14 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

Частен съдебен изпълнител е обявил за публична продан „Скай център", който е по-известен като втория мол във Велико Търново. Контрагенти, с които изпълнителят на обекта не се е разплатил, са поискали обезпечението и публичната продан на търговския център. Огромната сграда с офиси и магазини е обявена за 15 591 433 лева. От постройката се продават почти 10 000 квадратни метра, в които се включват търговски помещения, паркинги и банкови офиси. Община Велико Търново притежава част от паркинга към сградата, но все още не може да си получи имота.

Междувременно частна фирма таксува всеки, който оставя колата си и на нейните места, като тарифата е по 2 лева на час. Сградата на ул. „Цанко Церковски" в старопрестолния град дори не е въвеждана в експлоатация и за нея не се дължат нито лев данъци и такса смет. Заради изграждането на „Скай център" преди 2 години бе променено еднопосочното движение на улицата. Вторият мол трябваше да бъде подсигурен с необходимия брой паркоместа, заради което собственикът му получи разрешение да под-строява улицата, след което я възстанови за своя сметка. Независимо от мащабната инвестиция обаче търговският център така и не заработи.


14.06.2012 г.,с. 10
Симеон II иска за „Бистрица" 381 000 лв.
381 000 лв. искат бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, ако съдът признае собствеността на държавата на имението „Царска Бистрица". Това стана ясно вчера в Софийския окръжен съд, където се гледа делото.

Наследниците на бившите царе твърдят, че 381 000 лв. са разноските, които са направили за запазването на двореца. Симеон II загуби делото за двореца „Кричим". Сега се бори за „Бистрица", „Врана", „Ситняково" и „Саръгьол".

Срокът на спешната обществена поръчка, с която да се изберат фирми за авариен ремонт на три моста по магистралите, ще бъде удължен с една седмица и половина. Това съобщи пред „Труд" шефът на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров. Според обявата крайният срок за подаване на оферти изтича на 15 юни. Причината за отлагането е писмо на немската строителна камара. Нейни членове са се оплакали на браншовата организация, че заради краткия срок нямат време да подготвят и преведат на български оферти. Поръчката стартира, след нарочна декларация на парламента. Преди това премиерът Бойко Борисов посети виадуктите на „Хемус" и два на „Тракия" и заяви, че ако не се ремонтират спешно, има опасност да паднат при следващо земетресение. Бързането бе оспорено от много експерти от бранша, които твърдят, че въпреки тежкото състояние на съоръженията нищо не пречи фирмите за ремонта да се изберат с нормална обществена поръчка. Поръчка, която АПИ обяви, е по процедура без обявление, като мотивът е, че така фирмите ще бъдат избрани по-бързо. „Все пак ще изберем по-бързо фирмите, отколкото ако бяхме обявили „нормална" обществена поръчка. При нея най-краткият срок е 53 дни, а ние ще имаме оферти само за около 20 дни след излизането на обявата", каза вчера Лазаров.

Година след като Националната електрическа компания (НЕК) и австрийското дружество ЕВН се разбраха да строят заедно каскадата „Горна Арда", проектирането на обекта започва. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев, който във вторник вечерта поздрави ЕВН за 1 млрд. лева инвестиции в България. „В понеделник се проведе общо събрание на проектната компания за „Горна Арда" и работата по каскадата ще бъде ускорена", каза министърът в отговор на критика от ЕВН, че поректът се бави. По план изграждането на каскадата трябваше да започне през 2012 г. Австрийските компании ЕВН и „Алпинебау" влязоха в каскадата през октомври 2009 г., след като откупиха дела на наследника на турския холдинг „Джейлан". Впоследствие остана само ЕВН, която се договори с НЕК за 70% участие. „Горна Арда" включва изграждането на три язовира - „Мадан", „Сърница" и „Ардино" с три централи с обща мощност 175 мегавата. Първоначалният план предвижда цената му да бъде 500 млн. евро. Стойността обаче може да бъде намалена за сметка на един от язовирите. Австрийската компания ЕВН е доставчик на ток в Южна и Югоизточна България и собственик на топлофикацията в Пловдив.

В „Агрополихим" в момента работят 1100 души, като по план първата вълна на съкращения ще започне с 420 работници. 1 Все пак компанията си е дала срок, до който може да изчака разрешение от земеделското министерство - края на юни. „Ще обмислим добре дали да продължим работа в страната, или да спрем, защото някой друг чиновник може утре да реши друго", допълни шефът на „Агрополихим".

Авторът се извинява на дружеството за неволната грешка. Багер срина до основи незаконен обект в центъра на курорта Пампорово. Изграждането на комплекса от магазини и ресторант бе замразено преди няколко години. Собственик е „Симс" ООД. Държавата ще си търси парите за бутането (8115 лв. без ДДС) от нея по съдебен ред.

Спор дали заменките, или новите правила за ски съоръжения са по-голямо престъпление към горите се разгоря вчера в пленарната зала, докато депутатите приемаха финално поправките в закона за горите. Решено бе занапред ски писти, лифтове, влекове и открити обекти да се строят само срещу такса за строеж, без терените да се вадят от горския фонд, т.е. инвеститорът да плаща за превръщането им в строителна площадка. Но предприемачите ще се явяват на търгове и ще наддават за държавната такса за право на строеж. „Замените на гори бяха обявени за сделки „кон за кокошка". При тях имаше кокошка за държавата, а при лифтовете няма нищо, чист подарък", отсече левият депутат Георги Божинов. Той добави, че при замените инвеститорът е плащал, за да превърне гората в място за строеж, след това такса за право за строеж, докато сега ще плаща само веднъж. „Страшно голяма държавна помощ, страшно престъпление", заключи Божинов. Депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов успокои, че с данъците, които ще плащат предприемачите, и с работните места, които ще открият, ще върнат многократно тези такси. За разлика от предходното четене депутатите от ГЕРБ изобщо не счетоха за нужно да обяснят, че такса за промяна на статута не се плаща, защото терените на практика остават държавни. На опита за реабилитация на заменките се противопостави Павел Шопов от .Атака", който припомни, че по оценка на еколозите щетите от тези сделки са за 6-7 млрд. лв. „Грабеж от ГЕРБ", заключи той по отношение на новите правила. Още по-категоричен бе Димчо Михалевски. Той посочи, че навръх рождения ден на премиера депутатите са свалили маските си и са сложили край на театъра, че министрите са лоши, а премиерът е добър. ,Днес ограбихте българския народ, вие носите тази отговорност", заключи депутатът. От „Синята коалиция" се надяват президентът Плевнелиев да върне закона. По-късно президентът каза, че тепърва ще изслушва мнения и ще прави анализ, за да реши. Депутатите решиха още, че спортни мотори и ATV ще се движат в горите, освен ако няма ограничения. Екоминистър Нона Караджова вкара такива забрани в нормите за природните паркове.

Несигурната обстановка на международните пазари, изглежда, скова напълно инвеститорската активност на Българската фондова борса (БФБ). Това доведе и до почти символичния оборот от 247 000 лв. в сряда. Индексите нямаха ясна посока и се измениха минимално. С най-голям оборот се отличи иначе по-рядко търгуваната емисия на „Холдинг Варна", чиято пазарна капитализация се повиши с над 11%. Въпреки отличната си дивидентна доходност акциите на „фонд за недвижими имоти България" изгубиха нови 2% до 68,6 ст. за брой. Все още книжата се търгувате включен дивидент, който дава доходност от 29,5% спрямо пазарната цена. Липсата на яснота за бъдещото развитие на един от най-успешните АДСИЦ-ове явно засега ограничава интереса на купувачите. Две от водещите банки отново бяха сред най-губещите. ЦКБ регистрира ново многогодишно дъно с цена на акция от 58,5 ст., след като само за ден поевтиня с 417%. Акциите на Първа инвестиционна банка все още се търгуват над минимума си от 2009 г. от 1,07 лв., но вчера изгубиха 3,7% до 1,50 лева. Сред малкото печеливши инвестиции вчера бяха акциите на „Каолин" с ръст от 7,5% до 2,15 лв., както и тези на„Агрофинанс", които поскъпнаха с 3,2% до 1,11 лева.

- Г-н Караниколов, защо се забави толкова много стартирането на приватизационната процедура за „БДЖ-Товарни превози"? Имаше нагласи, че сделката ще бъде обявена още през март, а сега сме средата на юни.

- От страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) никога не е споменавана такава дата. Вижте, това беше дружество от забранителния списък за продажба. Никога агенцията не е имала какъвто и да е поглед върху него. Трябваше да направим голям брой анализи, разработки, да приемем оценките и правните анализи. Дори и към момента, въпреки че обявяваме процедура за приватизация, агенцията не е приключила работата, свързана с дружеството. Продължаваме да наблюдаваме процесите там. Правим всичко възможно едни активи, които се ползват от Транспортната полиция и са в капитала на „БДЖ-Товарни превози", да бъдат прехвърлени към МВР.

- Как така ще ги прехвърляте, при положение че вече има оценка и стартирала процедура?

- Това са не оперативни активи, които няма да променят размера на справедливата пазарна цена. Така че работим. Дружеството не е малко. Не искаме приватизация на всяка цена и на всяка цена няма да продадем дружеството. Точно и ясно трябва да знаем какво продаваме, на каква цена и какви са условията ни към инвеститорите.

- Какво ще искате от кандидат-купувачите?

- Основните ни условия ще са насочени към осигуряването на инвестиции. Много е важно те да се случат ударно през първата година след продажбата на компанията. Инвеститорите трябва да ни представят график на вложенията си за 3-годишен период. Второто важно условие е запазването на социалния диалог и на броя на служителите в компанията.

- Какви инвестиции са необходими?

- Предложените инвестиции ще имат тежест от 30 процента при формирането на крайната оценка. Останалите 70 точки ще се дават за предлаганата цена. Имаме цена, под която няма да извършим приватизационна сделка. Но няма да я обявим. Инвестициите за първите три години трябва да са поне за 50 млн. лева. В случай че кандидатът предложи повече, ще има по-висок резултат. Условието ни е половината от оферираните инвестиции да се случат още през първата година след продажбата на „БДЖ-Товарни превози". Там наистина е необходимо да се инвестира.

- Предполагам, че основният проблем са остарелите вагони и локомотиви.

- В цялата компания трябва да се инвестира, но най-важното са точно инвестициите в нов подвижен състав. В момента компанията има вагони, които са много на брой, но техническото им състояние никак не е добро.

- Казвате, че имате цена, под която няма място за отстъпление...

- Да, така беше и за „Булгартабак холдинг". Има справедлива пазарна стойност и агенцията никога не е продавала на цена, която е по-ниска от нея.

- Доколкото съм запознат, оценката на консултанта за „БДЖ-Товарни превози" е в диапазона 190-250 милиона лева. Значи ли това, че ще отхвърлите всички оферти под 190 млн. лева?

- Вижте, когато предварително обявяваме търсените цени, не се получават сделки. Опитът ни с „Техноекспортстрой" и с „Монтажи" го показва. Ако аз сега кажа цена, никой инвеститор няма да иска да я даде, а ще се опита да я свали. Затова казвам само, че имаме справедлива пазарна цена, под която няма да паднем. Смятам, че процедурата е добре направена, за да се защитят интересите на държавата. За "цената няма защо да се гадае отсега. Съвсем скоро офертите ще са факт и ще видите кое е приемливо и кое не за българската държава.

- Около тази сделка има едно много голямо несъответствие. От една страна, ръководството на БДЖ и екипът на транспортното министерство имат големи очаквания към тази сделка, а всички независими специалисти от жп сектора са категорични, че компанията не струва. Кое е по-вярно?

- Цените не искам да ги коментирам. Извършен е анализ какво има в дружеството и колко струва. Всичко това е направено от лицензирани оценители, на които това им е работата. Направили са анализ и аз му вярвам, защото те са имали цялата информация и си разбират от работата. Оттам насетне коментарите на разни бивши железничари и близки до компанията не ме интересуват и са некоректни.

- Очаквате ли, че ще има кандидат-купувачи за товарните превози?

- Считам, че секторът е много интересен и че ще има сериозни инвеститори. Неизбежно ще има и инвестиции. Сделката е интересна. БДЖ трябва да ги вземе някой, който ще ги работи. Разпарчетосване тук на практика е невъзможно, а и ще вземем мерки да не се случи. Това дружество може да бъде печелившо, в случай че в него се работи правилно.

- Само не разбирам защо не допуснахте участието и на консорциуми в тази процедура. Според жп специалистите най-удачният купувач би бил обединение между стратегически и финансов инвеститор! - Ние искаме стратегически инвеститори с доста високи критерии за допустимост. Те трябва да се занимават поне от 10 години с превоз на товари. Освен това искаме доста голям оборот - поне по 400 млн. евро за всяка от последните три години.Критериите за финансовите инвеститори са още по-високи. Допускането за участие на консорциуми би ни забавило, тъй като ще е необходимо време, за да бъдат пререгистрирани по Търговския закон. За нас е важно кандидатите да са достатъчно сериозни, независимо дали ще са финансови, или стратегически. Заложените параметри са високи, но има инвеститори, които отговарят на тях, а и имат интерес към дружеството. Когато продаваме един ценен за нас актив, е много важно от другата страна да имаме един ясен партньор, с който да работим. Консорциумите крият рискове - не се знае кой ще е водещ, кой ще носи отговорността. Имали сме в практиката на агенцията неприятни примери в тази посока.

- Прав ли съм, като си мисля, че от началото на годината до ден днешен приходите от приватизация са 0 лева!

- Разбира се, но ние няма ме помесечна разбивка кое кога трябва да го продадем. Благодаря на колегите, мисля, че работим доста удачно. Ето, пуснахме доста процедури. Сега идва търгът за ИПК „Родина"... „Техноекспортстрой" се проваля, но следващото ни решение за фирмата мисля, че ще е правилно.

- Вече два пъти пробвате тази фирма без успех!

- Да, и при втората процедура никой не купи дори и информационния меморандум на дружеството. Никой не се запозна изобщо какво продаваме.

- Чия е грешката за повторния провал?

- Какво значи грешка? Всички медии искате да има публичност. Всички казвахте, че имало много приходи,активи. Видяхте -направихме търг с ниски критерии за допустимост на кандидати, обявихме цена, после я намалихме, но и при нея няма интерес. Затова за грешка не можем да говорим. Следващата ни процедура за „Техноекспорт-строй" ще бъде конкурс и няма да обявяваме начална цена. Грешка няма! Реално пазарът каза, че предприятието няма потърсената стойност. Същата бе ситуацията с „Монтажи". Вече две години не можем да го продадем.

-Какво става с миноритарните дялове в енерго-разпределителните дружества? Кога най-накрая ще излязат на борсата?

- Проспектите вече са вкарани в Комисията за финансов надзор. По процедурата за ЧЕЗ забележките вече са получени и се отстраняват. Чакаме произнасяне за Е.ОН.

- А какво става там?

- За момента мажоритарният собственик си е Е.ОН.

- Знаете ли какво ще се случва?

- Не.

- Ние нямаме пречка да реализираме сделката, в случай че проспектът бъде одобрен от КФН. Ако междувременно приключи прехвърлянето на мажоритарния дял, документацията ще бъде преработена. Просто ще сменим едно име с друго.

- На какви приходи от приватизация ще сте доволен за тази година?

- За Сребърния фонд трябва да осигурим поне 124 млн. лева. Освен това трябва да продадем „БДЖ-Товарни превози" и енерго-разпределенията. Тези пари ще влязат съответно във фирмата майка и Държавната консолидационна компания.

- Тези 124 млн. лева откъде ще дойдат тогава? „Техноекспортстрой", вероятно АДИС, „Аудио-видео Орфей", „Овча купел" ЕАД, ИПК „Родина".

- С АДИС докъде сте?

- Чакаме оценка. След това ще решаваме какъв ще е методът за продажба. Със сигурност сделката няма да минава през одобрение в службите по сигурността, тъй като имаме становище от тях, че дружеството не работи с класифицирана информация.

- Конкурс или търг?

- Не знам още. Възможно е да продаваме и на търг. Само че малко ме е страх да не стане като със строителните фирми „Техноекспортстрой" и „Монтажи". Това ще зависи и от договорите с посолствата.


14.06.2012 г., с. 17
Депутатите май хванаха гората
КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ

След 13 ч вчера 51 депутати от общо 71 гласували одобриха свободния достъп на спортни мотори и АТВ-та в горите. Неотдавна един министър каза, че ще предложи законови промени, с които автомобили и АТВ-та, влезли в национални паркове, да се конфискуват... Нямало връзка? Не само националните и природните паркове, всяка гора в страната ни трябва да се приема за безценна и да се пази. Вчера едно малцинство от депутати спрямо общия им брой (останалите май са хванали гората) се замеряше с фрази кой е по-лош (виж стр. 14) и след удължаване на работното време по „непреодолима необходимост" прие на второ четене Закона за горите. Който от самото си начало се приема за откровено лобистки. В горите вече ще може да се строят спортни съоръжения, параклиси и игрища, естради и какви ли не инфраструктури, без да се плаща за промяната на предназначението на изсечения терен. След 30 години държавата или общината можело да си го върнат и да го залесят... Единственият въпрос е - дали гласувалото под строй мнозинство от малцинството депутати разбра, че скоро може да няма шанс дори „да хване гората".