМСКАТА ХРАНА, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни

зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст.

За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.

Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко.

За своя нов начин на хранене той пише: „Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване."

Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!"

Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири години след установяването на новия си начин на хранене и на живот, на цялостна собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежко състезание: изкачване и слизане от петдесететажната страда на Вашингтонски паметник. -Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател. Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхване и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите стъпала пред собствения си дом?

„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно изминавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила."

Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност.

За съжаление скоро след като написва книгата си „Никога болен", д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина. Голям майстор на ски-спорта, той става и негова жертва на 82-годишна възраст.

Друга ярка личност с голям принос по. въпросите на природолечебната медицина е доктор



ПОЛ БРЕГ (САЩ): НЯМА НЕИЗЛЕЧИМА ТУБЕРКУЛОЗА

казва авторът на множество трудове, реализирали изключителни тиражи в много страни.

Неговата съдба наподобява тази на д-р Робърт Джексън. Слабо, болнаво дете, на 11-годишна възраст заболява от белодробна туберкулоза. Въпреки старанието на най-големите специалисти в тази област лечението е безуспешно. Ето какво разказва самият той: „На 16-годишна възраст туберкулозата ме обрече на смърт. Знаменити лекари на САЩ ми заявиха: „Безнадеждно е. Тя е неизлечима." Но по-Божия милост попаднах при Август Ролер от Лайзен, Швейцария - най-големия авторитет по онова време в областта на хелиотерапията (слънцелечението). Високо в Алпите д-р Ролер подложи мен и моето слабо тяло на лековитите лъчи на слънцето и на диета от продукти, наситени със слънчева светлина. Тогава аз се борех с усложнена туберкулоза и д-р Ролер ме предупреди, че това ще бъде голямо изпитание за мен. И действително беше така. Аз възстанових здравето си с помощта на лечителя - слънчевата светлина, която спаси живота ми. Същевременно в лечението бе включен и гладът. Започнах с четиридневно гладуване. Веднага след това бях поставен на високоалкална диета с изобилие от пресни плодове, сурови и топлиннообработени зеленчуци. Приблизително 2 седмици след гладуването аз почувствах прилив на жизнени сили и толкова високо самочувствие, каквото не бях изпитвал никога през живота си. От този момент здравето ми взе бързо да се възстановява. В продължение на 9 месеца този прекрасен лекар ме научи да гладувам 7, 14 и 21 дни. През цялото време на пребиваването ми в санаториума на д-р Август Ролер диетата ми беше алкална и чудото стана: за две кратки години от безнадежден, недъгав инвалид аз се преобразих в здрав човек с идеална сърдечна дейност и енергична циркулация на кръвта..."

Въпреки младостта си Пол Брег оценява безлекарственото лечение на д-р Август Ролер, биологичната природолечебна медицина, и решава да й се посвети.

Години наред той учи, експериментира, наблюдава. След като е постигнал здравето, той продължава да работи над себе си, включвайки не само новата система на хранене, но и интензивното движение и спорта. За него диетата си остава на първо място в установяването на здравословния начин на живот.

В зряла възраст той вече не е само човек в добра здравословна форма, а и с истинско атлетическо телосложение, с неизчерпаеми сили и необикновени възможности. В любимите си спортове - бягане, плуване, щанги и сьрф - достига рекордни резултати. Личният му режим на хранене, спазван цял живот, включва само обяд и вечеря. Ето как го представя самият той: „Седмично аз сядам, на масата 12 пъти, тъй като единият от дните е за разтоварване. Понякога дори .този брой е по-малък, защото никога не ям, докато не почувствам истински глад. Убеден съм, че е по-здравословно да не се закусва сутрин рано. Да се започва денят с кафе, сандвич, филия хляб, супа, каша или нещо подобно е неправилно. Аз самият не закусвам, вече повече от 50 години..."

Основен дял в дневния му рацион - до 60% - заемат плодовете и зеленчуците в сурово състояние. Белия хляб, ползван дотогава, той заменя с пълнозърнест (смляно жито, без да се отделят от него триците и зародишът). От менюто си изключва алкохола, кафето, месото, рибата, всичко, приготвено от бяло брашно и захар, консервите, фабрично преработените храни, шоколада. Като първо меню препоръчва суровите салати от следните основни продукти: настъргани моркови, зеле, целина. Към тях той добавя сезонните: репички, домати, маруля, червено цвекло (заедно с листата) и т. н. Не пренебрегва и нишестените зеленчуци, ядките, семената. Изобщо изборът на продукти е широк и всеки според вкуса си може да оформи подобна диета.

„Поради неблагоразумието си в храненето и невъздържаността си човек умира, без да доживее и половината от живота, който му е отреден - пише д-р Пол Брег. - Дивите животни, ако не ги безпокоим, изживяват целия полагащ им се живот. Човекът е единственото изключение. Със запазения си инстинкт животните чувстват какво трябва да ядат, а човекът яде и пие всичко, консумира неподходяща храна и отровни питиета, а след това недоумяващо не доживява своите сто години... Храната е причина за всички физически страдания и преждевременна старост. Повечето от хората са роби на храната."

Своето здраве и атлетично телосложение той запазва за цял живот. На 85 родини взема участие в едно трудно състезание: условието е да се изминат 48 км по “Долината на смъртта" в Калифорния. Температурата е 41°С още при тръгването им сутринта, а в 12 часа е вече 54° С. Състезателите се движат по нажежени пясъци, горещината е суха и изпепеляваща. Състезателите са 10, като най-възрастният от тях е Пол Брег. Още в началото на деня двама отпадат - не издържат на топлината. По-късно се влошава състоянието на още петима и се налага те да бъдат върнати. Още двама' издържат до 16 часа. Походът продължава само д-р Брег. Преспива в палатка и на следващия ден изминава останалото определено разстояние. Ето и неговия разказ: „Походът завърши единствено дядо Брег. Чувствах се свеж като маргаритка.. През цялото време поемах само топла вода, докато останалите пиеха студена и се хранеха с любимите си ястия. Лекарите от комисията, които ни придружаваха, на прегледа отчетоха състоянието ми като превъзходно."

Ще добавя, че той умира на 93 години при злополука, но напълно здрав.

И Пол Брег, и Робърт Джексън, стигнали до тежки и неизлечими от медицината болести, не само ни посочват своите пътища за връщане на здравето, но ни дават и ценния урок как трябва да живеем, а най-важното - как да се храним, за да избегнем страданията. И двамата автори апелират към нас за корекция на установения в цивилизованото общество начин на хранене.

ПААВО АЙРОЛА: ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАКРОБИОТИКАТА

Финландски лекар, получил през последните години особено голяма популярност с труда си „Смутени ли сте вие?", казва: храненето е единственият важен фактор, разрушаващ човешкото здраве. Разбира се, има и други: пушене, пиене, тежък душевен емоционален стрес, недостиг на сън, на движение и т. н. Но никой от тях не може да упражни толкова бързо и унищожително влияние върху здравето, както неправилното хранене." И продължава: „Логично е тогава да се заключи, че правилното или подобреното хранене би било най-важният фактор за предпазване от заболяване или за възстановяване на влошеното здраве."

Признат специалист в областта на храненето, автор на много трудове в областта на биологичната медицина, носител на много международни награди, д-р Пааво Айрола заработи и върху макробиотиката - наука, която ни учи да усвоим изкуството да живеем по-дълго. И в това изкуство на първо място като основен фактор той поставя храненето.

Ето и препоръките му за здравословното хранене, които съдържат разработена от него макробиотична диета: по-голямата част от храната трябва да се състои от пресни плодове и зеленчуци в сурово състояние, за предпочитане - отгледани с органична тор. Те да бъдат колкото е възможно по-разнообразни. Към топлинна обработка на храните да се прибягва тогава, когато е затруднено сдъвкването им (стар фасул, леща, тиква, картофи и др.) Поне 75% от храната да е сурова, тъй като плодовете и зеленчуците са пропити от слънчева енергия и съдържат хлорофил, ензими и витамини в пълния им състав. Те са здраве за всички.

Зърната и семената в неговата диета се приемат сурови, покълнали или в комбинация с други храни. Медът заменя захарта там, където има нужда от подслаждане. Препоръките му за мазнините: растителни масла (слънчогледово, царевично и пр.), студено пресовани, тъй като в този вид са наситени с мастни киселини и витамин Е.

Месото и месните консерви са изключени от неговата макробиотична диета. Той препоръчва да се избягват бялата захар и бялото брашно, както и всичко приготвено от тях: бонбони, пасти, кейкове, сладкиши, сладоледи, както и кафе, черен чай, шоколад, алкохол, тютюн. Черният чай може да бъде заменен с билков: изборът на билки е изключително богат и всеки може да намери чай според вкуса си.

При оформяне на дневното меню той се спира на трикратното приемане на храна: закуска, обяд и вечеря. Първото изискване е след ставане да се изпива чаша вода, билков чай или прясно изцеден сок от плодове, разреден наполовина с вода. Към закуската се пристъпва след известен интервал от време след ставането от сън.



И при трите хранения винаги първото блюдо да са суровите пресни плодове или зеленчукови салати.

Препоръките на д-р Айрола са сходни с тези на д-р Джексън, но с тази разлика, че тук се включва в малки количества прясно домашно приготвено кисело мляко, извара или сирене. Въглехидратната храна се приема под формата на булгурени каши, печени или варени картофи и всякакви нишестени зеленчуци. Хлябът е винаги пълнозърнест - пшеничен или ръжен.

Освен всичко казано дотук д-р Айрола отправя към нас още един апел - да ограничим топлинно обработената храна, както и белтъчините от животински произход. Цялото цивилизовано човечество се увлича от създадените технически удобства и кулинарното изкуство процъфтява. По този повод д-р Айрола пише: „Бавната дегенерация на човека до нашия ад от болести е започнала с откриването на готвенето." И предупреждава: белтъчините не бива да превишават 40-50 грама на ден, като две трети от тях трябва да бъдат от растителен произход."

Към препоръките на д-р Пааво Айрола искам да добавя препоръките на




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет