14 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

Държавното обвинение ще наложи запор върху сметките и възбрана върху имотите на издателите на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов, обяви градският прокурор на София Николай Кокинов. "Ще бъдат изпълнени всички предписания на закона, абстрахирайки се от лицата и длъжностните качества на обвиняемите. Това са законовите предписания, пък който иска, да се притеснява", заяви Кокинов на въпрос дали тази мярка ще попречи на издаването на двата ежедневника, както и на другите издания, собственост на "Медийна група България холдинг".

Малко по-късно говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова уточни, че няма никаква законова възможност да бъде наложен запор на сметките, с които оперира медийната група, тъй като те са собственост на дружеството, а не лично на обвиняемите за пране на пари съиздатели Любомир Павлов и Огнян Донев.

Във вторник градската прокуратура им повдигна обвинения за пране на пари. Павлов бе обвинен и в деклариране на неверни данни, както и в документна измама. Според държавното обвинение той е използвал 4 документа с невярно съдържание, с което е дал възможност на Донев да придобие чуждо имущество. Става дума за 43% от собствеността на "Медийна група България холдинг", която издава двата ежедневника. Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете са били върнати обратно на Павлов.

Вчера Кокинов заяви, че ДАНС е започнала проверка и на записа, публикуван от в. "Преса". В него Павлов говори пред неизвестен за това как може да се влияе на прокуратурата и следствието. Градският прокурор подчерта, че това не е СРС, поръчано от държавното обвинение. "Ние не сме искали СРС по отношение на господин Павлов, говоря за прокуратурата. Очевидно се касае за някакво частно подслушване. Би могло най-малко да се провери дали е манипулиран записът. Ще се установи официално или неофициално СРС е - подозирам, че е неофициално", каза Кокинов.


14.06.2012 г., с.5
22 фирми искат да правят спешния ремонт на трите виадукта
ДЕСИСЛАВА КОЛЕВА

Изключително голям интерес от страна на строителния бранш у нас и в чужбина за спешния ремонт на трите виадукта по магистралите отчете пътната агенция. До вчера 22 компании са закупили документи за участие в обществената поръчка, чиято прогнозна стойност е 43 млн. лв. Заради "засиления интерес на големите международни компании" АПИ взе решение да удължи крайния срок на иначе спешните ремонти до 26 юни. Първоначално обявеният срок беше до 15 юни. Удължаването на срока с 10 дни ще даде възможност на чуждестранните участници да се запознаят по-добре с процедурата и да подготвят качествени предложения, обявиха от пътната агенция.

Макар че има прогнозна стойност на поръчката, ГЕРБ се възползва от вратичката в закона за обществените поръчки, за да избегне търга за избор на фирми и да премине към съкратената процедура. Мотивът е, че АПИ не може да определи точно какви дейности трябва да се извършат по трите моста, тоест колко тежко е състоянието им и колко ще струват те. Това трябва да кажат фирмите на базата на собствените си експертизи.

Всеки от трите моста ще се ремонтира от фирмата с най-ниската цена. Срокът за ремонта на виадукта "Вършилата" е 1 г., за съоръжението преди с. Церово - 18 месеца (двете са на автомагистрала "Тракия") и "Бебреш" преди тунел "Топли дол" от АМ "Хемус" - 1 г. Изискванията към кандидатите са през последните 3 г. да имат приходи не по-малко от 7 млн. лв. от ДДС от договори за строителство и ремонт на мостове. Кандидатите трябва още да имат достъп до финансов ресурс, не по-малък от 700 хил. лв. без ДДС. Техническите изисквания са за последните 5 г. да са ремонтирали 3 съоръжения с отвор по-голям от 20 м с обща дължина над 100 м.

Само ден след като премиерът Бойко Борисов се похвали, че у нас започват да идват "истински инвеститори", производителят на торове и инвеститор клас А - "Агрополихим", предупреди, че не може да се справи с бюрокрацията и вероятно ще изнесе производството си зад граница. "Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", заяви по-рано Александров, цитиран от "Капитал Daily". В предприятието работят 1100 души.

От осем години компанията се опитва да започне строеж на ново депо за отпадъци, но е блокирана от земеделското министерство, което е собственик на земята. Със случая се е заела специална комисия към агроминистерството, която трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. През годините министерството дори е изгубило част от документите, свързани с искането на компанията, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Васил Александров.

Пред "Сега" от МЗ обясниха протакането с прекалено ниската цена на имота. "Нямаше начин да подпиша. За 181 дка "Агрополихим" ми представиха оценка от независим оценител правото на строеж да струва 60 хил. лв. Сумата е чувствително занижена, защото данъчната оценка на парцела е 700 хил. лв.", заяви пред в. "Сега" министърът на земеделието Мирослав Найденов. Той е поискал от фирмата нова експертиза и тя преди дни показала, че таксата е 743 000 лв. По думите на агроминистъра заповедта за учредяване на правото на строеж вече е факт.

За проблема са наясно и в Агенцията за инвестиции, но оттам признават, че на практика са с вързани ръце. Според шефа Борислав Стефанов институцията на няколко пъти се е опитала да лобира за разрешаването на спора, но от ведомството на Мирослав Найденов обяснили, че това е тяхна работа.


14.06.2012 г., с.6
Лихвите по депозити падат още
Мая Цветкова

Лихвите по депозити както в левове, така и в евро през май при повечето банки не се промениха спрямо предходния месец, но няколко промоционални оферти бяха коригирани в посока надолу, сочи проучване на портала "Моите пари". Докато преди 1-2 години разликата между доходността по депозити в левове и евро беше около 1 процентен пункт, то сега тя е само около 0.10 процентни пункта.

Четирите банки, които понижиха най-добрите си тримесечни оферти по депозити в левове и евро, са "Пиреос България", ЦКБ, ТБ-Д и "УниКредит Булбанк". В резултат на направените корекции ефективната годишна лихва по посочените депозити се понижи между 0.18 и 0.52%. Тези четири банки направиха аналогични корекции надолу и при лихвите по депозитите си в евро. В резултат средната лихва за май при депозитите в евро е 3.64%.

През май лихвите по потребителските кредити практически останаха почти без промяна. Подобно е положението и при ипотечните кредити. При тях имаше слаба банкова активност, дължаща се на изтичането на промоции. Те обаче не доведоха до понижение на средната ефективна годишна лихва в левове (8.79%). В същото време средната лихва в евро при ипотечните кредити се повиши до 8.77%.

Изравняването на лихви в евро и левове все повече се превръща в политика на банковия сектор, показват тенденциите на финансовия пазар.


14.06.2012 г., с. 9-10
Борисов и ГЕРБ са притиснати до стената за царските имоти
След решението на съда за резиденция "Кричим" настоящият премиер вече не може да се крие - или ще трябва реално да посегне на имуществото на Сакскобургготски, или ще лъсне как всъщност пази благодетеля си
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

Има политическа воля държавата да си вземе обратно неправомерно върнати земи и имоти. Това обяви преди повече от две години премиерът Борисов от парламентарната трибуна. Той отговори по този начин на депутатски питания какво ще направи за загубените по време на предишните две управления държавни имоти - "гори, земеделски земи, т.нар. "царски имоти", "Алея Първа" във Варна и други". По онова време Борисов заобяснява как земеделският министър Мирослав Найденов вече е завел дело в съда за връщането на 16 000 декара гори в Рила, които бяха дадени на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок от поземлената комисия в Самоков. Институцията претендирала и за 5 млн. лева обезщетение за извършената сеч. Премиерът заяви, че и тогавашният министър на регионалното развитие и настоящ президент Росен Плевнелиев вече бил предприел необходимото за "връщането на земи и гори, дадени от държавата". "Тези процедури са скъпи и отнемат много време", оправда се тогава Борисов. По същото време регионалното министерство обяви, че са наети три големи адвокатски кантори, които да направят анализ на възможностите за връщането на всички имоти, предоставени на бившия лидер на НДСВ. За тази цел щели да бъдат платени 15 000 лв. Земеделското министерство платило 11 000 лв. за подготвянето на иска за горите.

Какво е налице след повече от 2 години? Нищо. Нито за "Алея Първа" във Варна, нито пък за резиденциите "Царска Бистрица" и "Ситняково", дворците "Врана" и "Саръгьол", къщите в град Баня и столичния кв. "Изгрев" и хиляди декари гори в Самоковско. Може и да има дело, но решение нито едно. Едва ли и скоро ще има.

С изключение само на едно - за резиденция "Кричим"

Върховните съдии отхвърлиха искането на бившия премиер и монарх Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да им бъде присъден дворецът "Кричим" и прилежащи към него 371.5 дка. До това дело се стигна след като тогавашният областен управител на Пловдив Тодор Петков отказа да им възстанови собствеността. Той бе единственият висш представител на държавата, отказал да стори това. Преди това Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" пък му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски.Отказът за "Кричим" създаде прецедент, който дава възможност да се преоцени цялата царска реституция

Истина е, че българското право не е построено върху прецедентите и всеки отделен съдийски състав не е обвързан с решенията на колегите си. Но пък с три последователни акта магистрати, включително и върховни съдии казаха в прав текст, че не може да има реституция само на основание на едно решение на Конституционния съд. Без тя да е законово уредена, каквато е обичайната практика при възстановяването на собственост върху земи и имоти. Категорично бе прието и че имотите от интендантството на цивилната листа на царя не са по право собственост на Сакскобургготски. И че те са придобити от държавата, а не от царя в качеството му на частно лице. Това становище отваря широко врати за връщане на царските имоти на държавата. И след това да се даде възможност на Сакскобургготски да доказва, че въпросните имоти са строени с пари на дядо му и баща му.Въпреки тези възможности от три години ГЕРБ и главно премиерът играят театър с царските имоти, който със сигурност ще излезе солено за България. През декември 2009 г. бе наложен мораториум по предложение на лидера на "Ред, законност и справедливост" Яне Янев с гласовете на ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция", а БСП и ДПС се въздържаха. С решението на парламента бяха спрени действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе - Фердинанд I и Борис III. Забранена беше и експлоатационната и строителната дейност. Освен това лицата, които се намират във владение или държане на посочените имоти и вещи, бяха задължени да полагат за тях грижата на добър стопанин, в противен случай носят отговорност за вреди. Тогава бе шумно обявено, че този мораториум ще действа до приемането на специален закон, който да казва какво ще стане с тези имоти,върнати само на основание на решение на Конституционния съд, отменило закон от 1946 г. След като си върна имотите, Сакскобургготски в качеството си на премиер в спорадичните си изявления на тази тема, както и сестра му наблягаха, че и "ние имаме право на реституция, както останалите граждани на тази страна. Няма разлика".Но останалата реституция стана на базата на приети от парламентите след 1990 г. закони. Само за царските имоти такъв не беше приет. Затова ГЕРБ наложи мораториум и обеща яснота, както и закон и за тези имущества, който ясно да казва има ли бившето царско семейство основания за претенции. Ако да - за всички имоти ли? И ако не - какво ще стане, след като един имот бе вече продаден за милиони евро, в друг - живее, а от трети години наред трупа стотици хиляди от сеч и продажба на дървесина?