Тибетски тайни на младостта и жизнеността (Как да възстановим и запазим здравето си) Петер Келдер Въведение стареенето наистина ли това е фатална неизбежност?

Трябва ли да приемем, че тялото ни пос­тепенно се обездвижва, отпуска и разрушава? Не! Нашият организъм е бил създаден, за да се самовъзстановява непрекъснато.

На практика той е неизползваем, ако не знаем как да се отнасяме грижливо с него. Това не означава, че няма да умрем! Но защо да умираме болни? Защо един ден да не напуснем здраво тяло в пълна форма, за да продължим да опознаваме нови и нови светове, да преживяваме нови приключения? Нищо не ни задължава да напуснем едно тяло в плачевно състояние, освен вредните навици, с които създаваме почва за болес­ти и израждане.

Тази книга разкрива някои от тайните, които позволяват да се възцари в ежедневния ни живот жизненост и радост,каквато и да е възрастта ни и където и да живеем.

Тази книга носи плодовете на един хилядолетен опит, на­пълно достъпни за всеки. В първата част, заедно с полковник Брадфорд ще откриете невероятните ритуали, които тибетските лами си предават от поколение на поколение и които изискват само по няколко минути на ден... Ще се уверите, както хи­ляди хора преди вас, как степента на енер­гията ви се повишава, ще изчезнат умората и неразположението, лошото настрое­ние и всички дребни неприятности, които някои считат за неизбежна придобивка на съвременния живот.

Тези ритуали, които продължават линията на “Послания на Слънцето", се допълват, във втората част на книгата, от извадки на различни пасажи от книгите на Доктор Шалер, описващи други начини, техники и упражнения, позволяващи да се натрупва здраве и дълголетие.

Ще изпитате удоволствие да откриете, че разрешаването на проблемите ни зависи, най-често от изключително прости неща. Всъщност от малки промени на ежедневието ни, достатъчни, за да прекратим малко по малко изнемощяването и стареенето и да натрупаме без пречки здраве, да разцъфнем и се подмладим.

Не е трудно да се научим да бъдем в добро здравословно състояние и да открием тайните на радостта и съзидателността. Достатъчно е само да се превърнем в строители на собствения си живот, вмес­то да се оплакваме от проблемите си, очаквайки някой друг да свърши работата. Практикувайте ритуалите на тибетските лами... осмелете се да промените начина си на живот... Вслушайте се в себе си... тялото ще започне да ви служи... Животът ви ще придобие нов смисъл. Динамизъм, добро настроение и радост от живота ще ви съпътстват непрекъснато и всички около вас ще бъдат изумени от превъплъще­нието ви!

Тази книга, макар и изключително дос­тъпна, не е адресирана към всеки. Можете да навлезете в нея само, ако приемете на пръв поглед абсурдната идея, че процесът на стареенето може да бъде прекратен и ако се осмелите да вярвате , че "изворът на младостта" наистина съществува. Ако се вкопчите упорито в предположението, че тези неща са невъзможни, да се чете книгата, ще бъде губене на време. Напро­тив, ако приемете с открито сърце "невъзможното", очаквайте богата отплата.

Доколкото ми е известно, книгата на Петер Келдер е единствения писмен извор, свързан с тази безценна информация: пет древни тибетски ритуала, които са ключ към продължителна младост, здраве и жиз­неност. Хилядолетия наред тези очевидно магични ритуали, са били пазени в тайна в отдалечени хималайски манастири. За пър­ви път са поднесени на западния свят в книгата на Келдер, публикувана преди около петдесет години. Впоследствие, тази книга, както и безценното й съдържание, са потънали в забвение. Целта на настояще­то допълнено издание е да се възкреси посланието на Келдер с надеждата, че ще помогне и ще повлияе на мнозина.

Невъзможно е да се потвърди, дали исто­рията на полковник Брадфорд се основава на факти, на въображение или е смесица от двете, но това няма никакво значение за стойността на посланието. Моят собствен опит, както и писмата и бележките на читателите от целия свят ми доказват, че за мое огромно задоволство, тези пет ритуала са наистина ефикасни! Не мога да ви гарантирам, че ще ви подмладят с пет­десет години за една нощ или ще ви осигу­рят живот до сто двадесет и пет години. Но знам, че могат да ви помогнат да се чувствате и изглеждате по-млади и с повишено самочувствие. Ако практикувате тези ритуали ежедневно, ще трябва да приемете необходимостта от привикване в продължение на най-малко тридесет дни. След около десет седмици, със сигурност ще забележите най-важните промени. Но независимо от продължителността на развитието ви, неповторим е моментът, когато приятелите ви започнат да забелязват, че изглеждате по-млад и в пълна фррма.

Приемайки ефикасността на тези пет ритуала, можем да си зададем все пак въп­роса, как действат те. Как едни толкова прости упражнения могат да имат толкова голямо въздействие върху процеса на стареене на човешкото тяло? Интересно е да се отбележи, че обясненията на Келдер, с които ще се запознаете в книгата, вече се потвърждават с развитието на съвремен­ната наука. Всъщност, фотографията на Кирлиан, която разкрива, че тялото е обвито от магнитно поле или "аура" подсказва, че се "захранваме" от някакъв вид енер­гия, произхождаща от космоса. Вярно е, че аурата на един млад и здрав чооек, изслед­вана с фотографията на Кирлиан, е различ­на от тази на възрастен и болен човек.

В продължение на хилядолетия, източни­те мистици са твърдяли, че човешкото тяло има седем енергийни центъра, които съответстват на седем ендокринни жлези. Хормоните, изпускани от тези жлези, регулират всички функции на тялото ни. Медицинските проучвания, напоследък разкриха важното значение на хормоните при процеса на стареене. Оказва се, че сълзната жлеза започва да произвежда "хормон на смъртта" още от началото на пубертета. Този "хормон на смъртта" постепенно на­малява възможността на нашите клетки да използват други хормони. Като напри­мер хормонът на растежа. В следствие на това, клетките и органите ни се разруша­ват малко по малко, за да умрат накрая. С други думи, вие сте жертви на процеса на стареене.

Дали всъщност, петте ритуала нормали­зират нарушеното равновесие на седемте енергийни центъра, както твърди г-н Келер и възможно ли е това да означава, че се нормализира и хормоналното равновесие? Това би позволило на клетките ни да продължат да се делят и развиват, така както са правили, когато са били млади. Така бихме могли наистина да се чувстваме и да изглеждаме по-млади ден след ден.

Можете да не се съгласите с този възг­лед, но докато четете тази книга, ще откриете със сигурност и други елементи на съгласие или несъгласие. Това, което е важно, е да не се разсейвате с разногласията в нея, а да приемете ползите, които ще извлечете от практикуването на петте риту­ала. Има само един начин да се уверите в ефикасността им - опитайте! Изпробвайте ги и им дайте шанс.

Като отплата, колкото повече усилия вложите, толкова по-голяма ще е ползата. Важно е да искате да инвестирате малко време и енергия и да изпълнявате петте ритуала ежедневно. Ако, след няколко сед­мици практика, интересът ви намалее и не ги практикувате редовно, не очаквайте съществени резултати. За щастие, по-голя­ма част от хората откриват в привикването към ежедневната практика не само лесно, но много приятно.

Изпълнявайки петте ритуала, не забра­вяйте две много важни неща. Първо, знайте, че сте прекрасен и необичаен човек, който вижда отвъд предразсъдъците и огранченото мислене на другите, защото иначе нямаше да бъдете привлечен от тази книга. Освен това, знайте, че заслужавате напълно всичките ви най-съкровени жела­ния да се реализират, дори и ако се отнася само до жизненост и една нова младост. Тези, които са допуснали да бъдат лишени от себеуважение и достойно отношение към всичко, са хора, обречени никога да нямат шанс в живота.

Ако цените себе си, ако се възприемате като човек, заслужаващ да получи от жи­вота най-доброто, значи се обичате. Да обичаш себе си е нещо, което позволява да се чувстваш добре в кожата си, което само по себе си задейства процеса на обновле­нието.

Тези, които не се обичат или се пренеб­регват, носят непосилна тежест, която не може да не усили опустошенията на ста­ростта и на болестите, но за тези, които притежават огромното съкровище на любовта към себе си, всичко е възможно.

Един следобед, докато седях в "Клуба на пътешествениците", където бях влязъл за да се скрия от проливния дъжд, захванах разговор с един твърде интересен човек. Не си дадох веднага сметка за това, но тази среща щеше да промени живота ми. Беше човек на значителна възраст, вероятно около края на шестдесетте, чийто вид напълно отговаряше на възрастта. Бе слаб и се движеше с трудност, подпирайки се на бастун.

Обясни ми, че бил офицер, пенсионирал се от британската армия и работил като дипломат. Малко бяха местата на плане­тата, където полковник Брадфорд - това бе името му - по една или друга причина не бе стъпвал по време на живота си. Бях пленен от разказите за приключенията по време на пътуванията му - излишно е да казвам, че прекарвах един изключително интересен следобед, слушайки го... Впоследствие се срещахме от време на време и провеждахме продължителни разговори. Много години минаха оттогава.

По време на една от срещите ни, полковник Брадфорд ме извести, че държи да ми съобщи нещо важно. Използвайки присъщи­те му такт и дипломатичност, той ми разказа, че докато бил в Индия, няколко години по-рано, бил влязъл във връзка с обитателите на една отдалечена област. Те принадлежали на група от тибетски лами и очевидно били открили извора на младостта. Хората говорели за тях като за старци. Възобновили по чудодеен начин здравето, младостта, силата и мъжествеността си, известно време, след като влез­ли в манастира; обаче никой не знаел, къде се намира този манастир. Като много дру­ги, полковник Брадфорд бе изминал по-го­лямата част от житейския си път и кол­кото повече слушал за този извор на младостта, толкова повече бил обзет от убеждението, че манастирът трябва да съществува.

Започна да събира информация, за да установи точното му местонахождение и с течение на годините желанието му да оти­де там нарастваше. Той бе, струваше ми се, решен да се върне в Индия, за да открие това място и желаеше да го последвам в пътуването му. Бях убеден в правдоподобността на разказа му и се изкушавах да тръгна с него, но в края на краищата, реших да не го направя. Скоро той замина: утешавах се, че не съм го последвал, казвайки си че всеки трябва да се примири със стареенето и че полковникът грешеше, опитвайки се да открие този извор на младостта, който щеше да му позволи да възстанови младостта и здравето си. Въп­реки това, искрено се надявах да успее в начинанието си.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА

Минаваха месеци. В бъркотията на ежедневието, полковник Брадфорд и химеричната му надежда малко по малко избледняха от паметта ми, затова бях изненадан, ко­гато един ден в пощата си открих писмо от полковника. Бе жив и здрав и ме известяваше, че въпреки невероятните труд­ности, е на път да открие манастира, който търсеше. Писмото нямаше адрес. Много месеци минаха, преди отново да чуя нещо за него. Този път, ми съобщаваше добри новини - бе намерил извора на мла­достта! Казваше, че ще се върне в Съединените Щати след няколко месеца.

Бяха изминали близо четири години от последната ни среща. Питах се дали наис­тина се е променил. Със сигурност бе няколко години по стар, но може би бе успял да спре оплешивяването или да не се бе прегърбил още. Може би този извор на младостта наистина му бе помогнал. Във въображението си можех да си го представя единствено такъв, какъвто бе по време на последната ни среща, може би само още малко поостарял.

Една вечер, решил да остана в къщи и да чета, чух да се звъни. Някой, който се представя като полковник Брадфорд, желае да ви види - съобщи прислужницата. "Да дойде веднага" - извиках и хвърляйки книга­та настрана, се завтекох към вратата. Стъписах се: човекът, който стоеше пред мен не бе полковник Брадфорд, а някой много по-млад от него. Забелязвайки, изне­надата ми, той каза: "Не ме ли очаквахте?". "Не, - признах аз- чаках да ме посети "един стар приятел, полковник Брадфорд". "Дой­дох да ви предам новини от полковника" -отгрвори той. "Влезте тогава" - поканих го аз. "Позволете ми да се представя - Каза непознатият, пристъпвайки - името ми е полковник Брадфорд". "О, вие сте син на полковника! - Възкликнах аз - Приличате малко на него". "Не, не съм негов син -отговори той - аз съм просто вашия стар приятел, полковник Брадфорд, старецът, който замина за Хималаите!".

Останах изумен, чувайки това. После, малко по малко, установих, че това наис­тина е полковник Брадфорд, но бе настъ­пила промяна във външния му вид. Вместо прегърбения, подпиращ се на бастун човек, пред мен стоеше същество в пълна сила, изправен, силен, пълен с жизненост. Той, който бе прошарен преди, сега нямаше нито един бял косъм. Възторгът и изумлени­ето ми нямаха граница и го затрупах с въпроси. "Почакайте малко - запротестира той, смеейки се - нека започна от начало­то". И той ми разказа своята история.

П
ристигайки в Индия, той се бе отправил към областта, за която бе чувал да се говори. Бе прекарал там много месеци, сближавайки се с хората от околността и събирайки информация за манастира, кой­то търсеше.Това му отнело доста време, но упорството и убедеността му го отвели накрая до мястото, което вярваше, че съществува. Начинът, по който полковникът бил допуснат в манастира прилича на приказка. Съжалявам, че поради липса на време и място, не мога да разкажа за всичките му преживявания, за упражненията на ламите, за тяхната култура и пълното им безразличие към делата на нашия свят.

В този манастир нямало "възрастни хо­ра", както ги наричаме ние. 3а негово огромно изумление, ламите приели полковник Брадфорд като рядък екземпляр, тъй като отдавна не били виждали някой да изглежда толкова стар. Затова го наричали "древ­ния". През време на пъвите две седмици на моя престой, каза полковника, бях като риба на сухо. Удивлявах се на всичко, което видех и най-често, не можех да повярвам на очите си. Много бързо се почувствах по-добре физически, спях добре всяка нощ и не използвах вече бастуна, освен когато се катерех нагоре в планината. Месец след моето пристигане, изпитах най-голямата изненада през живота си - в този ден за първи път влязох в нещо като библиотека, където ламите съхраняват древни ръкопи­си. В края на тази библиотека имаше голя­мо огледало, а бяха изминали две години, откакто за последен път се бях виждал в огледало. С голямо любопитство се приближих и бях поразен от промяната, която се бе извършила. Изглеждах подмладен с най-малко петнадесет години. Названието "древния" вече не ми подхождаше и ламите не го използваха повече.

"Първото нещо, което научих, влизайки в манастира бе: тялото има седем центрове, които могат да бъдат оприличени на водовъртежи и наречени "енергийни вихри" или на индийски - чакри (колела), нещо като магнитни центрове, които се въртят с голяма скорост в тялото на всеки здрав човек, но които се забавят в случай на лошо здраве или старост. Тези енергийни центрове струят извън кожата при здравите хора, но при възрастни или слаби хора, едва достигат повърхността на тялото. Най-бързият начин да се възстанови здравето, младостта и жизнеността е да се възста­нови движението на тези магнитни цент­рове. Съществуват пет упражнения, позволяващи да се направи това. Всяко от тях, направено отделно, е полезно, но най-добре е да се правят петте заедно. Това не са просто казано упражнения за физическа култура, а по-скоро и според думата, която използват ламите за тях, това са ритуали.

"Първият ритуал, - продължи полковникът, - има за цел да повиши скоростта на енергията в тялото и всички деца по света го използват в игрите си. Необходимо е да застанете прав с изпънати хоризонтално ръце, като продължение на раменете, после да се завъртите около оста си, докато получите леко усещане за виене на свят. Има едно единствено условие, което трябва да се изпълнява - трябва да се въртите от ляво на дясно. С други думи, ако поста­вите на пода пред вас часовник, трябва да се въртите по посока на часовниковата стрелка отбелязвайки завършването на всяко завъртане с л
еко забавяне".

"В началото, един нормален възрастен човек, ще може да се завърти половин дузина пъти преди да започне да усеща виене на свят, което ще го накара да седне или легне и точно това е, което трябва да се направи след упражнението. Ритуалът трябва да се изпълнява до момента, в който усетите леко виене на свят.

В продължение на практикуването, енергията на тялото се увеличава и движението може да бъде изпълнено повече пъти.

"В Индия бях изумен от "въртящите се дервиши", способни да се въртят около себе си с голяма скорост и този ритуал ми напомни за тях. Особено добре си спомнях, че "дервишите" винаги се въртяха по посока на часовниковата стрелка, т.е. от ляво на дясно, и че тези хора, каквато и да бе възрастта им, бяха силни и пълни с енергия. Говорих за това с ламите; те ме увериха, че движенията изпълнявани от "въртящите се дервиши" могат да -бъдат много полезни, но въпреки това биха имали опус­тошителен ефект, ако се злоупотребява с практикуването им. Всъщност, едно много силно стимулиране на енергийните центрове в горната част на тялото предизвиква своеобразен физически транс, който някои "дервиши" възприемат като духовно или религиозно действие, но това може да доведе до отслабване на жизнените сили. Следователно, продължи полковникът, не трябва да се злоупотребява с изпълнение­то на това упражнение. Можем да постиг­нем най-добър резултат, като го изпълня­ваме по-малко от 12 пъти, осигурявайки по този начин умереното стимулиране на енергийните центрове".

ВТОРИ РИТУАЛ

"Този ритуал е още по-лесен от първия". Трябва да легнете по гръб на пода или на легло. Ако този ритуал се изпълнява на пода, използвайте килим или одеало, сгъна­то няколко пъти, за да може тялото да не е в пряк контакт със студения под. Ламите използват молитвени килимчета от вълна които постилат на пода. Ръцете се поставят отстрани на тялото, с длани обърнати към пода, като всяка ръка е леко обърната към другата. После се повдигат краката, изпънати до вертикално положение. Ако е възможно, движението се съпровожда и с повдигане на главата, без при това да се свиват коленете, после бавно се пускат изпънатите крака на пода и се отпускате за няколко секунди преди да повторите.

"
Един лама ми разказа, че когато опитал за първи път да изпьлни този ритуал, бил толкова стар, толкова слаб и немощен, че даже не можел да си вдигне краката. Пов­дигал бедрата със свити колене и малко по малко с усилие изправял краката, докато едва три месеца по-късно успял да изправи вертикално краката си с лекота. Този лама бе олицетворение на съвършенството по отношение на здраве и сила, макар и да бе много по-стар от мен. Просто за разнообразие и заради самото упражнение, напри­мер, той носеше на гърба си торба със зеленчуци, тежаща повече от петдесет килограма от зеленчуковата градина до манастира, който бе на твърде голямо разстояние. Доставяше му удоволствие да го прави, без да се спира по пътя и никога не изглеждаше уморен. Удивлявах му се, още повече, че след като аз самият опитах, трябваше да спирам, за да почивам повече от дванадесет пъти.

ТРЕТИ РИТУАЛ

"Третият ритуал трябва да се изпълнява веднага след втория. Той също е много лесен. Трябва да застанете на колене на килима, поставяйки ръцете по продължение на бедрата, после наведете главата колкото може по-надолу, така че брадата да натис­не гърдите. След това се нклонете колкото е възможно назад, вдигайки главата и изпъвайки брадата максимално назад. Наклонете се отново напред и повторете. Видях повече от двеста лами да изпълня­ват този ритуал едновременно и за да увеличат с
ъсредоточаването си, го изпълняваха със затворени очи".

"Преди повече от 2 500 години ламите са разбрали, че всичко добро идва от вътреш­ността на човешкото същество, че всички елементи, които са от значение за произ­хода му се съдържат в самия човек. Хората от запад никога не са успели да го разберат докрай и винаги са склонни да вярват, че значимите неща идват отвьн. Ламите, ко­ито работят в манастира извършват ра­бота с огромна стойност за нашата планета, работа, която се осъществява на астрално ниво. Това е техният начин да помогнат на човечеството, позволявайки вибрациите на планетата да се задържат на висше ниво. Ще дойде ден, когато све­тът ще погледне с възхищение за тези невидими сили на доброто и за тяхното положително влияние. Този, които се хване отговорно за работа, може да се превърне в ново същество по начин, изглеждащ невероятен за повечето хора. Усилията на развилите се личности създават неудържима мощ, която може да бъде използвана от всички. Нов изгрев се готви за човечество­то и една нова светлина вече грее, но само със самостоятелна упорита работа могат да бъдат достигнати тези енергии. Лами­те, в усамотението на тайните манастири, подготвят малко по малко дни на свет­лина, отваряйки постепенно духовете на тези, които са готови за едно висше раз­биране за живота, за да може светът да се превърне в място, по-приятно за живеене".

ЧЕТВЪРТИ РИТУАЛ

"Четвъртият ритуал в началото ми се стори много труден, но след една седмица, вече го изпълнявах с лекота. Трябва да седнете на килима с изпънати напред крака, после поставете ръцете отстрани на тя­лото, като опрете длани на пода, след това повдигнете тялото си, сгъвайки коленете така, че краката и ръцете да са във вертикално положение; останалата част на тя­лото, от коленете до раменете трябва да бъде в хоризонтално положение. Брадата отново е притиснала гърдите и след това, преди да вдигнете тялото, изпънете бавно главата колкото е възможно назад. Накрая се връщате в седнало положение и се от­пуснете, преди да повторите упражнението. В хоризонтално положение всеки мускул на тялото е под налягане и това стимулира енергийните центрове".

"
Преди да напусна манастира, - продължи полковник Брадфорд, - пътувах в раз­лични големи градове из Индия, където пре­подавах ритуалите. Забелязах, че някои хора са склонни да мислят, че ако не могат веднага да изпълнят съвършено даден ри­туал, той няма да им принесе полза. Беше ми понякога трудно да ги убедя в погрешността на тези разсъждения. Всъщност, достатъчно е да се стараем и да наблюда­ваме преобразяването си я течение на няколко месеца. Спомням си един град, където много хора на възраст се бяха обезсърчили, че не могат да изпълнят четвъртия ри­туал. Бяха още по-отчаяни, виждайки младите да го правят с лекота. Наложи ми се да помоля младите да не изпълняват този ритуал пред по-възрастните, за да могат и те да напреднат с техните темпове и да успеят в крайна сметка да го правят по повече от петдесет пъти без никакъв признак на умора и така да постигнат отлични резултати".

ПЕТИ РИТУАЛ

"Най-добрия начин да се изпълни този ритуал е да поставите ръцете на пода на разстояние около 60 сантиметра, после да изпънете назад краката, леко разтворени също на около 60 сантиметра, главата назад. След това вдигнете таза колкото е възможно по-нагоре, опирайки се на пръс­тите на краката и на дланите, като брада­та се притисне към гърдите; после отпус­кате спокойно тялото в изходното положение, изпъвайки главата, колкото е възможно по-назад. След няколко седмици, когато това упражнение ви стане лесно, можете да отпускате тялото надолу, без да докосвате пода. Така мускулите ще бъ­дат напрегнати, и когато тялото е нагоре, и също така, когато е отпуснато надолу. За малко п
овече от седмица, този ритуал може да бъде изпълняван лесно от повечето хора".

"Навсякъде, където съм бил, - продължи полковника, - хората са склонни да вземат тези ритуали за изометрични упражнения и е трудно да им бъде обяснено, че те имат повече възстановителна мощ от обикнове­ната гимнастика. която ни е добре позна­та!