Великата борба в музиката на богослужението – 3

Надявам се, че вчера не съм ви изплашил с гръцката философия. Вчера ние с вас говорихме за лошата основа. Днес ще говорим за истинската основа. И затова темата на днешната презентация е: „Твърдата основа на християнското богослужение и музиката. Образец от светилището.“ Днес ще се концентрираме на истинската основа и ще забележим истинската връзка между Светилище, Библия, богословие и богослужение. Нека да се помолим.

Татко небесни, благодарни сме за преимуществото да се намираме тук. И ние Те молим сега Твоят Дух да ни ръководи и направлява на всяка истина, защото Ти желаеш поклонници в Дух и Истина. Затова Те молим, води ни и ни направлявай сега. В името на Исус. Амин!

Ще започна с цял ред от въпроси. И на тях ще търсим отговор от светилището. Каква е връзката между формата на богослужението, богословието и Библията? Под форма на богослужението аз имам предвид и музиката, и облеклото, и всичко останало. Каква роля играе във всичко това културата, личното предпочитание и каква роля играе Библията и богословието? Един от фундаменталните въпроси, които трябва да си зададем, е следният: „ Основава ли се стила на богослужението на културата, личните предпочитание, личния стил и вкус или на Библията?“ Как да намерим отговор на тези въпроси?

Ще изследваме взаимоотношенията между Бога, спасението и богослужението. Също ще изследваме как стилът на богослужението е свързан със светилището. Ще изследваме разрушението, очистването и строежа на земното светилище и взаимовръзката с формата на богослужение. Ние с вас ще изучим също как малкият рог е нападнал небесното светилище и как това е повлияло на формата на богослужение. Също ще разгледаме очистването на небесното светилище и как това е свързано с формата на богослужение. Разбира се, ние няма да можем да изследваме това наведнъж, но днес и утре ще засегнем всички тези въпроси.

Нека да отворим нашите Библии на Изход 25:8, 9 стихове. Тук ние ще намерим нещо важно, което Бог е показал във формата на богослужението. Тук е казано: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите.“ Мойсей не е измислил всичко това самичък. Според посланието към евреите, на което ще обърнем внимание по-късно, всичко това му е било дадено по Божествено откровение. Нека да отворим 1Летописи 28:19 „Всичко това каза Давид, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа.“ (има се предвид светилището). Т.е Господ е да всичко, което е трябвало да се направи. Този стих още веднъж ни показва, че Бог е открил това на Мойсей, че Мойсей е построил светилището, не по примера на другите народи.

Нека да отворим на 1 Летописи 15:16, 19. Другото, което било открито още на Давид, била литургията или формата на богослужение. Тук са споменати инструментите, които могат да се използват. „И Давид каза на левитските началници да поставят братята си, певците, с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.“ Четири основни инструмента в богослужението. Псалтири и арфи са струнни инструменти. След тях идват тръби и кимвали. За избора на инструменти ще говорим после. Има и други текстове, които ние няма да четем, но в тях са споменати тези четири инструмента. 19 гл. също, след това 16:4, 5. Но заедно с вас бих искал да отворим 2 Летописи 29:25 и точно този стих говори много ясно, че Господ точно така е предвидял. „ И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.“ Много ясно Бог е избрал именно тези инструменти. Бог им е дал образец и Бог е казал какви инструменти да използват и какви да не използват. Това е изводът, който можем да направим сега, защото по това време е имало много други инструменти, които е можело да приемат на богослужението.

И така, понеже всичко, което Бог прави, Го прави с конкретна цел, ние трябва да вярваме, че е имало определена причина, защо именно тези инструменти са били избрани и какво ни говори за съвременните инструменти на богослужението. Изборът на тези инструменти в скинията по време на възраждане и реформа, когато Божията народ е отстъпвал, отново се е връщал към този образец и към тези инструменти. Нека например да отворим Ездра 3:10. Божият народ се завърнал в Ерусалим за възстановяването му. „И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.“ Неемия 12:27 „И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи“. В 36 стих тези инструменти се споменават като „инструментите на Давид“. И така при всяко възраждане и реформа те се връщали към този образец. Това е много важно за нас днес.

Неемия е трябвало да изгради стените на Ерусалим. В Исая 58 гл., помните, че са наречени “възстановители на развалини“, когато излезли от Вавилон и дошли да сторят Ерусалим. Можем да направи такъв паралел, че Бог също ни е извел от духовния Вавилон, за да измерим небесния храм и, за да доведе нашето богослужение в съответствие с небесното. Можем да изследваме характеристиките на истинското богослужение, но нямаме време да прочетем всичките тези текстове. Нека да отворим на Псалом 96 и вие ще забележите, че прославата и святостта вървят ръка за ръка. Псалом 96:1-3 „Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи. Пейте Господу, благославяйте името Му, благовествайте из ден в ден извършеното от Него избавление. Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.“

За какво да пеем? Стихове от 4 до 7 „Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове. Защото всичките богове на племената са нищожества; А Йеова е направил небесата. Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му. Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила“. Почти като Тройната ангелска вест, която слушахме сутринта. Вестта е концентрирана върху светилището. Подчертава се, че трябва да се отдаде слава на Бога. В първия стих се говореше за пеене. „Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му“ (стих 8). В 9 стих се споменава Неговата святост. „Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи”. Всичките тези стихове, които виждате на екрана, се осланят на прослава и на святост. Всъщност прославата се основава на святостта, всичко това се основава на светилището. И преди да изразим своята прослава на Бога, трябва да разберем какво е святост.

В Стария завет всичко е било ясно, там е бил храмът и той е бил център на богослужението. Но ако на вас ви се наложи да прочетете тези книги, които прочетох при направата на дисертацията за музиката, то като преминеш към Новия завет, като че ли няма такъв център. Но това не е истина. Просто центърът не е бил на земята, защото в посланието към евреите 8:1-5 главното е в това, че ние имаме Христос за Първосвещеник и във втори стих Той свещенодейства в „истинската Скиния, която Господ е направил, а не човек“. Т.е. това светилище се намира на небесата. Стих 5 „(които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Мойсея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),“. Но за гръцката философия небесното светилище е било изгубено из предвид.

Нека да отворим Откровение 4 и 5 глави и аз накратко ще опиша характеристиките на богослужението там.

„Против господстващото беззаконие, крещящата несправедливост, прекомерния разкош и разточителство, безнравствени празненства и пиянства, крещящата разпуснатост и разврат – издигали своя глас пророците, но напразни били всички тези протести и изобличения.“

Амос 5:10,12 „Те мразят този, който изобличава в портата, и се гнусят от онзи, който говори справедливо….вие, които угнетявате праведния, приемате подкупи, и извръщате правото на сиромасите в портата“.

Наистина ужасно състояние. И това не е светът, това е Божият народ по това време. Каква била причината за всичко това? Ето какви били само някои от резултатите от това, че цар Еровоам направил две златни телета.

„Първоначалното отстъпление от приетата форма на богослужение довело да приемане на най-ниските езически обреди, докато накрая цялото население на страната не започнало да обожава природата.“ (ПЦ,282стр)

Но, ако ги попитате, те ще ви кажат, че се покланят на Бога. В действителност те се покланяли на природата. „Когато се изостави светилището, тогава формите на богослужение, които се избират, водят към поклонение на природата, вместо към поклонение на Бога“

Нека да отворим на 2 Летописи 28:1-3 „Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид, но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите. При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.“ Казано е, че е ходил по пътя на „израилевите царе“. Какво означава това? Всичко, което говорехме до този момент. В началото те се отвърнали от светилището и когато това стане, тогава формата на богослужение се заимства от природата и от другите религии. И тогава хората се покланят на творението повече отколкото на Твореца. И така Ахаз се отвърнал от светилището. Погледнете на 24 и 25 стихове какво се е случило в резултат. „И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим“. Когато отстъпил от светилището, той още го и обезчестил, опорочил. Може да си помислите, че отхвърлянето на светилището ще доведе до атеизъм, безбожие, но ние всъщност сме същества, които търсим поклонение на нещо или на някой. Защото тук е казано, че „той си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим“.

Съгласно Библията трябва да има само на едно място жертвеник или олтар и това било в контекста на светилището. Защото правилното разбиране на жертвата на Христос е най-добре разбираемо във великата борба, която светилището описва. Когато жертвеникът се вземе оттук и се сложи на всяко друго място, тогава започваме да си представяме Бога, както на нас ни се струва правилно. И в 25 стих е казано: „И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.“ И сега в Израил имало политеизъм (многобожие). Но ние сега живеем в такъв свят. Живеем в общество където царува плурализъм. Където хората се покланят на всеки и на всичко. И ние можем да проследим връзката причина – следствие.

„Когато се остави светилището, тогава се установява плурализъм и политеизъм, а също и други резултати.“

В 2 Летописи 28:6 се казва, че 100 хиляди войни са били убити;

В 2Лет.28:8 – 200 хил. жени и деца били пленени;

В стихове от 17-19 – Юдея е била разорена;

Във 2 Лет.28:23 – царят започнал да принася жертви на Дамаските богове, защото те му помогнали.

До този момент цялата основа била разрушена. Затова Псалмистът задава такъв въпрос „Когато основите са разрушени, какво ще прави праведният?“

Нека да проследим тези две истории - на Еровоам и на Ахаз.

Когато светилището е оставено:

-то Божието слово престава да бъде авторитетен източник. Защото помните, че „той се посъветвал“. С кого се посъветвал?

-тогава формите на богослужение се приспособяват към културата и традицията.

-в края на краищата започва поклонение на природата.

-нарушава се втората заповед, която говори „да не си правиш никакво изображение, което е горе на небето, долу на земята, нито под водата, не им се покланяйте, нито да им служите. Очевидно, че тази заповед днес напълно е премахната.

-народът морално се разлага и в края на краищата попада в плен.

Но това не е само история в древните библейски времена. Същото е било и в Средновековието. Защото както Израил се отвърнал от земното светилище, ранната християнска църква впоследствие се отвърнала от небесното светилище. На компютъра си имам цяла библиотека от 37 тома на ученията на отците на ранната християнска църква. Можете да направите верига от тези томове да се опитате да дойдете до това словосъчетание на небесното светилище. Знаете ли колко много са писали отците на църквата Тертулиан, Августин и други за небесното светилище? Знаете ли кой от тях е гледал на небесното светилище като на система от истина? Нула, никой. При тези 37 тома никакви извадки. И това, което започнало да става в църквата- истинското поклонение на Бога започнали да го смесват с поклонение на езическите богове. Започнали да смесват Библията и гръцката философия. И по този начин започнало мрачното Средновековие. Хората били деморализирани. Божият народ загинал. Започнал хаос. Днес сутринта говорехме за Първата ангелска вест и за силата на евангелието. Когато забравим небесното светилище и неговата връзка с евангелието и казваме, че нашето евангелие е същото както в другите църкви, всъщност това ни позволява да грешим, тогава нашите военни, силни мъже, жени и деца ще бъдат отведени в плен, в плен на греха.

Какво е станало още?

-хората престанали да различават свято от несвято. И в същото това време къде били жертвениците? Навсякъде. Ако вие сте цар Езекия и сте получили в наследство такава ситуация с какво ще започнете?

Той започнал от единственото място от където можел да започне.

Ако днес ви поканя да тренирате футбол, а вие сте дошли на тренировка с шейна или може би с кънки да се пързаляте на леда, първото, което ще ви кажа е, че тук пързалянето няма да ви помогне, защото ни е необходимо игрище за футбол. Защото тази игра се играе на футболно игрище, а не на пързалка. Затова можем да използваме такъв паралел, че светилището е поле, на което се провежда богослужение.

Във 2Летописи 29:5-9 стихове, аз просто обзорно ще кажа – Езекия бил подбуден да очисти светилището. И причината, поради която са им се случвали всички тези беди е, че те са оставили светилището. От 15 до 18 стихове се описва как те очистват светилището. Обърнете внимание на връзката между очистването на светилището и формата на богослужение. Това е 25 стих, който ние вече четохме. Обърнете внимание, че когато те очистили светилището се обърнали към правилната форма на богослужение. Вие може да прочетете 25 стих. Ние вече го четохме.

-концепцията на богослужението и неговият стил е напълно свързана с очистването и препосвещението на светилището.

-истинското библейско богослужение винаги се разбира в контекста на светилището. Т.е. има само два контекста за богослужение. А вие разбирате, че всичко, което съществува, съществува в своя контекст. Бог не е направил орела или козела и да каже: „О, Аз забравих да създам земята“ или да е забравил да създаде за тях въздух. Защото орелът не живее във водата като делфина. Затова всичко, което съществува, съществува в своята среда, в своя контекст. А дяволът, бивайки хитър генерал, просто променя средата, променя контекста, знаейки, че така ще падне целият дом, целият строеж. Когато се срещнем утре с вас ние ще разгледаме как малкият рог е разрушил светилището.

Днес ние разгледахме как земните царе са разрушили, обезчестили светилището. Но утре ние ще разгледаме как тази сила, малкият рог е обезчестила небесното светилище и как това е повлияло на формата на богослужението. Благодаря за вашето внимание до този момент и в течение на нашия семинар аз ще се повтарям и Бог ще ни учи да Му се покланяме в дух и истина. Нека да се помолим.