Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
| *
ПЪРВА ПИТИЙСКА ОДА Посветена на Хиерон от Етна, победител в състезанията с колесници. 474 г.пр., 76 олимпиада, 3 година, 29 питииски игри О, златна лира... Дял еднакъв на Аполона и на синекоси Музи - когато теб зачуят, всичките певци на знака ти се подчиняват и почва празникът. Щом звънне твоят глас и се зачуват тактовете първи на твоята мелодия - и те повеждат песента на хора. О, ти угасваш островърхата светкавица, на вечен огън вечната проява. И лекичко заспива Орела - княз на птиците, - застанал върху скиптъра на Зевс, отпуснал бързите криле от двете си страни. И ти покриваш остроклюнната глава - със този тъмен облак, ключалка нежна за клепачите му, а той повдига - както спи - и спуска гъвкавите си криле, обзет от ритъма на твоя повей. Дори насилника Арес престава да маже островърхото си копие - и сън дълбок услажда му сърцето. О, златна лира, звуците ти очароват душите и на боговете ведно с изкуството на внучките на Лето - снажните Музи. Тези, които Зевс не обикна, треперят, щом чуят силния глас на Пиеридите, който се носи вред по земята и над морето прастаро. Този дори, що лежи във ужасния Тартар, врага на боговете, стоглавия Тифон, него го беше отхранила някога чутната пещера във Киликия, а му тежат сега на косматата гръд скалите над Кумис, които с гърдите си спират морето в Сицилия. И небесна колона, увенчаната с облаци Етна, кърмачка на снегове вечни. От глъбините й бълват пречисти извори - огън ужасен. Денем разливат реки нажежени пушеци - а през нощта пламък убийствен изригва от глъбините - и хвърля в морето блокове едри - със трясък и гръм. Оня прочут дракон праща тези ужасни реки - огън чист от дома на Хефеста. Страшно е да го видиш - това чудовище. Страшно е и да слушаш да разказват за него. То си лежи оковано от върховете на Етна, покрити със черни листа до подножието, със гръб, цял изранен от бодливото ложе, на което лежи. О, Зевсе всемогъщи, дано да можем да спечелиме твойта обич... Посещаваш ти често тая планина и плодородното чело на таз земя, съседния град - името му прослави чутния му жител Хиерон, когото глашатаят на Питийските игри високо обяви за победител в надбягването с колесници. Тъй - най-голяма радост за мъжете, които плуват, е попътен вятър, добър предвестник за щастливото завръщане. И затова след тая днешна слава ний вярваме, че тоя град ще стане по-славен със победите на неговите коне - и още по-прочут със мелодичните си тържества. О, Аполоне, ти царуваш над Делос и обичаш тоз извор Касталийски на Парнас. Благоволи и приеми молбите ни за таз земя, родина изобилна на благородни, хубави мъже. О, боговете дават на хората всичките качества - мъдрост и сила, и красноречие. И затова тъй желая аз да възхваля онзи мъж-победител и се надявам, не ще изпусна медното копие на мойта похвала, както на някои то се изплъзва а ще го хвърля далече-далече, моите съперници ще победя. Дано завинаги времето да даде на Хиерон слава, пари и облекчение на мъките му! В колко сражения той оцеля! Смел е по дух и боговете винаги и милостиво го пазят. Той придоби такава слава, никой грък не я е имал до днес тя е венец върху богатството. И той, подобен на филоктет, влезе във бой смело - и горделивия иска да стане негов приятел. Казват, сина на Пеан - от Лемнос, с лък и стрела, но измъчван от рана, бил тук доведен от славни герои богоподобни, за да разруши града на Приама, да сложи край на всички мъки на данайците. А Хиерон пък със болно тяло тъй бе решила твърдо съдбата. Дано бог бъде негов лечител, скоро да може да му дарува здраве. И вдъхнови ме, Музо, да възпея пред Диномен - сина на Хиерон, най-силната - победна - колесница на неговия скъп баща. Не може да е чужда радостта за него от таз победа.. Нека след това да почнем най-приятен химн за царя, за владетеля на Етна. Защото Хиерон издигна тоя град със помощта на боговете и в него зацарува свободата ведно с дорийските закони. Потомци на Памфил и Херкулес, които обитават бреговете в подножието на Тайгет, се подчиняват доброволно винаги, като дорийци, на законите на Егимос и покровителствувани от щастието, дошли от Пинд, завзеха те Амилк и станаха съседи славни на тиндарийците със белогриви коне след славата, спечелена във боя. Зевсе, ти, който можеш всичко, нека завинаги граждани и владетели на този град - край река Амен, имат еднакъв дял - същата слава да им въздават нявга потомците. Нека и с твоята помощ сега славния цар на града - и сина му -да ръководят този прочут град, пълен със хора почтени, в мир. Моля те, Зевсе, сине на времето, дай знак с глава - знак на съгласие, та финикиецът и войнствен етрурец да стоят кротко в своите земи. Нека те винаги помнят жестоката гибелна битка на техните флоти. Царят на Сиракуза пред Кумис хвърли в морето от техните кораби бързи - цвета на войските им, Гърция тъй спаси от тежко робство. Аз ще спечеля самите атиняни, пея ли за Саламин. В Спарта пък боя при Китерон, дето пострадаха перси, стрелци добри, а тук ще пея край сладководната река Химера химн за децата на Диномена, който заслужиха със смелостта си и победиха над картагенците. Ако човек умее да говори навреме и умее да постегне във сбита форма своя опит, той ще избягва укорите на людете. Защото нехубавото изобилие от думи ще намалява бързите надежди. Не дразни нищо друго повече и не засяга хората в душата им, когато слушат славата на другите. И по-добра е завистта, не съжалението. Не се отричай ти от добродетелта. Води народа със кормило справедливо и думите си изковавай смело на истината върху наковалнята. Дори ако допуснеш малка грешка тя ще се забележи, ще се види голяма. Ти си бог за много хора и те са ти свидетели за двете. Ти запази си качествата, ако желаеш да се носят думи добри за теб - не се отказвай от щедростта си ни най-малко. Държавата ръководи като кормчия надутото от вятъра платно. Не се оставяй, драги ми приятелю, да бъдеш лъган със похвали ловки. Чак след смъртта ще стане ясно дали със право мъдреците и певците са хвалели живота на покойните. Не ще изчезне щедростта на Крез, а лошата мълва държи и днес фаларис безмилостния ум гореше хора в меден бик. И него го не споменават даже под покривите хорски нежни лири при разговори на младежите със техните любими. Най-първото добро е за човека да придобие някаква награда, а второто - за него да се чуят слова на почит и на уважение. Ако ли някой придобие двете тогава той е увенчан напълно. 2 ЕДИНАДЕСЕТА ОЛИМПИЙСКА ОДА Тъй както всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове и от небесните води - деца на тъмен облак, тъй и атлета, вече победил, нуждае се от химни сладкогласи, предвестници на славата далечна, свидетел верен на големи подвизи. Похвалата ми днес дължиме на олимпийските ни победители. Езикът ми дълга си ще изпълни, но божеството дава всяка дарба. И тъй, Агезидаме Аркестратов, аз пея в чест на твоята победа в борба с юмруци. Във твоя скъп венец маслинен аз ще вплета и украшението на моите мелодични стихове. И ще възхваля твоя род на локриенците, които обитават брегът зефириенски във Сицилия. Тръгнете, Музи, с нас сега, със нашто шествие, и аз ви уверявам, че ще намерите гостоприемни люде, любители на хубави неща, народ възвишен, род на смели войни. Защото нивга дивата лисица с лъва ужасен няма да смени природата си вечна. 3 ДВАНАДЕСЕТА ПИТИЙСКА ОДА Посветена на Мидас от Агригент, победител в състезанието за атлети. 490 г.пр.н.е., 72 олимпиада, 3 год., 25 Пит. Зова те, град блестящ, град, най-красив от всички смъртни градове, седалище на Персефона, полегнал върху бреговете - тучни пасбища, на Акрагас - реката плодоносна. В средата ти се възвишава хълм, окичен със дворци прекрасни. О ти, владетелю, благоволението свое покажи: ведно със богове и хора ти приеми венеца, който сина ти Мидас славния ти носи от делфийските игри, където цяла Гърция надви във състезание на флейта. Това изкуство в стари времена откри богинята Атина. Тогава вплела тя във тъжна песен зловещите и страшни жалби нажестоките Горгони, които плачели - те и косите им, змии ужасни, защото бе убил Персей една от тях; отрязал той главата й и я отнесъл на народа в Серифос, ведно със нея и съдбата му занесъл. Защото, след като почерни рода на Форкас - страшните Горгони, Персей, за който казваме, че се родил от златен дъжд божествен, оплодил Данае, неговата майка, на царя на Серифос отмъстил - показал му главата на Медуза и тъй го вкаменил, защото царят бил държал във плен и в брак насилствен майка му Даная. Когато девата Атина любимеца Персей спасила от страшните Горгони, тя изплела на флейтата мелодия и сложна, и красива, напомняща за плачещата песен звучна на Евриала, сестрата на Медуза, която пеела със треперещи устни от мъка. И след като изобретила флейтата, на смъртните човеци тя я подарила, пък мелодията е нарекла „многоглава" заради змийските глави -на състезанията на народите най-славен спомен. И наистина мелодията преминава през тънките пластинки мед и през тръстиките, които раснат край красивия Кефиз в свещената градина на Грациите - там флейти водят танца им. О, как идва щастие за хората, то никога не се явява без мъка и усилие. Днес може би - най-неочаквано, ревнив бог някой да го разруши. Съдбата си не можеш да избегнеш, но иде ден и нашата надежда ще излъже той, ще ни даде противното, което чакаме, или останалото. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|