Глава 17 Саси и трите сапфира

— След като ти и моят син имате такова високо мнение за свами Шри Юктешвар, аз ще се срещна с него. - Тонът в гласа на д-р Нараян Чундер Рой показваше, че той просто отс­тъпва на каприза на двама слабоумници. Скрих негодувани­ето си според най-добрите традиции на прозелитизма¹²³.

Моят събеседник, ветеринарен хирург, беше убеден агностик. Младият му син Сантош ме беше помолил да пробудя интерес в баща му. Засега неоценимата ми помощ не беше особено забележима.

На следващия ден д-р Рой ме придружи до ашрама в Серампор. След като Учителят проведе с него кратък разго­вор, състоящ се в по-голямата си част от стоическо мълчание от двете страни, посетителят безцеремонно си тръгна.

— Защо си довел мъртвец в ашрама? - погледна ме въп­росително Шри Юктешвар, веднага щом вратата зад скепти­ка се затвори.

— Господине! Та докторът е съвсем жив!

— Но не след дълго ще умре.

Бях шокиран.

— Господине, това ще бъде ужасен удар за сина му. Сан­тош се надява с времето да промени материалистическите въз­гледи на баща си. Умолявам ви, Учителю, помогнете на този човек.

— Добре, но само заради тебе. - Лицето на моя гуру беше безстрастно. - Гордият конски доктор има доста напреднал диабет, макар да не го знае. След петнадесет дни това ще го повали на легло. Лекарите ще сметнат, че случаят е безнадежден. Естественото му време да напусне света е след шест седмици, смятано от днес. Но благодарение на твоето хода­тайство на тази дата той ще оздравее. Има обаче едно усло­вие. Трябва да го убедиш да носи астрологическа гривна, а той без съмнение ще се съпротивлява също толкова бурно, както неговите коне преди операция! - засмя се Учителят.

След известно мълчание, по време на което се чудех как Сантош и аз най-добре бихме могли да придумаме упорития доктор, Шри Юктешвар продължи:

— Щом като човекът се оправи, посъветвай го да не яде месо. Той обаче няма да се вслуша в съвета ти и след шест месеца, точно когато се чувства най-добре, внезапно ще умре. Но дори тези шест месеца продължение му се дават само по­ради твоята молба.

На следващия ден предложих на Сантош да поръча аму­лет при бижутера. След една седмица той беше готов, но д-р Рой отказа да го сложи.

— Чувствам се отлично. Изобщо не можете да ме впечат­лите с тези астрологически суеверия. - Докторът ме поглед­на войнствено.

Развеселен си припомних как Учителят справедливо бе­ше сравнил този човек с дърпащ се кон. Изминаха още седем дни. Докторът, внезапно заболял, смирено се съгласи да носи гривната. Две седмици по-късно лекуващият лекар ми каза, че състоянието на неговия пациент е безнадеждно. Той ме снабди с ужасяващи подробности за опустошенията, нанесе­ни от диабета.

Поклатих глава:

— Моят гуру каза, че. болестта му ще трае един месец и след това д-р Рой ще оздравее.

Лекарят ме погледна недоверчиво. Но след две седмици той ме намери и с извинителен тон възкликна:

— Д-р Рой напълно се възстанови! Това е най-изумител­ният случай в моята практика. Никога преди това не съм виж­дал умиращ човек да се поправя така необяснимо. Твоят гуру наистина трябва да е пророк и лечител!

Проведох разговор с д-р Рой, повтаряйки му съвета на Шри Юктешвар за безмесната диета, а след това не го видях шест месеца. Веднъж той спря да си поговорим, докато седях на верандата на семейния си дом на улица „Гурпар".

— Кажи на учителя си, че благодарение на честото ядене на месо аз напълно възстанових силите си. Неговите ненаучни идеи за диетата не ми повлияха. - Наистина д-р Рой изг­леждаше като олицетворение на здравето.

Но на следващия ден Сантош се втурна при мене от дома си в съседния квартал.

— Тази сутрин татко внезапно умря!

Този случай беше едно от най-странните ми преживява­ния с Учителя. Той излекува неподатливия ветеринарен хи­рург независимо от неговото недоверие и увеличи естестве­ния му период на пребиваване на земята с шест месеца само поради моята настойчива молба. Добротата на Шри Юктеш­вар пред искрените молби беше безгранична.

Най-гордата ми привилегия беше да завеждам състудентите си при моя гуру. Много от тях захвърляха - поне в ашра­ма! - модната академична маска на религиозен скептицизъм.

Един от моите приятели, Саси, прекара много щастливи дни в Серампор. Учителят силно обикна момчето и скърбе­ше, че личният му живот е необуздан и хаотичен.

— Саси, ако не се промениш, след една година ще бъдеш опасно болен. - Шри Юктешвар го гледаше с нежност и него­дувание. - Мукунда е свидетел. Да не кажеш после, че не съм те предупредил.

Саси се засмя.

— Учителю, оставям на вас да събудите милосърдието на космоса за моя тежък случай! Духът ми желае, но волята ми е слаба. Вие сте единственият ми спасител на земята, в нищо друго не вярвам.

— Поне трябва да носиш двукаратов син сапфир. Той ще ти помогне.

— Не мога да си го позволя. Но както и да е, скъпи гуруджи, аз напълно вярвам, че когато нещастието дойде, вие ще ме защитите.

— След една година ще донесеш три сапфира - тайнстве­но отговори Шри Юктешвар. - Но тогава от тях няма да има никаква полза.

Подобни разговори се провеждаха постоянно.

— Не мога да се променя! - казваше Саси с комично от­чаяние. - А вярата ми във вас, Учителю, е по-ценна от вся­какви камъни!

Година по-късно посетих моя гуру в калкутския дом на неговия ученик Нарен Бабу. Една сутрин около десет часа, докато Шри Юктешвар и аз седяхме тихо в дневната на вто­рия етаж, чух, че входната врата се отваря. Учителят тежко се изправи.

— Това е Саси - каза той мрачно. - Годината изтече. И двата му бели дроба са свършени. Той пренебрегна съвета ми. Кажи му, че не искам да го видя.

Леко стреснат от суровостта на Шри Юктешвар, аз се втур­нах надолу по стълбите. Саси се качваше.

— О, Мукунда! Искрено се надявам, че Учителят е тук. Имах предчувствие, че навярно е.

— Да, но той не желае да бъде безпокоен.

Саси избухна в сълзи и се шмугна край мене. Той се хвър­ли в краката на Шри Юктешвар, поставяйки там три красиви сапфира.

— Всемогъщи гуру, докторите казаха, че имам скоротеч­на туберкулоза! Не ми дават повече от три месеца! Смирено моля за помощта ви. Знам, че вие можете да ме изцерите!

— Не е ли вече малко късно да се тревожиш за живота си? Върви си със своите камъни. Времето на полезното им действие отмина. - И като сфинкс Учителят потъна в неумо­лимо мълчание, прекъсвано от риданията на момчето, призо­ваващо към милост.

В мене се появи интуитивна увереност, че Шри Юктеш­вар просто изпитва доколко дълбока е вярата на Саси в бо­жествената му лечителска сила. Затова не се изненадах, кога­то след един час Учителят съчувствено се обърна към моя проснал се приятел:

— Изправи се, Саси. Ама че суматоха вдигаш в домовете на хората! Върни сапфирите на бижутера. Сега това са ненуж­ни разходи. Но си вземи астрологическа гривна и я носи. Не се бой. След няколко седмици ще се оправиш.

Усмивката на Саси озари подпухналото му от сълзи лице като слънце, внезапно появило се над подгизналата земя.

— Любими гуру, да взимам ли лекарствата, предписани от докторите?

Погледът на Шри Юктешвар беше търпелив.

— Както искаш - пий ги или ги изхвърли, няма значение. По-вероятно е слънцето и луната да си сменят местата, отколкото ти да умреш от туберкулоза. - И рязко добави: - А сега тръгвай, преди да съм променил мнението си!

С развълнуван поклон моят приятел бързо се отдалечи. През следващите седмици го посетих няколко пъти и бях по­разен да видя, че състоянието му непрекъснато се влошава.

— Саси няма да изкара нощта. - Тези думи, изречени от лекаря, и видът на моя приятел, сведен почти до скелет, ме изпратиха мълниеносно в Серампор. Учителят ми студено из­слуша тъжното съобщение.

— Защо си дошъл тук да ме безпокоиш? Вече чу как уве­рих Саси, че ще се оправи.

Аз благоговейно се поклоних пред него и се оттеглих към вратата. Шри Юктешвар не ме изпрати с нито една дума, а потъна в мълчание. Немигащите му очи бяха полуотворени, а погледът му се понесе към други светове.

Веднага се върнах в дома на Саси в Калкута. С изненада заварих приятеля си седнал да пие мляко.

— О, Мукунда! Какво чудо! Преди четири часа усетих при­съствието на Учителя в стаята. Ужасяващите ми симптоми незабавно изчезнаха. Усетих, че благодарение на неговата ми­лост съм напълно излекуван.

След няколко седмици Саси беше по-як и здрав от всяко­га¹²⁴. Но своеобразната му реакция на излекуването имаше лек оттенък на неблагодарност: той вече много рядко посещава­ше Шри Юктешвар! Един ден моят приятел ми каза, че така дълбоко съжалява за предишния си начин на живот, че се сра­мува да погледне Учителя в очите.

В заключение бих добавил само, че болестта оказа бла­готворно влияние върху Саси, като заздрави волята му и по­добри поведението му.

Първите две години от следването ми в Шотландския цър­ковен колеж наближаваха своя край. Присъствието ми в клас­ните стаи беше много непостоянно. Учех малко, и то само за да поддържам мир в семейството си. Най-редовно в къщи идваха двама частни учители и най-редовно аз отсъствах: мога да отбе­лежа поне тази единствена постоянност в учебната си кариера!

В Индия две успешни години в колеж дават диплома, съ­ответстваща на полувисше образование. След това студентът може да се надява на още две години за придобиване на бакалавърска степен.

Заключителните изпити вече застрашително наближаваха. Избягах в Пури, където от няколко седмици пребиваваше моят гуру. Със смътна надежда, че той ще одобри неявяването ми, аз му разказах за затрудняващата ме неподготвеност.

Но Учителят ми се усмихна окуражително:

— Ти всеотдайно изпълняваше духовните си задължения и не можеше да не пренебрегнеш работата в колежа. През след­ващата седмица прилежно се заеми с книгите и ще преминеш през изпитанията, без да се провалиш.

Върнах се в Калкута, твърдо потискайки всички резонни съмнения, които от време на време се надигаха с обезкуража­ващ присмех. Оглеждайки планините от книги на масата си, се чувствах като пътник, заблудил се в пустинята. При една продължителна медитация ме осени вдъхновение как да спестя труда си. Отварях наслуки всяка книга и учех само онези стра­ници, които се разгръщаха по този начин. Като следвах тази тактика по осемнадесет часа на ден в продължение на една седмица, вече се смятах за напълно достоен да преподавам на всички следващи поколения изкуството на зубренето.

Следващите дни в изпитните зали оправдаха тази на пръв поглед хазартна процедура. Преминах през всички изпити, ма­кар и на косъм. Поздравленията на приятелите и роднините забавно се преплитаха с възклицания, издаващи тяхното изум­ление.

Като се върна от Пури, Шри Юктешвар ми подари прият­на изненада.

— Ученето ти в Калкута приключи. Ще се погрижа да про­дължиш последните две години университетски занимания нап­раво тук, в Серампор.

Бях озадачен.

— Господине, в този град няма бакалавърски курс. - Коле­жът в Серампор, единственото висше учебно заведение, пред­лагаше само двегодишен курс.

Учителят се усмихна дяволито.

— Твърде стар съм, за да тръгна да събирам дарения за откриване на бакалавърски колеж за тебе. Смятам, че мога да уредя нещата посредством някой друг.

След два месеца професор Хоуелс, ректор на Серампорския колеж, публично обяви, че е успял да събере достатъчно средст­ва, за да се открие четиригодишен курс. Серампорският колеж Стана филиал на Калкутския университет. Аз бях един от първите студенти, които се записаха като кандидат-бакалаври.

— Гуруджи, колко сте добър с мене! Аз копнеех да напусна Калкута и да бъда всеки ден до вас, в Серампор. Професор Хо­уелс изобщо не подозира колко много дължи на вашата мълча­лива помощ!

Шри Юктешвар ме погледна с престорена строгост.

— Е, сега няма да е необходимо да прекарваш толкова ча­сове по влаковете. Колко много свободно време за учене! Може би ще престанеш да зубриш в последната минута и ще станеш малко по-учен. - Но в тона му липсваше особена убеденост.
Глава 18

Мохамеданинът чудотворец

— Преди години точно в тази стая, където живееш сега, един мохамеданин чудотворец ми показа четири чудеса!

Шри Юктешвар направи това изненадващо твърдение по време на първото си посещение в новата ми квартира. Веднага след като влязох в Серампорския колеж, аз наех стая в един съседен пансион, наречен Пантхи. Това беше голяма, старомодна тухлена постройка с изглед към Ганг.

— Какво съвпадение, Учителю! Наистина ли тези пряс­но боядисани стени са изпълнени със стари спомени? Огле­дах просто мебелираната си стая със събуден интерес.

— Това е дълга история. - Учителят се усмихна на спо­мените си. - Името на факира¹²⁵ е Афзал Хан. Той беше полу­чил необикновените си способности благодарение на случай­на среща с един индийски йогин.

„Веднъж към момчето Афзал в едно малко селце в Из­точна Бенгалия се обърнал един саннясин, покрит с прах:

— Синко, жаден съм, донеси ми вода.

— Учителю, аз съм мохамеданин. Как може вие, индусът, да приемете питие от моите ръце?

— Правдивостта ти ми харесва, дете мое. Аз не спазвам безбожните правила на остракизма¹²⁶ и сектантството. Вър­ви, бързо ми донеси вода.

Афзал почтително се подчинил и бил възнаграден с един любящ поглед от йогина.

— Ти притежаваш добра карма от предишните си прераждания - тържествено отбелязал той. - Смятам да те науча на един йогически метод, който ще ти даде власт над една от невидимите области. Великите сили, които ще бъдат твои, трябва да се използват само за достойни цели. Никога не ги прилагай себично! Сложността на миналата ти карма е такава, че трябва да се възползваш от този живот, за да съгласуваш йогическите си постижения с най-висшите ху­манни цели.

И след като научил смаяното момче на една сложна тех­ника, учителят изчезнал.

Афзал всеотдайно изпълнявал йогическото упражнение двадесет години. Чудодейните му прояви започнали да при­вличат широко внимание. Изглеждало като че ли постоянно е съпроводен от безплътен дух, когото наричал „Хазрат". То­ва невидимо същество било в състояние да изпълнява и най-малкото желание на факира.

Пренебрегвайки предупреждението на своя учител, Афзал започнал да злоупотребява със своите сили. Който и предмет да пипнел, не след дълго изчезвал без следа. Тази обезпоко­ителна възможност го правела твърде нежелан гост!

От време на време той посещавал големите бижутерски магазини в Калкута, представяйки се като вероятен купувач. Всяко бижу, до което се докоснел, изчезвало скоро след като напуснел магазина.

Афзал често бил заобиколен от неколкостотин ученици, привлечени от надеждата да научат неговата тайна. Поняко­га факирът ги канел да пътуват заедно с него. На гарата той съумявал да пипне пачката с билети, а после ги връщал на служителя с думите: „Промених мнението си и сега няма да ги купя." Но когато се качвал на влака със свитата си, необхо­димите билети били у Афзал¹²⁷.

Тези подвизи породили взрив от негодувание. Бенгалски­те бижутери и продавачи на билети били доведени до нервна криза! Полицията, която се опитвала да арестува Афзал, от­крила, че е безпомощна, факирът можел да отстрани уличава­щата улика само като кажел: „Хазрат, махни това!"

Шри Юктешвар се надигна от мястото си и излезе на балкона на стаята ми, който гледаше към Ганг. Последвах го, нетърпелив да чуя още нещо за объркващите лотарии на мохамеданина.

„Преди тази къща принадлежеше на един мой приятел. Той се беше запознал с Афзал и го помоли да дойде тук. При­ятелят ми беше поканил също и двадесетина съседи, включително и мен. Тогава бях само един младеж и изпитвах живо любопитство да видя прословутия факир." Учителят се зас­мя. „Взех предпазни мерки и не носех нищо ценно! Афзар ме огледа изпитателно и отбеляза:

- Имаш силни ръце. Слез долу в градината, вземи един гладък камък и напиши с тебешир името си върху него, след това хвърли камъка колкото е възможно по-навътре в Ганг.

Аз се подчиних. Щом камъкът изчезна под далечните въл­ни, мохамеданинът отново се обърна към мене:

— Напълни една кана с вода от Ганг близо до къщата. След като се върнах със съда вода, факирът извика:

— Хазрат, сложи камъка в каната!

Камъкът веднага се появи. Аз го извадих от съда и видях подписа си, също толкова четлив, както като го написах.

Бабу¹²⁸, един от моите приятели в стаята, носеше тежък старинен златен часовник с верижка, факирът го проучи със зловещ възторг. Не след дълго от него нямаше и следа!

— Афзал, моля те, върни ми семейната скъпоценност! - Бабу едва не плачеше.

Мохамеданинът стоически мълча известно време, след то­ва каза:

— Имаш петстотин рупии в един железен сейф. Донеси ми ги и ще ти кажа къде да намериш часовника си.

Разстроеният Бабу веднага тръгна към дома си. Скоро той се върна и връчи на Афзал исканата сума.

— Отиди при малкия мост до дома си - нареди факирът на Бабу. - Призови Хазрат да ти даде часовника и верижката.

Бабу изтича навън. Върна се с усмивка на облекчение и без никакви ценности по себе си.

— Когато заповядах на Хазрат, както ми бе заръчано - съобщи той, - часовникът ми падна от въздуха в дясната ми ръка! Бъдете уверени, че заключих семейната скъпоценност в сейфа, преди отново да се присъединя към вас!

Приятелите на Бабу, свидетели на трагикомедията с от­купа на часовника, се взираха възмутени в Афзал. Сега той заговори предразполагащо:

— Назовете която напитка си пожелаете, Хазрат ще ви я предостави.

Някои поискаха мляко, други плодови сокове. Не се изне­надах много, когато обезсърченият Бабу поиска уиски! Моха­меданинът даде нареждане, а услужливият Хазрат изпрати за­печатани съдове, които преплаваха през въздуха и тупнаха на пода. Всеки намери желаното питие.

Обещанието за още един зрелищен подвиг несъмнено лас­каеше стопанина: Афзал предложи незабавно да даде цяло уго­щение!

— Да си поръчаме най-скъпите блюда - мрачно ни посъ­ветва Бабу. - Искам изискана храна за своите петстотин рупии! Всичко трябва да бъде сервирано на златни чинии!

Щом всеки изрази предпочитанията си, факирът се обър­на към неизтощимия Хазрат. Последва голяма тупурдия. Злат­ни подноси, пълни със сложно приготвено къри, горещи лучи и много несезонни плодове се приземяваха изотникъде в кра­ката ни. Всичката храна беше прекрасна. След като пирувах­ме цял час, започнахме да напускаме стаята. Страхотен шум, сякаш съдовете се струпваха на камара, ни накара да се обър­нем. Виж ти! Нямаше и помен от блестящите подноси, нито остатъци от храна."

— Гуруджи - прекъснах го аз, - ако Афзал е можел с леко­та да получи такива неща като златни прибори, защо е ламтял за чужда собственост?

— Факирът не беше високо развит духовно - обясни Шри Юктешвар. - Владеенето на определена йогическа техника му даваше достъп до астрален план, където всяко желание незабавно се материализира. Чрез посредничеството на едно астрално същество - Хазрат, и използвайки силна воля, моха­меданинът можеше да получи атомите на всеки предмет от енергията на акаша. Но такива астрално създадени обекти са структурно нетрайни и не могат да бъдат запазени дълго време. Афзал все още жадуваше за земно богатство, което макар и да се спечелва трудно, има по-надеждна трайност. Аз се засмях.

— То също понякога изчезва по най-необясним начин.

— Афзал не беше човек, осъзнал Бога - продължи Учи­телят. - Трайни и благотворни чудеса правят истинските свет­ци, защото те са се настроили в съзвучие с всемогъщия Тво­рец. Афзал беше просто един обикновен човек с необикнове­на сила да прониква във фината област, където смъртните обикновено не встъпват, преди да напуснат този свят.

— Сега разбирам, Гуруджи. Явно следващият свят има някои привлекателни черти.

Учителят се съгласи.

— След този ден повече не видях Афзал, но няколко го­дини по-късно Бабу дойде в къщи да ми покаже съобщение във вестника за публичните самопризнания на мохамедани­на. От него научих фактите за ранното посвещение на Аф­зал от индийския гуру, които току-що ти разказах.

Същността на последната част от публикувания доку­мент, така както си я припомни Шри Юктешвар, беше след­ната:

„Аз, Афзал Хан, пиша тези думи като акт на покаяние и като предупреждение за онези, които се стремят да притежа­ват чудотворни сили. Години наред аз злоупотребявах с чуд­ните способности, предадени ми чрез милостта на Бога и моя учител. Бях пиян от егоизъм, чувствайки, че съм над обичайните закони на моралността. Но денят на разплатата най-накрая дойде.

Неотдавна срещнах един стар човек по пътя извън Кал­кута. Болезнено куцайки, той носеше някакъв блестящ пред­мет, приличен на злато. Обърнах се към него с алчност в сърцето си:

— Аз съм Афзал Хан, великият факир. Какво е това, което носиш?

— Тази златна топка е единственото ми материално бо­гатство, тя не би трябвало да представлява интерес за един факир. Умолявам ви, господине, излекувайте ме от куцането.

Аз докоснах топката и се отдалечих, без да отговоря. Ста­рецът закуцука след мене. Скоро той се развика:

— Моето злато изчезна!

Тъй като не му обърнах внимание, той изведнъж загово­ри с гръмовен глас, който звучеше странно от хилавото му тяло:

— Не ме ли позна?

Онемях, поразен от закъснялото откритие, че този неза­бележим недъгав старец не е никой друг, а великият светец, който преди много, много години ме бе посветил в йога. Той се изправи, тялото му незабавно стана здраво и младо.

- Така! - Погледът на моя гуру беше изпепеляващ. - Виждам със собствените си очи, че използваш силите си не за да помагаш на страдащото човечество, а за да живееш на гърба му като най-обикновен крадец! Отнемам ти окултния дар. Хазрат вече е свободен от тебе. Повече няма да бъдеш ужасът на Бенгалия!

Повиках Хазрат с изтерзан глас. За първи път той не се появи пред вътрешния ми поглед. Но внезапно някакъв тъ­мен воал падна от мене: аз прозрях ясно богохулството на своя живот.

— Мой гуру, благодаря ви, че дойдохте да пропъдите дъл­гата ми заблуда - ридаех аз в нозете му. - Обещавам ви да се откажа от светските си амбиции. Ще се оттегля в планините за самотна медитация върху Бога, надявайки се да изкупя лошото си минало.

Учителят ми ме погледна с мълчаливо съчувствие.

— Усещам твоята искреност - каза накрая той. - Заради ранните ти години на послушание и заради сегашното ти разкаяние ти давам един дар. Другите ти сили са изчезнали, но винаги, когато се нуждаеш от храна или облекло, можеш с успех да се обърнеш към Хазрат и той ще те ти ги достави. Посвети се с цялото си сърце на божественото осъзнаване в усамотението на планината.

След това моят гуру изчезна. Бях оставен на своите съл­зи и размишления. Сбогом, свят! Отивам да търся прошка от Космическия Любим."
Глава 19

Учителят ми е в Калкута, а се появява в Серампор

— Често ме обземат атеистични съмнения. А понякога ед­на мъчителна догадка не ми дава мира: не могат ли да същес­твуват неизвестни възможности на душата? Дали човек няма да пропусне истинското си предназначение, ако не успее да ги изследва?

Тези разсъждения на Диджен Бабу, съквартиранта ми в пансиона Пантхи, бяха предизвикани от поканата ми да посе­тим моя гуру.

— Шри Юктешвар ще те посвети в крия-йога, отговорих аз. - Чрез божествена вътрешна сигурност тя успокоява дуалистичния смут.

Същата вечер Диджен ме придружи до ашрама. В при­съствието на Учителя приятелят ми получи такъв душевен покой, че скоро стана постоянен посетител. На човека не са му достатъчни баналните занимания на всекидневието, при­същ му е и глад за мъдрост. Диджен беше вдъхновен от думите на Шри Юктешвар да открие в себе си една по истинска същност от тясното его на преходната инкарнация.

Тъй като Диджен и аз посещавахме бакалавърския курс в Серампорския колеж, придобихме навика да отиваме заедно в ашрама веднага щом свършеха занятията. Често виждахме Шри Юктешвар застанал на балкона на втория етаж да ни посреща с усмивка.

Един ден Канаи, млад обитател на ашрама, ни посрещна на вратата с разочароващото известие.

— Учителят не е тук. Беше извикан спешно в Калкута. На следващия ден аз получих картичка от моя гуру. „Ще тръгна от Калкута в сряда сутринта - бе написал той. - Посрещнете ме с Диджен. Ще пристигна на гарата в Серампор с влака в девет сутринта."

Беше към осем и половина в сряда сутринта, когато вне­запно в ума ми премина телепатично съобщение от Шри Юк­тешвар: „Забавих се. Не посрещайте влака в девет часа".

Предадох тези указания на Диджен, който вече се бе об­лякъл за тръгване.

— Ех, ти и твоята интуиция! - Гласът на приятеля ми беше пълен с насмешка. - Предпочитам да се доверя на напи­саните от Учителя думи.

Свих рамене и седнах със спокойна решителност. Като мърмореше сърдито, Диджен се отправи към вратата и шум­но я хлопна зад себе си.

Тъй като в стаята беше доста тъмно, аз се преместих по-близо до прозореца, който гледаше към улицата. Оскъдната слънчева светлина внезапно се превърна в силен блясък, в който напълно изчезна зарешетеният прозорец. На този ос­лепителен фон се появи ясно материализираната фигура на Шри Юктешвар!

Потресен, аз станах от стола и коленичих пред него. С обичайния жест на почтително приветствие в нозете на моя гуру аз докоснах обувките му. Те ми бяха добре познати: от боядисан в оранжево брезент, с въжена подметка. Одеждата на свами с цвят на охра се докосваше до мене. Отчетливо усе­щах не само нейната тъкан, но и грапавата повърхност на обув­ките, и натиска на пръстите му вътре в тях. Твърде изумен, за да произнеса каквото и да било, аз се изправих и го погледнах въпросително.

— Радвам се, че получи телепатичното ми послание. - Гла­сът на Учителя беше спокоен и напълно естествен. - Сега приключих работата си в Калкута и ще пристигна в Серампор с влака в десет часа.

Тъй като аз все още се взирах безмълвно, Шри Юктеш­вар продължи:

— Това не е видение, а тялото ми от плът и кръв. Полу­чих божествено нареждане да ти дам това преживяване, ко­ето рядко се постига на земята. Посрещни ме на гарата. Ти и Диджен ще ме видите да идвам, облечен по същия начин като сега. Пред мен ще върви един от спътниците ми - момче със сребърна купа.

Моят гуру постави двете си ръце на главата ми, прошеп­вайки благословия. Когато завърши с думите: „Таba asi"¹²⁹, аз чух особен тътен¹³⁰. Тялото му започна постепенно да се сто­пява в пронизителната светлина. Първо изчезнаха стъпала­та и краката му, след това торсът и главата му, като руло, което се навива. До самия край аз усещах пръстите му, леко докосващи косата ми. Сиянието изчезна. Пред мен не оста­на нищо, освен зарешетения прозорец и бледия поток слън­чева светлина.

Почти вцепенен от смут, аз си задавах въпроса, дали не съм станал жертва на халюцинация. Скоро в стаята влезе уни­лият Диджен.

— Учителя го нямаше нито във влака в девет часа, нито дори в девет и половина. - В гласа на приятеля ми имаше лека нотка на извинение.

— Тогава да тръгваме. Знам, че ще пристигне в десет ча­са. - Взех го за ръка и насила го помъкнах със себе си, без да обръщам внимание на протестите му. След около десет мину­ти бяхме на гарата, където влакът вече пухтеше, наближавай­ки перона.

— Целият влак е пълен със светлината от аурата на Учи­теля! Той е там! - радостно възкликнах аз.

— Така ли си въобразяваш? - засмя се присмехулно Ди­джен.

— Да го почакаме тук. - Аз разказах на приятеля си по­дробности за начина, по който нашият гуру щеше да се при­ближи към нас. Като завърших с описанието, се появи Шри Юктешвар. Той носеше същите дрехи, които бях видял малко преди това. Вървеше бавно след едно малко момче, носещо сребърна кана.

За един момент, поради безпрецедентността на преживя­ването, през мен премина студена вълна от страх. Усещах, че материалистичният свят на двадесети век ми се изплъзва. Да­ли не се бях върнал в древните дни, когато Иисус се е появил пред Петър, ходейки по морето?

Когато Шри Юктешвар - съвременен христосоподобен йогин, достигна мястото, където Диджен и аз стояхме без­мълвно като заковани, Учителят се усмихна на приятеля ми и рече:

— Изпратих съобщение и на тебе, но ти не успя да го получиш.

Диджен замълча, но ме гледаше подозрително. След ка­то придружихме нашия гуру до ашрама, ние с приятеля ми продължихме към Серампорския колеж. Диджен спря на ули­цата, възмущението бликаше от всяка негова пора.

— Така значи! Учителят ми е изпратил съобщение! А ти си го скрил! Искам обяснение!

— Мога ли да ти помогна, ако духовното ти огледало вибрира толкова неспокойно, че не можеш да забележиш пос­ланията на нашия гуру? - отвърнах му аз.

Гневът изчезна от лицето на Диджен.

— Разбирам какво имаш предвид - унило каза той. - Но, моля те, обясни ми откъде знаеше за момчето със сребърна­та кана.

Когато завърших разказа за удивителната поява на Учи­теля в пансиона, вече бяхме стигнали до колежа.

— Това, което току-що чух за способностите на нашия гуру - каза Диджен, - ме кара да мисля, че в сравнение с него всеки университет на земята е само детска градина.