Акива Татц Издателство „Таргум/Фелдхайм“ 1993г. Няколко думи за книгата

Всичко, което изучавахме досега, трябва да намери отражение в историята на човечеството. Подобно на това, както животът на всеки човек се състои от отделни етапи, както времената на годината отразяват изменението на енергийните потоци и както вътрешните пластове на душата проявяват същите тези връзки, които действат отвън, макрокосмическият организъм на световната история е длъжен да се развива по тази универсална схема.

Светът, сътворен от Б-г е бил направен в идилично съвършенство и е бил напълнен с абсолютно щастие. Това е било Градина, пронизана от Б-жествената светлина – без страдания, без съмнения и смърт. И изведнъж става страшно падение, след което следват нескончаеми мъки и напрегнати усилия – в мъгла и болка. Тук има повече съмнения отколкото яснота, тук не се вижда нито един проблясък на Б-жествената светлина, светлина в дните на Творението. Няколко часа откровение, разкриване – и хиляди години мрак, скриване на истината. Как де се разреши този конфликт?

Дайте, ползвайки се от знанията придобити в предишните глави от тази книга, да разгледаме темата за Машиах, „Помазаника“, месианския Спасител и бъдещото окончателно Спасение, което той ще донесе.

***

Главната особеност на месианското откровение се състои в това, че то трябва да остане скрито до момента, докато реално не стане. То е невъзможно да бъде предсказано, никакви мистични предсказания няма да помогнат да разберем, кога ще настъпи. Това откровение ще бъде неочаквано, то трябва да бъде сюрприз. В Талмуда е казано: „Шлоша баин бе-есах а-даат, елу ен: машиах, мециа ве-акрав“, (Три неща идват, когато не ги чакаме: Машиах, „откритието“ (когато намираме нещо неочаквано) и скорпиона (ухапването от скорпиона)).

***

Обяснявайки характера на това възраждане, което ще стане с настъпването на окончателното спасение, Талмудът ни дава за нагледност следния пример: гъсеницата плете своя пашкул и се затваря в него, за да се разтвори вътре. След като, примитивната, сляпа живееща в земята гъсеница окончателно се превърне в желеобразна личинка, какавидата неочаквано се развива и от нея произлиза пеперуда – ярка, лека, създадена за полет. Трудно е да останеш равнодушен при тази удивителна, парадоксална промяна в живата природа.

По тази схема се развива и световната история и историята на еврейския народ. Пребиваването на Адам в Еденската градина започва с разкриването на Б-жественото присъствие. Техните отношения са били непосредствени и преки. Но за съжаление, много скоро започва процеса на разложение и отношенията между Б-г и човек потъват в дълбочината. По-ранните поколения от жителите на земята са познавали Б-г много по-добре и ясно, отколкото последващите поколения. Еврейската история започва с откриване на чудесата на Изхода, грандиознитесъбития на планината Синай и свръхестествената близост с Б-г, в периода на четиридесет годишното скитане по пустинята. Хората, живели в тази епоха, постоянно са изпитвали пророчески видения. „Шехина“, (Б-жественото присъствие) се разкривало в Мишкана (преносимото светилище) и в Първия Храм. Чудесата са били норма на живот. Но после разривът се увеличил: хората загубили пророческия си дар. Във Втория Храм вече не е имало явни проявления на Шехина. Чудесата се прекратили.

Вторият етап е бил (и си остава) диаметрално противоположен на първия етап: светлината се сменила с непрогледен мрак. Ако освещаването на „Мишкана“ в пустинята се съпровождало от цял фойерверк на Б-жественото откровение, то с възстановяване на службата във Втория Храм, в периода на Ханука се отдало да се стигне само след тежка и кървава война. Именно тогава става последното явно чудо – с еднодневна порция масло, Менората горяла цели осем дни. Другото събитие от Изхода – приемането на Тора с явяване на Б-жественото откровение – намира отражение в по-късните събития на Пурим. Там, в древна Персия, Тора била приета повторно, но как?! В пълен мрак: без явни чудеса, дори името на Б-г нито веднъж не е упоменато в Свитъка Естер, посветен на Пурим.

Такава е общата схема. Първите „лухот а-брит“ (скрижалите на Завета) са били задпределни, изцяло с Б-жествен произход, вторите каменни скрижали били направени от човешка ръка и били слабо копие на първите скрижали. Първият Храм сияел, искрял от Б-жествени явления, Вторият Храм толкова отстъпвал на Първия, че старците плакали, виждайки невероятната разлика.

***

Тогава той си помислил, че при всичкото им индивидуално съвършенство е възможно да не им достига „ахдут“, единство. За да се удостои с висше откровение, еврейския народ трябва да се сплоти, да достигне пълно единство, да стане като един човек (именно това качество проявяват евреите на планината Синай). Почувствали съмненията на баща си в тяхната сплотеност, братята задружно казали: „Шима Исраел, Ашем Елокейну, Ашем ехад“, (Слушай Исраел (Яаков), Б-г е един в твоето сърце и Той е един и в нашите сърца и между нас няма никакви разногласия“. Ободреният Яаков произнесъл: „Барух шем кивод малхуто ле-олам ва-ед“, (Да бъде благословено името на славата на Царството Му вовеки“. Оттогава тази декларация за единството на Твореца е заела централно място в живота на еврейския народ".

В този момент станало ясно, че крайното откровение трябва да остане скрито до тогава, докато то реално не настъпи. Работата не е в това, че някой не е достоен за това знание. Яаков, неговите синове и единството им са били в пълен порядък. Но на Всевишния било угодно, те да не са знаели, кога ще настъпи края на историята. Тази тайна е по-дълбока от пророчеството и затова да се предсказва спасението, да се правят разчети е забранено.

Някои, грешно смятат, че в този съдбоносен час Яаков имал намерението да съобщи точната дата на спасението. Не, не е ставало въпрос за конкретен ден. Яаков е искал да разкрие пътя към спасението, да покаже на синовете си и всички евреи, как работи механизмът на историята. Благодарение на това разбиране не би му било трудно да изчисли точната дата на идването на Машиах. Но работата не е в това. Незнанието ни безпокои не защото нямаме конкретна дата. Ние не разбираме, по какъв начин разнопосочните събития от историята ни неумолимо се сплитат в единна тъкан, хармонична завършеност, която ще се разкрие в заключителния етап.

Знанието за пътя на спасението, умението да се види „ашгаха“ (направляващата ръка на Твореца) на всеки етап от историята – всичко това става за нас по-голямо откровение, отколкото разчета на срока на месианската ера. Но това не ни е било съдено да стане – паднал ни се е исторически маршрут именно поради това, че ние не можем да определим механизма на „ашгаха“. Остава ни само да укрепваме вярата си, че всяко отделно събитие от еврейската история представлява по себе си, важен етап в дългото и старателно строителство на крайното ни щастие. Знаем, че семената хвърлени в почвата, задължително ще дадат плодове, макар че ни е трудно да повярваме, докато наистина не поникнат.

***

Ще изясним тази мисъл в хода на краткия обзор на някои съдбоносни събития от библейската история. Мидрашът ни съобщава: „Мацати ет Давид авди“, (Аз намерих Давид, Моя слуга). Тук става въпрос за началото на месианския път. „Ейхан мецатив“, (Къде го намерих?) - „Би-Сдом“, (В Сдом). И така, отправната точка на дългия, мъчителен и труден път, който трябва да измине Машиах през дължината на вековете се намира в Сдом, епицентърът на безнравствеността. Град Сдом е бил толкова аморален, че заслужено е бил осъден на тотално унищожение. Този рязък контраст иска разяснение.

И така месианското семе се намира в Сдом, но къде именно? В слабините на Лот, племенника на Авраам. На Лот му се родило момче, на име Моав, основател на голям народ и предтеча на моавитянката Рут, прапрабабата на цар Давид. Нима човек като Лот е достоен да бъде предтеча на Машиах? Лот, недостойният за величието на чичо си Авраам? Лот, решилият да се засели в аморалния Сдом? Този същият Лот, чието име мъдреците извеждат от арамейската дума „лает“, проклятие?

Да, този Лот живее в Сдом и носи в себе си семето на бъдещото спасение. Той поканил двата ангела да обядват при него, в съдбоносната нощ на разрушението – само няколко часа до катастрофата, унищожила целия район. Лот ги нахранил, традицията твърди, че това е било времето на Песах и Лот им дал маца. Но в Петокнижието е употребена думата „мище“, пир и нашите мъдреци са уловили в нея, със свръхчувствителния си слух паралел с друга „мище“ - от книгата Естер. Там става въпрос за трапезата, която е установено да се прави на Пурим. Тази аналогия иска разяснение. Песах е празника на освобождението, ставащо при светлината на деня, откритото освобождение, което е съпроводено от чудеса. Изходът става през Нисан, първия месец, месецът на чудесата - „нисим“, в атмосфера на пролет и пробуждане. Пурим също е празник на освобождението, но това освобождение, избавление е станало в мрак, без явни чудеса и се е състояло в последния месец на годината, в разгара на зимата. Заедно те дават пълния набор от елементите, присъщи на освобождението. Лот седи в Сдом, в навечерието на унищожението му и своето чудесно спасение, вътре в този човек, в тялото му е скрито семето, от което ще произрасте Машиах и той Лот, провежда едновременно пасхалния Седер и трапезата на Пурим!

Семето на Машиах се намира в епицентъра на ураган и на него му е съдено да даде тласък на необичаения и парадоксален процес на освобождение. На основата на този дълбок и съвършено непредсказуем план, започнала подготовката за Изхода, най-яркото събитие, отбелязано с грандиозни чудесни явления и за спасението през Пурим, скрито зад непроницаема делнична маска.

По-нататъшния етап от генеалогията е още по-сложен в морално отношение. От всички жители на Сдом, катастрофата преживяват само Лот и дъщерите му. Те се скриват в пещера. Дъщерите мислили, че целият свят е унищожен и те са единствените хора на земята. За да продължат човешкия род, те решават да встъпят във връзка със собствения си баща. В резултат се ражда Моав. Предтечата на Машиах е дете от кръвосмешение! Но в дълбочината на това проблемно от гледна точка на морала събитие, е заложено чисто и здраво зърно. Талмудът пише: „Гидола авера ли-шима ми-мицва ше-ло ли-шима“, (Грехът извършен за благо, е по-добър от мицва извършена не за благо“. И все пак сърцевината, в която е поместено чистото зърно, е обвита от неугледна обвивка).

***

По-нататък още. Йеуда, сина на Яаков, на който е съдено да бъде основател на месианската династия се жени за Тамар. Техният потомък Боаз се жени за Рут, от потомството на Лот. Получава се достатъчно объркано родословие: моавитянката Рут произлиза от Лот и неговите дъщери, а Боаз от Йеуда и Тамар. Може ли да считаме съюза на Йеуда и Тамар чист и безупречен, неусложнен от морална дилема? Разбира се не. Техните отношения са обвити от дълбока тайна: Тамар се преоблича като проститутка, за да преспи с Йеуда. Но това не е разврат. На нея и станало известно, чрез пророческо озарение, че ще стане родоначалница на месианската династия, тя чака Шел, третия син на Йеуда, който и бил обещан за мъж. Но виждайки, че Шел и се изплъзва, тя взима инициативата в свои ръце, облича се в дрехи на блудница и изчаква Йеуда на кръстовище. Йеуда я наближава, забелязва и почувства „миризмата на Еденската градина“. Някаква непреодолима сила го тласка към тази жена, в обятията и.

Пред нас стои същата ситуация, както при случая с Лот. Трудно можем да си представим по-тъмно и съмнително родословие. Но зад грубата обвивка се крие чисто зърно. В края на краищата, в какво могат да бъдат упрекнати Йеуда и Тамар? Те всъщност са изпълнили заповедта за „ибум“ (левиратен брак) – никакъв разврат, никаква безнравственост. Машиах се е придвижил на още една крачка до бъдещото си разкриване.

***

Давид – основателят на царския дом е носител на същността на Машиах. Какво можем да кажем за неговото раждане? То не е по-малко проблемно от гледна точка на моралната чистота. Ишай, един от най-праведните, нравствено съвършени хора за всички времена (Талмудът го отнася към немногото хора, които никога не са грешили) се жени и му се раждат синове. До зачатието на Давид възниква въпрос за чистотата на родословието на Ишай – предявено му е обвинение за наличие на забранени прадеди. Проблемът е в баба му Рут, новоприетата моавитянка. Тора забранява обръщането в йеудаизъм на представителите на народа моав. Но на практика тази забрана се отнася само за мъжете-моавитяни, но не и за жените. Но тази разлика още не е била известна по времето на Рут и проблема отново се разпалил докато Ишай бил жив.

После Б-г изпраща пророка Шмуел, да помаже царството, с новия цар на Исраел. На него му е поръчано да намери достоен кандидат сред синовете на Ишай, живеещ в Бейт Лехем и да го провъзгласи за монарх. Той влиза в дома на Ишай и извиква неговите синове. Никой не се удивлява, че Шмуел идва в този дом – та Ишай е считан за духовен гигант и синовете му са също изключителни личности. Шмуел обръща погледа си към най-големия син, той е убеден, че това ще е бъдещия цар на Исраел, предтечата на Машиах. Но вътрешният пророчески глас възразява: не, не е този. Тогава, той с надежда гледа на втория син на Ишай. И отново гласът му казва, че Б-г е на друго мнение. И така нататък, докато вътрешният глас не отхвърля всички стоящи пред него млади хора. Шмуел е дълбоко озадачен, той пита Ишай, няма ли други синове? На никой не дошло на ум, да покани на „огледа“ Давид. Юношата пасе бащините овце в горите, считат го за незаконен потомък, него го презират и отхвърлят. Никой не знае, че младият пастир е установил по това време пряк контакт с Твореца и е преуспял в духовните си медитации.

По настояване на пророка Шмуел в дома извикват Давид. Шмуел гледал юношата и сякаш го пронизала мълния: ето го! Давид е провъзгласен за цар. „Евен маасу а-боним айта ле-рош пина“, (Камъкът отхвърлен от строителите, станал крайъгълен камък). Това са думи на самият Давид.

***

Машиах ще ни доведе до това висше състояние. „Машиах“ - означава „помазаник“, помазан с масло. Маслото символизира висше ниво. От буквите, съставляващи думата „шемен“, масло, може да се образува също и числото „шмоне“, осем, което указва за нещо задпределно, свръхестествено – чудо (да вземем примера с ханукалното чудо, когато еднодневна порция масло горяла осем дни, ритуалът „брит мила“, обрязването, което се извършва на осмия ден – към този срок, организмът на детето е приспособен да премине в трансцедентално състояние, целият свят на природата съдържа седем компонента – осмият компонент излиза извън пределите на нормата). Същите букви образуват и думата „нешама“, душа, с която се нарича трансцеденталната същност на човешкото същество. По време на церемонията с помазване с масло, царят го обливат по главата - „върхът“ на тялото, върху който поставят царската корона, висшия символ за почест и власт.

***

Сложният ход на историята – от съвършенство към срив е бил набелязан още при Сътворението на света. Анализирайки текста на Петокнижието, Устната традиция ни съобщава за цял ред загадъчни събития от тази епоха.

Тук възникват естествени въпроси. Първо, как могат неодушевени предмети да се подчиняват на указания? Та те нямат свобода на избора. И дори от тях да се изискват някакви промени, то защо те изначално не са били създадени такива, каквито е трябвало? Защо Б-г е сътворил в началото само „дин“ и чак после е „видял“, че се изисква и милосърдие? Нима Той не е знаел затова веднага?

В отговора на тези въпроси се съдържа дълбока мисъл. Дърво, явяващо се плод е идеалното състояние. Оттук следва, че съвършеният свят не се строи на идеята за процеса, водещ до „тахлит“, резултата. Тук всичко е „тахлит“. Самият процес е цел, а не средство. Ние вече изучавахме това положение. Еднаквостта на слънцето и луната – това е идеалът. Получателят може да получи и отрази цялата енергия на даващия. Така е устроено всичко в света на съвършенството. Свят, построен на чистото правосъдие, „дин“ - това е идеалното условие, такъв трябва да бъде той. Там и ще бъде: в Бъдещия свят дърветата ще стават за ядене, както и плодовете, луната ще възстанови своето величие и качеството „дин“ ще се прояви в чист вид.

Оттук разбираме, че първоначалното състояние – е състоянието на съвършенство, светът е започнал от съвършенство, от висше ниво. След това започва спускането, началните порции и размери се намаляват. Б-г разбира се е знаел това от самото начало, как ще се развият събитията, но Той е поискал в началото да създаде и идеал, да го покаже като образец за подражание и чак след това е допуснал неговото принизяване до по-ниска или малка реалност. Но печатът от съвършенството не изчезва. Идеята остава, еталонът вече съществува. Затова той може да бъде възстановен и ще бъде възстановен в края на дните.

***

Да се върнем към Яаков и синовете му и да разгледаме подробно думите им. Когато пророческото видение на Яаков било блокирано и той изгубил от погледа си пътя на Машиах, братята казали: „Шима Исраел, Ашем Елокейну, Ашем ехад“, (Слушай Исраел, Г-спод е нашия Б-г, Г-спод е Един“. В думата „шима“, слушай е заложен дълбок смисъл. Слухът трябва да се използва в тези случаи, когато отказва зрението. Намирайки се в непрогледна тъмнина, човек се вслушва в звуците. От времената, когато умиращият Яаков е събрал около себе си синовете си, ние, образно казано, седим в тъмнина, незнаейки кога ще дойде Машиах и оттогава ние провъзгласяваме: „Шима“ - Слушай!

За да разберем тази ключова концепция, трябва да анализираме слуха и зрението в прякото физическо значение, тогава ще ни се разкрие и духовният им смисъл. Зрението действа при светлина, това което се вижда – става ясно. На иврит „виждам“, (реийя) е също и „реайя“, доказателство. Връзката тук е очевадна: виждането е най-доброто доказателство, това което се вижда, не може да бъде опровергано. В по-абстрактен смисъл, гледащият възприема всички елементи на картината едновременно. Видението е мигновен акт, в него всичко присъства заедно и изведнъж. Сцената се намира извън, наблюдателят гледа на нея „отвън“.

Слушането е съвсем друго действие, то произлиза от тъмнината. При това ние чуваме не всичко изведнъж. Звукът идва в определена последователност, на части, в течение на отрязък време и слушателят е длъжен да го „събере“. Слушането става вътре, възприемането на звука зависи от способността на слушателя да съединява звуковите елементи, да ги интерпретира. Не могат да се слушат всички срички на изречението или дори на една дума едновременно, мигновено – иначе би се получавал непонятен шум. В началото чуваме една сричка, сама по себе си нищо не значеща, после следващата. В момента, когато до нас достигне втората сричка, първата вече е преминала в паметта. Когато възникне третата сричка, в паметта се оказва втората. И така нататък. След завършването на фразата мозъкът на слушателя събира сричките заедно и започва да ги усвоява и разбира. Наистина, загадъчен, субективен процес, скрит в мрак.

Това, което виждаме, считаме за доказано. Това, което чуваме, можем да отричаме. В светът на виденията съществува само „емет“, истината. В света на слушането има само място за „емуна“, вярата.

Мистиците обясняват, че нивото на видението е много по-високо, отколкото нивото на слушането. Бъдещият свят – това е свят, който ще е видим, в нашия свят ни се налага само да слушаме. В още по-дълбоко значение, нашият свят е обхванат от непрекъснат процес, постъпателно движение. Самата дума „арец“, земя или свят е образувана от корена „рац“, (да бягам или да се движа), а думата „шамаим“, (небеса) е свързана с указателното местоимение „шам“, (там). Висшето измерение – изцяло „там“, където е невъзможно „постъпателно движение“ (във фигуративен план), защото това и е „тахлита“, „стигането до целта“. Нашият свят изцяло се състои от постъпателно движение. Бъдещият свят въплъщава в себе си целта. Нашият променлив свят се движи срещу времето – той представлява по себе си процес. Бъдещият свят съществува извън времето, защото в него всичко е цялостно и единно.

***

Още по-ярък пример намираме в сцената описваща даряването на Тора. Хумашът ни съобщава: „роим ет а-калот“ - на планината Синай били виждани Б-жествените звуци на шофара. Звуци, който могат да бъдат виждани? Възможно ли е такова нещо? Да разберем тази грандиозна, потресаваща сцена можем с помощта на изучавания от нас принцип. Работата е в това, че на Синай се появил Самият Б-г. Висшият Свят, Светът на Бъдещето се е разкрил направо тук, в нашия свят, физическия свят се разтворил във висшата реалност. Именно затова коментаторите казват, че всички присъстващи хора умрели, когато Б-г им заговорил (после трябвало да възкръснат). Те безпрепятствено встъпили в разкрилия се наяве бъдещ Свят. И затова е казано също, че когато на Синай се появил Б-г, нищо в света не се движело. Разбира се, че не се е движело, не е можело да се движи: та когато се разкрива висшият свят, когато се проявява „тахлит“, крайната точка на битието, нищо не може да се движи, никакво движение не е възможно, защото няма за къде да се движиш! Всичко вече е по „местата си“.

Звукът съществува в нашия, материален свят, където има време и процес. Но във висшия свят звукът е невъзможен, там няма време, няма връзка от събития, следващи едно след друго. Там съществува всичко изведнъж. Там е възможно само едно субективно възприятие – виждането. И затова, когато Б-г въвел Своето Присъствие в съприкосновение с нашия физически свят, когато в този неописуем момент на Синайското Откровение, този свят се възвисил до нивото на Бъдещият свят, от всички възприятия останало само виждането: звуците на шофара били виждани. Постигането на дълбоката мъдрост на Тора е наистина прекрасно! Каква радост доставя то, на тези, които я разкриват!

***

Мъдреците ни съобщават, че в зората на Творението езикът е бил пределно ясен – Б-г създал света със Своите повели. Хората възприемали думите със зрение. Светът и неговата същност са водели вътрешен диалог. При незамътненото пророческо възприятие, всички неща в света се виждат чрез „речта им“. (Неслучайно „предмет“ на иврит е „давар“, а „дума“ също е „давар“. Защото всеки предмет е „двар Ашем“, дума на Б-г!).

Светът е придобил диханието на живота с помощта на „лашон кодеш“, светия език. Но след историята с Вавилонската кула езикът се променил, само Авраам съхранил способността си за пророческо слушане. Езикът загубил комуникационната си функция и станал преграда. Когато хората се обединили за изпълняване на порочна задача – строителството на кулата, Б-г провалил плановете им, омесвайки езиците. Проблемът тук не е технически. Работата не е в това, че хората започнали да говорят на различни езици. Смисълът на това явление е много по-дълбок: самата реч се „развалила“, изчезнал висшия език на пророчеството и даже когато хората говорили на един език, те лошо се разбирали един друг.

Думата „бавел“ (Вавилон) означава „несвързано бръщолевене“, както е казано в неделния раздел „Ноах“: „Ава нерда ве-навла шам сфатам“, (Ще се спуснем долу и ще омеся (бавел) езиците им). Единството на човек, най-необходимото условие за провъзгласяване Единството на Б-г, било унищожено, чрез унищожаването на езика. Самото средство за разкритие се трансформира в средство за скриване. Особено внимание заслужава географското място, където се разпаднал езикът. Това е Вавилон – Бавел.

Много години по-късно ние сме изпратени в изгнание и пророческия дар напълно изчезнал. Къде е станал този втори разпад на езика, къде той се е разтворил в непрогледен мрак? Пак там, в Бавел, през Вавилонското изгнание! Мъдреците говорят: подобно на това, както мъжът отпраща жена си, с която се е развел назад, в дома на баща и, точно така ние сме били отпратени в Бавел, от който сме дошли по-рано. Когато езикът за пръв път се разпаднал в тази страна, съхранил го само Авраам. Обладавайки пророчески дар, той се отправил от Бавел в Страната на Исраел (Ханаан). После, когато станал втория разпад на езика, пророчеството окончателно изчезнало.

Лишавайки се от пророчески дар, ние изцяло се уповаваме на слуха, стремим се да чуваме по-дълбоко. Пророчеството било откровение, днес него го заменят само знанието на Тора. Затова изучаваме Талмуда, постигаме тайните на Устното учение. Пророчеството откривало ясна и неоспорима, потвърдена реалност. В пророчеството няма „хава амина“ и „машана“ - „първа мисъл“, която е изтласкана от по-точна „втора мисъл“ или извод.

Но именно така е построена Гемара, която изучаваме: грешните мисли се изследват в нея до самата им основа, очистват се, поправят се и ... се отхвърлят. Та наборът от инструменти, които имаме на разположение се състои само от частици от истината, отломки от откровението. И ние се ползваме от тези осколки, за да създадем реалността.

Показателен е фактът: най-задълбочено и щателно изучаваме Вавилонския Талмуд. Същият разпаднал се елемент „бавел“ се използва от нас за неговото възстановяване и поправяне. Ние вече, не можем истински да виждаме, затова ни се налага внимателно да слушаме. В книгата„Зоар“, основополагащ труд на еврейския мистицизъм (и в Йерусалимския Талмуд), аргументите се правят с думите „та хази“ - (иди и виж). А във Вавилонския Талмуд винаги се говори: „та шима“, (иди и чуй).

***

Това положение ще ни помогне да разберем още един проблем. В този период, когато сме се лишили от пророчество, мъжете от Великото събрание са съставили „брахот“, благословенията, които произнасяме и досега. За всеки случай, за всяко явление, практически, за всяка храна има определена „браха“. Но защо тези формални „брахот“ не се изисквали по-рано, в епохата на пророчеството? Как евреите се справяли без „сидур“, молитвеник?

Когато действало пророчеството, светът бил изпълнен с Неговото сияние. Грешат тези, които си мислят, че светът е бил винаги еднакъв и само няколко духовно надарени хора са умеели да предсказват бъдещето. Всъщност, пророците са можели да пророкуват само благодарение на особения поток енергия, напълващ света. В тези далечни времена светът бил наситен с Б-жествено откровение, от което сме лишени днес. Всеки предмет носел своя собствена вест - „двар Ашем), еврейският народ водел жив диалог с окръжаващата реалност. Днес ябълката прилича на ябълка, а тогава тя се къпела в сиянието на Б-жествената дума. Хората не се нуждаели да определят източника на всичко съществуващо – този източник е бил за всички очевиден. Днес ни окръжава безпросветна мъгла. Ние живеем в толкова угнетената атмосфера на материализма, че на нас ни се налага, в почти всеки предмет да търсим връзката с Б-г, потвърждавайки Неговите „авторски права“. Ето защо не можем да се разминем без „брахот“. Всяка стъпка, всяко действие трябва да се съпътства от благословение.

И така, видяхме, че историята на света е пронизана от велика светлина. Днес тази светлина едва мъждука, „светлината на Творението“ е скрита от нас зад облачна пелена. Но в дълбочината на историята и вселената, настойчиво бие пулсът на крайното спасение. Ние не можем да го напипаме. Колкото по-настойчиви са търсенията, толкова по-дълбоко потъва тази пулсация – в недрата на недостижимата тайна. Но търсенето на тайната не влиза в нашите задължения. Нашата задача е да работим и строим, да живеем с еврейската вяра, „емуна“, да пазим абсолютната вярност към Източника. Принудени сме да живеем в мрак и постоянно да се стремим да го преодолеем. Длъжни сме да събираме „частиците“ и търпеливо да ги възстановяваме от тях себе си, своите отношения с хората, своите молитви и благословения, своя живот.

• 
  Агада – източник на Устната Тора, с не толкова алахически, колкото метафизичен характер.
  
• 
  Алеф-бейт – еврейската азбука.
  
• 
  Аризал – раби Ицхак Лурия (1534-1572гг.), водещ кабалист през последните векове.
  
• 
  Арух – талмудически коментар, построен в азбучен порядък. Написан е от раби Натан бен Йехиел през 1102г.
  
• 
  Авраам-авину – нашият праотец Авраам.
  
• 
  Бар-мицва – възрастта за пълнолетие на момчетата, 13 години.
  
• 
  Бат-мицва – възрастта за навършване на пълнолетие за момичетата, 12 години.
  
• 
  Бейт-Алеви – раби Йосеф Дов (Йоша-Бер) Соловейчик от Бриск (1820-1892гг.).
  
• 
  Бейт а-микдаш – Йерусалимския Храм.
  
• 
  Хазон Иш – раби Авраам Йешуа Карелиц, живял в Литва и преселил се в Бней Брак (починал през 1953г.).
  
• 
  хелек – дял (например в Света на бъдещето).
  
• 
  Хофец-Хаим – раби Исраел-Меир Акоен Каган от Радин (починал през 1933г.).
  
• 
  Хумаш – Петокнижието на Моше-рабейну.
  
• 
  Даат – знание.
  
• 
  Емет – истина.
  
• 
  Емуна – вяра.
  
• 
  Вилнюският Гаон – раби Елияу бен Шломо-Залман от Вилнюс (1720-1797гг).
  
• 
  Гемара – Талмуда.
  
• 
  Геула – спасение, избавление, освобождение.
  
• 
  Алаха – законите на Тора.
  
• 
  Ашем – букв. „Име“, Б-г.
  
• 
  Йяр – осмият месец от годината (ако броим от Рош а-Шана, от месец тишрей).
  
• 
  Кедуша – святост.
  
• 
  Маарал – раби Йеуда Леве бен Бецацел от Прага (1512-1609гг.).
  
• 
  Машиах – Месия.
  
• 
  Маца – неквасен хляб.
  
• 
  Мегила – свитък, Книгата на Естер.
  
• 
  „Месилат яшарим“ - класически труд по „мусар“ (моралистично учение), написана от раби Моше-Хаим Луцато (1707-1746гг.).
  
• 
  Мидраши – източници, занимаващи се с разкриването на вътрешния смисъл на текстовете на Тора и допълнение към прякото им значение.
  
• 
  Миква – басейн за омиване, извършвано то жената при свършване на менструалния цикъл, в съответствие с законите регулиращи физическата близост между съпрузите.
  
• 
  „Нефеш а-Хаим“ - раби Хаим от Воложин (1749-1821гг.).
  
• 
  Нешама – душа.
  
• 
  Нисан – седмият месец от еврейската година (броен от Рош а-Шана).
  
• 
  Омер – мярката ечемик, която принасяли в жертва в началото на седем седмичния период, разделящ Песах от Шавуот.
  
• 
  Пасук, псуким – стих, стихове от Тора.
  
• 
  Песах – еврейският празник на свободата.
  
• 
  Раби Деслер – раби Елияу-Елиезер Деслер (1891-1954гг.), живял в Русия, Лондон и Бней Брак (йешива „Поневеж“).
  
• 
  Раби Хаим витал – най-успешния ученик на Аризал.
  
• 
  Рамбам – раби Моше бен Маймон, Маймонид (1135-1204гг.)
  
• 
  Рамбан – раби Моше бен Нахман, Нахманид (1194-1270гг.).
  
• 
  Рош а-Шана – Началото на годината, еврейската Нова година.
  
• 
  Седер – традиционната трапеза през първата нощ на Песах.
  
• 
  Сфират а-омер – отброяването на дните в седем седмичния период между Песах и Шавуот.
  
• 
  „Сфат-емет“ - раби Йеуда Арие Лейб Алтер от Гур (1847-1903гг.).
  
• 
  Шавуот – празника на Даряването на Тора, падащ се на петдесетия ден след Песах.
  
• 
  Шефа – изобилие, потока на Б-жествено благодеяние.
  
• 
  „Шем ми-Шмуел“ - раби Шмуел Борнщейн от Сохачев (1856-1926гг.).
  
• 
  Шофар – рог от овен, с който тръбят през Рош а-Шана.
  
• 
  Симха – радост.
  
• 
  Сиван – деветия месец от еврейската година от Рош а-Шана).
  
• 
  Сукот – празника на колибите.
  
• 
  Тахлит – цел.
  
• 
  „Цлах“ - известен също под името на друго свое произведение „Нода бе-Йеуда“, раби Йехезкел Ландау от Прага.
  
• 
  Цниют – скромност.
  
• 
  Яаков-авину – праотеца ни Яаков.
  
• 
  Ицхак-авину – нашия праотец Ицхак.