Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- ПОЕТИЧЕСКИЯТ СВЯТ НА ТИРТЕЙ
ТИРТЕЙживот и творчествоТиртей е старогръцки елегически поет, живял през VII век пр н е. Родното му място е спорно. Според легенда по време на Втората месенска война (650-620 г.пр.н.е.) изпадналите в затруднение спартанци получават съвет от оракул да си вземат атински предводител. Атиняните им дават куция поет Тиртей. Насърчавани от неговите песни, спартанците си възвръщат град Месена. Достигналите до нас фрагменти от стихотворения на Тиртей са предимно от бойни маршове и от една поема за държавната уредба на спартанците. Някои песни явно са писани по конкретен повод, други са посветени на историята и произхода на спартанците. В трети се разработва мотивът за войнските добродетели, за благородната смърт в името на отечеството, но дори и в тях има съвети и напътствия за водене на битка. Езикът е епически, наситен с Омирови форми и мотиви, не винаги подходящи за новото си предназначение. Това е поезия с обществена ангажираност и практически дух." АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА. Енциклопедичен справочник, ст. на Надина Радева, ... стр. 184 „Тиртей (втората половина на седмото столетие), наверно атинянин по рождение, с още по-голяма сила и изобретателност е подбуждал към борба спартанците. И как са вярвали те на словото на поета! Във време на безнадеждно протакащите се месенски войни спартанците сполита беда след беда, поражение след поражение. А вътрешни раздори развяват и последните дихания на кураж. Но ето държавата се сеща за поета Тиртей и го поканва да пее на гражданите й за бой и неустрашимост. Може би не с тази първобитност на Калин, но все пак и Тиртей става властелин на сърцата на всички спартанци: неговите песни или маршове са били неотменни заповеди. Той предводителствувал войските и рецитирал или пял елегиите си: „напред, синове на граждани от геройска Спарта" ... „Кой спартанец е пощадвал нявга живота на враговете?" - В едно друго „насърчение" - тъй се наричали походните му песни - той описва мизерията на победения и поробения. „Смъртта е блаженство пред нея."5 „Не, по-добре всеки да тича към смъртта, нека покаже, че мрази живота и че копнее за мрачния ад, както копнеят някои за слънчеви лъчи." 6 Но често той рисува и венеца на победителя. Тоя венец е изплетен от вечност и признателност на гражданите, чиито деца, майки и сестри борецът е защитил. За живота на Тиртея знаем много малко, или нищо. Освен споменатите „насърчения", той е писал и „нападателни" (ембатерия), боеви песни, насочени срещу врага. Чрез тия си песни той е правил омразният враг още по-омразен. Разправя се също за една политическа поема от него, „благозаконие" - „е в н о м и я", в която възпявал добрия държавен строй. Не е бил Тиртей само патриот, но един силен привърженик на добър държавен строй, убеден, пламенен и активен. От всеки негов стих диша Спарта." АЛ. БАЛАБАНОВ, Студии. Статии, Пътеписи. Писма,... втори том, стр. 164-165 ПОЕТИЧЕСКИЯТ СВЯТ НА ТИРТЕЙмотиви и образи„Не трябва да споделяме пошлото мнение за всесилието на музиката като такава, за която древните драскачи, духовни или светски, ни разказват толкова разнообразни баснословни истории. Вече при цивилизаторските чудеса на Орфей тоновете и тяхното движение наистина са били достатъчни за дивите зверове, които се разполагали крот-ко около него, но не и за хората, които изисквали съдържанието на едно по-висше учение. Както и наистина хим-ните, които са дошли до нас под името на Орфей, макар и не в първоначалния им вид, съдържат митологични и други представи. По подобен начин са прочути и военните песни наТиртей, благодарение на които, както се разказва, след толкова дълги напразни борби лакедемонците били възпламенени до едно несломимо въодушевление и най-сетне спечелили победа срещу месинците. Също и тук съдържанието на представите, които събуждали тези елегии, било главното нещо, макар че не бива да се отрича стойността и въздействието и на музикалната страна, предимно у варварските народи и в епохи на дълбоко раздвижени страсти. Субективният елемент на лирическата поезия изпъква вече по-експлицитно тогава, когато някоя случка като действителна ситуация става само повод за поета да се изкаже в нея или върху нея. Такъв е случаят в така нареченото стихотворение по определен повод. Така например още Калин и Тиртей пеели своите военни елегии за действителни състояния, от които тръгвали като от своя изходна точка и в името на които искали да вдъхновяват, макар че субективната им индивидуалност, собственото им сърце и душа още излизат малко наяве. Победните песни на Пиндар също са намирали своя по-точен повод в определени състезания и победители; и в особените отношения на тези състезания и победители..." ХЕГЕЛ, Естетика, втори том, ... стр. 378, 649 „Запазените стихотворения и фрагменти от Тиртей обхващат широк кръг въпроси, вълнували в негово време спартанската държава. Преди всичко той смята, че съществуващото държавно устройство трябва да се устоява срещу всякакви нападки. В стихотворението, което още древните са назовали „Евномия" („Благозаконие"), Тиртей припомня прорицанието, изказано някога по повод на Спарта от сребролъкия бог Аполон, и традиционните наставления в това божествено предсказание звучат като кодекс за гражданско поведение: съветът на държавата трябва да се управлява от почитани от боговете царе и от почтенни старци (геронти), а след това и от хора от народа, при което за последните неотменимо задължение трябва да бъде спазването на съществуващите (и именно затова правилни) закони. В съвета трябва да се произнасят (при обсъждането на държавните въпроси) благоразумни речи, да се подхожда справедливо към всички въпроси и да не се замислят никакви зловредни за държавата начинания. Само така народът ще бъде съпътствувай от силата и победата. В друг откъс от същото стихотворение Тиртей припомня легендата за основаването на Спарта: Зевс предоставил този град на потомците на Херакъл, заедно с които се настанили върху земята на дребния цар Пелопс прадедите на днешните спартанци. Припомнянето на ми-налото, както се вижда от този пример, при Тиртей е подчинено изцяло на задачите, които поставя днешният ден: след като самият Зевс е довел тук спартанците, след като вдъхновения от него прорицател феб е положил основите на техния държавен строй, толкова по-голяма ще бъде отговорността, която се стоварва върху живеещите днес да запазят завещаните от бога повели. Още по-близък до съвременността е подвигът на царя Теопомп, начело с който дедите на днешното поколение спартанци са извоювали победата в първата, двадесетгодишна война с Месения. Издържливостта и твърдостта на предците трябва да служат за пример на съвременниците на Тиртей; не-напразно една от неговите елегии, вдъхваща на съотечествениците му мъжество, започва с името на Херакъл: „Нима не сте от рода на непобедимия Херакъл, нека тогава ви изпълни смелостта и да нямате страх от вражеското множество!" 7 Като призовава спартанските юноши да се сражават храбро в първите редове за отечеството, Тиртей въприема метода на убеждението, вече познат ни от елегиите на Калин. Отначало се изобразяват невзгодите и състоянието на дума у онзи, който изостави родината си в труден час (Вж. сб. Антична поезия,... стр.35). От изреченото се прави извода: ако такъв човек и потомството му не намерят никъде нито внимание, нито уважение, то тогава трябва да се сражаваме за нашата земя и за нашите деца, без да щадим живота си. Темата за защитата на родината, загатната само 8 епоса на Омир посредством всеотдай-ността на Хектор (Вж. Илиада, песен VI (стих.77-97), XII (стих. 243), XXII (стих. 433-435), става за Тиртей основна и главна като при разработката й той подхожда от принципно различни позиции, отличаващи се от тези на епи-ческия поет. Идеалната фигура в Омировите поеми е благородният вожд, който се сражава сами търси във войната преди всичко плячка и слава. Елегията на Тиртей се обръща към колектива от граждани, всеки от които защитава родния си град и от него търси оценка и посмъртна слава. Изискванията, предявявани към всеки член на гражданския колектив, се противопоставят отчетливо от Тиртей на епическия идеал за доблест: бързина на нозете, сила в битката, огромен ръст и царствена осанка, несметно богатство и красноречие, т.е. качествата, свойствени в определени съчетания или всички заедно на Омировските „царе", не представляват в достатъчна степен човешките ценности: „Нима не е храброст да устояваш при Вида на кървавата сеч или да се стремиш да бъдеш по-напред в ръкопашния бой с Врага: това е единствената доблест, това е единственият подвиг за младия мъж, които са по-добри, по-прекрасни от всякакви други похвали на хората." 8 (Превод от руски Гено Генов) Любопитното е, че Омировият епос, възпяващ идеални герои, не борави със словосъчетанието „доблестен мъж" и не проявява интерес към изреждането на задължителните за подобен мъж качества, тъй като предполага, че те се подразбират. Тиртей, разграничавайки се полемично от Омировите образи, пръв формулира идеала за гражданина и полага като водеща добродетел в него служенето на отечеството. Макар че тази норма за поведение в началото е напълно обусловена от конкретните военно -временни условия и не обхваща, с изключение на откъса от „Евномия", по-широката област на обществените отношения, тя във всеки случай влиза В явно противоречие със „социалността", с която е белязан светогледа на Архилох, Симонид и Мимнерм. В елегиите на Тиртей личността вече осъзнава себе си като част от гражданския колектив, споделя с него отговорността за бъдещето на държавата." В.Н. ЯРХО, К.П. ПОЛ ОНСКАЯ, Античная лирика, Изд. „Вис-шая школа", Москва, 1967 г., стр. 26-28 ИЗ ПОЕМАТА „БЛАГОЗАКОНИЕ" 1 * Нека всеки сега, стъпил здраво върху земята, стиснал устни, скрил рамена, гърди и бедра зад щита широк и изпъкнал -метне мощно тежкото копие. И над главата му да се развява гъстата грива на шлема му... 2 О, хубаво е за храбреца да умре във първите редици на борбата в защита на родината. Но да напуснеш своето отечество и плодородните му равнини, да тръгнеш по просия - какво по-тежко от това? Да скиташ със любимата си майка и стария баща, и дребните дечица, милата съпруга - ти ставаш неприятен и за тези, които искат да те подпомогнат; отстъпваш пред мизерията и глада, срамиш рода си и унижаваш светлия си образ, и вредом те преследват нещастието, бедността. А щом е тъй, щом няма ни почит за беглеца - нека храбро се биеме за родината и за децата си. И по-добре е да умрем, отколкото живота си да жалим. 3 Да, Зевс - сина на Времето, мъжът на Хера златоувенчана, -той подари на Хераклидите града: напуснали онази ветровита Еринея, живеем във обширния Пелопонес. 4 Напред, деца на Спарта мъжеизобилна. И вий, младежи, прикрийте лявото си рамо със щита, смело хвърляйте стрелите, без да щадите живота си!... Та иначе не сте спартанци! * Забележка: Подреждането на фрагментите и цифровото им означаване е въведено от съставителя. Забележка: Виж цитираните фрагменти от същия автор на стр. 54, 56 и 57 жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|