Глава 15 Кражбата на карфиол

— Учителю, подарък за вас! Посадил съм тези шест големи карфиола със собствените си ръце и съм наблюдавал растежа им с нежната загриженост на майка, кърмеща детето си. - С церемо­ниален жест аз му поднесох кошницата със зеленчуци.

— Благодаря ти! - ласкаво се усмихна Шри Юктешвар. - Моля те, задръж ги в твоята стая, ще ми трябват утре за при­готвянето на специална вечеря.

Току-що бях пристигнал в Пури⁹⁷, за да прекарам лятната си ваканция с моя гуру в крайморския му ашрам. Построена от Учителя и неговите ученици, приятната неголяма двуетажна постройка гледаше към Бенгалския залив.

На следващата сутрин се събудих рано, освежен от соления морски бриз и прекрасната обстановка. Викаше ме мелодични­ят глас на Шри Юктешвар. Хвърлих поглед на лелеяния си карфиол и внимателно го сложих под кревата.

— Елате да отидем на плажа. - Учителят ни водеше, а ня­колко млади ученици и аз го следвахме в разпръсната група. Нашият гуру ни огледа леко критично.

— Когато вашите западни братя се разхождат, те обикно­вено се гордеят с това, че са в унисон помежду си. Хайде сега, моля ви, марширувайте в две редици, крачка в крачка един с друг. - Шри Юктешвар наблюдаваше как се подчиняваме. - Леви, десни, леви, десни, ще вървим напред - пееше той.

Не можех да не се възхитя от лекотата, с която Учителят успя­ваше да се приравнява към бързия ход на младите си ученици.

— Стой! - Очите на моя гуру потърсиха моите. - Не си ли забравил да затвориш задната врата на ашрама?

— Мисля, че не, господине.

Няколко мига Шри Юктешвар помълча с полуприкрита усмивка на устните.

— Не, забравил си - каза той накрая. - Съзерцанието на божественото не трябва да се превръща в извинение за не­брежността към материалното. Пренебрегнал си задължени­ята си по охраната на ашрама, трябва да бъдеш наказан.

Мислех, че неясно се шегува, но той прибави:

— Шестте ти карфиола скоро ще станат пет. Обърнахме се по нареждане на Учителя и замарширувахме обратно, докато не приближихме ашрама.

— Спри за малко, Мукунда, погледни наляво, към пътя от другата страна на оградата. Сега там ще дойде един човек, който ще бъде оръдието на твоето наказание.

Аз прикрих раздразнението си от тези неразбираеми за­бележки. Скоро на пътя се показа един селянин. Той комич­но танцуваше и размахваше ръце в безсмислени жестове. Поч­ти вцепенен от любопитство, аз не откъсвах очи от веселото зрелище. Когато мъжът стигна до такова място на пътя, ко­гато изчезна от погледа ми, Шри Юктешвар каза:

— Сега той ще се върне.

Селянинът внезапно смени посоката си и се отправи към задната част на ашрама. Преминавайки пясъчното простран­ство, той влезе в сградата през задната врата. Бях я оставил незаключена точно както беше казал моят гуру. Не след дъл­го мъжът се появи, държейки един от скъпоценните ми кар­фиоли. Сега той крачеше благоприлично, обкръжен с достой­нството на собственика.

Разигралият се фарс, в който явно ми беше отредена ро­лята на зашеметена жертва, не ме обърка чак дотолкова, че да не се втурна във възмутено преследване. Бях почти на пъ­тя, когато Учителят ме повика. Той се тресеше от главата до петите от смях.

— Бедният безумец копнееше за карфиол - обясняваше той между взривовете веселие. - Помислих си, че не е лоша идея да получи един от твоите така небрежно пазени зеленчуци!

Втурнах се в стаята си, където видях, че крадецът, явно с някаква зеленчукова мания, беше оставил недокоснати злат­ните ми пръстени, часовника и парите, които лежаха непо­крити върху одеялото. Вместо това той се беше пъхнал под кревата, където напълно скрит за случайни погледи, един от моите карфиоли бе събудил всеотдайната му страст.

Същата вечер помолих Шри Юктешвар да ми обясни случ­ката, която несъмнено имаше редица неясни черти.

Моят гуру бавно поклати глава:

— Ще я разбереш някой ден. Науката скоро ще открие част от тези скрити закони.

Когато няколко години по-късно чудесата на радиото за­шеметиха света, аз си припомних предсказанието на Учите­ля. Вековните понятия за време и пространство бяха опро­вергани. Не остана нито една колиба, толкова тясна, че да не може да вмести Лондон или Калкута! И най-притъпеният ин­телект се разшири пред неопровержимото доказателство за един аспект от човешката вездесъщност.

„Интригата" на комедията с карфиола най-добре може да бъде разбрана по аналогия с радиото. Шри Юктешвар беше съвършено човешко радио. Мислите не са нищо друго освен много фини вибрации, движещи се в етера. Точно както чувс­твителният радиоприемник улавя желаното музикално про­изведение сред хилядите други програми, идващи от всички посоки, така и моят гуру беше успял да улови мисълта на он­зи слабоумен човек, мечтаещ за карфиол, сред безбройните мисли на излъчващите човешки воли по света⁹⁸.

Чрез своята силна воля Учителя беше също и човешки радиопредавател и успешно насочи селянина да промени пътя си, да влезе в определена стая и да вземе определен зеленчук.

Интуицията⁹⁹ е ръководство на душата, естествено про­явяващо се в тези мигове, когато умът на човек е спокоен. Почти всеки е имал необяснимо точно „предчувствие" или успешно е предавал мислите си на друг.

Човешкият ум, освободен от смущенията на безспокой­ството, може чрез антената на интуицията да осъществи всич­ки функции на сложен радиоапарат - да предава и приема мис­ли, да изключва нежеланите мисли. Както мощността на ради­ото зависи от количеството електрически ток, който може да използва, така и човешкото радио се енергизира в съответст­вие със силата на волята, която всеки индивид притежава.

Всички мисли вечно вибрират в космоса. Чрез дълбока кон­центрация учителят е в състояние да улови мислите на всеки ум, жив или мъртъв. Мислите са вкоренени във вселената, а не в индивида; една истина не може да бъде създадена, а само възприета. Погрешните мисли на човека произтичат от несъ­вършенство в способността му за различаване. Целта на на­уката йога е да успокои ума, така че без изкривяване да може да отразява божественото изображение във вселената.

Радиото и телевизията пренасят моментално звуци и изоб­ражения на отдалечени хора до домовете на милиони: първи­те слаби указания на науката, че човек е всепроникващ дух. Не тяло, приковано към определена точка на пространство­то, а огромна душа, която егото напразно се старае да ограни­чи с най-варварски методи.

„Все още могат да се появят много странни, много чудни и на пръв поглед много неправдоподобни явления, които щом веднъж се установят, ще ни учудват не повече, отколкото се­га се учудваме на всичко, на което ни учи науката през по­следния век - заявява Чарлз Робърт Рише, нобелов лауреат в областта на физиологията. - Предполага се, че явленията, ко­ито сега приемаме без изненада, не предизвикват нашето учудване, защото вече сме ги разбрали. Но случаят не е такъв. Ако те не ни изненадват, това е не защото сме ги разбрали, а защото са ни познати; тъй като ако трябваше да ни учудва всич­ко, което не разбираме, щяхме да се изненадваме на всичко - на падането на камък, хвърлен във въздуха, на жълъда, който се превръща в дъб, на живака, който се разширява, като се наг­рее, на желязото, привличано от магнита, на фосфора, запал­ващ се при триене... Днешната наука е много деликатна; рево­люциите и еволюциите, които тя ще преживее за сто хиляди години, далече ще надхвърлят и най-смелите ни предполо­жения. Истините - онези удивителни, изумителни, невиждани истини, - които ще открият нашите потомци, дори и сега са край нас, вадейки ни очите, така да се каже, но ние все пак не ги виждаме. Дори не е достатъчно да се каже, че не ги вижда­ме, ние не искаме да ги видим, защото щом се появи неочак­ван или непознат факт, ние веднага се опитваме да го вместим в баналните рамки на придобитото знание и негодуваме, ако някой се осмели да експериментира по-нататък."

Няколко дни след като по такъв невероятен начин ми бе­ше откраднат карфиолът, се случи нещо забавно. Не можех­ме да намерим една газена лампа. След като наскоро бях ста­нал свидетел на всесведущото прозрение на моя гуру, аз мис­лех, че той ще ни демонстрира, че за него е детска игра да определи местонахождението й.

Учителя долови моите очаквания. С преувеличена сери­озност той разпита всички обитатели на ашрама. Един млад ученик призна, че е използвал лампата, за да отиде до кладе­неца в задния двор.

Шри Юктешвар произнесе тържествено:

— Търсете лампата край кладенеца.

Втурнах се там. Лампа нямаше! Оклюмал, аз се върнах при моя гуру. Сега той от сърце се смееше, без да изпитва угризение от моето разочарование.

— Много жалко, че не можах да ти посоча изчезналата лампа, аз не съм гадател! - И със проблясващи очи добави: - Дори не съм и задоволителен Шерлок Холмс!

Осъзнах, че Учителя никога не би проявил силата си по незначителен повод или за да отговори на предизвикателство.

Изнизаха се седмици на радост. Шри Юктешвар планира­ше религиозно шествие. Той ме помоли да водя учениците през града и плажа на Пури. Празничният ден започна като един от най-горещите през лятото.

— Гуруджи, как мога да поведа босите ученици по наже­жения пясък? - попитах аз отчаяно.

— Ще ти издам една тайна - отговори ми Учителят. - Бог ще ни прати чадър от облаци и ще се движите съвсем удобно.

Аз щастлив организирах шествието. Нашата група тръг­на от ашрама със знамето на Сатсанга¹⁰⁰. Проектирано от Шри Юктешвар, то носеше символа на единственото¹⁰¹ око, все-виждащия взор на интуицията.

Не бяхме успели да излезем от ашрама, когато тази част от небето, която беше над главите ни, като по вълшебство се покри с облаци. Под съпровода на изумени възгласи от всич­ки страни заваля лек дъждец, който охлади градските улици и горещия морски бряг. През двата часа на парада освежаващи­те капки не спираха. Веднага щом нашата група се върна в ашрама, облаците и дъждът изчезнаха безследно.

— Виждаш как ни съчувства Бог - отговори ми Учите­лят, след като изразих благодарността си. - Господ се отзова­ва на всички и работи за всички. Точно както изпрати дъжд по моя молба, така ще изпълни и всяко искрено желание на преданите поклонници. Рядко хората осъзнават колко често Бог се вслушва в молбите им. Той не е пристрастен към не­колцина, а оказва внимание на всеки, който доверчиво се об­ръща към Него. Децата Му трябва винаги да имат безрезерв­на вяра в любящата доброта на своя Вездесъщ Отец¹⁰².

Шри Юктешвар устройваше четири празници в годината - при пролетното и есенното равноденствие и при лятното и зимното слънцестоене, когато учениците му се събираха от близо и далеч. Лятното слънцестоене се празнуваше в Серампор. Когато за първи път участвах в него, аз получих една трайна благословия.

Празненството започна сутринта с босоного шествие по улиците. С гласовете на стотици ученици ехтяха сладки рели­гиозни песни, няколко музиканти свиреха на флейти и кхол картал (барабани и цимбали). Ентусиазираните жители на града обсипваха пътя ни с цветя, радостни, че могат да се от­къснат от прозаичните си задачи, призовани от звучните въз­хвали на благословеното Божие име. Дългият поход завърши в двора на ашрама. Там ние наобиколихме нашия гуру, дока­то ученици от горните балкони ни засипваха с невени.

Множество гости се качиха на горния етаж, за да получат пудинг от чанна и портокали. Аз се отправих към една група ученици, които днес бяха готвачи. Храната за такива големи събирания трябваше да се приготвя на открито в огромни ка­зани. Импровизираните тухлени печки димяха и очите ни се насълзяваха, но ние весело се смеехме, докато работехме. Ре­лигиозните празници в Индия никога не се разглеждат като нещо обременително, всеки участва в тях, давайки пари, ориз, зеленчуци или собствените си услуги.

Учителят скоро се появи сред нас, наглеждайки подроб­ностите в приготовлението на тържеството. Зает всеки мо­мент, той не изоставаше и от най-енергичния млад ученик.

На втория етаж беше в ход санкиртан (групово пеене) в съп­ровод на хармониум и индийски барабани. Шри Юктешвар слу­шаше преценяващо, музикалният му слух беше съвършен.

— Не са в тон! - Учителят остави готвачите и се присъ­едини към музикантите. Мелодията отново се разнесе, този път изпълнена правилно.

В Индия музиката, наред с рисуването и театъра, се смята за божествено изкуство. Брахма, Вишну и Шива - Вечната Троица - са били първите музиканти. В писанията се казва, че Божественият Танцьор Шива е създал безкрайните видове ритми в Своя космически танц на сътворяване, съхраняване и разрушаване на вселената, докато Брахма е отбивал такта със звучните цимбали, а Вишну е удрял свещения барабан мриданга. Кришна, инкарнация на Вишну, винаги се изобразява в индийското изкуство с флейта, на която свири омайващи песни, които призовават човешките души, бродещи в илюзията на мая, към техния истински дом. Сарасвати, богиня на мъдрост­та, символически се изобразява свина, майката на всички струн­ни инструменти. Индийската Самаведа съдържа най-ранните в света научни съчинения по музика.

Крайъгълен камък на индуистката музика са рагите, или фиксираните мелодични гами. Шестте основни раги се раз­клоняват на 126 производни рагини (съпруги) и путри (сино­ве). Всяка рага има минимум пет ноти: водеща нота (вади, или крал), вторична нота (самавади, или министър-председа­тел), спомагателни ноти (анувади, прислужници) и дисонансна нота (вивади, враг).

На всяка от шестте основни раги естествено съответства определен час от деня, сезон от годината и управляващо бо­жество, което дарява определена способност. Така например: (1) Хиндол рага може да се чуе само на зазоряване през про­летта, за да предизвика чувство на вселенска любов; (2) Ли­пака рага се свири вечер през лятото, за да събуди състрада­ние; (3) Мегха рага е мелодия за средата на деня в сезона на дъждовете, призоваваща към смелост; (4) Бхаирава рага се свири сутрин през август, септември и октомври, и цели умиротворение; (5) Шри рага е запазена за есенния здрач, за да постигне чиста любов; (6) Малкоунса рага се слуша в полу­нощ през зимата за развитие на доблестта.

Древните риши са открили тези закони за звукова връзка между природата и човека. Тъй като природата е обективация на Аум, Първичния Звук или Вибрационното Слово, чо­век може да придобие контрол над всички природни прояви, използвайки определени мантри, или песнопения¹⁰³. Историческите документи разказват за забележителните сили, ко­ито притежавал Миян Тан Сен, придворен музикант на Акбар Велики, живял през шестнадесети век. Когато императо­рът му наредил да пее нощна рага, докато слънцето било ви­соко в небето, Тан Сен запял мантра, която в същия миг по­топила в мрак целия дворец и околностите му.

Индийската музика разделя октавите на 22 срути, или чет­върт тонове. Тези микротонови интервали позволяват фини музикални нюанси, непостижими за западната хроматична га­ма от 12 полутона. Всяка от седемте основни ноти на октавата се свързва в индуистката митология с определен цвят и естествения звук, издаван от определена птица или животно: до - със зеленото и пауна; ре - с червеното и чучулигата; ми - със златното и козата; фа - с жълтеникавобялото и чаплата; сол - с черното и славея; ла - с жълтото и коня; си - с комби­нацията на всички цветове и със слона.

В западната музика се използват само три гами - мажорна, хармонична минорна и мелодична минорна, а индийската музика различава 72 тхати, или гами. Музикантът има твор­чески простор за безкрайни импровизации около определена традиционна мелодия, или рага; той се съсредоточава върху чувството или определеното настроение на структурната те­ма и след това я украсява според границите на собствената си оригиналност. Индийският музикант не чете написани ноти; при всяко свирене той облича с нови дрехи голия скелет на рага, като често се придържа към една единствена мелодична последователност, подчертавайки чрез повторение всички нейни фини микротонални и ритмични вариации. От запад­ните композитори Бах е този, който е разбирал прелестта и силата на повтарящия се звук, леко изменен чрез стотици сложни комбинации.

Древната санскритска литература описва 120 тали, или измервания на времето. Казва се, че основателят на индуист­ката музикална традиция Бхарата е различил 32 вида тала в пеенето на чучулигата. Произходът на тала или ритъма се корени в човешките движения - двойния ритъм на ходене и тройния ритъм на дишане по време на сън, когато вдишване­то е два пъти по-дълго от издишването. Индия винаги е приз­навала човешкия глас за най-съвършения звуков инструмент. Затова индуистката музика широко се придържа към гласов обхват от три октави. По същата причина се набляга на мело­дията (връзка от последователни ноти), а не толкова на хармо­нията (връзка от едновременни ноти).

Най-дълбоката цел на ранните риши музиканти е била да слеят певеца с Космическата Песен, която може да бъде чута при събуждане на окултните гръбначни центрове на човека. Индийската музика е субективно, духовно и индивидуалистично изкуство, стремящо се не към симфонично великолепие, а към лична хармония с Върховната Душа. Санскритската дума за музикант е бхагаватхар, „този, който пее възхвали за Бога". Санкиртаните, или музикалните събирания са една ефектив­на форма на йога или духовна дисциплина, изискваща дълбока концентрация, интензивно вникване в семето - мисъл и звук. Тъй като самият човек е израз на Творческото Слово, звукът има най-силно и незабавно въздействие върху него, давайки му възможност да си припомни своя божествен произход.

Санкиртанът, който се разнасяше от гостната на Шри Юк­тешвар на втория етаж в деня на празненството, вдъхновява­ше готвачите около димящите тенджери. Моите събратя и аз радостно пеехме рефрените, пляскайки в такт с ръце.

По залез вече бяхме сервирали на стотиците посетители кхичури (ориз и леща), къри от зеленчуци и оризов пудинг. Пос­тлахме в двора памучни одеяла и не след дълго цялото множес­тво беше насядало под звездното небе, вслушвайки се безмълв­но в мъдростта, която се лееше от устата на Шри Юктешвар. В речта си той подчертаваше ценността на крия-йога и на живо­та, изпълнен със себеуважение, спокойствие, определеност, прос­та храна и редовни упражнения.

След това група много млади ученици изпя няколко свеще­ни химна; събирането завърши със санкиртан. От десет часа до полунощ обитателите на ашрама миеха тави и тенджери и почистваха двора. Моят гуру ме извика при себе си.

— Доволен съм от усърдната ти работа днес и през изми­налата седмица на подготовка. Искам да дойдеш с мене. Тази нощ можеш да спиш в леглото ми.

Това беше привилегия, която никога не мислех, че ще ми се падне. Останахме известно време в състояние на интензивен божествен покой. Не бяха изминали и десет минути, откакто бяхме легнали, и Учителят стана и почна да се облича.

— Какво става, господине? - Усетих, че неочакваната ра­дост да спя до своя гуру започва да става леко нереална.

— Мисля, че няколко ученици, които са пропуснали подхо­дящия влак, скоро ще бъдат тук. Нека приготвим нещо за ядене.

— Гуруджи, никой няма да дойде в един часа през нощта!

— Остани в леглото, ти работи много усилено. Но аз ще наготвя.

При решителния тон на Шри Юктешвар аз скочих и го пос­ледвах в малката, ежедневно използвана кухня, свързана с вът­решния балкон на втория етаж. Оризът адхалът скоро завряха.

Моят гуру нежно се усмихна:

— Тази нощ ти победи умората и страха от тежката рабо­та; те никога вече няма да те безпокоят в бъдеще.

Когато той произнесе тези думи на вечна благословия, от двора се чуха стъпки. Аз изтичах долу и пуснах група ученици.

— Скъпи братко, така не ни се искаше да безпокоим Учи­теля в този час! - обърна се с извинение един от тях към мене. - Сгрешили сме разписанието на влаковете, но усещахме, че не можем да се върнем в къщи, без да сме зърнали своя гуру.

— Той ви очаква и дори сега ви приготвя храна.

Разнесе се радушният възглас на Шри Юктешвар. Аз пове­дох изумените посетители в кухнята. Учителят се обърна към мене, в очите му играеха пламъчета.

— Сега, като съпостави нещата, без съмнение се убеди, че гостите ни наистина са изпуснали влака си!

След половин час аз го последвах в спалнята му, напълно осъзнавайки, че ми предстои да спя до един богоподобен гуру.
Глава 16

Надхитряване на звездите

— Мукунда, защо не си вземеш един астрологически амулет?

— Защо ми е, Учителю? Аз не вярвам в астрологията.

— Това в никакъв случай не е въпрос на вяра. Единстве­ното приемливо научно отношение към всяко нещо трябва да бъде дали то е истинно. Законът на гравитацията е работел също така ефективно преди Нютон, както и след него. Кос­мосът би бил истински хаос, ако законите му не действаха без санкцията на човешката вяра.

Шарлатаните са докарали науката за звездите до днешна­та й лоша слава. Астрологията е твърде обширна както в ма­тематически¹⁰⁴, така и във философски смисъл, за да бъде схваната правилно, освен от хора със задълбочено разбиране. То­ва, че невежите разчитат неправилно небето и виждат там драсканици вместо писмена, напълно може да се очаква от нашия несъвършен свят. Но не бива да смесваме мъдростта с „мъдреците".

Всички части на творението са свързани помежду си и взаимно си влияят. Балансираният ритъм на вселената се ко­рени във взаимодействието - продължи моят гуру. - Хората, в своя човешки аспект, трябва да се сражават с два вида сили: първо, с безпорядъка в собственото си същество, причинен от смесването на елементите земя, вода, огън и въздух с веч­ните елементи, и второ - с външните дезинтегриращи сили на природата. Докато човек се бори със своята смъртност, той е подложен на влиянието на неизброимите изменения на земята и небето.

Астрологията изучава как човек реагира на влиянието на планетите. Звездите не притежават съзнателна благосклон­ност или враждебност; те просто излъчват положителна и от­рицателна енергия. Сама по себе си тя не помага и не вреди на човечеството, но създава легални канали за външно дейс­твие на закона за равновесие между причина и следствие, кой­то всеки човек е задвижил в миналото.

Детето се ражда в този ден и час, когато небесните лъчи са в математическа хармония с неговата индивидуална карма. Хо­роскопът му е предизвикателен портрет, разкриващ неизменимото му минало и вероятните бъдещи резултати от това мина­ло. Но рождената карта може да бъде правилно интерпретирана само от човек с интуитивна мъдрост, а такива са малцина.

Вестта, отчетливо запечатана на небесата в момента на раждане, не цели да подчертае наличието на някаква неумо­лима съдба - резултат от миналото добро и зло, а да подбуди човешката воля да избяга от всеобщото робство. Човек може да престане да прави това, което е правел. Никой друг освен самия той не е бил подбудител на причините, чиито следст­вия преобладават сега в живота му. Той може да преодолее всяко ограничение, първо, защото го е създал чрез собствени­те си действия, и второ - защото притежава духовни ресурси, неподвластни на натиска на планетите.

Суеверното страхопочитание към астрологията прави чо­века автомат, робски зависим от механично ръководство. Мъдрият човек побеждава своите планети, т. е. своето минало, като прехвърля зависимостта си не към творението, а към Твореца. Колкото повече осъзнава своето единство с Духа, толкова по-малко над него господства материята. Душата е вечно свободна; тя е безсмъртна, защото е неродена. Звезди­те не могат да я управляват.

Човекът е душа и има тяло. Когато правилно определи идентичността си, той загърбва всички принудителни шабло­ни. Дотогава, докато остава объркан в обичайното си състо­яние на духовна амнезия, ще са му познати фините окови на закона на околната среда.

Бог е хармония. Поклонникът, настроен към нея, никога няма да извърши някое неправилно действие. Постъпките му ще бъдат вярно и естествено приведени в съответствие с аст­рологичния закон. След дълбока молитва и медитация той влиза в досег със своето божествено съзнание. Няма по-голя­ма сила от тази вътрешна защита.

— Тогава защо, скъпи Учителю, ми препоръчвате да но­ся астрологически амулет? - Осмелих се да задам този въп­рос след дълго мълчание, по време на което се опитвах да осмисля внушителния разказ на Шри Юктешвар.

— Само когато пътникът е достигнал своята цел, може да захвърли картата. По време на пътешествието трябва да се възползва от всяка удобна възможност за съкращаване на пъ­тя. Древните риши са открили множество начини за съкра­щаване на периода на изгнаничество на човека в илюзията. В закона на кармата има някои механически черти, които уме­ло могат да бъдат регулирани с пръстите на мъдростта.

Всички човешки бедствия произтичат от престъпване на вселенския закон. В Писанията се подчертава, че човек тряб­ва да удовлетвори законите на природата, без в същото време да дискредитира божественото всемогъщество. Той би тряб­вало да каже: „Господи, вярвам в Тебе и зная, че Ти можеш да ми помогнеш, но също така искам да направя всичко по сили­те си, за да не извърша нищо лошо, така както е било в мина­лото." Чрез множество средства - молитва, сила на волята, йогическа медитация, общуване със светци, използване на ас­трологически амулети - неблагоприятните въздействия на ми­налите лоши постъпки могат да бъдат намалени или сведени до нула.

Точно както домът може да бъде снабден с медна пръчка, за да се предотврати удар на мълния, така с различни защит­ни мерки може да се облагодетелства храмът на тялото. Пре­ди столетия нашите йоги открили, че чистите метали отде­лят астрална светлина, оказваща мощно противодействие на негативните влияния на планетите. Във вселената постоянно циркулират фини електрически и магнитни лъчения. Когато тялото на човека получава помощ, той не знае за това, когато то се разрушава, той пак е в неведение. Можем ли да напра­вим нещо?

Нашите риши обърнали внимание на този проблем. Те открили, че е полезно не само съчетанието на метали, но и на растения, а най-ефективни от всичко са истинските скъпо­ценни камъни, не по-малки от два карата. Превантивното из­ползване на астрологията рядко се е изучавало сериозно из­вън Индия. Малко известен факт е, че подходящите препара­ти от скъпоценни камъни, метали или растения са безполез­ни, ако не се спази нужното им тегло и ако тези лечебни фак­тори не се носят направо върху кожата.

— Господине, аз несъмнено ще последвам съвета ви и ще си купя гривна. Интригува ме мисълта, че можем да надхит­рим планетите!

— За общи цели те съветвам да използваш амулет, напра­вен от злато, сребро и мед. А за специфична цел си вземи грив­на от сребро и олово - даде щателни указания Шри Юктешвар.

— Гуруджи, каква „специфична цел" имате предвид?

— Звездите се готвят да проявят недружелюбен интерес към теб, Мукунда. Но не се бой. Ще бъдеш защитен. След около месец черният ти дроб ще ти причини много тревоги. Планирано е болестта да трае шест месеца, но като използ­ваш астрологичния амулет, ще намалиш периода на двадесет и четири дни.

Още на следващия ден намерих бижутер и скоро носех амулета. Здравето ми беше отлично, предсказанието на Учи­теля излетя от главата ми. Той замина от Серампор, за да посети Бенарес. Тридесет дни след нашия разговор почувст­вах внезапна болка в областта на черния дроб. Следващите седмици бяха мъчителен кошмар. Тъй като не исках да безпо­коя своя гуру, аз смятах, че ще мога мъжествено да понеса изпитанията сам.

Но двадесет и три дни мъчения разколебаха моето реше­ние и аз заминах за Бенарес. Там Шри Юктешвар ме посрещ­на с необичайна топлота, но нямаше възможност да останем насаме, за да му разкажа за неволята си. Този ден множество поклонници посетиха Учителя просто за да получат даршан¹⁰⁵. Болен и забравен, аз седях в ъгъла. Едва след вечеря всички гости си отидоха. Моят гуру ме повика на осмоъгълния бал­кон на къщата.

— Навярно си дошъл заради смущенията в черния си дроб. - Шри Юктешвар гледаше настрани, разхождаше се напред-назад, закривайки от време на време лунната светлина. - Я да видим, страдаш от двадесет и четири дни, нали?

— Да, господине.

— Моля те, направи коремните упражнения, на които съм те учил.

— Ако знаехте степента на моето страдание, Учителю, не бихте искали да правя упражнения. - Все пак аз направих слаб опит да му се подчиня.

— Казваш, че те боли, пък аз казвам, че не те боли. Как може да съществува такова противоречие? - въпросително ме погледна моят гуру.

Бях зашеметен, а после ме обхвана щастливо чувство на облекчение. Вече не усещах непрекъснатото мъчение, което почти не ми даваше да спя цели седмици. При думите на Шри Юктешвар страданието изчезна, сякаш никога не е и същест­вувало.

Понечих да коленича в краката му в знак на благодар­ност, но той бързо ми попречи.

— Не ставай дете. Стани и се наслади на красотата на луната над Ганг. - Но очите на Учителя светеха щастливо, докато стоях мълчалив край него. От отношението му разб­рах, че иска да почувствам: не той, а Бог е лечителят.

И днес нося тежката гривна от сребро и олово - спомен за онзи отдавна отминал незабравим ден, когато отново се убе­дих, че живея с наистина свръхчовешка личност. По-късно, когато водех свои приятели за лечение при Шри Юктешвар, той неизменно препоръчваше скъпоценни камъни или гривни, величаейки употребата им като акт на астрологическа мъд­рост.

От детството си имах предубеждение към астрологията, отчасти защото бях видял много хора да се привързват роб­ски към нея, отчасти поради предсказанието, направено ми от нашия семеен астролог: „Ще се жениш три пъти и два пъ­ти ще бъдеш вдовец." Мрачно размишлявах над това, чувст­вайки се като коза, очакваща да бъде принесена в жертва пред храма на тройния брак.

„Трябва да се подчиниш на съдбата си - беше отбелязал моят брат Ананта. - В хороскопа ти вярно е написано, че през ранните си години ще избягаш от къщи, за да отидеш в Хималаите, но ще бъдеш върнат принудително. Предвиждането за твоите женитби със сигурност също ще се сбъдне."

Една нощ ме осени ясна интуиция, че цялото пророчест­во е лъжливо. Изгорих свитъка с хороскопа и поставих пепел­та в един хартиен плик, на който написах: „Семената на ми­налата карма не могат да покълнат, ако са се изпекли върху божествения огън на мъдростта." Поставих плика на видно място. Ананта веднага прочете предизвикателния коментар.

— Не можеш да унищожиш истината така лесно, както из­гори този хартиен свитък - засмя се пренебрежително брат ми.

Вярно е, че на три пъти, преди да достигна зряла възраст, семейството се опита да уреди годежа ми. Всеки път аз отказ­вах да се съобразя с тези планове¹⁰⁶, знаейки, че моята любов към Бога е по-непреодолима от всеки астрологически натиск от миналото.

„Колкото по-дълбоко е самоосъзнаването на човека, толкова повече въздейства той на вселената с фините си духовни вибрации и толкова по-малко самият той се влияе от потока на явленията." Тези думи на Учителя често се връщаха в ума ми и ме вдъхновяваха.

От време на време аз казвах на астролозите да подберат най-лошите ми периоди според указанията на звездите и все пак и тогава успявах да осъществя всичко, с което се захва­щах. Вярно е, че успехът ми през тези периоди се съпровож­даше от необикновени трудности. Но убеждението ми винаги се потвърждаваше: вярата в божественото покровителство и правилното използване на волята, дадена на човека от Бога, са сили, много по-могъщи от тези, които може да свика под знамената си „обърнатата чаша" на небето.

Стигнах до извода, че звездният запис при раждането не означава, че човек е марионетка в ръцете на миналото. По­сланието му по-скоро е повод за гордост: самите небеса се стремят да подбудят решителността на човека да се освободи от всякакви ограничения. Бог е създал всеки човек като ду­ша, надарена с индивидуалност, следователно - същностно важна за структурата на вселената, независимо от това дали временната й роля е да бъде опорен стълб или паразит. Свободата на човека е окончателна и незабавна, ако той пожелае това. Тя зависи не от външни, а от вътрешни победи.

Шри Юктешвар откри математическото приложение на 24 000-годишния цикъл на точката на пролетното равноден­ствие за настоящата епоха¹⁰⁷. Цикълът се разделя на Възходя­ща дъга и Низходяща дъга, всяка по 12 000 години. Във всяка дъга има четири юги или епохи, наречени кали, двапара, тре­та и сатя, съответстващи на гръцките идеи за желязна, брон­зова, сребърна и златна епоха.

С многобройни изчисления моят гуру определи, че послед­ната калиюга, или железен век на възходящата дъга, е започ­нал приблизително през 500 г. пр. Хр. Желязната епоха, ко­ято трае 1200 години, е период на материализъм. Тя завърш­ва през около 1700 г. Тази година възвестява началото на двапараюга, 2400-годишен период на развитие на електрическа­та и атомната енергия, епоха на телеграфа, радиото, самоле­тите и други унищожители на пространството.

3600-годишният период на третаюга ще започне през 4100 г. Ще се характеризира с всеобщо познаване на телепатични­те връзки и други унищожители на времето. През 4800-те го­дини на сатяюга, последната епоха от възходящата дъга, ра­зумът на човека ще бъде напълно развит, той ще действа в хармония с божествения план.

След това за света ще започне¹⁰⁸ низходящата дъга от 12 000 години, начеваща със залязващ 4800-годишен златен век. Чо­век постепенно ще затъва в невежество. Тези цикли са веч­ните кръгове на мая, контрастите и относителностите в све­та на явленията¹⁰⁹. Хората един след друг се избавят от затво­ра на дуализма на творението, щом се събудят за съзнание на неразривното си божествено единство с Твореца.

Учителят разширяваше моите познания не само по аст­рология, но и върху Свещените писания на света. Поставяйки светите текстове върху чистата маса на своя ум, той беше в състояние да ги разреже със скалпела на интуитивното ос­мисляне и да отдели грешките и интерполациите на учените от истините, изначално изразени от пророците.

„Съсредоточете погледа си върху върха на носа." Тази неточна интерпретация на една строфа от Бхагавадгита¹¹⁰, широко приета от източните пандити и западните преводачи, често предизвикваше критическия хумор на Учителя.

— Пътят на един йогин и без друго е достатъчно необик­новен - отбелязваше той. - Защо да го съветваме да става и кривоглед? Истинското значение на насикаграм е „началото на носа", а не „върхът на носа". Носът започва от точката между веждите, мястото на духовното зрение¹¹¹.

Тъй като един от афоризмите на Санкхя¹¹², „Ишвара-асиддхех", гласи: „[За Бога на Творението не може да се съди], защото Бог е неустановен"¹¹³, много учени наричат цялата философия атеистична.

„Тази строфа не е нихилистична - обясняваше Шри Юк­тешвар. - Тя просто означава, че за непросветления човек, за­висещ във всички окончателни изводи от сетивата си, дока­зателството за Бога ще остане неведомо и поради това - не­съществуващо. Истинските последователи на Санкхя с непо­колебимото прозрение, родено от медитация, са разбирали, че Бог съществува и е познаваем."

Учителя обясняваше християнската Библия с прекрасна яснота. Именно от моя индийски гуру, непринадлежащ към официалния списък на членовете на християнството, аз се на­учих да възприемам безсмъртната същност на Библията и да разбирам истината в твърдението на Христос - несъмнено най-вълнуващото и непреклонно, което някога е било изричано: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат."¹¹⁴ Великите учители на Индия са формирали своя живот спо­ред същите божествени идеали, които вдъхновяват Иисус. Те са негови наречени родственици: „Защото, който изпълни во­лята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и май­ка."¹¹⁵ „Ако вие пребъдете в словото Ми, посочва Иисус, на­истина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни."¹¹⁶ Всички свободни, господари на самите себе си, христосоподобните йоги на Индия са част от едно безсмъртно братство: на онези, които са достигнали ос­вобождаващо знание за Единия Отец.

— Историята на Адам и Ева ми е съвсем непонятна! - отбелязах доста разпалено аз един ден скоро след като бях започнал да се мъча с тази алегория. - Защо Бог е наказал не само виновната двойка, а и невинните неродени потомци?

Учителя беше по-развеселен от моята разгорещеност, от­колкото от моето невежество.

— Битие е дълбоко символична книга и не трябва да се приема буквално - обясни той. - Нейното „дърво на живота" е човешкото тяло. Гръбначният мозък прилича на преобър­нато дърво, като косата на човека са неговите корени, а аферентните и еферентните нерви - неговите клони. На дървото на нервната система има много доставящи удоволствие пло­дове или сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. На тях човек има пълно право да се наслаждава, но му е бил заб­ранен сексът, „ябълката" в средата на телесната градина¹¹⁷.

„Змията" олицетворява свитата на кълбо гръбначна енер­гия, стимулираща половите нерви. „Адам" е разумът, а „Ева" - чувството. Когато емоцията, или Ева-съзнанието във всяко човешко същество бъде овладяно от половия импулс, неговият разум, или Адам също бива победен¹¹⁸.

Бог е създал човешкия род, материализирайки телата на мъж и жена чрез силата на Своята воля. Той дарява новия вид със способността да създава деца по същия „непорочен" или божествен начин¹¹⁹. Тъй като дотогава Неговата проява в ин­дивидуализирана душа се е ограничавала с животните, свърза­ни с инстинкта и лишени от възможностите на пълния разум, Бог е направил първите човешки тела, наречени символически Адам и Ева. В тях с цел благоприятна възходяща еволюция Той пренесъл душите, или божествената същност на две животни¹²⁰. В Адам, или мъжа преобладавал разумът; в Ева, или жената - чувството. Така бил изразен дуализмът, или полярността, ко­ято лежи в основата на света на явленията. Разумът и чувство­то остават в рая на съвместната радост дотогава, докато чо­вешкият ум не бъде подлъган от змиевидната енергия на жи­вотинските склонности.

Поради това човешкото тяло е не само резултат от еволю­цията на животните, но е и създадено от Бога с акт на специал­но творение. Животинските форми са твърде груби, за да изразят пълната божественост. Човешкото същество единствено е получило като уникален дар огромен духовен капацитет - „хилядолистния лотос" на мозъка, а също и силно пробудени окултни центрове в гръбнака.

Бог, или Божественото Съзнание е присъствало в първата сътворена двойка, съветвайки я да се наслаждава на всички човешки сетива, без да се концентрира върху сетивото за до­пир¹²¹. То било забранено, за да се избегне развитието на полови органи, което би въвлякло човечеството в по-низшия животински начин на размножаване. Предупреждението да не се съживява подсъзнателно присъстващата животинска памет не било взето под внимание. Възобновявайки грубия начин за създаване на потомство, Адам и Ева излезли от състоянието на небесно блаженство, естествено за първоначалния съвършен човек.

Знанието за „добро и зло" се отнася към дуалистичната принуда на космоса. Попадайки под властта на мая чрез неп­равилното използване на разума и чувството, или Ева-и-Адам-съзнанието, човек се отказва от правото си да влезе в небесна­та градина на божествената самоудовлетвореност¹²². Личната отговорност на всяко човешко същество се състои в това да възвърне „предците" си, или дуалистичната природа в единна­та хармония - Рая.

Когато Шри Юктешвар свърши своя разказ, аз по нов на­чин погледнах страниците на Битие.

— Скъпи Учителю - казах аз, - за пръв път изпитвам ис­тинско синовно задължение към Адам и Ева!