18 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

Ние държим „Евростат" бързо да извърши про­верката. Тази проверка ни е нужна, за да докажем правотата си. Аз съм изп­ратил послание до Оли Рен, а в по­неделник (21 юни) финансовият министър Дянков ще представи в Брюксел нашата информация, цифрите, които аз обявих публич­но преди месец и половина.

Това заяви премиерът Бойко Бо­рисов преди началото на срещата на министър-председателите от Европейската народна партия (ЕНП), която се състоя на 16 юни вечерта в двореца Бушу край Брюксел, ден преди започването на Европейския съвет. ЕНП е най-голямата европейска партия, към която принадлежат 14 премиери от ЕС.

Дефицитът на България и сега при актуализацията на бюджета ще бъде по-малък, отколкото в много страни от ЕС, заяви Бори­сов. В момента имаме много стег­ната финансова дисциплина, как­вато не сме имали досега. Той до­пълни, че трябва да се направи проверка и в други държави, за да се види колко по-добри сме от тях.

Надявам се, когато представим нашите данни, Оли Рен да има дру­го мнение, заяви премиерът по по­вод изказването на Рен, че Бълга­рия е нарушила договора на ЕС.

На въпрос дали се притеснява, че „Газпром" е започнал прегово­ри с Румъния за включването й в „Южен поток", премиерът отгово­ри, че няма нищо лошо още една

държава да се присъедини към инициативата. По отношение на изграждането на АЕЦ „Белене" той изтъкна, че проектът не е зам­разен, а в момента се търси евро­пейски стратегически инвеститор, защото няма пари.

В дневния ред на Европейския съвет, който се провежда на 17 май в Брюксел, са приемането на Стра­тегията „Европа 2020", решения по въпросите За финансовата ус­тойчивост, изглаждане на позици­ята на ЕС за предстоящата среща на Г-20 в Торонто, ангажиментите на ЕС по Целите на хилядолетие­то за развитие, климатичните про­мени. Съветът ще разгледа и кан­дидатурата на Исландия за членс­тво в ЕС, както и изпълнението от Естония на конвергентните крите­рии за въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

България е евроатлантическа държава, членове сме на НАТО и на ЕС, напомни Борисов и добави, че наши­ят път е евроатлантически и това е ясно на всеки. Ко­ментарът на министър-председателя бе по повод статия в списание „Форбс" със заглавие „Клони ли България от Москва към Вашингтон?". Изданието коментира думите на Бори­сов от миналия петък, кога­то той заяви пред послани­ците от ЕС, че е възможно петролопроводът "Бургас-Александруполис" да не бъ­де построен заради рискове за околната среда и че няма инвеститор за атомната цен­трала "Белене".

И двата енергийни проек­та трябва да се реализират с водещо участие на руски фирми. Като членове на ЕС ние имаме прагматични, нор­мални и добри отношения с Русия, каза още българският премиер. Според него пози­цията ни по енергийните проекти е изгодна за Бълга­рия. Бургаският регион не иска проекта" Бургас - Александруполис". Той няма да мине и през международна екологична оценка, неизго­ден е, нямаме пари за него, а и другите държави нямат пари за нефтопровода, допълни Борисов.

Същото е и за АЕЦ "Бе­лене" - има три въпроса, на които трябва да се отговори -колко пари ще струва цент­ралата, за колко години ще се изплати и на кой ще про­даваме електрическия ток, поясни министър-председателят. Когато консултантът от­говори на тези въпроси, ще кажем "да" или "не"," иначе какво излиза - българите сме будалите, които трябва да си дадем парите за нещо, без да знаем за какво. Не правим за­вой, а за първи път вървим в права посока, такава каквато трябва", заяви Борисов.

В момента екооценката на петролния проект е върната на инвеститора "Трансболкан Пайплайн" за промяна в технологията за разтоварва­не на танкерите, тъй като предложеното прекачване на суровината към тръбата чрез буиове в морето е неприемливо, съобщиха от МОСВ. Те допълниха, че паралелно те­че и трансграничната екооценка на проекта с Гърция.

Междувременно гръцката опозиция обвини управляващите в бездействие за " Бур­гас- Александруполис". На­родни представители от Нова демокрация обвиняват пра­вителството на ПАСОК в бездействие, защото от ок­томври насам не са предпри­ети действия, за да бъде пос­тигнато съгласие с България за придвижване на проекта.

Екокоамщия поздрави Борисов за решението

Коалицията от неправителствени органи­зации и граждански групи "За да остане приро­да в България" поздрави с писмо министър-председа-теля Бойко Борисов за ре­шението му за отказ от изг­раждане на тръбопровода "Бургас-Александруполис". Това съобщиха от между­народната природозащит­на организация WWF, член на коалицията. "България

има нужда от политици, ко­ито ясно да защитават ней­ните национални интереси и ние очакваме, че Вие и в бъдеще ще бъдете твърд срещу неизгодните и заст­рашаващи природата на България договори", пише в писмото.

Според екоактивистите предвиденото по проекта превозване на петрола до Бургас създава огромна опасност за водите на Бур­гаския залив.

За продажба в края на ля­тото ще бъде обявено цяло- • то предприятие, твърди Павлов. Ако никой не про­яви интерес към първия търг, се смъкват 20 на сто от цената и се обявява вто­ри търг, при липса на купу­вачи и в този случай се оти­ва към трета продажба - на парчета. 1380 човека ще ос­танат да поддържат и кон­сервират трите завода. В момента на работа се водят 1900 металурзи, през пос­ледните две години, откога­то „Кремиковци" беше обявено в неплатежоспо­собност, в него са работили между 8000 и 10 000 човека. Синдикалистът се надява след продажбата на активи­те в края на лятото, работ­ниците да получат забаве­ните им заплати, с които са между 45 и 50 млн. лева. Процедурата по несъстоя­телност на "Кремиковци" започна през август 2008 г., когато съдът обяви дру­жеството в неплатежоспо­собност. На 15 май следващата година обаче започва реалното му спиране, след като „Булгаргаз" спря кранчето с гориво.

Въпреки това по силата на договор между доставчи­ка на природен газ и синдика продължи подаването на гориво и работата на електропещите. В момента цяло­то предприятие бездейства, коксохимическият завод, който беше най-големият замърсител на въздуха в Софийското поле, е единс­твената мощност, която ня­ма шанс да бъде пусната от­ново и трябва да се изгради при необходимост. Всички други заводи имат шансове да бъдат пуснати при нали­чие на купувач, твърдят синдикалистите. В начало­то на година в Софийския градски съд беше внесен оз­дравителен план, ако той беше приложен според зая­вените от кредиторите взе­мания, Националната енер­гийна компания можеше да стане мажоритарен собст­веник на дружеството и да притежава около 69 на сто от капитала. 325 млн. евро дължи „Кремиковци" на държателите на облигации, освен това дълговете на комбината към НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" са повече от 280 млн. лева, още 150 млн. лева са дължими към бю­джета.
Снимка на две колони – Ако никой не прояви интерес към първия търг, на втория етап цената ще бъде свалена с 20%. При липса на интерес ще има трета продажба - на парчета


18-24.06.2010 г., с. 26
Имотните заеми се отпушиха
Появиха се оферти за кредит до 100% от стойността на обезпечението
Тихомир Тошев

В Резултат на активността на банките и клиентите, ипотечните кредити през месец май са с 8% повече от тези през април. При ръста на обемите, сред­ният размер на кредита е спаднал, от една страна в ре­зултат на по-ниските цени на жилищата, а от друга - на по-големия дял, който малките областни центрове заемат в статистиката.

През месец май се появиха предложения за до 100% фи­нансиране, но до сделки при

тези условия се достига труд­но. Желанието на клиентите да получат пълната сума най-често е нереалистично с оглед на техните текущи до­ходи и стойността на имота, който купуват. Освен пра­вилно съобразяване на бю­джета и сигурността на ра­ботното място, за определяне на процента финансиране ключова остава стойността на имота, неговата локация, качеството на строителство и текущото му състояние.

„Очакванията ни са през следващите месеци ипотечни кредити да се теглят предим­но за имоти, договорени на по-ниска от средната за райо­на и типа жилище цена.",

споделя Тихомир Тошев, Из­пълнителен директор на КредитЦентър. „Това са и нашите съвети към клиен­тите. По-ниската цена е га­ранция за запазване на стой­ността на обезпечението и е един вид превенция, че при затруднения купувачът ще може бързо да продаде имо­та, без да търпи загуби. Доб­рата новина е повишаващата се ликвидност на пазара на жилищни имоти. Тя също е успокоителна за купувачите, нуждаещи се от външно фи­нансиране за своята сделка.", допълва Тошев.

По данни на КредитЦен­тър през месец май 18% от клиентите са успели да договорят цена, по-ниска от цена­та, определена от независим оценител. В повечето случаи това са имоти, закупени с ин­вестиционна цел> собствени­ците на които се нуждаят от пари в брой в кратки сроко­ве. Договорената по-ниска цена обаче не е гаранция, че имотът е подходящ за всеки клиент. С все по-голяма сила днес важат правилата за из­числяване и правилно опре­деляне на възможностите на едно домакинство да обслуж­ва кредит".

„Когато пристъпвате към теглене на кредит, бъдете сигурни, че имате: добър имот, изгодна цена, сума за вноската, която не надвишава 40% от месечните ви до­ходи. Освен това отделете сума, равна на минимум 3 месечни вноски на депозит в банка.", съветва Тошев. „То­ва е една допълнителна за­щита, която при някакъв проблем - загуба на работа, нередовно изплащане на зап­латата или друго, ще ви даде няколко месеца спокойст­вие, докато намерите изход от ситуацията."

Средният размер на изтег­лените през месец май ипо­течни кредити в страната е 36 420 евро. Съотношението евро/лева пък отново е в пол­за на еврото и е 94/6, показ­ват данните на Кредит Център.

В столицата средният раз­мер на изтеглените ипотеч­ни кредити е 41950 евро, ко­ето представлява понижение спрямо април с малко над 1000 евро. Спад в средния размер бележи и морската ни столица Варна, където та­зи стойност е 37 750 евро. В Пловдив средният размер на ипотечните кредити е с най-ниска стойност - 26 620, а в Бургас тя е 32 280, като 10% от изтеглените в града кре­дити са в българска валута.

Като най-активни потре­бители на ипотечни кредити и през този месец се очертаха хората на възраст между 26 и 35 години. Те вече предс­тавляват повече от полови­ната кредитополучатели. Хората между 36 и 45 години запазват втората си позиция в класацията на активните потребители на кредити, но процентът им продължава да пада и през май той е мал­ко под 30%. Тенденцията най-младите да се активизи­рат пък продължава и те за­емат дял от 4.6% от всички кредитополучатели, сочи анализът на Кредит Цен­тър.

Общият оптимизъм на па­зара на имоти и активността на банките дадоха отражение и върху сумите, които хората теглят. Най-предпочитаните кредити за периода са били тези между 30 000 и 50 000 евро - 46.26%. Запитванията за такъв размер на кредити­те изпреварва с около 5% най-предпочитаните допре­ди месец суми между 10 000 и 30 000 евро.

През май 94% от кредито-получателите са теглили це­лево за покупка на нов имот. За лично ползване кредит са изтеглили останалите 6% от потребителите на ипотечни кредити.

Най-предпочитаният срок за погасяване на изтегления кредит продължава да бъде между 16 и 20 години. Това се счита за оптимален срок, даващ на потребителите ба­ланс между оскъпяване и размер на вноската. Малко над 28% от хората пък пред­почитат по-кратък период -между 10 и 15 години, което означава, че имат по-високи доходи или спестени средст­ва, с които поемат по-голямо самоучастие в сделката.

И през май най-голям дял заемат сделките с финанси­ране от 50% до 60%. Сходен с месец април остава и про­центът на хората, които фи­нансират 60% до 70% от по­купката си с ипотечен кре­дит - малко над 22%. Расте обаче броят на хората, които използват 70% до 80% вън­шно финансиране - тези кре­дитополучатели представля­ват почти ? от всички през месец май.
Снимка на една колона - Тихомир Тошев


18-24.06.2010 г., с. 26
Големите играчи търсят нови офиси
Големите компании в България разбират, че моментът е изклю­чително подходящ за оптимиза­ция на разходите и избор на нов офис. Голямото предлагане от последните месеци постави наематели­те в изключително изгодна позиция. Сега те могат да договарят условия, несравними с тези от преди кризата, когато са сключени по-голямата част от съществуващите договори.

"Оказва се, че въпреки кризата съ­ществуват компании, които разрастват дейността си и се нуждаят от допълни­телни площи. В момента те имат уни­кално добрата възможност да догово­рят наистина изгодни условия за срок от 5, дори 7 години, и когато пазарът започне да расте, те ще се окажат голе­мите печеливши.", коментира Алек­сандър Танев, мениджър във Forton.

Сключените сделки са част от наб­людаваните сигнали през последните месеци за стабилизиране на пазара. По­нижението на наемните нива през пос­ледната година е средно с около 19% при офисите и 25% при индустриални­те площи, което, разбира се, стимулира търсенето. Настоящите ниски наемни нива са основа за постепенен растеж

през следващите години. Мениджъри­те на компаниите вярват, че именно се­га е най-подходящото време да догово­рят и подпишат.

През 2009 г. жилищ­ният фонд в страна­та се състои от 2.13 млн. сгради или с 0.1% повече в срав­нение с 2008 година. Общо в България са регистрирани 3.78 млн. жилища, като 63.8% от тях се намират в градовете, а 36.2% - в селата. Към края на 2009 г. стома­нобетонните сгради в страна­та са 105 хил. с 1.23 млн. жи­лища в тях, тухлените сгради -1.57 млн. с 2.09 млн. жили­ща, а 453.3 хил. жилища се намират в 452.8 хил. сгради с друга конструкция.

В градовете 49.2% от жи­лищата се намират в стома­нобетонни, 47.1 % - в тухлени и 3.7% - в други. Същевре­менно 69.8% от жилищата в селата са в тухлени сгради, 26.6% в други и само 3.6% в стоманобетонни сгради.

По-голяма част от жили­щата са с две и три стаи -65.4% от всички жилища в страната, следвани от жили­щата с четири и повече стаи -22.9%, а едностайните са 11.7%. През 2009 г. най-ви­сок е относителният дял на жилищата в селата с две и три стаи - 58.4% и 69.3% - в градовете. Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.1, а в градовете - 2.6.

Осигуреността с жилища на 1000 души в селата нараст­ва с 1.4% спрямо преходната година, а в градовете - с 1.3%.

През 2009 г. най-много жи­лища на 1000 души от насе­лението са регистрирани в областите Перник -725, София -712, Видин -654, Ловеч -641 и Габро­во-625.

Най-висок среден брой лица на едно жилище през 2009 г.е отчетен в градовете в областите Благоевград - 2.6, Плов­див - 2.5, Па­зарджик 2.4, София (столица) -2.4 и в селата в областите Благоевград и Разград - съответно 2.3 и 2.2, а най-малък - в селата на об­ласт Перник (0.7).

През 2009 г. общата площ на жилищата е 242 млн. кв. м. или с 0.7% повече в сравне­ние с 2008 г., като в градовете нараства с 1.2%, докато в селата намалява - с 0.3 % (При­ложение 3). Най-голяма по­лезна площ на човек от насе­лението е регистрирана в об­ласт Видин - 43.4 кв. м, след­вана от областите Перник -43.3 кв. м, София - 41.7 кв. м, Ловеч - 40.6 кв. м и Монтана -38.8 кв. метра.

Съдържанието на договорите за трите големи енергийни проекта, подписани от предишното правителство с Русия, продължава да бъде една от най-добре пазените от обществен достъп тайни. Известни са хората, които стоят зад тях, приблизителните технически и финансови параметри. Неясни и спорни са собствеността, управлението и контрола върху изпълнението и експлоатацията. И най-важното - никой не е видял конкретните проекти, никой не е посочил и източниците за финансирането им. Затова беше напълно логично срещу прахосването на оскъдните пари на държавата, на нашите пари, да се породи съпротива. Дори беглите експертни анализи през годините показаха най-общо следното:

Петролопроводът „Бургас - Александруполис" е ненужен и опасен за България.

Строителството на АЕЦ „Белене" е меко казано спорно от технологична и екологична гледна точка и е на границата на абсурда в икономическо и финансово изражение.

Газопроводът „Южен поток" е изгоден и полезен, след като в строителството и 4 експлоатацията му се включиха още няколко страни - членки на ЕС.

Възниква въпросът -какви ли страшни тайни крият договорите, за да не се оповестяват?"

Да вземем за пример петролопровода

Според най-оптимистичните сметки България ще получава от експлоатацията му между 25 и 50 милиона долара транзитни такси годишно, смешна сума на фона на повече от 1 милиард евро от туристическата индустрия по Южното Черноморие. Като се добави, че управлението и контролът на „тръбата" са в ръцете на Русия, която държи контролния пакет акции, че трасето е планирано да премине почти изцяло през резервати и защитени територии, се вижда, че осъществяването на екологично рисковия проект би било проява на държавническа лудост.

Неслучайно бургазлии и населението по Южното черноморско крайбрежие като цяло въстанаха срещу проекта. Резултатите от референдума в Бургас, макар и неофициални, са категорични. Една авария, дори несравнимо по-малка от тази, в Мексиканския залив, ще сложи край на основния им поминък - туризма, а и без аварии притокът на туристи ще спадне, когато танкерите „цъфнат" на хоризонта.

Парадоксалното е, че правителството на Сергей Станишев прие този договор, след като полза от него имат Русия, Гърция и Турция, но не и България. Русия печели, защото петролът й ще стига по-бързо и сигурно /?/ до Средиземноморието. Гърция има двойна изгода - ще натовари грамадния си танкерен флот и ще си построи нова рафинерия. Турция печели от разтоварването на трафика през Босфора и проливите и съответното намаляване на честите корабни катастрофи. За България остават жалките 35 милиона долара и рисковете за туристическия бизнес от милиарди евро. Около АЕЦ „Белене" също е мътно. Защитниците на проекта твърдят, че без него след 20 години страната ни ще се сблъска с недостиг на енергия. Опонентите им доказват, че ако намалим с около 20 процента разхищенията, централата изобщо няма да бъде нужна. В момента България е на последно място по енергийна ефективност в ЕС.

Добре е да се правят сметки, да има повече „за" и „против", за да се стигне до най-доброто решение. Но има други неща, има други фактори, които просто не могат да бъдат заобиколени. Един от тях е сеизмичният риск, вторият е липсата на източник за финансиране, третият е свързан и с политиката. Всичките са взаимно обвързани. За Русия проектът е изключително важен, защото ще направи пробив, като инсталира първите си реактори на територията на ЕС. Но приблизителната цена, която беше обявено в началото, около 4 милиарда евро за цялата централа, е абсолютно нереална. Сравнението, което направи премиерът Борисов с еквивалентния проект за Турция, е елементарно, но напълно реално. Централата ще струва поне 12 милиарда евро! Затова Русия е и ще бъде готова на формален компромис, готова е и да снижи цената, и да намери пари, но срещу... собственост. А европейските и американските инвеститори са скептични, когато става дума за руски реактори, ядрени технологии и финансиране. Казано накратко, като лоялен член на ЕС и НАТО България не трябва да строи такъв стратегически обект, без стабилни гаранции за сигурността, собствеността, управлението и контрола върху централата. Прибързаното подписване на договора от предишните управляващи е безотговорно, не защитава българските интереси и противостои на съюзническите ни задължения. Една АЕЦ е едновременно икономика, сигурност и политика и затова неслучайно наскоро външният министър Николай Младенов дебело подчерта, че България търси решение на икономическите си проблеми в семейството на ЕС, а по проблемите на сигурността в семейството на НАТО.

Нещо за политическите вувузели.

С открито заявените си намерения по двата проекта премиерът Борисов не само защитава националните интереси, но и показва, че темата за „Троянския кон", подета от руската дипломация веднага след приемането на страната ни в двете елитни организации, е вече в миналото. Аргументацията му с екологичните и финансови фактори е разумна, защото в крайна сметка никой не иска, а и няма интерес да се конфронтира с Русия. Отношенията ни трябва да останат приятелски, но и прагматични. Както руснаците защитават своите интереси, така и ние, българите, трябва да защитаваме нашите. При това със съзнанието, че така защитаваме и интересите на съюзниците си.

Очаквам, че намеренията на премиера ще бъдат мощно атакувани от могъщите кръгове, чиито интереси са засегнати. Неистовият писък от стадионите в ЮАР ще избледнее на фона на шума, който родните политически вувузели ще вдигнат по темата. Защото става дума за страшно много пари, за дългосрочни планове, за бъдещи политически намерения и Господ знае за какво още, след като същинската информация за подписаните договори продължава да е засекретена.

Колкото до твърденията, че България ще трябва да плаща големи неустойки, първо, до тях трудно ще се стигне след международните екологични и финансови експертизи. Второ, според експерти, руската страна до момента не е предоставила задължителната документация по проектите. Трето, Русия няма интерес от конфронтация със страна от ЕС и НАТО и надали ще си позволи нов газов рекет след конфликта с Украйна миналата година. Защото външнополитическите щети за Кремъл тогава бяха много по-големи от малката победа на "Газпром" над украинските му контрагенти.

Затова ако вувузелите искат не само да бъдат чути, но и разбрани, нека сложат информацията, с която разполагат, на масата. Иначе шумът им ще предизвиква само досада и раздразнение.