Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Кропоткин "Законът е само за робовете." Христо Ботев
| ОТРИЦАНИЕ НА ЗАКОНА
"Безусловното царство на разума - ето началото, което ще замени закона." Годуин "Законите! Паяжина за богатите и силните, неразбиваеми вериги за слабите и бедните, рибарски мрежи в ръцете на правителството." Прудон "Законите, дело на един законодател, божи или човешки, индивидуален или колективен - бил той избран чрез общо гласоподаване, са закони деспотични, по необходимост чужди и враждебни на хората и нещата, които те трябва да управляват. Това не са закони, а декрети, на които човек се подчинява не по силата на някаква вътрешна необходимост и по естествена наклонност, а по принуда от една външна, божествена или човешка сила. Те са произволни постановления, на които общественото лицемерие, най-често несъзнателно, дава произволно името закон." Бакунин "Покровителството на експлоатацията - пряко, чрез законите за собствеността и косвено, чрез поддържането на държавата - ето същността и смисълът на съвременните закони, и главната грижа на нашите скъпо плащани законодателни събрания." Кропоткин "Законът е само за робовете." Христо Ботев Провъзгласяването и цялостното реализиране принципите свобода, солидарност, равенство, справедливост, свободна инициатива, свободен договор, федерализъм, безвластие, безбожие, интернационализъм, антимилитаризъм, ненасилие, децентрализация и комунизъм изисква и налага безусловното и пълно отрицание на принудата, потисничеството и насилието от всякакъв характер, на личния и антисоциален егоизъм, на експлоатацията във всичките й форми, на справедливостта, на всички религии, признаващи една външна божествена власт, на всяка форма и проява на власт, на национализма и свързания с него милитаризъм. Всичко това, което анархизмът отрича, представлява принципите на властта, които се свеждат до едно основно начало: правото на отделни хора или на групи от хора, които за различните властнически общества от различни времена носят различни имена, да господствуват над други групи от хора или над всички останали хора. Това право може да бъде признато или непризнато от тези, срещу които се упражнява, то може да бъде съвършено произволно и да изразява само една груба сила, едно физическо или материално надмощие, и въпреки това да има реален израз и по-кратка или по-продължителна трайност. Но в съвременната епоха правото на господство на човек над човека добива пълната си ефикасност, само когато то е облечено в една легална форма, когато е издигнато в ЗАКОН. Ето защо, всички тези принципи на властта, които анархизмът отрича, намират опората си в юридическото право, в писания закон и тяхното отричане неизбежно води до отричане на самия закон и на правото на издаване на закони. С това безвластието идва до самата сърцевина на една система, която то отрича, и с това отрицание то установява своя последен принцип, който синтезира цялата безвластническа социална философия. С това ние ще засегнем най-деликатния за съвременните хора проблем, отнасящ се до най-закоравелите предразсъдъци, които са плод на едно тъмно многовековно наслоение. Същността на закона се определя от неговия произход и от историческата му роля. Три различни елемента участвуват в създаването на закона. Хронологически първият елемент, този който най-слабо определя самия му характер и днешната му социална роля, се явява обичайното право. Човечеството векове е живяло без да има и без да познава писан закон. Достатъчни му са били обичаите, привичките, нравите. Същите се създавали като резултат от човешкото съжителство. За отбелязване е, че дори и днес обичайното право заема много по-широко място и играе много по-значителна роля във взаимоотношенията на много хора, отколкото писания закон. Но самото то се състои от две категории обичаи, привички и навици, с различен произход и различен характер. Първата категория обхваща привички, полезни за обществения живот и породени от чувства, които са насочени да осигурят взаимната солидарност и самото съществуване на обществото. Такива са привичките и обичаите на гостоприемство, на уважение и зачитане на човешкия живот, чувствата на взаимност, на социална солидарност, на състрадание към слабите, беззащитните н нуждаещите се. Това поведение достига до самопожертвуваме и храброст. Тези привички се коренят в самата обществена природа на животното - човек. Религията няма никакви заслуги за тяхното създаване, тя само е злоупотребила с тях, като им е инжектирала "божествени" елементи, за да ги впрегне в служба на чужди за човека интереси. Втората категория привички, които имат също естествен произход, но се явяват вредни за общежитието и за човешкия напредък изобщо, се коренят в отрицателни желания и чувства за надмощие, за налагане своята воля на другите, за завоюване, заграбване, придобиване на блага и условия на живот чрез паразитно използване на чужд труд и пр. От тези именно чувства и страсти се възползуват разните религиозни вождове, жреци, магьосници и пр., за да покварят нравите, като им инжектират един нов елемент, който хронологически се явява вторият в произхода на закона. Това е схващането за порочността на човека, за греха. Тука идва именно намесата на религията, която обуславя "божествения" характер и произход на закона. Всички религии поддържат с различни нюанси и варианти схващането, че човек носи в себе си елемента на греха и падението, че поради неговия материален произход той е предразположен да изпада в грях. И за да бъде предпазен от последния, има нужда от едно "висше" покровителство, от една благонамерена външна воля, от една духовно-божествена сила. Тази външна "висша" сила трябва да го направлява, да го ръководи, да му диктува правила на поведение и той трябва с пълна вяра да й се отдава, да й се подчинява, за да не греши или ако сгреши, да може отново да намери "пътя". Оттам и различните правила, напътствия и "заповеди", които чрез устата на жреците и свещенослужителите, "висшата" сила дава на хората. Такъв е и произходът на "Десетте божи заповеди", провъзгласени в Синай от Моисей, където защитниците на силните, богатите и привилегированите са успели да вмъкнат в обичайното право всички елементи, необходими за освещаване на институтите на експлоатация и потисничество. Непосредствено след заповедите: "Не убивай!", "Не кради!" и пр. те не са пропускали да добавят: "Пренасяй жертва Богу и плащай на жреца десятък", "Не пожелавай жената и магарето на ближния си!" и пр. След това тези добавки и прибавки са се увеличавали, разширявали и разплодявали чрез надлежните средства за духовно поробване, на които конкуренция могат да правят в наше време само марксовите глашатаи. "Цялото наше религиозно, юридическо и социално възпитание - пише Кропоткин в "Съвременната наука и анархизма" - е проникнато от идеята, че човек, ако бе оставен сам на себе си, би се превърнал отново в див звяр". Но "вселюбящият" Бог и особено неговите земни представители са се погрижили на време да му изковат закони, които от божествени не закъсняват да се превърнат в човешки, за да оправдаят не само религиозната, но и светската власт. Така се идва именно до третия елемент, включен в произхода на закона - насилието. С разрастването на човешките общежития и при техните сблъсквания и конфликти започват да се проявяват първите вътрешни разделения на два враждуващи лагера, всеки от които се стремял да наложи своята воля и да затвърди придобитата власт. Победителят налагал своя "закон", осветен от жреца, който не закъснявал да се съюзи с първия. Естествено, това не е станало за един ден, а е един дълъг процес на утвърждаване на властта на силния. В същото време закостеняването на обичаите, особено на втората категория, склонността към рутина, към консерватизъм, страх от промени, които са също характерни за човека на по-ниско стъпало на развитие, са играли немаловажна роля. Създаден, за да осигури плода на грабежа, на завоюването и експлоатацията, законът не е преставал да се утвърждава. В днешно време законите могат да се подразделят главно на три групи. Първата и най-значителна група обхваща законите, които имат за цел защитата на собствеността и капитала. Защитата на първата фигурира дори и в "социалистическите" конституции. При капиталистическия режим на привилегии и монополи не става въпрос за защитата на плодовете на собствения труд, а напротив, защитата на собствеността означава тъкмо осигуряване на ограбените плодове на чуждия труд - в това е самата същност на принципа. Дори когато законът осигурява собствеността над едно жилище, с това той узаконява ограбения или ненапълно заплатен труд, вложен в него, защото никое жилище не е плод на собствен труд на този, който го притежава. Всеки имот в голям населен център, покрай незаплатения чужд труд, съдържа и една обществена ценност, произтичаща от общия прогрес. Хенри Джордж много правилно изтъква, че едно парче земя в Ню-Йорк струва по-скъпо от златото, с което то може да се покрие. И когато законът осигурява правото на собственост на притежателя на това парче земя, добило такава висока стойност, вследствие на разрастването на града и на редицата технически, културни и пр. завоевания, той всъщност ограбва обществото. Всички граждански закони във всички страни имат за обект поддържането на подобни присвоявания и на монопол на малцина във вреда на останалите. Дори една голяма част от углавните закони, засягащи престъпления, извършени във връзка с имущества, принадлежат фактически на същата категория закони, които защитават признати монопол и привилегии. Втората категория закони са тези, които поддържат и защитават правителствата и всички държавни органи и институти. Голяма част от тези закони могат да бъдат отнесени към първата категория, такива са законите за разни данъци, такси и мита, чието предназначение е да облагодетелствуват непряко, а понякога и пряко, известни стопански слоеве. А всички останали закони от тази група, поддържайки държавата, косвено служат на капиталистите, чийто слуга е последната. Антисоциалният, насилствен и вреден характер на тези две групи закони е очевиден. Само заинтересуваните защитници на съвременната държавно-капиталистическа система могат да си дават вид, че не виждат това. По-друг е въпросът за третата категория - законите за защита на личността, където заблужденията са най-мъчни за разбиване. Мнозина са онези, които ги считат за абсолютно необходими. Те не могат да си представят как ще се живее в едно общество, където такива закони биха липсвали. Изчерпателен отговор те ще намерят в онази част на нашата програма, която засяга конструктивните проблеми. Тук ние само принципно и бегло можем да отговорим. Голяма част от престъпленията, извършвани днес против човешката личност, са пряко свързани със съществуването на собствеността, на държавата и дори на самия закон и институциите, които произтичат от неговото съществуване - съдилища, затвори, наказания и пр. С изчезването на цялата днешна система те неминуемо ще изчезнат, но дори и при днешната система, ако законът се премахне, престъпленията, засягащи личността, не само не биха се увеличили по брой и размери, но биха дори намалели. Във всеки случай законите, от каквато и да било категория да са те, по тяхната същност не са предназначени да охраняват обществото, а властниците, собствениците и капиталистите. Това се определя от произхода им, от историческата им роля и от характера на днешната обществена система, разделена на привилегировани и онеправдани. Това важи и за обществата, които се наричат "социалистически". Две думи и за една по-нова категория: социалните закони. Достатъчно е да се отбележи само, че всички придобивки, които са обект на тези закони, са плод на борба на трудещите се, а не дар. Тези закони са оформили само една наложена действителност, като значително и преднамерено са осакатили придобивките, извоювани с дълги и мъчителни борби и жертви. Тези придобивки биха съществували и без освещаването им от специално социално законодателство и доколкото същите придобивки се зачитат и не се погазват, то това е резултат не на закона и на доброжелателството на законодателя, а на съотношение на реални сили, които винаги са в борба. Каква незначителна част представляват социалните закони от хилядите други закони, които се плодят така бързо, че и правистите не ги познават често, закони, чието предназначение е да поддържат потисничеството, несправедливостите, експлоатацията, неравенството, насилието и целия държавен апарат, олицетворяваш, всичко отрицателно в човешкия живот. Следователно, изграждането на един нов свят изисква, налага унищожението на закона - основа на цялата съвременна обществена система. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|