Силата на едно нашепване

БЛАГОДАРНОСТИ

Цялата история с „нашепванията" започна с учителката ми от втори клас, християнка, г-ца Ван Солен. Тя отдели време да съветва едно малко момче; предизвика го да се замисли върху обикновено четиристишие.

Възможността да представя този материал в книга ми бе любезно предоставена от Mo Джиркинс, президент на Zondervan.

Ашли Уиърсма ми помогна да оформя концепцията на съдържанието на книгата; преработваше ръкописите до деня на крайния срок.

Съпругата ми, Лин, и приятелката й, Септембър Водри, работиха заедно с мен по окончателната редакция.

Дъщеря ми, Шона, вече автор със собствени права, ме вдъхнови да направя от тази книга най-добрата ми творба досега.

Синът ми, Тод, беше жив пример за младеж, който приема нашепванията насериозно.

А какво да кажа за църковното събрание на Уилоу Крийк Къмю-нити Чърч? Те ме слушат да говоря за нашепвания и подбуждания повече от тридесет и пет години. И, което е по-важно, те са дръзвали да се покорят на водителството на Святия Дух дори когато цената се е вдигала много.

На вас, моите колеги, семейство и църковна общност, изказвам най-дълбока благодарност.

ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ

Същото е и с Бога. Когато става въпрос да бъде чут от децата Си, Той не се съревновава, нито се бори за нераздвоеното ни внимание. Често това, което Бог дава, е само едно побутване - лесно да бъде пропуснато, ако не разпознаете Източника. Той шепти с тих гласец, който ни подканва да сведем ухо - или целия си живот - докато плътно се допре до устните Му.

Най-ранният спомен, който имам за чуване от Бога, се случи, когато бях в седми клас - малко момче, католик, което живееше със семейството си в Япония. По онова време знаех катехизиса, но не познавах личността на Христос. Знаех, че Бог съществува „някъде там" но не познавах звука на Неговия глас.

По същото време отидох заедно с една мисионерска двойка, наши семейни приятели, да посетя за няколко дена съседен град. Докато ги наблюдавах как работят с група безпомощни и отчаяни сирачета, усетих божествен стимул: „Ето с какво ще се занимаваш, Уейн. Ще помагаш на хора до края на живота си".

И до днес си спомням как стоях в малкото сиропиталище, слушах разговорите, наблюдавах взаимната обич, наслаждавах се на тръпката да задоволявам най-дълбоката нужда на друг човек, със съзнанието, че от този момент животът ми щеше коренно да се промени. С течение на времето, когато се предадох на Христос, щях да разбера, че това, което бях чул онзи ден, бе Божият глас.

Има една честота, на която животът ви е определен да бъде настроен. Тази честота е уникалният глас на Бога. Щом се научите да го чувате и да ставате все по-добри в разпознаването му, ще откриете, че жаждата ви за него се засилва; че душата ви се напряга да чуе повече от него. За пръв път преживях това на дванадесетгодишна възраст. Оттогава редовно разпознавам способността да поемеш онова, което небето изпраща, влага и изпълва платната на твоя живот така,както никой друг.

Наскоро житейският ми път ме запрати стремглаво в дълбоката яма на пълното изтощение. Повече не можех да чувам Божия глас; искрено вярвах, че сърдечното ми желание за служение се бе изпарило. Бъдещето ми беше мъгляво, бледо и неясно. Обаче през този период на почти пълна тишина научих от първа ръка силата на едно нашепване. Научих се да долавям звука на тишината. Посред нея най-накрая чух Бог да говори. „Обучавай ръководители"- сякаш ме подбуждаше Той.

Да обучавам ръководители? Сериозно ли говореше Бог?

Преживявах най-силната емоционална болка, която някога съм познавал, а решението на Бога за претовареното ми състояние беше да ми даде още една задача, която да изпълнявам?

Онова, което Бог знаеше, а аз нямаше как да знам в онзи момент, бе, че Неговите прекрасни думи на мъдрост не бяха предназначени да ми дадат утеха. Целта им беше да ме изпълнят с увереност - нещо, от което дълбоко се нуждаех по онова време. Бог не ме издигна по въздуха от положението, в което се намирах; вместо път за излизане от моята яма, Той ми предлагаше път през нея. Бог знаеше, че дълбоко в сърцето си аз не исках да се откажа от призива, семейството и живота си. Онова, което действително исках, беше да получа уверение, че имам още с какво да допринеса за Царството. Свободният, неангажиран живот беше привлекателен за плътта ми, но аз, истински и отчаяно, се нуждаех от нещо, което да захрани душата ми.

Исая 30:21 казва: „Когато се обръщате надясно или наляво, ушите ти ще чуват зад тебе глас, който ще говори: Този е пътят, ходете по него". Открих, че през онези трудни дни чувах Божия глас стъпка по стъпка. Започвах всеки ден, потапяйки се в някой откъс от Словото Му, за да се настроя така, че отново да чуя от Него. Щом получех някое, макар и малко, наставление, аз се втурвах в предстоящия ден. Но при първия хлъзгав наклон или несигурно положение, с което се сблъсквах, осъзнавах, че се нуждая от нов прилив на помощ. „Аз съм на края на светлината" - признавах на Бога. И всеки път Той разширяваше осветената област, за да направя следващата малка крачка.

Днес, в резултат на пълното покорство на Божественото нашепване, което чувах в ямата, аз деля времето си между домашната ми църква на Хавайте и Библейския колеж в Орегон, където помагам за израстването на млади мъже и жени в утрешни пастири. Въпреки явните успехи, които дойдоха, вслушвайки се в искането на Бога от мен да обучавам ръководители, смятам, че истинската Му цел беше моят живот да се допре плътно до Неговите устни.

Това вероятно важи и за теб. Може би си взел тази книга, защото копнееш Бог да вложи нещо допълнително в теб: Какви са намеренията Му за твоето бъдеще? Дали работата, за която мечтаеш, някога ще се получи? Какво ще направи Той за брачния ти партньор, който толкова те вбесява? Няма ли животът поне веднъж да ти даде малко покой? Но аз вярвам, че истинската причина, поради която държиш тези страници в ръка, е да научиш как да се облягаш повече на Бога.

„Силата на едно нашепване" е притегателният лъч на душата, който древните пророци са чували всекидневно. А в съвременната какафония от мобилни телефони, имейли и мигновени съобщения онова, което отличава Божиите хора от останалите, е чуването и вслушването в нашепванията свише. Надявам се да обмислите това бавно и внимателно. Дайте си възможност за една нова способност: да различавате нежния тембър на гласа на обичащия ви Баща. Настройте се на единствената честота, която може истински да насити душата ви. И започнете още от днес смело да откликвате, като чувате нежните нашепвания на Бога.

ВЪВЕДЕНИЕ

Подсказа ми някои неща и всичко нахлу в мен като поток. Спомних си не само името му, но и имената на още шест момчета, с които деляхме заедно една хижа на летния лагер като деца.

Няколко минути си разменяхме информация в опит да натъпчем новините от пет десетилетия в един ужасно кратък отрязък от време. После, измервайки просторната зала, която го заобикаляше, той ме погледна право в очите и попита: „Как стана всичко това?"

Започнах да обяснявам как бяхме започнали Уилоу Крийк Къ-мюнити Чърч в средата на 1970-те в един киносалон под наем; как доста години по-късно бяхме купили имот и неравен терен с постоянни съоръжения.

- Не - прекъсна ме бившият ми съквартирант по хижа, - нямах предвид какво е станало със сградата. Имах предвид как така животът ти е поел в тази посока?

По-късно каза, че сигурно не бих се зарадвал да чуя как се е стекъл животът на някои от останалите момчета от лагера - и че със сигурност няма да ме отегчава с подробности от собствената си житейска сага. „Но, честно казано - продължи той, - никога не бих допуснал, че твоята история ще се развие по този начин." Погледна редицата от хора, които все още чакаха, за да ме поздравят и предложи да си довършим разговора някой път на вечеря. Разменихме си топло ръкостискане и той си тръгна.

По-късно същата нощ размишлявах в леглото как бих могъл да помогна на лагерния си съквартирант от детството да разбере истината за невероятния курс, който животът ми бе поел. Как бих могъл да кажа на този хитър, циничен човек от света на бизнеса, че моята петдесетгодишна одисея се е развила по този начин заради поредица нашепвания на Бога? При това, нашепвания, недоловими за човешко ухо. Представях си, че самото използване на подобен език би съкратило значително бъдещата ни вечеря, но друго обяснение просто не съществуваше. Цялото ми пътуване се свежда до поредица непланирани подбуждания от небето, начертали за моя живот курс, който никога не бих могъл да предвидя.

Избрах да изчакам тридесет и пет години, преди да напиша книга за това, как Божиите нашепвания са повлияли на живота ми -разколебан отчасти заради полемиката, която темата е склонна да предизвика. И до днес, когато говоря публично за нашепванията на Бога, трудно мога да сляза от сцената без половин дузина души да се приближат и да ми напомнят, че убийците, които посичат жертвите си, често защитават престъплението си с твърдението: „Бог ми каза да го направя". Консервативните християни поставят под съмнение моето православие, когато описвам опитностите си с подбужданията от Святия Дух, а секуларистите или го намират за смешно, или тихичко казват на половинките си, че Хайбълс си е загубил ума. Или и двете.

И все пак, аз се убедих, че да чуем тихото нашепване на трансцен-дентния Бог е една от най-забележителните привилегии в целия ни живот. Тази привилегия има потенциала на най-преобразяващата движеща сила в християнската вяра. Когато хората чуят от небето, рядко остават същите. Когато суверенният Бог реши да проговори на някого - бил той на осем, осемнадесет или осемдесет години -светът на човека се преобръща. Без да преувеличавам, смело мога да заявя, че Божиите най-тихички нашепвания са ме спасили от живота на отегчение и самоунищожение. Те са пренасочвали пътя ми, избавяли са ме от изкушения, давали са ми нови сили в моментите на дълбоко отчаяние. Те ме вдъхновяват да живея, както корабните водачи казват, „на пълна пара"; с пълна сила!

И така, защо да си правя труда да напиша следващите глави? Защото твърдо вярвам, че Бог шепне и на вас. Ако преодолеете заобикалящия шум на вашия живот и се заслушате, очаквайки нашепванията на Бога, ушите ви ще ги чуят. И когато последвате водителството им, светът ви ще се преобърне. Нека да започнем!

Бил Хайбълс

Саут Хевън, Мичиган

Август 2009г.