Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| ИНСТРУМЕНТИ НА ВЛАСТТА
ПРАВИТЕЛСТВО Правителството често се идентифицира с държавата. Без да се увличаме в правни дефиниции, които нищо не обясняват, трябва да кажем, че държавата е една сложна машина. В този смисъл ролята на правителството може да се сравни с тази на машиниста. Но естеството на държавната машина е такова, че често машинистът става подчинен на машината, става неразделна част от нея и де факто е колкото управляващ, толкова и управляван. Правителството може да се сравни и с други лостове от огромната машина, наречена държава. В този случай бихме могли да пренебрегнем известни характерни особености на тези лостове, чрез които се упражнява властта, но от това пълнотата на нашата мисъл би загубила. Именно затова под правителство трябва да се разбира само УПРАВЛЕНИЕТО на една страна или още по-точно висшият административен апарат на държавата. Общинската администрация, поради своя исторически произход и малко по-особения си характер, би трябвало да се разглежда отделно. Но като се има предвид днешната степен на развитие на държавната централизация, която свежда до минимум общинската автономия, управлението на общините също трябва да се отнесе към общото управление на страната. А при болшевишките режими дори и това незначително различие, което може да се констатира в демократичните страни, вече не съществува. Общината е превърната в обикновен местен орган на правителството. При болшевишките режими партията-водач или най-малко нейните комитети (централен, областен, околийски, местен и пр.) трябва да бъдат отнесени към управлението. Всяка болшевишка партия е неразделна част от държавната администрация. Правителствата от различни епохи и страни имат известни различия по начина си на създаване, по формите и начина си на функциониране. От историческа и житейска гледна точка би било антинаучно да се отрекат различията във формите на правителствата и ние не можем да пренебрегнем този факт. В живота и практиката отделният индивид предпочита една форма на управление пред друга. Това е парадоксално, защото той изпада в положението на жертва, която трябва да избира палача си. По-нормално би било ако, изхождайки от своя интерес и дори инстинкт, жертвата отрече самия палач и различните форми на екзекуция. Ако на един затворник се предостави възможността да избира между различните етажи в затвора, между общите и единичните килии, между лагера и концлагера от една страна, и свободата от друга, едва ли може да се съмняваме в неговия избор. Като анархисти ние отричаме правителствата в каквато и форма да се представят те. Отричаме самото право да се управляват хората. Под правителство ние разбираме едно или група лица в обществото, обединени в партия или в коалиция от партии, представляващи малцинство или мнозинство, които са си присвоили, или на които е призната привилегията да управляват друга част от обществото. От практиката е известно, че това управление става на базата на монопола, опира се на въоръжената сила и се свежда до налагането на интересите на една партия, група от партии или цяла една класа над останалата част от обществото. Абсолютистката форма на управление се изразява най-добре от монархията. По-късно тя еволюира в конституционна монархия, която отговаря на настъпилите еволюционни форми в стопанската и социалната структура на обществото. В този случай монархът споделя властта с цяла една привилегирована класа - аристокрацията. Историческото, стопанското и социалното развитие на обществата в Европа доведоха до появата на една нова класа - буржоазната, която заедно със своя възход наложи една нова форма на управление - парламентаризма. Именно чрез него тя успява да закрепи и осъществи своето социаликономическо господство. Достигайки до кризисни моменти, от тази форма се родиха нови диктаторски форми като фашизма и болшевизма, които по същество са връщане назад към абсолютната монархия, но я надминават по съвършения контрол над обществото. Проблемът, който стои пред човечеството на XX век и на човека на бъдещето вече не е в избора на формите на управление, не в избора между монархия и република, между "западна" и "източна" демокрация, защото става все по-ясно, че различните форми на управление не ликвидират последиците от практикуването на властта, както върху управляваните, така и върху управляващите. Едните винаги са потърпевши, а другите са винаги развратени. По абсолютна оценка правителството е реакционно по самата си същност и социална роля. То измества функциите и възможностите на една по-проста и пряко административна организация на обществения живот. Една стара, но едновременно с това и нова форма на организация се налага като бъдещ заместител на сегашните форми на управление. Това е федеративната организация на обществените единици - община, околия, област. Тази форма може да има своето приложение в национален и международен мащаб. Стопанското и културното развитие на света върви към социализъм, към обществено владение и стопанисване на средствата за производство и произвеждани блага. Светът отива към комунизъм, който няма нищо общо с досега известното и налагано понятие за ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ, практикуван от болшевишките режими. Комунизмът може да бъде единствено СВОБОДЕН. А тази свобода може да се постигне само в рамките на новата социално-политическа форма на административна организация - безвластието, федерализма. По своята дълбока същност всяко правителство е изразител на привилегия и неправда. То не може да излезе от омагьосания кръг на природата на властта и затова няма място в бъдещето на човечеството. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|