Тиилим (Псалми)
жүктеу/скачать 0.56 Mb.
|
7575.1. На ръководителя на хора - "Не погубвай!". Песнопение (мизмор) от Асаф с музикален съпровод (шир). 75.2. Благодарни сме Ти (одину) Г-споди (Елоким), благодарни - близко до нас е името Ти, за да ни разказва за чудесата Ти. 75.3. Защото каза: "Ще дойдат сроковете и ще съдя по справеливост. 75.4. Расте земята (ерец) и всичките и обитатели. Аз (Анохи) установих основите и завинаги (села). 75.5. Казах на безумците (олилим): "Не безчинствайте!". И на злодеите (ришаим): "Не вдигайте рога!"". 75.6. Не вдигайте нагоре рога си. Не говорете надменно протегнали шия. 75.7. Защото не от изток и не от запад ще дойде* (до тук беше поражението, което ни нанeсе „Ма“лоумен „Н“еудачник при атаката върху сайта ни в този раздел) съда и не от планините в пустинята. 75.8. Защото Г-спод е съдията (ки Елоким шофет). Този принизява, а другия издига. 75.9. Тъй като чашата е в ръцете на Б-г (А-вая) и се пени виното, смесено с отрова и налива Той на всички. Заедно с утайката пият, напиват се злодеите по земята (ришай арец). 75.10. А аз ще възвестявам винаги, ще възпявам Б-га на Яаков (лиЕлокей Яаков). 75.11. И ще отсека рогата на нечестивците. Ще възвися рога на праведника. 76 76.1. За ръководителя на хора, за изпълнение на музикални инструменти. Песен от Асаф (лиАсаф шир). 76.2. Известен е в Йуда Г-спод (нода биИуда Елоким). В Исраел е велико името Му. 76.3. И беше колибата Му в Ирушалаим (веИи виШалем суко). И обителта Му в Цион. 76.4. Там Той съкруши стрелата от лъка. Щитът и мечът и битката завинаги (милхама села). 76.5. Излъчваш светлина, по страшен Си от планините с хищниците. 76.6. Обезумяха храбрите сърца, потънаха в сън. И се обезсилиха всичките мъже на битката. 76.7. От вика на Г-спода на Яаков (миГарта Елокей Яаков) замръзнаха и колата и коня. 76.8. Ти си страшен (ата нура) и кой ще устои пред Теб? Когато Си разгневен. 76.9. От небесата Ти възвести закона (дин). Земята затрепери и притихна. 76.10. Когато стане, за да съди Г-спод (Елоким), ще спаси всички смирени на земята завинаги. 76.11. Защото яростта Ти върху хората Те слави. Остатъкът от гнева Си ще укротиш. 76.12. Приемайте върху себе си обети и плащайте на Б-г, Г-спод (А-вая Елоким): всички окръжаващи Го ще принесат дар на Страшния (лаМора). 76.13. Укротяващият духа на властелините (ивцор руах нидим) е страшен за земните царе (лиМалхей арец). 77 77.1. За ръководителя на хора от Идутун. Песен от Асаф (лиАсаф мизмор). 77.2. Гласът ми е към Г-спод и стеня аз (коли елЕлоким виЕцака). Гласът ми е към Г-спод, приеми ме (коли елЕлоким виАазин елай). 77.3. В деня на бедата си търся Господаря си (Адонай): боли ме непрестанно раната на ръката ми. Не приема утешение душата ми (нафши). 77.4. Ще си спомня за Г-спод и издавам стон (азкира Елоким виЕемаа). Замислям се и духа ми (рухи) страда по Него. 77.5. Поддържай клепачите ми, няма да се затворят очите ми. Тревожен съм и не мога да говоря. 77.6. Мисля си за древните времена, за миналите години. 77.7. Спомням си през ноща песните си, разговарям със сърцето си и търси отговор душата ми (рухи). 77.8. Нима завинаги ще ме отхвърли Владиката ми (Адонай). И няма да благоволи към мен? 77.9. Нима изтече завинаги милосърдието Му (лаНецах хасдо). Словото, казано от Него от поколение на поколение (гамар омер лиДор ваДор)? 77.10. Нима забрави да помилва Б-г (Е-л)? Затвори завинаги в гняв милостта Си (рахамав села)? 77.11. И казах: „За да ме изплаши, загрубя десницата на Вс-вишния (имин Елион)“. 77.12. Спомни си са извършеното от Б-г (Е-л). Спомни си за чудесата вършени в древността. 77.13. Ще мисля върху всичко правено от Теб. И за всичко свършено от Теб. 77.14. Г-споди, пътят Ти е свят (Елоким баКодеш даркеха). Кое от божествата е велико като Г-спод (ми ел гадол кейЕлоким)? 77.15. Ти Б-же (ата аЕ-л) вършиш чудеса (пеле). Сред народите показа силата Си (узеха). 77.16. Ти избави народа Си с могъщото Си рамо (гаальта биЗроа амеха). Синовете на Яаков и Йосеф завинаги (села). 77.17. Видяха Те водите на морето Г-споди (Елоким). Видяха Те и затрептяха. Разтрепера се бездната. 77.18. Облаците изляха потоци вода, глас издадоха небесата. И се разсеяха стрелите Ти. 77.19. Гласът на гърма Ти е в небесата, мълнии озариха вселената (тейвейл). Трепереше и се тресеше земята. 77.20. През морето Ти направи път – през многото води. Но следите Ти не са видни там. 77.21. Водеше като овце народа Си, с ръката на Моше и Аарон. 78 78.1. За размисъл от Асаф (маскил лиАсаф). Разбери народе мой, учението ми (торати). Склони ушите си към речите на устата ми. 78.2. Ще отворя за тълкувание устата си. Ще разкажа загадъчни истории от древните времена. 78.3. Които чувахме и разбрахме от разказите на бащите ни. 78.4. Няма да скрием от синовете си, ще възвестим на бъдещото поколение за славата на Б-г (А-вая). 78.5. Той установи свидетелство при Яаков и Тора в Исраел: която заповяда на отците ни, да възвестят на синовете си. 78.6. За да знае бъдещото поколение и синовете, които предстои да се родят, да разказват на своите синове. 78.7. За да възложат и те на Г-спод упованието си и да не забравят деянията на Б-г (Е-л). И да пазят заповедите Му (мицвотав). 78.8. И не се уподобявайте на отците си, поколение буйно и сприхаво, поколение с необуздано сърце, чийто дух не беше верен на Б-г (Е-л). 78.9. Синовете на Ефраим без пропуск стрелящи с лъка, се отдръпнаха в деня на битката. 78.10. Не пазеха те завета на Г-спод (брит Елоким). И не следваха Тората Му. 78.11. И забравиха деянията Му. И чудесата Му, които им показваше. 78.12. Пред бащите им Той твореше чудеса в земята египетска, в земята на Цоан. 78.13. Той разсече морето и ги поведе и постави водите за стени. 78.14. И ги водеше Той през деня под облак, а през цялата нощ под светлината на огъня. 78.15. Той разсече скалата в пустинята и ги напои, сякаш от гиганска бездна. 78.16. Изстръгна Той струи от скалата и насочи водата като речни потоци. 78.17. И те продължаваха да грешат пред Него, говорейки срещу Вс-вишния (Елион) в безводната пустиня. 78.18. И изпитваха Б-г (Е-л) в сърцата си, искайки храна, за душите си. 78.19. И роптаеха срещу Г-спод (Елоким), говорейки: „Нима може в пустинята Б-г (Е-л) да постеле маса (лаАрух шулхан)? 78.20. Истина е, Той удари по скалата и потекоха води и се заточиха потоци. Но може ли Той и хляб да ни даде? Ще приготви ли Той трапеза с месо за народа Си?“ 78.21. Чувайки това се разгневи Б-г (А-вая): и с огън запали народа на Яаков. И гняв се разпали срещу Исраел. 78.22. Защото не вярваха те в Г-спод (Елоким). И не се уповаваха на помощта Му. 78.23. И издигна Той облаците в небесните висоти. И отвори вратите на небесата. 78.24. И дъждът ги заля с манна (ман) за храна. И зърно от небето даде на народа Си. 78.25. Небесен хляб ядеше човека (адам). Храна им даде до насита. 78.26. Източният вятър премина през небесата. И с мощта си Той донесе вятъра от юг. 78.27. Дъжд изпрати им като месо. И като морски пясък – птици крилати. 78.28. И ги захвърли в средата на стана, около жилищата им. 78.29. И те ядоха и много им се услади – въжделеното им даде. 78.30. Още не се бяха отделили от въжделението си, още бе храната в устите им. 78.31. И гнева на Г-спод (Елоким) се надигна и порази знатните сред тях. И първенците на Исраел подгони. 78.32. И въпреки това, те отново грешаха и не вярваха на чудесата Му. 78.33. И завърши Той дните им в нужда и годините им в страх. 78.34. И когато ги убиваше, те Го молеха и се разкайваха и Му се молеха. 78.35. И си спомниха, че Г-спод (Елоким) е опората им. И че Б-га Вс-вишен (Е-л Елион) е опората им. 78.36. Но се молеха само с устите си. С езиците си Го лъжеха. 78.37. Сърцата им не бяха искрени с Него. И не бяха верни на завета Му. 78.38. А Той Милосърдният (рахум) изкупува греха и не погубва. И много пъти обръщаше гнева Си. И не подбуждаше яростта Си. 78.39. Защото Той помнеше, че те са плът. Дъх мимолетен, който няма да върнеш. 78.40. Колко пъти те възставаха срещу Него в пустинята? И Го огорчаваха в безлюдната земя? 78.41. И отново изпитваха Б-г (Е-л). От Святия на Исраел искаха знамение. 78.42. Не помнеха те ръката Му. Нито деня, когато Той ги избави от притеснителя им (цар). 78.43. Когато яви Той знамения в Египет. И чудесата Си в полето на Цоан. 78.44. И превърна в кръв източниците им. И от потоците си не можеха да пият. 78.45. Изпрати им хищници, които ги ядяха. И жаби сред които се загубиха. 78.46. И даде урожая им на гъсениците. И плода на труда им на скакалците. 78.47. Унищожи с градушка лозите. И смокините им с нея покри. 78.48. И предаде на градушка скота и стадата им на пламък. 78.49. Изпрати върху тях праха на гнева Си. И негодувание и ярост и бедствия – нашествия на ангелите на злото. 78.50. Прокара Той път за гнева Си: не пазеше от смърт душите им (нафшам). Върху телата им изпрати мор. 78.51. Порази всеки първороден на Египет. Началото на силата на палатките на Хам. 78.52. И движеше като овце народа Си. Поведе ги като стадо в пустинята. 78.53. И ги водеше в безопасност и не се бояха. А враговете им потънаха в морето. 78.54. И ги доведе до светите Си рубежи. До планината, придобита от десницата Му (имино). 78.55. И прогони Той пред тях народите. И раздели по жребия им дяловете им. И засели колената на Исраел в шатрите им. 78.56. Но изпитваха те и гневиха Г-спода Всевишен (Елоким Елион). И не спазваха уставите Му (едотав). 78.57. Противопоставиха се и Му измениха, както бащите си. Обръщаха се подобно на коварни стрелци, променящи направлението на стрелата. 78.58. И Го гневяха с жертвените си висоти. И с изтуканите си предизвикваха ревността Му. 78.59. Чу Г-спод (Елоким) и се разгневи. И се отврати много от Исраел. 78.60. И напусна той Мишкана Си в Шило. Обитанието Си сред хората (адам). 78.61. И даде в плен силата Си (ковчега Си, узо). Великолепието Си (виТифарто) в ръцете на врага (цар). 78.62. И предаде на меч народа Си. И на наследството Си се разгневи. 78.63. Юношата Му бе погълнат от огън. И девойките Му не пееха сватбени песни. 78.64. Коените Му паднаха под меча. А вдовиците Му дори не заплакаха. 78.65. И се пробуди като от сън Владиката (Адонай). Като великан изтрязнял от виното. 78.66. Той порази неприятелите Си в гърба. На вечен позор ги предаде. 78.67. И презря Той шатрата на Йосеф и коляното на Ефраим не избра. 78.68. И избра Той коляното на Йуда. И планината Цион, която обичаше. 78.69. И изгради светилището Си подобно на дворец. Основа го като земята – вечно. 78.70. И избра Той Давид, раба Си. Взе го от пасищата на овцете. 78.71. От оягнените овце го доведе да пасе Яаков, народа Си. И Исраел, наследството Си. 78.72. И той го пасе с непорочното си сърце. И с мъдрите си ръци ги насочваше. 79 79.1. Мизмор Асаф. Елоким, дойдоха чуждоземците в Твоя дял, оскверниха Твоя Свят Храм; Ирушалаим се превърна в руини. 79.2. Труповете на слугите Ти бяха изядени от небесните птици; плътта на хасидите Ти от земните зверове. 79.3. Лееше се кръвта им като вода около Ирушалаим - нямаше кой да ги погребе. 79.4. Станахме посмешище за съседите си, опозорени и посрамени сред околните. 79.5. До кога А-ВАЯ ще се гневиш? Вечно ли ще ни изгаря като огън, Твоята ревност? 79.6. Излей яростта Си на народите, които не Те познават и царствата чиито, не въззовават Твоето Име. 79.7. Защоте те изядоха Яаков; неговите светини опустошиха. 79.8. Не ни напомняй предишните ни грехове; Побързай, изпрати ни Своето милосърдие, тъй като сме крайно обеднели. 79.9. Помогни ни Елоким на нашето спасение, за делото прославящо Твоето Име; И спаси ни и изкупи греховете ни, заради Своето Име. 79.10. Защо говорят народите: "Къде е Техният Елоким?". Нека узнаят народите пред очите ни; отмъсти за пролятата кръв на робите Си! 79.11. Ще стигне до Теб стонът на пленника. С могъщата Си ръка освободи обречените на смърт! 79.12. Седемкратно въздай на съседите ни, върни им хулата, с която Те хулиха А-донай. 79.13. А ние, Твоят народ и овцете от Твоето пасбище, вечно ще Ти благодарим, от поколение на поколение ще възвещаваме Твоята слава. 80 80.1. На ръководителя на хора, в съпровод на шошаним. Свидетелство, песен на Асаф (ейдот лиАсаф мизмор). 80.2. Пастирю на Исраел. Приеми водещия Йосеф като стадо овце. Възсядащият между херувимите, яви Се! 80.3. Пред Ефраим, Бенямин и Менаше пробуди мощта Си. И ела, за да ни спасиш. 80.4. Г-споди (Елоким) завърни ни. И ни озари с лика Си и ще бъдем спасени. 80.5. Б-же, Г-споди на Войнствата (А-вая Елоким Цваот) докога ще се гневиш на молитвата на народа Си? 80.6. Ти ни хранеше с хляб омесен със сълзи. И ни пресищаше със сълзи. 80.7. Направи ни раздор за съседите ни. И враговете ни се чудят над Теб. 80.8. Г-споди на Войнствата (Елоким Цваот) възвърни ни! Озари ни със светлината на лика Си и ще сме спасени. 80.9. Лоза взе от Египет. Изгони народите (гоим) и Я посади. 80.10. Освободи за нея място. И пусна тя корени и запълни земята. 80.11. Покри сянката и планината. И разклоненията и са подобни на могъщи кедри. 80.12. Пусна тя крайща до морето. И до реката корените си. 80.13. Защо проби оградата и? Обират я всички преминаващи? 80.14. Гризе я глиганът. И полските влечуги се хранят с нея. 80.15. Г-споди на Войнствата, моля върни се (Елоким Цваот шув на): погледни от небесата и ще видиш. Спомни си тази лоза. 80.16. И посятото от Твоята десница (иминеха). И израстъкът, укрепен от Теб. 80.17. Обхваната от огън изсъхва. От вика Ти умира. 80.18. Да бъде десницата Ти прострята върху хората. Над народа (биней адам), които Ти осинови. 80.19. И няма да остъпим от Теб. И към името Ти ще зовем. 80.20. Б-же, Г-споди на Войнствата (А-вая Елоким Цваот) възвърни ни! Озари ни със светлината на лика Си и ще сме спасени. 81 81.1. На ръководителя на хора, в съпровод на арфи от Гат, от Асаф. 81.2. Пейте радостно на Г-спод (Елоким) с мощта ни. Тръбете на Г-спода на Яаков (Елокей Яаков). 81.3. Направете песен (зимра) и бийте с тимпаните. Цигулката е приятна с арфа (навел). 81.4. Тръбете с шофар в новомесечие. В новолуние, в деня на празника ни. 81.5. Защото такъв е закона (хок) за Исраел. Законът (мишпат) на Г-спода на Яаков (Елокей Яаков). 81.6. Венец сложи Той на Йосеф, когато се възцари над земята египетска (ал ерец мицраим). Езика, който не познаваше разбра (сфат ло ядати ешма). 81.7. „Свалих от плещите Си тежеста. И дланите си от мярката. 81.8. В бедствие зовеше и Аз те спасявах: отговарях ти от скривалищата на гръмовете. Изпитах те край водите на Мирива, завинаги. 81.9. Слушай народе Мой (шима ами), Аз те предпазвам. Исраел, за да Ме разбереш. 81.10. Да няма в теб чужд бог (ло ие виха ел зар). И не се покланяй на чуждоземен бог (лиЕл нахар). 81.11. Аз съм Б-га, Г-спода твой (Анохи А-вая Елокеха), който те изведе от земята египетска. Отвори устата си с молитва и Аз ще я изпълня. 81.12. Но не слушаше народа ми, гласа Ми (виЛо шама ами лиКоли). И Исраел не Ме пожела. 81.13. И ги изгоних за упорството на сърцата им. Нека следват помислите си. 81.14. Ако народа Ми ме разбираше (лу ами шомеа ли). Ако Исраел вървеше по пътищата Ми. 81.15. На мига бих усмирил враговете им. И на притеснителите им бих сложил ръката Си. 81.16. Ненавиждащите Б-г биха искали да го мамят. И предназначеното им ще продължава вечно. 81.17. И щях да ги храня обилно с пшеница. И с мед от скала щях да ги засищам“. 82 82.1. Песен (мизмор) на Асаф. Г-спод (Елоким) пребивава в в общината Б-жия (Е-л). Сред силните (елоим) съди. 82.2. Докога ще съдите криво (авел)? Вечно ли към злодеите ще сте благосклонни? 82.3. Осъждайки нисшия и сирака, отстоявайте правото на обезправения и слабия (шифто дал виЯтом. Ани ваРаш аЦдику). 82.4. Избавяйте низщия (дал) и нямащия от ръцете на нечествците (ришаим) ги спасявайте. 82.5. Не познават и не разбират (ло яду виЛо явину), бродят в тъмнината. Треперят всички основи на земята (арец). 82.6. Аз казах: „Вие сте като ангели (елоим), всички сте синове на Всевишния (Елион)“. 82.7. Но ще умрете като хората, ще паднете като всички велможа (сарим). 82.8. Стани Г-споди (кума Елоким), съди земята. Защото Ти властваш над всички народи (гоим)! 83 83.1. Песнопение на Асаф, с музикален съпровод (шир мизмор лиАсаф). 83.2. Г-споди (Елоким) не допускай това. Не пази мълчание и не бъди безмълвен Б-же (Е-л). 83.3. Защото, ето враговете Ти въздигнаха глас. И ненавистниците Ти вдигнаха глави. 83.4. Срещу народа Ти замислят лошо в тайна. Сговарят се срещу пазените от Теб. 83.5. Говорят: „Да отидем и да ги изтребим, за да няма такъв народ (гой). И повече да не се употребява името Исраел“. 83.6. Наговориха се с едно сърце срещу Теб, сключиха съюз: 83.7. шатрите на Едом и ишмаелтяните. Моав и потомките на Агар. 83.8. Гевал и Амон и Амалек. Палестинците (пилешет) и жителите на Тир (Цор). 83.9. Дори Ашур се присъедини към тях. Завинаги ставайки опора (зироа) на синовете на Лот. 83.10. Постъпи с тях, както с Мидиан. Както със Сисра и Явин на потока Кишон. 83.11. Ти ги изтреби всичките в Ейн Дор. Станаха неживи подобно на земята (адама). 83.12. Постъпи с тях и с вождовете им, както с Орев и Зев. Както със Зевах и Цалмуна, с всички тях. 83.13. Така постъпи с всичките им вождове, които говореха: „Ще завладеем обителта на Г-спод (Елоким)“. 83.14. Г-споди мой (Елокей). Направи ги като буря сред полето. Като слама във вятъра (руах). 83.15. Като огън изгарящ гората. Като пламък подпалващ планините. 83.16. Така ги преследвай в бурята Си. Измети ги с вихъра Си. 83.17. Покрий с цвета на срама лицата им. За да търсят името на Б-г (шимха А-вая). 83.18. Ще бъдат посрамени и уплашени завинаги. Опозорени и изтребени. 83.19. И ще разберат, че си само Ти, с името Б-г (А-вая): Над (елион) цялата земя (аАрец). 84 84.1. За ръководителя на хора, в съпровод на рафа (аГитин). Песен от синовете на Корах (лиВней Корах мизмор). 84.2. Колко е възлюблена обителта Ти Б-же на Войнствата (ма идидот мишкинотеха А-вая Цваот). 84.3. Тъгува и отслабва душата ми (нафши) по дворовете на Б-г (А-вая): сърцето и плътта ми пеят за Б-га жив (ливи уВисари иранейну ел Е-л хай). 84.4. Както птицата намира дом и лястовицата, за себе си и за пиленцата си: така съм и аз пред жертвениците Ти, Б-же на Войнствата, Царю и Г-споди мой (А-вая Цваот малки вейЕлокей). 84.5. Щастливи са пребиваващите в дома Ти, винаги ще Те прославят. 84.6. Щастливи са хората (адам), в които е силата Ти. Пътищата към Теб са в сърцата им. 84.7. Вървящите по долината на плача, намират в нея източници. А също и благословения я обливат, като есенен дъжд. 84.8. Вървят от сила на сила (мейХайл елХайл). И ще застанат пред Г-спод в Цион (ел Елоким биЦион). 84.9. Б-же, Г-споди на Войнствата слушай молитвата ми (А-вая Елоким Цваот шима тифилати). Винаги ме приемай Г-споди на Яаков (Елокей Яаков). 84.10. Щите наш (магегейну), погледни Г-споди (рией Елокейну) към помазаника Си! 84.11. Защото ден в дворовете Ти е по-добър от хиляди: избрах да живея на прага на дома на Г-спода си (Елокей). А не да живея в шатрите на беззаконието. 84.12. Защото слънце и щит е Б-га, Г-спод (ки шемеш уМаген А-вая Елоким). Милост и слава дава Б-г (хейн виХавод итейн А-вая), не само добро за вървящите в непорочност 84.13. Б-же на Войнствата (А-вая Цваот), щастлив да е човека, уповаващ се на Теб. 85 85.1. За ръководителя на хора, песен от синовете на Корах (лиВней Корах мизмор). 85.2. Благоволи Б-же към страната Си (рацита А-вая арцеха). Върни пленените синове на Яаков. 85.3. Прости греха (авон) на народа Си. Покрий всичките им грехове. 85.4. Ти скри цялото Си негодувание. Отвърна праха на гнева Си. 85.5. Ще се възвърнем Г-споди на спасението ни (шувейну Елокей ишейну). И прекъсни гнева Си към нас. 85.6. Вечно ли ще Се гневиш срещу нас? Ще продължава гнева Ти от поколение на поколение? 85.7. Ето, пак Ти ще ни оживиш. И народът Ти ще Ти се радва. 85.8. Яви ни Б-же милосърдието Си (арейну А-вая хасдеха). И спасението Си ни дай. 85.9. Вслушвам се, какво ще говори Б-г (Е-л А-вая): Ето мир (шалом) провъзгласява за народа Си и за благочестивите Си (елАмо виЕлХасидав). И те няма да се обърнат към безразсъдство. 85.10. Защото е близко спасението на треперещите пред Него. Ще пребъде славата (кавод) над земята ни. 85.11. Милосърдието и истината се срещнаха (хесед веЕмет нифгашу). Справедливостта и мира се докоснаха (цедек виШалом нашаку). 85.12. Истината (емет) ще израстне от земята (мейЕрец). И справедливостта (цедек) ще се излее от небесата (шамаим). 85.13. Също и Б-г ще дарява благо (гам А-вая итен аТов). И земята ни ще дава урожай (ивула). 85.14. Справедливостта ще поведе напред (иалех). И след нея ще се насочат крачките Му. жүктеу/скачать 0.56 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|