Учебнапрограм а агрометеорология І. Извадка от учебния план

Агрометеорологията е приложна екологична наука, която изучава метеорологичните, климатичните и хидрологичните условия на средата в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на земеделското производство. Изучаването на абиотичните условия на еколого-климатичната среда с оглед на фермерството не е обект на нито една друга агрономическа наука.

Дисциплината е целенасочена към ефективното и пълноценно използване на агроклиматичните ресурси на Българияс оглед на екологичното земеделие. Тя формира съвременен еколого-производствен мироглед,основан на охранно-преобразувателния подход към природните процеси при постигане целите на земеделието. Основа е за изучаване на другите агрономически науки - растениевъдни, агротехнически, мелиоративни, растително-защитни, животновъдни и др.
III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

III. 1. ЛЕКЦИИ
УВОД В АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯТА. Предмет,основни понятия и значение на Агрометеорологията. Основни задачи. Методи, Метеорологични и агрометеорологични наблюдения.

- 0,5 час

радиация. Слънчев спектър, екологична и биологична роля, значение на основните му части за земеделското производство, ФАР. Изменения на слънчевата радиация в атмосферата. Продължителност на слънчевото греене. Режим на радиационните потоци. Отразяване на слънчевата радиация, албедо. Естествена осветеност, значение за биосферата. Излъчване на земната повърхност и атмосферата, ефективно излъчване. Радиационен баланс. Разпределение на слънчевата радиация и радиационния баланс по Земята. Слънчевата радиация върху наклонени терени. Постъпване и разпределение на радиацията в агрофитоценозите. Значение на слънчевата радиация за земеделието и начини за по-пълното и използване.

- 1 час
ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА. Същност и значение. Затопляне и изстиване на въздуха. Изменения на температурата във височина. Вертикален температурен градиент, устойчивост и неустойчивост в тропосферата. Температурни инверсии. Денонощен и годишен ход на температурата. Географско разпределение на температурата. Топлинен баланс на Земята. Температурен режим на въздуха в агрофитоценозите. Влияние на температурата върху растенията. Характеристика на температурния режим и изискванията на растенията към топлината. Значение на термичните условия в земеделското производство. Методи за регулиране температурата на въздуха. - 1 час

ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА. Същност и значение. Постъпване на водните пари във въздуха. Свойства на водните пари. Пъргавина и насищане на водните пари. Характеристики за влажността на въздуха. Денонощен и годишен ход на влажността. Изменения на влажността във височина. Влияние на растителността върху влажността на въздуха. Географско разпределение на влажността. Значение на влажността на въздуха в земеделското производство. Регулиране влажността на въздуха. - 2 часa
АТМОСФЕРНО НАЛЯГАНЕ И ВЯТЪР. Атмосферното налягане - същност и значение, вертикално изменение , периодични и непериодични колебания.Барично поле и географско разпределение на налягането. Вятър - същност и значение. Причини за възникване на вятъра. Сили, които въздействат върху въздушния поток. Класификация на вятъра. Периодични и непериодични колебания. Турбулентност на въздушните потоци. Влияние на препятствията върху вятъра. Въздушни течения в области с понижена и повишено атмосферно налягане. Обща атмосферна циркулация. Мусони. Местни ветрове. Вятърът в приземния въздушен слой.Значение на вятъра за земеделското производство. Защита на земеделските територии от вредоносни ветрове.

-2 часа

и мезоклимат. Зоналност на климата. Изменения и преобразуване на климата. - 2 часa

2. Измерване продължителността на слънчевото греене и интензивността на слънчевата радиация. Измерване температурата на почвата и въздуха. Измерване влажността на въздуха. - 2 часа

3. Определяне посоката и скоростта на вятъра. Скала на Бофорт. Роза на ветровете. Определяне на облачността. Измерване на валежите и снежната покривка. Изчисляване на водния запас в снежната покривка. - 2 часа

4. Агрометеорологични наблюдения. Агрометеорологични прогнози. Основни климатични и агроклиматични показатели и тяхното използване. - 2 часа

5. Основни метеорологични и климатични източници и справочници. Агроклиматична характеристика на дадено място и за вегетационния период на отделна година. Задание за курсова работа. - 4 часа

6. Разработване и оформяне на курсовата работа.

- 3 часа

III.3. СЕМИНАРИ

1. Обсъждане и оценка на отделните разработки. Заверка на семестъра .

- 2 час

III. 4. ФОРМИ НА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ
III. 4. 1. Учебни практика -7 часа

1. 
   Агрометеорологични наблюдения на основните селскостопански култури.
   

I. Задание и съдържание; II. Обяснителна записка; III. Изходни данни;

IV. Графични и картни разработки; V. Характеристика на метеорологичните условия през вегетационния период на дадена година.

Описват се местоположението, географско-природните условия, стопанско-икономическите особености, почвената покривка, мелиорациите, климатичното райониране и други фактори на еколого-производствената среда в обекта.

Характеризират се климатичните и агроклиматичните условия през отделните годишни сезони и общо за годината. Правят се изводи за благоприятните и неблагоприятните за земеделието условия на климата и за съответстващата им система на производство и мелиорации.

Съставя се характеристика на агрометеорологичните условия през даден период на отделна година.

Общият обема проекта е 20-30 страници, от които 10-15 страници обяснителна записка и 5-10 страници - таблици и графики.

- 48 часа

Практическите упражнения през първата половина на семестъра са лабораторно-инструментални - студентите се научават да наблюдават и измерват агрометеорологичните елементи. Останалите занятия са свързани с изучаване и ползване на метеорологични, агрометеорологични, климатични и агроклиматични дневници, бюлетини, месечници, годишници, справочници синоптични карти, атласи, прогнози и др. Учебната практика се провежда в Опитното поле на метеорологичната станция и земеделските култури в агрометеорологичните участъци.

За извършената практическа работа студентите изработват и представят за заверка и оценка протоколи. През втората половина на семестъра се полага писмено контролно препитване върху 2/3 от изучавания материал. Изработеният курсов проект се защитаваа на последното упражнение и впоследствие се оценява.

Заверката за семестъра са прави след изпълнение от студента на следните изисквания:

1. Системно присъствие на лекциите, практическите занятия и учебната практика.

2. Представени и оценени всички протоколи.

3. Положена контролна проверка за усвоения материал.

4 Представен завършен и годен за оценка курсов проект.

1. 
   Агрометеорология – определение, обект на изследване, предмет на изучаване. Метеорологични явления. Метеорологични елементи. Метеорологични условия. Хидрологични елементи. Агрометеорологични фактори. Агрометеорологични условия.Връзка на Агрометеорологията с другите науки.
   
2. 
   Значение на факторите на външната среда за земеделското производство. Основни екологични фактори. Основни положения при взаимозависимостта между факторите на външната среда и растенията.
   
3. 
   Същност и значение на атмосферата. Състав на атмосферния и почвения въздух. Значение на отделните компоненти на въздуха на земеделското производство. Замърсяване на атмосферата.
   
4. 
   Основни физични свойства на въздуха. Атмосферно налягане. Барометрична стъпка. Хоризонтален баричен градиент. Строеж на атмосферата.
   
5. 
   Същност и значение на слънчевата радиация. Биологично значение на основните части на спектъра.
   
6. 
   Отслабване на слънчевата радиация в атмосферата.
   
7. 
   Пряка радиация. Приход на пряка радиация върху хоризонтална повърхност. Приход на пряка радиация върху склоновете с различно изложение и наклон.
   
8. 
   Разсеяна радиация. Отражение на слънчевата радиация. Сумарна радиация.
   
9. 
   Дълговълново излъчване на земната повърхност и атмосферата. Радиационен баланс на активната земна повърхност.
   
10. 
    Естествено осветление и продължителност на деня. Продължителност на слънчевото греене.
    
11. 
    Измерване на слънчевата радиация. Разпределение на слънчевата радиация в посевите. Пътища за по-пълно използване на слънчевата радиация в земеделието.
    
12. 
    Запотляне , изстиване и топлинен баланс на почвата.
    
13. 
    Зависимост на температурата на почвата от топлинните й свойства, релефа, растителната и снежната покривка.
    
14. 
    Измерване температурата на почвата. Денонощен и годишен ход на температурата на почвата. Амплитуда в хода на температурата на почвата и фактори, от които тя зависи.
    
15. 
    Закономерности в разпространението на топлината в почвата. Замръзване и размръзване на почвата.
    
16. 
    Значение на температурата на почвата за земеделието. Методи за регулиране на температурата на почвата за целите на земеделското производство.
    
17. 
    Нагряване и изстиване на водни басейни.
    
18. 
    Затопляне и изстиване на въздуха.
    
19. 
    Изменение на температурата на въздуха във височина – вертикален температурен градиент и фактори, от които зависи. Адиабатни градиенти.
    
20. 
    Температурни инверсии и тяхното значение за земеделското производство.
    
21. 
    Измерване температурата на въздуха. Денонощен и годишен ход на температурата на въздуха и фактори, от които зависи.
    
22. 
    Характеристика на температурния режим и на изискванията на растенията към топлина. Влияние на температурата на въздуха върху растенията.
    
23. 
    Постъпване на водните пари в атмосферата. Състояние на насищане на водните пари. Характеристика за влажността на въздуха.
    
24. 
    Измерване влажността на въздуха. Денонощен и годишен ход на влажността на въздуха в атмосферата и посева. Значение на влажността в живота на растенията.
    
25. 
    Изпарение – същност, значение. Фактори, които обуславят изпарението в естествени условия. Изпарение от водна повърхност, водата и растенията. Сумарно изпарение /евапотранспирация/. Изпаряемост.
    
26. 
    Денонощен и годишен ход на изпарението. Методи за регулиране на изпарението за целите на земеделското производство.
    
27. 
    Кондензация на водните пари – същност и значение. Условия за кондензационни ядра. Първични продукти от кондензацията на водните пари.
    
28. 
    Образуване на роса, слана и поледица и тяхното значение за земеделското производство. Мъгли – образуване, типове мъгли, значение за земеделското производство.
    
29. 
    Облаци – същност, образуване, квалификация, облачност. Значение на облаците за земеделското стопанство.
    
30. 
    Валежи – същност. Образуване на валежите. Видове и типове валежи. Химичен състав на валежите. Характеризиране на валежите. Измерване на валежите.
    
31. 
    Денонощен и годишен ход на валежите. Значение на валежите за земеделското произвоство. Изкуствени въздействия върху облаците и валежите.
    
32. 
    Снежна покривка – същност. Характеристика на снежната покривка. Значение на снежната покривка за земеделието.
    
33. 
    Вятър – същност. Причина за възникване на вятъра. Елементи на вятъра. Денонощен и годишен ход на скоростта на вятъра.
    
34. 
    Местни ветрове. Значение на вятъра за земеделското производство.
    
35. 
    Влажност на почвата – понятие. Агрохидрологични константи /показатели/. Продуктивна влага в почвата. Воден баланс на посевите.
    
36. 
    Влияние на метеорологичните условия върху режима на влагата в почвата. Потребност на растенията от вода. Влагообезпеченост на растенията по запасите от влага в почвата. Регулиране влажността на почвата.
    
37. 
    Време – определение. Изменение на времето. Схема на общата циркулация на атмосферата. Въздушни маси, класификация на въздушните маси и трансформацията им.
    
38. 
    Циклони, антициклони и времето в тях. Прогнозиране на времето. Видове прогнози. Предсказване на времето в България.
    
39. 
    Влияние на агрометеорологичните условия врху развитието и разпространението на неприятелите и болестите по земеделските култури.
    
40. 
    Суша – определение. Причини за възникване. Количествени показатели на сушата. Видове суши.
    
41. 
    Суховеи – определение. Агроклиматични показатели на суховеите. Влияние на суховеите върху земеделските култури. Мерки за борба срещу сушата и суховеите.
    
42. 
    Пролетни и есенни мразове – определение. Видове мразове и условия за възникването им. Влияние на времето, свойствата на почвената повърхност, растителната покривка, релефът, водните площи и др. върху интензивността и продължителността на мразовете. Влияние на мразовете върху земеделските култури.
    
43. 
    Географско разпределение на пролетните и есенните мразове в България. Предсказване на мразовете и борбата с тях.
    
44. 
    Явления, причиняващи повреди по растенията през зимния период – видове. Неблагоприятни явления за презимуване на есенните посеви и трайните насаждения. Зимни повреди в България. Мерки за борба.
    
45. 
    Климат – определение. Фактори за неговото формиране. Класификация на климата. Фактори, които формират климата на България.
    
46. 
    Климатични области и райони на България. Характерни особености в температурния и валежния режим на България.
    
47. 
    Микроклимат – определение. Закономерности, формиране на микроклимата. Микроклимат на пресечена местност, язовирите и гората. Фитоклимат – определение и формиране. Начин за подобряване на микроклимата.
    
48. 
    Основни принципи и методи за земеделската оценка на климата. Агроклиматични показатели.
    
49. 
    Агроклиматични ресурси на България.
    
50. 
    Агроклиматично райониране. Общо агроклиматично райониране на България. Агроклиматични аналози
    

2. Гюрова Мария и Борис Пеев, 1996. Ръководство за упражнения по агрометеорология.”Земиздат”, София и Академично издателство - ВСИ, Пловдив

/доц. д-р Д. Иванова/

/проф.дсн Ив. Лечева/